29 февруари 2012 г.

Популизъм срещу прозрачни бонуси


В дебата за бонусите на работещите в публичната сфера има много истерия и популизъм, които ме отдръпнаха от темата още в началото й. Може би затова и не съм чул или чел някакво смислено решение на проблема, каквото допускам, че се е появило някъде, но изглежда не е стигнало и до премиера Бойко Борисов.

Предвид мениджърските умения на Борисов решението му не беше изненадващо - оставки на провинилите се. С него, разбира се, той влезе в капан, защото сега трябва да уволни стотици хиляди работещи в публичната сфера, тъй като раздаването на бонуси се оказа масова практика.

Днес Борисов се опитва да се измъкне от този капан като първо, казва, че правителството на Сергей Станишев е взимало "в пъти повече" и второ, иска връщане или даряване на бонусите, иначе ще уволнява - решение, което ще стимулира корупцията и ще демотивира по-кадърните хора. Трябва ли да има бонуси в държавната сфера, колко големи да бъдат, кой и как да ги определя са въпроси, които остават без отговор от правителството. Визионерско управленско решение на проблема, както обикновено, липсва.

Ето моето решение. Първо, бонусна система трябва да има, за да насърчава работещите, знаещите и можещите. И второ, информацията за това кой, как, колко, кога и защо е получил бонус (както и всички останали възнаграждения), а също кой е взел решението, трябва със закон да стане публична за всички в държавната сфера. Така успехите ще бъдат възнаграждавани, което ще стимулира добрата работа, а опитите за злоупотреби с раздаване на бонуси ще бъдат парирани от възможността да се сблъскат с общественото недоволство.

Харченето на фискалния резерв вдига лихвите


Лихвите продължават да са гореща тема. Вчера участвах в "12+3", радио "Хоризонт", по темата за качването на лихвите. Тук е цялото интервю на Даниела Якова с анализатора Радослав Пашов и мен. А ето какво са извадили колегите от БНР от моите отговори:
Йордан Матеев: Харченето на фискалния резерв изкуствено ще държи лихвите високи 
Фискалният резерв не трябва да се харчи в такива несигурни времена. Това е една рискова операция, която изкуствено ще държи лихвите на сравнително високи нива. Държавата трябва да спре да се занимава с популизъм и да се концентрира върху основните си функции – трябва да осигури стабилност и добра среда за бизнес. Тогава лихвите сами ще си паднат. Това коментира в предаването "12+3" Йордан Матеев, главен редактор на списание "Форбс България". Той добави, че в момента, в който чуждестранните инвеститори видят, че България успява да балансира бюджета си и че има много по-благоприятен бизнес климат от страните от региона, тогава ще започнат да се увеличават инвестициите и заетостта, икономиката ще започне да расте, след което лихвите ще започнат да падат.  
Данните на БНБ показват, че не само през януари, но и през декември лихвите по кредитите са тръгнали леко нагоре. Трябва да изчакаме и данните за февруари, за да видим дали това покачване ще се превърне в тенденция, посочи Матеев. Според него са няколко обясненията за това покачване на лихвите:  
Първо – ако погледнем какво показват котировките на т.нар. CDS-и, които показват до колко има риск България да фалира. Данните показват, че те са на доста високи нива, много по-високи от предходните месеци. През февруари тези CDS-и падат. Ноември и декември имаме най-високите нива от началото на 2009 г. Другото обяснение не е свързано с конкуренцията, а по скоро с това, което прави държавата. Моите изчисления показват, че ако държавата продължи да харчи фискалния резерв със същата скорост, с която го прави от 2009 г. насам, след 2 години страната ни ще остане без фискален резерв, а това е един от сериозните буфери по време на криза. Намаляването на фискалния резерв увеличава риска. Другото нещо, което увеличава риска, е от 2 месеца насам постоянната кампания от страна на Министерството на финансите да убеди българското общество, че средствата в Сребърния пенсионен фонд, които също са част от фискалния резерв, трябва да бъдат инвестирани в държавни ценни книжа. Третото нещо е, че бюджетният дефицит продължава да бъде сравнително голям за една по принцип рискова страна. Това няма как да не се отрази на риска. Всички тези фактори обединени, доведоха до това покачване на лихвените нива.  
Според него е абсолютно некоректно да се сравняват лихвите в Гърция, Германия, Австрия с тези в България.

