31 юли 2010 г.

Социалните държави на Потьомкин


"Дневник" е публикувал текст на френския икономист Ги Сорман, който много се надявам да стигне до национал-социалиста Волен Сидеров, социалиста Сергей Станишев, левия (доскоро представящ се за десен) популист Бойко Борисов и всички социалисти в България:
Хората в Европа разбраха, че програмите за финансово стимулиране за 2008-2009 г., които трябваше да предотвратят задълбочаването на кризата, всъщност донесоха по-голямо задлъжняване, а не повече работни места.

Истината, която политиците (засега с изключение на Дейвид Камерън) не искат да признаят, е, че блатото, в което е затънала Западна Европа, е различно от това на САЩ. "Старата Европа" се намира насред сурова и упорита криза на социалната държава, каквато обикновеният европеец не познава.

Щедрите пенсии, помощите за безработни, здравните осигуровки и всички останали социални програми, които правеха Европа комфортно място за живеене, бяха придобити по време на икономически и демографски подем. Днес, след едно поколение на икономическа и демографска стагнация, социалната държава може да бъде финансирана само чрез натрупване на публични дългове. Финансовите пазари, стреснати от глобалната криза, ще спрат да поддържат днешната ситуация, която може да се сравни с тази на Потьомкин. В нея социалните придобивки се превърнаха в куха фасада, подпирана от дефицити.
Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Илюстрация: foxumon, sxc.hu

30 юли 2010 г.

Къде е световната икономическа криза на Бойко Борисов?


Когато на премиера Бойко Борисов му се налага да се оправдава за безобразията, които забърка във финансовата сфера, той прехвърля вината на някой друг. Първо беше правителството на Сергей Станишев. След това включи и всички правителства от прехода. А напоследък изнесе вината навън. Когато говори за икономика и финанси Борисов се оплаква, че управлава в условията на тежка световна криза. И фенове на "българския Уго Чавес" повтарят това без да мислят или да проверят фактите.

А ето какво показват данните. Според последните прогнози на МВФ тази година световната икономика ще порасне с 4.6%, а през 2011 г. - с 4.3%. Всички региони и големи икономики растат, включително еврозоната и Централна и Източна Европа. От графиката на МВФ ясно се вижда, че светът е бил в рецесия само през първото полугодие на миналата година и вече цяла година глобалната икономика расте. Тоест световната икономическа криза е само в главата на Бойко Борисов и неговите фанатични фенове.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Графика: МВФ

Топ 10 на икономическите успехи на правителството


След топ 20 на икономическите гафове на правителството на Бойко Борисов се опитах да сложа розовите очила и да направя топ 20 на икономическите му успехи, за да има някакъв баланс. С голяма мъка ги докарах до 10, при това повечето не са реални успехи, а опити за положителна промяна, които според мен заслужават да бъдат насърчени:

1. Успешните търгове, проведени от министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев, за изграждане на автомагистрала "Тракия".

2. Прекратяването на скандалните "заменки" на гори.

3. Опитът на финансовия министър Симеон Дянков да не вдига данъците и осигуровките.

4. Опитът на Симеон Дянков да направи административна реформа и свиване на заетите в публичната сфера.

5. Опитът на министърът на образованието Сергий Игнатов да реформира БАН и висшето образование, за които пазарната икономика още не е дошла.

6. Опитът на Сергей Игнатов да приложи системата "парите следват ученика/студента" и при частните училища.

7. Решението на Бойко Борисов да публикува стенограмите от заседанията на правителството.

8. Опитите на икономическия министър Трайчо Трайков да увеличи прозрачността в енергетиката.

9. Уволнението на здравния министър Божидар Нанев (за съжаление, засенчено от назначаването за министър на Анна-Мария Борисова)

10. Назначаването на Томислав Дончев за министър на еврофондовете и опитите му да отпуши европейските средства за България.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Снимка: kaladan, flickr

29 юли 2010 г.

Топ 20 на икономическите гафове на кабинета Борисов


Без да претендирам за изчерпателност, това според мен са най-големите икономически гафове на правителството на Бойко Борисов в първата година от неговото управление (не са подредени по важност):

1. Превръщането на правителството в некоректен длъжник.

2. Постоянното, безотговорно и разнопосочно говорене за данъчни промени.

3. Недудачните кадрови решения в здравеопазването и провалът на заявките за здравна реформа.

4. Развихрянето на контрабандата и пълният крах на опитите да се подобри събираемостта на данъците.

5. Рекордно големите държавни разходи в условията на криза.

6. Започналата от Европейската комисия срещу България процедура за свръхдефицит, след като правителството не изпълни основната си цел да поддържа балансиран бюджет и изпусна бюджета от контрол.

7. Опитът на правителството да влезе в предверието на еврозоната (ERM II) като манипулира данните за бюджета.

8. С неразумната си бюджетна политика правителството само си тръшна вратата за еврозоната точно преди да получи зелена светлина и така не изпълни другата си основна цел - бързо въвеждане на еврото.

9. Опитът за прехвърляне на вината за проблемите с бюджета и влизането в еврозоната на предишното правителство.

10. Некадърната антикризисна програма на правителството, която се оказа прокризисна.

11. Въпреки намалените данъчни приходи, правителството актуализира бюджета като увеличи разходите, вместо да ги намали.

12. Инвестирането в спортна зала, "български Лувър" и картини на Пикасо по време на рецесия и бюджетна криза.

13. Постоянните прогнози на финансовия министър Симеон Дянков, които не се сбъдват.

14. Свръхоптимистичният бюджет за 2011 г., който създава допълнителна несигурност.

15. Постоянните промени на правителствените позиции за големите руски проекти в България.

16. Около половината пари на държавните предприятия се оказаха в една относително малка банка.

17. "Респектирането" на чуждестранните инвеститори с акции на специални служби и заплахи за национализация и изгонване.

18. Опитът да се ограничи правото на собствениците да се разпореждат свободно с притежаваната земеделска земя.

19. Постоянно отлагащите се и смекчаващи се намерения за пенсионна реформа.

20. Източването на доходите от управлението на сребърния фонд за пенсии и постоянните опити от него да се отклонят приходите от приватизация.

Най-общо, оказа се, че икономически правителството не е дясно. Но не е и ляво. Просто е поредното некадърно правителство.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Известен американски икономист предлага промени във футболните правила


В статия за New York Times Ричард Талер, професор по поведенческа икономика в Booth School of Business към University of Chicago, прави интересен паралел между икономическите регулации и футбола и предлага някои промени:
Размишленията за това как да се усъвършенстват спортните регулации идват естествено за икономистите, особено след няколко бири, защото подобни принципи трябва да се приложат в икономическите регулации.

Добавете съдии. Сложете поне още един съдия вътре на теренеа. (В баскетбола има трима съдии върху много по-малко игрище.)

Добавете технологии. Въпреки че непосредственото повторение показа, че голът на Англия [срещу Германия на световното първенство в ЮАР] трябва да се признае, ФИФА се въздържа да използва технологии, които могат да помогнат. Много технологични решения, включително поставянето на електронен чип в топката, могат да направят определянето на отбелязването на гол по-бързо и по-точно.

Увеличете резултатността. На последното световно първенство отборите общо отбелязаха 2.27 гола на мач, втората най-ниска резултатност в историята. В ранните години на световните първенства резултатността беше два пъти по-голяма, а проблемът с нискорезултатните мачове не е само че отегчават необразовани американци като мен. Малкото голове усилват важността на съдийските решения. Когато на един отбор е дадена дузпа, тя се вкарва в 75% от случаите и е много вероятно да се отрази на изхода при нискорезултатен мач.

Предефинирайте засадата. Официалното правило сега е твърде трудно за прилагане. Можем да ограничим засадите само за играчите, които са зад защитниците с цялото си тяло. Така засадата е по-лесна за улавяне и може да се стигне до повече голове.

Повторно обмислете наказанията. Система близка до баскетболната, в която натрупването на фалове води до отстраняване, а скандалните фалове се наказват тежко, може по-лесно да се приложи на практика, особено ако официално лице извън терена отговаря за сметките.

