Често обаче съм чувал упреци, че бизнес журналистиката в България е на ниско ниво, че бизнес журналистите масово не разбират това, за което пишат, плъзгат се по повърхността, нямат икономическа и финансова култура, доверяват се на ненадеждни източници. Критиките, за съжаление, до голяма степен са основателни. Разбира се, ситуацията се дължи на обективни причини, например липсата на пазарни традиции, лошата образователна система и голямото текучество на бизнес журналисти. Въпросът е какво може да се направи, за да се подобри ситуацията.
Преди няколко години предложих на членове на Българската макроикономическа асоциация (БМА) да направим клуб на икономическите журналисти и да ги обучаваме. Това пасва напълно и на мисията на асоциацията да разпространява икономически знания. В БМА харесаха идеята, но тъй като организацията няма администрация, нямаше кой да свърши цялата работата по намиране на финансиране и провеждането на обучения. И точно както за икономическата библиотека, на помощ се притече Институтът за пазарна икономика (ИПИ).
При откриването на икономическата библиотека изпълнителният директор на ИПИ Светла Костадинова ме запозна с представителя на Фондация "Америка за България" Ленко Ленков, на когото разказах за идеята и се разбрахме да му я изпратим в писмен вид за принципно одобрение. Ръководството на фондацията хареса идеята, направихме бюджет, попълнихме формуляра за финансиране и наскоро получихме финансова подкрепа на проекта.
Вярвям, че това е смислен проект, който може да бъде много полезен на действащите бизнес журналисти и да помогне на българите да просперират като получават по-качествена бизнес и икономическа информация. Надявам се, че българските икономическите журналисти ще се възползват от възможността да получат безплатно знание. Всички, които проявяват интерес могат да научат подробности за Клуба на икономическите журналисти на този линк.
Интересно е като идея (и амбициозно)- само дето добрите икономисти не винаги са добри журналисти, имат идеи, а пък не могат да ги формулират и изкажат, звучат суховато и неразбираемо. Едно съчетание между двете е рядкост, но пък би било интересно да се види и у нас...
ОтговорИзтриванеБи трябвало пазарът да възнаграждава журналистите със знания и те да имат стимул да си заплащат обучението. Не е ли така по книгите?
ОтговорИзтриванеЗащо е необходима субсидия в случая?
Към Г.П.- Добре е да правите разлика между финансиране от Републиканския бюджет и финансиране на проект от фондация. В много предишни публикации на автора е застъпвана тезата, че РБ не трябва да е хранилка на некачествени проекти, поради това ,че се раздава от чиновници.
ОтговорИзтриванеРадост, благодаря за бележката. Правя идеално разликата :-)
ОтговорИзтриванеАз не критикувам наличието на субсидии (държавни БГ или държавни US). Просто ми е интересно обяснението защо пазарът не се справя с развитието на познанията на икономическите журналисти.
Този блог пропагандира пазара като решение на всички обществени (не само икономически) проблеми. Върни се няколко поста назад и прочети дискусията на субсидиите за изкуство.
Та в този ред на мисли ми е интересно да чуя има провал на пазара в образованието на иконическите журналисти.
Към Г.П.-Финансиране на знанието от фондации и други НПО/с лични средства/ е една от най-разпространените форми на помощ в "белите държави". Българската крилата мисъл "не ме учи, а ми дай пари" е много абсурдна за развитите икономики. Разбира се ,че образованието у нас търпи много критики, но пък трябва да признаем, че е и невъзможно образованието да дава квалификация във всички области от живота, която да отговаря изцяло на изискванията на днешния ни ден. Точно за това се правят проекти/ от тези които могат/, които ако са добри се намира финансова подкрепа.
ОтговорИзтриванеИзкуството също трябва да търси на финансова подкрепа от НПО/ неправителствени организации/, а да не разчита на парите от данъкоплатците. Но ние в България търсим най-лесното- да хленчим пред институциите за държавни пари за посредствени проекти.
А държавни пари получават обикновено тези, които са близки до властта. Това е така защото не пазара определя кой проект е най-добър, а чиновник на по-ниско или по-високо ниво/ от чиновник в община до кмет, шеф на агенция или министър/. А този чиновник може да бъде и с фалшива диплома...
ОтговорИзтриванеРадост, защо мислиш, че да получаваш US държавни пари е ОК, а БГ държавни пари - лошо?
ОтговорИзтриванеЗащо ИЗОБЩО трябва да се търсят субсидии за обучения, когато има много добре развит и функциониращ пазар на обучения?
Да ти дам ли примери колко обучения за финанси има в БГ и те не получават никакви субсидии?
Защо Щатите да субсидират едно конкретно обучение и по този начин да изкривяват пазара и взимат хляба на хората, които правят обучения в пазарни условия?
Защо, в крайна сметка, авторът на блога не практикува това, което проповядва - свободната инициатива - и не организира това обучение на чисто пазарен принцип?
Това се вика лицемерие, нали се сещаш.
Имаме ситуация "субсидиите са лоши, освен ако ги получавам аз."
Към Г.П.-Да получиш пари по изготвен проект от американска фондация е коренно различно от това " да получаваш US държавни пари"- интересно защо вие не праовите разлика.
ОтговорИзтриване"БГ държавни пари - лошо"- това са пари на българския данъкоплатец.
Радост, ама откъде са дошли парите на тази фондация, моля ти се:
ОтговорИзтриване"Фондация „Америка за България” е плод на успеха на Българо-американския инвестиционен фонд (БАИФ), основан от САЩ чрез Американската агенция за международно развитие, с цел подпомагане развитието на частния сектор в България. Създаден от президента Джордж Буш-старши и Конгреса на САЩ по силата на Закона за подпомагане на източноевропейските демокрации през 1991 година, БАИФ започва дейността си с първоначален капитал от 55 милиона щатски долара, които в резултат на успешни инвестиции нарастват до повече от 400 милиона щатски долара."
Не ме вземай за канарче.
Към Г.П.-copi-paste... За успех е нужно още нещо!
ОтговорИзтриванеcopi :-)
ОтговорИзтриванеМного добър пост!
ОтговорИзтриване