23 октомври 2012 г.

България в класацията на Симеон Дянков



България слезе с две места в класацията на Световната банка за условията за правене на бизнес (Doing Business) спрямо предходната година. На пръв поглед това не е голяма новина. Ние си знаем колко трудно се започва бизнес в страната, колко голяма е корупцията, колко са тежки регулациите, колко е обречена борбата на малките предприемачи с монополите, колко е трудно да построиш фабрика, колко незащитена е собствеността.

Голяма новина обаче има. Първо да припомня нещо, което може би сте забравили. Преди да стане вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков ръководеше този проект на Световната банка, измерващ по обективни критерии условията за бизнес по страни. Нещо повече, Дянков е създател на класацията Doing Business. Година-две преди да влезе в политиката той разказваше на среща с членове на Българската макроикономическа асоциация колко трудно му е било да прокара проекта, как с печеленето на изборите от Саркози най-после Франция, която до тогава е била против тази класация, е подкрепила проекта. Разказваше и за битката си със световните синдикални организации и организациите на нотариусите, които са основните врагове на такива класации. Добре си спомням колко щастлив се върнах от тази среща заради това, че има такива кадърни и успешни българи, които се опитват по много интелигентен начин да подобрят условията за бизнес по целия свят и имат волята да се борят със силни световни лобита, за да прокарат идеите си. И когато Симеон Дянков стана вицепремиер и министър на финансите бях сигурен, че той ще успее да изтегли България много напред в класацията.

Голямата новина е, че това не само не се случи, но страната падна от 44-то място (по новата методология - от 51-во) през 2009 г., на 66-то място в сегашната класация. Нямам логично обяснение защо Дянков забрави собствената си класация когато зае отговорните си постове в държавата. Нямам обяснение защо преди години имаше сили да се справи с Франция, влиятелното световно лоби на нотариусите и още по-влиятелните синдикалисти, а през последните години не можа да се справи със съответните български юридически, синдикални, чиновнически и всякакви други лобита, които се изхранват от липсата на лесни условия за бизнес.

В контекста на голямата безработица, влачещата се по дъното икономика и предстоящите през 2013 г. парламентарни избори в България, ще си позволя да дам един безплатен съвет на всички конкуриращи се политически партии, които напоследък се надпреварват да предлагат вредни идеи. Вижте класацията на Дянков. Вижте също двете световни класации за икономическа свобода (на Фондацията Херитидж и на Института Фрейзър) и класацията за конкурентоспособност на Световния икономически форум. Във всички тях има конкретни и ясни критерии за оценки и всеки от тях може да се превърне в точка от предизборните програми. Може да се постави и ясна, измерима и хубава цел - за един мандат България да влезе в топ три на тези класации. Това е напълно постижима цел, която ще освободи запушения предприемачески дух и ще подобри живота на българите. Която политическа партия си постави и постигне тази цел, най-вероятно ще управлява България много повече от един мандат.

16 октомври 2012 г.

Провалът на пазара на труда

През 2008 г., преди да бъде ударена от кризата, България беше сред групата страни с най-ниска безработица - 5.6%, по-ниска от средната за ЕС, която беше 7.1%. От тогава до сега безработицата в страната непрекъснато се увеличава и през авгус 2012 г. тя е 12.5%. В ЕС нивото й също се увеличава, но не толкова драматично и сега е с два пункта по-ниско - 10.5%. България вече е в другия край на графиката сред страните с най-голяма безработица.






Ситуацията изглежда още по отчайваща ако се погледнат данните за заетостта (тъй като много от реално безработните са обезсърчени да търсят работа и не са регистрирани в бюрата по труда). За същия период са загубили работата си близо половин милион българи.

Накратко, в резултат от кризата търсенето и предлагането на труд се срещнаха при неприемливо високи нива на безработица. Причините, и съответно решенията, според мен трябва да се търсят на няколко места.

