Колко дълбока е реката за кабинета Орешарски и за България?

Източник на снимката: Министерски съвет

"Не пресичайте река ако е дълбока средно четири фута [1.22 м.]", съветва философът Насим Талеб в своята популярна книга "Черният лебед" (да не се бърка с психологическия трилър със същото име, където Натали Портман играе балерина). Според Талеб, за да прекосим реката трябва да знаем колко фута е най-дълбокото място. Защото какво значение има за нас средната стойност при положение, че на места дълбочината стига два метра и може да се удавим. "Най-лошият случай има много повече, или по-важни, последствия, отколкото средната прогноза, особено, ако лошият сценарий е крайно неприемлив.", обобщава той.

В бюджета за 2014 г. правителството прогнозира 1.8% икономически ръст. Очевидно според него това е най-вероятният сценарий. Някои анализатори смятат, че този ръст е надценен, но не това е най-важното. Да, този ръст е постижим, но... много малко вероятен.

Сериозните икономисти знаят и признават, че икономическият ръст не може да се прогнозира. Точни прогнози се правят само като ориентир, винаги са свързани с много условности и обикновено не се сбъдват. Спомнете си постоянните актуализации, които дори могъщи институции като МВФ, Европейската централна банка (ЕЦБ), Европейската комисия и Световната банка правят на своите прогнози. Икономиката се прогнозира трудно, много по-трудно например от времето. Един синоптик може да погледне навън и да каже какво е времето в момента, а знае и какво е било вчера, съответно може да базира прогнозата си за утре на сигурни данни. Докато икономистите не могат да кажат дори какво става в момента, а понякога са нужни години, за да разберат какво се е случило в миналото. Например авторитетният Комитет за датиране на бизнес циклите към Националното бюро за икономически изследвания, включващ известни икономисти от най-реномираните университети в САЩ, се произнесе кога е започнало икономическото възстановяване от рецесията в САЩ една година и три месеца след като то беше започнало.

Точно заради тази несигурност много иституции, като ЕЦБ, а през последните години и БНБ, започнаха да представят прогнозите си под формата на ветрило - с различни вероятности растежът да бъде в определени рамки. Например в последните си публикувани прогнози от юли 2013 г. БНБ прогнозира, че икономическият ръст през второто тримесечие на 2014 г. ще бъде приблизително от 2.2% до 3.2% с вероятност 20% (вижте графиката). Съответно 40% е вероятността ръстът да бъде между 1.6 и 3.8% и 60% е вероятността да бъде между 1 и 4.7%.

Забележете, че накрая остават 20% вероятнаст ръстът да бъде извън диапазона от 0% до 5.7%. Следователно около 10% е верятността икономиката да спадне. И ключовият въпрос е какво става тогава с бюджета. Отговорът е неприятен и се съдържа, макар и без детайли, в доклада на финансовия министър Петър Чобанов към бюджета:

"В средносрочен план най-същественият риск за бюджета продължава да бъде евентуално значително отклонение от очакванията за растеж на икономиката. Това автоматично ще рефлектира върху бюджетните приходи, както и в посока нарастване на социалните разходи и разходите при безработица. Чувствителността на бюджетните приходи към икономическия цикъл е относително висока, което означава, че загубите за бюджета от едно съществено забавяне или свиване на икономиката биха били значителни. От друга страна, чувствителността на бюджетните разходи спрямо цикличната позиция на икономиката е ниска, така че при подобрен сценарий те до голяма степен ще запазят нивото си." 

Какво означава това. Ами нещо като десетина процента вероятност бюджетът така да се срине, че да заплаши цялата финансова система. А тази вероятност може би всъщност е значително по-голяма от 10%. Защото далеч от сигурно е доброто бъдеще на европейската и световната икономики, от което до голяма степен зависи и състоянието на българската икономика. А не трябва да си прочут анализатор, за да знаеш, че социалното напрежение в България, политическата нестабилност, предстоящите през май 2014 г. избори, икономическата стагнация, недоверието към институциите и десетките секторни кризи са огромен риск за икономиката и финансовата система.

Да, добре е, че в бюджета са заложени буфери. Първият е правилото 5% от планираните разходи да се харчат само при условие, че изпълнението на бюджета върви добри. Вторият буфер са заложените 500 млн. лв. за регионални инвестиции, отново зависещи от изпълнението на бюджета (отделен риск е ограмната вероятност парите да се разпределят корупционно при силен политически натиск). Но достатъчни ли ще са тези буфери, ако икономиката изпадне в рецесия като се свие например с 1-2% през 2014 г.? Докладът на финансовият министър не дава отговор на този въпрос. А той е особено важен през 2014 г. в контекста на настъпващи падежи на държавни дългове за 3 млрд. лв. и дефицит от 1.4 млрд. лв., които правителството планира да финансира с нови заеми за 4.4 млрд. лв. Как ли ще реагират финансовите пазари при евентуален лош икономически сценарий и нужда от допълнителни правителствени заеми.

Финансовият министър Петър Чобанов каза публично, че бюджетът е напрегнат, с други думи, заложени са оптимистични приходи. Е, питам, какво ще стане при една рецесия - с приходите, с разходите, с дефицита, с дълга, с финансовата система?

