20 януари 2013 г.

Вече съм... Courserian



"Развълнувани сме, че се присъединихте към нас! Поздравления! Сега вече сте Courserian". Получих това съобщение секунди след като направих смайващо откритие. Но започвам отначало.

Наскоро "последвах" Дан Ариели във Facebook. Той е един от любимите ми икономисти и може би най-известният поведенчески икономист в света. Професор е по психология и поведенческа икономика в Duke University. Автор е на книгата "Предвидимо ирационални" (Predictably irrational). Блогър. Често съм писал за него (Икономика на измамите: полицейската държава срещу библията, Нашите решения: въпрос на живот и смърт, Икономика на донорството: Силата на формуляра, Кой контролира нашите решения?)

Днес ми се появи съобщение, че Ариели харесва връзка в Coursera. Кликнах и попаднах в страница, на която можех да се запиша в негов безплатен онлайн курс на обучение - "Ръководство по ирационално поведение за начинаещи", с продължителност шест седмици и натовареност около 7-10 часа седмично.

Оказа се, че Coursera дава възможност на всеки да вземе безплатни класове (към момента 213) - колкото си пожелае и които си пожелае - в топ университети (към момента 33) по 20 дисциплини. Веднага се записах за курса на Ариели и след това получих съобщението по имейл, с което започнах. "Твърдо решени сме да направим образованието достъпно за всички и постоянно ще работим, за да ви предложим нови класове от най-добрите университети", пише още в имейла.

Особено ценно за мен е, че направих откритието точно сега, защото само преди три седмици реших, че след доста години, посветени основно на работа, е крайно време да се запиша на различни обучения, включително онлайн класове в добри университети.

16 януари 2013 г.

Как да спечелим от казуса “Пайнер”


През последните 20-ина години шепа български икономисти, наричани понякога „пазарни фундаменталисти” постоянно доказват, пишат и говорят колко вредни са субсидиите, тоест подпомагането на конкретни компании и сектори с държавни пари. Те убедиха известна част от българите, че са прави. Включително и мен, което ме направи „пазарен фундаменталист”, разпространяващ тези идеи от периода когато бях икономически репортер в „Плюс-минус” на БНТ в средата на 90-те години до сега. Но по-голямата част от обществото продължи да подкрепя субсидирането.
    
Някои вероятно си спомнят, че по време на управлението на Жан Виденов имаше специален фонд за такива субсидии – Държавен фонд за реконструкция и развитие (ДФРР) – който раздаваше купища пари на „стратегически” предприятия. Той на практика крепеше държавни предприятия, които губеха и се източваха безскрупулно от техните директори. Както можеше да се очаква, ДФРР фалира заедно с държавата през 1996 г. Всъщност съществуването на този фонд беше една от причините за фалита на държавата.

Човек би очаквал, че след тази история всички вече ще са убедени, че субсидирането е опасно и трябва да се забрани. Оказа се, че не е така. Намираха се компании и цели отрасли – като БДЖ, Български пощи, селското стопанство, тютюнопроизводителите - които успяваха да убедят мнозинството, че то е длъжно да ги подпомага чрез своите данъци. Това не беше особено трудно, защото когато искането "се продава" в красива опаковка много хора не виждат връзката между плащания от тях данък (включително с всяка покупка, която правят) и тези субсидии.
   
Още по-трудно е да се направи тази връзка, когато става дума за еврофондове, където парите изглеждат като паднали от небето. Но още през 2004 г. на публична дискусия за еврофондовете (с министри, експерти, синдикати, работодателски и други неправителствени организации, икономисти и журналисти) икономистът Георги Ангелов каза нещо, на което повечето присъстващи тогава се изсмяха презрително – че като се претеглят ползите и разходите може да се окаже по-добре България да се откаже от еврофондовете. Днес по този въпрос може да се спори, но със сигурност тезата вече не изглежда забавна, особено в контекста на спечелената субсидия в подкрепа на чалга културата.

