31 май 2010 г.

Кога ще настигнем германците?

Днес германският президент Хорст Кьолер подаде оставка, въпреки че е почти в началото на втория си мандат. Причината е, че преди девет дни в интервю е подкрепил противоконституционното изпащане на германски войски в Афганистан, аргументирайки се с икономическите интереси на Германия. И това не се е харесало на германските граждани.

В България почти всяка седмица Георги Първанов, Бойко Борисов, или някой министър казва публично нещо, което германците не биха простили. Когато българските граждани реагират като германските и когато в резултат на това българският президент/премиер/министър си подаде оставка, тогава ще сме настигнали германците.
Снимка: IMF, Wikipedia

Защо БСП се проваля?

Ако се чудите защо БСП винаги вкарва икономиката в криза вижте какво казва Георги Пирински, един от лидерите на партията:

"В ръководството на БСП трябва да изкристализира ясна дефиниция на каузата. Каузата е да се промени насоката на развитие на страната - от сегашната архисвръхлиберална посока, диктувана от министъра на финансите, за който няма друга философия освен рязане на разходи, което започва да се придружава с аутсорсване на дейности и държавни отговорности и някаква хипотеза, че всичко, което не е приватизирано досега, трябва да се доразпродаде. Т.е. една теза, която е дискредитирана вече в Европа и по света - че колкото по-малко държава, толкова по-голямо е благоденствието."
Варно е, че основната кауза на БСП е разграбването на държавата. А когато към това се прибави и каузата на социалистическата икономика провалът е сигурен. Георги Пирински на практика настоява да последваме Гърция. Защото иначе няма как си обясним факта, че нарича свръхлиберална посока и философия на рязане на разходи ситуация, в която имаме дефицит от близо 4% за миналата и 3% (по европейската методология) за тази година. И очевидно отрича частната собственост и приватизацията. А всички знаем в кои сфери на бизнеса е най-голямата корупция и слабо управление - енергийните компании, железниците, болниците... - все области с преобладаваща държавна собственост.

Георги Пирински си е направили грешни изводи и от световната криза. Тезата "по-малка държава, повече благоденствие" не само не е дискредитирана, а отново се потвърждава. Достатъчно е да погленем бързото измъкване от кризата на САЩ, където има много по-малко държава и мъчителното възстановяване на ЕС, където има много държава. Друг ясен и пресен пример за успеха на малката държава и провала на голямата държава са Естония и Гърция.

Дискредитирана е друга теза - че с кейнсианско харчене може да се противодйства на кризата. Справка Гърция и почти цяла Европа. Дискредитирана е и държавната намеса, която в името на привидно благородни каузи изкривява пазарите и подава грешни стимули. Справка ипотечната криза в САЩ, която предизвика финансовата, а оттам и икономическата криза. Ако българските социалисти като Георги Пирински не са разбрали това, господ да ни пази от ново управление на БСП.
Илюстрация: Irina Naumets, sxc.hu

Какво е сбъркано в икономиката на ЕС?

Възстановяването на българската икономика зависи освен от политиката на българското правителство и от силата на европейската икономика. Според носителя на Нобелова награда по икономика Гари Бекър не само краткосрочното, но и дългосрочното бъдеще на Европа не изглежда светло:

"Нуждата да се спаси Гърция, а вероятно и Испания, Португалия и Италия е непосредствения проблем, но фундаменталните проблеми са много по-дълбоки.

Предизвикателството не е размерът на държавния дълг, а размерът на държавата отнесен към БВП. Големите държавни разходи и негъвкави икономики в Европа увеличават държавния дълг и в същото време намаляват растежа на БВП. В резултат на това перспективите за бърз растеж в повечето европейски икономики и за обладяването на държавните дългове са слаби, освен ако не се направят значителни реформи в техните социални политики, пазара на труда, регулаторната рамка и другита държавни политики.

Високите данъци намаляват нивото на доходите във всеки момент и нивото на растеж на доходите във времето."

Снимка: Nathaniel Dodson, sxc.hu

61-вата мярка и максималните абсурди с минималната заплата

Минималната работна заплата е създадена от хора, които не знаят как работи пазара. Защото това е инструмент, който вместо да решава, създава нови социални проблеми. Ако приемем, че идеята му е ниско платените хора да получават по-високи доходи, резултатът е по-висока безработица и повече сив сектор.

Преди около два месеца тристранката (правителството, синдикатите и работодателските организации) прие като една от 60-те мерки за излизане от кризата "създаване на механизъм за увеличаване на минималната работна заплата от 1 юли 2010 г." Това щяло да струва 10 млн.лв.

Ако не бях прочел лично документа щях да си помисля, че това е някаква шега. Приходите падат, разходите са твърде високи и бюджетният дефицит расте неконтролируемо, а тристранката решава да отговори на кризата като увеличи разходите допълнително, вместо да премахне минималната работна заплата за сметка на доброволното договаряне. А днес разбирам, че правителството "няма да се намесва в тази ситуация" и е оставило синдикатите и работодателските организации да се договорят дали да има увеличение и с колко. Тоест правителството се намесва там където не трябва, а отказва да се намеси там, където трябва.
В момент когато икономиката и фискът са в криза и са нужни спешни мерки за рязане на разходи тристранката губи ресурс и занимава обществото с мярка, която засилва кризата. И в този абсурден театър всички демонстрират загриженост за хората. Синдикатите дори стигат до смешните аргументи, че това била антикризисна мярка, която щяла повиши потреблението и да увеличи приходите от данъци с 10 млн. лв.

Синдикатите и работодателските организации обаче обикновено защитават своите интереси, а не тези на хората. Което виждаме и в пакета от 60 антикризисни мерки. Затова правителството трябва да забрави всичко, което увеличава бюджетните разходи и да напише като 61-ва мярка закриване на тристранката.
Илюстрация: Sergio Roberto Bichara, sxc.hu

По средата ли е истината?

Често когато има две различни тези хората казват "Истината (винаги) е някъде по средата". Това пише и читател на моя блог за икономическото ляво и дясно в коментар под постинга ми "Един опасен ляв мит".

Тази теза може би е почти толкова вредна, колкото и "Целта оправдава средствата". Защото и двете изключват всякакви ценности и могат да предизвикат огромни щети, при това не само икономически.

Теоретично е възможно истината да е по средата. Ако някой каже, че 1+1 e 1, а друг - че е 3, то истината е 2 - точно по средата. Но в реалността истината рядко е по средата. Ето какво се получава когато едната теза е правилна, а другата не. Ако един диктатор твърди, че трябва да бъдат избити 1000 политически затворници, а един демократ е убеден, че никой не трябва да бъде убит, по средата имаме 500 убити. Това е само един от безброй многото възможни примери, при които истината не е по средата. Същото е при икономическото ляво и дясно.

"Истината е по средата" е изгодна теза за безпринципни хора от типа на Ахмед Доган и Симеон Сакскобургготски, които злоупотребяват с масовото незнание. Политици като тях оправдават съществуването си като се възползват от непознаването на понятията "ляво" и "дясно" и клишета от типа, че двата крака са ни нужни и не може да си отрежем единия за сметка на другия.
От личен опит знаем, че лявото води към мизерия, а от опита на други страни и от теорията знаем, че дясното води към просперитет и високо качество на живот. Средата между просперитета и мизерията е средния просперитет или средната мизерия. Вместо това аз бих избрал просперитета.
Илюстрация: Michal Zacharzewski, sxc.hu

28 май 2010 г.

Кога мъжете (не) слушат?

От известно време жена ми Доминика чете книгата на двама психолози "Защо мъжете не слушат и жените не могат да четат карти" (Why Men Don't Listen and Women Can't Read Maps). Нейна приятелка й я препоръчала след оплакване, че не я слушам когато ми говори. И още в началото на книгата Доми беше много щастлива да открие, че не тя е проблемът, нито пък аз. Просто мъжете се концентрират върху една задача и не могат да правят няколко неща едновременно. Очевидно книгата е много забавна и интересна, защото въпреки току-що полученото ново знание Доми продължи да ми чете откъси от нея докато се занимавам с други задачи, например блогвам и се нервирам на поредната простотия на правителството. Но аз, разбира се, не мога да ви разкажа повече за съдържанието на книгата, защото не я слушам.

Днес обаче разбрах за нещо, което мъжете, и въобще хората, могат да правят едновременно. Ако сте учител, преподавател, или често правите презентации сигурно ви се е случвало да видите слушатели, които си драскат нещо в бележника и това очевидно не са записки по основната тема. И вероятно сте си мислили, че не ви слушат внимателно. Наскоро обаче психолози са направили експеримент, който установил точно обратното - тези, които си драскат нещо слушат по-внимателно.