28 февруари 2012 г.

Кой вдига лихвите?


Лихвите по кредитите през декември 2011 г. и януари 2012 г. се качват, при това относително много, показват данните на БНБ. А в продължение на три години, до декември, имаше ясна тенденция за спад на лихвите, като при много от кредитите паднаха на близки и дори по-ниски от предкризисните нива.

Дали това е прекъсване на тази тенденция и началото на нова в посока нагоре все още е рано да се каже. Може би трябва да се изчакат и данните за февруари.

Но защо все пак лихвите тръгнаха нагоре?

Някъде четох коментар, че в края на 2011 г. имало промоции, които не били продължени. Първо, покачването на лихвите почва през декември и второ, въпросът е защо банките не са продължили промоциите.

Проверих дали има сезонност, но се оказа, че няма. Миналата година по това време лихвите по-скоро са падали.

Проверих и обемите на отпуснатите кредити, които ако са необичайно малки може да изкривяват картината, или ако са необичайно големи можем да говорим за скок на търсенето. Но те също се оказаха съпоставими с обемите от преди година.

Не се е качила и цената на вътрешното финансиране. Лихвите по депозитите като цяло не се вдигат.

Накрая проверих дали се е случило нещо на ниво ЕС като погледнах дългосрочните лихви (изчислявани на базата на лихвите по 10-годишните ДЦК) на държавите от ЕС, които са извън еврозоната. В почти всички тях тези лихви падат (само в България, Полша и Швеция се качват).

И тъй като е абсурдно да допускаме, че е възможно картелиране на 31 банки, особено в тази динамична среда, остава да търсим причините в действията на държавата. Аз виждам няколко възможни причини, които увеличават риска.

1. Фискалният резерв, важен буфер срещу кризи, се стопява бързо и ако правителството на Бойко Борисов продължи да го харчи със същите темпове той ще свърши след две години.

2. Финансовият министър Симеон Дянков иска да "инвестира" парите от Сребърния фонд (сега са около 1.7 млрд. лв., а скоро ще надхвърлят 2 млрд. лв. с приходите от приватизация), които са част от фискалния резерв, в държавни ценни книжа (ДЦК). Така на практика фискалният резерв може да свърши и след година.

3. Правителството все още не може да балансира държавния бюджет, въпреки че технически икономиката не е в рецесия.

4. Симеон Дянков от декември миналата година започна да говори за допълнителни законови регулации на банките с цел да намали лихвите по кредитите, което много анализатори, включително Георги Ангелов и аз, предупредихме, че всъщност има опасност да ги качи.

В заключение, лихвите вдига правителството - с популизъм и отклонения от здравия разум.

26 февруари 2012 г.

Икономика на чалгата

Може би вече сте забравили, но преди 15-20 години в публичното пространство се развихри дебат за и против чалга музиката, която бързо набираше скорост. Известни естрадни изпълнители и интелектуалци подеха мощна кампания против тази музика с надеждата, че могат да стопират процеса. Не успяха.

Сега тяхната битка изглежда наивна. Защото вече знаем, че чалгата е нещо много повече от вид музика. Тя се оказа цяла култура, която може да се види не само в кръчмите и дискотеките, но също по пътищата, в парламента, в обществения транспорт, в бизнеса, дори в театрите. Чалга културата си пасна много добре на българското общество, точно както социалистическата култура.

Огромното тъсене на чалга генерира съответното предлагане, включително от интелектуалци, които претендираха, че не са част от тази култура, но произвеждат чалга, за да се изхранват - нещо като проституция, но не с тялото, а с душата. Чалга културата превзе всичко - от изкуството до политиката. Не подмина дори науката (например археологията и историята).