1. Регулациите на трудовиия пазар, шумно подкрепяни от синдикатите, не позволяват свободно договаряне между работодател и работник. Под предлог, че защитава работника, законът (Кодекса на труда) потиска търсенето на труд и произвежда безработица. Изходът е либерализация на пазара. Вместо това, правителството още повече го затяга с вдигането на минималната работна заплата и осигурителните прагове. И така допълнително удря най-беззащитните - ниско квалифицираните хора от провинцията.

2. Бизнес средата не е достатъчно благоприятна, за да привлече необходимите инвестиции. Нивото им продължава да е твърде ниско за страна, която има много да догонва. А без инвестиции няма нови работни места. Стабилната макроикономическа среда, валутният борд и плоският данък са изключително важни, но далеч не са достатъчни. Огромни сектори, като здравната система, са монополизирани. Много пазари са несвободни, например енергетиката или пазара на пенсионни схеми. Правителството постоянно се опитва да интервенира на пазарите. Неговата философия - ако вдигате цените ще ви скъсаме от проверки и винаги ще ви хванем за нещо нередно - си е чист държавен рекет. Успехът на един бизнес в България твърде много зависи от близките отношения с властта, което вместо свободния предприемачески дух, стимулира корупцията.

3. Българското образование произвежда основно чиновници и роби, а не предприемачи и лидери. Образованието е централизирано и почти напълно монополизирано от държавата, което го лишава от свободна конкуренция и гъвкавост. Най-очевидният пример е, че не успява да произведе достатъчно IT кадри, а в сферата на информационните технологии има огромен дефицит на специалисти и на практика там безработица няма. За съжаление, няма никакви индикатори за децентрализиране и демонополизиране на системата. Визията на правителството за реформи стига до барникане на дребни настройки в системата чрез нов закон, вместо до фундаментална промяна на системата. Друг е въпроса дали обществото е готово и иска такава промяна.

4. Дълговата криза в ЕС без съмнение също има негативен ефект върху безработицата заради рисковете, които носи за България. Страната не може да направи нещо значимо за премахването на тези рискове, но може да ги редуцира с консервативна фискална политика - балансиран бюджет, увеличаване на фискалния резерв и намаляване на публичния дълг чрез приватизация, поставяне на повече буфери в бюджета, например задържане на част от разходите и харчене само при несбъдване на песимистичния сценарий. Стрктурните реформи също могат много да помогнат, особено в пенсионната и здравната системи.

12 октомври 2012 г.

Опасен икономист - утопист


Като за края на работната седмица, отчитам първите резултати от опита ми за по-позитивно и по-балансирано писане с фокус към политиките, а не към личностите. Май никога до сега не съм получавал повече лични нападки. Ето най-негативните коментарите, без редактиране, под два от последните ми текстове - Българската икономика: 8 минуса, които могат да се превърнат в плюсове и Провалите и успехите на правителството на Бойко Борисов- препубликувани във fakti.bg (тук и тук):

А бе ти да не мислиш че в България живеят маймуни , че да ти вярват.

Абе, папагал! Какъв си ти, бе, че ще тласкаш министрите в определена посока! Локумджия такъв!

Матеев ,
колко плащаш , за да ти научим името?
струва си да се изкажеш по някакъв въпрос - ако си спекулант, ако си политик,ако си адвокат........Ти не си такъв !
---------
ти бъдещ политик ли си или просто ни напомняш за себе си ?

Авторът да отиде на психиатър, за да обсъдят чувството му на вина и непредизвикана тревожност.

защо не се скриеш .какви успехи какви 5 лева

Абе Йордане, ти сам вярваш ли си на това което си написал?

такива като теб са най-опасни и вредни за страната, не управляващите.

Йорданчо,приятелю, ти наистина ставаш за присмех с този некомпетентен макроикономически анализ.

Данчооооо,бледо момченце такива икономистчета като теб е..ха м..та на държавата.

И всичките тези глупости ги пише икономист!!!

