25 октомври 2011 г.

Участие по икономически теми в TV7

Тази сутрин бях гост на предаването "Бодилник" по TV7. Говорих за дълговата криза в ЕС, кой и как я предизвика, отражението й върху българската икономика, какво трябва да прави българското правителство, Бизнес наградите на Forbes България 2011 (внимание, срокът за участие изтича на 31 октомври, участвайте, няма да съжалявате!) и други икономически въпроси. Целият разговор можете да гледате тук. Ето някои акценти, които извадиха журналистите от телевизията.
България стои сравнително добре в ситуацията на тежка дългова криза, в която се намират голяма част от държавите в Европейския съюз, смята Йордан Матеев. Страната ни обаче има какво да наваксва. По думите му, минималната работна заплата далеч не е най-големия проблем на България. Тя дори трябва да бъде премахната като инструмент за влияние на пазара на труда. В много европейски страни минимално работно заплащане изобщо не съществува.
Според Йордан Матеев, у нас трябва да се работи за създаването на един балансиран бюджет, който да привлече чуждестранните инвеститори. Друг начин страната ни да избегне дълговата криза е да се намалят данъците и осигуровките, което ще ограничи сивия сектор и ще увеличи доходите.
Съветът на специалиста е по възможност да държим спестявания в банка, които биха ни осигурили нормален живот поне за година напред, в случай че останем без работа.
Йордан Матеев остава оптимист за бъдещето на бизнеса в България. Той смята, че инфлация има и тя дори ще се повишава, но пък това ще облекчи семействата с кредити, които в известна степен ще се обезценят.

3 коментара:

  1. Проблемът за дълговата криза е структурен със системни корени. Значи има проблем в икономическата система и тя логически води до тези резултати. Човешките грешки имат значение, но то не е определящо. Нека първо си зададете въпроса каква добавена стойност се генерира в една икономика? Как тази стойност се разпределя като труд, дивидент, реинвестиции? За да е обективно, трябва да имаме реална, а не изкривена в криво огледало картина! Ако нямаше огромен натиск все по-голяма част от генерираната "добавена стойност" да се превръща в дивиденти, ренти и пр. капиталови доходи, а дялът на труда да се орязва в относително измерение, тази криза нямаше да се случи в такива мащаби. А този баланс (пропорцията капитал-труд при разпределението на добавената стойност) не може да се "саморегулира" противно на неолибералните мантри. Но защо това структурно дебалансиране води до кризата днес? Защото двигател на пазарната икономика е платежоспособното търсене. Печалбата е непосредствения стумул за хората занимаващи се с бизнес. Но възможна я прави съществуването на платежоспособно търсене. Когато се намалява дяла на труда при разпределението на "пая" от добавената стойност, лобито на капитала подкопава собствените си позиции. След известно време сметката се предявява и трябва да се плати. Механизмът опростено е следният. Намалените (относително!) доходи от труд заплашват да намалят платежоспособното търсене. А капиталовите доходи не се превръщат в платежоспособно търсене. За да не спада платежоспособното търсене се насърчава потребителското кредитиране. Това е важна част от поредица мерки, за разширяване на пазарите във вътрешен и външен план. За нас, за да разберем генезиса на кризата с дълга е важно да видим логиката на потребителското кредитиране. Всъщност, чрез него, капиталът "връща", но вече като потребителски кредит, част от присвоения дял на труда в генерираната добавена стойност. Така се стимулира потреблението и се гарантира възпроизводствения цикъл. По подобен начин стои въпросът и на равнището на държавите. Гърция не случайно е задлъжняла. Трябва да се види, за какво са усвоени тези кредити - и като суверенен дълг и като сумарни дългове на частни икономически субекти. Не бих се учудил, ако се окаже, че реалният дълг на Гърция е много по-малък от това, което днес се отчита като номинал. Но само при отчитане на реалните съотношения (а не изкуствено или силово наложените такива) в добавената стойност генерирана в Гърция с участието на чужд капитал. Повтарям, проблемът е структурно заложен в либаралната пазарна икономическа система. Ако не се създадат механизми, които да не позволяват появата и излизането изпод контрол на различни диспропорции (спекулативните "балони" са само най-фрапантен пример за такива диспропрции), ако не се създадат механизми за макроикономическа регулация, които да гарантират осигуряването на траен и устойчив стопански растеж, сегашната криза няма да бъде трайно преодоляна - нито с неокейнсиански методи, нито с неолиберални рецепти. Решенията, за да са ефективни, трябва да са плод на глобален консенсус. Само един пример - данъкът върху финансовите транзакции, може да действа само ако бъде глобално въведен. В противен случай, просто ще станем свидетели на "бягство на капитали" от местата с данък към местата без данък. Укротяването и регулирането на пазарите е въпрос на политическа воля и консенсус. Само "политическото" има възможността и правото да го направи, защото има демократичната легитимност за това. Но първо трябва да се видят структурните корени на проблемите и след това да се вземат адекватни решения. Дори да се наложи да се "отписват" дългове и да се променят правила и съотношения във финансовата сфера. Без да робуваме и фетишизираме парите, като "знаци на стойността", защото те са само знаци, а не са реалната стойност! Но това трябва да бъде глобално решение. Светът е прекалено глобализиран за да допусне това.