Познавам Петър Чобанов от около осем години и нямам никакви съмнения, че той е много добър макроикономист и бюджетен експерт. Но нека припомня, че Димитър Костов, финансов министър в правителството на Жан Виденов, също беше и продължава да бъде (от доста години той е подуправител на БНБ) много добър финансов експерт, което обаче, деликатно казано, не помогна на България да избегне икономическата и финансова катастрофа от 1996-1997 г. Припомням също, че Петър Чобанов е едва на 28-о място в класацията на Forbes на най-влиятелните българи, съответно решенията му са функция от желанията на твърде много по-влиятелни от него хора, доста от които или не са достатъчно добри експерти, за да оценят рисковете, или просто не им пука, че има риск да предизвикат поредната национална кастрофа. Ако се върнем на Талеб, макар реката да изглежда относително безопасна, на места тя е твърде дълбока, а има и риск да придойде и да ни удави всички.

Може ли икономиката да реализира 1.8% ръст и правителството да изпълни бюджета? Да, може. Но посочения, също непренебрежимо вероятен, лош сценарий ми изглежда "крайно неприемлив" (по Талеб).

Какво тогава трябва да се направи? Необходими са сериозни и добре обмислени структурни реформи, които да намалят рисковете от икономическа и финансова катастрофа и да подобрят бизнес средата. Това обаче може да направи само правителство, което се ползва с доверието на българското общество. Правителството на Пламен Орешарски и сегашният парламент нямат доверието на преобладаващата част българските граждани. Не емоцията и не политическите пристрастия, а здравият разум казва, че за да се възстанови доверието България има спешна нужда от нови парламентарни избори и ново правителство. И опитът за запазване на статуквото на всяка цена е престъпление спрямо българския народ.

Ефектът от един глупав данък

Идеята за въвеждането на данък върху лихвите ми изглеждаше толкова глупава и вредна, включително за правителството, че до последно си мислех, че няма да бъде реализирана. Предполагах, че това е временен ПР ход за отклоняване на вниманието от важните проблеми, за които често се сещаме при приемането на нов държавен бюджет. Но се оказа, че греша. Въпреки многото критики в обществото, правителството направи доходите от лихви по срочни депозити облагаеми от началото на 2013 г.

Днес вече се вижда ефектът от този данък. Данните на БНБ показват, че за първи път от много години се обръща тенденцията на постоянно нарастване на срочните депозити (вижте графиката). От края на ноември 2012 г. до края на януари 2013 г. срочните депозити на гражданите са паднали с над 600 млн. лв. За същия период безсрочните депозити (те не се облагат) са се увеличили с близо 1.1 млрд. лв. Тоест вече се случва това, за което много икономисти предупредиха.

Тази тенденция най-вероятно ще продължи, защото много хора изчакват изтичането на падежа на депозитите си, за да ги обърнат от срочни в безсрочни. Така бюджетните приходи от този данък ще падат всеки месец докато станат незначително малки. Което обезсмисля данъка. Но разходите за въвеждането му - от обществото, банките и администрацията - вече са направени.

Зрелищен финал на зрелищни представления

Започвам с две мои прогнози.

Максимум до една година той [Симеон Дянков] най-вероятно ще бъде сменен в опит на него да се прехвърли цялата отговорност за финансовия провал на държавата. (28 юли 2010)  

Надявам се, че политическите и обществените лидери си дават сметка, че ако бизнес средата не стане приоритет номер едно за държавата, рано или късно, но по-скоро рано, един милион безработни ще излязат на улицата, за да ги попитат защо няма работа. (4 окт. 2012)

Припомням тези прогнози за да покажа, че случващото се тези дни можеше да се очаква. Ясно беше, че финансовият министър Симеон Дянков е бушон, поставен, за да поема народното недоволство, който ще изгори в подходящ за премиера момент. Ясно беше, че влошаващата се бизнес среда, която отблъсква предприемачите, подтиска доходите и увеличава безработицата трудно може да се прикрие с популизъм. Сметките за ток са високи, но не по принцип, а спрямо доходите на българите. Затова и протестите естествено се пренасочиха от тока към доходите и от ЕРП-тата към правителството.

Правителството на Бойко Борисов запази макроикономическата стабилност, което е много важно, но не е достатъчно, за да има значим ръст на доходите. По време на това правителство България падна от 44-то на 66-о място в класацията на Световната банка за условията за правене на бизнес. Това е голям провал, който обяснява дефицита на инвестиции и високата безработица.

Бойко Борисов ще стане поредната жертва на преобладаващото сред политиците грешно мнение, че гласоподавателите наказват реформаторските правителства. Той не се вслуша в съветите да използва кризата, за да прокара по-лесно реформите и реши, че вместо това може да остане на власт с бърза пожарна команда и зрелища.

Българите видяха, че това не работи. Добра новина е, че мнозинството вече знае, че монополите са проблем и водят до корупция, високи цени и убиване на по-малкия бизнес. Но сега има риск недоволството да ни отведе в грешна посока. Нито национализацията на ЕРП-тата, нито повече държавни регулации водят до по-добър бизнес климат. Напротив, подобни идеи влошават условията за бизнес, намаляват доходите и увеличават безработицата. Срещу монополите има едно универсално лекарство - конкуренция.Тя стимулира иновациите, подобрява качеството и сваля цените.

Цената на парите ще пада

Лихвите по депозити и кредити в България все още са значително по-високи в сравнение с повечето страни в Европа.Но по всичко изглежда, че те ще продължават да падат. Предлагането на пари е голямо, тъй като несигурността прави хората и компаниите по-спестовни и в същото време търсенето е ограничено, защото те са по-малко склонни да поемат рискове с нови задължение. Освен това рискът от фалит на държавата, според котировките на българските CDS-и (credit default swap), падна над четири пъти от началото на 2012 г. до сега. Всичко това ще натиска цената на парите надолу.

