27 март 2013 г.

Общество на незнанието срещу общество на неосъзнатото невежество



Очевидно е, че българското общество не се справя много успешно с днешните предизвикателства. Сигурно много хора са се замисляли за причините толкова често нашето общество да взима грешни решения. Често съм писал по тази тема, а сега мога да добавя нова гледна точка.

Наскоро започнах обучение по невролингвистично програмиране (НЛП), където научих четирите етапа по стълбата на (не)компетентност:
етап 1 - неосъзната некомпетентност;
етап 2 - осъзната некомпетентност;
етап 3 - осъзната компетентност;
етап 4 - неосъзнато компетентност.

Тези етапи в случая се отнасят за овладяването на техниките в НЛП, но според мен важат за придобиването на всякакво знание. Може би драмата на нашето общество идва от заблудата къде се намираме на тази стълба. Смятаме, че сме на етап три, тоест мислим, че знаем, но всъщност сме на етап едно - не само не знаем, но и не подозираме това.

Неосъзнатото незнание не е български феномен. Философът Насим Талеб в книгата си "Черният лебед" аргументирано обяснява, че хората сме невежи, но не това е най-големият ни проблем, защото никой не може да изчете всички книги. Лошото според него е, че не осъзнаваме нашето невежество. Тоест не знаем колко малко знаем и колко много не знаем (Талеб казва, че важни са непрочетените от нас книги: "Това, което не знаете е много по-важно от това, което знаете"). И оттам постоянно грешим.    

В условията на демокрация тази склонност на хората да надценяват своето знание е голяма заплаха, защото едно невежо мнозинство (или добре организирано малцинство), което не осъзнава своето невежество може да нанесе големи поражения не само на себе си, но и на цялото общество. И, както виждаме от практиката, то го прави.

Не ме разбирайте погрешно, аз не се слагам в някакво малцинство на знаещите. По-скоро съм в малцинството, което признава своето невежество – етап 2 от стълбата на (не)компетентност.

Според мен за доброто на обществото и самите нас е добре да осъзнаем нашето невежество и да спрем да упражняваме насилие върху останалите, налагайки им чрез инструментите на демокрацията личното си виждане за света. Нека оставим всеки свободно да прави своя личен избор (стига да не отнема от свободата на останалите) и да поема отговорността си за него.

На практика това означава държавата да излезе от икономиката и личния живот на хората. Много българи например си мислят, че държавата или някакви експерти знаят колко трябва да е минималната работна заплата, с което всъщност увеличават безработицата. Те си мислят, че държавата или някакви здравни експерти знаят какви трябва да са цените на здравните услуги, което предизвиква хаос и корупция в здравеопазването. Те си мислят, че държавата и някакви нейни експерти имат достатъчно знание, за да интервенират на различни пазари в полза на „слабите”, но всъщност със своите регулации вредят на всички. Подходящи примери са дейността на ДКЕВР на енергийния пазар и на Министерството на труда и социалната политика на пазара на труда.

За подобни заблуди помагат и брюкселските клишета, като „изграждане на общество на знанието”. Ако искаме да просперираме, в известен смисъл трябва да градим точно обратното - общество на незнанието, или общество на осъзнатото невежество, което уважава правото на свободен избор на всеки българин.     

Илюстрация: sxc.hu, svilen001

11 март 2013 г.

„31 неща, които ще променят нашия живот”, но няма да го подобрят



Като човек с ясни ценности, който не се чувства политически представен, започвам да се оглеждам за идеите на основните кандидати за власт, особено по-новите, от които все още не знам какво да очаквам.

По време на изборите за президент предизборните клипове на „България на гражданите” и г-жа Меглена Кунева много ми допаднаха. Аз поне усетих основното послание така – ние няма да ви пречим да творите и сбъдвате мечтите си. Това напълно съвпада с основната ми ценност - свобода. 

Днес прочетох „31 неща, които ще променят нашия живот” на същата партия. И съм разочарован. Защото не виждам къде е свободата. Няма конкуренция, няма демонополизация, няма приватизация, няма децентрализация, няма структурни реформи. Всъщност посочените „неща” ще променят, но няма да подобрят живота ни. 

Разпределих тези 31 точки в четири групи – полезни, вредни, неутрални и неясни обещания. След всяка точка в скоби и в курсив са моите коментари. 

Съотношението полезни срещу вредни "неща" е едно към две в полза на вредните.

