30 април 2010 г.

Идва сметката за популизма на Бойко Борисов

Преди два месеца правителството видя, че дефицитът излиза от контрол и изпада в тежка фискална криза. Оказа се, че то е надцененило приходите и е планирало твърде големи разходи. Вместо решително да реже разходи и да прави бързи реформи, както предлагаха независимите икономисти, Бойко Борисов реши да прехвърли отговорността на предишни правителства и да си измие ръцете за евентуални непопулярни мерки като постигане някакъв консенсус за тях със синдикатите и работодателските организации. Така в разгара на кризата той загуби повече от месец в безсмислени дискусии, чрез които "социалните партньори" основно се опитваха да прокарат личните си интереси. Логично оттам се роди едно "недоносче" - пакет от 60 уж антикризисни мерки, много от които вредни за бюджета и икономиката, но полезни за личните интереси на двете групи преговарящи.

Независимите икономисти не спряха да повтарят, че този пакет няма да свърши работа, включително изразиха притеснения, че положителните мерки се отлагат, а вредните се изпълняват. Междувременно премиерът Бойко Борисов продължи да търси любовта на народа със скъпи зрелищни проекти, които могат да се видят и да се пипнат (спортна зала, музей, картини на Пикасо), сякаш за него няма криза. Какво значение имат глупави абстракции като дефицити, дългове, реформи, доверие и рискове?

Вдигането на ДДС обаче, което сега Бойко Борисов се опитва да представи като безалтернативно, не е абстракция. То ще удари видимо джоба на българите точно когато им е най-тежко. И още по-лошо - ще забави възстановяването на икономиката, която аха да се отблъсне от дъното, но Борисов й закача поредната тежест. Не е вярно, че популизмът няма алтернатива. Не е вярно също, че няма намерено лекарство срещу кризата. Справка - Естония. Вдигането на ДДС не е алтернатива, а сигурен знак за провал.
Илюстрация: Avolore, sxc.hu

Защо кредитен консултант не взима кредити?

Като продължение на двата постинга за банковите ми неволи (тук и тук) е интересно да се види и общата картина на проблема, която е представена професионално от човек, който много уважавам - Любомир Христов, председател на УС на Института на дипломираните финансови консултанти. Той разказва за добрите световни практики и ги сравнява с тези в България.

Напълно съм съгласен с него, че българските банки са далеч от добрите практики. Очевидно те се възползват от сложната материя и липсата на специфични финансови и юридически знания у повечето хора и ги натоварват с огромни рискове. Но не съм съгласен с него, че проблемът трябва да се реши с банкови регулации. Когато има доброволна сделка всеки трябва да си носи отговорността. Законовите или административни намеси в отношенията между банките и техните клиенти нарушават принципа на свободно договаряне и са стъпка към централизирана, а не към пазарна икономика.

Смятам, че не държавната намеса, а знанието и публичният натиск трябва да принудят банките да въведат добрите световни практики. Всъщност решението на проблема е самият Любомир Христов и другите като него. Със своята статия той първо предоставя на хората знания, които повишават финансовата им култура. И второ, оказва дириктен натиск и засилва публичния натиск на гражданите към банките за промяна.

А всеки, който преценява, че тази материя е твърде сложна и не си заслужава усилията да се усвоява, научава, че има професионални консултанти, които да им помогнат. И тъй като финансовите консултанти няма да съветват клиентите си да поемат риска от своеволни едностранни покачвания на лихвите, то поне една банка ще се усети за новите възможности на пазара и ще промени договорите си в синхрон с добрите практики. А скоро след това конкуренцията ще принуди и другите да направят това.
Илюстрация: svilen001, sxc.hu

Власт, лицемерие и интуиция

Много пъти сме ставали свидетели на лицемерно поведение от страна на политици и държавници, които говорят за морал и върховенство на закона, а самите те се държат неморално и нарушават законите, включително вършат престъпления. Ясно е, че властта корумпира, но дали двойните стандарти са характерни повече за хората с власт, отколкото за останалите? Екип от учени е направил поредица от експерименти с холандски студенти и е установил силна връзка между властта и лицемерието:

Властимащите смятат неморалното поведение за по-малко приемливо, отколкото властнямащите, но мамят повече и имат по-неморално поведение. Те смятат собствените си морални прегрешения за по-допустими, а същите прегрешения, извършени от другите за по-малко допустими в сравнение с властнямащите, които дори са по-сурови към своето поведение, отколкото към поведението на другите.

Само властимащите проявяват лицемерие като показват значителна разлика между възприемането на чуждите прегрешение в сравнение с техните собствени. При това независимо дали става дума за малко прегрешение или за углавно престъпление.

Моралното лицемерие при властимащите съществува само когато възприемат своята власт за призната и заслужена. Ако смятат властта си за нелегитимна моралното лицемерие изчезва и дори стават по-критични към себе си.

Едно от обясненията за всичко това е, че социалните групи приемат неравенството, за да има социална хармония. Имащите власт налагат повече нормативни ограничения на другите, но вярват, че те самите могат да действат с по-малко ограничения. Взимат каквото искат не само защото могат да го направят безнаказано, но и защото интуитивно чувстват, че имат право на това. За разлика от тях хората без враст са по-малко склонни да налагат норми на другите, но самите те ги следват по-строго. Не взимат това от което имат нужда не само защото не им е позволено, но и защото интуитивно чувстват, че нямат право да го направят.
Илюстрация: katagaci, sxc.hu

Ваучери с мирис на корупция

Данъчните облекчения за ваучерите за храна били много полезни. В това се опита да ме убеди репортаж в новините на БНТ, която претендира да е обществена. Телевизията показа представител на фирма, занимаващи се с този бизнес, който си разказа историйката колко важни са ваучерите за икономиката. Репортерът се позова и на мнения на експерти, чиито имена така и не каза.

Синдикатите дълги години лобират за данъчни облекчения за тези ваучери. При това толкова настойчиво, че предизвикват сериозни съмнения за участие в корупционна схема. И успяха да наложат тази привилегия, макар и с количествени ограничения. Съвсем наскоро прокараха допълнителни облекчения и то чрез една от 60-те мерки на правителството, които уж целяха да се стабилизират фиска. А влиянието на тази мярка върху бюджета е точно в обратната посока. Тя намалява приходите от данъци.

Принципният проблем с ваучерите е, че усложняват и изкривяват данъчната система. И когато мислим за подобнни идеи трябва да си задаваме въпроса дали предпочитаме ниски данъци за всички, или високи данъци с много облекчения (тип "швейцарско сирене") - например за компютри, книги, жилище, интернет, лекарства, образование, дрехи. Аз бих избрал ниските данъци, защото са по-ефективни и по-справедливи. А и експертите, които аз познавам мислят така.
Илюстрация: svilen001, sxc.hu

29 април 2010 г.

Как читателите на NYT виждат България?

Вижте тази интерактивна карта в сайта на New York Times, която цели да покаже кои други страни в Европа, освен Гърция, имат проблеми. Първо, веднага се вижда, че България е съсед на Гърция, член е на ЕС, но още не е влязла в еврозоната. Още на "2" се вижда обаче голямата разлика с Гърция - България е в тъмнозелено (заедно с Румъния и Естония), което показва, че има много малък държавен дълг, а Гърция в червено (както и Италия)- с дълг, който надхвърля брутния вътрешен продукт на страната. На "3" и "4" се вижда, че България последователно намалява дълга си от 2000 г. насам. А на "6" се вижда, че българският бюджетен дефицит е сред няколкото най-ниски, за разлика например от този на Гърция и Испания. Тоест анализаторите и потенциалните инвеститори виждат, че сме в региона на застрашената от фалит Гърция, но също виждат голяма стабилност. За да може и в бъдеще България да изглежда добре на такива карти правителството трябва да оптимизира разходи и реформира проблемните публични сфери, а не да прави дефицити и да трупа дългове.

ДДС в САЩ?

Икономистът Гари Бекър е по-скоро против въвеждането на ДДС в САЩ (в момента там има дебат дали данъкът върху оборота да се замени с ДДС). Основният му аргумент е, че ДДС е... много по-ефективен от другите данъци и това стимулира правителствата да го вдигат, което води до по-голяма държава.

Борисов за успехите, приватизацията и данъците

Ето някои икономически акценти от днешното интервю на БНТ с премиера Бойко Борисов.

За успехите:
Ние успяваме да бъдем от най-добрите в Европа, да бъдем похвалени във всички доклади. Пуснахме еврофондовете, ще видите, че ще усвоим огромна част от тях в сравнение с 0,8% на предишните правителства.
За приватизацията и спортните зали:
Вашите колеги журналисти там ми зададоха въпроса, защо не спрете тази спортна зала? И аз им отговорих, че по време на управлението на Синята коалиция спортните зали бяха приватизирани – на различните партии, на Костов, на СДС. Бяха приватизирани или реституирани и София остана без спортна зала. Коя столица в света, пък било то и в криза, няма спортна зала? 20 години хората се молят в София да им направим зала и догодина на 1 август те ще имат красива, прекрасна, многофункционална, за хубост, зала в центъра на града. И затова им казах – мошениците, които провеждаха и раздържавиха Синя София, също са на вашия пасив.
За вдигането на ДДС:
В момента има много голяма отворена дупка в бюджета. Тя може да се запълни, само ако се увеличат приходите. Ако тези мерки, другите 60, във времето отлагат събираемостта, като временна мярка ние ще вдигнем ДДС.

Пак рейтинговите агенции са виновни

Каквото и да правят рейтинговите агенции все излизат виновни. В началото на глобалната финансова криза ги обвиниха, че са подценили риска за различните деривативни инструменти свързани с ипотечните кредити. Сега ги обвиняват, че със свалянето на рейтините на Гърция, Испания и Португалия увеличават паниката. Ще бъде много по-конструктивно вместо да се хвърлят популистки обвинения, да се преосмисли изцяло мястото на рейтинговите агенции на финансовите пазари така, че да имат стимул да бъдат максимално обективни в оценките си.

