1 декември 2010 г.

WikiLeaks и рицарят на свободата Джулиан Асандж


Вътрешният министър Цветан Цветанов е търгувал приемането в България на двама затворници от Гуантанамо срещу сваляне на визите за български в САЩ. Китайските власти са организирали хакерски атаки срещу Google и сайтовете на Далай Лама. Турският премиер Реджеп Ердоган има сметки в осем швейцарски банки. Президентът на Афганистан Хамид Карзай е освобождавал престъпници, които са били задържани и предавани на афганистанските власти от силите на западната коалиция, а брат му е наркобарон. Службите на САЩ събират информация за влиятелни българи, която им позволява да разберат кой къде пътува, къде, кога и какво купува. Вашингтон събира и всякаква компрометираща информация за хората с власт и води тайни разузнавателни операции срещу ръководството на ООН. Датските сили в Ирак са предавали на местната власт пленници, заплашени от изтезания и смърт.

Това е малка частичка от информацията, която стана публично достъпна благодарение на сайта WikiLeaks и неговия създател и главен редактор и говорител Джулиан Асандж. Случващото се е вдъхновяващо. То е празник за свободолюбивите хора, които приемат прозрачността като висша ценност. Вдъхновяващо е, че интернет революцията продължава до променя света към по-добро. И по всичко изглежда, че този процес тепърва ще променя живота ни и ще ни освобождава от своеволията на властта както на национално, така и на глобално ниво.

При това положение не е изненадващо, че правителствата от цял свят, включително българското, се възмущават, наричайки случващото се незаконен и вреден акт. Предвид информацията, която изтече не е изненадващо и това, че срещу Джулиан Асандж е скалъпено обвинение за изнасилване в Швеция и вече е сред издирваните престъпници от Интерпол. Американската държава търси юридически аргументи да изправи Асандж пред съда за шпионаж, а австралийският верен съюзник също е почнал разследвания срещу своя гражданин.

Кой е Джулиан Асандж? Според Wikipedia e роден в Австралия на 3 юли 1971 г. Живял е в много населени места в страната и е посещавал много училища, тъй като майка му се е крила от втория й съпруг, заради спор за детето им, което е полубрат на Асандж. През 1987 г. (десет години преди да направя моя първи e-mail в Yahoo!) става хакер в група, наречена Международно подмолни. Там Асандж пише етичните правила на организацията, които по-късно му печелят славата на най-етичния хакер:
1. Не повреждайте компютърните системи, които пробивате.
2. Не променяйте информацията в тези системи (с изключение на прикриването на следите);
3. Споделете информацията.

Австралийската полиция атакува дома му в Мелбърн през 1991 г. заради проникване през модем в компютри на Австралийския университет, канадската телекомуникационна компания Nortel и други организации. През 1992 г. той се признава за виновен по 24 обвинения за хакерство и е освободен за добро поведение. Според прокурора "няма никакви доказателста, че има нещо повече от любопитство и удоволствието да сърфира в тези разнообразни компютри. По-късно Асандж казва, че не се срамува от хакерския си период и дори се гордее с него. Съпругата му обаче изглежда не е била много щастлива от ареста и го напуска заедно със сина им още през 1991 г.

През 1994 г. Джулиан Асандж става програмист на свободен софтуер. През 1997 г. излиза книгата "Под земята: Разкази за хакерство, лудост и мания за електронната граница", на която е съавтор.

Не е съвсем ясно дали и какъв университет е завършил. Смята се, че е посещавал шест университета до 2006 г. и е учил физика, математика, философия и неврология.

Създава WikiLeaks през 2006 г. тъй като "за да променим радикално режимите трябва да мислим ясно и смело, защото ако сме научили нещо, то е, че режимите не искат да се променят." В блога си пише: "Колкото по-секретна или несправедлива е една организация, толкова повече изтичането на информация предизвиква страх и параноя в нейните лидери". Според Асандж Wikileaks е публикувал повече секретни документи отколкото цялата световна преса заедно. При това той и всички останали, които работят за сайта са неплатени доброволци.

Освен в Австралия Асандж е живял в Кения, Танзания, Исландия. След като усеща, че е търсен от службите постоянно се мести и казва, че живее в аерогари. Изненадващо се появява в различни точки на света на престижни събития като конференцияна на TED в Оксфорд.

За дейността си Асандж има много награди, включително от Amnesty International и авторитетното британско издание The Economist. Той е личност на годината на списание Time за 2010 г.

Джулиан Асандж е моят герой на XXI век. Според мен той ще промени света и ще го направи по-добро място за живеене. Независимо дали ще го арестуват, вкарат в затвора, или убият.

Снимка: Wikipedia

8 коментара:

  1. @ legrandelf
    благодаря :-)
    така е като човек се разглези с професионални коректори :-)

    ОтговорИзтриване
  2. "Джулиан Асандж е моят герой на XXI век."
    Йордане, стремя се да те разбера, но нещо ми се изплъзва, ей Богу. Този юнак има амбицията "да промени радикално режимите".
    Лично аз винаги се обезпокоявам, когато чуя някой, който иска да променя "радикално" нещата. Може би съм страхлив,а? Или може би все пак трябва да бъдем по-предпазливи, когато се вричаме в героите си (ко да е, пубертетът ни попремина преди време).
    И друго. Той иска да променя "режимите", а започва с "демокрациите". Когато човек има пърхут, хрема и зъбобол едновренно, той отива най-напред при зъболекаря, а не си купува лосион за косата, нали?
    Както и да е, юнакът горе-долу ми е ясен. Не ми е ясно с какво ти е въздействувал, та в случая си пренебрегнал подхода си да обясняваш нещата прагматично.

    ОтговорИзтриване
  3. @Анонимен
    Повече прозрачност => по-малко корупция, повече знание, повече контрол върху властта, по-висока ефективност на публичните разходи => по-високо качество на живот.
    Това е прагматично.
    Радикално положителните промени водят до радикално добри резултати.
    Не ми се струва добра перспективата да чакаме всички страни да станат демократични, за да усъвършенстваме демокрацията. Това не е прагматично.

    ОтговорИзтриване
  4. Смея да не се съглася напълно.
    Моето мнение съвпада с това.

    ОтговорИзтриване
  5. Йордане, Йордане,

    Наивна история.

    И защо гледаме отвъд океана като можем да видим в БГ до какво води т.нар. повече прозрачност?
    Правителството публикува стенограмите от заседанията на Министерския съвет. Чудесно!

    И какъв е резултатът?
    Няма дискусия, няма дебат.

    Публичността убива дебата.

    Публичност трябва да има за решенията, за вече свършената работа. Хубав пример е идеята и в БГ всички бюджетни разходи да са достъпни онлайн.

    Такава публичност води до по-голяма отговорност на политиците и оценка на тяхната дейност.
    Това мисля е същината на отговорното управление.

    Политиците трябва да могат да обсъждат въпросите, да променят позициите си и да правят компромиси.
    Публичност на обсъжданията означава само едно - втърдяване на позициите. Никой не иска да отстъпи, зашото публиката ще види "слабостта" му.

    Така е впрочем във всяка работа.

    ОтговорИзтриване
  6. Относно:
    довод #1 - принципно съгласен. В действителност не винаги се получава у нас поради липса на достатъчно много хора с мисленето на стопани.
    довод #2 - така изказан не ме убеждава. Невъзможно е предварително да знаем (в нашата действителност, характеризираща се с невероятно разнообразие)коя промяна наистина ще бъде "радилкално положителна". С други думи - пътят към ада е покрит с добри намерения.
    довод #3 - както разбирам ти все пак избираш лосиона.

    ОтговорИзтриване