31 март 2010 г.

Мерките на правителството 6


И това е последната група мерки на правителството, наречена "социално-осигурителни системи".

Временно, до края на 2011 г. преустановяване на намаленията на осигурителните вноски.
Много вредна мярка. Първо, осигуровките са относително високи и представляват най-тежкият данък. Второ, намаляването им би стимулирало заетостта в момент когато безработицата бързо се увеличава. Трето, намаляването на осигуровките намалява стимулите за посивяване на икономиката. И четвърто, това противоречи на обещанието, с което ГЕРБ дойде на власт.

Формиране на общи принципи за по-нататъшно развитие на пенсионната реформа за постигане на финансова стабилност и автономност на системата при обвързване на осигурителните обезщетения с осигурителния принос, с дългосрочни цели 75% заместващ доход. До 31.05.2010 г. да се внесе за разглеждане в НСТС изготвената концепция за пенсионната реформа.
Пенсионната реформа е крайно наложителна. Крайно време е да се сложи край на разходния модел и държавната намеса.

Поетапно утвърждаване на принципа, че установеното равнище на МРЗ гарантира правото на минимална пенсия за осигурителен стаж и възраст, при изпълнение на изискванията за това.
Всички тези неща ще отпаднат при една добра пенсионна реформа.

Увеличаване сумите, изплащани по реда на ЗГВРСНР, за 2010 г. от 720 лв. на 1000 лв. (ефект -5 млн.лв.)
Вредна мярка. Държавата трябва да се освободи от такива ангажименти. Всеки, който иска да се осигури срещу риска от несъстоятелност на работодателя си, трябва да може да го направи с доброволни застраховки в избран частен застраховател.

Отказ от увеличение на здравно-осигурителната вноска. Въвеждане на електронна пациентска здравна карта до края на 2010 г. Предприемане на драстични мерки за контрол и повишаване събираемостта на средствата в бюджета на НЗОК.
Добре е, че няма да се увеличава вноската. По принцип здравеопазването се нуждае спешно от пазарна реформа, която да реши безбройните проблеми на сегашната система. Какво включва драстични? Разстрел на нарушителите е драстична мярка, която със сигурност би вдигнала събираемостта, но...

Лицата, които не са здравноосигурени на друго основание, заплащат осигурителни вноски върху доходите от капитал и от собственост.
Стига кръпки на наработещата система. Проблемът ще се реши автоматично при една добра здравна реформа.

Въвеждане на трипартитно управление на НЗОК. Съвместно определяне на конкретните стъпки и етапи на здравната реформа с цел гарантиране на достъпа до качествена здравна грижа. До 31.05.2010 г. да се предложи за обсъждане в НСТС на концепция за здравната реформа.
Вредна мярка. Държавата бързо трябва да излезе от здравеопазването по холандския модел, както правителството обеща. А здравната каса трябва да се приватизира или закрие. Дебатът не трябва да се монополизира от "тристранката", която от своя страна трябва да се закрие като форма на обществен дебат, защото доказано не работи в полза на данъкоплатците.

Отлагане увеличаването на добавките към пенсиите на възрастните пенсионери над 75 годишна възраст и на преживелия съпруг с промяна в Закона за Държавния бюджет за 2010 г. и Кодекса за социално осигуряване. (ефект 142 млн.лв.)
Никакви пенсии не е добре да се вдигат преди да отмине фискалната криза.

Освобождаване на държавното обществено осигуряване от ангажимента да заплаща първите 3 дни от временната неработоспособност с оглед избягване на злоупотреби с осигурителната система.
Това е гасене на пожар в неработеща система. Проблемът ще се реши с реформа.
(Снимка: Уикипедия)

Мерките на правителството 5


Продължавам с мерките "за подкрепа на доходите на домакинствата".

Създаване на механизъм за увеличаване на минималната работна заплата от 1 юли 2010 г., който да включва, както икономически, така и социални параметри. (ефект -10 млн.лв.)
Твърдо не. Вдигането на заплати по време на криза противоречи на здравия разум. Принципно не е работа на държавата да определя минимум за заплати. Нейна работа е да осигури конкурентна среда, в която работници и работодатели да се договарят свободно.

Премахване тавана на обезщетенията за безработица от 1 юли 2010 г. и определяне нивото на обезщетение като 60% от осигурителния доход преди загубата на работа. Въвеждане задължението на безработните лица да се регистрират в седем дневен срок в Бюрото по труда. (ефект -45 млн.лв.)
Звучи по-спаведливо обезщетението да зависи от осигурителния доход, но 60-те процента едва ли ще стимулират безработния да търси и бързо да започне работа. Ако мярката се въведе сега, трябва да се моделира така, че да не утежнява допълнително бюджета.

Оптимизиране на разпределението между операторите на ваучерите за храна чрез премахване на квотния принцип. В четиредесет и пет дневен срок да се направи анализ за ефектите от увеличаване броя, размера и разширяването на обхвата на ваучерите за храна като механизъм за подкрепа на реалните доходи на работниците и служителите. В рамките на анализа да се покаже и ефекта от въвеждането на система, при която за всяко новоразкрито работно място от страна на работодателите се дава ваучер.
Твърдо не. Вредна мярка, която се използва за избягване на данъци и силно намирисва на корупция от страна на синдикални лидери. Трябва да се премахнат данъчните привилегии за ваучери, защото те изкривяват и усложняват данъчната система.

Да се положат усилия за временно ограничаване нарастването на държавно регулираните цени на стоки и услуги от обществен интерес.
По-скоро трябва да се положат усилия за постоянно решение на проблема с цените на монополите. Първо трябва държавата да създаде условия за конкуренция навсякъде където е възможно и след това прозрачно да продаде държавните компании.

Създаване на механизъм за гарантиране на средствата на осигурените лица в пенсионните фондове за допълнително пенсионно осигуряване, вложени в депозити в български търговски банки след съгласуване с БНБ и КФН.
Този проблем трябва да се реши не с предложеното гарантиране, което теоретично може да срине валутния борд, а с пенсионна реформа.