Ето и мястото на България сред останалите държави по риск за фалит. (Това са котировките на CDS-и по държави, където по-високата стойност отговаря на по-висок риск от фалит.)

Гърция	23389
Аржентина	1496
Украйна	627
Венецуела	616
Египет	474
Португалия	430
Испания	294
Унгария	290
Словения	274
Италия	272
Хърватия	258
Ирландия	220
Румъния	218
ЮАР	145
Израел	143
Казакстан	142
Русия	135
Индонезия	124
Турция	124
Латвия	114
Бразилия	108
Литва	103
Филипините	100
БЪЛГАРИЯ	99
Словакия	99
Панама	96
Колумбия	95
Мексико	94
Перу	94
Франция	89
Тайланд	86
Полша	83
Белгия	81
Чили	74
Япония	70
Малайзия	70
Чехия	68
Естония	68
Корея	61
Чили	59
Холандия	45
Австрия	43
Австралия	41
Германия	38
Обед. кралство	38
САЩ	37
Дания	31
Финландия	29
Швеция	19
Норвегия	18

Източник: Дойче банк 

Всъщност, ако се гледаха само числата (например за дълг, бюджетен дефицит, инфлация, ръст на БВП) България щеше да е в дъното на таблицата заедно със скандинавските страни. За съжаление обаче двата фалита на държавата от началото на прехода до сега (мораториумът по външния дълг, обявен от Андрей Луканов и "пускането на печатницата" за пари при Жан Виденов) и лошия имидж на страната продължават да ни правят подозрителни за инвеститорите.

Ветрило за икономисти

Прогнозите са сложна и несигурна работа, толкова сложна и несигурна, че въпреки голямото им търсене, част от най-добрите анализатори отказват да правят публични прогнози, особено когато става дума за конкретни стойности, например за растежа на икономиката или на цените.

Всяка прогноза е свързана с допускания. Професионалните и почтени анализатори изрично ги оповестяват. Но когато прогнозата излезе в медиите, тя обикновено е изчистена от детайлите, защото времето/мястото в медиите е твърде скъпо за изброяване на купища условности, а и много често те са твърде сложни и скучни за масовия зрител/читател. И крайният потребител на информацията често остава с впечатлението, че еди-кой-си анализатор или анализаторите на еди-коя-си институция са непрофесионалисти, защото прогнозите им не са се сбъднали. От там вероятно идват и многото шеги за икономистите като тази: икономист е човек, който утре ще ви обясни убедително защо вчерашната му прогноза за днес не се е сбъднала.

Ето какво пише за прогнозите британският икономист и редактор във в. "Файненшъл таймс" Тим Харфорд:

В края на 2007 г. "Файненшъл таймс", в своя обичаен поглед към предстоящата година, обяви, че "САЩ ще бъде на ръба на рецесия в началото на 2008 г. и трябва да избегне накланянето към пропастта". Поглеждайки назад можем печално да се насладим на тази прогноза не защото е доказано грешна, въпреки че е, а защото тя беше грешна дори когато беше публикувана. Рецесията всъщност започна през декември 2007 г., точно когато "Файненшъл таймс" обявяваше, че тя въбще ще започне. Ако перифразираме старата шега, "прогнозирането е много трудно дори когато не е за бъдещето". 

Това е още една причина да съжаляваме икономистите. Синоптиците могат да хвърлят поглед през прозореца ако искат да разберат какво е времето сега. Икономистите трябва да чакат. На Националното бюро за икономически изследвания отне почти година, за да обяви, че рецесията е започнала в края на 2007 г. Икономистите от Федералния резерв или Bank of England имат незавидната работа да установят лихвени нива за икономика, за чието текущо състояние могат само да гадаят.

Преди осем години в интервю с банкера Стенли Фишер за в. "Капитал" го попитах дали е възможно някой ден България да настигне средното ниво на доходи в Европа и кога може да се очаква това да стане (Фишер е един от авторите на изледване, което се занимава точно с това - кога страните от Централна и Източна Европа ще настигнат по доходи останалата част от Европа). Ето неговия отговор:

Има толкова много неочаквани неща, които се случват в икономическия живот, които са възможни. Ако ме питате дали това е най-вероятният резултат, отговорът е, че не е най-вероятният, защото вие сте доста далеч зад средното ниво за Европа. Петдесет години от сега може да има такъв резултат. Аз няма да съм тук, за да ви кажа, но ми изглежда напълно възможно, че това би могло да се случи. Вие ме питате дали е възможно и кога. Има едно известно правило в икономическата наука, което е: предвиждайте число или дата, но не и двете. Така че възможно е. 

Когато журналисти искаха прогнози от бившия финансов министър Милен Велчев, например за курса на долара, или петрола, той обичаше да казва на шега, че или първо ще се качва и след това ще пада, или обратното, първо ще пада, а после ще се качва.

Всъщност професионалистите, които правят прогнози знаят, че щом говорим за бъдещето няма нищо, което е 100% сигурно. И точно заради това все по-популярни стават ветрилообразните прогнози, при които прогнозите са обвързани с вероятности. От скоро такива прогнози прави и БНБ. В юлския Икономически преглед на БНБ експертите на банката са представили по този начин своите прогнози за БВП и за инфлацията в България.

