16 януари 2013 г.

Как да спечелим от казуса “Пайнер”


През последните 20-ина години шепа български икономисти, наричани понякога „пазарни фундаменталисти” постоянно доказват, пишат и говорят колко вредни са субсидиите, тоест подпомагането на конкретни компании и сектори с държавни пари. Те убедиха известна част от българите, че са прави. Включително и мен, което ме направи „пазарен фундаменталист”, разпространяващ тези идеи от периода когато бях икономически репортер в „Плюс-минус” на БНТ в средата на 90-те години до сега. Но по-голямата част от обществото продължи да подкрепя субсидирането.
    
Някои вероятно си спомнят, че по време на управлението на Жан Виденов имаше специален фонд за такива субсидии – Държавен фонд за реконструкция и развитие (ДФРР) – който раздаваше купища пари на „стратегически” предприятия. Той на практика крепеше държавни предприятия, които губеха и се източваха безскрупулно от техните директори. Както можеше да се очаква, ДФРР фалира заедно с държавата през 1996 г. Всъщност съществуването на този фонд беше една от причините за фалита на държавата.

Човек би очаквал, че след тази история всички вече ще са убедени, че субсидирането е опасно и трябва да се забрани. Оказа се, че не е така. Намираха се компании и цели отрасли – като БДЖ, Български пощи, селското стопанство, тютюнопроизводителите - които успяваха да убедят мнозинството, че то е длъжно да ги подпомага чрез своите данъци. Това не беше особено трудно, защото когато искането "се продава" в красива опаковка много хора не виждат връзката между плащания от тях данък (включително с всяка покупка, която правят) и тези субсидии.
   
Още по-трудно е да се направи тази връзка, когато става дума за еврофондове, където парите изглеждат като паднали от небето. Но още през 2004 г. на публична дискусия за еврофондовете (с министри, експерти, синдикати, работодателски и други неправителствени организации, икономисти и журналисти) икономистът Георги Ангелов каза нещо, на което повечето присъстващи тогава се изсмяха презрително – че като се претеглят ползите и разходите може да се окаже по-добре България да се откаже от еврофондовете. Днес по този въпрос може да се спори, но със сигурност тезата вече не изглежда забавна, особено в контекста на спечелената субсидия в подкрепа на чалга културата.

...по принцип е сбъркана философията, според която централизирано се взимат пари от европейските данъкоплатци и след това се раздават за някакви "приоритетни" за политици и висши чиновници проекти. Този процес няма как да не е съпроводен с много бюрокрация, корупция и загуба на ефективност. Крайно време е поне така наречените десни партии в страната да си припомнят, че България все пак е член на ЕС и може да застане зад лесно защитимата позиция, че всички европейски фондове трябва да бъдат закрити, а администрацията в европейските институции - значително съкратена. Защото безсмислената администрация е склонна да си намира непродуктивна работа като създава безумни и вредни правила, вдига данъци и преразпределя доходи.
Много хора харесаха моята теза, но със сигурност много повече българи не я споделят и продължават да подкрепят субсидиите. Сега случаят „Пайнер” ни дава добра възможност да убедим обществото, че проблемът всъщност е много по-голям от това, че евросубсидии отиват за подкрепа на чалга музиката. Той е, че политици и чиновници от България и Европа взимат решения вместо нас. Алтернативата е свободен пазар, където изборът е в нашите ръце и всички ние с всекидневното си икономическо поведение решаваме съдбата на различните бизнеси.

Ако 2 млн. лв. европейски пари за чалга музиката са цената на това хората да разберат, че свободният пазар е по-добър от субсидиите, то според мен цената си струва и можем да се радваме, че това се случи.  

Няма коментари:

Публикуване на коментар