Как правителството балансира бюджета през април?

Спадът на бюджетните приходи продължава, а финансовият министър Симеон Дянков казва, че бюджетът за април ще бъде балансиран, дори може да излезе на плюс. Това ме наведе на мисълта, че правителството е стегнало фискалната дисциплина. Но премиерът Бойко Борисов продължава да говори за увеличение на ДДС. Отговорът какво всъщност се случва дойде от БНБ. Банката обяви, че превежда в бюджета 355 млн.лв., които, грубо казано, са печалбата й за миналата година. Това очевидно ще балансира бюджета през април, но не слага край на фискалната криза.

На пазар за мъже

Препоръчвам ви да гледате този забавен репортаж за един специфичен и горещ сегмент от пазара на мъже в България - мутрите.

28 април 2010 г.

Половинчата реформа в СЕМ

ГЕРБ намалява състава на Съвета за електронни медии (СЕМ) от 9 на 5 човека. Посоката е вярна, но липсва достатъчно решителност. Трябва да се махнат и другите петима и да се приключи с тази безполезна институция. Съветът се води независим, но съставът му се определя от политиците. Затова СЕМ е и е обречен да бъде инструмент в ръцете на политиците за рекетиране на електронните медии, които не слушат. Останалото е самозалъгване.

За първановщините и грозното риалити на президента

Президентът на България Георги Първанов продължава да се изявява като морално деградирал човек от миналото, мразещ реформите. Поредната първановщина е наложеното вето върху Закона за академичния състав. Просто, защото този закон е стъпка в правилната посока - от държавната централизация, наследена от социализма, към прехвърляне на права и отговорности на висшите училища, както е в развития свят. Всеки път когато някой се опита да разбута поредното блато в страната Първанов се намесва в полза на статуквото и много често успява да блокира промените.

Когато дискутираме причините за изостаналостта на България в различни сфери и ниския стандарт на живот обикновено говорим абстрактно са системите, обществото, политиците, правителството и държавата. А за всичко това си има и конкретни виновници. Най-вредният от тях за последното десетилетие е Георги Първанов. Лошото е, че неговите вреди ще имат дългосрочно негативно въздействие върху живота ни, защото плодовете от една успешна образователна реформа например се берат след години.

Един модерен президент с визия щеше вече да е вкарал България в клуба на богатите. Вместо това той ни вкара в някакво грозно ченгеджийско-бракониерско-популистко-корупционно риалити, което част от нас включиха по грешка преди време и което поне до следващата година всички ще гледаме, дори да искаме да превключим канала погнусени от видяното.
Снимка: Wikipedia

Защо Световната банка трябва да се закрие?

Световната банка е международна институция, чиято цел е да подобри живота на хората по света като подпомага провеждането на нужните реформи със знания и заеми. Многократно обаче съм се убеждавал, че знанието на банката е много по-фокусирано върху собственото й съществуване, отколкото върху реформите, които биха подобрили стандарта на живот на хората. Затова банката постепенно се превръща в символ на посредствеността, популизма и повърхността. Ако някой все още си мисли, че Световната банка е реформаторски настроена институция нека прочете това интервю с Флориан Фихтъл, постоянен представител на банката за България. Ето две показателни изречения от него:

Въпреки че в подобни непостоянни времена е изкушаващо да се преосмисли структурата на пенсионната система или размерът на отделните стълбове, е по-разумно да се избягват прибързани действия.

По мое мнение е по-добре първо реформите да бъдат съсредоточени върху по-реални цели като подобряване на ефективността на съществуващата система.

Това напълно се различава от визията на истинските реформатори от Независимия съвет за пенсионна реформа. За разлика от тях банката се плъзга по повърхността като предлага единствено вдигане на пенсионната възраст, което при една истинска реформа е напълно безсмислено, тъй като тогава всеки ще има избор кога да се пенсионира. Така вместо да помага, банката всъщност пречи на реформите.
Илюстрация: foxumon, sxc.hu

Последователната стратегията на Борисов: "тука има, тука нема"

Може би си мислите, че премиерът Бойко Борисов е непоследователен? Днес казва едно, а утре друго. Не сте прави. Съвсем последователно той прилага стратегията "тука има, тука нема" срещу двама играчи. С ловки трикове ви кара да мислите, че знаете къде е печелившата карта. Когато обаче разкрие картите се оказва, че грешите. Но някак не му се сърдите много, защото той отново бърка картите и този път виждате, че със сигурност ще познаете.

Ето как изглеждат нещата на практика. В първите месеци на своето управление правителството на Борисов обяви, че започва пенсионна реформа, защото сегашната система е нестабилна и представлява сериозен фискален и социален риск. Привържениците на статуквото скочиха да протестират, в резултат на което преди няколко месеца премиерът спря реформата преди да е почнала и каза, че я отлага за предизборната 2012 г.

Сега обаче Брюксел протестира. От интервю с финансовия министър Симеон Дянков става ясно, че единствената забележка по българската конвергентната програма е за пенсионната система. И премиерът вече "настоява да не се бавим и с повече обяснения да започнем в началото на 2011 г.". Това означава, че скоро пак ще има протести на засегнати. Какво ще каже тогава Бойко Борисов? Ако пръдължи последователно да следва своята стратегия ще се опита да ни убеди, че реформата трябва да се отложи, но може би на следващото раздаване ще спечелим. Играта ще продължи докато играчите осъзнаят, че "банката" печели, а те губят.
Снимка: kaladan, flickr

27 април 2010 г.

Новата опасност за лихвите

Инфлацията в еврозоната вече наближава 2%. От юли 2009 г. когато стигна дъното (-0.7%) има ясно изразена тенденция нагоре и през март вече е 1.4%. Това означава, че Европейската централна банка ще затяга паричното предлагане (тя дори вече започна), за да задържи инфлацията под 2%, което е основната й цел. А това ще вдигне цената на ресурса за банките. И тъй като повечето банки в България са чуждестранни, има риск лихвите по кредитите да тръгнат нагоре. При това в момент когато необслужваните кредити се увеличават, а икономиката още не е започнала да се възстановява, или поне не видимо.

Единственият начин да се избегне покачване на лихвите е правителството да провежда разумни политики, които правят България по-малко рискова и така да свалят рисковите премии на банките. Това означава да ограничи харченето, да балансира бюджета, да провежда структурни реформи и да подобрява бизнес средата.

Браво на образователния министър Сергей Игнатов

Образователният министър Сергей Игнатов тръгна смело по пътя на своя предшественик и единствен реформатор от предходното правителство Даниел Вълчев. Той обяви, че частните училища и детски градини ще получават същата държавна субсидия, каквато и държавните. Което означава, че държавата въвежда по-пълно принципа "парите следват ученика".

Това е голяма стъпка за по-честна конкуренция между частните и публичните училища и детски градини и оттам по-качествено образование. И ще струва на държавата само 10-12 млн.лв., което показва, че големите реформи не са скъпи. Дано министърът намери сили да направи и следващите стъпки - по-голяма децентрализация на училищата, валидност на принципа "парите следват ученика" и за учещите в чужбина и пазарни реформи на висшите училища и БАН, които още живеят в социализма.

В момента държавата плаща около 1300 лв. годишна субсидия на ученик. Таксата в частно училище е около три пъти по-голяма, което означава, че в близко бъдеще цената за учещите в тези училища ще падне с около една трета.

Драмата на черните американки: дефицитът на черни мъже

Замисляли ли сте се защо в хип-хоп и рап клиповете наточени черни мацки гледат съблазнително и меткат предизвикателно разголени задници, гърди и бедра. Не че белите не го правят, но някак не е толкова натрапчиво. Бях склонен да отдавам това поведение на културни или генетични различия. Благодарение на статия в The Economist обаче открих, че по-скоро става дума за стимули, тоест за икономика. Изданието започва с илюстрация на това, че на брачния пазар числата имат значение.

Представете си, че в света има 20 мъже и 20 жени, всички хетеросексуални и търсещи партньор. Тъй като числата са равни всеки може да си намери партньор. Но какво се случва ако извадите един мъж? Може би мислите, че няма голямо значение. Но се лъжете, твърди британският икономист Тим Харфорд в книгата си “Логиката на живота”. При 20 жени преследващи 19 мъже една жена е пред перспективата да остане стара мома. Така тя започва своя игра. Може би се облича по-предизвикателно. Може би полага допълнителни усилия да бъде любезна. По един или друг начин тя открадва мъж от една от другите жена. Новата самотна жена тогава също започва своя игра да открадне мъж от друга. Настъпва верижна реакция. Скоро всяка жена трябва да се старае много повече, а всеки мъж може да се отпусне малко.
The Economist посочва, че сред африканските американци несъответствията са дори по-големи - един от всеки 9 черни мъже на възраст от 20 до 29 години е зад решетките, а един на трима се очаква да влезе в затвора в определен момент. По очевидни причини предлагането на млади черни мъже е ограничено. Те се превръщат в гореща и дефицитна стока и защото черните жени "ловят риба в същия вир" - 96% от тях се женят за черни мъже. Има я стоката, но е заключена в склада.

Изданието цитира "атрактивна черна жена, лекар в болница във Вашингтон", която казва: "Въпросът е какво ще направиш допълнително, за да му спечелиш доверието. Някои жени предлагат секс на първата среща". Когато въпросната жена хванала бившия си приятел в изневяра, той казал, че не е осъзнавал, че от него се очаквало връзката да бъде ексклузивна.