Одобрява допълнителни бюджетни средства по бюджета на МТСП за финансиране на разкритите обществени трапезарии по реда на чл.27 т.3 от ЗСП за периода от 01.04. до 30.04.2010г. (ефект -0.450 млн.лв.)
Не знам какви са тези обществени трапезарии, но е смешно цялата държава да се занимава с 450 хил.лв. при огромния бюджет, който социалното министерство прахосва за неефективни програми. Надявам се, че в някоя от останалите мерки няма да се търсят пари за обществените тоалетни.

Пазар на труда

Комплекс от мерки, прилагани до края на 2010 г., финансирани от ОП „Развитие на човешките ресурси” и Републиканския бюджет, за запазване на заетост в предприятия със затруднения в производството и реализацията на продукцията чрез:
- въвеждане на гъвкава организация на работното време;
- специфичен отпуск по икономически причини;
- гарантиране правата на освободените работници след прилагане на мерките за гъвкавост и адаптивност на работното време да получат обезщетенията, дължими по КТ, на база брутното възнаграждение по трудов договор към месеца, предхождащ месеца на прилагането на мерките за гъвкавост. (ефект -14 млн.лв.)
Твърдо не. Не е работа на държавата да се меси в свободното договаряне. Нейната работа е да либерализира пазара на труда като премахне хилядите безумни ограничения, което е най-добрата защита и за работниците, и за работодателите.

Предоставяне на допълнителни средства за субсидирана заетост към Националния план за заетостта . (ефект -10 млн.лв.)
Твърдо не. Много вредна мярка. Допълнително се натоварва бюджета, който и без това е в критично състояние. Програмите за субсидирана заетост трябва да се закрият, защото са скъпи и неефективни.

Повишаване мобилността на работната сила чрез създаване от държавата и социалните партньори на система за наблюдение и разпределение на квалифицирани работници и служители на секторно или териториално ниво.
Твърдо не. Това са нови разходи за ненужни дейности. Мобилност има при свободен пазар. Ако няма мобилност, то причината е, че държавата пречи на гъвкавостта на пазара, а не че не наблюдава и не разпределя работниците.

В случаи, при които работодателят възлага временно извършването на друга работа в същото или друго предприятие, временно, до края на 2011 г. да се увеличи срокът от 45 дни на 90 дни в рамките на една календарна година. За периода след 45-ия ден е необходимо съгласие на работника.
Не е работа на държавата да се бърка в свободното договаряне между работника и работодателя.

Ограничаване на достъпа до пазара на труда на работници от трети страни, с изключение на високо квалифицираните.
Твърдо не. Всякакви ограничения върху свободното движение на хора е вредно за икономиката, респективно за хората.

Създаване на механизми за намиране на първа заетост на младежи, завършващи образование чрез ОП „РЧР”.
Има един основен механизъм - свободно договаряне.

Въвеждане на законова регулация, гарантираща лоялна конкуренция и недопускане изкривяване на пазара чрез оказване на монополен натиск върху доставчиците на стоки и услуги, по примера на страни-членки на ЕС.
Всякакви проблеми на конкуренцията се решават с разбиването на монополите и свободното влизане на нови играчи на пазарите. Антимонополните институции повече вредят отколкото помагат на конкуренцията.

Обстоен преглед на предприятията, застрашени от затваряне, поради несъответствие с екологични изисквания на ЕС и разработване на мерки за допустима държавна подкрепа.
Твърдо не. Действа утежняващо на бюджета. И най-важното, не е редно печалбите да отиват в собствениците, а загубите да се понасят от всички данъкоплатци.

Събиране от НАП на отчетна информация за неизплатените трудови възнаграждения и предоставяне на обобщени тримесечни данни по икономически дейности, региони и на национално ниво.
Информацията би била интересна за анализиране.

Използване правото на министъра на труда и социалната политика да разпростира действието на браншовите колективни трудови договори на базата на предварително постигнат консенсус в рамките на отрасловите съвети за тристранно сътрудничество. Паралелно с това да се изработят критерии за представителност на браншовите и отраслови работодателски организации.
Крайно време е да се сложи край на т.нар. тристранно договаряне между правителството, синдикатите и работодателите. Аз например не се чувствам представен от никоя от страните. Не може няколко организации да монополизират дебата и да се договарят по въпроси, които касаят всички. Подобно договаряне е абсурдно и не случайно води до абсурди като този документ с 60 мерки.
(Илюстрация: kedy, sxc.hu)

Мерките на правителството 4

Продължавам с мерките на правителството "за осигуряване на допълнителен финансов ресурс за реалния сектор".

Увеличаване на привлечения капитал на Българската банка за развитие (ББР), като не по-малко от 60% от привлечените финансови ресурси се насочат към малките и средни предприятия. Да се направи анализ на възможността част от клоновата мрежа на Български пощи ЕАД да се използва от ББР.
Твърдо не. Това е вредна и опасна мярка, която напомня на мрачните времена на Жан Виденов и неговия Държавен фонд за реконструкция и развитие, чийто провал беше една от причините за хиперинфлацията и пълния финансов и икономически разпад на държавата. Банката трябва да се приватизира по прозрачна процедура. Не е работа на държавата и нейните чиновници да банкерстват. Добрите бизнеси си намират кредити от частните банки. Банките вече са ликвидни и дори се конкурират за добрите бизнеси. Проблем имат лошите бизнеси, а аз като данъкоплатец не искам да съм акционер в банка, която кредитира лоши бизнеси.

Утвърждаване и активизиране на системата за търговия на квоти с въглероден диоксид от фирмите. Регламентиране на счетоводното отчитане и данъчното третиране на сделки с емисионни квоти в европейската търговия.
Не познавам тази материя.