Всичко това ми напомня и за книга (не помня точно в коя) на Реймънд Чандлър, в която той описваше един от героите си като толкова тъп, че не може да дъвче дъвка и да мисли едновременно. Аз, слава богу, мога.
(На снимката Доминика се опитва да ми привлече вниманието)

Мик Джагър за парите от записи на музика

Безплатното сваляне на музика, което интернет позволи, промени целия музикален бизнес и удари силно изпълнителите. Мик Джагър обаче не изглежда притеснен, защото познава историята:

"Хората правеха пари от записи за много, много кратко време. Когато Ролинг Стоунс се появи ние не печелехме никакви пари от записите, защото звукозаписните компании не плащаха. Не плащаха на никого. След това имаше кратък период, от 1970 г. до 1997 г., когато на хората им плащаха, при това щедро и всеки правеше пари. Но сега този период си замина. Така че, ако погледнете историята на звукозаписната музика от 1900 г. досега, има 25-годишен период, в който артистите се справяха добре, а през останалото време не."
Снимка: Kronos, Wikipedia

Макроикономическата седмица - 21/2010

Заетостта през първото тримесечие на 2010 г. е паднала в сравнение със същия период на 2009 г. с 3.4 пункта до 46.1%, а броя на заетите - с над 250 хил. души.

Индустриалните поръчки през март растат спрямо февруари с 1.2%. Това е трети пореден месец на растеж. Растежът спрямо март 2009 г. е близо 22%.

Пътуванията на българи в чужбина през април са намалели с 30% спрямо април 2009 г., а пътуванията на чужденци в България са се увеличили със 7%.

Фирмените, жилищните и потребителските кредити растат през април спрямо същия месец на 2009 г. съответно с 0.3%, 6.5% и 6.1%.

Илюстрация: arinas74, sxc.hu

Един опасен ляв мит

Изглежда заблудата, че България се управлява от десни икономисти е по-широко разпространена, отколкото предполагах. Не съм изненадан да чуя това от фашисти, но съм изненадан да чуя подобни внушения от ерудиран човек като Огнян Минчев:

"Правителствата биват леви или десни, но когато ножът опре до кокала - на сцената излиза държавата. Тя затова и съществува между другото. Българските “десни” икономисти, които съветват и управляват с ГЕРБ, не правят разлика между идеология на “свободния пазар” и реалностите на една кризисна ситуация в едно недоразвито от пазарна гледна точка стопанство като нашето. За да бъда справедлив, нека отбележа, че и “левите” ни икономисти не са допринесли съществено за една реалистична стопанска политика. За едните фискалният баланс без дефицит е свещен идол, а за другите държавата просто трябва да харчи - все едно откъде и колко."
Първо, десните икономисти критикуват лявата популистка политика на ГЕРБ, а не управляват с ГЕРБ. Ако това и предходните правителства бяха следвали съветите на десните икономисти България нямаше да е полупазарна икономика - с цели сектори притежавани или контролирани от държавата (например енергетика, селско стопанство, железници, строителство, здравеопазване, образование, пенсионна система) и много малко свободни пазари. Правителството на Бойко Борисов, както и това на Сергей Станишев, води кейнсианска (лява) фискална политика - отговаря на кризата с повече харчене. Точно обратната е рецептата на десните икономисти - рязане на разходи и сваляне на тлъстините.

Второ, в България се случи това, което отдавна се е случило в САЩ. Няма под 50-годишен ляв икономист. Защото икономиката е наука, която отдавна доказа, че лявото е вредно за хората. И вече спорът за лявото и дясното се води между икономистите от едната страна и от другата страна от политолози и социолози, които са прочели последното икономическо изследване или учебник по икономика когато са били студенти.

Иначе, ако изключим икономическата тематика, интервюто на Огнян Минчев е много добро. Ето някои подбрани моменти:

"За съжаление в България всеки слиза от власт озлобен, прибира цялата информация и опит у дома си и гледа сеира на следващите. Това, кой знае защо, се нарича “българска държава”.

БСП е партия, която след 1990 г. три пъти идва на власт (официално) и три пъти се проваля на власт. Дори и в България подобна импотентност не може да бъде забравена за 6 месеца или за една година.

Самият Първанов няма качества на публичен лидер. През последните осем години той си позволи да работи върховен главнокомандващ на Ловно-рибарския съюз.

Борисов и Първанов в определена степен споделят обща основа на подкрепа - организационна, медийна и финансова - в миналото, което прави пълното им разделяне и противопоставяне трудно.

И Крали Марко да дойде на власт около “Дондуков” - трудно ще му бъде хем да спре АЕЦ “Белене”, хем да отстрани Доган.

Ние сме в Европа и в НАТО. Докато ги има тях и докато има критичен минимум от българи, които са си с ума в главата, оцеляването ни е гарантирано. За повече от това ще трябва да поработим усърдно и решително."
Снимка: Andrew Beierle, sxc.hu

Волен Сидеров очертава пътя към робството

Лидерът на "Атака" Волен Сидеров, който на практика е в управлението на страната, предлага нова икономическа философия:

Дотук виждането бе традиционно неолиберално - по-малко държава, повече пазар.

Ако управляващите и съветниците им продължават със старите неолиберални постулати, значи не са в час.

Трябва да мислим за повече суверенитет, за протекционизъм над икономиката.

Със специален коефициент и формула ще направим така, че те [лихвите] да не могат да растат над определен таван.

Фашистът Волен Сидеров очевидно е и социалист.
Снимка: Nedko, flickr

The Economist: Внимавайте какво си пожелавате

"Внимавайте какво си пожелавате, защото може да го получите". Така започва текст на The Economist за битката, която "якия бивш полицейски шеф" Бойко Борисов и "хардлайнера" Цветан Цветанов водят срещу корупцията. Най-общо, изданието изразява притеснение, че няма кой да ни пази от тези, които ни пазят. Ето какво разбират за България читателите на The Economist и потенциалните инвеститори:

Полицията организира зрелищни арести, но няма осъдени.

Съдебната система не работи и няма върховенство на закона.

Има полицейска държава.

ЕС, който доскоро се е опитвал да помага за реформирането на съдебната система, вече се е предал.

Публичната администрация е парализирана.

Журналистите са изложени на външен натиск и влияние.

Телевизионните новини приличат на реклама на гангстерски филм.

Този стил на управление допада на обикновените българи.
Снимка: Troy Newell, sxc.hu

27 май 2010 г.

Защо Симеон Дянков трябва да си подаде оставката?

Политиката прави чудеса. Преди по-малко от година финансовият министър Симеон Дянков непрекъснато повтаряше, че негова и на правителството цел номер едно е балансирането на бюджета. И аз му повярвах. Но ето какво казва сега, когато не само не изпълни цел номер едно, но е на път напълно да изгуби контрол върху бюджета:
Дефицитът сам по себе си е добър за икономическото развитие. Това, което притеснява инвеститорите, е дали държавата в бъдеще трябва да увеличава данъците си, а ние имаме твърдото решение да не вдигаме данъци.
С малко срам си признавам, че реших да гласувам за ГЕРБ в момента, в който разбрах, че Дянков ще стане финансов министър. Вярвах, че човекът, който е създал и наложил класацията на Световната банка Doing Business ще бъде не типичен политик, а реформатор и ще парира популистките напъни на Бойко Борисов да прахосва парите на данъкоплатците. Но горните две изречения на Дянков попариха надеждите ми. Те означават, че той се е предал.

При тези обстоятелства Дянков трябва да си подаде оставката. Защото вече не е полезен на икономиката. И защото оставката му ще ни избави от дълга агония и може да предизвика политическа криза, която има някакъв шанс да доведе до повече здрав разум. А и личната му кариера няма да пострада толкова, колкото при пълния провал, който го очаква, ако продължава да следва посоката, в която е тръгнал.
Снимка: Министерство на финансите

Милен Велчев срещу Бойко Борисов

Когато Милен Велчев беше финансов министър бях доста критичен към него и дори наскоро неговият PR консултант Таня Митова ми показа един бял косъм в косите си, който е причинен от моите статии в "Капитал" (например тук, тук и тук). Но днес Милен Велчев е дал интервю, под което почти бих се подписал. Той дори не споменава името на Бойко Борисов, с когото имаше конфликти още при управлението на Симеон Сакскобургготски, но критиките му очевидно са насочени към него.

За да тръгне да се възстановява, икономиката не може да разчита само на скромния растеж на износа. Трябва да разчита и на завръщане на инвестициите.

За съжаление, актуализираният бюджет не дава окуражителни сигнали. Съзираме плъзгане по лесната пързалка на растящия дефицит.

По-тревожещ е не толкова размерът на дефицита, който сам по себе си е капитално висок, а тенденцията.

Ние не смятаме, че болестта на спадащото потребление трябва да се лекува с бюджетни средства, и то в условията на наднормен дефицит. Трябва да заложим на подобряване на бизнес средата и привличане на нови инвестиции.

Споразумението с МВФ не е важно само от гледна точка на ресурса, който би осигурило, а най-вече ще гарантира провеждането на реформи, за които правителството няма воля.