Тази култура отчая и демотивира много от най-кадърните българи във всякакви сфери. Голяма част от тях станаха песимисти. И вместо да се опитват да променят България към по-добро, се ограничиха до пасивно коментиране пред медиите на постоянните обществени провали, обяснявайки ги, къде директно, къде завоалирано, с глупавото общество. 

Чалга културата не подмина и медиите. Тя издигна на повърхността прости, необразовани, некадърни и неетични, но агресивни журналисти. Чалга журналистите станаха по-известни от добрите професионалисти в журналистиката.

Няма да изброявам конкретни имена на чалга журналисти. Лесно ще ги разпознаете по крясъците и агресията им.  Не бих искал да давам примери, защото самото им споменаване ме погнусява. И защото са твърде вредни, за им правия реклама. Колкото повече говорим за тях, толкова повече ги легитимираме като значими публични фигури, заслужаващи внимание, каквито те не са. И така без да искаме генерираме допълнително търсене на техния чалга продукт. 

Аз, както много други българи, се дразня от чалга журналистите. Но не мисля, че коментирането на поредната простотия на виден нейн представител ще има някакъв положителен ефект за обществото. Критикуването на чалга журналистиката е също толкова безсмислено, колкото критикуването на чалга музиката в началото на 90-те. А може би дори вредно.

Аз наказвам чалга културата като не я потребявам, игнорирам я доколкото мога и я конкурирам, предлагайки алтернативи. Вместо да обръщаме внимание на доставчиците на чалга, просто трябва да произвеждаме и предлагаме на пазара добри алтернативи. Не само на чалга журналистиката, но и въобще на чалга културата, всеки в своята сфера. Песимистите вероятно ще кажат, че няма достатъчно голямо търсене на алтернативи от обществото. Дори ако това е така, има решение. Стив Джобс създаваше продукти, за които нямаше търсене преди да се появят на пазара, защото хората дори не осъзнаваха, че имат нужда от тези продукти. Ако всеки се опитва да произведе iPhone-a, iPad-a и iPod-a в своята сфера чалгата ще отиде там, където й е мястото. Сигурно ще отнеме много време и сигурно няма да изчезне напълно, но поне ще бъде маргинализирана дотолкова, че да не влошава качеството ни на живот.

22 февруари 2012 г.

Стопяването на фискалния резерв

От няколко дни темата за фискалния резерв на държавата е доста дискутирана публично. Казват се какви ли не числа, правят се прогнози, но ето какво показват официалните данни на Министерството на финансите (само за 2012 г. източник е Менда Стоянова, председател на бюджетната комисия в парламента).


Резервът е паднал на нивото от 2005 г. Ясно се вижда, че ако правителството продължи да харчи със същите темпове фискалният резерв ще свърши след две години. За да не се случи това правителството трябва да балансира бюджета и да продължи приватизацията.

Румен Овчаров (БСП) срещу всички



В интервю за Дневник Румен Овчаров, депутат от БСП казва, че трябва да бъде отменен плоския данък. Аргументите му са твърде несериозни, за да ги оборвам, но ще обърна внимание на важен детайл, който Овчаров засуква, за да не се разбере.

БСП иска да обложи с 30% доходите на богатите. Да, но единственият начин промяната да има търсения ефект е да се увеличат и данъците върху бизнеса. Защото богатите хора имат фирми и могат да си получават високите доходи като дивидент от тези фирми. В БСП очевидно са се усетили за тази важна подробност.
В управленския проект казвате, че ниските ставки са едно от предимствата ни за чуждестранните инвестиции. За корпоративното облагане предвиждате ли промени?
- Не, ставките трябва да бъдат запазени. В комплекс с увеличеното подоходно облагане това би трябвало да накара бизнесмените да се насочат към инвестиране на приходите. Един от вариантите, върху който мислим, е да освободим от данък плащанията за труд, а да обложим само плащанията от капитал - тоест данък на превръщането на печалбите чрез дивидент в трудов доход.
Тоест Румен Овчаров първо казва, че няма да вдига данъка върху бизнеса, а веднага след това витиевато добавя, че мислят да увеличат данъка върху дивидентите. Което, разбира се, е удар срещу бизнеса, защото наказва капитала. А оттам, удар върху всички българи, който е особено тежък в момент, когато има малко инвестиции и много безработни.  

