Гръцката криза и българските лихви

От 2-3 години много се говори за влиянието на гръцката криза върху българската икономика. Повечето икономисти казват, че няма сериозни причини за притеснение, но основният проблем може да бъде загуба на доверие поради чисто психологически причини, свързани с географската близост на България с Гърция.

Загубата на доверие ясно се вижда на горната графика. Тя показва движението на българските CDS-и (credit default swap), които пък показват мнението на пазара за риска от фалит на държавата. Според графиката от март насам рискът от фалит на българската държава се е увеличил значително. И аз поне не виждам друга основателна причина за това, освен задълбочаващата се криза в Гърция.

Много икономисти казват, че движението на CDS-ите не е много надежден индикатор за риска от фалит. Но въпреки това чуждестранните кредитори и майки на български банки следят този показател и на негова основа оценяват риска и съответно определят цената на ресурса, който насочват към България.

Така ситуацията в Гърция влияе негативно на нивото на лихвите в България, включително по държавните ценни книжа. И то точно в момент, когато правителството иска да излезе на международните пазари, за да увеличи фискалния резерв с цел да финансира бюджетния си дефицит и да посрещне падежа на държавни облигации в началото на 2013 г. Това означава, че българското правителство може да бъде принудено от обстоятелствата да търси външно финансиране на твърде високи лихвени нива.

Ако, например, с много условности, преди три месеца правителството е можело да получи кредит при около 5% годишна лихва, то в момента е много вероятно да го получи на цена около 6.5%. А колкото по-голяма става вероятността Гърция да напусне еврозоната и да върне драхмата, толкова по-подозрителни ще стават пазарите и лихвата ще се качва.

Ако българското правителство иска да намали рисковете за икономиката, то трябва бързо да направи две неща: мащабна прозрачна приватизация и балансиране на бюджета чрез намаляване на разходите. А дългосрочно трябва да прави структурни реформи, които да намалят рисковете, идващи от публичните системи - здравна, пенсионна, образователна и т.н.