Не е работа на държавата да инвестира в икономиката. Това, което беше пропуснато през последните 4 години, е да се направят по-дълбоки реформи - в здравеопазването, приватизацията.

Не е работа на политиците да гадаят какви ще са условията след една година. Тяхна работа е да направят икономиката по-конкурентна и по-ефективна, а това става с приватизация. Тяхна работа е да спрат злоупотребите в държавните дружества, което също става с приватизация.

Явно, че той [Симеон Дянков] има желание да прави реформи, но то не стига. Трябва политическа воля на ниво управляваща партия.

Снимка: Вени Марковски

26 май 2010 г.

Защо американската икономика е по-силна от европейската?

На гол тумбак чифте пищови

По информация от НАТО България е на трето място в организацията по разходи, които се отделят за отбрана. В периода 2004-2008 г. страната е харчила за отбрана между 2.5% и 3% от БВП. Тези данни просто не се нуждаят от коментар.

Разходи за отбрана (за 2008 г. в % от БВП)
САЩ - 4.0
Гърция - 2.8
България - 2.6
Франция - 2.3
Великобритания - 2.2
Естония - 1.9
Полша - 1.9
Турция - 1.8
Латвия - 1.7
Португалия - 1.5
Румъния - 1.5
Словакия - 1.5
Словения - 1.5
Чехия - 1.4
Холандия - 1.4
Дания - 1.3
Германия - 1.3
Норвегия - 1.3
Канада - 1.3
Италия - 1.3
Унгария - 1.2
Испания - 1.2
Белгия - 1.1
Литва - 1.1
Люксембург - 0.4
Снимка: Karma Blossom, sxc.hu

25 май 2010 г.

Високите технологии, престъпността и залезът на Обама

“С iPod, iPad, Xbox и PlayStation, с нито едно от които знам как да работя, информацията се превръща в едно отвличане, едно разсейване, една форма на забавление, а не в инструмент, който дава възможности." Може би ще се изненадате, но това го казва наскоро в реч пред студенти президентът на САЩ Барак Обама, човекът, който показваше силна привързаност към своето BlackBerry и който широко използва възможностите на интернет и високите технологии в своята президенска кампания. Същият човек сега се оплаква, че технологиите поставят "нов натиск върху нашата страна и върху нашата демокрация".

В същото време икономистът от Харвард Larry Katz смята, че технологиите намаляват престъпността. Престъпността в САЩ, при това по време на рецесията, е паднала с около 5%. Katz си обяснява изненадващо добрите данни за престъпността с това, че видео игрите и интернет държат младите и безработните заети по време на тази рецесия. Все още няма научни изследвания, които да потвърждават връзката, но има изследвания, които доказват сходна идея - филмите с насилие намаляват престъпността.

Никога не съм вярвал особено много на Обама, но сега виждам, че сякаш той е взел само лошите страни от двете основни политически партии в САЩ - лявата икономическа политика от демократите и консервативното отношение към живота от републиканците. The Economist също са доста критични към Обама, макар да са по-деликатни от мен. В статията "Тирадата на Барак Обама срещу технологиите: Не стреляй по куриера" застъпват тезата, че не технологиите, а хората са виновни когато използват технологиите за вредни клюки и престъпления. Технологиите не само не отслабват демокрацията, но я засилват. И накрая, технологиите не са алтернатива на образованието и на даването на възможности, а всъщност помагат за доставянето им.
Илюстрация: tigerrag18, sxc.hu

Кой ще пострада най-силно при сътресения в еврозоната?

Според UBS България е сред страните, които са изложени на най-силен риск при икономически проблеми в еврозоната. Банката е подредила страните от нововъзникващите пазари според износа им на стоки към еврозоната. България е на пето място (с около 18% от БВП) след Чехия, Унгария, Словакия и Словения. The Economist отбелязва, че страните от периферията на еврозоната са най-губещите. Това показва, че българското правителство не трябва много да разчита на външно стимулиране на икономиката, а да си свърши работата вътре в страната.

7 причини защо Бойко Борисов е опасен за икономиката

Непоследователен.
Ще вдигам данъците, няма да ги вдигам, но може и да ги вдигна. Няма да има дефицит, ще има дефицит. Прекратявам руските енергийни проекти, всъщност ще ги преразгледам, абе може и да ги направим, ама при определени условия, но може и при други условия. Няма да уволнявам външния министър, ще го уволнявам. Ще правя пенсионна реформа, няма да я правя, ще я отложа, не, последно, ще я правя... Как така съм непоследователен? Аз от последователност без приятели останах. По празници седя сам като куче. Лукойл, Корпоративна търговска банка, СИбанк... всичко е наследено от Станишев и Доган. За какви ценности ми говорите? Като сте толкова големи интелектуалци къде бяхте когато мафията превземаше държавата. На мен ми е най-лесно да си вдигна краката на бюрото, да си рупам череши и да философствам. Ама някой трябва да затвори престъпниците, да построи пътища, детски градини.

Гаси пожари вместо да премахне причините, които ги предизвикват.
Е вие какво очаквате при всичките тия безобразия, които предишните правителства са правили в продължение на 20 години? Да ги оправя за една година? Тия реформи те са ги бавили с години. Верно, че съм номер едно, но не съм господ, дайте ми поне две години. Какво, бил съм страхлив да реформирам? А те като са такива реформатори защо не направиха те реформите, и защо мене ме избраха, а не тях? Цветанов, я им направи една операция "Икономистите", че ми писна да се разправям с тия. Не виждат ли каква жертва правя? Управлявам обран бостан. Искам това да ми признаят и да ме оставят две години на мира. За всичко до тогава е виновна тройната коалиция. И предишните правителства.

Не говори на един език с чуждестранните си колеги.
Уф, трябваше да науча английски вместо да ритам топка. Какво ли ми каза Меркел, сигурно е нещо лошо, не чух конгречулейшънс дженерал. Но пък най-високопоставения колега в Европа ми направи голям комплименнт - не знаел какъв премиер ще съм, но чул от неговите служби, че съм страхотен полицай. Да не забравя да го кажа на медиите. А защо не ни пуснаха в чакалнята за еврозоната, ей това не мога да си обясня. Не виждат ли че сме номер едно в Европа? Абе тия са по-зле и от нас.

Не прави анализ на ползите и разходите когато взема решения.
Кажете сега защо искате това? Ми прави сте, имате моята подкрепа. Я от пресцентъра викнете журналистите да им обясним нещата. Ето, свършихме работата. А вие сега какво и защо искате? А, ми ние вчера решихме обратното. Те са скрили истината. Вече разбирам как стоят нещата. Ало, пресцентъра, викайте пак журналистите. Ей, писна ми да върша цялата работата в тая държава. Всеки при мене идва и няма един да не съм му решил проблема.

Плаши чуждестранните инвеститори.
Трайков, я ми обясни какъв е тоя аутсорсинг, че тая дума още не съм я учил. И, въобще, какво става с тока? Ми това са колонизатори, които си правят каквото си искат с народа бе. Сега ще го обясня това на хората, че иначе ще излезе, че аз съм виновен за цените на тока. Цветанов, я им прати службите да ги дисциплинират и респектират. Ние се чудим как да вържем бюджета, а те тръгнали да инвестират в аутсорсинг вместо да ми плащат дивиденти. България става недобро място за такива. Ако не плащат им разваляме приватизационните договори и ги аутсорсваме там откъдето са дошли.

Страхува се да казва не.
Ако бях жена щях само бременен да си ходя. Ама как да откажа пари на тютюнопроизводителите например? А Дянков само ме стресира с тоя бюджет. Аз строя пътища, детски градини, спортни зали, музеи, а той ми говори за някакви дефицити. А тия измислени експерти дето само ме ядат по медиите... Още днес ще пратя ДАНС да ги види какво правят. Друго си е президент, управлява армията и службите и не му се налага да казва не, точно като за мене. Ох, дано устискам до изборите. Дянков, няма не, като си толкова добър икономист, вземи да намериш пари. Данъци ли ще вдигаш, дългове ли ще трупаш, резерва ли ще харчиш, твоя работа. Не е човеколюбиво да оставим хората да умрат. Аз обичам хората и не искам да им нанасям вреди. Жал ми е да посегна с големия сатър да изрежа всичко, което трябва да се изреже.