Намалете симулациите. Накрая, има проблем с преструването. След падане играчите се гърчат по терена докато съдията или им повярва, че са контузени, или ги игнорира, или, рядко, ги наказва за симулация. Тези отсъждания са много трудни за един съдия на терена. Решенията може да се прехвърлят на съдия, гледащ видео монитори и овластен да налага тежки наказания за преструване.
Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Илюстрация: Robert Proksa, sxc.hu

28 юли 2010 г.

Защо метеоролозите са по-облагодетелствани от икономистите?


Икономическите прогнозите са по-трудни отколкото можете да си представите. Вижте какво пише за тях британският икономист Тим Харфорд, автор на The Logic of Life и Undercover Economist и редактор във в. "Файненшъл таймс":
В края на 2007 г. "Файненшъл таймс", в своя обичаен поглед към предстоящата година, обяви, че "САЩ ще бъде на ръба на рецесия в началото на 2008 г. и трябва да избегне накланянето към пропастта". Поглеждайки назад можем печално да се насладим на тази прогноза не защото е доказано грешна, въпреки че е, а защото тя беше грешна дори когато беше публикувана. Рецесията всъщност започна през декември 2007 г., точно когато "Файненшъл таймс" обявяваше, че тя въбще ще започне. Ако перифрацираме старата шега, "прогнозирането е много трудно дори когато не е за бъдещето".

Това е още една причина да съжаляваме икономистите. Синоптиците могат да хвърлят поглед през прозореца ако искат да разберат какво е времето сега. Икономистите трябва да чакат. На Националното бюро за икономически изследвания отне почти година, за да обяви, че рецесията е започнала в края на 2007 г. Икономистите от Федералния резерв или Bank of England имат незавидната работа да установят лихвени нива за икономика, за чието текущо състояние могат само да гадаят.
Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Снимка: adamsmithjr, flickr

Философиите, заложени в бюджета на Дянков

Снощи в новините на bTV имаше директно включване с финансовия министър Симеон Дянков, който каза, че философията на бюджета е да няма намаляване на заплати и пенсии и вдигане на данъци. За да говорим обаче за каквато и да е философия на бюджета, първо той трябва да гарантира сигурност и стабилност. Бюджетът за 2011 г. е свръхоптимистичен по отношение на приходите и оттам подценява дефицита. Това е бюджет, чиято философия е несигурността. Защото дефицитът трябва да се финансира отнякъде - или като се бръкне по-дълбоко във фискалния резерв, или като държавата започне да задлъжнява. Дългосрочно философията на дефицити води към фалит. Този риск не се отразява все още в кредитния рейтинг на държавата основно заради ниския държавен дълг в момента. Както изглежда обаче рискът ще се засилва.

Дянков каза също, че в бюджета са отделени повече пари за публичните сектори, които се реформират - отбрана и здравеопазване. Първо, в посочените две сфери само се говори за реформи, но реформи няма. Второ, основната идея на реформите по принцип е да се намалят разходите, а не да се увеличат. И трето, най-много се увеличават парите за най-нереформираните сфери - социална, отбрана, здравеопазване и полиция.

Вината за сбърканата философия, разбира се, не е само на Дянков. Максимум до една година той най-вероятно ще бъде сменен в опит на него да се прехвърли цялата отговорност за финансовия провал на държавата. Но в основата на пирамидата, която в момента правителството строи, е премиерът Бойко Борисов и пожарникарската му философия на управление.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Илюстрация: Ove Tøpfer, sxc.hu

27 юли 2010 г.

Иновативността на българския чиновник и една алтернативна иновация

Вижте поредната безумна иновация на българския чиновник:
Такса иновации може да плащат всички фирми с над десет души персонал, които според последните данни на Националния статистически институт са около 25 хил. Това е една от идеите, които министерството на икономиката смята да включи в новия закон за националния иновационен фонд, който се подготвя в момента.

"Таксата ще важи за всички фирми и все още обмисляме дали да е процент от приходите или от печалбата им. През нея ще се финансира Националният иновационен фонд", каза шефът на дирекция "Икономическа политика" във ведомството Юлиян Николов. Той добави, че се предвиждат и данъчни облекчения за компаниите, инвестиращи в научна и развойна дейност.

Целта на закона, който е заимстван от Унгария, ще е да стимулира иновациите, които са приоритет и в разработената от министерството стратегия за развитие на икономиката. "Неиновативните фирми не могат да оцелеят", каза Николов. Първият вариант на закона ще е готов през есента, заяви министърът на икономиката Трайчо Трайков.

С приходите от таксата, които влизат в него, министерството предвижда да подпомага на проектен принцип частните инвестициите в наука и нови технологии. Собствените средства, вложени от компаниите в такава дейност, ще се приспадат от таксата. "Разходите за иновации ще се признават на 200%, като така ще се намали печалбата на дружествата и те ще плащат по-малко данък печалба", обясни още Николов.

Според него не става въпрос за данъчна тежест, тъй като парите няма да влизат в държавния бюджет.
Първо, това не е такса, а данък. Такса има тогава, когато срещу платените пари фирмите получават услуги. Когато държавата взима пари от някого, за да дава на друг, става дума за данък.

Второ, премиерът Бойко Борисов и финансовият министър Симеон Дянков многократно обещаха да не вдигат данъци.

Трето, ниски данъци без привилегии за избрани групи са по-малко вредни за икономиката от високи данъци с куп привилегии.

Четвърто, самата идея на пръв поглед изглежда благородна, но всъщност вредите, които ще нанесе, включително заради изкривяването на пазарните стимули и допълнителната бюрокрация, значително ще надхвърлят евентуалните ползи.

Пето, създават се нови условия за корупция.

И накрая, чиновниците в икономическото министерство се опитват да си намерят доходоносни занимания и да оправдаят съществуването на паразитната структура, в която работят. А тази структура отдавна трябваше да бъде закрита. В България финансовото министерство е и икономическо. Точно сега е момента да се направи реално свиване на администрацията като се закрие цялото Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Ето им на чиновниците истинска иновация, която ще е полезна за цялата българска икономика.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Илюстрация: Raja R, sxc.hu

Макроикономистите за лихвите и цените на имотите

Това е последната порция летни прогнози на макроикономистите по проекта ТОПИК.
За лихвите и цените на имотите те имаха възможност да определят тенденцията (за една година напред) като изберат един от пет отговора. На всеки отговор съответства оценка: силно нагоре (2), слабо нагоре (1), стабилни (0), слабо надолу (-1), силно надолу (-2).

Ето крайния резултат:

Лихви по кредити: -0.4 (много слабо надолу)
Лихви по депозити: -0.9 (слабо надолу)
Цени на имоти: -0.1 (стабилни)

Аз съм малко по-песимистично настроен от макроикономистите. Очаквам цените на имотите да продължат слабо да падат, а лихвите по кредитите в най-добрия случай да останат стабилни.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Илюстрация: Svilen Milev, sxc.hu

26 юли 2010 г.

Дянков ни сервира поредната порция нестабилност

След като провали бюджетите за 2009 г. и 2010 г. и така затвори вратата на България за еврозоната, финансовият министър Симеон Дянков рискува да провали още един бюджет на държавата. В проектобюджета за 2011 г. той е заложил 3% икономически ръст. А българските макроикономисти прогнозират 1.3% растеж на икономиката. Тоест прогнозата на Дянков изглежда твърде оптимистична. Това означава, че той отново надценява приходите и оттам, отново подценява бюджетния дефицит. Следователно през 2011 г. е много вероятно пак да се прави актуализация на бюджета и дефицитът за трета поредна година да надхвърли 3% от БВП. От гледна точка на българските граждани това означава нестабилност, а оттам и ниски доходи.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Читателите на "Икономика на всичко": тройка за правителството

Анкетата за оценката на едногодишното управление на кабинета показва, че читателите на "Икономика на всичко" са силно критични към правителството на Бойко Борисов и министрите. Правителството получава среден (3.1). За сравнение, макроикономистите му дадоха оценка добър (3.5), а представителното за страната социологическо проучване на НЦИОМ показа, че оценката на населението е добър (3.8). Бойко Борисов пък си даде много добър (5).

