17 февруари 2011 г.

Ню Йорк, Ню Йорк...

След едноседмичното ми посещение в Ню Йорк ще се опитам накратко да ви предам духа на града.

Още след кацането на летище JFK се сблъсках с американски футбол. Докато чаках на опашката за гранична проверка телевизорите предаваха супербола - това е финала, най-важното спортно събитие на годината в САЩ. Не ме питайте кои бяха отборите и кой победи. Дори не знам правилата, а преди 10-11 г. когато отново бях в САЩ заспах по време на един от най-драматичните финали в историята на този спорт.

Няма по-скъпа рекламна минута в света от телевизионен клип по време на супербола. Една от причините за това вероятно е, че на следващия ден единствената тема, която е по-обсъждана от супербола е телевизионните реклами по време на супербола. А печелившата реклама тази година е на Фолксваген, наречена "Силата е с него". Дете, облечено като Дарт Вейдър се опитва за премества разни неща, а накрая и колата на баща си, като използва "силата". Самото дете стана звезда за една вечер и в деня след мача даваше интервюта по най-гледаните телевизионни програми.

Другата гореща тема по телевизиите беше Свети Валентин: анкети кой какво очаква от гаджето си, репортажи със съвети, реклами на места за изкарване на вечерта и на всевъзможни подаръци, включително бонбони и всякакви вещи във формата на сърца или с нарисувани червени сърца. Всички телевизии постоянно говореха и за току що излязлата класация на най-добрите места за любов в САЩ и критериите, по които тя е направина.

А новинарските телевизии най-често показваха на живо събитията в Египет като Breaking News.

Може би ще си помислите, че твърде много съм гледал телевизия за човек, който е в Ню Йорк, при това за кратко. Причината е, че за една седмица не можах да се адаптирам към промяната на часовия пояс и не ми се събират повече от 3-4 часа сън на денонощие. Опитвах се да използвам телевизията за приспивателно.

Някои таксиметрови шофьори в Ню Йорк лъжат ако разберат, че не сте местни. Това разбрах като видях, че в разписката, която поисках за превоза от летището до Манхатън са записани 10 долара бакшиш.

Такситата в САЩ винаги са били големи, но вече има и SUV. Моята кола в България изглежда голяма, а в Ню Йорк - малка.

Една от големите промени които забелязах в сравнение с преди 10 години беше почти пълната липса на лимузини. Те за заменени от огромни черни автомобили (горе-долу колкото българските маршрутки), управлявани от лични шофьори.

Ако човек се загледа по автомобилите бързо ще открие някой хибрид.

Таймс Скуеър е впечатляващо място. Така беше и преди 10 години. Тогава ми казаха, че кметът Джулиани съвсем наскоро е изгонил от площада проститутките и техните сводници. Но беше пълно с евтини и грозни китайски магазинчета. Пазарът явно ги и изхвърлил, защото сега площадът е пълен с лъскави витрини.

Другата голяма промяна на Таймс Скуеър е, че единото от двете авенюта, които формират площада (Шесто авеню и Бродуей) е спряно от движение. И като цяло, прави впечатление, че на централни места има повече място за пешеходци, а на тротоарите са изнесени маси на кафенета, както е в Европа.

Аз ходя много бързо. Хората, които вървят с мен обикновено трудно смогват на темпото ми. И в България никой не ме изпреварва по тротоарите, освен ако не тича. В Ню Йорк често ме изпреварваха, включително жени, особено сутрин и вечер когато хората съответно отиват и се връщат от работа.

Вероятно заради силната концентрация на сгради и хора, забелязах, че вече има много зимни градини в сградите.


Хората масово пресичат на червено, дори когато наоколо има полиция.


И в Ню Йорк понякога светофарите не работят.

На пазара на Юнион Скуеър се случва и това някой да се напие така, че да бъде изведен с охрана.

Мръсно е. Мои приятели от града казват, че причината е снегът и обикновено не е чак толкова зле.

Местата за паркиране са доста ограничени и се налагат и такива решения.

Постоянно се чуват сирени - от линейки, пожарни и полицейски автомобили. Също и клаксони на изнервени шофьори.

Огромна част от сградите се ремонтират и са обезопасени със скелета. През тях тече вода от скорошния сняг и мокри пешеходците.

Близнаците ги няма. Това бяха любимите ми сгради в Ню Йорк. През 2000 г. живях в града в продължение на седем месеца и когато на гости ми идваха приятели ги водех задължително на върха на единия близнак (не този с туристическите атракции, а другия, на върха на който имаше коктейл бар), за да изпием по един космополитън или манхатън. Невероятно усещане е да пиеш коктейл и да гледаш какво се случва на близо половин километър под краката ти и на десетки километри наоколо.

