Още един потушен пожар в здравеопазването. Добра или лоша новина е това?

Българското правителство потуши поредния пожар в здравната система:

Премиерът Бойко Борисов обеща още пари за здравеопазване до края на годината и още няколко мерки, касаещи управлението и бюджета на здравната каса, а българският лекарски съюз утре ще отмени обявената за 15 октомври ефективна национална стачка.

Бойко Борисов обеща парите за здраве да отиват за здраве, а председателят на Българския лекарски съюз д-р Цветан Райчинов обеща качествени здравни услуги. На пръв поглед всичко е прекрасно - за правителството, за лекарите и за пациентите. Но нека си припомним причините за здравната криза.

От много години повечето лекари твърдят, че основният проблем в здравната система е липсата на пари. Всяка година те рекетират управляващите политици за повече пари. И ги получават. Преди от правителствата на Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев, а сега от правителството на Бойко Борисов.

Парите, които даваме за здраве постоянно и бързо растът, а качеството на здравните услуги не се подобрява и все повече изостава в сравнение с нивото в развитите общества. Българските пациенти страдат от лошо отношение и висока смъртност. Средният европеец живее с около 6 години повече от средния българин. Все повече "сложни" операции не се извършват в страната и се налага плащането на огромни суми за операции и лечение в чужбина, например в Израел. Не само пациенти, но и лекари и медицински сестри бягат в чужбина, което още повече влошава положението.

Анализаторите от Health Consumer Powerhouse, които всяка година правят доклад за състоянието на здравните системи в Европа, поставят България на последно място в континента (по 38 ясно посочени критерии), дори след по-бедните Албания и Македония. В другата класация на организацията, която показва ефективността на всяко изразходвано евро за здраве и така елиминира влиянието на стандарта на живот, България отново е на последно място. Това означава, че проблемът не е в количеството пари, а в начина, по който се изразходват.

Проблемът е, че българското здравеопазване още живее в социализма. То е силно централизирано - всички решения (цени, услуги, осигуровки, инвестиции...) се взимат от държавата. То се финансира монополно - от държавната здравна каса. Собствеността е преобладаващо държавна (и общинска). Няма конкуренция. Няма свободен пазар. В тези условия лекарите имат два основни пътя - или да се корумпират, или отиват да работят в чужбина. Фокусът в България не е върху пациента, защото парите не идват от него. Фокусът е върху държавата, защото тя дава парите.

Самата система ражда корупция, защото е грешно построена. Това трябва да се реформира. Но, за съжаление, реформата, за която говори правителството е в грешната посока, защото засилва още повече ролята на държавата и игнорира пазара.

В тези условия повечето пари за здравеопазване са лоша новина за българските пациенти и данъкоплатци. Положителна промяна е невъзможна. Изпуснат е поредният шанс реформата да се "купи" от лекарското съсловие. Рекетът на лекарите върху данъкоплатците ще продължи. Докато данъкоплатците не поискат пазарна реформа, например като тази в Холандия, която е трайно на първо място по качество на здравните услуги, далеч изпреварвайки дори втората страна в класацията. В Холандия всички здравни заведения и осигурители са частни и се конкурират на свободен пазар, на който държавата е единствено арбитър.