Ако се изключат затворниците, вероятността черна жена да учи в колеж е с 40% по-голяма от черен мъж. Черните жени също е по-вероятно да си търсят работа от белите жени. Според The Economist една от възможните причини е, че те не очакват финансова подкрепа от мъж. Според мен обаче важна причина е и желанието им да станат още по-привлекателни за мъжете. Други жени, разбира се, разчитат повече сексуалното привличане, например онези от черните музикални клипове. Средствата са различни, но целта е една - да се открадне мъжа от някоя друга.
Снимка: melga, sxc.hu

ГЕРБ ли отговаря за финансовия надзор?

ГЕРБ планира законодателни промени, с които да подобри дейността на Комисията за финансов надзор (КФН). Партията ще използва промените, за да смени ръководството на комисията пет години преди да е изтекъл мандата му по закон. Въпреки, че споделям част от аргументите на вносителя Стоян Мавродиев от ГЕРБ и Мартин Димитров от СДС, който, както разбирам, е за промените, не мога да подкрепя нарушаването на духа на закона на принципа "целта оправдава средствата". Върховеството на закона е важен принцип на демокрацията и нарушаването му не е добър знак дори когато решава някакъв текущ проблем.

Съгласен съм, че:
1. Важо е да има добър финансов надзор
2. Дейността на КФН е далеч от идеалната.
3. Нужни са законодателни промени, за да се подобри работата на КФН, включително в посока повече прозрачност.
4. Ръководството на КФН е политически назначено.
5. Всеки има право да се усъмни в професионалните качества и добрата работата на ръководството на КФН.

Но не смятам за правилно политическата партия на власт да сменя ръководството на независима по закон институция преди да изтече неговия мандат. Без значение дали това ръководство е добро или лошо. В сегашният закон ясно е казано, че КФН е независима и е посочено кога мандатът на ръководството може да се прекрати предсрочно. И там няма неща като "не се справят с работата" или "незадоволително изпълнение на целите", или "при промяна на закона". Идеята на мандатността е да се гарантира поне някаква независимост.

Ако все пак ГЕРБ смени ръководството, то нека честно обяви края на независимостта на КФН (но преди това да провели дали това не противоречи на законодателството на ЕС). За да се знае, че комисията е политически зависима и отговорността за дейността й се поема от управляващата партия.

Как да станем гениални?

Все повече книги и изследвания оспорват широко разпространеното схващане, че интелигенстността и талантът са генетично предопределени и твърдят, че зад великите хора се крият хиляди часове работа. Това е тезата и на автора на книгата "Геният във всички нас" Дейвид Шенк:

Гените влияят на интелигентността, но в основата си интелигентността е натрупване на умения, а не нещо вродено. Всички ние имаме генетични различия, които влияят върху това как се развиваме и учим, но това далеч не означава, че някои хора са генетично обречени да бъдат глупави, а на други е предопределено да са много надарени.

Отстрани изглежда, че във великите хора има нещо свръхчовешко, но когато се вгледате отблизо в живота, който водят, жертвите, които правят, огромните ресурси, които имат, техните способности всъщност са логично разбираеми. Ако това се документира отблизо ще можете да видите как от посредствени стават добри, от добри велики и от велики изключителни.
Два съвета от Дейвид Шенк как да станете велики:
1. Бъдете най-големия си критик.
2. Отложете удоволствията и се въздържайте от задоволство.
Как според Дейвид Шенк родителите могат да помогнат на децата си да станат велики:
Родителите трябва да служат като модел за отлагане на удоволствията и упоритост ако искат децата им да прегърнат тези ценности. Показвайте на децата си колко усилено работите, колко често изпитвате разочарования и как им реагирате. Ако обвинявате другите за вашите неуспехи или просто се предавате, това ще научат и вашите деца. Ако поемате дългосрочни предизвикателства, показвате голяма ангажираност към процеса и отказвате да се предадете при трудности, вашите деца ще научат това.
Илюстрация: schulergd, sxc.hu

26 април 2010 г.

Иван Кръстев за корупцията, борбата с корупцията и реформите

Може би заради кризата, политологът Иван Кръстев все по-често говори за икономика. Понякога не особено успешно, например в интервюто му за в. "Култура" от началото на годината, което предизвика критични бележки на макроикономиста Георги Ганев (който е програмен директор в създадения и ръководен от Кръстев Център за либерални стратегии). Или интервюто за в. "Труд" от есента на миналата година, в което политологът твърди, че сегашната криза е по-тежка от тази през 1997 г. - теза, която много лесно може да се обори с данни.

Последното му интервю за "Труд" също съдържа тези, с които не мога да се съглася, например, че липсват нови идеи. Но както винаги е много интересно. Ето някои избрани цитати:
Президентът обяви националната сигурност и енергетиката за свои приоритети. Резултатът е, че точно тези сектори се превърнаха в символ на мегакорупция.

Желанието на кабинета да разчисти помийната яма на прехода е похвално.

Съсредоточаването на цялата власт в службите за сигурност е не просто нелогично, но и опасно.

Мисленето на службите не може да бъде модел за реформаторско управление.

Преодоляването на корупцията е труден и дълъг процес - комбинация от повече контрол, но и повече конкуренция. В момента ударението е поставено върху контрола и не се използват достатъчно инструментите на конкуренцията.

Правителството започва да губи подкрепата на бизнеса и градската средна класа, а тя е ключова за едно успешно управление.

Всяка промяна има нужда от критична маса хора, които да я подкрепят активно. У нас през последните 20 г. много от тези, които искат промяна, решиха да сменят страната, в която живеят, а не да променят страната, в която са родени.

Страх ме е, че сме изгубили критичната маса от хора, които искат промяна и са готови да участват в нея. Постепенно се превръщаме в публика на собствения си живот и нямаме право да се сърдим, че политиците се държат с нас като с публика - предпочитат да ни забавляват, вместо да ни управляват.

За свободното пушене, без популизъм II

Първият ми постинг по темата за пушенето предизвика интересни коментари, които ми помогнаха да идентифицирам причината за тоталната разлика между позициите на хора, които иначе споделят общи ценности - държат на свободата и правото на личен избор, доколкото това не нарушава същите права на останалите. (В случая оставям настана хората и от двете страни на спора, които не споделят въпросните ценности. Абстрахирам се от вредите от това и онова и се фокусирам върху правото на избор и свободата.)

Едните, сред които съм и аз, искат пушачите да са свободни да пушат там, където частните собственици разрешават това и са го обявили публично. Според тях това не нарушава правото на избор, защото непушачите могат да изберат дали да влязат в кафене, в което се пуши, или да не го посещават. А налагането от държавата на забрана за пушене нарушава правото на избор на собственика за правилата в собствения му имот и оттам забранява на пушачите да имат места, в които да си пушат свободно.

Другите (сред тях имам приятели и хора, които познавам и много уважавам) искат непушачите да имат свободата да не дишат дима на пушачите на обществени места. Те твърдят, че пушещите в кафенетата и ресторантите хора им отнемат свободата и правото да изберат чист въздух. Затова искат държавата да забрани пушенето във всички публично достъпни места. Според тях пушачите имат избор - ако искат да пушат могат да го правят вкъщи.

Общото между двете групи е, че подкрепят забраната за пушене на обществени места. Всички са съгласни, че пушенето на обществени места ограничава свободата и правото на избор на непушачите. Различното е тълкуването на термина "обществени места". За по-либерално настроените той включва публичните сгради (училища, болници, административни сгради и т.н.), но изключва частните места (кафенета, ресторанти, клубове и т.н.). А за привържениците на забраната "обществени места" включва всички сгради, които са публично достъпни, независимо кой е собственикът и за какво са предназначени. И точно тук е моят проблем с тяхната теза. Защото тя нарушава свободата и правото на избор на собственика. А привържениците на забраната не отчитат това.

Пушачите нарушават правото на избор на непушачите тогава, когато пушат на места, в които собствениците са забранили пушенето. Те обаче не нарушават правото на личен избор на никого когато димят на места за пушачи. Просто собствениците са избрали да направят място за пушачи, а не за непушачи. Точно както са избрали дизайна, менюто, персонала и дали ще се сервира алкохол. Всеки непушач, който отиде на такова място го прави доброволно, има избор да влезе или да не влезе и предварително знае, че ако влезе ще се трови от цигарен дим. А места за непушачи има. И колкото по-търсени стават, толкова повече ще се създават, защото това са законите на пазарната икономика.

Един познат казваше "Ако искаш японка, трябва се примириш с кривите й крака". Не може да отидете в "Под липите" и да искате суши с риба тон и аромат на море. Там има кюфтета, пържоли, сач и мирише на свинско. Ако искате суши отивате в суши бар, а не настоявате държавата да забрани свинското - понеже е вредно, не ви харесва, суши баровете са малко, много ваши приятели предпочитат свинско, или поради някаква друга причина. Ако не искате някой да ви пее чалга не ходите в "Син сити", а не се опитвате да забраните чалгата. Ако не искате да се вмиришете на манджи не ходите в места като "Тропс", но и не ги забранявате. Защото има собственици, които са определили правилата и има хора, за които тези правила са си ОК.

Ако непушач влезе в място за пушачи това е бил неговият избор след като е претеглил ползите и загубите. Не виждам морално право той да вини за своя избор собствениците, пушачите, или държавата. Ако дадено място не ви харесва, не ходите там. То просто е направено за други хора, не за вас. Точно както местата за пушачи не са за непушачи и деца. Ако отидете на такова място с детето си, значи вие не държите много на здравето му, а не собственикът или пушачите.
По същото логика пушачите нямат право да искат от държавата да задължи собствениците да правят салон за пушачи. Ако искат да отидат в "Макдоналдс" или в "Онда" трябва да се примирят, че там не се пуши. Ако им се пуши могат да изберат друго място.
Илюстрация: vivekchugh, sxc.hu

Защо България не е в еврозоната?