Дано в БСП надделее здравия разум, защото ако това е алтернативата на сегашното управление, нищо добро не ни чака.

Снимка: Народно събрание

16 февруари 2012 г.

Моята пазарна тояга за М-тел


От 12 години съм клиент на М-тел. Работата ми е свързана с доста говорене по телефон и правя сравнително големи сметки. През есента на миналата година реших да прекратя договора си с М-тел за интернет. Тогава разбрах защо хората масово псуват компанията. Отказаха ми, защото договорът ми щял да изтече през лятото на 2012 г. Казах им, че много добре си спомням - договорът ми е едногодишен и вече е изтекъл. Момичето в офиса на М-тел в Студентски град ми отговори, че бъркам. 

Веднага след това от коментари в социалните мрежи и блогове разбрах, че всъщност компанията едностранно ми е продължила договора с една година без право да го прекратявам. След това на два пъти бяха правени законови промени, които имаха за цел да прекратят тази порочна практика.

Днес отново отидох в М-тел, платих месечна сметка от 127 лв. и поисках да си прекратя договора за интернет. Отново ми отказаха, защото законовите поправки се отнасяли само за договори, които са подновени тази година. Това вече за мен е знак, че 13-ата ми година като клиент на М-тел ще е фатална за договорните ми отношения с компанията. При това не само за интернет, а и за останалите услуги - телефонни разговори и BlackBerry план.  

Какво печели М-тел от некоректното си отношение към мен? Десет месечни вноски по 25 лв. за интернет, общо 250 лв. Какво ще загуби М-тел? Над 100 лв. всеки месец от средата на тази година натам. Ако съм жив и здрав това ще са много хиляди левове - средно по около 1500 лв. всяка година. 

Според мен пазарните стимули са най-добият начин да накараме компаниите да бъдат коректни с нас като клиенти. Какъв е смисълът да се караме с младите момичета в офисите на М-тел? Няма по-голяма тояга за една компания от това да спрем да ползваме услугите й. И когато тези компании видят, че ние, българските граждани, реагираме на подадените от тях сигнали с адекватно пазарно поведение, тогава ще спрат да ни третират като крепостни селяни.

15 февруари 2012 г.

Най-влиятелните българи


Колегите ми от американския Forbes правят от много години класацията топ 70 на най-влиятелните хора в света, която се цитира от медиите по цял свят. От няколко месеца насам работя по първата класация на Forbes България за най-влиятелните българи и на първия рожден ден на списанието в края на март ще публикуваме в списанието топ 30 на най-влиятелните българи.

Работата ми по този проект се оказа много по-интересна отколкото съм си представял. Интересно им беше и на десетките добре информирани (според мен) хора от различни сфери, с които се срещнах до момента, за да чуя тяхното мнение и да направят своята класация. Ако ви се вижда интересно, можете да се включите в дебата за най-влиятелните българи. Във форума на сайта на Forbes България можете да направите вашата класация. За да ви помогнем, там публикувахме нашата методология, както и примерен списът от 60 кандидати за топ 30. А в анкетата в блога на Forbes България можете да посочите първите 10.

13 февруари 2012 г.

Кенет Рогоф - един опасен експериментатор



Професорът от Харвард и бивш главен икономист на МВФ Кенет Рогоф е дал интервю за Ханделсбалт, което ме подразни с откровените си лъжи и манипулации.
През последните 200 години имахме забележителен период на индустриални иновации, който освободи по-голямата част от човечеството от бедността. Но сега възниква въпросът дали можем да продължим икономическия растеж с такова темпо. Един до два процента ръст годишно звучи като минимум, но пресметнете: ако през следващите две столетия увеличаваме доходите на глава от населението с по един процент годишно, тогава в края на този период ще бъдем осем пъти по-заможни, отколкото днес. Как ще съумеем да извършим това, без да разрушим околната среда или социалната стабилност? 
По логиката на Рогоф най-добре ще е цялото население на земята ритуално да се самоубие, за да опази околната среда непокътната.