...по принцип е сбъркана философията, според която централизирано се взимат пари от европейските данъкоплатци и след това се раздават за някакви "приоритетни" за политици и висши чиновници проекти. Този процес няма как да не е съпроводен с много бюрокрация, корупция и загуба на ефективност. Крайно време е поне така наречените десни партии в страната да си припомнят, че България все пак е член на ЕС и може да застане зад лесно защитимата позиция, че всички европейски фондове трябва да бъдат закрити, а администрацията в европейските институции - значително съкратена. Защото безсмислената администрация е склонна да си намира непродуктивна работа като създава безумни и вредни правила, вдига данъци и преразпределя доходи.
Много хора харесаха моята теза, но със сигурност много повече българи не я споделят и продължават да подкрепят субсидиите. Сега случаят „Пайнер” ни дава добра възможност да убедим обществото, че проблемът всъщност е много по-голям от това, че евросубсидии отиват за подкрепа на чалга музиката. Той е, че политици и чиновници от България и Европа взимат решения вместо нас. Алтернативата е свободен пазар, където изборът е в нашите ръце и всички ние с всекидневното си икономическо поведение решаваме съдбата на различните бизнеси.

Ако 2 млн. лв. европейски пари за чалга музиката са цената на това хората да разберат, че свободният пазар е по-добър от субсидиите, то според мен цената си струва и можем да се радваме, че това се случи.  

13 януари 2013 г.

Бебета в депресия

Данни за рекордно ниска раждаемост в страната разтърсиха много българи в първите работни дни на 2013 г. и предизвикаха вълна от драматични коментари в публичното пространство и припомняне на апокалиптични прогнози, базирани на модели с, меко казано, спорна научна стойност.


Източник: Евростат  за данните до 2011 г. и Института за изследване на населението и човека за 2012 г.
И тъй като предстоят избори, а политиците са рационални хора, анализиращи обществените настроения, очаквам да ни залеят с вредни и скъпи мерки за повишаване на раждаемостта. Все пак тяхната работа е да говорят и да правят неща, които се харесват на хората.

Преди всичко, според мен е грешка да се фокусираме върху количеството новородени (а обикновено мерките на правителствата са точно в тази посока) вместо върху качеството и реализацията им. Какво предпочитате - 100 хил. бебета годишно, от които половината ще живеят мизерно, ще бъдат необразовани и ще станат престъпници, или 50 хил. бебета, отгледани с любов в добри условия, които ще станат достойни личности и добри професионалисти с високо образование и морал?

Националисти (и расисти) постоянно крещят, че демографската ситуацията дори е много по-тежка отколкото изглежда на пръв поглед, защото раждаемостта в големите малцинства (циганско и турско) е висока, а в мнозинството - катастрофално ниска. Ако те са прави (вероятно е така, но все пак официални данни няма, или поне аз не съм виждал такива) и предвид очевидния факт, че социалните условия сред двете малцинства са значително по-тежки от средното положение в страната, проблемът е много по-голям и различен от този, който националистите представят (че българите ще изчезнат). Защото това означава, че поради някаква причина нашето общество стимулира раждаемостта сред най-слабо образованата и бедна част от населението. Ето едно възможно обяснение за това, от статия в New York Magazine, за която писах преди време:
"...отглеждането на деца се е променило фундаментално. Преди урбанизацията на децата се гледаше от родителите като на икономически актив. Ако имате ферма, те работят с вас, за да покриват своите разходи. Ако имате семеен бизнес децата ви помагат да се грижите за него. Но всичко това драматично се промени с моралните и технологични революции на съвременността. Накратко, децата от наш персонал станаха наши шефове."
В България в много цигански семейства децата не са "шефове", а все още са "икономически актив" и източник на доход, включително от просене, кражби, а от тинейджърска възраст и от проституция. Това със сигурност се случва и в част от бедните семейства от мнозинството и другите малцинства, включително турското. За много от тези хора индустриалната революция не е настъпила, да не говорим за информационната. Парадоксалното обаче е, че държавата, със своите мерки за справяне с демографската криза, всъщност стимулира раждаемостта в най-проблемните семейства (аз не съм националист и за мен това е значимия проблем, а не дали става дума за цигани, турци, или българи). Добре е да се замислим за това когато някой настоява, а ние интуитивно подкрепяме всевъзможни привилегии за майките и децата.