Преди четири години бях в Европейската централна банка във Франкфурт на журналистически семинар за еврото. В една от презентациите експерт от банката говореше за приемането на нови членове в еврозоната, но не спомена България. Знаех, че плановете на българското правителство и БНБ предвиждат страната да приеме еврото в средата на 2009 г. или в началото на 2010 г., казах това на експерта, казах също, че почти покриваме критериите и го попитах какво мисли по въпроса. Той се изсмя искрено и каза, че България трябва да свърши още много работа преди да мисли за еврозоната. Признавам, че това много ме подразни.

Сега обаче като виждам какво се случва с Гърция и България разбирам защо Германия и Франция не ни искат в техния клуб. Причината е същата, поради която българските икономисти настояват за бързо влизане в еврозоната - нямат доверие на българската държава и българските политици. Преди няколко години Гърция изглеждаше сравнително добре, а сега спасяването й от фалит ще струва десетки милиарди евро на Франция и Германия. Само преди година и нещо България имаше немалък бюджетен излишък, а сега дори не покрива изискванията на ЕС за бюджетен дефицит. При това цяло тримесечие след изтичането на годината се разбра, че държавата е крила реалния дефицит (в случая дори няма значение кое правителство е виновно), който се оказа над два пъти по-висок от пъвоначално обявения.

България вече се сдоби с много лош имидж и трябва да полага доста повече усилия от другите страни, за да промени това. Германия и Франция ще повярват на България тогава, когато видят, че правителствата са последователни, разумни и честни. Защото иначе може да се наложи те да плащат сметката - например за любовта на премиера Бойко Борисов към хората и желанието му да им раздава пари. Тестът за сегашното правителство ще бъде бюджетният дефицит за тази година и следването на реформите, с които то се ангажира в конвергентната си програма - здравна, административна и пенсионна.
Илюстрация: svilen001, sxc.hu

25 април 2010 г.

Хората ли са виновни за глобалното затопляне? Да, ама не

"Ние ли качваме температурата на земята" е темата на дебат в сайта на "Капитал". Аз гласувах за Георги Ганев, който общо взето казва "да, ама не". И го казва по много интересен, оригинален и убедителен начин. За разлика от опонента му - Антоанета Йотова от БАН, която казва "да" по един забавно скучен начин.

Струва ми се важно да отбележа, че познавам Георги Ганев като много "зелен" човек, в смисъл, че иска и полага усилия да живее в чиста природа. И въпреки, че е макроикономист, е изчел и изгледал много научни и аматьорски (например популисткия филм на Ал Гор An Inconvenient Truth) материали за глобалното затопляне. Преди няколко години във в. "Труд" имаше статия за разделното събиране на боклука със снимка, под която пишеше "Баща учи дъщеря си да изхвърля боклука разделно". Бащата, който фотограф на вестника беше хванал съвсем случайно, беше Георги Ганев.

24 април 2010 г.

Как се става предприемач?

Проучванията показват, че предприемачите са по-щастливи от останалите хора. Може би затова много хора (30-60% в европейските страни) искат да станат бизнесмени. Но на практика малко хора стават такива - 10-20%.

Позовавайки се на научни изследвания икономистът Тим Харфорд обяснява, че предприемачите всъщност не са по-различни като личности от останалите, а просто са имали благоприятна възможност. Оказва се, че в техните характери няма нищо отличително.

Това, което има значение е капиталът и... семейството. Получаването на наследство например стимулира много хора да се захванат с бизнес. А ако поне един от двамата родители е предприемач вероятността и детето да стане предприемач е 2-3 пъти по-голяма. Тим Харфорд се позовава и на проучване с участието на българския финансов министър Симеон Дянков, което потвърждава, че семейната среда има значение. Проучването дори установява, че предприемачите са по-малко склонни да рискуват от останалите хора. Харфорд цитира и друго проучване на Дянков, според което ниските данъци и ефикасните регулации са много важни за широкото разпространение на нови бизнеси.

Изводът на Харфорд е, че прословутият предприемачески дух не съществува. Предприемачите се учат от хората около тях, а бизнес средата - достъпът до капитал и свободата от твърде много бюрокрация - има огромно значение.
Снимка: straymuse, sxc.hu

23 април 2010 г.

Подкрепете прозрачността в държавата

Корупцията и прахосването на държавни пари не може да се ограничат с популизъм и кадрови промени, а с прозрачност и анализ на ползите и разходите. Ако искате да дарите пари за смислена кауза можете да подкрепите кампанията на Института за пазарна икономика "Разходите на българската държава" като изпратите SMS с текст DMS IPI на единен дарителски номер 17 777 (за абонати на GLOBUL, VIVACOM и M-Tel). С всеки изпратен SMS дарявате 1.20 лв. с ДДС за по-ефективни държавни разходи и по-малко злоупотреби.

Кога имотите ще стигнат дъното?

НСИ обяви, че цените на имотите продължават да падат. През първото тримесечие на 2010 г. спадът е 2.3% спрамо предходното и 17.8% спрямо същото тримесечие на 2009 г. Агенциите за недвижими имоти са оптимисти и прогнозират плахо покачване на цените през третото или четвъртото тримесечие на годината. Аз обаче очаквам цените да продължат да падат поне още една година, основно заради безработицата, слабото възстановяване на икономиката и плахото управление на правителството.

Кризата размрази приватизацията

Свиването на фискалния резерв принуждава правителството да размрази приватизацията и да ревизира списъка с предприятия, чието раздържавяване е забранено със закон. Това е добра новина не толкова заради парите, които ще влязат в резерва, колкото заради дългосрочните положителни ефекти за икономиката. Държавата е доказано лош собственик и мениджър на бизнеси и колкото по-малко се занимава с това, толкова повече ще може да се фокусира върху важните неща, например създаване на благоприятна и конкурентна пазарна среда.

Повече толерантност към хомосексуалистите, по-малко СПИН

Американските икономисти Andrew Francis и Hugo Mialon са открили обратна връзка между толерантността към хомосексуалистите и броя на заразените с HIV.

Отношението към гейовете и лесбийките в САЩ се е либерализирало драматично през 90-те години (въпреки това все още 60% от американците смятат хомосексуализма за нещо лошо). В същия период заразяването с HIV е паднало значително (въпреки това над 40 хил. човека в САЩ се заразяват всяка година).

Икономистите имат различни обяснения за тази зависимост, но основната причина според тях е, че толерантността кара хомосексуалистите да преминат от рисково към по-малко рисково сексуално поведение. Нетолерантната среда води до прикрито хомосексуално поведение, което се характеризира със случайни анонимни връзки с високорискови мъже на тайни социално изолирани сборища. Благосклонното обществено отношение кара хомосексуалистите да си взаимодействат на открити обществени места, свързани с по-малко рисково социално поведение.
Снимка: Tom Giebel, flickr

Силата на членството в еврозоната

Moody's свали кредитния рейтинг на Гърция от A2 на A3. Причината е огромният бюджетен дефицит (13.6% от БВП за 2009 г.) и високата задлъжнялост на държавата (115.1% от БВП). Българският бюджетен дефицит е три и половина пъти по-малък (3.9% от БВП), а държавният дълг е близо осем пъти по-нисък (14.8%), но въпреки това рейтингът на България e с три нива по-надолу - най-ниският от т.нар. инвестиционни рейтинги. Това показва колко голямо значение има членството в еврозоната, дори когато държавата е пред фалит.

Скалата на Moody's
Aaa
Aa1
Aa2
Aa3
A1
A2 - досегашният рейтинг на Гърция
A3 - новият кредитен рейтинг на Гърция
Baa1
Baa2
Baa3 - рейтингът на България от 1 март 2006 г. насам

22 април 2010 г.

Е, честит честен здравен министър

"Искам честен човек, нищо повече". Това според Анна Мария Борисова е било заданието на премиера Бойко Борисов при търсенето на нов здравен министър. Е, честито. Най-вероятно имаме честен министър.

Но няма да имаме добро здравеопазване. Изгледах пресконференцията на Анна Мария Борисова и разбрах защо са си допаднали с Бойко Борисов на онова великотърновско кръстовище. Министър Борисова разбира реформите като постоянно гасене на пожари, което изисква просто много работа. Ще събира сведения за болниците, ще определя медицински стандарти, ще изготвя здравни карти - обичайните глупости на бившите здравни министри, които не искаха да разберат, че проблемът на здравеопазването не е в лошия мениджмънт, а в сбърканата система с грешни стимули, която води до лош мениджмънт, измами, корупция и в крайна сметка до некачествени здравни услуги.

Новият министър обеща, разбира се, прекрасно бъдеще, в което пациентите "навсякъди в страната" ще бъдат обслужени на европейско ниво, а лекарите ще са удовлетворени от добре свършената работа. Без никаква идея за основите на тази система. Нито веднъж министърът не спомена думите демонополизация, децентрализация, конкуренция, частни каси и приватизация. И тъй като, както разбрахме и от самия премиер, не става дума за диалогичен човек, а по-скоро за темерут (макар и симпатичен в някакъв смисъл), едва ли можем да се надяваме, че някой ще убеди госпожата във важността и мястото на тези думи в системата на здравеопазването.