ПОЛЕЗНИ
1. Ще започнем широк дебат за приемане на нова конституция, която да гарантира, че онези, които упражняват власт, ще носят отговорност. (надявам се, че става дума за избори за съдии, прокурори и шерифи)
2. Ще изчистим избирателните списъци от „мъртви души“ чрез активна регистрация. (време е да се въведе ред в тези списъци, въпреки че това не е най-големият проблем на държавата)
4. Ще отменим привилегиите на народните представители – в това число ползването на служебни автомобили, безплатното паркиране и почивните станции. (не само тези, всички привилегии по всички закони трябва да се отменят)
10. Ще улесним инвестициите, като премахнем „данък несигурност“ и „такса административен произвол“. (разбирам го като последователност на политиките и електронно правителство)
11. Ще отменим данъка върху лихвите и ще върнем събрания данък на всички, чиито депозити са не по-големи от 5 000 лв. (добра идея, но защо само тези депозити?)
21. Ще ограничим корупцията в обществените поръчки, като опростим правилата и изградим електронна система за кандидатстване. (това е правилната посока)
24. Ще забраним на администрацията да изисква от гражданите документи, които може да получи по служебен път. (чудесна мярка)

ВРЕДНИ
3. Ще намалим наполовина размера на държавната субсидия за политическите партии.(не виждам какъв проблем  решава това; в същото вмеме се увеличава зависимостта на партиите от партийните спонсори)
6. Ще увеличим бюджета за образование с най-малко 500 милиона лева. (кой ще плати сметката? ако няма реформа на образователната система парите ще потънат без ефект, както винаги досега)
7. Ще стартираме 4-годишна програма, при изпълнението на която във всяко българско училище ще има спортна зала или физкултурен салон. (една добра образователна реформа в посока повече конкуренция, ваучерна система и по-малко централизация, сама би решила хилядите симптоми на болната образователна система, като дефицита на спортни зали)
8. Ще удвоим средствата за развитие на масовия спорт. (спортуването е въпрос на личен избор, а не на държавна политика)
12. Ще увеличим поетапно бюджетните заплати, като започнем със заетите в образованието, в здравеопазването и в полицията. (много вредна мярка; това ли е проблемът в момента? всички тези сфери имат нужда от структурни реформи, а не от по-високи заплати, за които ще плаща частния сектор; увеличаването на заплатите ще стимулира хора от частния сектор, които създават реалните блага, да отидат в държавния)
14. Ще създадем програма за нисколихвено кредитиране на млади хора, които искат да се занимават със социално предприемачество. (поредната привилегия; какъв е смисъла да се махат едни привилегии и да се създават нови? кой ще плати цената?)
16. Ще осигурим безплатен интернет във всички училища, болници, читалища и административни сгради. (вреден популизъм; няма безплатен обяд; кой ще плати?)
17. Ще спрем източването на парите от здравни вноски, като забраним те да се използват за друго. Ще въведем електронен здравен паспорт. (тази мярка не засяга основните проблеми на здравеопазването – монопола на здравната каса и централизацията)
 19. Ще възстановим училищното здравеопазване. (а защо да не въведем също университетско, заводско, министерско и т.н.?)
20. Ще направим безплатни 100% от лекарствата за всички деца до 7-годишна възраст. (а кой ще плати „безплатните” лекарства?)
26. Ще въведем санкции за банки, които съзнателно са допуснали свръхзадлъжнялост на техни клиенти физически лица. (опасен популизъм на тема банки, основан на презумпцията, че хората са идиоти и не могат да правят разумен избор)
27. Ще задължим всеки монополист автоматично да проверява сметките на потребителите, ако те са по-високи с повече от 10% в сравнение с предходния период. (вредна регулация, която ще качи още повече цената на тока без да реши съществуващ проблем)
28. Ще стартираме 15-годишна програма за саниране на всички панелни сгради в страната с европейски средства и със средства от държавния бюджет. (къде е справедливостта? защо всички да плащат заради тези, които са купили апартаменти в панелни блокове)
30. Ще стартираме мащабна програма за възстановяване на поливното земеделие. (това не е ли работа на самите земеделци?)

НЕУТРАЛНИ
13. Ще улесним достъпа до кредитиране на малки и средни предприятия чрез промяна в приоритетите на Българската банка за развитие. (тази банка трябва да се приватизира, а не да й се поставят приоритети, които при това действат и в момента)
15. Ще приемем Закон за подпомагане и развитие на българската култура, който да гарантира държавните ангажименти към културата и да улесни инвестирането в културни проекти. (твърде общо)
22. Ще въведем тестове за лоялност с детектор на лъжата за ръководителите в митническите и данъчните органи, в МВР и специалните служби. (екзотика, която ако се приложи сега, България вероятно ще остане без ръководители на тези служби; корупция се бори с прозрачност, електронно правителство, добри правила и добра съдебна система)
23. Ще спазваме правилото, че без полагането на централизиран изпит за прием в държавната администрация, нито едно лице не може да бъде назначавано в администрацията, дори при условията на заместване. (едва ли ще реши проблемите на администрацията; може би по-добре ще работи система, която изхвърля некадърните и не бетонира държавните служители на позициите им)
25. Ще осигурим гражданско участие в държавните регулаторни органи. (това и сега го има на много места, но не помага; прозрачността е най-добрата гаранция за гражданско участие, защото всеки гражданин ще може да се изкаже)

НЕЯСНИ ОБЕЩАНИЯ
5. Ще гарантираме, че след две години нито едно българско дете няма да чака за детска градина. (как?)
9. Ще създадем условия за разкриване на поне 150 000 нови работни места в рамките на две години. (как?)
18. Ще реформираме спешната помощ така, че линейката да идва за не повече от 30 минути във всяка точка на страната. (как?)
29. Ще намалим наполовина населените места, засегнати от воден режим.(как?)
31. Ще изградим и ремонтираме повече пътища от което и да е правителство досега. (как?)