Приемане на изменения и допълнения в Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите, чрез които да се: намалят значително досегашните прагове за издаване на сертификат за клас А и клас Б за високотехнологичните дейности, определени от Евростат и за инвестиции в общините с безработица равна или по висока от средната в страната; въвеждане на най-нисък праг за инвестиции в научни изследвания, образование, здравеопазване, информационни технологии и артистично творческа дейност в областта на културата; регламентиране на конкретни условия за издаване на сертификат и насърчаване с пакет от мерки на приоритетни инвестиционни проекти, във всички сектори на икономиката, съгласно изискванията на Регламент 800/ 2008 г. на Европейската комисия за държавните помощи.
Много вредна мярка. Не подхожда на дясна партия, но е срам за всяка партия. Не само не трябва да се намаляват някакви прагове, а всякакви подобни привилегии трябва да се отменят и да се забранят в конституцията. Това са привилегии, които влошават общата бизнес среда и нарушават принципа за равенство пред закона. Насърчаването на едни е мачкане на други. Държавата трябва да създава среда, която насърчава всички, а не тези, които викат най-силно или имат добро лоби в правителството.

Чрез промени в Закона за местните данъци и такси, в рамките на процедурата по бюджет 2011 г. да се укрепи финансовата самостоятелност на общините и да се въведе като единствена база за определяне на таксата за битови отпадъци количеството генерирани отпадъци.
Много странна мярка, която измества основния проблем. При това първата част на изречението противоречи на втората. В началото се казва, че трябва да има по-голяма фискална децентрализация, което е прекрасно, а втората част връзва ръцете на общините сами да решават как да определят таксата. Проблемът с боклука има много лесно решение - прозрачна конкуренция между частни фирми.

Облекчаване на визовия режим за гражданите на Русия и Украйна съобразно най-либералните европейски практики. (ефект -8 млн.лв.)
Твърдо да. И не само за тях. Свободното движение на хора по принцип води до просперитет и не трябва да се ограничава само в рамките на ЕС.

Мерките на правителството 3

Продължавам с мерките на правителството "за възстановяване на финансовата дисциплина в държавата".

Изготвяне на график за изплащане в пълен размер до края на първото полугодие на 2010 г. от държавата и държавните предприятия на дължимите суми по изпълнени обществени поръчки, съгласно договорените условия, нормативната уредба и директивите на ЕС.
Това трябваше вече да се е случило и дължимите пари да са изплатени. Какво прави правителството досега?

Възстановяване в законовия срок на ДДС и акцизи към фирмите.
А защо са забавяни?

Ускорено издължаване към бенефициентите на дължими суми от европейските фондове, ускоряване на действащите и стартиране на нови схеми по оперативните програми и националните планове, с цел максимално усвояване на европейските фондове. Увеличаване на авансовите разплащания до 40%.
Защо държавата не се е издължила досега? "Ускоряване", "стартиране" и "максимално усвояване" са доста пожелателни и неясни. Не съм убеден, че авансовите разплащания решават някакъв голям проблем. Доколкото знам обаче така се засилва рискът за държавата при провал на даден проект.

Създаване на публични регистри за дължимите средства по обществени поръчки, ДДС, акцизи и европейски проекти.
А защо държавата не се издължи веднага, което ще обезсмисли регистрите?

Създаване задължения за фирмите чрез подписване на анекси към договорите им със съответния възложител, след разплащане от страна на държавата, незабавно да изплатят забавените работни заплати и осигуровки, съгласно изискванията на КТ и КТД, както и задълженията към подизпълнителите и доставчиците.
Това е 100% популизъм.

Незабавни законови промени, които да гарантират, че периодът на издължаване от страна на държавата към фирмите, ще бъде обявен за «ваканционен период», т.е. без наказателни лихви по дължими данъци и осигурителни плащания и с право на достъп до европроекти и обществени поръчки.
Да, но тук е възможно да се забърка голяма юридическа каша. Може би преди това трябва да се види дали фирмите няма да осъдят държавата за забавеното плащане.

Да се опростят процедурите и да се съкратят сроковете на производството по несъстоятелност.
Твърдо да. Излишната бюрокрация е вредна както при създаването на фирми, така и при прекратяването им поради несъстоятелност.

Министерство на финансите да публикува:
- всеки месец подробни данни за изпълнението на приходната и разходната част на бюджета и анализ към тях, в това число и салдото по ДДС.
- всеки месец подробни данни за движението по външния дълг на страната и икономически анализ към него.
- всеки месец подробни данни за състоянието на фискалния резерв и разбивката му по наличности деноминация по валути и текуща доходност.
- Министерство на финансите да събира и публикува на всеки три месеца информация за финансовите резултати на всички дружества с преобладаващо държавно участие – баланс и отчет за приходите и разходите им.
Твърдо да. Важно е да има прозрачност, за да има контрол от данъкоплатците. Но много важни са и сроковете. В момента данните, които министерството публикува се бавят твърде много. За да се съкратят сроковете данните трябва да се публикуват в най-кратките възможни срокове, а анализът да се добавя когато е готов.

Да се увеличи с 10 щатни бройки състава на АДФИ. Същата да започне в най-кратки срокове инспекции в Булгаргаз, НДК, НЕК и БДЖ. (ефект -0.250 млн.лв.)
Да, но само ако е за сметка на съкращения в рамките на Министерството на финансите.

Мерките на правителството 2

Продължавам с мерките на правителството "за ограничаване на публичните разходи".

Приемане на график за ускорено изграждане на електронното правителство в пълен обхват, по най-добрия пример на „Е-Government” в ЕС, за оптимизиране на административния състав, подобряване на бизнес климата, намаляване на корупцията и повишаване прозрачността и ефективността на публичните разходи, както и намаляване на всички такси за услуги, ползвани по електронен път.
Твърдо да. Правителството трябваше да стартира това още от първия си ден.

Възлагане на държавни услуги към частни изпълнители.
Твърдо да. Важно е процесът да е напълно прозрачен.

В рамките на 2010 г. учредяване на концесии върху подземни богатства и пътна инфраструктура. (ефект 15 млн.лв.)
Да, но прозрачно.