Ето и оценките за министрите:
1. Росен Плевнелиев: 3.6
2. Николай Младенов: 3.5
3. Цветан Цветанов: 3.5
4. Мирослав Найденов: 3.3
5. Бойко Борисов: 3.2
6. Трайчо Трайков: 3
7. Симеон Дянков: 3
8. Аню Ангелов: 3
9. Сергей Игнатов: 3
10. Божидар Димитров: 3
11. Маргарита Попова: 2.9
12. Томислав Дончев: 2.9
13. Вежди Рашидов: 2.9
14. Тотю Младенов: 2.8
15. Свилен Нейков: 2.8
16. Нона Караджова: 2.7
17. Александър Цветков: 2.7
18. Анна-Мария Борисова: 2.6

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Оценки на макроикономистите: слаб две за президента, БСП и ДПС

Продължавам с оценките на макроикономистите за институциите и политическите партии по проекта ТОПИК:

Премиер: 3.7
Правителство: 3.5
Парламент: 3.3
Прокуратура: 3.3
Съд: 2.9
Президент: 2.1

СДС: 4.2
ДСБ: 4
ГЕРБ: 3.7
Атака: 2.7
БСП: 2.4
ДПС: 2.4

Преди време писах, че президентът Георги Първанов винаги е на грешната страна, а ако беше шимпанзе в 50% от случаите щеше да е прав. Макроикономистите изглежда са на същото мнение. Първанов получава почти кръгла двойка. И напълно си я заслужава.

Макроикономистите не дават висока оценка на нито една от основните институции, включително на премиера Бойко Борисов, който оценяват най-високо.

В оценките за партиите изненадата за мен е, че икономически ултралявата „Атака”, на която аз бих сложил двойка, изпреварва БСП и ДПС, които, разбира се, също си заслужават слабите оценки.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Илюстрация: Irina Naumets, sxc.hu

24 юли 2010 г.

Какво се случва когато идеите правят... секс?

Ние българите имаме сериозен дефицит на знание, оптимизъм и сътрудничество. Те винаги са важни, защото водят до просперитет, но са особено важни сега, когато сме в криза, при това не само икономическа. Презентацията на английския писател и журналист Мат Ридли (автор на книгата "Рационалният оптимист"), направена наскоро на конференция на TED, може да запълни важна част от тези дефицити. Тя е не само полезна, но и забавна:
"Когато бях студент през 70-те години в Оксфорд, бъдещето на света беше мрачно. Бързото увеличаване на населението изглеждаше неспираемо. Глобалният глад беше неизбежен. Епидемия от рак, причинен от химикалите в околната среда щеше да съкрати живота ни. Киселинния дъжд падаше върху горите. Пустинята напредваше с 1-2 мили годишно. Петролът свършваше. А ядрената зима щеше да ни довърши. Нищо от нези неща не се случи.

И удивително, ако погледнете какво наистина се случи през моя живот, реалният среден доход на човек на планетата се утрои. Продължителността на живота се повиши с 30%. Детската смъртност падна с две трети. Производството на храна на човек се качи с една трета. И всичко това във време, когато населението се удвои. Как станахме единственият вид, който става по-благоденстващ когато става по-гъсто населен?

Мисля, че за да си отговорите на този въпрос трябва да разберете как хората събират техния интелект и дават възможност техните идеи да се комбинират и прекомбинират, да се срещат и даже да се чифтосват. С други думи трябва да разберете как идеите правят секс.

Как еволюцията прави кумулативни комбинаторни неща? Ами използва сексуалната репродукция. В един несексуален вид ако вземете две различни мутации в различни същества, единият трябва да е по-добър от другия. Единият изчезва, за да оцелее другия. Но ако имате сексуален вид тогава е възможно един индивид да наследи двете мутации от различни родословия. Сексът дава възможност на индивида да вземе генетичните иновации на целия вид. Не е ограничен от неговия собствен род.

Какъв е процесът който има същия ефект в културната еволюция, какъвто сексът има в биологичната еволюция? Аз мисля, че отговорът е размяната, навикът да разменяме едно нещо за друго. Това е уникална човешка черта. Никое друго животно не го прави.

Шимпанзетата, китовете, този вид същества, имат култура. Те се учат на традиции, които се предават от родителите на потомството. Разликата е, че тези култури никога не растат, не акумулират, не стават комбинаторни. И причината е, че няма секс, няма размяна на идеи. Групите шимпанзета имат различни култури в различните групи. Между тях няма размяна на идеи.

Има и други животни, които работят един за друг. Мравките са класически пример; работниците работят за кралицата а кралицата работи за работниците. Но има голяма разлика и тя е, че това се случва само в колонията. Няма работа един за друг между колониите. И причината за това е, че има репродуктивно разделение на труда. Тоест те се специализират при възпроизводството. Кралицата върши цялата работа. В нашия вид ние не харесваме да правим това. Нещото, което настояваме да правим самите ние, е възпроизводството. Дори в Англия не оставяме възпроизводството на кралицата.

Ние имаме възможност чрез специализацията и размяната да си повишим взаимно стандарта на живот. Търговията при хората е 10 пъти по-стара от земеделието. Размяната между групите се случва още преди сто хиляди години. Какво се случва когато прекъснете размяната между хората? Отговорът е, че не само се забавя технологичния прогрес, но всъщност има връщане назад.

Човекът, който е правил каменното сечиво е знаел как да го направи. Но кой знае как се прави компютърна мишка? Никой, буквално никой. Ние всички знаем малки части, но никой от нас не знае цялото. Чрез размяна и специализация сме създали възможността да правим неща, които дори не разбираме.

За едно общество значение има колко добре хората комуникират техните идеи и колко добре си сътрудничат, а не колко умни са отделните индивиди. Обмяната на идеи, срещата и чифтосването на идеи между тях е това, което води до технологичен прогрес."
Винаги съм подозирал, че светът е порно и порното е светът, но сега Мат Ридли ми даде и доказателства. Но ако оставим шегата настрана, един от важните изводи (основният, разбира се, е, че сексът на идеи води към просперитет) от презентацията е, че всяка намеса на държавата в свободната размяна пречи на секса на идеи и оттам на благоденствието на хората. Затова държавата просто трябва да спре да се меси в личния живот на идеите.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

23 юли 2010 г.

Макро седмица - 29/2010

По данни на НСИ средните цени на жилищата продължават да падат, макар и с по-бавни темпове. През второто тримесечие цените са паднали с 0.8% спрямо първото и с 9.7% спрямо същото тримесечие на 2009 г.

Строителното производство в ЕС през май падна с 0.6% спрямо април и с 2.4% спрямо май 2009 г., а в България се качва с 0.9% спрямо април и пада с 16.6% спрямо май 2009 г.

Новите индустриални поръчки в ЕС през май продължават да се увеличават - с 2.7% спрямо април и с 20.1% спрямо май 2009 г., а в България с 0.7% спрямо април и с 22.6% спрямо май 2009 г.

Илюстрация: Sigurd Decroos, sxc.hu

Днешната твърда позиция на Бойко Борисов

Доскоро твърдата позиция на премиера Бойко Борисов беше, че няма да вдига данъци и ще направи решителна пенсионна реформа. Преди това твърдата му позиция беше, че ще вдига данъци и ще отложи пенсионната реформа. А преди това твърдата му позиция беше, че ще намалява данъците и ще направи пенсионна реформа. Ето твърдата позиция на Борисов днес:
Въпреки категоричните закани пенсионната реформа отново се отлага, забавя и в някои отношения смекчава.
Предвидените промени в Кодекса за социално осигуряване трябваше да бъдат приети тази седмица от Министерския съвет.

След среща на представители на синдикатите с премиера в петък обаче се очертава отстъпление практически по всички, защитавани досега твърдо, позиции.

Осигурителният стаж ще се повишава плавно, а не както беше предвидено - с три години наведнъж, съобщи лично министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов, който допреди два дни категорично отхвърляше подобен вариант.

По думите на финансовия експерт на "Подкрепа" Мика Зайкова премиерът бил подкрепил искането на синдикатите за увеличаване на осигурителната вноска, но очаквал предварителни разчети.

Премиерът е склонен да се мисли за вдигане на осигурителната вноска с 2 процента още от другата година, но преди това ще поиска анализ от финансовото министерство и НАП, обясни пък заместник-председателят на КНСБ Пламен Димитров.
Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Снимка: kaladan, flickr

Макроикономистите: ще оцелеем, но няма да просперираме


Представям ви нова порция оценки на макроикономистите по проекта ТОПИК. Оценките са по шестобалната система.

