15 декември 2011 г.

Реформите: една напред, една-две назад


През последните десетина дни няколко теми ме развълнуваха, но поради голяма заетост не успях да ги коментирам. Всички те са свързани с реформи.

Последното развитие на нещата в ЕС потвърждава тезата ми, че Европа е загубила здравия си разум. Всяка стъпка в правилната посока, например въвеждането на строги бюджетни правила, е съпътствана с една-две стъпки назад, например налагането на общ европейски данък върху финансовите транзакции. За съжаление, изглежда трябва да се мине през много по-тежка криза, за да се стигне до изтрезняване.

Транспортният министър Ивайло Московски, който около проблемите с БДЖ си изгради имиджа на реформатор, ме изненада неприятно с изказването си за пощите:
Според Московски проблемите в пощите се дължат на предишното правителство, което е избързало с либерализацията на пощенските услуги. 
Според него, наложителни са промени в цените на пощенските услуги, така че държавните пощи да станат конкурентни на частните оператори.
Един реформатор не говори такива неща. Държавата не е добър предприемач и няма шанс да се конкурира успешно с частни компании, независимо дали свободният пазар е дошъл бързо или бавно. Ако Московски трябваше да критикува за нещо предишното правителство, трябваше да е за това, че не е приватизирало пощите успоредно с либерализацията. И ако все още министърът държи да запази имиджа си на реформатор, трябва бързо и прозрачно да приватизира пощите, а не да определя цените.

Избраният за президент Росен Плевнелиев също тръгна реформаторски като подкрепи непопулярното (но крайно необходимо) увеличаване на възрастта за пенсиониране. Но вместо да подкрепи реформите в науката, тръгна да търси още субсидии за БАН. Точно като Георги Първанов. Хората ако искаха запазване на статуквото вероятно щяха да гласуват за бившия съветник на Първанов - Ивайло Калфин. С тази философия реформи не се случват, а се блокират.

Образователният министър Сергей Игнатов отново се опитва да прокара важна образователна реформа, която ще постави децата/учениците в центъра на образователната система и няма да поставя в по-изгодни позиции държавните (публичните) детски градини и училища. Това е системата "парите следват ученика", която прави конкуренцията между частни и държавни училища и детски градини по-честна и поставя децата при равни условия от гледна точка на субсидиите за образование. Така един родител като си плаща данъците знае, че част от парите ще отидат и за неговото дете, независимо къде учи то.

Министърът на здравеопазването Стефан Константинов обаче не е направил дори една реформаторска крачка напред. И продължава да не разбира, че в света няма мениджър, който да се справи с българската здравна система (корупцията, злоупотребите, убийството на родилки и болни заради отказ на здравни услуги...), защото тя е сбъркана и в нея липсва най-важното - свободен пазар. На всичкото отгоре министърът иска да забрани на собствениците на клубове, ресторанти и кафенета пушенето в техните заведения. Не съм пушач, но в случая имам проблем с ограничаването на свободата. Не е правилно да се отнема на хората правото на избор да решават дали в частната им собственост трябва да се пуши, или не (тук и тук съм писал по-подробно защо не трябва да има тотална забрана на пушенето).

14 коментара:

  1. Споделям мнението на автора за реформите в образованието "която ще постави децата/учениците в центъра на образователната система и няма да поставя в по-изгодни позиции държавните (публичните) детски градини и училища." Тук обаче искам да допълня нещо-запозната съм в някаква степен с финансирането на образованието в западноевропейска страна. За да изпълни социалните си функции съответната община от собствени приходи дофинансира образованието в държавните/публични/ детски градини и училища. А в частните отиват тези, които имат финансов ресурс сами да доплащат. Частните детски градини/ясли/ и училища са отворени и за дарители.

    ОтговорИзтриване
  2. Говорите за образователтана система в България, а така въобще няма.
    кухни по поръчка

    ОтговорИзтриване
  3. @VAs

    очевидно и Вие сте ярък пример за това

    иначе мантрата че държавата е лош предприемач отдавна не тежи в дискусиите - по-големите и успешни проекти в икономиката са предимно държавни - Арева, Рено,Фолксваген, Ембреър, Ербъс и десетки други.

    ОтговорИзтриване
  4. Ако еврото изчезне, какво ще стане с резервите във евро на хората, банките и държавите? Драхми ли ще им дадат? Сега еврото вероятно е 2-пъти повече от началото му, така че с каква валута ще го покриват? Преди двадесе и повече години имаше търсене на марки - като алтернатива на доларът, и бяха емитирани повече марки от необходимото за Германия, така Германия купуваше ресурси с хартийки, както и САЩ. Нерешим проблем ще е краят на еврото. Да не говорим че то неможе и да рухне - това е една везна - от едната страна е доларът от другата е еврото, преди 100години е било злато и сребро. Едното регулира другото. И ако това е един играч. Тогава може да емитира вечно. Европейската банка купи евро за долари и еврото скочи, или за да не поскъпне доларът, САЩ печати долари и купува евро.