Правителството да предложи на Парламента ограничаване на субсидиите на партиите с 15%. (ефект 7.5 млн.лв.)
Популистка мярка с минимален ефект. Стимулира корупцията. Партиите, особено тези на власт, лесно могат да си намерят не особено законни алтернативни източници на средства.

Ограничаване с 10 % на текущите разходи на разпоредителите с бюджетни кредити, с изключение на делегираните от държавата дейности, включително прилагащи единни разходни стандарти в областта на образованието и социалните грижи. Във ведомствата, които са изпълнили задълженията си по ПМС №196 от 2009 г. за оптимизация на персонала, ограничението не засяга средствата за работна заплата и други възнаграждения. В едноседмичен срок МФ да внесе предложение за необходимите промени. (ефект 450 млн.лв.)
Да, но тук възможностите за рязане са много по-големи. Цели структури, включително министерства и агенции трябва да бъдат закрити. Нужен е спешен анализ на дейностите и бързи законодателни промени с цел освобождаване на държавата от много от тях.

Намаляване на бюджетите на държавните и общинските институции със стойността на представителното облекло за 2010 г.
Да, но възможностите за съкращаване на издръжката им са много по-големи.

Допълнителна субсидия за бюджета на МТСП за дейностите по социално подпомагане от държавния бюджет. (ефект -142 млн.лв.)
Твърдо не. Социалното министерство трябва да намери вътрешни ресурси, например като замрази скъпите и безсмислени програми за заетост и спре корупционните схеми за подпомагане. Цялата социална система има нужда от спешна реформа, а не от наливане на пари без ефект. Социалната система в момента не е фокусирана върху отделния човек, а върху цели групи хора, много от които нямат нужда от подпомагане.

Мерките на правителството 1

Правителството прие днес 60 кризисни мерки, които ще коментирам на части. Започвам с мерките "за подкрепа на фиска".

Набавяне на допълнителен вътрешен и външен финансов ресурс с цел укрепване на фискалния резерв.
Ако става дума за еминиране на вътрешен и външен дълг, твърдо не. Спада доверието (а оттам се вдигат лихвените нива и спадат инвестициите), натоварват се бъдещите поколения, увеличават се разходите на държавата за лихви.

Ускорена продажба на ПЕЕ (предписани емисионни единици) до 50 млн. тона чрез националната система за зeлени инвестиции. (ефект 500 млн.лв.)
Това е материя, която не разбирам.

Приватизация на миноритарни остатъчни дялове чрез Българска фондова борса,приходите от която постъпват в полза на републиканския бюджет. (ефект 250 млн.лв.)
Приватизация да, но парите да останат във фискалния резерв и да се използват в бъдеще за пенсионна реформа.

Либерализация на инвестиционния режим на „сребърния фонд” и частните пенсионни фондове за инвестиции в ниско рискови български финансови инструменти.
Твърдо не. Първо трябва да се направи пенсионна реформа, която да дава възможност всеки да си избере в кой точно частен фонд да бъдат парите му - в такъв, който инвестира на българската борса, или не. В противен случай парите от фонда ще бъдат подложени на огромен корупционен риск.

Временна отмяна на преференциите, които се дават на бюджетни учреждения за внос, освободен от ДДС и митнически сборове.
Да, но отмяната не трябва да е временна.

Изграждане на публични регистри за:
- държавно и общинско имущество, отдадено под наем
- земеделски земи от държавния и общински поземлени фондове и сключените арендни договори.
Твърдо да. Всичко в държавата трябва да е прозрачно, за да се ограничат злоупотребите.

Разработване на промени в нормативната уредба с цел увеличаване срока на арендните договори. Предлагане на 900 хил. дка за авансово платена дългосрочна аренда и продажба на 100 хил. дка чрез публичен търг. (ефект 164 млн.лв.)
Не разбирам тази мярка.

Въвеждане на окончателен данък върху доходите от парични и предметни печалби, получени от участие в хазартни игри по смисъла на Закона за хазарта, както и от други игри, при които печалбата се определя на случаен принцип. Да се делегират права на Министерството на финансите, след обстоен анализ и становище на Комисията по хазарта и Асоциацията на операторите в хазартните игри, да предложи решение на правителството. (ефект 80 млн.лв)
Да, това е доход, който трябва да се облага. Така ще се ограничи и прането на пари чрез хазарта. По-спорният въпрос е как да се определи данъчната основа, тъй като залозите са разход.

Промяна на начина на облагане на застрахователните премии в съответствие с чл.157 от Директива /2009/138/ЕС след провеждане на консултации между Министерството на финансите, Комисия за финансов надзор и Асоциацията на българските застрахователи.
Това е много спорен въпрос, по който нямам категорично мнение. Факт е, че застрахователите използват сегашния данъчен режим, за да не плащат данъци. Трябва да се търси справедлив начин дейността им да бъде обложена, но не съм убеден, че предложената промяна е най-добрата възможност.

Възстановяване на коефициента за изчисляване на авансовите вноски по ЗКПО за 2010 г., определен със ЗДБ на РБ от 1 на 1.1. (ефект 50 млн.лв.)
Това не го разбирам.

Увеличаване на дивидента за държавата от държавните търговски дружества от 50 на 80 на сто с промяна в Постановлението за изпълнението на държавния бюджет за 2010 г. (ефект 26 млн.лв.)
Като временна мярка, по-скоро съм за. Но дългосрочно държавата трябва да продаде предприятията си и да спре да се занимава с бизнес.

Отчисляване на 50 на сто от приходите от наеми на предприятия с преобладаващо държавно и общинско участие в приход на държавния, респективно на общинския бюджет по реда, който се прилагаше до 2006 г. - § 31 от ЗДБРБ за 2005 г. (ефект 25 млн.лв.)
Временно да, но дългосрочно имотите трябва да се продадат. Ако се дават под наем, значи не са нужни за основната дейност.

