Персонална революция

Започвам с едно уточнение. Ако сте консервативен, по-добре не четете този текст, защото най-вероятно няма да ви е полезен и само ще си загубите времето. Текстът е за отворените към новото хора.

Прочетох първата си книга за 2013 г. - Making Sense of People: Decoding the Mysteries of Personality от Samuel Barondes. Книгата е изключително интересна и постави добри основи за новата ми страст - психологията.

Тук обаче искам да обърна внимание на нещо друго, което има много по-голямо значение. Това е първата книга, която прочетох на... мобилен телефон.

Всъщност една от причините наскоро да си купя огромен "умен" телефон (Samsung Galaxy Note II - 151.1 x 80.5 x 9.4 мм.) е да чета книги на него. Алтернативата беше да си взема Kindle или таблет, което не направих, защото исках да избегна купуване и носене на прекалено много електронни устройства.

Amazon има специално приложение за смартфони, което също се нарича Kindle и, за разлика от устройството Kindle, е безплатно и се сваля за секунди. А изискваната регистрация не отнема повече от минута.

Направих още едно изненадващо откритие - в "магазина" на Kindle има много безплатни книги, част от които са доста интересни. Например въпросната Making Sense of People "купих" за нула долара. В същото време в Amazon книгата струва 16.59 долара, а изданието за устройството Kindle e 11.70 долара.

Търсенето на книги в "магазина" е много лесно тъй като те са добре структурирани, а има и възможност за сортиране по популярност, цена, или дата. За няколко часа търсене си "купих" без пари близо 200 книги, сред които класики като "Богатството на народите" на Адам Смит и "Произходът на видовете" на Чарлс Дарвин, много книги за бизнес като Your Brain and Business: The Neuroscience of Great Leaders, A Guide to Starting and Developing a New Business, Advantage: Business Competition in the New Normal, биографии и автобиографии на интересни хора, сред които на Джон Ленън, Елвис Пресли, Чарлс Дарвин, братята Райт, Бенджамин Франклин и много книги за психология - от "Общо въведение в психоанализата" на Зигмунд Фройд до забавната Leave The Toilet Seat Up на Глен Милър. Разбира се, можете да намерите и безплатни романи.

При регистрацията позволих да ми изпращат по имейл информация за нови книги и вече виждам ползата от това - изпратените предложения отчитат интересите ми (очевидно, на базата на досегашния ми избор от книги). Освен това получавам информация за отстъпки и промоции на книги.

Така изглежда една страница от книгата на телефона
с малък шрифт (маркирах произволно изречение
само за илюстрация)

При четене приложението има възможности за настройки на големината на шрифта, разстоянието между редовете и цвета на фона. Навигацията също е много лесна, включително заради възможностите за маркиране на страници и части от текста и бързото им намиране. Могат да се водят и бележки.

Купените през телефона книги, както и безплатните, могат да се четат и от всеки компюрър след като се логнете в страницата на Amazon (могат дори да се свалят в електронен вид на компютъра ви). Има пълна синхронизация (доколкото си спомням приложението изрично ме попита дали я искам). Независимо дали четете книгата от телефона, или от компютър, приложението знае до коя страница сте и запазва записките ви и маркираните страници и думи.  

И едно от най-големите удобства - ако не знаете определена дума, натискате я с пръст и значението й излиза на екрана. За сега няма опция за превод на дадена дума на български или друг език, но предполагам, че това е въпрос на време.

Към момента в "магазина" на Kindle има над 1.65 млн. заглавия. Там, освен книги, можете да си купувате Kindle изданията на вестници и списания.

Накратко, започнах 2013 г. с откритието, че четенето на книги от смартфон е много удобно и много евтино.

Банковите лихви: пазар срещу регулации

Преди две години забелязах, че страстите в обществото силно се нажежават когато се заговори за банки и лихви. Кризата, загубата на работа, поемането на твърде много рискове, невъзможността да се изплащат кредитите, недоглеждането на условията по договорите, едностранното вдигане на лихвите и липсата на сигурност породиха огромно недоволство сред хората. При липсата на пазарни традиции те насочиха вината към банките и потърсиха помощ, естествено, от държавата.