    ОтговорИзтриване
  2. Послепис към горния ми коментар. Гореказаното е за размисъл и засяга въпроса за социално-икономическата система. Дали ни харесва или не, тя е реалност и трябва да се съобразяваме с нея, поне докато не се създаде и проработи друг, по-добър икономически модел, освободен от недостатъците на сегашния. ЕФФС е важно не само колко пари ще има, но и кой и как ще го управлява, кой и как ще взема решенията. Питам се, докога ЕС ще бъде една "недоклатена" конфедерация? При всички възражения на политически лидери като Вацлав Клаус например, ние не можем да не си зададем въпроса, как ще продължи да съществува особено във времена на криза като днешната, наднационална структура с общ пазар и обща валута, с общи регулации, без да има единна финансово-икономическа политика, без да има ако не единна, поне координирана бюджетна политика на всички участващи държави, без да има право ЕЦБ да емитира дългови инструменти (еврооблигации) с които подобно на FED да финансира дефицита в еврозоната? Аз съм за въвеждане на данък върху финансовите транзакции, но за да бъде ефикасен той трябва да бъде въведен ако не на глобално равнище, поне от Г 20. В противен случай, при сегашните либерални финансови пазари, вместо полза той може да доведе до негативи (отток на капитали) за въвеждащите го страни...

    ОтговорИзтриване
  3. @ Анонимен
    Моля да си пишете имената.
    Съгласен съм с основната ви теза, че проблемът е системен и са необходими структурни промени (планирам да пиша за тези неща в близко бъдеще). С останалото не съм съгласен, защото зад него прозира виждането, че някой знае какво да направи. Аз смятам, а и все повече книги излизат по въпроса, че не знаем, никой не знае. Трябва да си признаем това. Трябва да си признаем, че не можем да изглаждаме цикли (също да не забравяме, че кризите всъщност са полезни, защото поправят натрупани грешки и стимулират реформи) и изкуствено да създаваме "устойчив" растеж. И тогава, изхождайки от стимулите, да изградим системите така, че те да се саморегулират от свободното търсене и предлагане.
    Фундаменталната разлика между хора като вас и хора като мен не е, че имаме две различни рецепти. Вие казвате, че някой знае рецептите (или, че самите вие ги знаете), а ние казваме, че никой не ги знае и затова трябва да се оставят нещата на пазара, който се определя от поведението на хората, не от някакви "стихии", "спекуланти" и т.н. популистки измишльотини. И казваме това не защото смятаме, че свободните пазари ще решат всички проблеми на света. А защото смятаме, че това е най-добрата алтернатива.

    ОтговорИзтриване