Стабилност на валутния борд: 5.3
Стабилност на банковата система: 5.1
Фискална стабилност (риск от фалит на държавата): 4.5
Политическа стабилност: 4.3
Социална стабилност: 4.1
Конкурентоспособност на икономиката: 4
Икономическа свобода: 3.3

Добрата новина е, че според макроикономистите валутният борд и банковата система са много стабилни. Няма голям риск и от фалит на държавата, което според мен се дължи на ниската задлъжнялост на държавата към момента, а не на някаква разумна фискална политика.

Оценките за политическа и социална стабилност и конкурентоспособност са относително добри.

Лошата новина е ниската оценка за икономическата свобода. Защото икономистите отдавна са открили положителната връзка между икономическата свобода и просперитета.

Накратко, тези оценки ни казват, че ще оцелеем, но няма да просперираме. За съжаление, както винаги досега.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Илюстрация: Mitch Law, sxc.hu

22 юли 2010 г.

Макроикономическите прогнози: бавно и мъчително възстановяване


Продължавам да публикувам резултатите по проекта ТОПИК с макроикономическите прогнози на българските макроикономисти за тази и следващата година.

Растеж на БВП за 2010 г.: -0.1 %
Растеж на БВП за 2011 г.: 1.3 %

Годишна инфлация за 2010 г. (дек.-дек.): 2.4 %
Годишна инфлация за 2011 г. (дек.-дек.): 3.2 %

Безработица (по методологията на НСИ) за 2010 г.: 10.4 %
Безработица (по методологията на НСИ) за 2011 г.: 9.2 %

Преки чуждестранни инвестиции (нето) за 2010 г.: 4 % от БВП
Преки чуждестранни инвестиции (нето) за 2011 г.: 6.2 % от БВП

Държавен дълг за 2010 г.: 16.4 % от БВП
Държавен дълг за 2011 г.: 18.8 % от БВП

Фискален резерв към 31.12.2010 г.: 7.3 % от БВП
Фискален резерв към 31.12.2011 г.: 7.2 % от БВП

Бюджетен дефицит за 2010 г.: 4.7 % от БВП
Бюджетен дефицит за 2011 г.: -3.4 % от БВП

Дефицит по текущата сметка за 2010 г.: -6 % от БВП
Дефицит по текущата сметка за 2011 г.: - 6.8 % от БВП

Валутни резерви към 31.12.2010 г.: 33.4 % от БВП
Валутни резерви към 31.12.2011 г.: 34.8 % от БВП

Износ на стоки и услуги (ръст спрямо предходната година) за 2010 г.: 13.3 %
Износ на стоки и услуги (ръст спрямо предходната година) за 2011 г.: 9.5 %

Внос на стоки и услуги (ръст спрямо предходната година) за 2010 г.: 4.1 %
Внос на стоки и услуги (ръст спрямо предходната година) за 2011 г.: 7.3 %

Влизане на България в ERM II: 2013 г.
Влизане на България в еврозоната: 2016 г.

Какво ми прави впечатление? Макроикономистите не очакват видимо възстановяване на икономиката през тази и следващата година. Но не прогнозират и задълбочаване на рецесията. Ако прогнозите им се сбъднат, ни очаква бавно и мъчително възстановяване.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Илюстрация: Zsuzsanna Kilian, sxc.hu

На вниманието на Вашингтон и Брюксел: какво се случва с намеренията Борисов

Забелязвам, че Вашингтон и Брюксел подкрепят "намеренията" на правителството на Бойко Борисов. Аз също ги подкрепям, но да видим какво се случва с тях.

Правителството имаше намерение да извади страната от рецесията до пролетта. Пролетта мина, а нямам усещането икономиката да се възстановява.

Правителството имаше намерение да поддържа балансиран бюджет. Това не само не се случи, но Европейската комисия дори започна процедура по свръхдефицит.

Правителството имаше намерение да увеличи събираемостта на данъците и да спре контрабандата на акцизни стоки. Вместо това бюджетните приходи се сринаха и контрабандата процъфтява.

Правителството имаше намерение да намали осигуровките с пет пункта и ДДС с два пункта. Но намали осигуровките само с два пункта, не пипна ставката по ДДС и постоянно говори за вдигане на данъци и осигуровки.

Правителството имаше намерение да вкара България в ERM II и еврозоната. Но с действията си вече покрива само един от петте маастрихтски критерии (доскоро България покриваше всички критерии без един).

Правителството имаше намерение да направи здравна и пенсионна реформи. И двете зациклиха без резултат.

Правителството имаше намерение да отпуши еврофодовете. Усвояването обаче се увеличи символично.

Правителството имаше намерение да се справи с престъпността и да направи съдебната система работеща. Брюксел обаче отново ни затваря вратата за Шенген заради "липсата на доверие в съдебната система и полицията".

Намеренията на правителството може да са добри, но не се случват. Тогава какво значение имат намеренията?

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

21 юли 2010 г.

ТОПИК: оценки на правителството и кой на кого тежи

Днес стартирам проекта ТОПИК (Тенденции, Оценки и Прогнози на ИКономистите). Информация за него (кой участва, какво включва, как се изчисляват резултатите и т.н.) можете да намерите тук. Започвам с оценките на макроикономистите за едногодишното управление на правителството.

Правителство: добър 3.5
Министри:
1. Росен Плевнелиев: много добър 5.1
2. Томислав Дончев: много добър 4.7
3. Цветан Цветанов: много добър 4.7
4. Сергей Игнатов: много добър 4.6
5. Николай Младенов: много добър 4.5
6. Симеон Дянков: добър 4.4
7. Нона Караджова: добър 4
8. Трайчо Трайков: добър 3.9
9. Маргарита Попова: добър 3.8
10. Бойко Борисов: добър 3.7
11. Анна-Мария Борисова: задоволителен 3.3
12. Аню Ангелов: задоволителен 3.3
13. Тотю Младенов: задоволителен 3.1
14. Александър Цветков: задоволителен 3
15. Вежди Рашидов: задоволителен 3
16. Мирослав Найденов: задоволителен 2.8
17. Свилен Нейков: задоволителен 2.8
18. Божидар Димитров: задоволителен 2.7

Ето и моите коментари по резултатите.

Оценката на макроикономистите за едногодишната работа на правителството е по-ниска от тази на населението в представителното проучване на НЦИОМ (3.8) и доста по-ниска от тази, която си даде премиера Бойко Борисов (5).

Най-високи оценки получават министрите, които правят или се опитват да правят реформи. Най-ниски оценки получават министрите, които отлагат реформите и министрите в министерства, които трябва да бъдат закрити.

Ако приемем, че задоволителната оценка означава лошо справяне със задълженията, то според икономистите Борисов трябва да уволни (или съкрати) осем министри.

Бойко Борисов съвсем заслужено получава по-ниска оценка от повечето му министри.

Макроикономистите опровергават мита, че Бойко Борисов е отличен премиер със слаб икономически екип. Оказва се, че не икономическите министри тежат на Борисов, а Борисов тежи на икономическите министри.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

20 юли 2010 г.

Какво ни държи на дъното?

Ако се чудите защо рецесията на Запад отмина преди година, а България е още в криза, вижте последните новини.

По всичко изглежда, че България ще плати скъпо за "ниската" цена на газа от Русия. Непрозрачните преговори не позволяват да разберем подробности, но навяват на мрачни мисли.

Напредъкът в усвояването на фондовете на ЕС е символичен. Надеждите, че европейските пари ще ни изтеглят от кризата се оказват напразни.

България вече спазва само един от маастрихтските критерии, а доскоро отговаряше на всички без един. От гледна точка на инвеститорите това означава висок риск и ниско доверие. Резултатът е висока безработица и ниски доходи.

Съдебната система продължава да не работи, въпреки развихрилата се полицейщина. Още по-актуален става въпроса кой ще ни пази от тези, които ни пазят.

Правителството е зациклило с реформите. Говори дясно, а действа ляво. Резултатът е прахосване на държавни пари, лоша администрация, нестабилна пенсионна система, некачествени образователни и здравни услуги.