Толкова повърхностен анализ трудно може да се направи, но ето че г-н Матеев е успял!!!

Това момченце е трето поколение ,,икономисти,, които говорят едно и също...т.е. те се изхранват като говорят глупости.

Такива хора трябват на България, да и обещават, да галят ухото с нови български митове.

45 години обещания за светло бъдеще а сега за дъжд от чуждестранни инвестиции.ИКОНОМИСТ-УТОПИСТ.

Фалит на България е все по-малко вероятен



Разумното и консервативно управление на публичните финанси рано или късно дава своите положителни резултати. Котировките на CDS-ите (credit default swap) може и да не са перфектния измерител на риска от фалит на една държава, но са важен индикатор за това какво си мислят инвеститорите и финансистите за стабилността на една държава. Конкретно за България цената им пада драстично от началото на годината - от 428 пункта на 5 януари до 141 пункта на 11 октомври. Което означа, че рискът от фалит силно намалява. И ако тенденцията се задържи, можем да очакваме падане на лихвите и привличане на повече инвестиции.

България е в средата сред останалите страни в Европа по цена на CDS-ите (колкото по-близо до нула е котировката, толкова по-малък е рискът от фалит). Вероятно щеше да е още по-напред ако не беше фалирала два пъти след 1990 г.

Швеция - 29
Норвегия - 23
Финландия - 40
Дания - 48
Обединено Кралство - 48
Германия - 51
Холандия - 64
Австрия - 66
Чехия - 85
Естония - 92
Полша - 96
Франция - 104
Белгия - 113
Словакия - 115
България - 141
Русия - 143
Литва - 153
Турция - 155
Латвия - 162
Румъния - 244
Ирландия - 280
Хърватия - 291
Унгария - 304
Италия - 317
Словения - 319
Испания - 360
Португалия - 477
Украйна - 718
Гърция - 23389 (страната вече не се котира, последните данни са от 8 март 2012г.)
Източник: Дойче банк

Разбира се, с още по-консервативна фискална политика (балансиране на бюджета и повече буфери в случай на песимистично развитие на дълговата криза в ЕС), здрав разум и реформи, рисъкът може да падне още повече.

А ето какво пишат за риска в България анализаторите от Economist Intelligence Unit:
Държавен риск: позитивна перспектива. Прогнозираме, че публичният дълг ще остане нисък. Очакваме по-малък бюджетен дефицит през 2012-2013 г., отколкото през 2011 г. През септември променихме перспективата на положителна в светлината на бюджетния излишък за първото полугодие.
Валутен риск: стабилна перспектива. Полисимейкърите са твърдо решени да запазят валутния борд. Смяната от голям дефицит към широко балансирана текуща сметка подкрепя рейтинга.
Банков риск: стабилна перспектива. Въпреки увеличаването на лошите кредити, здравата капиталова адекватност и печалбите на банките показват общата стабилност на сектора.
Политически риск: Малко вероятно е правителството да изостави разумната макроикономическа политика. Управляващата партия няма парламентарно мнозинство, но има достатъчна подкрепа, за да придвижва своята програма. Нито една от основните партии не е заплаха за международната плотежоспособност.  
Структрен риск на икономиката: текущата сметка мина от дефицит на излишък, но преките чуждестранни инвестиции останаха относително ниски. Високата външна задлъжнялост на частния сектор продължава да е риск за макроикономическата стабилност. 

10 октомври 2012 г.

Провалите и успехите на правителството на Бойко Борисов


В България сме склонни да делим хората, включително политиците, на черни и бели. Едните казват - Бойко Борисов е лош премиер - и единствено го критикуват. Обикновено в тази позиция са политическите опоненти, представителите на независими неправителствени организации с идеална цел и журналисти и блогъри, които са фокусирани върху функцията на медиите като четвърта власт. Другите пък казват - Бойко Борисов е добър премиер и няма алтернатива - и само го хвалят. И критичните, и позитивните коментари се случват независимо дали във всеки конкретен случай Бойко Борисов прави нещо смислено или нещо вредно.