Удвоява се данъкът върху жилища с данъчна оценка над 300 хил. лв. и данъкът върху автомобили със застрахователна стойност над 70 хил. лв.; утроява се данъкът върху персонални яхти и самолети . (ефект 35 млн.лв.)
Това е жалък популизъм, който в бъдеще ще бъде наказан от избирателите, които са подкрепили ГЕРБ заради самоопределянето й като дясна партия. Мярката върви в обратната посока на заявената преди изборите - към усложняване на дънъчната система вместо към опростяване и към наказване на по-заможните вместо към равенство пред закона.

Намаляване на срока по КСО от 75 дни на 30 дни за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност, в случаите на освобождаване от работа. (ефект 15 млн.лв.)
Всички подобни мерки, обхващащи цели групи хора, дългосрочно трябва да се премахнат и социалната система да се погрижи индивидуално за всеки, който има нужда от помощ, за да се изправи на крака.

Кризата удари младите

Евростат публикува данни за безработицата (сезонно изгладена) в ЕС през февруари 2010 г. Ето някои от по-интересните изводи:

Безработицата и в ЕС, и в еврозоната продължава да расте и вече е съответно 9.6% и 10%. От графиката се вижда, че това са рекордно високи стойности за целия разглеждан период от 2000г. насам. Безработните европейци са нараснали с над 3 млн. само за една година.

Сезонно изгладената безработица в България се увеличава с много по-бързи темпове, но все още е по-ниска от средната за ЕС и еврозоната - 8.7%, при 6% през февруари 2009 г.
Безработицата при младите (до 25 г.) в България обаче е по-висока от тази в ЕС и само за една година скача от 13.5% на 22.4%.

Мъжете са по-пострадали от кризата в сравнение с жените. Безработицата при мъжете за година се увеличава от 6% на 9.3%, а при жените - от 5.9% на 8%.

30 март 2010 г.

Къде са парите?

Най-общо в криза приходите намаляват и здравият разум предполага свиване на разходите. Домакинствата и частният сектор в България реагираха рационално и затегнаха бюджетите си. Не и държавата. През миналата година българската икономика се сви с 5%, но въпреки това разходите на държавата бяха рекордно високи до тогава. Защото правителството на Сергей Станишев реши да харчи предизборно първото полугодие и да не признава кризата, а през второто полугодие уж реформаторското правителство на Бойко Борисов вместо да реже разходи с реформи, започна да бави плащането на задълженията на държавата към бизнеса.

През тази година по прогнози на правителството икономиката ще се свие с още 2%. Разходите на домакинствата и бизнеса продължиха да се свиват. Какво става с разходите на правителството? Ами те са рекордно... високи. Въпреки кризата, въпреки критиките, че очакваните данъчни приходи са надценени, въпреки постоянния обществен натиск за реформиране и оптимизиране на публичните сфери, правителството на Бойко Борисов планира вдигане на разходите с 1.3 млрд.лв. (5%). А реформите и непопулярните мерки се отлагат. При това се изпуска най-подходящия момент - първата година от управлението, когато обществената подкрепа обикновено е най-силна.

Да, правителството на Сергей Станишев нанесе големи вреди на икономиката, но Бойко Борисов върви по същия път. И не е нужно да чакаме година-година и половина, за да разберем, че това не е пътят на реформите, а на популизма и провала.

Ето и консолидираните бюджетни разходи по години в млрд.лв.
2000 - 11,3
2001 - 12,1
2002 - 12,7
2003 - 14,1
2004 - 15,2
2005 - 16,7
2006 - 18,3
2007 - 22,1
2008 - 25,3
2009 - 25,6
2010 - 26,9
(данните за 2000-2009 г. са за направените разходи, а за 2010г. - за планираните)
Източник: Министерство на финансите

29 март 2010 г.

Митове и реалности

Лъчезар Богданов от Industry Watch разби вредни митове за инфраструктурата в статия за в. "Дневник".
А коментарите под неговия текст показват защо България е най-бедната страна в ЕС и защо догонва развитите страни относително бавно.

Доверието не идва с "вярвайте ми"

Сред публично обсъжданите мерки за стабилизиране на фиска са емитирането на държавен дълг и приватизацията. С тях щяла да се запушва дупката в бюджета. Подобни интерпретации обаче са много вредни за икономиката.

Емитирането на дълг не само не решава някакъв проблем, а дори създава нов - държавата признава, че не може да покрие текущите си разходи с текущите приходи, формира бюджетен дефицит и започва да задлъжнява. Резултатът е натоварване с дългове на бъдещите поколения, увеличаване на бюджетните разходи за лихви и намаляване на доверието към държавата, което вдига лихвените нива и намалява инвестициите и шансовете за влизане в ERM II.

Приватизацията, за разлика от трупането на дълг, е полезна, защото държавата е доказано лош собственик. Приходите от приватизация обаче не са бюджетен приход и не намаляват дефицита. Те са еднократни суми, които влизат във фискалния резерв и по правило се използват за решаването на дългосрочни проблеми, например за пенсионна реформа (като парите се разпределят в партидите на гражданите в частни пенсионни фондове). В сегашния момент парите от приватизация са важни и за увеличаването на фискалния резерв, което би засилило доверието към България.

Има много европейски държави, към които инвеститорите имат доверие, въпреки много по-високото им ниво на дълг и липсата на фискален резерв. Те обаче не са фалирали, както България в началото на прехода, не са преживявали скоро хиперинфлация, за разлика от България преди 13 години и не са им спирали парите по европейските програми заради корупция. Българското правителство трябва да бъде много по-дисциплинирано от всички останали, за да възстанови загубеното доверие и да така да ускори "догонването".

Удар срещу свободните журналисти

Една от обсъжданите идеи за увеличаване на бюджетните приходи е вдигането на данъците на хората със свободни професии. Предлага се това да стане като се премахнат признатите за дънъчни цели разходи. Най-лесния начин да проверим дали това предложение е добро е като видим в кой от случаите се запазва неутралността на данъчното облагане. Тоест кога облагането е еднакво независимо дали например един журналист работи на свободна практика или на трудов договор.

