4 февруари 2014 г.

Кой ни краде богатството?


През първите седем години от новото хилядолетие повечето българи вярваха, че присъединявайки се към "клуба на богатите" на България е писано бързо да догони развитите страни по доходи. Прогнози от типа "ще ги стигнем след 25 години" дори изглеждаха песимистични. Изненадата дойде в края на 2008 г. и през 2009 г., когато българската икономика беше тежко ударена от световната криза. Но дори тогава и песимистите не очакваха, че поне 5-6 години ще се влачим по дъното.

За едно добре организирано общество кризата е възможност - то открива къде се корени проблемът и го решава на системно ниво. В нашето общество обаче кризата предизвика вълна от популизъм, която не позволява на здравия разум да изплува на повърхността. И най-лошото е, че няма политическа партия, която да не е яхнала вълната.

В тази ситуация за неикономистите сигурно е трудно да се ориентират какво и защо се случва в икономиката и как отново можем да се върнем към високия растеж и ниската безработица. Банките ли мъчат икономиката и крадат нашето богатство? Или търговските вериги? ЕРП-тата? Или, най-общо, "чуждестранните колонизатори"? А може би правителството на Пламен Орешарски е виновно? Или на Бойко Борисов? Или на Сергей Станишев? Или група олигарси? Или външни сили - Владимир Путин, ЕС, САЩ...? Всекидневно сме затрупани от противоречащи си икономически разкази, основани на различни интереси, пристрастия и разбирания за света. Ето моя опит за безпристрастен разказ.

В резултат от световната криза, през 2009 г. чуждестранните инвестиции в България паднаха драстично. А, както знаем, доходите и заетостта растат здравословно само когато се инвестира. Проблемът е, че слад като световната криза отмина инвестициите (както чуждестранните, така и българските) останаха на твърде ниски нива. Очевидно средата в България се оказа неблагоприятна за привличане на инвестиции. А бизнес средата зависи от правителството.

Какво се очаква от правителството? Честният бизнес иска от правителството стабилност и прогнозируемост. Иска свободни пазари, без създавани от държавата изкуствени монополи, олигополи и привилегировани играчи. Иска правителството да се справи със сивата икономика и контрабандата. Иска минимални регулации, които не се променят и допълват постоянно. Иска макроикономическа стабилност - не само стабилни цени, но и стабилен (балансиран) държавен бюджет. Иска ниски и прости данъци без постоянни политически залитания към "данък богатство". Иска защита на собствеността и справедливо решаване на споровете. Иска електронно правителство и прозрачност. Ако всичко това се случи, ще бъде решен и проблемът с корупцията.

А какво прави правителството?

Първо, то преразпределя доходи. Въпреки че броят на работещите в страната постоянно намалява заради безработицата, емиграцията и застаряването на населението, правителството взима от малцинството заети все повече и под различни форми (пенсии, социални помощи, обезщетения за безработни, субсидии и т.н.) го раздава на мнозинството. Така допълнително намалява стимулите за труд и насърчава емиграцията сред работещите. А любимото на политиците увеличаване на минималната работна заплата и минималните осигурителни доходи води до по-висока безработица сред най-нискоквалифицираните работници и допълнително вдига разходите на държавата за социални плащания.

Второ, правителството имитира съдебна реформа и борба с корупцията, контрабандата и сивия сектор. Така то демотивира почтените бизнеси да създават блага, като ги поставя в нелоялна конкуренция спрямо останалите. Очевидно всеки, който не плаща осигуровки, ДДС, акцизи и подкупи има значителни конкурентни предимства спрямо работещите в бялата икономика без черни каси.

Трето, правителството трупа дългове. Вече шеста година то харчи повече пари, отколкото получава като приходи в бюджета. От 2009 г. насам държавата задлъжнява средно с около 2 млрд. лв. годишно, огромна за мащабите на българската икономика сума, без реални изгледи тази порочна практика да бъде прекратена. Така след 1-2 години само разходите за лихви по държавните заеми ще надхвърлят 1 млрд. лв. годишно. Извън чисто моралния проблем, че натоварва със задължения бъдещите поколения, правителството увеличава и риска от фалит на държавата, което плаши инвеститорите, особено в контекста на тежката демографска криза.