 

 
Ето как експертите на БНБ са описали тези графики:

Ветрилообразната графика представя експертните възгледи на изготвилите прогнозата за несигурността по отношение на прогнозираната величина на база вероятностно разпределение. Средната лента на графиката, отбелязана с най-тъмен цвят, включва централната прогноза, а според построеното вероятностно разпределение вероятността реализацията на съответната величина да попадне в тази лента е 20% за всяко от тримесечията. Ако към средната лента се прибавят съседните ленти от двете и страни (в еднакъв по-светъл цвят), то общо се покриват 40% от вероятностната маса. Така с добавянето на всяка двойка ленти в еднакъв цвят вероятността стойността да попадне там се увеличава с по 20 процентни пункта, докато се стигне до 80%. Вероятността реализираната стойност да не попадне в оцветената част от графиката според избраното разпределение е 20%.

Ако не сте разбрали обяснението, ето приблизително какво казват тези конкретни графики за второто тримесечие на 2013 г. на годишна база.

Растеж на БВП
от 0.1% до 1% - вероятност 20%
от -0.4% до 1.4% - вероятност 40%
от -1% до 2% - вероятност 60%
от -1.7% до 2.8% - вероятност 80%
извън рамките от -1.7% до 2.8% - вероятност 20%

Инфлация
от 1.8% до 2.7% - вероятност 20%
от 1.3% до 3.3% - вероятност 40%
от 0.8% до 4% - вероятност 60%
от 0.1% до 5% - вероятност 80%
извън рамките от 0.1% до 5% - вероятност 20%

Виждате, че дори когато ветрилото е доста разтворено има цели 20% вероятност прогнозата да не се сбъдне. Сега сигурно разбирате защо точните прогнози на икономистите и институциите почти никога не се сбъдват.

Затъването на ЕС и катастрофата

Криворазбраната солидарност, изгубването на усещането за здрав разум, популизмът, прилагането на кейнсиански идеи за излизане от кризата, калпавата банкова система, отлагането на важните структурни реформи и, най-общо, етатизма, властващ в ЕС, вече водят до своите логични резултати.

Над една трета от 17-те държави в еврозоната са на практика в състояние на фалит. Европейските институции и лидери се опитват да спасяват от пълна катастрофа Гърция (с дълг 161% от БВП за 2012 г.), Ирландия (116% дълг), Кипър (77% дълг), Италия (124% дълг), Испания  (81% дълг) и Португалия (114% дълг). А Белгия (101% дълг) и Франция (90.5% дълг), втората икономика в ЕС, са на път да се присъединят към проблемните страни.


Дългът на държавите в еврозоната е средно 90% от БВП, а в ЕС - 86%, при максимално ниво (по Маастрихтските критерии), смятано за разумно 60% от БВП. И продължава да се покачва. Според прогнозите на Европейската комисия през следващата година ще се увеличи с още около 3% от БВП.


Европа нарушава основни принципи в икономиката като спасява нездрави банки и правителства от фалит. Вместо решително да отреже болното, за да оцелее здравото, Европа позволява на болестта да обхване нови и нови територии. Точно както действа гангрената.   


Фалиралите държави се опитват, и до сега успяват, да прехвърлят сметката на здравите, основно на Германия (116% 82% дълг), най-голямата и все още доста здрава икономика в ЕС. Което, разбира се, не само не решава проблемите, а  създава и нови - още по-голямо задлъжняване, още по-голям апетит за вълшебни спасителни пакети, изчерпване на възможностите за спасяване, постепенна загуба на доверие към целия ЕС и опасност от банкови паники.


Резултатът към момента е висока безработица и рецесия. Безработицата в Европа продължава да се увеличава като нивото й в еврозоната достигна рекордните от създаването на монетарния съюз 11.1%. Много от европейските икономики са в рецесия, а в целия ЕС през 2012 г. се очаква нулев растеж, при това съчетан с инфлация над целевата от 2% (в нормални условия при стагнация инфлацията би била доста по-ниска). Проблемните държави дърпат надолу всички останали като икономиката на ЕС все още не може да възстанови нивата си от преди рецесията, започнала в края на 2007 г.


Всичко това рано или късно ще доведе Европа до икономическа и финансова катастрофа. Според мен тя може да се случи още тази или следващата година, но най-късно през 2014 г. Всичко зависи от това кога хората ще видят финансовата пирамида, която расте застрашително и, по всичко изглежда, ще продължава да расте докато предизвика европейска банкова криза. Накратко, очаквам до три години в ЕС да се случи нещо подобно на финансовата катастрофа в България от 1996-1997 г. - загуба на доверие, банкова паника, пускане на печатницата за пари, висока инфлация, рецесия, разпадане на еврозоната и масови официални фалити на правителства, банки и бизнеси. Дори ако еврото се запази в част от сегашните страни в еврозоната, Европа ще се движи не на една, а на много скорости.


Теоретично, този сценарий може да бъде избегнат с рязка промяна на мисленето, но на практика, следейки дебата и настроенията в Европа и света, не виждам как това може да стане. В момента гласът на разума е глас в пустиня. При това не само в континентална Европа, но дори във Великобритания (91% дълг) и САЩ (102% дълг за 2011 г.), които също градят огромни финансови пирамиди.


Големият срив ще бъде и началото на края на кризата. Вероятно тогава Европа, а и светът, най-после ще разбере, че можеше да избегне катастрофата, ако правителствата спазваха простото правило да не харчат повече отколкото имат, или поне не много повече. Както правят повечето страни в Североизточна Европа - като Естония (10% дълг), Литва (40% дълг), Латвия (44% дълг), Швеция (36% дълг), Финландия (51% дълг).


