11 юни 2010 г.

Как правителството първо свали, а сега качва лихвите?

Данните на БНБ за дългосрочния лихвен процент (който служи за оценка на степента на сближаване с лихвите в ЕС и еврозоната) в страната показват много ясно как се е движил риска (като, разбира се, вземем предвид и движението на лихвите на ЕЦБ, които за разглеждания период се качват до юли 2008 г., след което падат).

От началото на 2003 г. до октомври 2005 г. лихвата е падала. В този период България влезе в НАТО и имаше ясна перспектива за влизане в ЕС през 2007 г., а премиерът Симеон Сакскобургготски управляваше "относително безвредно", както тогава писа The Economist. След това лихвата тръгва нагоре заради бързото покачване на лихвите в еврозоната. През 2008 г. движението нагоре се ускорява, въпреки, че лихвите в еврозоната падат. Това е отражение на повишения риск, свързан с глобалната финансова и икономическа криза и отражението й върху българската икономика и в последствие на безотговорното харчене на 3.5 млрд. лв. от фискалния резерв от правителството на Сергей Станишев.

Лихвата стига най-високата си точка през август 2009 г. Тогава новото българско правителство на Бойко Борисов обяви, че ще реже разходи, ще подобри събираемостта и ще балансира бюджета до края на годината и лихвите почват да падат до март. Тогава стана ясно, че правителството има проблем с бюджета и дефицитът до февруари е 2% от БВП. А през април правителството обяви огромния прикриван дотогава дефицит от 3.7%, който по-късно се оказа дори по-висок - 3.9%.

От март тенденцията нагоре е съвсем ясна и по всичко изглежда, че ще покачването на лихвата ще продължи, след като наскоро правителството обяви 4.8% от БВП бюджетен дефицит за 2010 г., с което за втора поредна година нарушава правилото на ЕС за бюджетна дисциплина. И показва, че изпуска бюджета от контрол.

Ето ги и конкретните данни (в %):
януари 2003 - 7,2
януари 2004 - 6,1
януари 2005 - 4,5
октомври 2005 - 3,5 (най-ниско ниво)
януари 2006 - 3,7
януари 2007 - 4,3
януари 2008 - 5,1
януари 2009 - 7,1
август 2009 - 7,8 (най-високо ниво)
септември 2009 - 7,5
октомври 2009 - 7,1
ноември 2009 - 6,5
декември 2009 - 6,6
януари 2010 - 6,7
февруари 2010 - 6,1
март 2010 - 5,8
април 2010 - 5,9
май 2010 - 6,1
31 май 2010 - 6,3
Илюстрация: Svilen Milev, sxc.hu

1 коментар:

  1. Както разбирам нашият пазар е изцяло подвластен на вербална манипулация. Казал министърът "режем разходите" и лихвите падат (ама той не режел), казал министърът "имали сме били преди голям дефицит" и лихвите се качват (сега, а не преди).
    Може и да е така, не знам.

    Но вероятно имат значение следните фактори:
    - фалитът на Леман брадърс прекъсна външните източници на финансиране на нашите банки;
    - ръстът на депозитите постепенно намалява като почти се изравни с лихвата по тях;
    - едновременно с това банките започнаха да изнасят (всъщност да връщат) капитал в чужбина - нетните им чуждестранни активи намаляха с милиарди, а вече почнаха да разпределят дивидент.

    Тези фактори според мен влияят за повишаване на лихвите в страната.
    До скоро факторът, който дърпаше лихвите надолу, беше бързото намаляване на EURIBOR.

    Но вече не - за последните 3 месеца той е спаднал с 0,1% - 10 пъти по-малко е темпа на спад през 2009г.
    Отделно се случи "Гърция", а 30% от банковата ни система е гръцка. Все още не мога да оценя влиянието в числа, но го има, нали?

    Така че .. виновен е гръцкия Кейнс, а не българския :-)

    ОтговорИзтриване