В моята работа като икономически журналист съм се хващал, че, в ролята ми на watch dog, започвам да гледам твърде критично към политиците. Фокусирам се върху кусурите им и ги критикувам безмилостно, но често пропускам да ги похваля за стъпките им в правилната посока. И тъй като обикновено съм "покривал" като ресор финансовото министерство, жертви на критичния ми поглед като журналист и блогър, са ставали Муравей Радев, Милен Велчев, Пламен Орешарски, Симеон Дянков, както и съответните им "шефове" - Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев, Бойко Борисов. Като погледна назад, виждам, че понякога съм прекалявал. С което вместо да им повлияя в една или друга посока, най-вероятно съм влязъл в графата им "враг", който не желае да успеят. А аз не съм им враг, просто съм искал да бутам нещата в правилната посока и в полза на обществото.

Мои близки са ми правили забележки, че понякога съм твърде остър и агресивен, но аз смятах, че това е мой журналистически дълг в защита на обществените интереси. След доста мислене по въпроса, днес мога да кажа, че сигурно текстовете ми щяха да бъдат по-полезни за обществото, ако бяха малко по-балансирани и по-позитивни, ако повече от тях се отнасяха за положителни промени. Това щеше да направи критиките ми много по-значими, критикуваните нямаше да ме вкарат в графата "враг" и вероятно щяха да се вслушват по-внимателно в думите ми.  

Споделям всичко това, защото виждам, че в момента много свестни, кадърни и готини журналисти и граждански активисти попадат в същия капан - започват твърде много да виждат само черното и да игнорират бялото. Те имат напълно легитимен аргумент за това - опитват се да балансират розовия поглед към властта на голяма част от българските медии. Но така те стават "врагове", а позиициите им олекват. Едно е да кажеш - Бойко Борисов е пълен некадърник и направи поредната простотия, а съвсем друго е - новата идея на Бойко Борисов не е добра - и да се аргументираш без лични нападки.

Черногледството може да е много вредно. Защото българското общество започва да вижда в черно и бяло политиците, вместо политиките. И когато то избере новия "месия" ще е много по-склонно да подкрепи и промяна на добрите политики в грешна посока.

Българите обикновено се разделят по напълно непродуктивния въпрос дали са за или против даден политик, където често няма верен отговор, защото всеки си има плюсове и минуси и обсъждането им има смисъл само по време на избори. Много по продуктивно по време на мандата на дадено правителство ми се вижда дискутирането на плюсовете и минусите на конкретна политика, идея, действие или бездействие. Там решенията се взимат постоянно, а не веднъж на четири години. И при нормална комуникация, без агресия, омраза и лични нападки, обществото може да наклони везните в правилната посока дори когато крайното решение се взима от личност, която не ни е симпатична.

С извинение за дългия увод и с риск да бъда оплют от всички страни, представям моето мнение за най-големите провали и успехи на правителството на Бойко Борисов (с уговорката, че и провалите, и успехите можеха да бъдат и по-големи).

ПРОВАЛИ

1. Здравеопазване: добрите първоначални идеи за повече конкуренция и разбиване на монопола на държавната здравна каса вече изглеждат забравени.
2. Пазара на труда: около половин милиона българи загубиха работата си от края на 2008 г. до сега, но това не само не доведе до реформи за по-свободно договаряне между работодател и работник, а дори напротив - върви се в обратната посока с увеличаването на минималните заплати и осигурителните нива.
3. Инвестиции: нивото им е твърде ниско, правителството загуби доверието на много инвеститори и затвърди лошия имидж на България със своите действия и бездействия като:
- частичната национализация на пенсионните фондове;
- лошата защита на собствеността;
- превръщането на държавата в некоректен длъжник;
- опитите за налагане на тавани на цените;
- опитите за държавен рекет върху бизнеса;
- твърде високото ниво на корупция;
- държавните интервенции там, където държавата няма място.
4. Енергетика: вдигането на цените е показателно за провала да правителството да диверсифицира източниците и да либерализира пазара.