Ето някои цитати на министърът за реформата:
"Кой е основният проблем в здравеопазването - липсата на съдържание."
"Реформа трябва да започне, но ще я правим разумно бавно, премерено и подготовено".
"Никоя болница няма да бъде затворена, нито един лекар и медицинска сестра няма да остане на улицата."
"В настоящата криза не е разумно и трябва да се придържаме към статуквото каквото е с всичките му плюсове и минуси." (в отговор на журналистически въпрос дали ще има демонополизация на здравната каса)
"Реформата няма свършване, как очаквате днес почваме и утре свършваме, няма такова нещо."
Пълна драма.
Снимка: ilco, sxc.hu

Респект и дисциплина за аутсорсващите колонизатори

От известно време нашият премиер генерал Бойко Борисов се е заел да дисциплинира и респектира чуждестранните инвеститори. Обвини трите електро-разпределителни предприятия (ЕРП), че не плащат дивиденти на държавата и поддържат високи цени на тока, които оправдават с огромни разходи за аутсорсинг (outsoucing). Борисов ги сравни с колонизатори, които "си правят каквото искат с народа", каза че "България става недобро място за такива инвеститори", изпрати службите да ги проверяват и ги заплаши с разваляне на приватизационните им договори.

България се води правова държава. Има Търговски закон, който поставя рамката на отношенията между акционерите в една компания, а всяко акционерно дружество си има устав, който влиза в детайли. Разпределянето на дивидентите между акционерите е вътрешен въпрос, който се решава според тези правила. В публичните изяви на генерала няма дори намек, че тези правила се нарушават.

Борисов не може да се оправи с бюджета на държавата и изведнъж му хрумва да набави допълнителни приходи от ЕРП-тата като стовари върху тях цялата мощ на държавата, за да си вземе дивидента. При това става дума за смешно малко пари в сравнение с дефицита. Например искания дивидент от E.ON е 4 млн.лв., а дупката в бюджета до март е 400 пъти по-голяма (1.6 млрд.лв.). Държавата има две възможности - или да се примири с решението на общото събрание на акционерите, или да си продаде акциите на фондовата борса, което е за предпочитане. Вместо това Борисов прилага инстументът, който изглежда му е най-близо до сърцето - рекет.

Премиерът, който се похвали, че знае само най-важните английски думи, като Congratulations General, наскоро научи нова важна дума - outsoucing. И многократно разясни значението й пред невежата българска публика. Това обаче, което очевидно още не е научил е, че аутсорсинга е обичайна практика, която често се използва за намаляване на разходите за дейности, които не са основни. Например в едно енергийно дружество вместо да се поддържа отдел от счетоводители, се плаща на счетоводна къща, вместо собствен PR, HR и рекламен отдел, се плаща на PR, HR и рекламни агенции, вместо вътрешен юридически отдел се плаща на адвокатска кантора и т.н. Така компанията се концентрира върху основната си дейност и прехвърля спомагателната работа на специализирани външни фирми, които могат да свършат работа по-добре и по-евтино.

Теоретично е възможно, чрез договори за аутсорсинг мажоритарните акционери да източват дружеството за сметка на малкия акционер (в случая държавата), например като надплащат за услуги на свързани фирми. Но от публичните изяви на Борисов става ясно, че това са само предположения. Тоест няма конкретни данни за нарушаване на закона, но се хвърлят публични обвинения и заплахи.

Що се отнася до цените на тока, за добро или лошо, има цяла държавна комисия (ДКЕВР), която регулира и контролира дейността на енергийните дружества. Там дружествата представят своите разходи и защитават определени цени. Комисията има възможност да отхвърли разходите, които смята за раздути, включително разходите за външни доставчици.

Но ако Борисов наистина е загрижен за цените на тока трябва да се концентрира върху възможностите да осигури конкуренция и на този пазар. Защото няма в света монополист, независимо частен или държавен, който да не се възползва от монополното си положение.
Снимка: stroinski, sxc.hu

Ура, възстановяваме се, но...

Всяка рецесия има дъно, след което неминуемо почва възстановяване. Както се очакваше, при първите положителни сигнали управляващите политици започнаха да тръбят, че българската икономика се възстановява, а медиите вече разпространяват оптимистичната новина.

Нещо подобно се случва в момента и в САЩ, но The Economist съветва хората да обуздаят ентусиазма си. Според изданието всички се радват на възстановяването, докато важно е не самото то, а дали е силно (тип V), или слабо (тип U).
Скоростта е особено важна за България, която продължава да е последна по доходи в ЕС със стандарт на живот около 40% от средния за съюза. Лошото е, че въпреки големия спад на българската икономика през 2009 г. нерешителните действия на правителството за реформи и бързо рязане на разходи логично водят до прогнози за относително слабо възстановяване. Затова не се изненадвайте, ако постоянно чувате добри новини, а не ги усещате по доходите си.
Снимка: nkzs, sxc.hu

Черногледият рецидивист МВФ: какво са три пункта разлика?

Международният валутен фонд (МВФ) подобри прогнозата си за българската икономика през 2010 г. от 2.5% спад на 0.2% ръст. Това е огромна разлика, която поставя въпроса за смисъла от подобни предвиждания.

По принцип идеята на прогнозите е да дадат полезна информация за бъдещето, на базата на която хората, бизнесът и правителствата да взимат адекватни решения. Прогнозите са трудна работа, винаги са условни и към тях трябва да се подхожда с известно недоверие, независимо откъде идват. Защото дори ако допуснем, че анализаторите имат пълна и точна информация за миналото (което е невъзможно, защото няма перфектни индикатори и методологии и защото данните често се ревизират), се базират на допускания и вероятности за бъдещето, които рядко се сбъдват напълно.

Но е логично да очакваме, че организации, които претендират, че имат повече знания, ще се справят по-добре. Затова и прогнозите на МВФ се цитират от журналисти и стигат до много хора. Когато например един инвеститор решава дали да инвестира в България за него едва ли е без значение дали предстои рецесия, каквато е досегашната прогноза на МВФ, или се очаква леко възстановяване на икономиката, което предполага преразгледаната прогноза. В този смисъл прогнозата на МВФ за България не само не е довела до някакви ползи, но дори е навредила.

МВФ прави лоши прогнози не за първи път. Обикновено те са по-песимистични от другите и от реалните резултати. Причината е, че бизнесът на МВФ расте в лоши икономически времена и спада в добри. Затова фондът има стимул да всява паника. Колкото по-голяма е паниката, толкова по-важно става значението на фонда. Затова не вярвам на прогнозите на МВФ. Вярвам много повече на БНБ, която преди повече от половин година прогнозира 0.7% ръст и оттогава не е променяла прогнозата си.
Снимка: theraygun, sxc.hu

Защо професорите по хуманитарни и обществени науки са леви?

Десните икономисти победиха левите. Новата битка, не само в развитите страни, но и в България, вече се води между професорите в хуманитарните и обществените науки, коити подкрепят лявото и икономистите.

Историкът Томас Рийвс обяснява това със завистта. Професорите, с малко изключения, са относително зле платени. Не могат да си позволят къща в добрите квартали, обзавеждат се основно от гаражни разпродажби, обличат се евтино, не могат да си позволят частно училище и престижен университет за своите деца. А в кварталите, в които живеят установяват, че нямат много общо със съседите и не получават покани за местните клубове.

Според Рийвс професорите завиждат и на хората с политическа власт. Много от тях са убедени, че ако имат възможност, ще управляват добре, но малко американци биха грасували за интелектуалец. Затова са принудени да пишат гневни статии.

И докато гледат раздразнено как другите хора, включително техни студенти, напредват професионално, професорите зациклят с години без повишения и прогрес. И компенсират мрачното си и безперспективно съществуване като прегръщат леви каузи, които им дават надежда и усещане за идентичност. Доверяват се на голямата държава, която може да им осигури пълно медицинско покритие, работа за децата и добра пенсия. Левите политици ще преразпределят дохода "честно и справедливо" като вземат богатство от алчните и го дават на заслужили като тях. За целта просто трябва да образоват публиката и да анатемосват хората с позиции и богатство, на които завиждат.
Снимка: Hbregazzi, sxc.hu

Отмъщение на Земята или нищо ново?

Нямате ли усещането, че тази година има твърде много природни катаклизми? Шест земетресения (в Хаити, Чили, Китай, Афганистан, Папуа Нова Гвинея и Доминиканската Република) и изригване на вулкан в Исландия за по-малко от четири месеца. Нима Земята си отмъщава на хората за нещо?

Foreign Policy ни успокоява, че няма нищо необичайно. От век и нещо насам има по 16 големи земетресения (със сила над 7) средно на година - между 6 и 32 в различните години. На какво тогава се дължи илюзията, че се случва нещо уникално лошо? Първата причина според списанието е, че медийното отразяване е по-голямо, а тя се подсилва и от втората причина - има много жертви (250 хил. само тази година и рекордните 650 хил. души за десетилетието), което пък се дължи на разширяването на урбанизацията в рискови райони.

Нищо изненадващо и при изригването на исландския вулкан, който е един от 130-те вулкани с различна степен на активност в страната. Въпреки, че нанесе много щети, те не могат да се сравнят с изригването на Laki през 1783 г., който е убил една четвърт от населението на Исландия и е променил климата в Северна Европа за години.
Снимка: UNDP, flickr

Иска ли България да се интегрира в ЕС?

Правителството десетки пъти обясни публично разликата между българската и европейската методика за бюджетиране, на която се дължи и голямата разлика при изчисления дефицит. Политологът Владимир Шопов обаче поставя важни въпроси, които останаха без отговор от правителството: защо българската методология е различна при условие, че правителството цели бърза интеграция в ЕС и още по-важния въпрос дали проблемът ще бъде решен или ще продължи да виси.

21 април 2010 г.

Правителството да реформира... себе си

В продължение на шест дни читателите на блога имаха възможност да препоръчат на правителството какво да реформира. Ето и крайните резултати, които оставям без коментар:
Себе си - 65%
Администрация - 55%
Здравеопазване - 55%
Социална политика - 51%
Образование - 48%
Пенсионна система - 46%
Пазар на труда - 44%
Полиция - 42%
Армия - 38%
Бюджетиране - 30%
Илюстрация: svilen001, sxc.hu

Данъците: доброволно vs насилствено плащане

Една от добрите идеи в пакета на финансовия министър Симеон Дянков за административна реформа е премахването на бонусите от такси и глоби. От години насам например служителите на НАП и Министерството на финансите получават всяко тримесечие "допълнителни материални стимули", идващи от допълнителните приходи, които данъчната администрация събира в резултат на проверки.

