16 юли 2012 г.

Forbes: Гърция срещу България


Нейтън Луиз, контрибутор на Forbes, сравнява Гърция с България в опит да обясни защо 6 хил. гръцки компании са избягали в България.

Той разбива мита, че гръцката икономика е в рецесия заради "суровите икономии" и показва с конкретни официални данни, че "сурови икономии" в Гърция няма. Напротив, статистиката показва, че правителствените разходи се увеличават и през 2012 г. са рекордно високи.

Луиз обяснява, че вдигането на данъците не работи когато те по принцип са високи. Въпреки данъчните увеличения от последните години, данните показват, че приходите от данъци в Гърция намаляват. И препоръчва на страната да последва примера на България.
България е член на ЕС с всичките предимства на свободната търговия в съюза. Българският лев е здраво свързан с еврото чрез валутен борд. А в Атина се разпространяват слухове, че Гърция ще напусне еврото и ще въведе местна валута, обречена на обезценка и колапс.    
Но най-важното, България има плосък данък от 10% за доходите и корпоративните печалби. Ставката на ДДС от 20% е доста висока, но е под тази на Гърция, която е 23%.   
Гърция трябва да последва примера на България като веднага въведе плосък данък. Когато България го направи данъчните приходи всъщност скочиха с 5.24% през първата година от въвеждането на плосък данък в сравнение с последната година с предишната данъчна система.  
След това гръцкото правителство трябва да намали разходите си драматично, за да ги изравни с данъчните приходи. Това са "сурови икономии с растеж". И това е същата стратегия, която Роналд Рейгън и Маргарет Тачър използваха през 80-те години. Тя би работила отново днес в Гърция.
Тази статия на Forbes е пример, че когато в България се провеждат политики, основани на здравия разум и се правят правилните реформи, добрите новини рано или късно стигат до света, при това без да се дава нито лев за  PR.

13 юли 2012 г.

Кейнс не е... кейнсианец


Дали защото българското общество е етатистко, или защото в УНСС ни набиваха Кейнс в главите, а чак в края на лекцията се споменаваше накратко, че някакъв луд икономист - Милтън Фридман - мисли точно обратното, или пък заради нещо друго, в България има много кейнсианци и малко "пазарни фундаменталисти". Един от тези "фундаменталисти", икономистът Георги Ганев, в два свои постинга (Кейнс и контекстът 1 и Кейнс и контекстът 2) поднася една неприятна изненада па кейнсианците - Кейнс не е кейнсианец:
...ако по някакъв начин днес Кейнс беше жив, той в никакъв случай не би бил кейнсианец. И далеч не съм първия да твърди това... 
Човекът е бил практик и е реагирал, и писал, в конкретни ситуации по повод конкретни текущи проблеми и съответно е препоръчвал конкретни политики и действия. При промяна в ситуациите е препоръчвал други, често точно обратни, политики. И се е обосновавал теоретично. 
...всеки цитат от Кейнс е почти безсмислен, и позоваването на него може да бъде много опасно, ако е изваден от конкретния контекст, в който Кейнс е казал или написал този цитат. Защото, ако бъде изваден от контекста и бъде приложен към друг контекст, то за този друг контекст Кейнс би имал друг цитат, често коренно противоположен.  
...според Кейнс, при нива на облагане на домакинствата и фирмита над 25% от националния доход минусите откъм депресиране на частната стопанска дейност започват да надделяват над плюсовете от харчовете на държавата. 
Какъв е днешният контекст? Имаме водещи световни икономики, които облагат своите домакинства и фирми на нива значително над 35, в много случаи над 40 и дори над 50% от националния доход. Имаме огромни публични дефицити и нива на публични дългове, каквито Кейнс през живота си не е виждал. И имаме сериозна рецесия. Какво би препоръчал Кейнс в този контекст? Не знам. Но някак си подозирам, че то не би било дългово финансиран фискален стимул. Просто не се връзва. 
Както е ясно цитирано тук (стр. 168) и тук (стр. 296), след среща с американски икономисти през 1944 Кейнс произнася фразата “Аз бях единственият не-кейнсианец там” 
...според Кейнс политиките за избягване на спадове се провеждат по време на бумове! И начинът да постигнем избягване на нов спад е активно, със средствата на макроикономическата политика, да изваждаме гориво от растежа, да охлаждаме икономическия ентусиазъм, да правим бюджетни излишъци и да трупаме фискални резерви с ясната цел да забавяме идващия бум.

3 юли 2012 г.

Затъването на ЕС и катастрофата


Криворазбраната солидарност, изгубването на усещането за здрав разум, популизмът, прилагането на кейнсиански идеи за излизане от кризата, калпавата банкова система, отлагането на важните структурни реформи и, най-общо, етатизма, властващ в ЕС, вече водят до своите логични резултати.