Правителството не спира да изпраща противоречиви сигнали за промяна на данъците. Така то убива положителните ефекти от относително ниското облагане.

Единствените положителни новини са свързани с нереализирането на някои вредни идеи на управляващите, например ограниченията при продажба на земеделска земя.

Така не се излиза от криза, а се седи на дъното.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Илюстрация: rore_d, sxc.hu

19 юли 2010 г.

Дянков и Борисов продължават да източват сребърния фонд при засилващ се публичен натиск

Кампанията ми за спиране на източването на сребърния фонд за пенсии от правителството на Бойко Борисов постепенно набира сила. Първо реагира сайтът Afera.bg, който публикува последния ми текст по темата. След това Велизар Енчев ми предостави възможност да говоря за източването в предаването му “Дискусионно студио” по телевизия СКАТ. Той дори ми даде идеята да публикувам отворено писмо до Симеон Дянков, което най-вероятно ще направя скоро.

БСП изглежда също откри горещата тема. При последния парламентарен контрол народният представител от левицата Михаил Миков е задал въпрос на финансовия министър за постъпленията във фонда. Стенограмата ще излезе след около седмица, но краткият отговор на Дянков, публикуван в сайта на Министерството на финансите, избягва въпроса за източването.

От вчера темата подхвана и в. "Дневник" (който наскоро писа за друг начин за източване - чрез приходите от приватизация):
Почти всички пари на Сребърния фонд – близо 1.7 млрд. лв., продължават да седят на нисколихвени депозити в БНБ и скоро няма да се мине към инвестирането им в по-различни и по-доходни финансови инструменти. Това стана ясно от отговорите, които "Дневник" получи от Министерство на финансите.
Накратко, източването продължава. Ето как става то. Парите на сребърния фонд се управляват от БНБ заедно с валутния резерв. По-голямата част от получиния доход обаче не отива, както е по закон, в сребърния фонд за бъдещите пенсионери, а в държавния бюджет и се харчи текущо от правителството. Формално средствата се водят на депозит в БНБ срещу минимална лихва (около 0.5%), а реализираната доходност от управлението на парите е значително повисока (3.8% за миналата година) Така само за 2009 г. правителството е източило 48 млн. лв. от парите на бъдещите пенсионери. Отделно, пропуснатите ползи само за миналата година са за 50-100 млн. лв. Това става в нарушение на закона, според който средствата на фонда трябва да се управляват при спазването на определени принципи, включително доходност и диверсификация.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

17 юли 2010 г.

Кой е най-щастлив от световното първенство по футбол в ЮАР?

Вероятно си мислите, че най-щастливи от световното първенство в ЮАР са испанците, защото спечилиха купата. Но ето какво показва изследване на Georgios Kavetsos от City University, Лондон и Stefan Szymanksi от Imperial College Лондон за влиянието на големи спортни събития върху щастието:
Изследването откри, че по-доброто от очакваното представяне в голям спортен шампионат не влияе значително на националното щастие на дадена страна.

Самото домакинство на световно или европейско първенство по футбол обаче има значителен положителен ефект върху населението на страната домакин.

Политиците, отговорни за наддаването за домакинство на събития последователно твърдят, че те генерират значителни дългосрочни икономически ползи, но в спортната икономическа литература има обилни доказателства, показващи че това не е така. Научните изследвания показват, че домакинството на големи спортни събития нито увеличава значително туризма, нито нивата на заетостта, нито регионалното икономическо развитие. Но публиката не наказва политиците на изборите за техните грешни твърдения. Повечето политици изчисляват, че домакинството на спортни събития може само да увеличи политическия им рейтинг.
Излиза, че най-щастливи от последното световно първенство по футбол са южноафриканските политици. Това обяснява защо кандидатстването за домакин на голямо спортно събитие се превръща в драматична политическа битка.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Илюстрация: Robert Proksa, sxc.hu

Макроикономическата седмица - 28/2010

Износът през периода януари - май 2010 г. се е увеличил с 22.1% спрямо същия период на 2009 г., а вносът - с 2.5%. Търговското салдо спада, но за първите пет месеца на годината продължава да е отричателно (с 3.1 млрд. лв.).

Цените през юни са паднали спрямо май с 0.9%. Инфлацията от началото на годината е 1.5% (и се дължи основно на вдигането на акциза върху цигарите), а спрямо юни 2009 г. - 1.4%.

Делът на енергията от възобновяеми енергийни източници в ЕС през 2008 г. се е увеличил на 10.3% (от 8.8% през 2006 г. и 9.7% през 2007 г.) от консумираната енергия. Този дял се увеличава и в България като през 2008 г. е 9.4%.

Годишната инфлация в еврозоната през юни падна на 1.4% от 1.6% през май. Инфлацията в ЕС също пада - от 2% на 1.9%.

Индустриално производство (сезонно изгладено) в ЕС продължава да се увеличава. През май то се е покачило с 1% спрямо април. В България обаче индустриалното производство пада с 0.2%.

Илюстрация: arinas74, sxc.hu

16 юли 2010 г.

Кевин Спейси очовечава банкерите и трейдърите

Ню Йорк Таймс разказва за подготовката на Кевин Спейси за ролята му на трейдър във филма Margin Call:
"Опитвам се да очовеча банкерите", казва спечелилият Оскар актьор Кевин Спейси, който играе ролята на опитен трейдър. "Всеки говори за факти, цифри и дълг. Аз се интересувах повече от това, което те чувстват."

Той казва, че за да се подготви е проучвал за следи като психологически детектив.

Господин Спейси е обикалял инвестиционни банки, ровил е за златни зърна от вестникарски статии за финансовата криза и от книгата Too Big to Fail и дори е изкопал стари речи от Алан Грийнспан, бившият председател на Федералния резерв.

Някои от неговите най-дълбоки прониквания са дошли от разговори с опитни банкери и трейдъри от Wall Street. По време на дискусиите той ги е питал: "Как се чувствахте на сватба на приятел, или в бар, когато знаехте, че цялата къща от карти всеки момент ще се срути?"

"Слушах с известна степен на изненада за тежестта да знаеш нещо, което другите не знаят, как това променя взаимоотношенията - това, което момчетата не могат да кажат дори на техните съпруги в кулминацията на бъркотията", казва господин Спейси. Много от трейдърите, които той е открил, са били разгневени за някои решения, които са помогнали да се осигури оцеляването на техните фирми, но също са съсипали дългогодишни връзки на доверие между тях, техните клиенти, и техните колеги.
Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Снимка: Wikipedia

15 юли 2010 г.

Защо жените на средна възраст са по-похотливи?

Преди време четох, че жените са най-похотливи когато са на 30. Но изглежда учените не са стигнали до консенсус по въпроса. Ето какво показват изследванията на психолога от University of Texas Дейвид Бас:
Жените от 27 до 45 години не само имат повече сексуални фантазии (и по-интензивни сексуални фантазии) от жените от 18 до 26, а също правят повече секс, точка. И са по-склонни от по-младите жени да правят случаен секс, и дори да имат еднократни сексуални контакти. С други думи, въпреки разюздания имидж на промискуитетните колежанки, в САЩ жените на средна възраст са най-усърдни сексуално.

Бас и неговите студенти казват, че еволюцията окуражава жените да бъдат сексуално активни когато тяхната плодовитост започва да намалява и когато наближава менопаузата.

Нашите женски предшественици са живяли с мисълта, че много от техните деца - вероятно около половината, - ще умрат от различни болести, глад, войни и т.н. преди да бъдат способни да имат собствени деца. Тази травма е оставила психологическото внушение да ражда колкото може повече деца. Забременяването е много по-лесно за жени и момичета в техните тинейджърски години и началото на 20-те им години - толкова лесно, че нямат нужда да изкарват много време в правене на секс.

Но след средата на 20-те години, първичният стимул да имаш повече деца се сблъсква с реалността: забременяването става все по-трудно. И жените в тяхната средна възраст отговарят на това като търсят повече и повече секс.

Дали жените са майки няма значение. Само възрастта има силен ефект върху сексуалния интерес и поведение на жените.