Хората са доста мили, особено за толкова голям и забързан град. В някои жилищни квартали е обичайно непознати хора да се поздравяват когато се разминават на улицата.

Ако сте в Ню Йорк дори само за няколко дни е много вероятно да видите някъде да се снима филм, а ако гледате по-внимателно хората няма как да не забележите някоя звезда. Аз видях Пол Верховен, режисьорът на "Първичен инстинкт", който си купи някакви закуски малко след мен. Снимката е малко тъмна, защото ми беше неудобно да включвам светкавица.

Бельото на Victoria's Secret е мечтата на всяка българка. Само ще добавя, че когато на връщане ми проверяваха ръчния багаж на летището в Лондон, служителят каза "Your girlfriend will be very happy", a служителката до него развеселено потвърди.

Има места, където не може да се плаща в брой, например в магазина на Музея на модерното изкуство (MoMA).

В самия музей можете да снимате, стига да не включвате светкавица.

В спортен магазин попитах как се ползва едно устройство за заключване на колело. Обясниха ми, но ме попитаха колко е скъпо колелото и като разбраха, че не е евтино ми препоръчаха верига, която според мен тежи около 15 кг. След това видях, че доста колела в града са вързани с такава верига. Някои даже са със свалени гуми и седалки, защото те също се крадат.

Храната е... трудно ми е да намеря подходаща дума, но може би най-точно ще е да кажа, че е най-доброто от целия свят. Напълно си развалих диетата.

Eataly е едно от модерните места, което се е появило наскоро в града и всички лайфстайл списания са писали за него много позитивни статии. Представете си площ горе-долу колкото магазин от веригата МЕТРО, която е пълна с италиански хранителни стоки и интегрирани сред тях заведения - кафене, рибен ресторант, винарна, пицария, сладкарница и т.н.

Преди много години научих какво е бранч (brunch), но сега за първи път го разбрах. Това не е просто ядене между закуската и обяда, а начин на живот. В събота или в неделя ставаш късно, пиеш кафе, отиваш със семейството или с приятели в бранч ресторант, чакаш малко на опашка, защото е голям наплив, задължително пиеш блъди мери (моето се казваше Мелиса и ми беше сервирано от самата Мелиса, която каза, че в момента патентова рецептата за нейното блади мери и започва свой бизнес като ще го продава и на други ресторанти), ядеш манджа, която задължително съдържа и яйца, понапиваш се, отиваш да спиш вкъщи, привечер се събуждаш и гледаш телевизия.

Всеки има или iPhone, или BlackBerry, или и двете.

Техниката е много по-евтина отколкото в България. Това ме стимулира да направя проучване за iPad. Стигнах до извода, че не ми е нужно, въпреки, че дори колеги от Forbes ме убеждаваха да си купя. Но си взех техника - Nikon d7000. Фотографите ще разберат...

В бялата къща живеят двамата приятели, които направиха свободната част от престоя ми в Ню Йорк приятно и незабравимо преживяване. Къщата се намира на две спирки с метро до мостовете Манхатън и Бруклин. Само преди 10 години тук постоянно са се стреляли престъпни банди, а на съседната улица е живял Notorious B.I.G. Сега в квартала живеят основно артисти - писатели, дизайнери, художници, рапъри... Наблизо има и университет за архитектура и изкуство.

Целта на пътуването ми беше служебна: поредица от срещи в редакцията на списание Forbes, където видях трима представители на семейство Forbes. Подробности за срещите ми в списанието ще публикувам скоро в блога на Forbes България.

9 коментара:

  1. Много готин Ню Йоркски разказ, а за d7000 напълно те разбирам, особенно ако си си го взел комплект с 2 светлосилни обектива :)

    ОтговорИзтриване
  2. И аз го намерих за много интересен и приятен за четене. 
    Иначе предполагам че е казано символично за неработещия светофар, но все пак: допускам че може да е бил изключен умишлено :-)

    ОтговорИзтриване
  3. @Dimo
    В комплекта има един обектив - 18-105. Когато навляза по-дълбоко в занаята ще мисля за още :-)

    @Frau Fatal
    светофарът не е изключен, а твърде много е включен :-) свети знака и за "спри", и за "премини"

    ОтговорИзтриване
  4. Е това даже и у нас не се случва!
    -:)

    ОтговорИзтриване
  5. Абе Ню Йорк си е много готин град спор няма. Това, което на мен ми направи впечатления за източната част на щата(лонг айлънд) е точно това напълно непознати хора на улицата да те поздравяват и усмихват, докато тук е пълно основно с намусени хора

    ОтговорИзтриване
  6. Супер пост!!!

    @hpd

    A ти поздравяваш ли, усмихваш ли се на минувачите?

    ОтговорИзтриване
  7. Добро решение за паркоместата са направили хората ...

    ОтговорИзтриване