Икономическият растеж означава по-малко бедност, по-малко безработица, по-образовано, по-здраво и по-дълголетно население. Представяте ли си например колко знание, технологии и лекарства няма да ги има утре ако се ограничава растежа и колко хора ще убие липсата им? А ако един от тях сте вие, или ваш близък?
Финансовата криза показа ясно, че имаме нужда от нов императив за растеж. Нека вземем като пример Съединените щати. Тук растежът е концентриран изключително върху частния сектор - върху потреблението, върху недвижимите имоти. Имаме система, в която се дава драстично предимство на частното потребление за сметка на държавните разходи.
Точно тази система направи САЩ с 50% по-богата от ЕС. Кейнсианците удобно пропускат в анализите си факта, че държавата трябва да вземе отнякъде пари, че това ще увеличи рисковете, че инвеститорите и пазарите реагират негативно на по-високия риск. Хора като Рогоф продължават да гледат на пазарите, тоест на хората, като на идиоти, имащи нужда от господар, който да ги предпазва да не се наранят.
Повечето икономисти се опитват да решат проблемите с математически модели, като пренебрегват стратегическите аспекти като власт и демократична стабилност. Те са убедени, че само трябва да стават все по-добри математици с все по-сложни модели, за да решат всички проблеми. Но това просто е грешната посока. Икономиката е социална наука, а не просто наука. Тя трябва да се съобразява с фактори като политика и история, за да намира действително годни решения.
Повечето икономисти? Ако говори за повечето си колеги от Харвард мога да си представя какви студенти ще излязат оттам. Но аз, от повечето икономисти, които чета и познавам, нямам впечатлението да не знаят каква наука е икономиката.
Основното убеждение [...], че пазарите функционират съвършено и че намесите на държавата могат да водят само до по-лоши резултати, е опровергано.
Тотална манипулация. Първо, може и да има, но аз не се сещам за икономист, който да твърди, че пазарите са съвършени. Чел съм много икономисти, които казват, че пазарите не са съвършени, но просто няма нищо по-добро от тях, включително държавната намеса. Второ, никой не казва, че намесите на държавата водят само до по-лоши резултати. От 10 "намеси" една може и да е успешна. Държавата е лош предприемач/инвеститор не защото винаги губи, а защото политикът/министърът/чиновникът играе с чужди пари, което го прави по-склонен да поема неразумни рискове, защото не той поема загубите, те се разпределят върху данъкоплатците. Да не говорим за стимулите му да се корумпира. Още по-лош е резултатът когато държавата е монополист. Примери много.
Сега е дошло времето за повече експерименти, за изследване несъвършенството на пазарите. Но ще бъде много по-лесно да се атакува съществуващата система, отколкото да се изгради солидна, нова система.
Може би най-опасното твърдение. Виждаме докъде доведоха гръцките експерименти. Виждаме накъде водят и унгарските експерименти. Не ми се иска да видя подобни експерименти в България.

Всъщност, ако говорим за световната финансова криза, там се провали един пазар, който не беше свободен - пазар, в който държавата се намесваше активно. Държавата насърчаваше всеки бедняк в САЩ да си купи огромно жилище на кредит, държавата негласно гарантираше тези заеми, държавата държеше ниските лихви и държавата стои зад философията за спасяване, известна като "твърде голям, за да фалира". Кой се провали тогава? Ами очевидно не свободния пазар, а държавната намеса.

Снимка: Wikipedia/IMF

12 февруари 2012 г.

Банковите лихви: пазар срещу регулации


Преди две години забелязах, че страстите в обществото силно се нажежават когато се заговори за банки и лихви. Кризата, загубата на работа, поемането на твърде много рискове, невъзможността да се изплащат кредитите, недоглеждането на условията по договорите, едностранното вдигане на лихвите и липсата на сигурност породиха огромно недоволство сред хората. При липсата на пазарни традиции те насочиха вината към банките и потърсиха помощ, естествено, от държавата.