Слаб мениджър, който унижава подчинените си.
Забранявам да говорите за президента. Само аз имам това право. Няма да използвате и думичката ще. Дянков, обещах му вече на Атанасов. Никой не те е карал да казваш по медиите, че няма да има ченгета в борда на "Информационно обслужване". Що за законодатели сте да махате данъчните привилегии за жилища за млади хора? Какво? Народа ви е избрал? Ако не бях аз още щяхте да сте сред народа. Димитров, още един такъв гаф и си заминаваш. Не може всеки да говори за каквото му скимне. Дянков, я бегай да се извиниш на президента за глупостите, дето си говорил по телевизията. Игнатов, абе какви са тия реформи срещу науката? Ей, не можете без мене, се аз ви върша работата. Финансовият министър отказва пари? Сега ще му свия сърмите и ще ги намери. Цветанов ми е любимец, помияр е, ама ме слуша, щото аз съм го взел от улицата и съм го направил човек.
Снимка: Vladimir Petkov, flickr

Още една черна точка за правителството

Правителството на Бойко Борисов праща поредния предупредителен сигнал за опасност към чуждестранните инвеститори. То планира 3.2 млрд. лв. бюджетен дефицит за тази година, което е почти 5% от БВП - рекордно ниво от Жан Виденов насам. Това вероятно няма да доведе до процедура по свръхдефицит в ЕС, защото по европейската методология отговаря на дефицит под 3% от БВП.

Тези данни правят все по-съмнителна операцията преди два месеца, с която правителството формално натовари с дефицит бюджета за миналата година като каза пред ЕС, че изведнъж през пролетта е открило скрити задължения от миналата година за 1.5 млрд. лв. Така дефицитът за 2009 г. скочи от 1.7% на 3.9% по европейските правила, което Борисов оправда с неразумните политики на предходното правителство, но за тази година остана под тавана от 3%.

Дефицитът ще се финансира основно от фискалния резерв, който се планира да падне от 7.7 млрд. лв. в края на миналата година на 4.5 млрд. лв. в края на тази.
Илюстрация: Ivan Prole, sxc

24 май 2010 г.

Примерът на Германия и бъдещето на европейската икономика

Германското правителство щяло да предприеме драстично строга бюджетна програма от следващата година, за да даде пример на останалите от еврозоната - като намали разходите си с 10 млрд. евро годишно до 2016 г. и увеличи данъците. Обхватът на мерките се очаквало да шокира останалите 15 члена на еврозоната.

Когато прочетох тази новина в български медии се надявах, че има грешка. Затова се разтърсих и попаднах на съответната статия във "Файненшъл таймс". Оказа се, че няма грешка. Което ме прави по-скоро песимист за икономиката на еврозоната и ЕС. Защото за тази година планираният бюджетен дефицит на Германия е 5% от БВП, с 2% от БВП над тавана, поставен от Пакта за стабилност и растеж, а 10 млрд. евро намаление на разходите се равнява на едва 0.4% от БВП. "Амбициозната" цел на Германия е да покрие изискването за дефицит до 3% от БВП до 2013 г., което означава, че още следващата година държавният дълг на Германия ще надхвърли 80% от БВП (с 20 пункта над тавана, поставен от Пакта). При това опозиционните партии недоволстват не от данъчните увеличения, а от рязането на разходи.

Това показва, че Европа още не си е направила верните изводи от ситуацията в Гърция и вредните политики продължават. Което означава, че икономическите проблеми не само не са отминали, а напротив - тепърва предстоят. И в най-добрия случай ще доведат до висока инфлация. Дано поне българското правителство не вземе пример от Германия, а от Естония, което би минимизирало щетите за България.

Защо Рейгън успя, а Обама няма да успее?

Общото между Роналд Рейгън и Барак Обама според Стивън Хейуард, биографът на Роналд Рейгън, е, че и двамата са дошли с ясен план за големи дългосрочни промени в икономиката. Хейуард посочва и няколко разлики, сред които според мен има една съществена. Рейгън е имал основна тема - да свали тежестта на държавата от хората - и не се е срамувал да повтаря това постоянно. В синхрон с тази тема е провеждал и своите политики, например е дерегулирал пазарите и е направил данъчното облагане много по-плоско и ниско. Хейуард казва, че Обама още не е намерил толкова силна тема, към която да се придържа. Според мен обаче данъчните промени (обратни на оплоскостяването) и здравната реформа (която увеличава ролята на държавата) на Обама показват, че той се придържа към точно обратната тема - държавата да тежи повече на хората. Но не го е казал ясно, вероятно защото би изгубил много избиратели. Това обаче няма да му помогне да стане успешен президент, защото макар и неизразена, темата му е фундаментално грешна.
Източник: Pete Souza, Wikipedia

23 май 2010 г.

И държавата не вярва на народа

Благодарение на проф. Грег Манкю стигнах до любопитно социологическо проучване в САЩ, според което не само преобладаващата част от народа не вярва на държавата, но и преобладаващата част от държавата не вярва много на народа. Проучването сред служители на съдебната, законодателната и изпълнителната власт показва, че 90% от анкетираните се чувстват разочаровани от народа. Според тях гражданите са мързеливи, некомпетентни и напълно им липсва предвидливост. От попитаните 100 сенатори 84 вярват, че народът не може да взима правилни решения, а 79 - че американците не са квалифицирани за тяхната работа. Сенаторът Джим Бънинг казва, че не би повярвал на никой, който е гласувал за него и го е вкарал в Сената. Социолозите обясняват данните и с това, че не може да имаш доверие на народ, на който любимото телевизионно шоу е "Американски идол".
Снимка: harrykeely, sxc.hu

21 май 2010 г.

Макроикономическата седмица - 20/2010

Безработицата през април падна за втори пореден месец - от 10.1% на 10%.

Годишната инфлация в еврозоната и ЕС продължи да се качва и през април вече е съответно 1.5% и 2%.

България падна от 38-о на 53-то място в класацията на IMD по конкурентоспособност. (Защо?)

През март за първи път от началото на кризата строителството (сезонно изгладено) отбеляза ръст (3.1%) спрямо предходния месец.

Преките чуждестранни инвестиции (по предварителни данни) за първи път са отрицателни (-22 млн.евро) за първото тримесечие на годината. (Защо?)
Илюстрация: arinas74, sxc.hu

Гърция или някой друг спасиха Германия и Франция?

Защо германските и френските политици не оставиха Гърция да фалира? И защо са толкова загрижени за другите южни страни - Португалия, Испания и Италия? Може би от солидарност? Едва ли. Защото солидарността е доброволна, а френските и особено германските избиратели бяха силно против спасяването на Гърция. Или може би причината е еврото? То обаче щеше да стане по-силна валута ако недисциплинираните се справят сами или фалират.

Както подозирах, се оказва, че френски и германски банки са сред най-големите кредитори на Гърция. Те държат 805 млрд. долара от дълга на четирите южни държави, от които 65 млрд. долара от гръцкия. Това са данни от актуален анализ на американската банка Morgan Stanley. Излиза, че фалитът на Гърция и евентуалният ефект на доминото е щял да доведе до огромни загуби за френските и германските банки. Тоест политиците на двете страни спасяват не друг, а собствените си банки. Като цената се плаща от всички в еврозоната, включително от наскоро присъединилата се малка Словения, чийто дял от финансовия пакет за спасяване на Гърция е близо 400 млн. евро.
Илюстрация: Puiu Adriana Mirabela, sxc.hu

Учени създадоха изкуствен живот

Създаването на живот вече не е прерогатив на боговете. Нова форма на живот е сътворена в лаборатория и започва ерата на синтетичната биология, обяви The Economist. Американските биолози Крейг Вентър и Хамилтън Смит са създали изкуствено същество. Откритието не е съвсем неочаквано, но е от огромно значение за науката.

Учените са направили от лаборторни химикали ДНК екстрат, който носи около 1 000 гена. Резултатът е първото същество без предшественик. Какво е то и как живее зависи изцяло от желанието на учените, което те могат да изразят чрез техните компютри. Според The Economist когато първото от тези изкуствени същества покаже, че може да се възпроизведе само, ерата на изкуствения живот започва.
Илюстрация, Bensik Imeri, sxc.hu

20 май 2010 г.

За южното евро и света на еднометровите човечета

Благодарение на линк на Георги Ангелов прочетох интересна идея на икономиста Николай Неновски за създаване на паралелни валути в страните от Южна Европа, или слабо южно евро, успоредно със силното евро на страните от Северна Европа. Не бих казал, че съм разбрал в детайли идеята и вместо да я преразказвам, ще цитирам с леки съкращения избрани моменти:

Когато си висок 79 см., не може да казваш и да се правиш дълго време, че си висок 1.8 м. Може да кажеш, че си 80 см., можеда кажеш че си 1 м., но да твърдиш дълго време, че си 1.8 м. е прекалено сложно. Рано или късно, столчето върху което си стъпил, или по-точно върху което са те качили, и което са направили от дървен материал, се разклаща от вятъра, и ти падаш. По-добре да си при ниските, при еднометровите човечета.

Не е естествено южните страни да имат по-ниски реални лихвени проценти от северните страни, когато южните страни постоянно говорят, малко работят и много лъжат.

Никакво европейско ограничение не е възможно за тези, които не знаят, че то съществува. Не само предпочитанията, но и възможностите на различните страни са различни. Днешната криза показа основният недостатък на процеса на налагане на общите пари, те бяха наложени централизирано и не бяха резултат от свободния избор на потребителите на пари.

