Венцеслав Димитров, бивш председател на бюджетната комисия в парламента, поставя важен въпрос, който до момента убягваше от общественото внимание: проблемът с бюджетната дисциплина и демокрация в България изобщо не е решен. Затова се стигна до огромните държавни задължения по договори без обезпечено финансиране. Ако правителството прави каквото си иска и не изпълнява приетия бюджет, тогава защо въобще създаваме държавен бюджет, се пита той.Добре е да се потърси отговорност на виновните за появилите се разходи по скрити договори и анекси, доколкото законът позволява, но се забравя по-важното. Законите трябва да се променят така, че подобни опасни неща да не се случват в бъдеще. Може би е добре да си припомним, че валутният борд в Аржентина се срина точно заради скрити задължения, макар и не на правителството, а на общините.
Венцеслав Димитров развива и тезата, че България не трябвало да цели бързо влизане в ERM II, че е рано да мисли за еврозоната и дори да се справи с бюджетния дефицит, няма да се справи с инфлацията. Тотално съм несъгласен с него.
По презумпция приемам, че политиците преследват личните си интереси, а не общите. Еврозоната е нашата гаранция, че няма в даден момент да се появи някой политик тип Яне Янев и да срине валутния борд, за да покрие някакви свои приоритети за харчене и печелене.
Ако България влезе в ERM II сега, има шансове да отговори на изискването за инфлация след две години, когато най-вероятно икономиката все още няма да се е ускорила толкова, че да вдигне много инфлацията. Ако приемем, че икономиката ще се ускорява в следващите години, колкото повече се отлага влизането в ERM II, толкова по-малки стават шансовете да отговорим на инфлационния критерий.
(Илюстрация: branox, sxc.hu)
Аз съм съгласен с Венцеслав Димитров по отношение на тезата, че България не трябва да се цели за бързо влизане в ERM II, че е рано да се мисли за еврозоната и дори да се справи с бюджетния дефицит, няма да се справи с инфлацията.
ОтговорИзтриванеНищо съществено не би се променило при бързо влизане в ERM II, а от там и в еврозоната.
Какво ще стане? По евтин кредитен ресурс - да, това в известна степен е вярно. Но ще се получи по-скоро по-евтино и по-голямо по рамер задлъжняване. Имаме куп недовършена работа - необходими са структурни промени, реформи, действащо законодателство и съдебна власт, компетентна администрация и още много нерешени въпроси. Еврозоната не трябва да я ползваме като гаранция за недопускане на грешки - ние трябва да се научим да действаме разумно и отговорно. В противен случай просто ще продължим да задлъжняваме в евро - без опасност от разпадане на валутен борд и девалвация на лева - повечето от това се страхуват, но явно разбират погрешно значението на надценената валута в дългосрочен план - точно Аржентина е едно от доказателствата за това.
Аз също искам политиците да действат разумно и отговорно, но просто новините всеки ден доказват, че те не го правят.
ОтговорИзтриванеНиските лихви са много важни в икономики с дефицит на капитали като българската.
Колкото по-задлъжняла е една икономика, толкова повече печели от ниските лихви.
Еврозоната не пречи на другите реформи. Не виждам причина нещата да не се случват едновременно.
Аржентина просто си издъни бюджета. Не мисля, че може да се говори за подценяване или надценяване на валута когато фиксирания курс е котва, около която всичко останало се приспособява. А тези, които твърдяха, че при външен шок в условията на валутен борд икономиката не може да се приспособи, да погледнат данните - за инфлация, безработица, потребление, внос, заплати, текуща сметка...