Ето един пример:
Цена на една статия за едно списание - 100
Разходът за статия без възнаграждението на автора (за телефон, транспорт, ток и т.н.) - 40
За да не усложнявам примера не отчитам влиянието на осигуровките и приемам, че реалните разходи са равни на признатите разходи за данъчни цели (може да се спори дълго дали са по-близо до 30%, 40%, или 50%)
Вариант 1. Авторът работи на трудов договор в списанието.
Разходите се поемат от медиата
Възнаграждение на автора - 60
- данък - 6
- чист доход - 54
Вариант 2. Авторът работи на свободна практика.
Разходите се поемат от автора.
А. Сегашен режим

Възнаграждение на автора - 100
- признат разход - 40
- облагаем доход - 60
- данък - 6
- чист доход - 54
При този режим данъкът е неутрален, тоест не зависи от начина, по който журналистът и списанието си уреждат отношенията.
B. Предлаган режим
Възнаграждение на автора - 100
- признат разход - 0
- облагаем доход - 100
- данък - 10
- извършени разходи - 40
- чист доход - 50
При този режим журналистът на свободна практика е ощетен, защото чистият му доход пада със 7.4%.

Следователно предложението за промяна би нарушило един от основните принципи на данъчното облагане - неутралността.

Много песимизъм и малко възможности

Не се доверявам напълно на проучванията на НСИ за стопанската конюнктура (защото не съм убеден, че всички анкетирани отговарят напълно коректно на зададените въпроси), но ето какво ми направи впечатление в мартенските данни:

Няма много оптимизъм. Общият показател на бизнес климата се влошава, въпреки, че е малко над най-ниските стойности, достигнати в края на 2009 г. Най-песимистични са търговците на дребно, а единствено в услугите има повече оптимизъм.

Драмите в някои сектори продължават, но се откриват възможности в услугите. Ще има още съкращения в промишлеността и строителството, но се очаква увеличение на заетите в сектора на услугите.

Частичното погасяване на дълговете на държавата към бизнеса по обществени поръчки вече дава резултати. Вижда се известно намаление на броя на клиентите със закъснели плащания в строителството.

Време ли е за покупка на ново строителство? Ако се вярва на анкетираните, вече е време да се мисли за покупка. Над 82% от мениджърите в строителството смятат, че цените ще се запазят през следващите 3 месеца. Аз обаче се съмнявам, че дъното е стигнато.

Цените по магазините обаче може би са стигнали дъното и май е време за пролетно пазаруване. Увеличава се делът на търговските предприемачи, които очакват по-високи цени през следващите три месеца.

Щади ли Иван Костов икономиката?


Вчера по Нова телевизия лидерът на ДСБ Иван Костов говори за мерките, които трябва да предприеме държавата за излизане от кризата. Повечето му икономически тези заслужават похвала, но един важен и спешен за решаване икономически проблем остана нерешен - фискалната криза.

Освен на дългосрочни и краткосрочни, Костов разделя мерките на щадящи и нещадящи. Щадящи според него са създаването на публичен регистър за задълженията на държавата към бизнеса и спирането на някои инвестиционни проекти, например магистрала "Люлин". А нещадящи са облагането с данък на пенсиите и вдигането на данъците. Костов се обяви против вдигането на плоския данък и ДДС, нарече въвеждането на данък "лукс" популизъм и каза, че евентуално вдигане на здравните осигуровки трябва да се обвърже с реформи в здравеопазването. А дългосрочно трябва да се реформират проблемните публични сфери.

Със своите предложения за мерки обаче Костов не може да балансира сегашния бюджет, защото само свиването на инвестиционните разходи няма да е достътчно. А големият дефицит би довел до намаляване на фискалния резерв, увеличаване на държавния дълг, забавяне на влизането в еврозоната и бавно възстановяване на икономиката. В уравнението на Костов липсват болезнените мерки за рязане на разходи, тоест мерките, които са щадящи за икономиката, но не са толкова щадящи към конкретни групи хора. Там например влизат облагането на пенсиите, поемането на осигуровките от служителите в публичната сфера и намаляването на заплатите им, съкращения на чиновници, полицаи, военни, съдии и т.н. Все неща, които политиците избягват да правят.
(снимка: Gogo hr, Wikipedia)

26 март 2010 г.

Анархия и демокрация в едно?

Наскоро прочетох в списание Vice интервю с британеца Алън Мур, един от най-добрите автори на комикси, където изненадващо открих много интересна идея за нова форма на управление. Той дори планира да напише книга за своята идея за "атинската лотария и хвърлянето на жребий", която съдържа елементи на анархия и на демокрация. Ето какво казва Мур за идеята си в интервюто:

"За всеки въпрос, който трябва да бъде разрешен на национално или административно ниво, журито се избира чрез лотария. Членовете му могат да произхождат откъдето и да е в рамките на една култура и се назначават напълно на случаен принцип. Предимствата и недостатъците са представени на журито, след което то ги дебатира и гласува. След решението тези хора вече не са част от журито. Те се претопяват в обществото и за следващия спорен въпрос се избира ново жури. Тази система ми изглежда като нещо, което се доближава до демокрацията, която в момента не съществува. Думата демокрация идва от „демос” – хора, и „кратос” – да управляваш – „управление на хората”. Тя не казва нищо за избиране на представители на хората, което е системата, която имаме в момента. Ако се върнем към нещо близко до тегленето на жребий, ще създадем система, която е имунизирана срещу някои от злоупотребите, присъщи на настоящия ни модел на управление. Доста е трудно да си купиш благоволението на хората, ако не знаеш кои ще бъдат тези, които трябва да ласкаеш. Също така ще бъде трудно за временно управляващото тяло да действа в свой собствен интерес, тъй като за тях ще има повече смисъл да отсъждат в интерес на обществото, в което ще се върнат."

"Моето определение за анархия е гръцкото: без лидери. Трудно е да си представиш едно подредено общество, което да се вписва в този идеал, но с атинската лотария не бихме имали лидери, а отделни хора, които ще взимат балансирани решения. Това би изисквало огромно количество конституционални промени, но ми харесва да извадя идеята на бял свят, за да бъде една възможност, нещо, което да се подлага на дебат. Настоящата ни форма на управление очевидно не работи и не можем да продължаваме да правим малки корекции върху един модел, който е изначално погрешен. Може би е време за нов модел, вместо да продължаваме да слагаме кръпки на радиатора на стария модел T Ford, който е достигнал до естествения си край."