Накъсването на паричното пространство не само не увеличава системния риск, но го намалява, защото разграничава ясно лошите от добрите страни, недисциплинираните от дисциплинираните и тези които работят от тези които говорят.

Иска ми се да вярвам, че Неновски не е прав, защото България попада в неблагоприятната част на Европа, а надеждата ми за бързо догонване на западните стандарти е свързана със закачането към богатите в ЕС, включително чрез еврото, което насилствено да ни дисциплинира.

Илюстрация: wax115, sxc.hu

Лихвите падат, но бавно и не всички

Тенденцията при лихвите от около средата на 2009 г. е бавно надолу, въпреки че за фирмите новините от последните месеци не са много добри. Лихвите по депозите за тях рязко падат от няколко месеца насам, а лихвите по кредитите се вдигат през март спрямо февруари, особено за по-големите кредити (с 1.3 пункта).

Депозити
- 5.4% за фирми - много силна тенденция надолу от декември 2009 г., когато е била 6.7%
- 6.6% за домакинства - надолу от май 2009 г., когато е била 8.2%

Кредити за фирми в лв.
- 11% за кредити до 1 млн.евро - без ясна тенденция
- 8.6% за кредити над 1 млн.евро - с тенденция надолу от юни 2009 г. когато е била почти 11%

Потребителски кредити в лв.
- 13% - постоянно пада от юни 2009 г. когато е била 14.2%
- 14.3% годишен процент на разходите - постоянно пада от септември 2009 г., когато е бил 15.3%

Жилищни кредити в лв.
- 9.3% - тенденция надолу от септември 2009 г. когато е била 10.5%
- 10% годишен процент на разходите - тенденция надолу от юли 2009 г. когато е бил 11.4%

Лихвите и разходите по жилищни кредити в евро са с около половин пункт надолу спрямо левовите жилищни кредити и тенденцията на спад е по-слабо изразена.
Илюстрация: svilen001, sxc.hu

Рационално обяснение на ирационалните глупости

Всеки ден чета какви нови глупости е забъркало правителството на Бойко Борисов и за ефектите от предишните му глупости. И ужасно се ядосвам. Не че съм имал големи очаквания към него. Той е симпатичен, но просто не става за премиер. По някакъв начин обаче все се надявам, че ще се усети и ще започне да взима правилни решения. Толкова ли е сложно например да разбере, че когато разходите надхвърлят приходите трябва да свие харченето, а не да го увеличава? Или че конкуренцията е по-добра от регулацията? Или че е вредно да рекетира чуждестранните инвеститори? Или че трябва да реформира сферите, които още живеят изцяло или частично в социализма? Или че държавата не е добър предприемач?

Рационалните икономисти като Тим Харфорд вероятно биха казали, че е логично когато изберем за премиер човек, който е ченге, популист и пожарникар, да очакваме полицейска държава с популистко управление и постоянно гасене на пожари. И е напълно рационално един политик да взима решения, които се подкрепят масово, дори да са глупави и вредни. А ирационалните икономисти като Дан Ариели вероятно биха казали, че когато правим избор интуицията ни подвежда по повтарящ се, предсказуем и постоянен начин и ако искаме да направим живота си по-добър трябва да подлагаме интуицията си на съмнение.
Илюстрация: similarlee, sxc.hu

Икономистът под прикритие пред сп. "Мениджър"

Ще интервюирам британския икономист Тим Харфорд за сп. "Мениджър". Това е един от любимите ми икономисти. Написал е книгите Undercover Economist (Икономист под прикритие) и The Logic of Life (Логиката на живота). Той пише във в. "Файненшъл таймс" като колумнист, даващ съвети (в САЩ наричат това advice columnist, а във Великобритания agony uncle) за въпрси на читатели от типа дали да заложиш, че ужасните лейбъристи ще спечелят изборите, за да може ако това се случи да компенсираш мъката с някаква финансова печалба.

Ето какво казва за него друг мой любим автор - Стивън Дъбнър от Freakonomics: "Тим Харфорд е икономист, но, да благодарим на бога, не пише като такъв. Ако въобще имате интерес да знаете много повече отколкото знаете за това как работи светът, не бихте могли да намерите по-добър съветник от Харфорд."

Няколко пъти съм писал за него, например в Драмата на черните американки: дефицитът на черни мъже, Как се става предприемач? и Романтиците или икономистите са прави за любовта. За разлика от Дан Ариели, за когото също съм писал (тук и тук) и който даде интервю за предишния брой на "Мениджър", Тим Харфорд смята, че хората действат рационално.

Ако имате въпроси към Тим, можете да ми ги изпратите до края на деня в коментар под текста или на jmateev@yahoo.com.

19 май 2010 г.

FT: България се управлява от Рамбо, бивш бодигард

Ето какво научават потенциалните инвеститори за България от "Файненшъл таймс":

Страната се управлява от Рамбо, бивш бодигард, наричан още българския Уго Чавес.

Службите преследват чуждестранните инвеститори.

Правителството действа хаотично.

Бюджетният дефицит е извън контрол.

Икономика в най-добрия случай ще отбележи минимален растеж.

Има всеобщо усещане на несигурност.

Лъч светлина в строителството

За първи път от началото на кризата строителството в България отбеляза ръст. Строителното производство (сезонно изгладено от Евростат) през март е с 3.1% по-голямо от февруари. В сравнение с март 2009 г. обаче е с 21% по-ниско.
През първото тримесечие има спад от 6.6% спрямо предходното и 26% спрямо същото тримесечие на 2009 г. Миналата година секторът се е свивал всяко тримесечие с около 7-8% спрямо предишното, най-силно през последното - 8.1%.
Снимка: Йордан Матеев

Кой колко печели/губи от държавните пари в банките?

По повод скандала с парите на държавните предприятия ми се стори интересно да поразсъждавам кой колко би спечелил или загубил ако приемем, че става дума за корупционна схема. Веднага правя уговорката, че това са само теоретични разсъждения и сметки с много условности.

Първият важен въпрос е колко би струвало на една банка (не само лихвата, но и другите разходи от типа на допълнителни реклама, организация, заплати и т.н.) да привлече голяма сума от алтернативен източник, например от тримесечни депозити на граждани. Лихвите по тримесечните депозити в момента са около 6%. Допускам, че останалите разходи са 1% и тогава общата цена става 7%.

Другият ключов въпрос е каква лихва плаща банката на държавните предприятия. Стана ясно, че средствата са по разплащателни сметки, следователно най-вероятно лихвата е минимална. Приемам, че е 1%. Може да кажете, че сравнявам круши с ябълки, защото парите по сметка са безсрочни и могат да се изгелят по всяко време без наказания, докато депозитите са срочни. Един шеф на фирма обаче има добра представа от движението на паричните потоци и би могъл без особени проблеми да направи едно неформално джентълменско споразумение с банката да поддържа постоянно определен минимум от средства и поне 2-3 месеца предварително да информира за по-сериозни трансфери навън.

Разликата между алтернативната цена и цената на привлечените пари е 6%. Ако приемем, че тази "печалба" се разпределя поравно между двете страни, то хората, от които зависи предоставянето на парите би трябвало да вземат 3%. Тоест един шеф на голяма държавна фирма е подложен на сериозно изкушение (ако приемем, че той взима решението, както твърдят министрите) - около 3 млн. лв. годишно.

Как биха изглеждали нещата при една бартерна сделка между премиера Бойко Борисов и собственика на Корпоративна търговска банка Цветан Василев тип пари на държавни фирми в банката срещу медиен комфорт от страна на "Нова българска медийна група" ("Монитор", "Телеграф", "Поритика", "Уикенд" и др.)? Там става дума за 408 млн. лв. Годишната изгода от сделката би била 24.5 млн. лв., което е близо 100 млн. лв. за четиригодишен мандат. Тоест от гледна точка на Бойко Борисов цената за медийния му комфорт от тази група би била 50 млн.лв. А от гледна точка на данъкоплатците загубата би била 100 млн. лв.

Ако приложим тази сметка за всичките около 850 млн. лв. на държавни фирми в банки, ще излезе, че за един мандат данъкоплатците губят 200 млн.лв., които се разпределят между банки, политици и шефове на държавни предприятия. И това не включва бюджетните пари, които не е ясно колко време и в кои банки престояват. Според председателя на икономическата комисия в парламента и шеф на СДС Мартин Димитров около 700-800 млн. лв. от фискалния резерв са в търговските банки. Време е да разберем къде са и тези пари.
Илюстрация: Kamil Dratwa, sxc.hu

Контрабандист №1 - приятелят на Бойко Борисов

Бойко Борисов обеща да се пребори с контрабандата. Нещата обаче не се развиват добре, което се вижда и от бюджетните приходи. При цигарите е очевидно, а при горивата изглежда тепърва предстоят големи скандали.

