20 юли 2011 г.

Българската демокрация: сбогом на оръжията

Избрани моменти от текст (който е нещо като отчаян вик за помощ за спасяване на българската демокрация) в mediapool на политолога Огнян Минчев (когото, както и Иван Кръстев, много харесвам когато говори в своята си област и не влиза в полето на икономиката):

В една страна не може да има повече демокрация, отколкото нейното собствено общество е склонно да създаде и да защити. Демократичната система в повечето западни страни не е резултат просто на някакъв мъдър обществен договор между обществото и държавата – тя е продукт на ежедневни упорити и често отчаяни борби за отстояване на правата и свободите на гражданите срещу системните опити те да бъдат ограничавани в полза на управляващите политико-икономически олигархии. И така – 300 години. 
Демокрацията не е кресло, в което можеш да се излегнеш. Тя е оръжие, с което можеш да се защитиш. Българското общество тихомълком се прощава с демокрацията. Прави го безпаметно и с безразличие. 
Мнозина жадуващи демокрацията се отказаха от тази битка и емигрираха на Запад, където смятаха, че ще я получат наготово. Не ги осъждам – дано са получили очакваното. Но тук, в България, тяхното отсъствие превърна битката в усилие на Сизиф. В България постепенно се появи едно ново, все по-голямо мнозинство – обществото на тези, които отново са покорни на властта. На тези, които не вярват, че могат да произвеждат и контролират властта в полза на обществото. 
Прагматичната цел бе да се управляват настроенията на едно апатично население, таящо смътна надежда, че "отгоре” може да дойдат и по-добри времена, но лишено от свой истински национален елит, способен да му посочи пътя към по-доброто. Политическите брокери на олигархията "разхождат” тази апатична псевдо-гражданска маса в порочния кръг на имитираната демокрация. 
Новият етап, в който навлизаме е процесът на делегитимация на самата фасада, на самия демократичен ритуал. 
Политическите решения се взимат зад сцената, там където публиката дори не може да надзърне и където важните фигури все по-често нямат нищо общо с разхождащите се по сцената публични персонажи. Представителната демокрация в България деградира до досадна процедура – ритуал, от която всеки гледа да се отърве по-бързо и по-евтино. 
Когато демокрацията се превърне в досадна процедура – най-лесната и най-логична следваща стъпка е отмяна на демокрацията. Това засега не може да стане в България, защото не е прилично – все пак има мониторинг и доклад от Брюксел. 
Ние сме една тъжна провинция на обединена Европа. Провинция, която много искаше да стане част от Съюза – и донякъде успя, но която отказва да се промени за да стане европейска територия и европейско общество. Предпочита да съществува като един сив и маргинален резерват на таласъмите. От който емигрират всички, които искат да имат пълноценен живот извън зоната на здрача.

Няма коментари:

Публикуване на коментар