УСПЕХИ

1. Макроикономическа стабилност: огромен успех на правителството и на финансовия министър Симеон Дянков; въпреки драматичните моменти, предизвикани от силните външни шокове (световната финансова и икономическа криза и дълговата криза в ЕС), особено през 2009 г. и началото на 2010 г., правителството успя да удържи дефицита в бюджета и нивото на дълга в приемливи граници; допълнителна фискална стабилност донесе непопулярното, но полезно, увеличаване на пенсионната възраст, както и решението за излизане на държавата от рискови проекти като АЕЦ "Белене".  
2. Данъчна политика: правителството успя в тежки времена да запази основните данъци без значими увеличения (изключвам акцизните ставки, променени заради ангажименти на държавата като член на ЕС и допускам, че грешната идея за облагане на дохода от лихви ще отпадне); не се поддаде и на силния натиск от различни лобита за диференциране на ставките на ДДС.
3. Отпушване на фондовете на ЕС: на практика в края на мандата на предходното правителство Брюксел беше спрял кранчето; и сега нещата не са идеални, но има огромен скок.
4. Инфраструктура: ако се абстрахираме от дразнещото рязане на лентички, напредъкът е голям - магистрала "Тракия", южната дъга на софийското околовръстно шосе, метрото... - и доведе до подобряване на качеството на живот на много българи; без съмнение това ще има и дългосрочни икономически ефекти.

4 октомври 2012 г.

Българската икономика: 8 минуса, които могат да се превърнат в плюсове


Европа върви към икономическа катастрофа (как си я представям можете да прочетете тук). Европейските политически лидери до такава степен се оплетоха в пресилени обещания, демагогия, лицемерие и лъжлив оптимизъм, че изгубиха посоката. Те сякаш забравиха, че свободата стоеше в основата на идеята за обединена Европа - свободното движение на хора, стоки и капитали в свободни демократични мирни общества. Вместо това, доминиращата в ЕС идея днес е солидарност, но разбирана не като подкрепа при форсмажорни обстоятелства, например силно земетресение, а по доста извратен начин - насилствено отнемане на богатство от разумните, дисциплинираните, работливите и предприемчивите и раздаването им на загубилите здрав разум и трудови навици просяци.

Политическите лидери в Европа (в някои страни повече, а в други по-малко) систематично и без угризения убиват предприемаческия дух - с постоянно променящи се и растящи регулации, с високи данъци, с огромно преразпределяне на богатство, с неспособност да осигурят стабилна макро среда, с негативно отношени към богатите и предприемчивите. Целта им от доста време насам е единствено да прикрият собствения си провал калкото може по-дълго. Но той вече се вижда не само от абстрактните за много хора бюджетни дефицити и дългове. Вижда се от милионите нови безработни и рекордната безработица в ЕС. Нима политическите лидери очакват, че постоянно ще тъпчат бизнеса, а той ще продължава да инвестира и наема работна ръка? Предприемачите не са идиоти. Те са гъвкави и ще отидат там, където има добри условия за бизнес. В тази тежка за Европа ситуация огромни капитали търсят и ще търсят своето подходящо място. Точно тук е и шансът на България да излезе от мизерията.

Българската икономика е силно зависима от европейската и няма как да не пострада от предстоящото потъване. Но има шанса да изплува бързо и в добра форма за догонване. Какво трябва да направим, за да се случи това? Накратко, в основата на всички политики трябва да бъде поставен един приоритет - бързото подобряване на бизнес средата. Може би на пръв поглед звучи абсурдно, но много от слабостите на икономиката могат да се използват като предимства.