"В сектора горива почти няма чисто бял... навсякъде има фиктивни износи, навсякъде са правени всевъзможни гимнастики, за да се спестят средства да влязат в държавния бюджет." Това шокиращо твърдение на шефа на митниците Ваньо Танов на практика разкрива дълго пазената от публиката тайна, че "Лукойл" е може би най-големият контрабандист в страната.

Ето какво отговаря на тези твърдения PR-а на "Лукойл" Диана Дамянова: "Ние сме един от най-големите търговци на горива в България. Не можем да не го приемаме лично. Това е твърде сериозно и е обвинение, което противоречи на нашите повече от 10 годишни усилия за прекратяване контрабандата на горива."

Още по времето на финансовия министър Милен Велчев съм чувал от служители на неговото министерство, че размерът на данъците, които "Лукойл" плаща на държавата... се договаря между министъра и шефа на "Лукойл - България" Валентин Златев. А при горивата става дума за много пари. Планираните в бюджета приходи от акциз на горива за тази година са 2 млрд.лв. По мои груби сметки ДДС върху горивата най-вероятно трябва да е около 1 млрд. лв.

От анализ на финансовото министерство се вижда, че до март от акциз върху горивата са събрани 455 млн.лв., а за същия период на миналата година са били 509 млн.лв. Според анализа "забавянето на постъпленията се дължи най-вече на намаления физически обем на обложените с акциз горива". Ако примем, че контрабандата е само 10%, то загубите за бюджета само за година са 300 млн.лв., а при 20% - 600 млн.лв.

Приятелството между премиера Бойко Борисов и Валентин Златев е добре известно. Излиза, че премиерът е близък приятел с най-големия контрабандист в държавата. Ако бях разследващ журналист бих потърсил и някаква бизнес връзка между двамата.

Сега ще бъде много интересно да видим как ще реагира на скандала Бойко Борисов. Аз лично бих заложил на уволнение за Ваньо Танов, който вчера каза "могат да ме махнат, ако успеят олигарсите“.
Снимка: cararr, sxc.hu

18 май 2010 г.

Бойко Борисов, банките и държавните предприятия

Дебатът за парите на държавните предприятия в банките тръгна в грешна посока. Вече се говори за нови регулации заради съмненията за корупция, след като се оказа, че близо половината от парите на държавните предприятия са конценрирани в Корпоративна търговска банка, която се свързва с една от най-големите медийни групи в страната ("Монитор", "Телеграф", "Политика", "Уикенд" и др.). Съмненията са за бартерна сделка тип "парите на държавните фирми срещу медийна подкрепа" между премиера Бойко Борисов и собственика на банката Цветан Василев. Втората облагодетелствана банка се оказа СИБанк, в която собственост има Цветелина Бориславова - приятелката на премиера.

Много е вероятно държавните пари да се разпределят по корупционни схеми. Но ако това е така, тогава от гледна точка на данъкоплатците какво значение има дали банките са 1, 3, или 30? Регулациите също няма да помогнат. Защото в сложни и динамични области като банкирането винаги може да се измисли схема, която да ги заобиколи. Това се случва постоянно дори в много по-прости области и въпреки действието на Закона за обществените поръчки и стотиците му поправки с цел усъвършенстване.

Представете си относително кадърен и свестен шеф на голямо държавно предприятие. Той вижда около себе си корупция, некадърност и шуробаджанащина и знае, че е на поста си временно. Целта му, естествено, е да се задържи на поста колкото може повече и за това време да осигури финансово себе си и наследниците си. Нима този човек е в позицията да откаже на премиера или на ресорния министър услуга? И дори ако няма натиск от тях, нима няма да поиска комисиона на банка, застраховател, рекламна агенция и всеки друг доставчик, на който управляваната от него държавна фирма плаща за някаква стока или услуга?

Корупцията в държавните фирми не може да се премахне нито с прозрачност, нито с регулации, нито с показни полицейски акции. Единственото решение е приватизация на всички държавни бизнеси.
Снимка: Vladimir Petkov, flickr

Два проекта, една цел - корупция

Министърът на земеделието Мирослав Найденов има два проекта за нов закон за горите - разликата между тях е броят на фирмите, които ще управляват горите и кой влиза в управлението (само земеделското министерство или още няколко министерство). И в двата проекта бизнесът с горите си остава държавен, а концесионирането е забранено.

Тук виждам два проблема. Първо, държавата се занимава с бизнес. И второ, има монопол. От теорията и практиката знаем, че това неминуемо ще предизвика лошо управление и корупция, която предполагам е основната цел на проектите. Може би защото както казва земеделският министър Мирослав Найденов "вече няма и от какво да се краде".
Снимка: Министерство на земеделието и храните

17 май 2010 г.

Бойко Борисов май изгони инвеститорите

Много икономисти и анализатори бяха изненадани от големия спад на БВП за първото тримесечие. Може би прогнозите им щяха да са по-точни, ако имаха тази информация. Преките чуждестранни инвестиции по предварителни данни за първи път са отрицателни за първото тримесечие на годината. Инвестициите за периода са минус 22 млн.евро. Това означава, че повече капитали са изнесени, отколкото са инвестирани в страната. За сравнение, за същия период на 2009 г. те са били близо 930 млн.лв.

Според икономиста Георги Ангелов огромният бюджетен дефицит за тримесечието гони инвеститорите. Възможно е също да се е отразила и битката на Бойко Борисов с чуждестранните "колонизатори", които "си правят каквото искат с народа" и за които "България става недобро място". Разбира се, сигурно има и обективни причини, например бавното възстановяване и фискалните проблеми в ЕС и особено в съседна Гърция.
Снимка: stroinski, sxc.hu

Как се печелят избори при криза?

Това са основните изводи от изследване на проф. Алберто Алезина от Харвард:

1. Балансирането на бюджета е по-печелившо от кейнсианството (което препоръчва повече разходи и дефицити при рецесия).
2. Рязането на разходи е по-полезно от вдигането на данъци.
3. Реформите са по-лесни в началото на мандата и при криза.
4. Правителствата често се подлъгват от протестите на засегнатите и отлагат реформите.
5. Избори обаче губят правителствата, които отпускат фискалната дисциплина, а не тези, които правят реформи и режат разходи.
6. Важно е правителството да убеждава избирателите.
7. Бюджетната прозрачност прави по-трудно лобисткото прокарване интереси, например данъчни привилегии за ваучери за храна.

Моите препоръки за Бойко Борисов, ако иска пак да печели избори: сега е моментът за смели и решителни реформи за рязане на разходи и подобряване на ефекта от всеки изхарчен лев. Това трябва да стане прозрачно, с много убеждаване и без вдигане на данъците.
Снимка: kaladan, flickr

Мъките на един инвеститор

Икономистите често говорят колко вредни са бюрокрацията, монополите и фискалната централизация. Обясняват, че регулациите трябва да са максимално ограничени, че трябва да има прозразност, че таксите трябва да са равни на стойността на услугата, че трябва да се създадат условия общините да се конкурират за привличане на инвеститори. И най-общо, че трябва да се създава добра среда за бизнес и привличане на инвеститори, за да догоним бързо развитите страни. Тези приказки може би звучат доста абстрактно. Но вижте това интервю, което е съвсем конкретно и което показва с много примери колко враждебна е България към инвеститорите. Тук няма един, двама, или трима виновни. Има провал на държавата. И след това се чудим защо сме толкова назад по качество на живот.
Илюстрация: Marzie, sxc.hu

16 май 2010 г.

Участие в TV 7

В понеделник в 7.30 ч. ще гостувам в сутрешния блок на TV 7. Темите, по които ме поканиха да говоря са фискалните и финансовите проблеми в Европа, бъдещето на еврозоната, перспективите на България за влизане в ERM II и еврозоната, българската криза и мерките за излизане от нея.

15 май 2010 г.

Големите и малките риби на Бойко Борисов и абитурентите

Тъй като сега е месецът на абитурентите, които приемаме, че имат нужда от съвет, и тъй като е криза и Бойко Борисов също има нужда от съвет, ето нещо полезно и актуално от Freakonomics.

Майка, чийто син е абитурент решила да му подари албум със съвети от различни хора. Обърнала се и към автора на Freakonomics Стивън Дъбнър. Той първо разказва на момчето една история как с бръснаря от неговото градче отишли на риба, влезли на дълбоко с лодка, нищо не хванали, завалял дъжд, отишли да ловят от брега под едно дърво, там било по-забавно, защото хванали много риби, макар и малки. А когато дъждът спрял влезли отново навътре в езерото за по-големи риби по настояване на бръснаря, въпреки нежеланието на Дъбнър. Ето урокът за него от тази случка и избора на бръснаря.

Въпреки, че се върнахме вкъщи с празни ръце ние отидохме за голямата риба. В краткосрочен перод това мислене може би не е много забавно. Но дългосрочният период е този, за който трябва да мислим - големите цели, тези които се нуждаят от много провали по пътя. Те може би си струват, а може би не. Това е урок за алтернативната цена: ако изкараш цялото време в преследване на малката риба няма да имаш време, или да развиеш техниката, или търпението, да хванеш някога големите риби.