Постоянно слушаме за демографската криза, ниската раждаемост, застаряването на населението и се притесняваме и сме склонни да подкрепим мерки това да се промени, дори ако ги предлага Емилия Масларова. Може би, защото генетично ни е заложено. Интуицията обаче, както казва известният поведенчески икономист Дан Ариели, често ни лъже и трябва да бъде подлагана на внимателна проверка. Всъщност е спорно дали по-голямото население е нещо положително за България. Защото от една страна повече хора финансират публичните услуги (изграждането на инфраструктурата, администрацията, отбраната и т.н.), но от друга страна, по-компактното население също си има предимства. Например на човек се падат повече ресурси. Също, остава повече естествена природа и замърсяването й е по-ниско "при равни други условия". А и някой знае ли колко е идеалното население за определена територия. Здравият разум ни казва, че трябва да има някакви лимити. Какъв обаче е този лимит за България е въпрос, на който една ли някой може да отговори нещо смислено. В Китай явно някой е отговорил на този въпрос, защото знаем, че там има политика за намаляване на раждаемостта.

Замисляли ли сте се какво ще стане с едно много по-голямо население при водна криза, или хранителна криза, предизвикана от някой "черен лебед" (по Насим Талеб). Представете си например, че някакъв нов вирус нападне животните, или пък зърнените култури.

Свикнали сме да гледаме на застаряването на населението като на пробем. А пропускаме, че основната причина за него е един изключително важен позитивен факт - значителното увеличение на средната продължителност на човешкия живот за много кратък период.

Не ме разбирайте погрешно. Не казвам, че раждаемостта трябва да е ниска. Но не казвам също, че трябва да е висока. Според мен никой не знае кое е по-добре. Затова всякакви политики в едната или другата посока по-скоро ще предизвикат проблеми, отколкото ще решат такива.

Интуицията казва на много хора, че трябва да има повече новородени, за да има кой да работи и да им плаща пенсиите след време. Но те не се замислят, че всъщност проблемът не е в раждаемостта, а в модела на пенсионната система. Функциониращият в страната разходопокривен модел, при който сегашните работещи плащат на сегашните пенсионери и се надяват когато те остареят пенсиите им да бъдат плащани от бъдещите работници, не е устойчив. Защото той работи добре когато раждаемостта и населенито се увеличават и работи зле когато те намаляват. Следователно трябва да се реформира пенсионната система, а не вината за ниските пенсии да се прехвърля на абстракции като "демографската криза".

Ако ниската раждаемост беше някакъв икономически проблем за страната, щяхме да имаме висока заетост и ниска безработица, тоест щяхме да имаме някакви сигнали, че пазарът на труда има нужда от повече хора. Вместо това виждаме обратното - ниска заетост (под 64% - близо 5 пункта под средната в ЕС, която също е ниска) и висока безработица. При това над 1 млн. българи не намериха реализация в родината си и и я напуснаха през последните 23 години. Тоест проблемът не може да се търси в ниската раждаемост, а в това, че огромна част от родените или не работят, или напускат страната. Това показва сериозни структурни проблеми и нужда от реформи, които да направят България по-добро място за живеене и правене на бизнес.

Обърнете внимание в графиката, че, противно на много мнения, спадът на раждаемостта в България започва не след 10 ноември 1989 г., а от... 1975 г. Наистина, кривата става по-стръмна в периода1989-1997 г., но причините са първо, кризата, предизвикана от постоянното отлагане на най-важните структурни реформи и второ, много българи напуснаха страната и родиха децата си в чужбина. Ясната дългосрочна тенденция на спад на новородените вероятно се дължи на индустриализацията на икономиката и свързаната с това урбанизация. Всеки от моите баби и дядовци например е имал между 3 и 7 братя и сестри, но само по 2-3 деца.

Моралната гледна точка по въпроса обаче е много по-важна от икономическата. Дори ако приемем, че постоянното увеличаване на населението е нещо положително общо за икономиката, намесата на държавата (политици и чиновници) в семейното планиране, тоест в най-интимните отношения в семейството, е престъпление. Разбира се, трябва да е ясно и че цената на мерките се плаща от всички нас. Вижда ли ви се справедливо да плащате данъци, които отиват като привилегии за раждането и отглеждането на деца, които ще разчитат на социални помощи когато пораснат, или ще ви крадат, или ще напуснат България завинаги когато станат пълнолетни, защото например в Германия, Великобритания и САЩ могат да се реализират по-добре. Семейното планиране е въпрос на личен избор и правителството, политикът, чиновникът и съседът нямат работа там.