Възможно е да се родят нови монетарни съюзи. Българският лев най-вероятно ще продължи да е прикачен към валутата на Германия, както и да се казва тя - евро, северно евро, марка, или нещо друго - което предвид ситуацията може би е най-добрата възможност (Германия вероятно ще направи всичко възможно да не обезцени драстично своята валута).


Едва ли ще има страна в Европа, която да не пострада от катастрофата. Но е сигурно, че неразумните - държави, банки, компании и хора - ще пострадат повече. През кризата ще минат по-лесно страните с ниска задлъжнялост, стегнати бюджети и здрав банков надзор. В този смисъл, ако българското правителство и БНБ продължат консервативните си политики, България (18% дълг) ще мине сравнително леко през кризата и още веднъж ще докаже на света, че валутният борд работи прекрасно дори и в кризи. А ако правителството започне да прави структурни реформи и да работи активно за подобряване на бизнес средата, България може да излезе от кризата с летящ старт и да започне отново бързо да догонва развитите общества по стандарт на живот.

Гръцката криза и българските лихви

От 2-3 години много се говори за влиянието на гръцката криза върху българската икономика. Повечето икономисти казват, че няма сериозни причини за притеснение, но основният проблем може да бъде загуба на доверие поради чисто психологически причини, свързани с географската близост на България с Гърция.

Загубата на доверие ясно се вижда на горната графика. Тя показва движението на българските CDS-и (credit default swap), които пък показват мнението на пазара за риска от фалит на държавата. Според графиката от март насам рискът от фалит на българската държава се е увеличил значително. И аз поне не виждам друга основателна причина за това, освен задълбочаващата се криза в Гърция.

Много икономисти казват, че движението на CDS-ите не е много надежден индикатор за риска от фалит. Но въпреки това чуждестранните кредитори и майки на български банки следят този показател и на негова основа оценяват риска и съответно определят цената на ресурса, който насочват към България.

Така ситуацията в Гърция влияе негативно на нивото на лихвите в България, включително по държавните ценни книжа. И то точно в момент, когато правителството иска да излезе на международните пазари, за да увеличи фискалния резерв с цел да финансира бюджетния си дефицит и да посрещне падежа на държавни облигации в началото на 2013 г. Това означава, че българското правителство може да бъде принудено от обстоятелствата да търси външно финансиране на твърде високи лихвени нива.

Ако, например, с много условности, преди три месеца правителството е можело да получи кредит при около 5% годишна лихва, то в момента е много вероятно да го получи на цена около 6.5%. А колкото по-голяма става вероятността Гърция да напусне еврозоната и да върне драхмата, толкова по-подозрителни ще стават пазарите и лихвата ще се качва.

Ако българското правителство иска да намали рисковете за икономиката, то трябва бързо да направи две неща: мащабна прозрачна приватизация и балансиране на бюджета чрез намаляване на разходите. А дългосрочно трябва да прави структурни реформи, които да намалят рисковете, идващи от публичните системи - здравна, пенсионна, образователна и т.н.

Индия срещу Китай: демокрацията или авторитаризмът води до просперитет? Изводите за България

Тезата, че дългосрочно демокрацията създава по-добри условия за бизнес и икономически растеж в сравнение с авторитаризма се споделя от много икономисти. "Как тогава да си обясним китайското икономическо чудо?", питат съвсем резонно скептиците.

"Отвратителни тоалетни. Застояли локви, коите гъмжат с комари, разпространяващи остро заразна тропическа треска. Разпадаща се зидария. Хлабава сигурност. Терористична атака." Така The Economist описва Индия в скорошна водеща статия: "Ако трябва да се избере в Китай или в Индия да се прави бизнес, повечето чуждестранни инвеститори вероятно ще изберат Китай. Пазарът е по-голям, по-лесто се работи с правителството и ако веригата от доставки на стоки не минава през Китай вашите акционери ще искат да знаят защо." Въпреки това обаче изданието твърди, че по принцип демокрацията ще надбяга авторитаризма и в частност демократична Индия ще изпревари авторитарния Китай по икономически растеж:

Индия се справя доста добре. Икономиката се очаква да стигне 8.5% ръст тази година. Има още дълъг път преди страната да стане богата колкото Китай - китайската икономика е четири пъти по-голяма, - но нейният растеж може да изпревари китайския най-късно до 2013 г.

Индия сега се слави с легионите от преуспяващи малки бизнеси и задоволителния брой бизнеси от световна класа, чиито английско говорещи шефове уверено се движат след глобалния елит. Те са по-малко зависими от държавната подкрепа отколкото китайските фирми и често са по-иновативни.

Идеите текат лесно в Индия, тъй като й липсва китайската култура на потайност и цензуриране. Ако, не дай боже, друг Мао сграбчи юздите не би имало механизъм за отърваване от него.

Китайските фирми просперират при умно правителство, но лошите управници могат да причинят повече щети в Китай, отколкото в Индия, защото тяхната власт е много по-голяма.

Носителят на Нобелова награда по икономика Гари Бекър споделя част от аргументите на британското издание, но не е убеден в основната теза:

Визионерски лидери могат да постигнат повече при авторитарни отколкото при демократични правителства, защото те няма нужда да обръщат внимание на законодателни, съдебни и медийни ограничения, за да прокарат техния дневен ред.

Разбира се, другата страна на авторитарното управление е, че много заблудени силни лидери могат да причинят огромна щета.

Цялостният ефект от авторитарните правителства е някъде по средата на добрите резултати произведени от визионерите и лошите резултати, произведени от заблудени лидери.