Мисля, че този съвет е много важен и за Бойко Борисов, който обича да раздава на този и онзи от общото. Политиците обикновено не гледат повече от четири години напред, защото мандатът им продължава толкова. Те не желаят да мислят за дългосрочните вредни ефекти от краткосрочните забавления. Това им помага в краткосрочен план да не бъдат продсрочно свалени, но обикновено им пречи да спечелят втори мандат, защото игнорират големите цели.
Снимка: jomeriano, sxc.hu

Макроикономическата седмица - 19/2010

Строителна продукция през март 2010 г. е паднала с 20.2% в сравнение с март 2009 г., а в сравнение с февруари 2010 г. се е качила с 20.9%.

Оборотът в търговията през март 2010 г. намалява с 14.1% спрямо март 2009 г., но във всички основни дейности има тенденция на забавяне на спада.

През април 2010 г. доверието на потребителите нараства с 6.4 пункта спрямо януарското си равнище.

Износът расте през март за пети пореден месец.

През март индустрията отбеляза първи растеж от 18 месеца насам.

БВП на България през първото тримесечие на 2010 г. падна с 4% спрямо същия период на миналата година. (повече тук, тук и тук)

Инвестициите и крайното потребление през първото тримесечие продължават да падат, но спадът намалява.

Цигарите вдигнаха инфлацията за април спрямо март с 1.1% (защото старите бандероли с по-нисък акциз важаха до март). Спрямо април 2009 г. инфлация е 1.8%, а натрупаната от началото на 2010 г. инфлация е 2.6%.

Броят на наетите към края на март 2010 г. намалява с 2.8% (64 хил.) спрямо края на декември 2009 г. и с 9.2% (222 хил.) в сравнение с март 2009 г.

Средната месечна работна заплата през март 2010 г. е нараснала с 10% (57 лв.) спрямо март 2009 г. и e стигнала рекордните 636 лв. (Защо?)

България и тази година е на незавидното 76-то място в глобалната класация на Световния икономически форум по конкурентоспособност в компанията на Намибия, Виетнам, Ел Салвадор и Перу.

Приходите от туризъм през януари и февруари са с 3.2% ръст спрямо същия период на 2009 г.
Илюстрация: arinas74, sxc.hu

На каква възраст трябва да се пенсионираме?

Пенсионният ни модел не работи добре. Работещите плащат задължителни вноски, които отиват за пенсиите на сегашните пенсионери. Този модел работи когато населението се увеличава, но в България то бързо намалява. В същото време се увеличава продължителността на живота. Затова моделът става все по-опасен за фискалната, икономическата и социалната стабилност в страната. Пенсиите са ниски, а тежестта върху работещите постоянно се увеличава и стимулира сивия сектор, защото все по-малко работещи издържат все повече пенсионери.

Преди години започна реформа на пенсионната система за намаляване на държавната вноска и увеличаване на личната вноска в частен пенсионен фонд. Процесът обаче се развива твърде бавно и всички са недоволни - и пенсионерите, и работещите.

Затова правителството на ГЕРБ иска да увеличи възрастта за пенсиониране. Така събираните пари ще се увеличат, а разходите ще паднат. Това предложение предизвика остра реакция в страната и Бойко Борисов отложи промяната. Но кризата и Европейската комисия го притискат и правителството пак постави въпроса на дневен ред. Скоро очаквам нов обществен сблъсък, защото държавата трябва да определи кой кога да се пенсионира. А тази сложна задача не може да има добро генерално решение. Защото изключва личния избор.

Група икономисти предложиха реформа, която променя цялата философия на пенсионната система, прави я устойчива и дава възможност на личен избор. Всеки отделя част от заплатата си (например 10%) в лична пенсионна сметка, сам управлява парите в нея и сам определя колко да спестява и кога да се пенсионира. Разбира се, размерът на пенсията зависи от натрупаните пари в сметката - повече пари, по-висока пенсия. А ролята на държавата е да не позволява поемане на неразумни рискове, да гарантира прозрачност и да дава социални помощи на възрастни хора, които не са натрупали достатъчно средства.

За финансово подпомагане на реформата могат да с използват парите от приватизация, а когато България влезе в еврозоната - и освободения валутен резерв.
Илюстрация: svilen001, sxc.hu

14 май 2010 г.

Новото британско правителство: Какво печелят България и ЕС

Без да претендирам, че правя изчерпателен анализ, ето няколко ангажименти на правителството на Дейвид Камерън, които според мен са важни за България и ЕС.

Великобритания няма да прехвърля власт към ЕС и върховната власт ще бъде в институциите на Великобритания, а не на ЕС. Правителството иска да промени европейското законодателство така, че всички бъдещи договори в ЕС да се подлагат на референдум в страната. И няма да прилага например някои правила, които пречат на гъвкавостта на пазара на труда.
Ползи: Британците дават прекрасен пример как се просперира. Това е много добра новина за гражданите на ЕС, включително българските, и лоша новина за бюрократите в Брюксел. Ценрализирането и бюрокрацията в ЕС отдавна излизат от рамките на здравия разум и безбройните договори, директиви и регламенти, които Брюксел бълва постоянно започват да задушават бизнесите и да спират благоденствието.

Великобритания няма да прави стъпки за влизане в еврозоната.
Ползи: В момента еврозоната е затънала в помия и това е резултат от последователно безразсъдната политика на Европейската ценрална банка (ЕЦБ) и страните в еврозоната. Първо създадоха лоши правила, след това започнаха да не ги спазват, отказаха да вкарат в действие предвидената тояга за нарушителите и накрая се оказаха в тежка фискална криза, която не е изключено да доведе до разпадане на еврозоната и еврото. А в най-добрия случай ще се разминат с висока инфлация, защото някой трябва да плати безконтролното печатане на пари. Вече никой не вярва и в независимостта на ЕЦБ. Липсата на доверие към еврозоната от страна на Великобритания може допълнително да стимулира положителни реформи, от което ЕС и България ще спечелят.

Важен приоритет е свалянето на бюджетния дефицит, който постоянно се вдига и през 2009 г. стигна 11.5% от БВП. Това ще става чрез съкращаване на разходи, а не чрез вдигане на данъци.
Ползи: Това също е добра новина за ЕС и България в момент, когато почти няма страна с дефицит под 3% от БВП. Колкото повече положителни примери имат България и страните от ЕС за рязане на разходи, толкова по-голям ще е натискът върху всяко прахосническо правителство.
.
Ще се правят реформи в публичните сфери с основен приоритет образованието и здравеопазването. Ще има повече прозрачност, по-малко държавна намеса и повече възможности за индивидуален избор.
Ползи: Това също е положителен пример за ЕС и България накъде трябва да се върви. Британското здравеопазване например има доста елементи на социализъм и затова далеч изостава по качество от холандското, където има свободен пазар и конкуренция между частни играчи.

За Бойко Борисов, (без)гласните букви и благородните каузи

Често критикувам правителството, Бойко Борисов и негови министри, за да бутам нещата в посоката, която смятам за печеливша за страната. Но ако Бойко Борисов се провали, това ще е и провал на всички нас.

Повечето българи постоянно се оплакват, че са безгласни букви, че цялата власт е в корумпирани политици, безскрупулни бизнесмени, вътрешни и външни специални служби, тайни и явни общества. За добро или лошо, Бойко Борисов следва неотклонно общественото мнение. Ако има нещо, в което е напълно последователен, то е, че слуша и изпълнява това, което иска народа. И вижда народната воля по три начина - протестите, съдържанието на медиите и социологическите проучвания.

За съжаление в България доминира посредствеността, повърхността, популизма, незнанието, чалга културата и лицемерието. Това се отразява както на медийното съдържание, така и на резултатите от социологическите проучвания. Ако българите вярват, че бюджетът трябва да се балансира, че не е хубаво да се харчи фискалния резерв, че не трябва да има привилегии, че не трябва да се трупат държавни дългове, че правителството трябва да прави реформи в здравеопазването, образованието, пенсионната сфера, администрацията и всички публични сфери в посока повече пазар, конкуренция, прозразност и отчетност на всеки изхарчен лев, че държавата трябва да се оттегли от бизнеса за сметка на частните предприемачи, то Бойко Борисов ще го направи. Но българите масово не знаят какво да поискат и какво трябва да се направи, за да живеят по-добре и да догонят бързо стандарта на живот на западноевропейците. А много от знаещите използват преобладаващото незнание и апатията, за да си прокарат личните интереси, които винаги са пакетирани като благородни каузи.

Синдикатите постоянно рекетират правителството и всички нас със заплахи за протести. А да сте чули за протест на данъкоплатците срещу наглостта на синдикатите? Няма. И естествено синдикатите си прокарват полезните за тях и вредните за останалите хора идеи. Същото правят поединично в защита на собствените си интереси тютюнопроизводители, учени от БАН, земеделски производители и кой ли още не. Всеки иска да граби от общото. Да сте усетили някаква масивна реакция от ощетените? Аз не съм, ако изключим активността на една шепа независими икономисти.