Природният газ ни е скъп

Разнообразяването на източниците на природен газ в България е важно не само защото Русия може да спре кранчето заради спор с Украйна, или защото Путин изведнъж може да реши да накаже България за прозападната й ориентация. Повече източници и повече доставчици ще направят пазара по-конкурентен и ще натискат цената надолу.

Точно обратното се случва в България. При това дори по време на управлението на правителството на Сергей Станишев, което уж сключваше много изгодни сделки заради топлите си отношения с Русия. По данни на Евростат страната е на първо място в ЕС по скок на цените през първото полугодие на 2009 г. спрямо същия период на 2008 г. - 53% за индустрията и 33% за домакинствата. Така България отива в средата на графиката по цени на газа сред страните от ЕС. А по съпоставими цени българските домакинства плащат най-скъпия газ в Европа - с 20% повече от Швеция, която ни следва, с 63% повече от Германия и с почти два пъти и половина повече от Люксембург, която е с най-евтиния газ по съпоставими цени.

И въпреки това "Булгаргаз" иска отново да качва цените - с 26%. Защото според изпълнителния директор на държавната компания Димитър Гогов "до края на годината цените, на които компанията купува горивото, ще се увеличават".

А правителството на Бойко Борисов вместо да търси пазарни механизми за падане на цените обмисля социалистически схеми за замразяването им и прехвърляне на тежестта към бюджета, тоест данъкоплатците, чрез капитализиране на държавния енергиен холдинг.

25 март 2010 г.

Станишев пак сравнява ябълки с круши

Бившият премиер Сергей Станишев обяви пред журналисти, че неговото правителство преразпределяло по-малко от това на Бойко Борисов. Тройната коалиция преразпределяла 38% от БВП, а ГЕРБ - 42%. Така лидерът на БСП аргументира тезата, че ГЕРБ провежда лява, а не дясна политика.
Без да оспорвам самата теза, проверка в сайта на Министерството на финансите показва, че аргументът на Станишев е грешен. За 2008 г. правителството на тройната коалиция е гласувало бюджет с 36.4% разходи, а за 2010 г. правителството на ГЕРБ е приело 36.3% бюджетни разходи.
Откъде тогава идват данните на Станишев? Предполагам, че не си ги е измислил. Най-вероятно е сравнявал ябълки с круши, тоест несъпоставими данни - планирани разходи с реални разходи и/или не е извадил помощите по програми на ЕС, които силно изкривяват картината когато в едната година се усвояват някакви пари от ЕС, а в другата фондовете са блокирани заради тотална корупция.
Подобни манипулации са доста характерни за Станишев. Само в една негова презентация през 2007 г. открих 10 различни методи за манипулация. Очевидно лидерът на БСП още не си е извлякъл поука след провала на последните избори.

Изборът на Бойко Борисов - рейтингът или Жан Виденов

Когато държавата е изправена пред фискална катастрофа без болезнени мерки не може да се мине. Защото иначе се стига до провал тип Жан Виденов.
При това трябва да се търсят мерки, които и дългосрочно са полезни, или поне не вредят. Това веднага изключва вдигането на данъци, големите дефицити и задлъжняването, които биха забавили възстановяването на икономиката. Остава свиването на разходи.
Дългосрочно няма нищо по-добро от реформирането на публичните сектори, но когато правителството няма пари да си плати задълженията към доставчици и забавя плащанията на лекари и възстановяването на ДДС, очевидно има нужда от спешно рязане на разходи. Откъде може да се реже? Ето как изглеждат планираните разходи на държавата за 2010 г. (изключвам лихвите и вноската в ЕС):
Заплати - 4 млрд.лв. (това са заплатите на държавните служители, общинската администрация, учители, преподаватели, съдебна власт, полиция, отбрана и т.н.)
Осигуровки - 1 млрд.лв. (това са парите за осигуряване на горните)
Издръжка - 4.1 млрд.лв. (а това са текущите разходи на горните - за ток, телефони, парно, бензин, дрехи, командировъчни и т.н.)
Земеделски субсидии - 0.6 млрд.лв. (това са парите, отпускани от Държавен фонд "Земеделие")
Пенсии - 7.1 млрд.лв.
Социални плащания - 1.8 млрд.лв. (за безработни, майки, социално слаби и т.н.)
Здравеопазване - 1.8 млрд.лв. (вкючва и субсидиите за болниците)
Капиталови разходи - 2 млрд.лв. (тук например влизат парите за строеж на автоматистрали)
Според мен най-добрите възможни спешни мерки са:
1. Всеки сам да си поеме плащането на осигуровки - грубо, ефектът за бюджета ще е около 750 млн.лв.
2. Пенсиите да се облагат както останалите доходи - ефектът ще е около 530 млн.лв.
3. Да се ограничат до минимум разходите за издръжка.
4. Където е възможно да се орежат капиталовите разходи.
5. Съкращаване с 20-30% на заетите в администрацията, армията и полицията.
6. Ако горните мерки не са достътъчни временно да се намалят заплатите на всички в публичната сфера с 5-20%.
За да направи това премиерът трябва да е много убедителен и да е готов да жертва част от рейтинга си. Бойко Борисов е доказал, че може да бъде убедителен, но дали е готов да загърби рейтинга? Във всички случаи изборът му няма да е лесен. Но все пак дано не е забравил какво се случи с Жан Виденов.

Богатството е живот

За много хора абстракции като икономически растеж, финансова и фискална стабилност звучат доста далечно и сложно. Четем и чуваме коментари от типа "балансираният бюджет не може да ми намери работа", или "ръстът на БВП не може да ми напълни хладилника". И това може да послужи като оправдание за неразумни политики.