Политиците, разбира се, първи забелязаха това. И започна да се лее популизъм как държавата трябва да направи нещо срещу лошите банки. Темата се оказа толкова политически апетитна, че дори финансовият министър Симеон Дянков, който иначе е привърженик на пазарните решения, започна да говори за още регулации. А феновете на държавната намеса заговориха дори за таван на лихвите, независима комисия, която да регулира и контролира лихвените нива и дори за създаване на огромна държавна банка, която да отпуска нисколихвени кредити.

Това е горе-долу контекста на дебата, в който наскоро участвах в "Референдум" по БНТ. Ако темата ви е интересна и сте пропуснали предаването можете да го гледате тук. Главният изпълнителен директор на Банка ДСК Виолина Маринова, бившият зам.-министър на финансите Любомир Дацов и аз защитавахме пазарните решения и изтъквахме нуждата от подобряване на бизнес средата, а проф. Кръстьо Петков, кредитният анализатор Радослав Пашов и Мариана Кукушева от БТПП общо взето обвиняваха банките и предлагаха административни решения.

Ето основните ми тези и аргументи (повечето успях да кажа в предаването, а останалите загатнах).

За да падат лихвите трябва да има свободна конкуренция и нисък риск, който зависи от средата за бизнес.

Движението на лихвите показва, че има свободна конкуренция. В началото на кризата лихвите се качват, а от три години падат, като по някои кредити са на нивата от преди кризата и дори под тях.

Въпреки че ниските лихви като цяло са полезни за икономиката, когато говорим за сваляне на лихвите не трябва да забравяме, че не всички печелят от това. Българските граждани имат 31 млрд. лв. депозирани в банките и печелят доходи от високите лихви, които отиват например за добавка към пенсиите им, или за лечение, или за образование на децата им, или за оцеляване в черни дни.

По време на кризата лихвите, които правителството плащаше по 10-годишни ДЦК стигнаха 8 % (а сега са около 5 %). Не може да се очаква банките да отпускат 30-годишни жилищни кредити при по-ниска лихва. Не може да се очаква и лихвите по депозитите да са много по-ниски, защото иначе много спестители ще предпочетат да инвестират в приеманите за най-нискорискови ДЦК.

Не е възможно картелно споразумение за поддържане на високи лихви и такси между 31 конкуриращи се в България банки, особено в динамичната среда, в която живеем.

Не е вярно твърдението на Симеон Дянков, че откакто ГЕРБ управлява рискът е паднал. Българските CDS-и са скочили от средата на 2009 г., когато правителството на Бойко Борисов пое властта, до сега с един пункт. Може би те не са най-добрият индикатор за риска, но чуждестранните банки го използват като база за оптускане на ресурс на българските си дъщерни банки.

Не е коректно лихвите в България да се сравняват с лихвите в Германия, Гърция, Австрия и други страни от еврозоната. Защото банките от тези страни имат лесен достъп до финансов ресурс от Европейската централна банка при 1% лихва. Банките в България нямат достъп до този ресурс, защото България не е член на еврозоната.

Сравнение със страните от ЕС извън еврозоната показва, че лихвите се влияят от риска в съответната държава. Затова например лихвите по кредити в Унгария и Румъния са по-високи от тези в България.

Банките в България се финансират от депозитите на гражданите, а лихвите по срочни депозити до една година в момента са около 5-6% (за сравнение, лихвите по депозити в Германия са около 2%). Нормално е лихвите по кредити да са над тези нива.

Евентуални нови регулации най-вероятно ще вдигнат лихвите по кредитите вместо да ги намалят. Например предложението лихвите по кредитите да се определят на базата на независими индикатори като Юрибор ще доведе до вдигане на лихвите. Защото в момента тримесечният Юрибор е на рекордно ниско ниво - около 1%. И ако се използва за база, когато Юрибор възстанови нивото си от преди кризата от около 3-4%, цената на кредита ще се качи.