Политиците, разбира се, първи забелязаха това. И започна да се лее популизъм как държавата трябва да направи нещо срещу лошите банки. Темата се оказа толкова политически апетитна, че дори финансовият министър Симеон Дянков, който иначе е привърженик на пазарните решения, започна да говори за още регулации. А феновете на държавната намеса заговориха дори за таван на лихвите, независима комисия, която да регулира и контролира лихвените нива и дори за създаване на огромна държавна банка, която да отпуска нисколихвени кредити.

Това е горе-долу контекста на дебата, в който наскоро участвах в "Референдум" по БНТ. Ако темата ви е интересна и сте пропуснали предаването можете да го гледате тук. Главният изпълнителен директор на Банка ДСК Виолина Маринова, бившият зам.-министър на финансите Любомир Дацов и аз защитавахме пазарните решения и изтъквахме нуждата от подобряване на бизнес средата, а проф. Кръстьо Петков, кредитният анализатор Радослав Пашов и Мариана Кукушева от БТПП общо взето обвиняваха банките и предлагаха административни решения.

Ето основните ми тези и аргументи (повечето успях да кажа в предаването, а останалите загатнах).

За да падат лихвите трябва да има свободна конкуренция и нисък риск, който зависи от средата за бизнес.

Движението на лихвите показва, че има свободна конкуренция. В началото на кризата лихвите се качват, а от три години падат, като по някои кредити са на нивата от преди кризата и дори под тях.

Въпреки че ниските лихви като цяло са полезни за икономиката, когато говорим за сваляне на лихвите не трябва да забравяме, че не всички печелят от това. Българските граждани имат 31 млрд. лв. депозирани в банките и печелят доходи от високите лихви, които отиват например за добавка към пенсиите им, или за лечение, или за образование на децата им, или за оцеляване в черни дни.

По време на кризата лихвите, които правителството плащаше по 10-годишни ДЦК стигнаха 8 % (а сега са около 5 %). Не може да се очаква банките да отпускат 30-годишни жилищни кредити при по-ниска лихва. Не може да се очаква и лихвите по депозитите да са много по-ниски, защото иначе много спестители ще предпочетат да инвестират в приеманите за най-нискорискови ДЦК.

Не е възможно картелно споразумение за поддържане на високи лихви и такси между 31 конкуриращи се в България банки, особено в динамичната среда, в която живеем.

Не е вярно твърдението на Симеон Дянков, че откакто ГЕРБ управлява рискът е паднал. Българските CDS-и са скочили от средата на 2009 г., когато правителството на Бойко Борисов пое властта, до сега с един пункт. Може би те не са най-добрият индикатор за риска, но чуждестранните банки го използват като база за оптускане на ресурс на българските си дъщерни банки.

Не е коректно лихвите в България да се сравняват с лихвите в Германия, Гърция, Австрия и други страни от еврозоната. Защото банките от тези страни имат лесен достъп до финансов ресурс от Европейската централна банка при 1% лихва. Банките в България нямат достъп до този ресурс, защото България не е член на еврозоната.

Сравнение със страните от ЕС извън еврозоната показва, че лихвите се влияят от риска в съответната държава. Затова например лихвите по кредити в Унгария и Румъния са по-високи от тези в България.

Банките в България се финансират от депозитите на гражданите, а лихвите по срочни депозити до една година в момента са около 5-6% (за сравнение, лихвите по депозити в Германия са около 2%). Нормално е лихвите по кредити да са над тези нива.

Евентуални нови регулации най-вероятно ще вдигнат лихвите по кредитите вместо да ги намалят. Например предложението лихвите по кредитите да се определят на базата на независими индикатори като Юрибор ще доведе до вдигане на лихвите. Защото в момента тримесечният Юрибор е на рекордно ниско ниво - около 1%. И ако се използва за база, когато Юрибор възстанови нивото си от преди кризата от около 3-4%, цената на кредита ще се качи.

