29 март 2010 г.

Доверието не идва с "вярвайте ми"

Сред публично обсъжданите мерки за стабилизиране на фиска са емитирането на държавен дълг и приватизацията. С тях щяла да се запушва дупката в бюджета. Подобни интерпретации обаче са много вредни за икономиката.

Емитирането на дълг не само не решава някакъв проблем, а дори създава нов - държавата признава, че не може да покрие текущите си разходи с текущите приходи, формира бюджетен дефицит и започва да задлъжнява. Резултатът е натоварване с дългове на бъдещите поколения, увеличаване на бюджетните разходи за лихви и намаляване на доверието към държавата, което вдига лихвените нива и намалява инвестициите и шансовете за влизане в ERM II.

Приватизацията, за разлика от трупането на дълг, е полезна, защото държавата е доказано лош собственик. Приходите от приватизация обаче не са бюджетен приход и не намаляват дефицита. Те са еднократни суми, които влизат във фискалния резерв и по правило се използват за решаването на дългосрочни проблеми, например за пенсионна реформа (като парите се разпределят в партидите на гражданите в частни пенсионни фондове). В сегашния момент парите от приватизация са важни и за увеличаването на фискалния резерв, което би засилило доверието към България.

Има много европейски държави, към които инвеститорите имат доверие, въпреки много по-високото им ниво на дълг и липсата на фискален резерв. Те обаче не са фалирали, както България в началото на прехода, не са преживявали скоро хиперинфлация, за разлика от България преди 13 години и не са им спирали парите по европейските програми заради корупция. Българското правителство трябва да бъде много по-дисциплинирано от всички останали, за да възстанови загубеното доверие и да така да ускори "догонването".

Няма коментари:

Публикуване на коментар