И четвърто, правителството създава несигурност за бизнеса с постоянните си намеси в свободното договаряне. То прикрива с популизъм нежеланието си да решава реалните предзикателства, като насочва вниманието на избирателите в грешна посока. Например ако безработицата е довела до голям брой лоши кредити и човешки драми, правителството не мисли как да привлече повече инвестиции, за да се справи с безработицата, а заплашва банките с регулации и така изкуствено вдигна цената на кредитите. Или ако цените на тока са високи спрямо доходите, не мисли как да създаде условия за увеличаване на доходите, или за повече конкуренция в енергетиката, а насилствено сваля цените за потребителите, при това за сметка на цените за бизнеса. Което пък прави бизнесът по-неконкурентоспособен и връща бумеранга към хората чрез висока безработица и ниски доходи. Или ако български производители на храни губят конкурентоспособност не мисли как да я подобри, например чрез бързо влизане в еврозоната, което ще свали лихвите по кредитите им, или либерализиране на енергетиката, което ще им намали енергийните разходи, или промяна на методологията за субсидиране в селското стопанство, или премахване на излишната бюрокрация, а започва да репресира големите търговски вериги и да ги заплашва с куп вредни регулации, като затварянето им през уикенда, които плашат инвестоторите и вдигат цените на стоките.

Кои са монополистите?

Наскоро вицепремиерът Даниела Бобева зададе този въпрос на хора от бизнеса. Ето моя отговор. Най-големият и най-опасният монополист е държавата, респективно правителството. Държавата е монополист в здравното осигуряване, все отказва да премахне монопола на своята здравна каса, с което доведе до хаос в здравеопазването и изгони от страната хиляди лекари и медицински сестри. Държавата е монополист в образованието, диктувайки всички правила в бранша, което предизвика тежка криза в сектора, ясно видима от все по-лошото представяне на България на международните тестове. Държавата е монополист в първия стълб и ограничава конкуренцията във втория и третия стълб на пенсионното осигуряване, което води до мизерни пенсии. Държавата ограничава конкуренцията и при мобилните оператори, което държи цените на мобилните услуги твърде високи. Държавата определя квоти и цени в енергетиката и пречи на реалната либерализация на сектора, което убива енергоемките производства. Тя не позволява свободна конкуренция при газа, поради което в България са най-високите цени на газ в целия ЕС. Държавата определя метода за разпределяне на субсидиите в селското стопанство, с което почти уби зеленчукопроизводството и животновъдството. Държавата е монополист в съдебната система и вътрешния ред и не позволява на гласоподавателите да избират местните съдии и шефове на полицията, поради което двете системи служат не на народа, а на политиците.

И вместо да освободи всички тези сфери от смъртоносната си прегръдка, правителството размахва наставнически пръст и заплашва да ограничи конкуренцията и в други области, като банковото дело, производството на храни и търговията на дребно, където има силна конкуренция. А за да получат подкрепата на избирателите, политици настройват общественото мнение чрез лъжи и манипулации срещу банки, производители, търговци, големи чуждестранни инвеститори, наричайки ги монополисти и обвинявайки ги в картел, изнасяне на пари, криене на данъци и какво ли още не. Единствено членството на България в ЕС донякъде ни предпазва от остър завой от полупазарна към централизирана икономика.

Това е враждебна среда за почтения бизнес. И рай за корупцията и престъпността. Конкретните имена на тези, които се възползват от мътните води, за да ни крадат нямат голямо значение, защото ако не са те, средата ще си намери други подобни на тяхното място. Напълно обяснимо, в такава среда няма много инвестиции. Оттам идват високата безработици, ниските доходи и стопяването на населението. Ако правителството, което и да е то, продължава да разчита на популизма, игнорирайки реалните предизвикателства, нищо добро не чака българската икономика. Това ще убие средната класа, ще изгони младите българи в чужбина и в недалечно бъдеще българският народ ще бъде микс от престъпници и социално слаби. Ако искаме това да не се случи, ако искаме България да бъде добро място за живене, трябва просто да изгоним държавата от икономиката и постоянно да притискаме политиците да подобряват бизнес средата.