Държавната банка не е решение. При правителството на Жан Виденов имаше държавни банки, включително Държавен фонд за реконструкция и развитие, които раздаваха изгодни креди. И доведоха до катастрофата от 1996-1997 г.

Таван или друг контрол върху лихвите, включително чрез "независима" комисия също не е решение. Лихвата е цената на парите, а контрола върху цените доказано не работи, което се видя и при социализма (води до дефицити, корупция, сив пазар и накрая фалит). Няма по-независима и по-добра институция, която да определи лихвите от пазара.

Ако правителството иска ниски лихви, трябва да намали риска като осигури добра среда за бизнес - последователна и предвидима политика, прозрачност, макроикономическа стабилност, балансиран бюджет, ниски данъци, свободни пазари, минимални регулации, добра защита на частната собственост, структурни реформи в публичната сфера.

Ползването на кредити и въобще на банкови услуги не е универсално право. Ако не харесвате условията на дадена банка, изберете някоя от останалите 30 банки. Ако не приемате и техните условия, не ползвайте банкови услуги. Има алтернативи и за инвестиции, и за кредити, и за разплащания.

Когато говорим за проблеми с банките трябва да внимаваме с генерализирането. Абсурдно е да обвиняваме всички банки когато имаме забележки към една-две.

Най-добрият начин да стимулираме дадена банка да бъде коректна е да защитаваме правата си е да имаме пазарно поведение. Ако смятате, че банката е нарушила договора с вас, подайте жалба до ръководството й. Ако не успеете да се разберете, можете да подадете жалба и до БНБ. Ако пак не сте удовлетворени, обърнете се към съда. Ако не сте сигурни дали имате основания да осъдите банката, обърнете се към професионален консултант/адвокат. Ако искате да накажете некоректна банка, защитете правата си по закон и не ползвайте услугите й.

Не ме разбирайте погрешно. Не твърдя, че всички банки са идеални. Дори съм сигурен, че има има много място за подобрение. Просто смятам, че решението е повече пазар, а не повече регулации.

Участие в БНТ по икономически теми

Тази сутрин участвах в сутрешния блок на БНТ по икономически теми заедно с Георги Ганев и Емил Хърсев. Целият разговор е 17-18 минути и ако желаете можете да го гледате тук. Ето накратко какво казах.

Световните политически лидери са загубили усещането си за здрав разум. Кейнсианското им решение да отговорят на кризата като наливат държавни пари в икономиките доведе до сегашната дългова криза и глобалната икономическа несигурност.

Естония е може би единствената европейска страна, която не последва останалите в посока на повече бюджетни разходи, въпреки съветите да го направи, включително от Брюксел и МВФ. Естония балансира бюджета си и бързо излезе от кризата.

Време е да си пропомним книгата на Айн Ранд "Атлас изправи рамене", а който не я е чел да я прочете. Не трябва да забравяме, че бизнесът инвестира, рискува, създава работни места, плаща данъци и произвежда блага. В този смисъл протестите срещу капитализма и корпорациите също не се основават на здравия разум.

България стои относително добре на фона на останалите. Държавният дълг е нисък, бюджетът е под контрол. Спорно е дали българската икономика е излязла от рецесията, но точно заради това евентуална нова глобална криза няма да се отрази толкова тежко на България, колкото предходната. Освен това България не задължително ще загуби от ново световна криза. Тя може дори да спечели, ако властите работят за привличане на инвестиции чрез подобряване на бизнес средата. Защото много западни инвеститори ще търсят възможности да намалят разходите като изнесат производството си в страни с добър бизнес климат и относително ниски разходи за труд.

Заслужава ли финансовият министър Симеон Дянков наградата на Forbes Румъния за запазване на финансовата стабилност? От гледна точка на Румъния може и да я заслужава. Но ние в България сме по-амбициозни и смятаме, че той можеше да се справи и доста по-успешно. Затова предпочитаме да раздаваме награди на бизнеса, а не на политици (ако все още не сте заявили участие в Бизнес наградите на Forbes България 2011, побързайте, приемаме кандидатури само още седмица). Искаме да вдъхновяваме хората да правят бизнес.