Държавната банка не е решение. При правителството на Жан Виденов имаше държавни банки, включително Държавен фонд за реконструкция и развитие, които раздаваха изгодни креди. И доведоха до катастрофата от 1996-1997 г.

Таван или друг контрол върху лихвите, включително чрез "независима" комисия също не е решение. Лихвата е цената на парите, а контрола върху цените доказано не работи, което се видя и при социализма (води до дефицити, корупция, сив пазар и накрая фалит). Няма по-независима и по-добра институция, която да определи лихвите от пазара.

Ако правителството иска ниски лихви, трябва да намали риска като осигури добра среда за бизнес - последователна и предвидима политика, прозрачност, макроикономическа стабилност, балансиран бюджет, ниски данъци, свободни пазари, минимални регулации, добра защита на частната собственост, структурни реформи в публичната сфера.

Ползването на кредити и въобще на банкови услуги не е универсално право. Ако не харесвате условията на дадена банка, изберете някоя от останалите 30 банки. Ако не приемате и техните условия, не ползвайте банкови услуги. Има алтернативи и за инвестиции, и за кредити, и за разплащания.

Когато говорим за проблеми с банките трябва да внимаваме с генерализирането. Абсурдно е да обвиняваме всички банки когато имаме забележки към една-две.

Най-добрият начин да стимулираме дадена банка да бъде коректна е да защитаваме правата си е да имаме пазарно поведение. Ако смятате, че банката е нарушила договора с вас, подайте жалба до ръководството й. Ако не успеете да се разберете, можете да подадете жалба и до БНБ. Ако пак не сте удовлетворени, обърнете се към съда. Ако не сте сигурни дали имате основания да осъдите банката, обърнете се към професионален консултант/адвокат. Ако искате да накажете некоректна банка, защитете правата си по закон и не ползвайте услугите й.

Не ме разбирайте погрешно. Не твърдя, че всички банки са идеални. Дори съм сигурен, че има има много място за подобрение. Просто смятам, че решението е повече пазар, а не повече регулации.

ACTA и банковите лихви: свобода или роби на държавата


Между опитите на държавата с нови регулации да защити авторските права и да намали лихвите има много общо.

Целта на ACTA изглежда благородна - да се защити собствеността върху авторските права. Наистина, всеки притежател на авторско право сам трябва да си прецени дали да го разпространява безплатно или платено. Правителството и политиците обаче използат наличието на проблем, за да реализират друга цел - да повишат своята власт чрез намеса в частни търговски взаимоотношения. Очакваният краен резултат: АСТА няма да постигне благородната си цел да защити авторските права, но държавата ще постигне скритата си цел да има повече контрол върху интернет и живота на хората.

Целта на лихвените регулации също на пръв поглед е благородна - лихвите по кредитите да паднат. Защото ниските лихви стимулират потреблението и инвестициите, което ускорява икономическия растеж. Правителството и политиците обаче отново имат своята скрита цел - да спечелят любовта на избирателите като навлязат в частни търговски взаимоотношения и защитят "беззащитните хора" от "алчните банкери". Очакваният резултат: лихвите не само няма да паднат, но всъщност има риск да се качат, което ще стимулира още повече регулации; а конкретни политици ще се окичат с ореола на защитници на народа, освобождавайки го от правото да избира свободно (точно както социализмът разбира свободата).

И в двата случая благородната цел не е постигната, но е ограничена свободата ни да избираме. И двете решения ни превръщат в роби на държавата. А и двете цели имат своите пазарни решения. Ключовата дума е конкуренция. Свободната конкуренция ще предложи алтернатива на пиратството и ще свали лихвите. Това всъщност вече се случва - бизнесът постепенно намира решения на проблема с авторските права (като iTunes), а конкуренцията сваля лихвите в България от три години насам и по някои кредити те дори са под нивата от преди кризата.

Правителството и политиците също трябва да направят нещо. Вместо полицейщина и евтин популизъм да предложат стабилност и свободна конкурентна среда.

Илюстрация: foxumon, sxc.hu