Има риск Бойко Борисов да нанесе големи поразии на икономиката и живота ни, защото очевидно той обича да раздава от общото. Но ако това се случи ще сме виновни всички ние.

Здрави разходи вместо здрав разум

Фискална криза разтърсва цяла Европа, правителства режат разходи, намаляват заплати, премахват привилегии. Българското правителство също е в бюджетна криза, която трябва да се овладее, за да не се стигне до гръцкия сценарий.

В този ключов момент синдикатите предлагат увеличаване на разходите. И натискат правителството да вдига минималната работна заплата и да прави един куп допълнителни разходи за стотици милиони. Искат и намаляване на приходите, но не със сваляне на данъците за всички, а само за онези, които ползват ваучери за храна. Работодателските организации също нямат проблем с това. Защото и те са си прокарали привилегии за някои бизнес проекти, което също увеличава държавните разходи.

Правителството уж реже разходи, а всъщност харчи още повече - за спортни зали, музеи, картини на Пикасо, военна техника, субсидии за тютюнопроизводители и за изкуствена заетост. Всичко това противоречи на здравия разум и води към още по-голяма криза.
Илюстрация: nkzs, sxc.hu

Здравеопазването е болно от социализъм, господа политици

Министърът на здравеопазването Анна-Мария Борисова щяла да определя броя, вида и състава на болниците и заплатите на лекарите. А Министерството на финансите от доста време се опитва да определя цените на здравните услуги. И на това му викат реформа. Не ви ли мирише на социализъм? Колко години още трябва здравеопазването да е в криза, за да разбере някой премиер или министър на здравеопазването, че плановата икономика не работи и в здравеопазването? Как е възможно след толкова много години на пълен провал държавата все още да се опитава да лекува симптомите. Лекарите бягали, сестрите били малко, болниците били много, заплатите на някои били грандиозни, а на други ужасно малки, имало корупция и измами, нямало техника, една клинична пътека била подценена, а на друга цената била раздута. И започват едни глупави анализи, едни безумни спорове, едно безкрайно барникане и наместване...

Господа лекари, министри и политици, това са симптоми. Не можете да излекувате симптомите, ако не направите диагноза на болестта. А здравеопазването е болно от социализъм. Има ценрализирано управление, монополи и твърде много държава. И лекарството за болестта е отдавна известно - свободен пазар. Вижте Холандия, която изпреварва значително дори останалите развити страни. Там има пазар, конкуренция, 100% частни болници и няма монополи и намеса на държавата на пазара. Ролята на държавата е да установи правилата на играта и да контролира спазването им. Така се прави добро здравеопазване, а не с мухлясали социалистически глупости.
Снимка: Йордан Матеев

13 май 2010 г.

Бойко Борисов - новият Жан Виденов?

Премиерът Бойко Борисов се е изказал за стопяването на фискалния резерв: "Той именно затова е оставен, за да не измират хората от глад като тютюнопроизводителите в подобни трудни времена, в които сме поставени, а да се ползва."
Бойко Борисов е прав само донякъде. Първо, фискалният резерв не е оставен от някого. Това са нашите пари, на всички български данъкоплатци. Второ, да, целта му е страната да просперира, а не хората да умират от глад. И трето, тази цел може да се постигне най-добре като не се харчи. Жан Виденов също раздаваше много и знаем докъде докара икономиката и хората. Целта на резерва е да има сигурност - за да са спокойни инвеститорите, да идват повече капитали, да има ниски лихви, да се взимат дългосрочни решения. А когато се харчи, няма сигурност, а има нарастващ риск и притеснение, че правителството изпуска бюджета от контрол. Ако Бойко Борисов наистина иска да няма бедни, трябва да затегне бюджета, а не да го разпуска.
Снимка: kaladan, flickr

Китай, САЩ и Европа в глобалната икономика

До десетилетие Китай може отново да доминира глобалната икономика. През 1820 г. китайската икономика е представлявала около една трета от световната икономика. Оттогава делът й постоянно пада до средата на XX в., когато стига 4-5%. Но започва бързо да расте в края на 70-те години на миналия век, когато страната започва да си взаимодейства повече с останалия свят, за да стигне през 2001 г. над 12% с ясно изразена тенденция нагоре.

Делът на САЩ в световната икономика достига 36% в средата на миналия век, след което пада до 1980 г. и оттогава се стабилизира на нива около 22%.

Европа тръгва от 27% през 1820 г., стига до 39% в началото на XX в., пада до една четвърт до края на Втората световна войта, до 1963 г. расте бързо до 31%, след което стремително и постоянно пада до около 22% с ясна тенденция да продължи да пада.
Илюстрация: sateda, sxc.hu

Най-работливите страни и мястото на Гърция

Южнокорейският типичен работник е на първо място сред страните от ОИСР по отработени часове - средно над 43 часа седмично според доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Това не е изненада. Страната е сравнително напред в класацията по икномическа свобода, азиатците по принцип май са по-работливи от останалите, а и става дума за едно от азиатските тиргърчета.

Изненадващо обаче втората страна в класацията с близо 41 часа средно на седмица е... Гърция. Не, това не е шега. Който не вярва може да последва линка. Излиза, че гърците работят със седем часа седмично повече от средното отработено време в ОИСР. Тъмко умувах как е възможно това, когато видях следното предупреждение от автора на доклада: "Международните сравнения трябва да се разглеждат предпазливо, защото същността и надеждността на източниците на информация варират много между страните". Просветна ми. Знаем, че гръцката статистика е много креативна. Не бих се изненадал ако в данните за Гърция е включана например и следобедната дрямка.
Снимка: ilco, sxc.hu

Къде отиде фискалният резерв?

Данните за стойността на фискалния резерв от 2003 г. насам показват следното.

Фискалният резерв расте през годината и голяма част от него се харчи в края на всяка година (за коледни заплати и пенсии; заради правилото част от публичните разходи да се спестяват през годината; за покриване на натрупани задължения на болници, БДЖ и др.; за политически подкрепяни инвестиционни проекти).

Фискалният резерв е нараствал най-бързо през икономически най-активните 2007 г. и 2008 г.

Най-голямото харчене е в края на 2008 г. - 3.5 млрд. лв. Това се случи в момент, когато бушуваше глобалната финансова криза и се прогнозираше глобална икономическа криза. Много български икономисти съветваха правителството и публично настояваха то да не харчи резерва, защото излага икономиката на риск. Сергей Станишев не се съобрази с настъпващата криза и съветите на икономистите.

Дефицитът от 530 млн. лв. (0.8% от БВП) през 2009 г. е финансиран от фискалния резерв (от резерва са похарчени още около 200 млн.лв. - най-вероятно "инвестиция" в някое държавно предприятие чрез увеличаване на капитала му). Около 1.5-2 млрд. лв. са неразплатените задължения на държавата за 2009 г., заради което по методиката на ЕС дефицитът се води 3.9% от БВП. През 2009 г. Станишев отричаше идването на кризата в България заради изборите и планира твърде големи разходи. А Бойко Борисов не разбра сериозността на положението и не започна мащабно рязане на разходи от първия си ден на премиер.

Голяма част от дефицита за 2009 г., изчислен по методиката на ЕС ще бъде реално платен през 2010 г. И ще се финансира от резерва и с нов държавен дълг. Това обяснява защо правителството говори за дефицит от 4.5% за тази година и защо иска да свали миналния размер на фискалния резерв, заложен в закона с близо 2 млрд.лв. до 4.5 млрд.лв. Дефицитът от около 1.5 млрд.лв. , който правителството натрупа за първите четири месеца на годината също е финансиран от фискалния резерв.

Фискален резерв
31.03.2010 г. - 6.4

31.12.2009 г. - 7.7
30.09.2009 г. - 7.7
30.06.2009 г. - 8.3
31.03.2009 г. - 8

31.12.2008 г. - 8.4
30.09.2008 г. - 11.9
30.06.2008 г. - 10.2
31.03.2008 г. - 8.1

31.12.2007 г. - 7.5
30.09.2007 г. - 8.6
30.06.2007 г. - 7.1
31.03.2007 г. - 5.7

31.12.2006 г. - 5.8
30.09.2006 г. - 6
30.06.2006 г. - 5.1
31.03.2006 г. - 4.3

31.12.2005 г. - 4.5
30.09.2005 г. - 4.9
30.06.2005 г. - 5.3
31.03.2005 г. - 4.8

31.12.2004 г. - 4.8
30.09.2004 г. - 5.6
30.06.2004 г. - 5.2
31.03.2004 г. - 4.1

31.12.2003 г. - 3.8
30.09.2003 г. - 4.5
30.06.2003 г. - 4.3
31.03.2003 г. - 3.4
Илюстрация: srbichara, sxc.hu