Кашата, която световните политически лидери забъркаха неминуемо ще доведе до увеличаване на инфлацията (но не до хиперинфлация). В условията на несигурност и очаквана инфлация препоръчвам на хората да спазват класическото правило да държат ликвидни средства (например в тримесечни банкови депозити), които биха покрили разходите им за една година напред. От инфлацията ще загубят спестителите и ще спечелят длъжниците, защото задълженията им ще се обезценят. Аз лично не бих бързал да погасявам дългосрочни заеми (например ипотека в евро или лева), особено ако имам относително стабилна работа.

Бойко Борисов, Симеон Дянков и кредитите са ни скъпи

Лихвите по кредити през май в България са над два пъти по-високи от тези в еврозоната:
Потребителски кредит в еврозоната - 6-7%;
Потребителски кредит в България - 12.8%;
Жилищен кредит в еврозоната - 3-4%;
Жилищен кредит в България - 8.3%;
Фирмени кредити в еврозоната - 3-4%;
Фирмени кредити в България - 7-11%.

Причината за огромните лихви тук е високият риск в страната. А причината за него е, че правителството води неразумна финансова политика, която, освен всичко друго, ни затвори вратата дори за предверието на еврозоната, където лихвите са ниски.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Илюстрация: Svilen Milev, sxc.hu

Качват ли се или падат лихвите?

Прочетох, че лихвите по кредитите са тръгнали нагоре:

"Кредитите през април отново са поскъпнали въпреки чувствителния спад на лихвите по депозитите."

Тази информация ме изненада и реших да проверя данните. Оказва се, че средните лихвени нива по нови кредити и депозити като цяло продължават да падат през април. Изключение са само лихвите при потребителските кредити, където има минимално покачване.

Кредити на граждани

Потребителски - 13.1% (с 0.1 пункта качване спрямо март и с 0.2 пункта качване спрямо април 2009 г.)

ГПР* - 14.4% (с 0.1 пункта повече спрямо март и с 0.4 пункта качване спрямо април 2009 г.)

Жилищни в лв. - 9.2% (с 0.2 пункта спад спрямо март и с 0.7 спад спрямо април 2009 г.)

ГПР - 9.9% (с 0.1 пункта спад спрямо март и с 0.6 пункта спад спрямо април 2009 г.)

Жилищни в евро - 8.5% (с 0.2 пункта спад спрямо март и с 0.3 пункта качване спрямо април 2009 г.)

ГПР - 9.5% (с 0.1 пункта спад спрямо март и с 0.6 пункта качване спрямо април 2009 г.)

* ГПР - годишен процент на разходите

Фирмени кредити

до 1 млн. евро, в лв. - 11% (почти без промяна спрямо март и с 0.3 пункта спад спрямо април 2009 г.)

до 1 млн. евро в евро – 9.5% (с 0.2 пункта спад спрямо март и с 0.6 пункта спад спрямо април 2009 г.).

над 1 млн. евро в лв. - 8.4% (с 0.2 пункта спад спрямо март и с 1.4 пункта спад спрямо април 2009 г.)

над 1 млн. евро в евро - 7.8% (с 0.2 пункта спад спрямо март и 0.3 пункта спад спрямо април 2009 г.)

Депозити

на граждани в лв. - 6.4% (с 0.2 пункта спад спрямо март и с 1.8 пункта спад спрямо април 2009 г.)

на граждани в евро - 5.3% (с 0.2 пункта спад спрямо март и с 1.1 пункта спад спрямо април 2009 г.)

фирмени в лв. - 4.9% (с 0.5 пункта спад спрямо март и с 0.9 пункта спад спрямо април 2009 г.)

фирмени в евро - 3.6% (с 0.6 пункта спад спрямо март и с 0.7 пункта спад спрямо април 2009 г.)

Илюстрация: svilen001, sxc.hu

Лихвите падат, но бавно и не всички

Тенденцията при лихвите от около средата на 2009 г. е бавно надолу, въпреки че за фирмите новините от последните месеци не са много добри. Лихвите по депозите за тях рязко падат от няколко месеца насам, а лихвите по кредитите се вдигат през март спрямо февруари, особено за по-големите кредити (с 1.3 пункта).

