14 ноември 2011 г.

Кейнс може да ни върне към фермерството, лова, риболова и войните

Широко известно е, че решенията в еврозоната се взимат от Франция и Германия. За неикономистите сигурно е необяснимо защо двете страни допуснаха Гърция и Италия да задлъжнеят до такава степен, че да предизвикат криза в цялата еврозона. Правилото изглежда просто - не харчи повече, отколкото имаш и не трупай прекалено големи дългове. Причината това правило да се нарушава масово е същата, поради която един пушач трудно може да убеди децата си, че тютюнопушенето е опасно и ако искат да са здрави не трябва да пушат. Накратко, най-големите икономики в еврозоната дадоха лош пример на останалите. 

Първо Франция и Германия създадоха правилата бюджетният дефицит да не надхвърля 3% от БВП, а  държавният дълг да е максимум 60% от БВП, защото се притесняваха, че южните държави в ЕС - Гърция, Италия, Испания и Португалия - няма да спазват нужната дисциплина за поддържане на обща европейска валута. Преди 6-7 години обаче тези правила бяха нарушени не от южните държави, а от... Франция и Германия. Двете страни създадоха и прецедент като не се санкционираха, както изискваха правилата и тогава много анализатори обявиха тези правила (Пакта за стабилност и растеж) за мъртви. Съответно повечето страни започнаха да ги игнорират. И това стана в условията на световен икономически подем. Вместо да се заделят "бели пари за черни дни" много държави поддържаха хронични бюджетни дефицити и трупаха дългове. А когато в края на 2007 г. и началото на 2008 г. настъпи криза световните политически лидери постигнаха почти пълен консенсус, че икономиките трябва да се стимулират по кейнсиански чрез наливане на държавни пари, разбира се, за сметка на нови дефицити и още по-голямо задлъжняване. Което пък логично доведе до сегашната дългова криза, която е много вероятно да причини и нова икономическа криза.   

Всичко това не оправдава Гърция, която на практика е фалирала и Италия, която също върви към фалит. Но обяснява поведението им. Дори сега, когато размахват поучително пръст към недисциплинираните гърци и италианци, лидерите на Франция и Германия не могат да стабилизират бюджетите на собствените си държави и продължават да трупат нови дългове. Това се вижда от двете графики в последните прогнози (от миналата седмица) на Европейската комисия. И ако при Германия се виждат известни усилия, то при Франция нещата отиват към намаляване на рейтинга и задълбочаване на кризата. 

А какво ли ще стане с прогнозите, ако двете икономики изпаднат през 2012 г. или 2013 г. в рецесия, което е напълно реалистичен сценарий дори според Европейската комисия? Най-големите песимисти казват, че ако здравият разум не надделее, ще ни се наложи да се върнем към базисните умения - лов, риболов, земеделие, животновъдство и военно дело.     

3 коментара:

  1. Дори в ЕС да цареше абсолютен ред и дисциплина, резултата щеше да е подобен.‎"Левите твърдят, че понеже пазарите са глупави, моделите трябва да бъдат умни; десните смятат, че тъй като моделите са глупави, пазарите трябва да бъдат умни. Уви, на никоя от двете страни никога не й е хрумвало, че и пазарите, и моделите са много глупави." Насим Никълъс Талеб За съжаление е прав. Глупави са. Въпросът е защо? http://www.facebook.com/pages/%D0%93%D0%BB%D0%BE%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%BD%D0%B8%D0%B5/182117431869282 Според мен развитите икономики ще боксуват докато върви изравняването в икономическото развитие и растежът е при развиващите се икономики.Свободното движение на стоки и капитали обедини и пазарът на труда, а стандарта и разходите в ЕС, Северна Америка и Япония са високи.Хроничната криза на развитите икономики вероятно ще завърши с дълбока депресия.

    ОтговорИзтриване
  2. @Карамбол
    Съгласен съм, че никой няма перфектното знание и всички правим грешки. И подкрепям основната теза на Талеб за черния лебед. Важният въпрос е кой носи отговорността при провал. Когато нещата се оставят на пазара всеки, който е поел риск с дадено решение или действие си носи последиците - понякога печалби, понякога загуби. Когато решенията се взимат от правителствата, рискът се прехвърля върху всички данъкоплатци. Също, според мен човек мисли много повече когато рискува собствените си пари, отколкото когато рискува чужди. Затова все пак смятам, че държавата в крайна сметка е по-глупава от пазарите. Припомнете си суаповата сделка с дълга на Милен Велчев, който си мислеше, че ще надхитри пазарите и направи загуба, която се понася от всички нас.

    ОтговорИзтриване