Демокрациите помагат да се контролира обхвата на резултата. Взионерите при демокрации понякога могат да постигнат много. Но техните постижения обикновено са ограничени от законодателството, съда и различни групи по интереси. От друга страна, лошите лидери в демокрациите са също ограничени, включително от статиите на свободна конкурентна преса, телевизия и интернет.

Дали средно погледнато демокрациите са по-благоприятни за икономическия растеж от авторитарните режими е далеч от добре доказано. Това, което е ясно е, че демокрациите произвеждат по-малко променливи резултати: не толкома много големи успехи, но също по-малко продължителни катастрофи. Тъй като лошите изходи са склонни да произвеждат повече щети от добрите, по-малко променливите резултати биха били атрактивна характеристика, дори ако демокрациите средно погледнато не произвеждат по-голям икономически растеж.

Сравнения между ефектите от тези различни системи на управление върху икономическия растеж се замъгляват от факта, че личните свободи обикновено се увеличават значително при авторитаризъм с бърз икономически растеж. Китай е прекрасен пример.

Други примери за растящи свободи при авторитаризъм включват Тайван, Южна Корея и Чили. Всички те започнаха техния икономически бум при еднопартийни диктатури, но след период на доста бърз растеж се появи бурна опозиция на диктатурите. И не след дълго всички тези страни станаха демократични, с конкуриращи се политически партии.

Въпреки че харесвам The Economist, повече вярвам на Бекър, че ако Китай продължи да се управлява от разумни лидери няма да бъде надминат по икономически растеж от Индия, а по-скоро постепенно ще се превърне от авторитарна в демократична страна.

Тази тема, разбира се, ми напомня и за ужасния ни късмет по време на авторитарния режим 1944-1989 г. да попаднем само на лоши лидери (Георги Димитров, Вълко Червенков, Тодор Живков), зависими от други лоши лидери - тези на СССР (Сталин, Хрушчов, Брежнев). Ако Бекър е прав, добрите лидери биха избрали вместо централизирана икономика икономическата свобода, която щеше да доведе до просперитет, който по естествен път щеше да донесе на хората лична свобода и демокрация. Вместо това българските диктатори доведоха икономиката до разруха, която продължава да тежи.

Снимка: Meghan Anderson-Colangelo

Бойкоборисовата икономическа катастрофа II

Лошите новини, които идват от правителството през последните дни (за здравеопазването, пенсионната реформа и осигуровките) ми припомниха за прогнозите, които направих в средата на юни. Това са доста песимистични прогнози, които много ми се искаше да не се сбъднат. За съжаление, някои от тях вече се сбъднаха (процедурата по свръхдефицит, махането на Анна-Мария Борисова...), а други са на път (фискалния резерв, дълга, данъците, лихвите...). Ето целия текст:

Прогнозите винаги са трудни, несигурни и свързани с много условности. Но ще се опитам на базата на сегашното ми знание да прогнозирам какво най-вероятно ще се случи с българската икономика, ако правителството на Бойко Борисов продължава сегашната си популистка политика на безразсъдно харчене (към момента нямам усещането, че тя ще се промени). А до края на мандата му ще следя и ще ви информирам как се развиват прогнозите ми.

1. Фискалният резерв ще продължи бързо да се стопява и в един момент правителството ще започне да харчи парите от Сребърния фонд (това може да стане и индиректно, например като фондът "инвестира" в държавни компании, или уж дава пари за реформи) за текущи нужди.

2. Държавният дълг ще расте, за да финансира част от дефицита.

3. Състоянието на бюджета ще се влоши допълнително от плащането на огромни извънредни суми (например обезщетения по прекратени договори с чуждестранни компании и връщане на неправомерно взет акциз от стари автомобили).

4. Европейската комисия ще установи, че подозренията за манипулиране на бюджетните данни са основателни.

5. Бавното възстановяване, или дори новата рецесия в ЕС, ще ограничи възможностите за икономически растеж чрез износ.

6. Кредитният рейтинг на България ще бъде понижен основно заради повишения риск от неразумното управление на правителството.

7. Европейската комисия ще започне процедура по свръхдефицит срещу България и ще накаже правителството за неспазване на бюджетната дисциплина.

8. Безработицата ще се увеличава (от есента на 2010 г.).

9. Кризата в здравеопазването ще се задълбочава, което ще се проявява в множество пожари, които ще бъдат гасени с повече бюджетни пари. Напрежението може да доведе до нова смяна за здравния министър (формалната причина може отново да е корупционен скандал).

10. След известна стагнация БВП ще продължи да пада, а в най-добрия случай растежът му ще бъде около нулата.

11. Инфлацията леко ще се качва заради монополите (газ, вода, ток, парно...).

12. ЕС няма да допусне България до предверието на еврозоната (ERM II) и самата еврозона, защото икономиката е нестабилна, а правителството действа неразумно.

13. Лихвите ще започнат да се качват заради повишения риск.

14. Чуждестранните инвестиции ще се запазят на ниски нива заради несигурната бизнес среда.

15. Цените на недвижимите имоти ще продължат да падат.

16. Различни лобита ще започнат да прокарват в свой интерес вредни антикризисни мерки с аргумента, че ще стимулират на икономиката.

17. Усвояването на фондовете на ЕС ще се подобри, но твърде слабо, за да повлияе значително на икономиката.

18. Ще имаме нов финансов министър (което няма да подобри нещата).

19. Правителството ще бъде принудено да вдигне данъците и да реже заплатите в публичния сектор, а може би и да намали пенсиите.

20. Правителството ще викне на помощ МВФ да спаси държавата от фалит и ще се опита да прехвърли на фонда вината за непопулярните мерки.