Държавата обаче има какво да направи, ако иска по-щастливи хора в България, които да запазят нацията. Тя трябва да се реформира като освободи икономиката от присъствието си и остави хората да осъществяват мечтите си (стига да не вредят на останалите). Така благосъстоянието ще се подобри, икономиката ще стане много по-гъвкава и следователно ще излиза по-бързо и безболезнено от всякакви кризи. А от графиката за новородените, освен общата тенденция надолу, недвусмислено се вижда негативното влияние на кризите - естествено, с около девет месеца закъснение.

7 януари 2013 г.

Персонална революция


Започвам с едно уточнение. Ако сте консервативен, по-добре не четете този текст, защото най-вероятно няма да ви е полезен и само ще си загубите времето. Текстът е за отворените към новото хора.

Прочетох първата си книга за 2013 г. - Making Sense of People: Decoding the Mysteries of Personality от Samuel Barondes. Книгата е изключително интересна и постави добри основи за новата ми страст - психологията.

Тук обаче искам да обърна внимание на нещо друго, което има много по-голямо значение. Това е първата книга, която прочетох на... мобилен телефон.

Всъщност една от причините наскоро да си купя огромен "умен" телефон (Samsung Galaxy Note II - 151.1 x 80.5 x 9.4 мм.) е да чета книги на него. Алтернативата беше да си взема Kindle или таблет, което не направих, защото исках да избегна купуване и носене на прекалено много електронни устройства.

Amazon има специално приложение за смартфони, което също се нарича Kindle и, за разлика от устройството Kindle, е безплатно и се сваля за секунди. А изискваната регистрация не отнема повече от минута.

Направих още едно изненадващо откритие - в "магазина" на Kindle има много безплатни книги, част от които са доста интересни. Например въпросната Making Sense of People "купих" за нула долара. В същото време в Amazon книгата струва 16.59 долара, а изданието за устройството Kindle e 11.70 долара.

Търсенето на книги в "магазина" е много лесно тъй като те са добре структурирани, а има и възможност за сортиране по популярност, цена, или дата. За няколко часа търсене си "купих" без пари близо 200 книги, сред които класики като "Богатството на народите" на Адам Смит и "Произходът на видовете" на Чарлс Дарвин, много книги за бизнес като Your Brain and Business: The Neuroscience of Great Leaders, A Guide to Starting and Developing a New Business, Advantage: Business Competition in the New Normal, биографии и автобиографии на интересни хора, сред които на Джон Ленън, Елвис Пресли, Чарлс Дарвин, братята Райт, Бенджамин Франклин и много книги за психология - от "Общо въведение в психоанализата" на Зигмунд Фройд до забавната Leave The Toilet Seat Up на Глен Милър. Разбира се, можете да намерите и безплатни романи.

При регистрацията позволих да ми изпращат по имейл информация за нови книги и вече виждам ползата от това - изпратените предложения отчитат интересите ми (очевидно, на базата на досегашния ми избор от книги). Освен това получавам информация за отстъпки и промоции на книги.

Така изглежда една страница от книгата на телефона
с малък шрифт (маркирах произволно изречение
само за илюстрация)
При четене приложението има възможности за настройки на големината на шрифта, разстоянието между редовете и цвета на фона. Навигацията също е много лесна, включително заради възможностите за маркиране на страници и части от текста и бързото им намиране. Могат да се водят и бележки.

Купените през телефона книги, както и безплатните, могат да се четат и от всеки компюрър след като се логнете в страницата на Amazon (могат дори да се свалят в електронен вид на компютъра ви). Има пълна синхронизация (доколкото си спомням приложението изрично ме попита дали я искам). Независимо дали четете книгата от телефона, или от компютър, приложението знае до коя страница сте и запазва записките ви и маркираните страници и думи.  

И едно от най-големите удобства - ако не знаете определена дума, натискате я с пръст и значението й излиза на екрана. За сега няма опция за превод на дадена дума на български или друг език, но предполагам, че това е въпрос на време.

Към момента в "магазина" на Kindle има над 1.65 млн. заглавия. Там, освен книги, можете да си купувате Kindle изданията на вестници и списания.

Накратко, започнах 2013 г. с откритието, че четенето на книги от смартфон е много удобно и много евтино.