23 ноември 2010 г.

Слабото място на келтския тигър


Като чете и гледа новините за Ирландия човек може да си направи грешния извод, че моделът на икономическа свобода се е провалил, при това тежко. А всъщност моделът е успешен. Провалили са се банковата система, изградена от държавите в ЕС и ирландската държава, която пое огромния риск да спасява банките, изправени пред фалит с държавни гаранции.

През 1988 г. The Economist нарича Ирландия най-бедната сред най-богатите. Младите хора напускат страната тъй като не могат да си намерят добра работа и населението бързо се стопява. Тогава се случва чудо. Ирландското общество постига консенсус за провеждането на мащабни реформи в посока на повече икономическа свобода, което привлича огромни чуждестранни инвестиции, основно от САЩ. Икономиката расте средно с 6.5% годишно в периода 1990 - 2007 г. и за по-малко от две десетилетия Ирландия става една от най-богатите страни в света.

От началото на кризата в края на 2007 г. обаче настъпи обрат. Цените на жилищата се сринаха с 36% в сравнение с 2006 г., когато стигнаха своя пик, и продължават да падат. Икономиката на Ирландия се свива вече девет последователни тримесечия. Безработицата е почти 14%, а преди няколко години беше 4%. Бюджетният дефицит тази година се очаква да бъде 32% (!) от БВП, което включа и парите за спасяване на банките. Държавният дълг вече е 99% от БВП, докато през 2007 г. беше само 25% от БВП. Доходността по 10-годишните държавни облигации стигна почти 9%, с 6.5 пункта повече от германските.

До тази ситуация се стигна, тъй като банките поеха огромни рискове с привлечените пари от хората, от други банки и от Европейската централна банка. Те надуха балона на недвижимите имоти и строителството чрез неразумно кредитиране. А когато балонът се спука и неразумните банки бяха изправени пред фалит държавата реши да ги спаси с парите на всички данъкоплатци. Само Anglo Irish Bank струва на държавата/данъкоплатците около 35 млрд. евро, което е около 20% от БВП. А има още пет спасени от държавата банки, спасяването на които ще струва поне още 10% от БВП.

Изводите, не само за Ирландия, но и за другите страни, включително България, са, че банковите системи са изградени по грешен модел, който стимулира поемането на неразумно високи рискове, цената за които се прехвърля на цялата икономика. Държавите трябва да изградят по нов начин банковите си системи, ако иска да осигури макроикономическа стабилност. Гарантирането на депозитите е потенциална заплаха за финансовата, а оттам и за икономическата и социална стабилност. Когато има рисково кредитиране, което се финансира с безрискови депозити и евтин достъп до пари от Европейската ценрална банка, не може да се говори за разумна политика. Още повече ако акционерите на банката знаят, че държавата ще ги спаси ако се изправят пред фалит.

Накратко, провали се не пазара, а държавата, която е изградила неадекватна на икономическата логика банкова система. И това, което трябва да се промени не е либералният икономически модел, а остарелия вече модел на банкова система, в центъра на който седят уж независими центрани банки.

Снимка: Lisa D, sxc.hu

3 коментара:

  1. На пръв поглед определянето на капацитетите на една банка спрямо прости критерии като броя на населението и силата на реалната икономика на съответната страна изглежда разумно и логично решение. От друга страна обаче, банковата дейност в днешно време е интернационална и отделните институти се финансират по много различни начини. Решението на проблемите е доста комплексно. Напълно съм съгласен с твърдението, че гарантираните депозити и силно рисковите кредити са в основата на банковата криза и то не само в Дъблин, разбира се.

    ОтговорИзтриване
  2. 1. Държавата била изградила банковата система.
    Ангелов, ти наистина ли твърдиш това?

    Мислех, че банковата система на Ирландия е преобладаващо частна. И че Ирландия е свободна икономика.

    2. Гаранцията на депозитите на населението била довела до проблемите.

    Стига манипулации. Гаранциите, които се дадоха на всички кредотори на ирландските банки доведоха до фалита на държавата. Държавата гарантира КАПИТАЛА на кредиторите или поне частта му, която са дали назаем в Ирландия.

    Що за наглост!

    ОтговорИзтриване
  3. Г-н Павлов, банките са частни, но нормативната уредба и регулациите са работа на държавата, посредством централната й банка. Нищо нагло не виждам в написаното от г-н Матеев?!

    ОтговорИзтриване