Тези бонуси са безполезни, защото вместо да стимулират най-добрите служители, парите се разпределят на всички почти пропорционално на заплатата. Тоест парите са скрита заплата, а не бонус за добре свършена работа.

Бонусите всъщност са вредни, защото данъчната администрация има стимул данъкоплатците да не плащат доброволно своите данъци. Така те полагат много усилия да открият неизрядни данъкоплатци, тероризирайки бизнеса и малко усилия да стимулират доброволното плащане. Хилядите данъчни служители и техните близки имат сериозен стимул да се поддържат високи данъци и сложна за разбиране данъчна система, което би намалило доброволното плащане и би увеличило разкриването на некоректни данъкоплатци. Това прави данъчната администрация силно неефективна като намалява приходите и оскъпява разходите за единица приход, а данъчната система сложна и обременяваща, което тежи на бизнеса и хората.
Снимка: YM, flickr

Икономика на оргазма: Кога и защо мъжете и жените симулират сексуална възбуда?

Ако приятелката ви е на 18 години и силно ви обича е много вероятно да симулира сексуална възбуда и оргазъм когато правите любов. Това е научно доказано от икономиста Hugo Mialon в пейпъра му „Икономика на симулираната възбуда”.

Когато мъж и жена правят любов е възможно да си изпращат лъжливи сигнали за тяхното състояние на възбуда и оргазъм. Ако един от партньорите не е в такова състояние може да реши да се престори.

Във филма „Когато Хари срещна Сали” Сали твърди, че всички жени се преструват понякога, а Хари е убеден, че жените никога не се преструват когато правят любов с него. Ясно е, че ако Сали е права, то всеки мъж като Хари най-вероятно греши. Обяснението на Hugo Mialon е, че тази вяра на мъжете им позволява да поддържат положителен имидж за себе си.

Основният извод в изследването е, че дори в интимните отношения хората правят избор, който максимизира очакваните печалби, независимо дали са егоистични или от любов. Ето и другите изводи, подкрепени с данни от анонимно проучване на 16 хил. мъже и жени.

По-високата цена (вероятност да те хванат) на симулирането намалява вероятността от симулиране. Мъжете и жените, които вярват, че техният партньор може да ги хване, че мамят е по-малко вероятно да симулират. Мъжете симулират по-рядко, защото вероятността да бъдат хванати е много голяма, заради връзката между еякулацията (за която няма как да се престори) и оргазма. Две трети от мъжете смятат, че женити могат да ги хванат и затова само 26% от тях мамят. Едва 24% от жените вярват че мъжете могат да ги хванат и затова 72% от жените казват, че са симулирали в настоящата/последната си връзка. Въпреки това около половината мъже са убедени, че партньорката им не симулира.

Възрастните мъже и тези на средна възраст е по-вероятно да симулират от младите. Младите и възрастните жени е по-вероятно да симулират от жените на средна възраст. Сексуалната сила е различна във времето за мъжете и жените (обяснява се с хормоните). Мъжката сексуална сила е най-голяма в началото на 20-те години и намалява постоянно до старостта. А при жените тя е ниска в тинейджърските години, увеличава се през 20-те, достига максимума на 30, след което намалява до старостта. Затова колкото по-близо е един мъж до 20 години и една жена до 30 години, толкова по-вероятно е възбудата и оргазмът да са истински.

Любовта увеличава вероятността от симулиране. Мъже и жени, които обичат партньора си е по-вероятно да симулират, защото искат да го наградят с по-голямо сексуално удоволствие.
Мъжете малко повече от жените държат партньорът да стигне до оргазъм. Това е изключително или много важно за 86% от мъжете и за 83% от жените.
Мъжете биха изживяли по-тежко измамата от жените. Ако ги хванат в лъжа 34% от жените изпитват негативни чувства към себе си, а 42% – към мъжа. А ако жената е хваната в измама 33% от мъжете имат негативни чувства към себе си и 50% - към жената.

Колкото по-високо е образованието на човек, толкова по-склонен е да се преструва. Обяснението на Hugo Mialon е, че правенето на любов отнема време, а за хората с по-високо образование времето е по-скъпо и затова е по-вероятно те да стимулират „просто, за да приключат с това, може би за да могат да се върнат към писането на научни статии”.
Илюстрация: sebarex, sxc.hu

20 април 2010 г.

Романтиците или икономистите са прави за любовта

Романтиците, обяснява икономистът Тим Харфорд, вярват, че за всеки от нас има някой, който е единствения - специална личност, която отговаря на нашите стандарти и ни пасва перфектно. Или поне вярват, че имаме нашите стандарти и ако не намерим някой, който стига тези стандарти, няма да се влюбим. За разлика от това, икономистите вярват, че любовта е пазар. Не пазар с цени, но пазар с търсене, предлагане и много конкуренция. Романтиците или икономистите са прави за любовта?

Икономистите решават да получат информация от компаниите за бързи срещи*. Установяват, че жените предпочитат високи, добре образовани и богати мъже. А мъжете харесват стройни образовани жени, които не пушат. Жените предлагат среща на около 10% от мъжете, а мъжете предлагат среща на малко повече от жените. Дотук няма изненади.

Но въпреки, че някои дни е пълно с високи образовани милионери, а други дни не, жените винаги избират 10% от мъжете. Мъжете действат по същия начин.

Изводът на Тим Харфорд е, че хората се приспособяват според пазарните условия като бързо снижават своите стандарти. Следователно икономистите са прави.

И накрая един съвет от Харфорд: ако ходите на такава среща вземете с вас нисък и грозен приятел. Това ще ви увеличи шансовете за успех.

* Бързите срещи (speed dating) се организират от специализирани компании. Мъже и жени се срещат на ротационен принцип в серия от кратки срещи, обикновено между 3 и 8 минути. Накрая участниците дават на организаторите списък с хората, с които биха искали пълноценна среща. Ако има съвпадение двете страни получават от компанията информацията за контакт.
Илюстрация: fangol, sxc.hu

Вярата в пазарите и бъдещето на капитализма

В интервю за Wall Street Journal икономистът Гари Бекер* казва, че реформата на здравеопазването в САЩ върви в неправилна посока и че е много притеснен от разширяването на държавата, но въпреки това е оптимист.

Според Бекер има един постоянен проблем - пазарите са трудни за разбиране: "Хората са склонни да отдават добрите намерения на държавата. Ако допускаш, че държавните служители са доброжелателни, тогава си склонен да предположиш, че те винаги действат в името на доброто. За разлика от това хората разбират, че предприемачите и инвеститорите само се опитват да правят пари, а не действат в името на доброто. И те имат проблем да видят как това преследване на печалби може да вдигне стандарта на живот на всички. Тази идея е твърде неинтуитивна. И ние винаги се изправяме срещу това вградено подозрение към пазарите. Винаги има изкушение да се вярва, че пазарите успяват чрез ограбване на несполучилите. Но аз не съм песимист. Гледането с подозрение към пазарите е просто изкушение. Въпреки, че избирателите може да се поддадат на изкушението временно, във времето знанието им ще се подобри."

Показателно според Бекер е гневното отношение на американците към спасяването на банките от държавата: "Вярата в индивидуалната отговорнист, вярата че хората трябва да са свободни да взимат сами решения, но и да носят отговорностите от тези решения, остава много силна. Американците не искат разширяване на държавата. Те искат повече от това, което Рейгън им даде. Искат ограничена държава и икономически растеж."

Бекер признава, че икономистите правят грешки, но е убеден, че по никакъв начин опитът от последните години не показва, че пазарите не са най-ефикасното средство за икономически растеж: "Погледнете растежа на развитите страни след Втората световна война. Или погледнете развиващите се страни - Китай, Индия, Бразилия. Един милиард човека излязоха от бедността от 1990 г. насам заради това, че тези страни тръгнаха към пазарна икономика. Когато Милтън Фридман правеше първите си стъпки в икономиката хората наистина вярваха, че управляваната от държавата икономика е най-ефикасният начин за постигане на растеж. Днес никой не вярва в това, с изключение може би на Северна Корея. Отидете в Китай, Индия, Бразилия, Аржентина, Мексико, дори Западна Европа. Повечето от икономистити под 50 имат пазарна ориентация.Това е много, много важна интелектуална победа. Ще има ли тази победа ефект върху политиката? Да. Вече има. И през идващите години, вярвам, че ще има има дори по-голямо влияние."

* Гари Бекер е приятел на починалия преди няколко години Милтън Фридман, с когото създават прословутата чикагска икономическа школа и вече 32 години преподава в Чикагския университет. Печели Нобелова награда за икономика през 1992 г.
Снимка: Reznicek111, Flickr; Бекер е третият от ляво на дясно

Един страхотен полицай, който обича хората


Избрани моменти от днешното интервю на премиера Бойко Борисов в Би Ти Ви.

За кризата и мерките
"Ако в света имаше рецепта за антикризисни мерки, как да се измъкнем от кризата веднага и бързо, ние щяхме да ги приложим."

Как се избира министър
"Просто не излезе нищо от проверките. И в същото време, когато разговарях с нея, аз се запознах, свързах се с нея по телефона, дето се вика – аз ги избирам по документи. От проверките на службите, тръгвам отзад-напред. Тези, за които няма материали, почвам тях да търся. Г-жа Анна-Мария Борисова я намерих и се срещнах с нея там, преди Търново, на един разклон. Поговорих с нея около половин час, горе-долу разбрах какво мисли и сиреч в една и съща посока са ни разбиранията по реформата, по съкращенията, по безкомпромисното действие..."