Икономическият растеж или спад обаче влияят на живота ни повече, отколкото можем да си представим. Ето един впечатляващ пример. Вижте тази графика на НСИ (стр.7). Детската смъртност се увеличава при рецесия и намалява при активизиране на икономиката. В периода 1990-1995 г. смъртността при бебетата е била на много високо ниво - около 15 на 1000. През тежките 1996 и 1997 г. дори се качва до 18 на 1000, след което в периода на икономически растеж до 2008 г. показателят се подобрява всяка година и стига до под 9, а миналата година когато икономиката беше в рецесия отново се покачва на 9. За сравнение, в ЕС детската смъртност е 4.7 като има страни, в които е под 3 на 1000.

И за да не бъда толкова абстрактен, през 1997 г. не са оцеляли около 1170 бебета, а през 2009 г. - 729. Тоест само през миналата година 729 семейства са били в траур. Ако в България този показател беше като в ЕС, само през 2009 г. около 360 бебета нямаше да умрат.

24 март 2010 г.

Бебета в криза

Раждаемостта през тази година пада. Така се обръща тенденцията на постоянен ръст от 2002 г. до 2009 г. включително. Все още няма официална статистика, която да ме подкрепи, но всяка акушерка ще ви каже, че родилните домове, за разлика от предишни години, са полупразни и вече има страх от съкращения. Това се случва въпреки стратегиите на бившия социален министър Масларова и куп други политици за увеличаване на раждаемостта чрез активна намеса на държавата в семейното планиране.
Едва ли някой се съмнява, че причината за сегашната промяна е икономическата криза, която повечето българи усетиха през 2009 г. Ефектите, разбира се, се виждат с девет месеца закъснение. Не е трудно да се отгатне и кога раждаемостта в България е била рекордно ниска - 1997 г., следвана от 1998 г.
При икономическа стабилност и растеж раждаемостта се увеличава, а при несигурност и криза пада. Това става независимо от опитите да политици и чиновници да се намесят в личния живот на хората с дребни стимули. Изводът е, че ако политиците наистина искат по-висока раждаемост стратегията им трябва да включва единствено осигуряване на стабилност и висок икономически растеж.

Тежестта на чиновника

Една от причините за фискалната криза, в която изпадна правителството е, че не извърши обещаната и силно рекламирана през август миналата година административна реформа. До края на годината трябваше да има 15% съкращения на администрацията. Данните на НСИ обаче показват едва 5% спад на наетите в графата "Държавно управление" (от 132 хил. на 125 хич.). На 13 човека в частния сектор съответства един чиновник. А в средата на 2008 г. когато започнаха съкращенията в бизнеса заради кризата, съотношението беше 14 към едно. Тоест не само няма подобрение заради някаква реформа, а дори напротив, тежестта на чиновниците се увеличава.
Такава е ситуацията и в целия публичен сектор. От юли 2008 г. до края на 2009 г. наетите там са паднали само с 4%, а в частния сектор - с 13%. Съответно ако преди на 10 човека в държавната сфера са се падали 30 в частната, сега те са паднали на 27. Това показва, че основната тежест от кризата се поема от частния сектор и е време кабинетът, ако, разбира се иска бързо активизиране на икономиката и някаква справедливост, да възстанови баланса. За заплати, осигуровки и издръжка на заетите в държавния сектор в бюджета са планирани около 9 млрд. лв. Ако правителството съкрати този разход със 17% ще си осигури нужните според финансовия министър Симеон Дянков 1.5 млрд.лв.

23 март 2010 г.

Не данъците, а разходите

Фискалният резерв на държавата се топи, а бюджетният дефицит е на път да излезе извън контрол. По неофициална информация дефицитът само до февруари е около 2% от БВП, а през март ситуацията дори се влошава. Ако тенденцията се запази до края на годината ще стигнем двуцифрен дефицит подобен на гръцкия. И опасността от фалит е съвсем реална.
Естествено е правителството да търси мерки за стабилизиране на фиска. То обаче ги търси в грешна посока. Кабинетът Борисов пропиля осем месеца, в които вместо да направи структурни реформи (в администрацията, социалната сфера, здравеопазването, пенсионното осигуряване...), които да оптимизират публичните разходи, се концентрира върху приходите, при това доста неуспешно, защото повече държеше на PR ефекта отколкото на ефекта върху бюджета.
Сега отново обсъжданите мерки са насочени основно към приходите - увеличаване на осигуровките, на плоския данък (надявам се, че тези идеи са отпаднали окончателно), на ДДС, нови данъци за луксозни стоки. Тези идеи в условията на икономическа криза само ще влошат положението - преките данъци са особено вредни за заетостта, а косвените - за потреблението. А двата показателя и без това силно се влошават.
Истинският проблемът обаче са разходите. Изследвания на икономисти показват, че държавата пропилява около половината от публичните разходи. С други думи, с половината пари може да се постигне същия резултат. Което става с преструктуриране и пазарни реформи. Точно това се очаква от едно добро правителство. Да, правителството на Сергей Станишев се провали. Но правителството на Бойко Борисов все още има шанс да успее.

Без данъчни амнистии, моля

Зейналата от началото на годината дупка в държавния бюджет на България направи актуална за пореден път старата идея за данъчна амнистия (даване на възможност за еднократно облагане на незаконните доходи). Според бившия финансов министър Стоян Александров "само 1,5-2 млрд. да се съберат, не са нужни никакви други болезнени мерки".
Това е типичен случай, потвърждаващ теорията, че хората често са склонни да изберат малките ползи сега, пред големите ползи в бъдеще.
Първо, данъчната амнистия може и да бъде полезна в краткосрочен план, но със сигурност ще бъде вредна в дългосрочен, защото тя би стимулирала хората да не плащат данъци.
И второ, много от "болезнените мерки" могат да бъдат полезни и краткосрочно, и дългосрочно - например премахването на всякакви данъчни привилегии, включително поемането на осигуровките на публичната администрация от държавата, или съкращаване на тази администрация, или закриване на 5-6 министерства.