Над една трета от 17-те държави в еврозоната са на практика в състояние на фалит. Европейските институции и лидери се опитват да спасяват от пълна катастрофа Гърция (с дълг 161% от БВП за 2012 г.), Ирландия (116% дълг), Кипър (77% дълг), Италия (124% дълг), Испания  (81% дълг) и Португалия (114% дълг). А Белгия (101% дълг) и Франция (90.5% дълг), втората икономика в ЕС, са на път да се присъединят към проблемните страни.


Дългът на държавите в еврозоната е средно 90% от БВП, а в ЕС - 86%, при максимално ниво (по Маастрихтските критерии), смятано за разумно 60% от БВП. И продължава да се покачва. Според прогнозите на Европейската комисия през следващата година ще се увеличи с още около 3% от БВП.


Европа нарушава основни принципи в икономиката като спасява нездрави банки и правителства от фалит. Вместо решително да отреже болното, за да оцелее здравото, Европа позволява на болестта да обхване нови и нови територии. Точно както действа гангрената.   


Фалиралите държави се опитват, и до сега успяват, да прехвърлят сметката на здравите, основно на Германия (116% 82% дълг), най-голямата и все още доста здрава икономика в ЕС. Което, разбира се, не само не решава проблемите, а  създава и нови - още по-голямо задлъжняване, още по-голям апетит за вълшебни спасителни пакети, изчерпване на възможностите за спасяване, постепенна загуба на доверие към целия ЕС и опасност от банкови паники.


Резултатът към момента е висока безработица и рецесия. Безработицата в Европа продължава да се увеличава като нивото й в еврозоната достигна рекордните от създаването на монетарния съюз 11.1%. Много от европейските икономики са в рецесия, а в целия ЕС през 2012 г. се очаква нулев растеж, при това съчетан с инфлация над целевата от 2% (в нормални условия при стагнация инфлацията би била доста по-ниска). Проблемните държави дърпат надолу всички останали като икономиката на ЕС все още не може да възстанови нивата си от преди рецесията, започнала в края на 2007 г.


Всичко това рано или късно ще доведе Европа до икономическа и финансова катастрофа. Според мен тя може да се случи още тази или следващата година, но най-късно през 2014 г. Всичко зависи от това кога хората ще видят финансовата пирамида, която расте застрашително и, по всичко изглежда, ще продължава да расте докато предизвика европейска банкова криза. Накратко, очаквам до три години в ЕС да се случи нещо подобно на финансовата катастрофа в България от 1996-1997 г. - загуба на доверие, банкова паника, пускане на печатницата за пари, висока инфлация, рецесия, разпадане на еврозоната и масови официални фалити на правителства, банки и бизнеси. Дори ако еврото се запази в част от сегашните страни в еврозоната, Европа ще се движи не на една, а на много скорости.


Теоретично, този сценарий може да бъде избегнат с рязка промяна на мисленето, но на практика, следейки дебата и настроенията в Европа и света, не виждам как това може да стане. В момента гласът на разума е глас в пустиня. При това не само в континентална Европа, но дори във Великобритания (91% дълг) и САЩ (102% дълг за 2011 г.), които също градят огромни финансови пирамиди.


Големият срив ще бъде и началото на края на кризата. Вероятно тогава Европа, а и светът, най-после ще разбере, че можеше да избегне катастрофата, ако правителствата спазваха простото правило да не харчат повече отколкото имат, или поне не много повече. Както правят повечето страни в Североизточна Европа - като Естония (10% дълг), Литва (40% дълг), Латвия (44% дълг), Швеция (36% дълг), Финландия (51% дълг).


Възможно е да се родят нови монетарни съюзи. Българският лев най-вероятно ще продължи да е прикачен към валутата на Германия, както и да се казва тя - евро, северно евро, марка, или нещо друго - което предвид ситуацията може би е най-добрата възможност (Германия вероятно ще направи всичко възможно да не обезцени драстично своята валута).


Едва ли ще има страна в Европа, която да не пострада от катастрофата. Но е сигурно, че неразумните - държави, банки, компании и хора - ще пострадат повече. През кризата ще минат по-лесно страните с ниска задлъжнялост, стегнати бюджети и здрав банков надзор. В този смисъл, ако българското правителство и БНБ продължат консервативните си политики, България (18% дълг) ще мине сравнително леко през кризата и още веднъж ще докаже на света, че валутният борд работи прекрасно дори и в кризи. А ако правителството започне да прави структурни реформи и да работи активно за подобряване на бизнес средата, България може да излезе от кризата с летящ старт и да започне отново бързо да догонва развитите общества по стандарт на живот.