За вредите от комуникативността и диалогичността
"Т. нар. комуникативност или диалогичност за мене имат лошо значение. Това означава човек, към който всички могат да отидат, да се разберат статуквото да продължи."

За забавената здравна реформа
"Здравната реформа се забави поради няколко причини. Първо, няма пари. Тези схема всичките са ги източили. Второ, яви се много голяма диалогичност вътре в здравното министерство, това забавя реформата. Почнеш ли да угаждаш на много хора, станеш ли диалогичен за тях, комуникативен, приключваш като министър. За съжаление. Защото всичко е направено във вид на схема."

За чуждестранните инвеститори
"България става недобро място за такива инвеститори, които си мислят, че сме 18-и или 19-и век и могат да дойдат като колонизатори, които могат да дойдат и да си правят каквото искат с народа."

За цената на тока
"Ами естествено, че трябва да падне. Естествено. Нали затова ние сме енергийният тигър на Балканите били. Как хората са усетили, националната ни стратегия за енергетика, че сме тигърът? Как? Като ЕРП-ата сме ги дали на чужди фирми."

За декадата на ромското включване
"Ами днеска ще възложа на ДАНС да провери тази декада какво е направила."

За подкрепата на Европа
"Между другото един от най-големите, най-големият лидер на Европа, когато се срещнах за първи път, това ми каза – не ви знам колко добър кмет сте били, не знам колко добър премиер ще бъдете, но всички мои служби казаха, че сте много добър полицай и затова ние ще ви подкрепяме."

За лихвите

"Лихвите по кредитите падат. И факт, който го потвърждава, е, че в последните месеци над 1 милиард лева повече по депозити има в българските банки. "

За любовта към хората
"Пари да можех от някъде да намеря, да раздам на хората. И тука г-н Костов е абсолютно прав, като ме обвинява в ляв популизъм. Аз обичам хората и не искам да им нанасям вреди и щети."
"Жал ми е да посегна с големия сатър да изрежа всичко, което в момента трябва да се изреже."

За безработицата
"Аз мисля, че много и от безработицата се вдигна от това, че се върнаха много хора в България."

За ДДС
"Ако не сработят мерките, ще го вдигнем."

За приватизацията на ЕРП-тата
"Трябва да се срамуват тези, които са приватизирали ЕРП-ата. Защото ако не са дали 33, а 34 %, държавата щеше да има контрол върху тях.И единственото, което мога да им направя и им правим, е да ги дисциплинираме да работят така както трябва и както работят между другото и в Германия, и в Австрия, и в Чехия."

Снимка: kaladan, flickr

19 април 2010 г.

Сашо Дончев за мечтите и реалностите

Силно препоръчвам интервюто на Нора Стоичкова от "Новинар" със създателя на "Овергаз" Сашо Дончев. Това е най-доброто интервю на български предприемач, което някога съм чел, а аз съм чел много интервюта.

Генерал Борисов, ето как се прави спортно съоръжение

Бойко Борисов няма пари за реформи, а има 108 млн. лв. за строителство на многофункционална спортна зала на "4-ти километър" в София, констатира Георги Ганев. При това тази инвестиция се прави от нашите пари в момент на икономическа и фискална криза.

Изхождайки от досегашния български опит в някакъв бъдещ момент ще се окаже, че, за да се довърши съоръжението ще трябват още много пари, които пак ще се вземат от данъкоплатците, "защото вече сме вкарали много пари и не може да го оставим да гние". След като държавата го поуправлява известно време ще се установи, че тя не е добър стопанин и стадиона ще се даде за управление на някой близък до правителството частник. Той ще го източва, а когато има нужда от инвестиции, отново ще търси пари от държавния бюджет. Част от скритите печалби ще отиват за него, а друга - в черни партийни каси. Ако държавата не намира допълнителни пари за поддръжка, ще започне да се руши. Това се случва в България - най-бедната страна в ЕС.

По друг начин се случват нещата в Холандия - една от най-богатите страни в света. Първо, там са си направили реформите. Второ, държавата няма отношение към местните спортни съоръжения. Общината може да помогне като предостави земя и малка част от парите, но за всичко останало публично се пускат акции.

"Амстердам Арена", едно от най-модерните многофункционални съоръжения в света, е добър пример как става това. Целият процес е много прозрачен. Освен общината на Амстердам, която предоставя земята, в проекта инвестират много частни компании, сред които банката ABN Amro, "Кока-кола Холандия", "Филипс" и KPN. Цената на свръхмодерното съоръжение, което освен стадион (с прозрачен покрив, който за 18 мин. може да покрие целия стадион) включва паркинг с 12.5 хил. места, конгресен център с 14 зали, 30 места за хранене и т.н., е 140 млн. евро. А от построяването му през 1996 г. досега са инвестирани още 17 млн. евро. Част от акциите носят специални права като ползването на определен брой места, преференциални цени за корпоративни събития и права за доставка на различни стоки и услуги.

Комплексът се управлява от часта компания и се смята за най-успешния в Европа. Освен за спорт съоръжението се използва за концерти, телевизионни шоу програми, конгреси, изложби, партита и различни събирания. Един от главните наематели е футболен клуб Аякс. Ролинг Стоунс са правили осем концерта на "Амстердам Арена".
Снимка: Wikipedia

С тоталитаризъм към просперитет?

Депутати от ГЕРБ се опитват да ограничат правото на собственост върху земеделските земи за сметка на арендаторите. Те са подготвили законопроект, който предвижда при продажба на земи собственикът да се обърне първо към арендатора, да го чака един месец да вземе решение, а ако той откаже, да докаже това с надлежни документи. Депутатите се мотивират с нуждата от окрупняване на земята.

Това обаче е грубо погазване на правата на собствениците. Нищо чудно следващото предложение на ГЕРБ да бъде когато си продавате фирмата да се обърнете първо към вашите служители, или когато си продавате апартамента първо да го предложите на наемателите. Може би също лекарите трябва да имат предимство да купят болниците, учителите - училищата, а инженерите - заводите.

Ако окрупняването на собствеността от арендаторите увеличава по някакъв начин продуктивността, то арендаторите имат стимул да дадат най-високата цена, а собствениците имат стимул да продадат земята на арендаторите. Това поставя въпроса дали целта на ГЕРБ е толкова благородна, колкото от партията я представят, или е поредното грозно лобиране - този път в полза на арендаторите.

Но дори ако приемем, че целта е благородна, ако средството е ограничаване на правата на собственика, то крайният резултат вместо просперитет, е тоталитаризъм.
Илюстрация: stevekrh19, sxc.hu

17 април 2010 г.

Парчета щастие: Дошъл ли е за КАТ XXI век?

Често минавам по околовръстното шосе на София от "Бояна" към "Симеоново" и на "Симеоновско шосе" завивам вляво по посока центъра. Според пътните знаци лявото платно е за движение наляво и направо, а дястото е само за десен завой. Лявото платно обикновено е задръстено, а дясното е свободно. Когато бързам и не мога да си позволя да чакам на кръстовището 5-10 мин., нарушавам правилата и правя левия завой от дясното платно.

Последният път когато направих това нарушение полицаите, които дебнеха след завоя ме спряха, взеха ми контролния талон и ми съставиха акт. Попитах ги защо за толкова дребно нарушение не ми напишат фиш, но те казаха, че това, което съм направил е опасно, точно тук ставали много катастрофи заради същото нарушение. Аз им обясних, че маркировката според мен не е направена по най-добрия начин, но те отговориха, че от тяхна гледна точка аз съм нарушил правилата и закона предвижда да ми напишат акт.

Напълно съм съгласен, че правилата трябва да се спазват и който не ги спазва трябва да си понесе отговорността. Но не одобрявам две неща. Първо, ако там наистина стават много катастрофи, значи вероятно съм прав, че правилата са сбъркани. Спокойно може ляв завой да се прави и от двете платна, а десен и движение направо само от дясното. Но въпросните полицаи и техните колеги от КАТ вместо да променят грешното правило, за да няма повече катастрофи и за да облекчат движението, дебнат и глобяват хората, които го нарушават. И второ, наистина ли е нужно за такова нарушение двама полицаи да ми пишат 15 минути акт, да ми вземат контролния талон, след месец да ме карат да отида физически до КАТ в Дървеница, да чакам на опашка да ми дадат постановление за нарушение, след това да чакам на друго гише да си платя глобата, за да може накрая да ми върнат талона? Все пак е XXI в. и от доста време съвременните технологии позволяват много по-рационални решения. Но той явно все още не е дошъл в КАТ.
Илюстрация: ArminH, sxc.hu

Защо ромите живеят в гета?

Много от нас се смятат за толерантни. Защо тогава казваме че обществото е нетолерантно? И защо ромите обикновено живеят в гета?

Икономистът Тим Харфорд обяснява как Томас Шелинг е установил причината за расовата сегрегация още преди 40 години. Шелинг направил следния експеримент. Върху дъска за шах разбъркал свободно черни и бели фигури, приел, че хората са относително толерантни и са щастливи да живеят в смесена среда, но все пак предпочитат на всеки различен по цвят около себе си да има двама със същия цвят. По това правило той започнал да мести фигурите, които не отговарят на условието и да ги слага в най-близкото обкръжение, което отговаря на него. Така накрая се стигнало до напълно разделяне на черните и белите фигури. Тоест дори минимални предпочитания за цвета на съседа водят до крайна сегрегация. Така рационалността и минималната нетолерантност на отделния човек се превръщат в огромна обществена нетолерантност и ирационалност.
Илюстрация: artritris, sxc.hu

16 април 2010 г.