21. Правителството ще се опита да компенсира падащия си рейтинг със зрелищни акции срещу престъпността и корупцията.

22. Бойко Борисов или ще загуби президентските избори, или въобще няма да се кандидатира.

23. Валутният борд ще се запази без да се променя сегашния фиксиран курс към еврото.

24. Икономиката ще започне да се възстановява стабилно най-рано през 2013 г.

Алтернативата на всичко това са болезнени реформи и рязане на разходи веднага.

Защо метеоролозите са по-облагодетелствани от икономистите?

Икономическите прогнозите са по-трудни отколкото можете да си представите. Вижте какво пише за тях британският икономист Тим Харфорд, автор на The Logic of Life и Undercover Economist и редактор във в. "Файненшъл таймс":

В края на 2007 г. "Файненшъл таймс", в своя обичаен поглед към предстоящата година, обяви, че "САЩ ще бъде на ръба на рецесия в началото на 2008 г. и трябва да избегне накланянето към пропастта". Поглеждайки назад можем печално да се насладим на тази прогноза не защото е доказано грешна, въпреки че е, а защото тя беше грешна дори когато беше публикувана. Рецесията всъщност започна през декември 2007 г., точно когато "Файненшъл таймс" обявяваше, че тя въбще ще започне. Ако перифрацираме старата шега, "прогнозирането е много трудно дори когато не е за бъдещето".

Това е още една причина да съжаляваме икономистите. Синоптиците могат да хвърлят поглед през прозореца ако искат да разберат какво е времето сега. Икономистите трябва да чакат. На Националното бюро за икономически изследвания отне почти година, за да обяви, че рецесията е започнала в края на 2007 г. Икономистите от Федералния резерв или Bank of England имат незавидната работа да установят лихвени нива за икономика, за чието текущо състояние могат само да гадаят.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Снимка: adamsmithjr, flickr

Макроикономическите прогнози: бавно и мъчително възстановяване

Продължавам да публикувам резултатите по проекта ТОПИК с макроикономическите прогнози на българските макроикономисти за тази и следващата година.

Растеж на БВП за 2010 г.: -0.1 %

Растеж на БВП за 2011 г.: 1.3 %

Годишна инфлация за 2010 г. (дек.-дек.): 2.4 %

Годишна инфлация за 2011 г. (дек.-дек.): 3.2 %

Безработица (по методологията на НСИ) за 2010 г.: 10.4 %

Безработица (по методологията на НСИ) за 2011 г.: 9.2 %

Преки чуждестранни инвестиции (нето) за 2010 г.: 4 % от БВП

Преки чуждестранни инвестиции (нето) за 2011 г.: 6.2 % от БВП

Държавен дълг за 2010 г.: 16.4 % от БВП

Държавен дълг за 2011 г.: 18.8 % от БВП

Фискален резерв към 31.12.2010 г.: 7.3 % от БВП

Фискален резерв към 31.12.2011 г.: 7.2 % от БВП

Бюджетен дефицит за 2010 г.: 4.7 % от БВП

Бюджетен дефицит за 2011 г.: -3.4 % от БВП

Дефицит по текущата сметка за 2010 г.: -6 % от БВП

Дефицит по текущата сметка за 2011 г.: - 6.8 % от БВП

Валутни резерви към 31.12.2010 г.: 33.4 % от БВП

Валутни резерви към 31.12.2011 г.: 34.8 % от БВП

Износ на стоки и услуги (ръст спрямо предходната година) за 2010 г.: 13.3 %

Износ на стоки и услуги (ръст спрямо предходната година) за 2011 г.: 9.5 %

Внос на стоки и услуги (ръст спрямо предходната година) за 2010 г.: 4.1 %

Внос на стоки и услуги (ръст спрямо предходната година) за 2011 г.: 7.3 %

Влизане на България в ERM II: 2013 г.

Влизане на България в еврозоната: 2016 г.

Какво ми прави впечатление? Макроикономистите не очакват видимо възстановяване на икономиката през тази и следващата година. Но не прогнозират и задълбочаване на рецесията. Ако прогнозите им се сбъднат, ни очаква бавно и мъчително възстановяване.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Илюстрация: Zsuzsanna Kilian, sxc.hu

Краят на вестниците

Тиражите на вестниците падат не само в България:

Френските всекидневници, също като американските, са принудени да се борят с намаляващ тираж и падащи рекламни приходи. През миналата година броят на читателите на "Либерасион" намаля с 9.5%, на "Монд" с 4.14%, а на "Фигаро" с 1.76%, твърди службата, която одитира тиражите на френските издания.

Моята прогноза е, че до 10 г. интернет ще убие вестниците. Това е пазарната логика. Първо, информацията във вестниците излиза със закъснение спрямо онлайн изданията. Второ, вестниците, за разлика от интернет, не позволяват интерактивност. Трето, вестниците са по-скъпи за читателите. И четвърто, вестниците изискват огромни разходи за производство и разпространение в сравнение с информационните уеб сайтове. В резултат на всичко това тиражите на хартиените издания постоянно падат. Оттам намаляват приходите им от продажби и от реклама. А това принуждава изданията да съкращават хора, което пък влошава качеството им.

Точно обратното се случва в онлайн изданията. Читателите бързо растат, приходите от реклама се увеличават. Броят на заетите също расте, а качеството на информацията става все по-високо.