Депозити
- 5.4% за фирми - много силна тенденция надолу от декември 2009 г., когато е била 6.7%
- 6.6% за домакинства - надолу от май 2009 г., когато е била 8.2%

Кредити за фирми в лв.
- 11% за кредити до 1 млн.евро - без ясна тенденция
- 8.6% за кредити над 1 млн.евро - с тенденция надолу от юни 2009 г. когато е била почти 11%

Потребителски кредити в лв.
- 13% - постоянно пада от юни 2009 г. когато е била 14.2%
- 14.3% годишен процент на разходите - постоянно пада от септември 2009 г., когато е бил 15.3%

Жилищни кредити в лв.
- 9.3% - тенденция надолу от септември 2009 г. когато е била 10.5%
- 10% годишен процент на разходите - тенденция надолу от юли 2009 г. когато е бил 11.4%

Лихвите и разходите по жилищни кредити в евро са с около половин пункт надолу спрямо левовите жилищни кредити и тенденцията на спад е по-слабо изразена.
Илюстрация: svilen001, sxc.hu

Защо кредитен консултант не взима кредити?

Като продължение на двата постинга за банковите ми неволи (тук и тук) е интересно да се види и общата картина на проблема, която е представена професионално от човек, който много уважавам - Любомир Христов, председател на УС на Института на дипломираните финансови консултанти. Той разказва за добрите световни практики и ги сравнява с тези в България.

Напълно съм съгласен с него, че българските банки са далеч от добрите практики. Очевидно те се възползват от сложната материя и липсата на специфични финансови и юридически знания у повечето хора и ги натоварват с огромни рискове. Но не съм съгласен с него, че проблемът трябва да се реши с банкови регулации. Когато има доброволна сделка всеки трябва да си носи отговорността. Законовите или административни намеси в отношенията между банките и техните клиенти нарушават принципа на свободно договаряне и са стъпка към централизирана, а не към пазарна икономика.

Смятам, че не държавната намеса, а знанието и публичният натиск трябва да принудят банките да въведат добрите световни практики. Всъщност решението на проблема е самият Любомир Христов и другите като него. Със своята статия той първо предоставя на хората знания, които повишават финансовата им култура. И второ, оказва дириктен натиск и засилва публичния натиск на гражданите към банките за промяна.

А всеки, който преценява, че тази материя е твърде сложна и не си заслужава усилията да се усвоява, научава, че има професионални консултанти, които да им помогнат. И тъй като финансовите консултанти няма да съветват клиентите си да поемат риска от своеволни едностранни покачвания на лихвите, то поне една банка ще се усети за новите възможности на пазара и ще промени договорите си в синхрон с добрите практики. А скоро след това конкуренцията ще принуди и другите да направят това.
Илюстрация: svilen001, sxc.hu

Неволи с "Уникредит Булбанк" II

Случка 1

В "УниКредит Булбанк" имах разплащателна сметка с цел автоматично от нея да се изплащат дължимите суми за ток, вода, телефон и парно. Прибирам се вкъщи след едноседмична почивка и установявам, че няма ток. Звъня на ЧЕЗ и се оказва, че са го спрели, защото не е плащан. Съответно хладилникът не работи, а в него имаше ваксини за бебето на стойност 200 лева, които изрично ни предупредиха, че трябва да се държат в хладилник, иначе са безсмислени. Уверих се, че в сметката е имало достатъчно пари. Изпратих жалба до банката, в която обясних историята и исках обезщетение за причинените щети. След известно време получих отговор от банката, че според информационната им система... нямат такъв клиент. Според тях аз не съм им клиент, въпреки, че имам разплащателна сметка, дебитна карта, кредитна карта и ипотечен кредит в ТАЗИ БАНКА. За съжаление, тогава не си потърсих правата, защото не намерих време. А може би щяха да разберат, че съм им клиент, ако бях спрял да си изплащам вноските по ипотечния кредит...