За свободното пушене, без популизъм

Какво разбрах от решението на парламента за по-либерално отношение към пушачите:
1. Мотивите на депутати, че от забраната биха пострадали туризма и тютюнопроизводството са явно, грозно и скандално лобиране.
2. Въпреки това, решение на парламента срещу забраната би било победа на свободата над робството.
3. Оказва се, че понякога е възможно с лобиране и сбъркани мотиви да се защитят висши ценности - в случая свободата на избор и правото на частна собственост.

Знам, че това непопулярно мнение ще скандализира много хора и затова ще се аргументирам.

Първо, какъв е проблемът на непушачите:
1. Има малко места (кафенета, клубове, ресторанти, вериги за бързо хранене...), в които не се пуши.
2. Има много места, където до масите за непушачи идва дим от тези за пушачи.
3. Пушенето вреди не само на здравето на пушача, а и на околните непушачи.
4. Понякога местата за непушачи са заети, за разлика от тези за пушачи.
5. Пушенето на обществени места нарушава свободата на хората да изберат да дишат чист въздух без дим.
6. Забраните за пушене често не се спазват.

Доста непушачи предлагат всичко това да се реши с тотална забрана на пушенето на "обществени места" и големи глоби за неспазване на забраната. Да, това ще реши до голяма степен горните проблеми, но създава нови:
1. Нарушава правото на избор на пушачите да имат места, където да си пушат и да се тровят колкото си искат. Забраната е тоталитаризъм. Не случайно първата забрана за пушене е наложена от Хитлер в Германия. Пушачите, като всички хора, са рационални, те знаят, че цигарите вредят, но виждат и някаква полза очевидно. Аз не харесвам чалгата и я считам за вредна, но не бих я забранил. Искам добра телевизия без риалити, но не бих забранил риалити програмите. Искам чиста природа, но не бих забранил самолетите, заводите и автомобилите, понеже замърсяват въздуха и са вредни. Може да се стимулира например използването на екологични технологии, но забраната не е добро решение. Например в момента държавата стимулира непушенето и съответно здравословния живот като налага огромни данъци върху цигарите (над 2/3 от цената са данъци).
2. Нарушава правото на собственост на собствениците на завединия. Всяко място си има собственик. Той решава какъв тип ще е то, какво да е менюто, определя цените, назначава персонала, избира дизайна и обзавеждането. Той определя и правилата: дали да е на самообслужване, или със сервитьори, дали да има или не face control, или изисквания за облеклото, например костюм, вратовръзка, или смокинг и т.н. Нормално е да определи и дали се пуши или не. И всеки може сам да избере харесват ли му тези правила и ще ходи ли на това място или не. Може да не му харесват, но там да има определена бизнес среща или среща с приятел - тогава трябва да претегли ползите и разходите и да избере дали да отиде, или например да помоли за среща на друго място. Напълно подкрепям данъкоплатците да притискат държавата да не се пуши на обществени места, които са държавна собственост - болници, министерства, училища, административни сгради и т.н. Но кафенето на Иван Иванов не е обществено място, то е частно. Там правилата се определят от него дотолкова, доколкото не нарушават свободата на избор на хората (тоест не може понеже мястото е негово, там да разстрелва хора). И когато някой отива там се допуска, че приема тези правила. Ако не е съгласен, никой не го насилва да остава и да идва. Не може да отидете в "Макдоналдс" и да им се скарате, че нямат суши и зелен чай. По същия начин не може да отидете в ресторант за пушачи и да правите скандал, че е задимено.

Ето и няколко често посочвани допълнителни аргументи в полза на забраната и моето мнение по тях:
1. Пушачите си влошават здравето - да, но това е личният им избор; по същия начин някои препиват и се алкохолизират, други преяждат и затлъстяват, трети се преработват и стресират, четвърти рискуват здравето си с екстремни спортове и т.н. Всичко това не може и не трябва да се забрани.
2. Всички плащат за здравеопазване, а пушачите е по-вероятно да го използват - данъците върху цигарите се въвеждат точно с аргумента, че са вредни и това тежи на здравната система; в България обаче данъците от цигари надхвърлят разходите за цялото здравеопазване в страната.
3. Много пушачи не се съобразявяват, че застрашават здравето и на непушачите - ако те са на място за пушачи не можем да им се сърдим, но никакъв закон не може да регулира нещата на едно парти в частен дом, или може би и там трябва да има забрана?
4. Навсякъде е пълно с изхвърлени фасове - пълно е и с торбички, опаковки, хартии, чашки и други боклуци, но никой не мисли да ги забранява; просто трябва да има правила срещу замърсяване и контрол и глоби за нарушителите.
5.В повечето развити страни вече има забрани - и в най-развитите страни правят грешки; вярвам, че е въпрос на време да узреят и да отменят забраната, както стана в САЩ със сухия режим, или в ЕС с извивката на краставицата.

Проблемите на непушачите в момента са ясни, недостатъците на предлаганото решение за забрана също са ясни. Въпросът е има ли друго решение, което да удовлетвори всички.

По принцип, ако има голямо търсене на места за непушачи, дългосрочно пазарът ще задоволи това търсене с адекватно предлагане на такива места. Това би станало толкова по-бързо колкото по-безкомпромисни са непушачите (отказват да ходях на места с дим). Не може в условията на свободна конкуренция да няма предприемачи, които да не се възползват, създавайки места за непушачи.

По-краткосрочно обаче има много просто и евтино решение: прозрачност на правилата и еднакви правила за пушене в едно помещение. На вратата на всяко заведение, на сайта му и на визитките му задължително да има лесна за намиране информация за режима на пушене - дали е разрешено или забранено, или пък има по едно помещение за всеки режим. А еднаквите правила за пушене в едно помещение означават, че в него или е разрешено пушенето, или е забранено - тоест да няма като сега смесен режим тип "на тази маса се пуши, а на съседната не". Така част от местата със смесен режим ще изберат забраната и пушачите ще имат места без дим. В същото време лесно ще може да се разбере какъв е режима за всяко място. Разбира се, когато една група хора избира място и в нея има пушачи и непушачи, някой трябва да отстъпи, но това са лични отношения, в които държавата няма място.

Между другото, аз съм непушач и често съм се отказвал да ходя на определени места заради силния дим.

Илюстрация: ninja_dave, sxc.hu

Кога "плати колкото желаеш" е добра стратегия?

Преди доста години една жена ми направи хороскоп. Когато попитах колко струва, тя каза "Няма цена, колкото прецениш". Нямах идея къде е нормалната цена, а исках да оставя повече, защото жената беше приятна и имаше нужда от финансова подкрепа. По-късно разбрах, че съм дал няколко пъти над обичайното. От мои приятели съм чувал и за други подобни случаи за различни услуги.

Преди няколко години Radiohead пускат за продажба чрез интернет албума си In Rainbows без цена - всеки да плати колкото желае. Около и над реалната цена плащат 16% от купувачите, 22% плащат по-ниска цена, а 62% не дават и цент.

Днес в Dallas Theater Center ще се играе постановката на носителя на Пулицер Артър Милър "Смъртта на един търговец", за която също е обявена свободна цена на билетите. Те ще се продават от тази сутрин лично на касата на театъра.

От Freakonomics си задават въпроса дали театърът ще вземе по-голяма част от реалната цена на билета в сравнение с албума на Rediohead. Според мен отговорът е очевиден. Стратегията "плати колкото желаеш" е успешна когато плащането е лице в лице и неуспешна когата става безлично, например през интернет. Бих се обзаложил, че приходите за постановката ще са над стандартната цена.

Илюстрация: ba1969, sxc.hu

15 април 2010 г.

Lehman Brothers vs Lehman Sisters и ролята на тестостерона в икономиката

Интересна женска конференция се е провела наскоро в САЩ. Там са разсъждавали какво би се случило, ако Уолстрийт се управляваше от жени, съобщава в. "Дневник".

Вероятно си мислите, че виновни за световната финансова кризата са намесата на държавата в икономиката, алчността на хората, или провалът на капитализма. Оказва се, че виновник за кризата, която разтресе света е тестотстеронът. Това е онзи хормон, дето го има много повече в мъжете отколкото в жените. Той предизвиква вредни за икономиката последици като агресивност, желание за доминиране и свръхдоверчивост, а тази взривоопасна смес ни подтиква към високорискови решения. По време на пазарен балон се стига дори до "клинични симптоми на мания". Понеже мъжете не ходят вече на война, компенсират нуждата от агресия с борсови битки. Преди 10-ина години видях това в дилърската зала на Lehman Brothers в един небостъргач в Ню Йорк.

На конференцията логично стигат до извода, че ако жените управляваха Уолстрийт, нямаше да има криза. А ако Lehman Brothers беше Lehman Sisters, щеше да печели по-малко, но нямаше да фалира.

Знаех си, че не аз съм виновен за няколкото рискови и в крайна сметка губещи инвестиционни решения, които взех малко преди кризата. Жена ми, разбира се, беше против тях. До сега се чувствах малко некомфортно, че загубих пари и не я послушах, но вече си отдъхнах, защото знам, че друг е виновен.

Важно е да се знае, че тестостеронът се произвежда повече или по-малко от организма в зависимост от околната среда. От информацията за този опасен хормон в края на статията стигнах до ценни изводи какво трябва да прави един мъж, за да не застрашава финансовото си състояние, а и това на света:
- да се ожени;
- да си стои вкъщи с децата, или периодично да ходи на война;
- да спи до късно;
- да стане вегетарианец;
- да избягва присъствието на привлекателна жена;
- да не разглежда бански костюми;
- да не ходи на футболен мач, на борсата, или на друго място където има много мъже.

Можете да избегнете всичко това, ако поверите парите на жена си. Тогава обаче възникват други рискове.

Снимка: duduhp, sxc.hu