    ОтговорИзтриване
  5. Не мога да разбера защо на запад някога са приели идеите на Милтън Фридман.. След като кейнсианци не грешат. Защото стагфлацията през 70-те е причинена от разликата злато-долар, долар-злато, и държавите преди да се усетят - са продавали евтино на американският пазар - за да вземат фиксираните към златото "ценни" доларчета. Така става и с нефта.. Злато нефт.. Нефт-злато! Арабски пари - злато! Черно злато! Къде е вината на Кейнс? Къде е заслугата на Фридман?

    ОтговорИзтриване
  6. Така си е ,все пак сме в България.Игри

    ОтговорИзтриване
  7. Това май казва къде е кризата5 февруари 2012 г. в 20:34

    Според австрийската
    теория бизнес цикъл,
    бизнес цикъл се
    разгръща по следния
    начин: Ниските
    лихвени проценти са склонни да стимулират
    заеми от банковата
    система. Това
    разширяване на
    кредита води до
    разширяване на предлагането на пари,
    чрез процеса на създаване на пари в банковата система на
    частичен резерв. Това
    от своя страна води до
    неустойчива ",
    работещи с кредитния
    бум", през който "изкуствено стимулира
    заеми търси
    намаляване на
    възможностите за
    инвестиции. Този бум
    резултатите в разпространените
    malinvestments, което
    води до капиталовите ресурси, за да бъде
    неправилно
    използване в области,
    които не биха могли да
    привличат инвестиции,
    ако паричното предлагане остана
    стабилна. Австрийски
    икономисти твърдят,
    че корекция или " кредитна криза "- обикновено се нарича рецесия или бюст - се случва, когато не може
    да се поддържа
    създаването на кредит.
    Те твърдят, че
    договори за паричното
    предлагане, внезапно и рязко, когато пазари,
    най-накрая ясни,,
    причиняващи ресурси,
    за да бъдат
    преразпределени към
    по-ефективно използване. Важно е да се
    отбележи, че
    австрийците не
    твърдят, че
    фискалните
    ограничения или "аскетизъм" веднага
    ще допринесе за
    икономическия растеж. [44] Вместо това, те твърдят, че
    всички опити от страна
    на централните
    правителства да
    подкрепят цените на
    активите или "стимулират"
    икономиката с
    разходите за дефицит
    само ще неправилното
    разпределение и
    malinvestments по- лошо, удължаване на
    депресия и е
    необходима корекция,
    за да се върне към стабилен растеж. [45] Фридрих Хайек е един
    от малкото
    икономисти, които
    даде предупреждение
    за голяма
    икономическа криза, преди голямата катастрофа от 1929 г. [46] [47] През февруари 1929 г.,
    Хайек предупреди, че
    настъпващата
    финансова криза е
    неизбежна последица
    от безразсъдно парична експанзия. 48] Икономистът Стив Х. Ханке идентифицира 2007-2010 г.
    световните финансови
    кризи , както е пряко следствие от
    политиката на
    Федералната резервна
    банка на лихвените
    проценти, както е
    предсказано от теорията на
    австрийския бизнес цикъла. [49] Някои анализатори като
    Джери Tempelman,,
    също твърди, че на
    предсказуем и
    разяснителна силата
    на ABCT, по отношение на световната финансова криза потвърди неговото
    състояние и може би
    хвърлен под въпрос
    ползата от
    общообразователните теории и критики.//00//000 .... А си мислех че монетаризма има нещо общо с австрийската школа. Пък те били противоположни.

    ОтговорИзтриване
  8. Ако 40-милиона работещи
    германци взимат
    минималната заплата
    там, то те ще взимат
    27% от тяхното БВП.
    Но ако 3-те милиона работещи българи
    взимат минимална
    заплата, то те ще
    взимат 12,5%от БВП.
    Може да се използа и
    средна заплата.. Но резулта ще е същият.
    Поне два пъти
    прецакване. Взех БВП
    на германия по евро
    като реална
    производителност по БВП (- без да е паритет)
    за българия взех 40-
    милиарда евро по БВП
    - КАТО ОТЧЕТЕНИ ОТ
    СВЕТЛАТА ИКОНОМИКА
    - СПОРЕД ФИСКАЛНИТЕ СРЕДСТВА. Така че?
    Bulgarina е прецакан..
    Da

    ОтговорИзтриване
  9. С това темпо,дали някога ще се оправим?
    мъжки часовници

    ОтговорИзтриване