Случка 2

Отидох в клона на "Уникредит Булбанк" на "Раковски" и "Аксаков", за да изтегля пари от сметката си за сделка с недвижим имот. Казаха, че не мога да изтегля повече от 5 хил.лв., защото към сметката има дебитна карта и заради това има седмични лимити. Тогава казах, че закривам сметката, да ми дадат парите. Оказа се, че това може да стане само в централния офис на банката. Подадох молба в централния офис, но там ми казаха, че не могат да ми платят веднага, трябвало да чакам една седмица, за да си взема парите. След 8 дни, точно в деня на плащане по сделката с недвижим имот, отидох пак в клона на "Раковски". Показах всички нужни документи и си поисках парите. Те отказаха, защото системата им не приемала операцията. Пробваха многократно и нищо. Казаха да отида друг ден. Аз им обясних, че парите ми трябват веднага. С проблема се заеха куп служители, включително шефа на клона, но накрая казаха, че не става и трябва да дойда друг ден. Тогава седнах и им казах, че ще чакам докато не ми изплатят МОИТЕ ПАРИ. Служителките се засуетиха и след два часа успяха да "излъжат" системата и си получих парите.

Когато възникна проблема с ипотечния ми кредит разказах на банковата служителка тези истории. Тя ме погледна подозрително и попита "А защо все на вас ви се случват?". Но скоро и тя се убеди, че проблемът е в банката. Всъщност тези неща не ми се случват само на мен. Разказвайки случките на приятели се оказа, че те са имали също проблеми с тази банка - при това става дума и за хора на високи позиции в международни финансови институции и БНБ, които са могли просто да се обадят на Левон Хампарцумян и да си решат проблема, но са проявили принципност и просто са се махнали от банката.

(Илюстрация: adamci, sxc.hu)

Неволи с "УниКредит Булбанк"

Колегата от в. "24 часа" Салави Ангелов се е сблъскал със същия проблем, какъвто аз имах преди година. Той обаче не го е решил, защото единственият начин да успееш е да разбереш дребните букви в договора, което предполага много задълбочени знания по финанси и добра юридическа основа.

Ето как аз се преборих с "УниКредит Булбанк". Изненадващо ми се обадиха от банката, за да ми кажат, че съм неизрядан длъжник. Аз им казах, че си плащам, но те ми обясниха, че управителният съвет вдигнал лихвата и аз не съм изплатил цялата сума. Отговорих им, че първо, не са ме информирали, и второ, нямат право да ми вдигнат лихвата, защото моят договор е с фиксирана лихва, а условията за вдигането й не са налице.

Така започна моят спор с банката, който продължи около половин година. Междувременно официално се водех неизряден длъжник, постоянно ми се обаждаше някаква фирма, която имала договор с банката да притиска и събира вземания от неизрядни длъжници, получавах писма от банката, в които бяха калкулирани огромни наказателни лихви за просрочие, а друга банка ми отказа вдигане на лимита по кредитната карта, защото в кредитния регистър съм фигурирал като неизряден длъжник.

Накараха ме да пусна жалба до управителния съвет, което направих. Многократно се срещах със служители на банката, които ме убеждаваха, че не съм прав и трябва да платя. Шефката на централния офис на банката, лелка със социалистическа визия и празен поглед, ми каза, че имало криза и трябвало да проявя разбиране към банката. Предложиха ми два варианта за преподписване на договора с по-неблагоприятни за мен условия. Сред аргументите им се сочеше и някакъв софтуерен проблем, който не можело да се реши, ако не променим споразумението. Аз отказах да го подпиша и им казах, че повече няма да си губя времето с тях, да ми кажат с кого да се свърже моят адвокат. След 2-3 седмици от банката ме информираха, че проблемът е решен, извиняват се и ми изчисват неправилно начислените наказателни плащания.

Друг мой колега, който беше подписал същия договор си плащаше по-големите лихви без да ги оспорва. По мои груби изчисления не е изключено засегнатите да са около 5-10 хил. човека.

Важно е внимателно да четете и дребните букви, особено в по-сложни финансови договори, а ако не ги разбирате се консултирайте със специалист.

(Илюстрация: adamci, sxc.hu)