16 април 2010 г.

Кога "плати колкото желаеш" е добра стратегия?

Преди доста години една жена ми направи хороскоп. Когато попитах колко струва, тя каза "Няма цена, колкото прецениш". Нямах идея къде е нормалната цена, а исках да оставя повече, защото жената беше приятна и имаше нужда от финансова подкрепа. По-късно разбрах, че съм дал няколко пъти над обичайното. От мои приятели съм чувал и за други подобни случаи за различни услуги.

Преди няколко години Radiohead пускат за продажба чрез интернет албума си In Rainbows без цена - всеки да плати колкото желае. Около и над реалната цена плащат 16% от купувачите, 22% плащат по-ниска цена, а 62% не дават и цент.

Днес в Dallas Theater Center ще се играе постановката на носителя на Пулицер Артър Милър "Смъртта на един търговец", за която също е обявена свободна цена на билетите. Те ще се продават от тази сутрин лично на касата на театъра.

От Freakonomics си задават въпроса дали театърът ще вземе по-голяма част от реалната цена на билета в сравнение с албума на Rediohead. Според мен отговорът е очевиден. Стратегията "плати колкото желаеш" е успешна когато плащането е лице в лице и неуспешна когата става безлично, например през интернет. Бих се обзаложил, че приходите за постановката ще са над стандартната цена.

Илюстрация: ba1969, sxc.hu

1 коментар:

  1. 'Бих се обзаложил, че приходите за постановката ще са над стандартната цена.'

    Имаш ли идея дали тази прогноза се е оправдала? Би било добре да споделиш.

    ОтговорИзтриване