7 март 2013 г.

Какво е важно сега, за да не "пробием" дъното



В интервюто с Диана Янкулова по радио Хоризонт успях да кажа само част от това, което исках, поради ограниченото време. Но тук представям пълния разказ.

България в момента има нужда от стабилност, доверие и здрав разум. Ключова за това е президентската институция. Президентът Росен Плевнелиев се опитва да вкара някакъв разум в публичния дебат, но, за съжаление, не излъчва достатъчно стабилност и доверие, а по-скоро виждаме сигнали за паника. Това, разбира се, не е изненадващо предвид незавидното му досегашно положение на подчинен на всемогъщия Бойко Борисов.

Конфронтацията с президента може би е полезна на политическите партии, които нямат изгода от силно правителство, но е вредна за обществото.

Задачата на президента е тежка. Затова е важно в тези нажежени времена всички разумни българи, независимо дали харесваме президента Росен Плевнелиев или не, да го подкрепим в усилията му да състави силно правителство, което стъпва на здравия разум и излъчва стабилност и доверие.

Съгласен съм с Божидар Данев от БСК, че министрите не трябва да са политически обвързани. Според мен трябва да се търсят не експерти от министерствата, а топ мениджъри от бизнеса и организациите с идеална цел. Представям си министрите като високообразовани хора с чисто минало, които могат да поемат отговорност, могат да управляват процеси и хора и биха жертвали три месеца от живота си заради децата си, близките си, приятелите си и цялото общество. Особено важни са три позиции: премиер, министър на вътрешните работи и финансов министър.

Напълно подкрепям предложението на г-н Данев да се намали правителството до 10 министерства, но смятам, че това не трябва да важи за служебното правителство, защото ще предизвика допълнителна работа и объркване в момент, когато и без това ще бъде твърде напрегнато за новите министри.

Важно е не само кои са министрите, но и какви задачи си поставят. Отново, в основата е стабилността и доверието. За целта трябва да има финансова дисциплина и максимална прозрачност на случващото се в държавата. Финансовият министър трябва да гарантира стабилността на приходите и да държи здраво контрола върху разходите.

Важно е вече да загърбим емоциите и да върнем дебата към корена на проблема - икономиката. Хората са недоволни, защото нямат работа и доходите им са ниски. А причината е лошата среда за бизнес.

Важно е да си кажем, че автентичният бизнес в България днес е безмилостно мачкан. Той е роб на държавата - на българските политици и чиновници. Хората от почтения бизнес, които създават блага, работни места и плащат данъците, са оковани във вериги и рекетирани безскрупулно от държавата. Автентичният български бизнес е мачкан и от монополите.

Важно е предприемачите да бъдат свободни да осъществяват мечтите си, за да дърпат развитието на цялото общество - да има работа, високи доходи, пари за финансиране на образованието, сигурноста, отбраната, решаването на спорове и останалите важни публични дейности.

Важно е да осъзнаем вредността на думи и изрази като "национализация", "чужденците вън", "разпускане на партиите", "разпускане на бюджетните разходи", които ще ни направят по-бедни отколкото сме сега, и да се фокусираме върху "финансова дисциплина", "децентрализация", "демонополизация", "конкуренция", "свободна икономика", "свободно договаряне на трудовия пазар", "дерегулация", "електронно правителство", "прозрачност", "приватизация", "структурни реформи", "ниски данъци", "избори за съдии, прокурори и шерифи", "диверсификация на енергийните източници".

Иначе рискуваме емпирично да разберем, че сега не сме на дъното и всъщност няма дъно.

1 март 2013 г.

Ефектът от един глупав данък



Идеята за въвеждането на данък върху лихвите ми изглеждаше толкова глупава и вредна, включително за правителството, че до последно си мислех, че няма да бъде реализирана. Предполагах, че това е временен ПР ход за отклоняване на вниманието от важните проблеми, за които често се сещаме при приемането на нов държавен бюджет. Но се оказа, че греша. Въпреки многото критики в обществото, правителството направи доходите от лихви по срочни депозити облагаеми от началото на 2013 г.

Днес вече се вижда ефектът от този данък. Данните на БНБ показват, че за първи път от много години се обръща тенденцията на постоянно нарастване на срочните депозити (вижте графиката). От края на ноември 2012 г. до края на януари 2013 г. срочните депозити на гражданите са паднали с над 600 млн. лв. За същия период безсрочните депозити (те не се облагат) са се увеличили с близо 1.1 млрд. лв. Тоест вече се случва това, за което много икономисти предупредиха.

Тази тенденция най-вероятно ще продължи, защото много хора изчакват изтичането на падежа на депозитите си, за да ги обърнат от срочни в безсрочни. Така бюджетните приходи от този данък ще падат всеки месец докато станат незначително малки. Което обезсмисля данъка. Но разходите за въвеждането му - от обществото, банките и администрацията - вече са направени.