Първо, България дълго време страдаше от отказа на европейските лидери да я приемат в еврозоната и дори в нейната "чакалня". Поради това страната беше възприемана като по-рискова, лихвите бяха по-високи, потенциалните инвеститори калкулираха високия риск при избора накъде да се насочат. Сега, при надвисналата опасност от разпад на еврозоната, този проблем се превръща в предимство. Единственото, което трябва да направим е когато дойде катастрофата да вържем лева към стабилна валута, например германската марка (ако Германия се върне към своята валута и ако политиките й се базират на здравия разум), или швейцарския франк.

Второ, България е най-бедната страна в ЕС. Това обаче от гледна точка на инвеститорите в ЕС означава възможност за оптимизиране на разходите, особено в по-трудоемки отрасли, чрез прехвърляне на производства в България и по този начин получаване на конкурентни предимства в момент, когато това е жизнено важно.

Трето, безработицата в България е огромна и продължава да расте. За разлика от 2006-2007 г., сега има доста квалифицирани, кадърни и работливи хора, останали без работа.

Четвърто, има много свободни имоти - за офиси, фабрики, търговия и живеене - на вече ниски цени, което дава възможност, както на настоящите, така и на потенциалните инвеститори, за намаляване на разходите и подобряване на конкурентоспособността.

Пето, икономическата и финансова катастрофа от 1996-1997 г. може би все още влияе негативно на доверието на потенциалните инвеститори към способността на страната да води разумна политика. Когато влагаш пари някъде вероятно се интересуваш дали последните 20-30 години държавата е фалирала. Не случайно много международни анализатори предричаха, че световната криза от 2008 г. ще доведе до колапс на валутния борд в България. Но това не се случи, защото изживяната драма въоръжи независимите икономисти и управляващите със силни аргументи в подкрепа на икономическата свобода и реформите. Българите добре помнят какво се случи преди 15 години и при всяко залитане на управляващите в грешна посока са много по-склонни да се вслушат в гласа на разума. Затова при всичките ни критики към последните няколко правителства, включително сегашното, те все пак запазиха най-важното - макроикономическата стабилност. А Германия е пример, че лошият спомен от хиперинфлацията може да има положително влияние върху политиките и общественото мнение повече от половин век.

Шесто, икономиката на България пострада силно от световната финансова и иконономическа криза, както и от последвалата дългова криза в Европа. Но пък България показа, че нейната икономика и финансовата й система, са устойчива на тежки външни шокове и бързо се адаптират към новите условия. Това е успех, който трябва да се разказва по света при всяка възможност. След като икономиката се е приспособила към новите условия след най-тежката криза от Голямата депресия насам, най-вероятно ще повтори този успех и при нови световни сътресения.

Седмо, много от публичните сфери в България все още са нереформирани. В тях липсва свободна конкуренция и/или системите са изградени грешно от гледна точка на стимулите. Това е голям проблем сега, но е и голяма възможност за бърза положителна промяна при смели структурни реформи. Те могат да намалят бюджетните разходи, което ще осигури още по-голяма фискална стабилност, възможност за пълно погасяване на дълговете и намаляване на данъчната тежест. Могат да привлекат и нови играчи. Такива реформи са например въвеждането на електронно правителство, премахването на стотиците вредни регулации на пазара на труда и даване на възможност за свободнато договаряне между работодатели и служители, освобождаване на пазарите, като енергетика, здравеопазване, образование и пенсионно дело, от намесата на държавата.

Осмо, правителството няма много пари. От една страна, тънкият фискален резерв е проблем, тъй като той е важен буфер за тежки времена, който намалява риска от фалит на държавата. От друга страна, недостигът на пари спира държавата от инвестиране в мегаломански рискови "стратегически" проекти като АЕЦ "Белене".

Разбира се, има и много проблеми, които няма как да се превърнат в предимства и просто трябва да се решат. Например защитата на собствеността, която е сред основните тежести, дърпащи България надолу в световните класации за икономическа свобода и конкурентоспособвност.