Авторите посочват, че има и някои алтернативни обяснение защо жените в 30-те и началото на 40-те им години са по-сексуални. Много от тях може би просто се чувстват по-комфортно със секса от по-младите жени. И все пак, това повдига въпроса защо се чувстват по-комфортно: вероятно еволюцията е програмирала този комфорт.
Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Илюстрация: Gabriella Fabbri, sxc.hu

Каква кола да си купим, за да не я откраднат?

Freakonomics публикува поредната полезна информация, този път за собствениците на автомобили:
Ново проучване от Холандия открива, че крадците е по-малко вероятно да откраднат светло боядисани автомобили заради тяхната по-ниска цена при препродажба. Ако наистина искате да сте сигурни, че вашата кола няма да бъде открадната, вземете розова. От 109 розови коли, включени в проучването нито една не е била открадната. "Ако нежеланието за каране на кола в ексцентричен цвят не е твърде голямо - или ако някой всъщност го харесва - тогава купуването на сигурност чрез особен цвят на колата може да бъде поне толкова добра сделка като купуването на сигурност чрез скъпа алармена система", пише Ben Vollaard, който провежда проучването.
Тази информация, разбира се, ми напомня за боядисаните в розово BMW-та на българското Министерство на отбраната по времето на министър Николай Свинаров. Тогавашният шеф на “Военни клубове и информация” Стоян Стоянов обясни защо военните се возят с розови коли по следния начин: "Бояджията имаше само такъв цвят - и той не беше розов, а пепел от рози. Впоследствие Свинаров ги хареса." С оглед новата научна информация за розовите коли можем да предположим, че Свинаров интуитивно се е насочил към необичайния цвят, за да опази имуществото на армията от крадци.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Илюстрация: Nimalan Tharmalingam, sxc.hu

14 юли 2010 г.

Защо сме по-богати отколкото умни и щастливи?

Наскоро поредното проучване потвърди, че българите сме сред най-малко щастливите хора в света. В същото време не сме сред най-бедните. В световните класации по богатство сме над средата. Ето моето обяснение защо е така, в текст, който преди време написах за списание BM:
Българите си причиняваме нещастие един друг. Теорията на игрите дава отговор на неудобния въпрос "защо сме такива", който е много неприятен за българите - ние сме изостанали повече културно спрямо развитите страни, отколкото материално. Ако перифразираме един известен виц, сме материално по-богати, отколкото сме умни (в сравнение с останалите; или поне няма критична маса от умни хора, които да променят ситуацията). И по-неприятното е, че не го осъзнаваме - масово вярваме, че за разлика например от американците ние сме сред най-умните нации в света. Математически и логически, теорията на игрите хладнокръвно и безпристрастно доказва, че това не е вярно.

Българинът, както и останалите хора по света, е рационално същество - прави неща, които смята, че са му изгодни и ще направят живота му по-щастлив. Той обаче още не е осъзнал, че животът е игра, в която, ако всеки прави това, което му е изгодно, без да отчита действията и реакциите на останалите хора, в крайна сметка ще загуби. Българинът не дава път на пешеходците на пешеходна пътека, което му се връща, когато самият той е пешеходец; хвърля боклуци навсякъде, което прави средата, в която той живее, мръсна и грозна; взима подкупи и съответно му се налага да дава подкупи (на полицаи, митничари, политици, чиновници, лекари, съдии, прокурори...); укрива данъци, което създава голяма сива икономика и скъпа данъчна администрация; злоупотребява с бюджетни пари, което води до разхищение на парите, които дава като данъци; настоява за привилегии, което създава недоволство сред останалите и ражда нови привилегии, за които и той плаща. Накратко, българинът не е осъзнал, че сътрудничеството с другите хора ще направи живота му по-добър - нещо, което е доказано от теорията на игрите и което може да се види на практика в развитите страни.

Теорията на игрите се опитва да определи какви действия трябва да предприемат играчите, за да постигнат най-добрия резултат за себе си в голям брой игри. Резултатът за всеки участник зависи от стратегиите на всички останали. При игрите с нулев резултат печалбата на един винаги е загуба за друг (например боксов мач). А при игрите с ненулев резултат има възможност за взаимна печалба, взаимна вреда или за някакво средно положение - цялото е различно от сбора на отделните му части. Най-известната игра от този тип е "Затворническата дилема".

Полицията арестува двама заподозрени. Тя не разполага с достатъчни доказателства за извършено престъпление и ги разпитва в различни стаи, като предлага на всеки от тях сделка - този, който си признае и предаде партньора си, ще бъде освободен, а другият ще получи голяма присъда (10 г. затвор), защото срещу него ще има доказателства, без да си е признал престъплението. Ако никой не предаде другия, и двамата ще получат минимално наказание (по 6 м. затвор) заради липса на доказателства. Ако и двамата си признаят и се предадат взаимно, ще бъдат наказани, но не прекалено сурово (по 2 г. затвор). Проблемът е, че ако всеки вземе решението си рационално, двамата не биха си сътрудничили. Защото рационалният избор на всеки е да предаде другия. Изборът е между две възможности, но добро решение не може да вземе, без да се знае какво ще направи другият. Всеки разсъждава така: ако другият си признае, а аз мълча, получавам 10-годишна присъда, следователно в този случай е по-добре да го предам, за да получа двегодишна; а ако другият си мълчи, също ще спечеля повече, ако го предам, защото веднага ще бъда освободен, вместо да седя 6 месеца в затвора. Съвсем логично и двамата се предават взаимно и получават сравнително голямо наказание. При това всеки действа напълно рационално. Тази игра е с ненулев резултат. Общият резултат за двамата е различен в отделните случаи - 10 г., когато само единият признае, 1 г., когато никой не признае, и 4 г., когато и двамата признаят. Очевидно най-добрият резултат се получава, когато двамата си сътрудничат.

Много учени търсят решение на дилемата което да доведе до максимално успешен резултат при многократно разиграване на играта, както обикновено е в реалния живот. При постоянните игри играчите получават информация за стратегиите на останалите и могат да променят собствената си стратегия, за да постигнат по-добър резултат за себе си. Често играчите осъзнават щетите от личната си рационалност и са склонни към сътрудничество в името на своето добро, което в случая съвпада и с общото.

Много експерименти на учените доказват, че най-успешната стратегия не е измамата. Дълго време най-успешната стратегия е била "каквото повикало, такова се обадило" - започва със сътрудничество, след което всяко решение повтаря последното решение на другия играч (давате предимство на пешеходците на пешеходните пътеки, но ако на вас не ви дадат предимство, и вие вече не давате). Още по-успешна обаче се оказва стратегията, при която играчът периодично сътрудничи независимо от избора на опонента (веднъж сте изчистили входа на кооперацията, спрели сте да чистите, след като сте видели, че никой друг не поема щафетата, но след известно време пак го изчиствате).

Печелившите стратегии обикновено обединяват:
(а) доброта - чистият егоизъм обикновено се наказва;
(б) липса на сляп оптимизъм - обречен е на загуба срещу мръсни стратегии;
(в) прощаване - помага при некооперативно зацикляне;
(г) липса на завист - стремежът на всяка цена да се спечели повече от опонента е пагубен.
Учените стигат до заключението, че егоистичните индивиди са склонни да бъдат добри, независтливи и да прощават заради тяхното собствено егоистично добро. Изводът от затворническата дилема [...] е, че човек в крайна сметка губи, ако действа рационално, без да се съобразява с действията на другите и без да си сътрудничи с тях.

Проблемът на българите идва от факта, че преобладаващата част от тях не са склонни да си сътрудничат, което се доказва в много изследвания. Повечето българи за разлика от повечето западноевропейци са убедени, че животът е игра на нулева сума - не вярват, че сътрудничеството увеличава общия резултат и че печалбата на едната страна не е непременно загуба за другата. Оттам идва и огромният натиск от всички страни за заграбване от общото. Резултатът от това е нещастен живот.

Учените твърдят, че сътрудничество се постига с компромиси, доверие и поемане на риск от предателство (защото играчът, който сътрудничи, може да понесе тежки загуби, ако другите мамят). За съжаление според тях сътрудничеството е дълъг процес.
Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Снимка: aprilbell, sxc.hu

13 юли 2010 г.

Бойко Борисов също страда...