Много хора ще бъдат готови да плащат някаква цена за удоволствието да четат на хартия, както са свикнали. Но в един момент цената за този навик ще стане твърде висока. Защото ще трябва да се разпределя сред все по-малко читатели. И това ще бъде краят на вестниците.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Илюстрация: Zdeslav Schreiber, sxc.hu

Как ще изглежда бойкоборисовата икономическа катастрофа?

Прогнозите винаги са трудни, несигурни и свързани с много условности. Но ще се опитам на базата на сегашното ми знание да прогнозирам какво най-вероятно ще се случи с българската икономика, ако правителството на Бойко Борисов продължава сегашната си популистка политика на безразсъдно харчене (към момента нямам усещането, че тя ще се промени). А до края на мандата му ще следя и ще ви информирам как се развиват прогнозите ми.

1. Фискалният резерв ще продължи бързо да се стопява и в един момент правителството ще започне да харчи парите от Сребърния фонд (това може да стане и индиректно, например като фондът "инвестира" в държавни компании, или уж дава пари за реформи) за текущи нужди.

2. Държавният дълг ще расте, за да финансира част от дефицита.

3. Състоянието на бюджета ще се влоши допълнително от плащането на огромни извънредни суми (например обезщетения по прекратени договори с чуждестранни компании и връщане на неправомерно взет акциз от стари автомобили).

4. Европейската комисия ще установи, че подозренията за манипулиране на бюджетните данни са основателни.

5. Бавното възстановяване, или дори новата рецесия в ЕС, ще ограничи възможностите за икономически растеж чрез износ.

6. Кредитният рейтинг на България ще бъде понижен основно заради повишения риск от неразумното управление на правителството.

7. Европейската комисия ще започне процедура по свръхдефицит срещу България и ще накаже правителството за неспазване на бюджетната дисциплина.

8. Безработицата ще се увеличава (от есента на 2010 г.).

9. Кризата в здравеопазването ще се задълбочава, което ще се проявява в множество пожари, които ще бъдат гасени с повече бюджетни пари. Напрежението може да доведе до нова смяна за здравния министър (формалната причина може отново да е корупционен скандал).

10. След известна стагнация БВП ще продължи да пада, а в най-добрия случай растежът му ще бъде около нулата.

11. Инфлацията леко ще се качва заради монополите (газ, вода, ток, парно...).

12. ЕС няма да допусне България до предверието на еврозоната (ERM II) и самата еврозона, защото икономиката е нестабилна, а правителството действа неразумно.

13. Лихвите ще започнат да се качват заради повишения риск.

14. Чуждестранните инвестиции ще се запазят на ниски нива заради несигурната бизнес среда.

15. Цените на недвижимите имоти ще продължат да падат.

16. Различни лобита ще започнат да прокарват в свой интерес вредни антикризисни мерки с аргумента, че ще стимулират на икономиката.

17. Усвояването на фондовете на ЕС ще се подобри, но твърде слабо, за да повлияе значително на икономиката.

18. Ще имаме нов финансов министър (което няма да подобри нещата).

19. Правителството ще бъде принудено да вдигне данъците и да реже заплатите в публичния сектор, а може би и да намали пенсиите.

20. Правителството ще викне на помощ МВФ да спаси държавата от фалит и ще се опита да прехвърли на фонда вината за непопулярните мерки.

21. Правителството ще се опита да компенсира падащия си рейтинг със зрелищни акции срещу престъпността и корупцията.

22. Бойко Борисов или ще загуби президентските избори, или въобще няма да се кандидатира.

23. Валутният борд ще се запази без да се променя сегашния фиксиран курс към еврото.

24. Икономиката ще започне да се възстановява стабилно най-рано през 2013 г.

Алтернативата на всичко това са болезнени реформи и рязане на разходи веднага.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Илюстрация: rore_d, sxc.hu

Черногледият рецидивист МВФ: какво са три пункта разлика?

Международният валутен фонд (МВФ) подобри прогнозата си за българската икономика през 2010 г. от 2.5% спад на 0.2% ръст. Това е огромна разлика, която поставя въпроса за смисъла от подобни предвиждания.

По принцип идеята на прогнозите е да дадат полезна информация за бъдещето, на базата на която хората, бизнесът и правителствата да взимат адекватни решения. Прогнозите са трудна работа, винаги са условни и към тях трябва да се подхожда с известно недоверие, независимо откъде идват. Защото дори ако допуснем, че анализаторите имат пълна и точна информация за миналото (което е невъзможно, защото няма перфектни индикатори и методологии и защото данните често се ревизират), се базират на допускания и вероятности за бъдещето, които рядко се сбъдват напълно.

Но е логично да очакваме, че организации, които претендират, че имат повече знания, ще се справят по-добре. Затова и прогнозите на МВФ се цитират от журналисти и стигат до много хора. Когато например един инвеститор решава дали да инвестира в България за него едва ли е без значение дали предстои рецесия, каквато е досегашната прогноза на МВФ, или се очаква леко възстановяване на икономиката, което предполага преразгледаната прогноза. В този смисъл прогнозата на МВФ за България не само не е довела до някакви ползи, но дори е навредила.

МВФ прави лоши прогнози не за първи път. Обикновено те са по-песимистични от другите и от реалните резултати. Причината е, че бизнесът на МВФ расте в лоши икономически времена и спада в добри. Затова фондът има стимул да всява паника. Колкото по-голяма е паниката, толкова по-важно става значението на фонда. Затова не вярвам на прогнозите на МВФ. Вярвам много повече на БНБ, която преди повече от половин година прогнозира 0.7% ръст и оттогава не е променяла прогнозата си.
Снимка: theraygun, sxc.hu