Илюстрация: Zsuzsanna Kilian, sxc.hu

7 коментара:

  1. Да, така е, социализмът ни унищожи чрез диктата и потисничеството си и продължава да ни пречи да се съживим.

    ОтговорИзтриване
  2. Напълно съгласен съм. И аз съм писал по отделните теми за образованието например - за мен трябва да бъде в частни ръце, а държавата да дава ваучери на родителите, които сами да си избират правилното училище. Така ще има конкуренция и подобрение на резултатите, родителите ще треперят за резултатите на децата си, защото им "струват" пари, а децата най-после ще получат някакво смислено образование. Учителите пък ще работят в конкурентна среда и ще дават всичко от себе си да са в по-добро училище...
    Здравеопазването - монопола там е пълен бич за нацията.
    В селското стопанство е известно че субсидиите се разпределят между шепа хора и техни подставени лица.
    А най-големия проблем на икономиката ни е че върви по пътя на западните икономики, които чрез постоянно окрупняване на бизнеса се създават монополи в различните сектори, където в лобистко партньорство с политиците се създават непреодолими пречки за нови играчи на пазара. В резултата - големите фирми плащат на повече хора мизерни заплати, а инициативните хора не могат да предприемат свой бизнес. В БГ това е политика! Независимият гражданин е враг на държавата!

    Поздравления за статията!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Стефан Василев - и сега образователнтата система струва пари на тези от нас, които плащат данъци. Освен това родителите не избират правилното училище, то избира правилните деца! Частното здравно осигуряване решава всички проблеми в здравеопазването на цена от около 40-50 лева на месец. И аз искам за 8 лева (или защо не направо безплатно за всички!!!), но това намирисва на мармоти.

      Изтриване
  3. Нека авторът да провери значението на думата монополист. Държавата НЕ Е монополист нито в здравното осигуряване, нито в образованието, нито в пенсионното осигуряване. Съществуват колкото искате частни ясли, градини, училища, университети.. частни здравни заведения и частни пенсионни програми. Авторът да се поправи или да смени "икономика" с "популизъм" в заглавието на блога.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. НЗОК е единственият доставчик, в който отиват моите задължителни здравни осигуровки. Това е монопол. НОИ е единствения доставчик на задължителната пенсионна осигуровка в т.нар. първи стълб. Също монопол. При втория и третия стълб е олигопол. При училищата, ако изключим едно безобразно скъпо, което държавата не признава, всички са по задължителните програми на образователното министерство. На практика това е един доставчик на услугата начално, основно и средно образование, макар и с различни поддоставчици. Тоест също монопол. Държавата е лицензирала само няколко доставчици на мобилни услуги - още един олигопол. Държавата определя регионалните монополисти, доставящи газ. Пак монопол. Тезата ми е, че държавата създава изкуствени монополи там, където можеше да има конкуренция, съответно всички потребители губим, обикновено за сметка на участниците в корупционни схеми покрай тези монополи.

      Изтриване
  4. It is a great pleasure going through your site because I love your every post. That's why I have bookmarked your site to check out new stuff from you. Thanks for sharing ...

    ОтговорИзтриване
  5. Здравейте, Е-мейл: finance03.for.all@gmail.com
    Аз заем пари на € 1000 до € 5.800.000 на никого в състояние да го изплати с лихва в размер на 2% годишно и срок от 6 месеца до 20 години, в зависимост от размера на исканата сума. Аз правя следните сектори: - финансов заем, начало заем - инвестиционен кредит - Авто кредит - дълг Консолидация - погасяване - кредитна личен заем. сте наистина в нужда, моля пишете ми за повече информация
    Е-мейл: finance03.for.all@gmail.com

    ОтговорИзтриване