Песимизъм заля оптимистите

Наскоро в "Българската макроикономическа асоциация" проведохме дискусия, посветена на държавния бюджет за 2011 г. Българските макроикономисти обикновено мислят доста позитивно и като цяло са сред оптимистите в страната, но това беше най-песимистичната дискусия, на която съм присъствал някога. Нямам право да цитирам кой какво казва, защото не присъствах в качеството ми на журналист, но ще предам част от основните тези по време на дискусията.

Прогнозираните бюджетни приходи са по-скоро реалистични. Най-много растат планираните приходи от корпоративен данък и помощи.

Рискът е в бюджетните разходи. Той се дължи на отстъпчивостта на правителството при искания на допълнителни пари от бюджета и се засилва от предстоящите през 2011 г. президентски и местни избори.

В разходите не могат да се видят заложени някакви политики, които да отличават 2011 г. от предходните години. Прави впечатление огромният скок на разходите за издръжка - близо 10%.

Няма никакво значение какво пише в бюджета. Защото той не се спазва. Бюджетът губи актуалност още на следващия ден след като е гласуван, защото някой министър иска допълнителни пари и правителството ги дава, независимо че не са планирани и гласувани от парламента.

Лошо е не само, че искат повече, а и че харчат пари, които не са планирани и заложени в бюджета (болници, университети...). Трябва да се въведе процедура да се носи отговорност за този, който харчи без да има. В момента няма ограничения за разходи на начислена основа. И никой не знае какви са просрочените задължения.

На практика няма финансов министър. Какво казва и мисли финансовият министър няма значение.

Реформи се правят с топки, а такива няма. Без отговор остава въпроса как се генерира обществена подкрепа за големи реформи.

При най-лошия сценарий идва МВФ, който винаги е готов да дава пари, но много вреди.