Осъзнавам, че всичко това изглежда трудно осъществимо, дори невъзможно. Но едно нещо е сигурно - ако не поставяме тези въпроси на дневен ред ще си останем бедни, намръщени и мрънкащи. Надявам се, че политическите и обществените лидери си дават сметка, че ако бизнес средата не стане приоритет номер едно за държавата, рано или късно, но по-скоро рано, един милион безработни ще излязат на улицата, за да ги попитат защо няма работа.

1 октомври 2012 г.

Медийният пазар от икономическа гледна точка




Струва ми се, че никога до сега в България не се е говорило толкова много за медии. Което не би било лошо, ако не беше толкова истерично. Българският медиен пазар е малък, но с много играчи и далеч от съвършения свободен пазар. А слабата икономика и новите технологии водят до драматични промени през последните години. И въпреки многото конкуриращи се медии, качеството на журналистиката като цяло изглежда далеч от най-добрите световни примери. Медийната свобода пада, което пък води до срив на доверието. А доверието е най-важният актив на медиите.

В този контекст Доника Ризова, която прави и води предаването Медиите On Air  на телевизия Bulgaria On Air ме покани да измисля и водя празничното издание на предаването по повод първия рожден ден на медията. Приех това предизвикателство първо, защото като журналист медийната тема силно ме вълнува, второ, защото ситуацията на медийния пазар изглежда отчайваща, и трето, защото като икономист смятам, че мога да вкарам повече здрав разум в дебата. Оттук дойде и идеята ми за концепция за юбилейното предаване - българските медии от икономическа гледна точка. Икономическият поглед би обяснил какво стои в основата на проблемите и процесите на този пазар и оттам би дал някаква идея какво да правим и какво да очакваме в бъдеще.

За целта поканих трима икономисти, които често са източници на информация за журналистите, гости в телевизионни и радио предавания и автори на анализи и коментари в българските медии - Георги Ангелов, Георги Ганев и Лъчезар Богданов. В студиото поканих и члена на Съвета за електронни медии Анна Хаджиева, основно за да ни помага с експертно знание, ако опрем до медийните регулации, но също и да изразява своите позиции по поставените въпроси. За да има предаването здрава основа, върху която икономистите да стъпят (тъй като все пак те не познават медиите отвътре), включих интервюта с хора от бранша, чието мнение силно ценя и уважавам - Яна Тавание и Алексей Лазаров,  както и Орлин Спасов, когото, за съжаление, не познавам, на ми беше препоръчан от Доника. Направихме и интересна анкета (браво на Павел Пенчев, стажант репортер) сред случайни хора, която макар и не представителна за страната, показа основните проблеми. Чрез Доника бях поканил и Нели Огнянова, която обаче отказа участие заради концепцията на предаването (имам основания да смятам, че не съм й симпатичен заради един мой текст за обществените медии, където изглежда съм изразил различни от нейните позиции, за които дори не съм подозирал; това също е показателно за средата и отношенията между хората в България).

На мен дискусията и мненията ми бяха много интересни и съм сигурен, че ще бъдат интересни за всеки, който се вълнува от медийния пазар. За което още веднъж благодаря на всички участници. Лично аз излязох от предаването по-голям оптимист отколкото влязох в него.

Накрая, ето част от дискутираните теми, които се надявам да ви привлекат да натиснете бутона "плей", за да гледате записа, ако сте пропуснали излъчването по телевизията:

  • Възможно ли е държавна медия да е обществена?
  • Защо жълтата журналистика и непрофесионализма властват над сериозната журналистика? (а тук можете да прочетете мой коментар за чалгата в журналистиката)
  • Възможна ли е редакционна независимост от собственика и рекламодателите? 
  • Защо България падна в класацията (на Freedom House) за медийна свобода? 
  • Опасна ли е концентрацията на собствеността в медиите? 
  • Нужен ли е закон за печатните медии в България и защо?