Наскоро отново разбрахме, че българите сме най-малко щастливите европейци. Това сигурно няма да ви успокои, но изглежда, че и премиерът Бойко Борисов не е изключение. Ето избрани части от актуално интервю с него в "Стандарт":
Аз какви стихотворения и поеми от разни каки по мой адрес съм слушал, да ме е срам да ги чуя, но не коментирам.

- Имате ли си любим виц за вас? В последно време излязоха доста.
- Не са ми любими да ги слушам, но все има кой да ми ги каже. Даже преди ден ми разказаха последния - настроението в държавата било Бойко, Цветан и рози, а парите ги дянкали. Не ми е много приятно, но на никого не го пожелавам. Хората казват: щом има вицове за теб, значи си фактор. Не ми е приятно, но няма кой да ме пита. Народното творчество си върви.

- Какво взе управлението от Бойко Борисов?
- Всичко. Погледнато реално, последните 11 години. За съжаление най-хубавите на мъжа или последните хубави за мъжа ми заминаха, без да ги усетя. Главен секретар 5 години, 4 години кмет, сега една година премиер, избори, избори, избори. Всеки ден от сутрин до вечер хората знаят къде съм, какво правя. И на всеки проблемите да реша...

- Италианският премиер Силвио Берлускони ви изненада с часовник "Булгари" за рождения ден, носите ли го?
- Не обичам да нося часовници. Ако сте забелязали, не нося часовник. От каратето много ме болят китките, още не могат да ми минат травмите по кокалите на ръцете. Като ми постои малко часовник на ръката, започва нещо като ревматизъм и ми е неприятно

- Дарина Павлова се похвали, че по Берлускони също ви е изпратила подарък за рождения ден. Какъв е?
- Не знам, не съм гледал. Много често, когато дойдат сираци или бедни хора, им давам подаръците си.

- Гледачката на Берлускони Ви предрече сватба. Вярвате ли й?
- Още като се развеждах преди 30 години, си обещах да не се женя повече. Така че, виж лошо е, ако октоподът Паул го беше предрекъл. Тогава щях да изпадна в паника, в криза. А сега, както се казва, толкова саможив станах, че... Действително ми липсва нормалното общуване, което имат хората - да излезеш по магазините, да седнеш на кафе, да се разходиш някъде.

- Какво ще правите през годишния си отпуск? Стана ясно, че ще имате поне 22 дни.
- 22 дни по документи. Иначе кой ще ми даде? То няма и кой да питам да ми разреши почивка, но след като изисквам от всички, и аз ще се водя по документи в отпуска, но това не ми пречи да си работя.
Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Снимка: kaladan, flickr

Икономиката обяснява... всичко

Икономистът Тайлър Коуен цитира в блога си няколко забавни икономически определения от "Речник на възприетите идеи" на списание The Point:
Икономика [като науката]: всъщност обяснява всичко;
Икономика [стопанство]: напълно неразбираема;
Дълг:
1-во значение: държавен - е с нищо неоправдан;
частен - движи икономиката;
2-ро значение: държавен - движи икономиката;
частен - е провал на социалните мрежи за сигурност.

12 юли 2010 г.

Гърция е ударена и от... подводници

Преди време писах, че Германия и Франция имат много сериозен стимул да спасяват Гърция. Частни банки от двете страни държат огромна част от гръцкия дълг и евентуален фалит на Гърция може да предизвика финансови сътресения в Германия и Франция. "Уолстрийт джърнъл" разкрива още една причина двете водещи икономики в еврозоната да спасяват Гърция, което обаче става с парите на цялата еврозона:
Гърция реже разходи, за да избегне фалит, но не се скъпи в една област: отбраната.

Силно затъналата в дългове средиземноморска нация, чиято финансова криза размъти глобалната финансова система тази година, харчи повече от 1 млрд. евро за две подводници от Германия.

Тя също планира да похарчи доста за шест фрегати и 15 хеликоптера от Франция. За последните години Гърция купи повече от две дузини изтребители от САЩ на цена над 1.5 млрд. евро.

Повечето снаряжение идва от Германия, страната, която пое на раменете си голяма част от бремето за финансовото спасяване на Гърция и беше най-гръмогласна в порицаването на Атина, че живее извън възможностите си. Германският канцлер Ангела Меркел поучаваше гръцкото правителство "да си напише домашното" за намаляването на дълга.

Военните сделки илюстрират как Германия и другите кредитори в някакъв смисъл са спечелили от гръцкото разточителство и как това им се връща обратно.

Гърция, с население от само 11 млн., е най-големият вносител на конвенционални оръжия в Европа и е на пето място в света след Китай, Индия, Обединените Арабски Емирства и Южна Корея. Нейните военни разходи са най-високи в ЕС кото дял от брутния въпрешен продукт. Този разход беше един от факторите зад гръцкия космически национален дълг.

Гръцкият заместник-премиер Пангалос каза по време на посещение в Атина през май на турския премиер Ердоган, че се чувства "принуден да купува оръжия, от които не се нуждаем" и че сделките го карат да чувства "национален срам".

Официални власти от други европейски страни обвиниха Франция и Германия, че правят военните си сделки с Гърция условие за тяхното участие в огромния план за спасяването на страната. Официалните власти на Франция и Германия отричат обвиненията.
Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Илюстрация: flavio kopitar, sxc.hu

11 юли 2010 г.

Икономика на родителството: правят ли ни децата по-щастливи?

Представям ви избрани моменти от дълъг, но много интересен текст в New York Magazine, който ме отказа от идеята, която досега ми се въртеше в главата, за трето дете:
От гледна точка на видовете е напълно ясно защо хората имат деца. От гледна точка на индивида обаче е по-голяма мистерия, отколкото можете да си представите. Повечето хора приемат, че ако имат деца ще бъдат по-щастливи. Но много научни изследвания показват, че родителите не са по-щастливи от бездетните хора, а в много случаи са по-малко щастливи. Това откритие е изненадващо последователно и се потвърждава от много дисциплини.
Може би най-цитираната информация идва през 2004 г. от проучване на Даниел Канеман, спечелил Нобелова награда поведенчески икономист, който проучва 909 работещи жени от Тексас и открива, че грижата за деца се нарежда на 16-то място по удоволствие от 19 дейности (сред дейностите, които жените предпочитат са готвенето, гледането на телевизия, спортуването, говоренето по телефон, дрямката, пазаруването, домашната работа).

Този резултат излиза и в изследванията на взаимоотношенията, които показват, че децата неизменно намаляват удовлетворението от брака. Икономистът Андрю Освалд, който сравнява десетки хиляди британки с деца с такива без деца, поне е склонен да погледне информацията в по-положителна светлина: "Основното съобщение е не че децата ви правят по-малко щастливи; просто децата не ви правят по-щастливи". Това е така, ми казва той, освен ако имате повече от едно. "Тогава проучванията показват по-негативно влияние". По правило, повечето проучвания показват, че майките са по-малко щастливи от бащите, че самотните родители също са по-малко щастливи, че бебетата и прохождащите са най-тежки и че всяко следващо дете произвежда намаляваща възвращаемост. Но някои проучвания са по-мрачни от другите. Робин Саймън, социолог в Wake Forest University, казва, че родителите са по-депресирани от неродителите без значение от обстоятелствата - дали са самотни или женени, дали имат едно дете или четири.

Идеята, че родителите са по-малко щастливи от неродителите стана толкова популярна в академичните среди, че миналата година в голяма новина се превърна публикувано в Журнала за изследване на щастието шотландско изследване, заявяващо, че е вярно обратното. "Обратно на много от литературата", казва въведението, "нашите резултати показват ефект на децата върху удовлетворението от живота, който е позитивен, огромен и увеличаващ се с броя на децата". Уви, еуфорията живя кратко. Няколко месеца по-късно горкият автор откри грешка в своите данни и призна, че публикацията е грешна. "След като отстранихме проблема", казва той, "основните резултати от изследването вече не важат. Ефектът от децата върху задаволството от живота на женените индивиди е малък, често негативен и никога статистически значим".

Резултатите от почти всички изследвания нарушават най-дълбоката интуиция на родителя. Даниел Гилбърт, психолог от Харвард и водещ на "Този емоционален живот" по PBS, написа под три страници за компромисното родителско щастие в книгата си Stumbling on Happiness. Но когато и да отиде на публична лекция скептични въпроси за тези страници идват по-често от всичко друго. "Никога не съм срещал някой, който да не спори с мен за това", казва той.

Защо това откритие се повтаря отново и отново въпреки факта, че повечето родители вярват, че е грешно? Възможен отговор може да бъде, че родителите са заблудени под влиянието на някакво лъжливо съзнание, че това е добро за човечеството, но не за мъжете и жените конкретно. Но има и по-малко фаталистични обяснения. И най-доброто от тях е възможността родителите да не се наслаждават много на родителството, защото отглеждането на деца се е променило фундаментално. Преди урбанизацията на децата се гледаше от родителите като на икономически актив. Ако имате ферма, те работят с вас, за да покриват своите разходи. Ако имате семеен бизнес децата ви помагат да се грижите за него. Но всичко това драматично се промени с моралните и технологични революции на съвременността. Накратко, децата от наш персонал станаха наши шефове.

Днешните омъжени майки имат по-малко свободно време (5.4 по-малко часове на седмица); 71% казват, че жадуват за повече време за себе си (както и 57% от женените мъже). Но 85% от всички родители все още - все още! - мислят, че не изкарват достатъчно време с техните деца.

Това е поне частично заключението на психолозите Кейт Кембъл и Джиийн Туендж, които през 2003 г. направиха анализ на 97 изследвания на удовлетворението от децата и брака, стигайки назад до 70-те години. Те не само откриха, че цялостната брачна удовлетвореност пада ако имат деца; те откриха, че всяко следващо поколение е по-наранено от децата в сравнение с предишното, а сегашното поколение най-много от всички. Дори още по-изненадващо, те откриха, че неудовлетворението на родителите расте колкото повече пари имат те, въпреки че имат финансовата сила да купят още грижи за деца. "Моята хипотеза защо това е така и в двата случая е една", казва Туендж. "Те стават родители по-късно в живота. Има загуба на свобода, загуба на автономия. Съвсем различно е при напускането на къщата на родителите веднага да се появи дете. Сега знаеш от какво се отказваш". Или както приятел психолог казва на Гилбърт когато той най-накрая стига до решението да има дете: "Те са огромен източник на радост, но превръщат всеки друг източник на радост в лайна."
На снимката е дъщеря ми, която без съмнение е шефът на семейството.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Икономика на контрацептива: струва ли си мъжът диафрагмата?

Това е най-странното икономическо изследване, което съм чел. Негов автор е Аваниш Диксит, един от немногото икономисти с добро чувство за хумор:
В епизод от комедийния сериал Seinfeld Илейн Бенес използва диафрагма срещу забременяване, която е спряна от производство. Тя претърсва аптеките в квартала, за да се запаси сериозно, но ценната стока свършва. И така, тя трябва да "преоцени целия си процес на пресяване". При всяка нейна среща с нов мъж, което се случва много често, тя трябва да обмисли нов въпрос: струва ли си мъжът диафрагмата? Когато Илейн използва диафрагма, тя се отказва от възможността да я има налична когато се появи по-добър мъж.
Диксит използва за решаването на проблема теория, чието име не се наемам да преведа (stochastic dynamic programming methods). Чрез нея той извежда формула, по която Илейн може да преценява дали даден мъж си струва диафрагмата. Ако някога имате подобен проблем, може да проследите линка, но първо си намерете добър математик, защото формулата изглежда страховито.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Илюстрация: Wikipedia

10 юли 2010 г.

Къде са 179-сантиметровите футболисти?

Според Стивън Дъбнър от Freakonomics по-високите играчи са предимство във футбола, въпреки че високите германци (средно 184.5 см.) паднаха на полуфиналите от по-ниските испанци (средно 180.9 см.). Най-малкото, да изглеждаш висок има голямо значение. Това се потвърждава от следната информациия:
Читател от Норвегия на име Christian Sørensen е изследвал статистиката за височината на играчите на Световното първенство 2010 и е открил интересна аномалия: има неестествено малко играчи с ръст 169, 179 и 189 сантиметра и твърде много играчи високи 170, 180 и 190 см. [вижте графиката]
Трудно е да си представим, че играчите от отборите не преувеличават тяхната височина, дали за да изглеждат по-заплашително, или просто за самоуважение.
Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Илюстрация: Freakonomics

Макроикономическата седмица - 27/2010

Произведената строителна продукция през май 2010 г. по предварителни данни намалява с 16.6% в сравнение с май 2009 г. Строителството на сгради е паднало с 25.2%, а гражданското/инженерното строителство - само с 0.4%.

Търговският оборот през май 2010 г. по предварителни данни намалява с 12.4% в сравнение с май 2009 г.

Промишленото производство през май по предварителни данни нараства с 0.4% в сравнение с май 2009 г., но намалява с 0.9% спрямо април. Оборотът на промишлените предприятия нараства с 12.7% в сравнение с май 2009 г. и с 1% спрямо април.

БВП на ЕС през първото тримесечие се е увеличил с 0.2% спрямо предходното и с 0.5% спрямо същото тримесечие на 2009 г.

Илюстрация: arinas74, sxc.hu

Избрани връзки - 27/2010

Държавата като бог (Петър Стойков)

9 юли 2010 г.

И чуждестранните анализатори критикуват икономическата политика на Борисов

От доста време българските макроикономисти сигнализират, че правителството на Бойко Борисов действа неадекватно. Това вече се вижда и от чуждестранните анализатори:
В деня, в който парламентът в София приемаше първата актуализация на бюджет от времето на Жан Виденов насам, авторитетният Виенски институт за международни икономически изследвания (WIIW) произнесе тежка присъда за досегашните действия на кабинета.

Те са погрешни, обещанията за стриктна данъчна политика са заменени с "разточително популистко харчене" в комбинация с прекалено задържане на плащанията към фирми, заради което се е задълбочил и удължил ефектът от глобалната криза в страната.

Ако грешната макроикономическа политика на България продължи, не може да се изключи ново влошаване на икономическата ситуация в страната, предупреждава докладът, цитиран от радио "Дойче веле".

В него [анализът] те [анализаторите] определят като относително добро здравето на българската икономика преди избухването на глобалната криза и смятат, че причините за сегашното й тежко състояние трябва да се търсят предимно вътре в страната.

Критиките са насочени към липсата на смислена стратегия и политика за справяне с кризата. Задържането на бюджетни плащания по държавни поръчки е предизвикало прекалено силно охлаждане на икономиката и е подкопало доверието на инвеститорите, обясняват от WIIW.
Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Илюстрация: kedy, sxc.hu

8 юли 2010 г.

Пол Кругман: ти не си котка, ти си геврек

Светилото на лявата икономическа мисъл Пол Кругман е написал най-слабия текст за икономика, който някога съм чел:

През последните няколко месеца моя милост и останалите наблюдаваме с удивление и ужас появата на консенсус в политическите кръгове в полза на незабавни бюджетни икономии.

Тази общоприета истина не се базира нито на доказателства, нито на внимателен анализ.

Да, Америка има дългосрочни бюджетни проблеми, но онова, което правим за стимулирането през следващите няколко години, няма почти никаква връзка със способността ни да се справим с тези дългосрочни проблеми.

Е, имало е в историята случаи на съкращаване на разходите и увеличаване на данъците, последвани от икономически растеж. Но доколкото на мен ми е известно, всеки такъв пример при подробен анализ показва, че негативните отражения от свиването на разходите са били компенсирани с други фактори, които едва ли са уместни днес.

Кругман се опитва да ни убеди, че котката е геврек (от сериала "Алф"). Аргументите му обаче ни убеждават, че това не е котка и удобно пропускат частта защо това е геврек. Тезата на икономиста, че при рецесия или слабо възстановяване от криза е по-добре да се харчи за сметка на трупането на бюджетни дефицити, отколкото да се балансира бюджета, е без никаква защита. Той забравя също, че за да се харчат пари, те трябва да се вземат отнякъде. И най-важното, задълбан в теорията, Кругман забравя здравия разум. Не може от нищо да направиш нещо. Няма как дългосрочно да харчиш повече отколкото имаш и да очакваш, че така ще подобриш живота на хората. Това просто противоречи на здравия разум. Котката си е котка и геврека си е геврек, колкото и да се опитва Кругман да докаже обратното.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Снимка: Wikipedia