Ефектът от един глупав данък

Идеята за въвеждането на данък върху лихвите ми изглеждаше толкова глупава и вредна, включително за правителството, че до последно си мислех, че няма да бъде реализирана. Предполагах, че това е временен ПР ход за отклоняване на вниманието от важните проблеми, за които често се сещаме при приемането на нов държавен бюджет. Но се оказа, че греша. Въпреки многото критики в обществото, правителството направи доходите от лихви по срочни депозити облагаеми от началото на 2013 г.

Днес вече се вижда ефектът от този данък. Данните на БНБ показват, че за първи път от много години се обръща тенденцията на постоянно нарастване на срочните депозити (вижте графиката). От края на ноември 2012 г. до края на януари 2013 г. срочните депозити на гражданите са паднали с над 600 млн. лв. За същия период безсрочните депозити (те не се облагат) са се увеличили с близо 1.1 млрд. лв. Тоест вече се случва това, за което много икономисти предупредиха.

Тази тенденция най-вероятно ще продължи, защото много хора изчакват изтичането на падежа на депозитите си, за да ги обърнат от срочни в безсрочни. Така бюджетните приходи от този данък ще падат всеки месец докато станат незначително малки. Което обезсмисля данъка. Но разходите за въвеждането му - от обществото, банките и администрацията - вече са направени.

Затъването на ЕС и катастрофата

Криворазбраната солидарност, изгубването на усещането за здрав разум, популизмът, прилагането на кейнсиански идеи за излизане от кризата, калпавата банкова система, отлагането на важните структурни реформи и, най-общо, етатизма, властващ в ЕС, вече водят до своите логични резултати.

Над една трета от 17-те държави в еврозоната са на практика в състояние на фалит. Европейските институции и лидери се опитват да спасяват от пълна катастрофа Гърция (с дълг 161% от БВП за 2012 г.), Ирландия (116% дълг), Кипър (77% дълг), Италия (124% дълг), Испания  (81% дълг) и Португалия (114% дълг). А Белгия (101% дълг) и Франция (90.5% дълг), втората икономика в ЕС, са на път да се присъединят към проблемните страни.


Дългът на държавите в еврозоната е средно 90% от БВП, а в ЕС - 86%, при максимално ниво (по Маастрихтските критерии), смятано за разумно 60% от БВП. И продължава да се покачва. Според прогнозите на Европейската комисия през следващата година ще се увеличи с още около 3% от БВП.


Европа нарушава основни принципи в икономиката като спасява нездрави банки и правителства от фалит. Вместо решително да отреже болното, за да оцелее здравото, Европа позволява на болестта да обхване нови и нови територии. Точно както действа гангрената.   


Фалиралите държави се опитват, и до сега успяват, да прехвърлят сметката на здравите, основно на Германия (116% 82% дълг), най-голямата и все още доста здрава икономика в ЕС. Което, разбира се, не само не решава проблемите, а  създава и нови - още по-голямо задлъжняване, още по-голям апетит за вълшебни спасителни пакети, изчерпване на възможностите за спасяване, постепенна загуба на доверие към целия ЕС и опасност от банкови паники.


Резултатът към момента е висока безработица и рецесия. Безработицата в Европа продължава да се увеличава като нивото й в еврозоната достигна рекордните от създаването на монетарния съюз 11.1%. Много от европейските икономики са в рецесия, а в целия ЕС през 2012 г. се очаква нулев растеж, при това съчетан с инфлация над целевата от 2% (в нормални условия при стагнация инфлацията би била доста по-ниска). Проблемните държави дърпат надолу всички останали като икономиката на ЕС все още не може да възстанови нивата си от преди рецесията, започнала в края на 2007 г.


Всичко това рано или късно ще доведе Европа до икономическа и финансова катастрофа. Според мен тя може да се случи още тази или следващата година, но най-късно през 2014 г. Всичко зависи от това кога хората ще видят финансовата пирамида, която расте застрашително и, по всичко изглежда, ще продължава да расте докато предизвика европейска банкова криза. Накратко, очаквам до три години в ЕС да се случи нещо подобно на финансовата катастрофа в България от 1996-1997 г. - загуба на доверие, банкова паника, пускане на печатницата за пари, висока инфлация, рецесия, разпадане на еврозоната и масови официални фалити на правителства, банки и бизнеси. Дори ако еврото се запази в част от сегашните страни в еврозоната, Европа ще се движи не на една, а на много скорости.


Теоретично, този сценарий може да бъде избегнат с рязка промяна на мисленето, но на практика, следейки дебата и настроенията в Европа и света, не виждам как това може да стане. В момента гласът на разума е глас в пустиня. При това не само в континентална Европа, но дори във Великобритания (91% дълг) и САЩ (102% дълг за 2011 г.), които също градят огромни финансови пирамиди.


Големият срив ще бъде и началото на края на кризата. Вероятно тогава Европа, а и светът, най-после ще разбере, че можеше да избегне катастрофата, ако правителствата спазваха простото правило да не харчат повече отколкото имат, или поне не много повече. Както правят повечето страни в Североизточна Европа - като Естония (10% дълг), Литва (40% дълг), Латвия (44% дълг), Швеция (36% дълг), Финландия (51% дълг).


Възможно е да се родят нови монетарни съюзи. Българският лев най-вероятно ще продължи да е прикачен към валутата на Германия, както и да се казва тя - евро, северно евро, марка, или нещо друго - което предвид ситуацията може би е най-добрата възможност (Германия вероятно ще направи всичко възможно да не обезцени драстично своята валута).


Едва ли ще има страна в Европа, която да не пострада от катастрофата. Но е сигурно, че неразумните - държави, банки, компании и хора - ще пострадат повече. През кризата ще минат по-лесно страните с ниска задлъжнялост, стегнати бюджети и здрав банков надзор. В този смисъл, ако българското правителство и БНБ продължат консервативните си политики, България (18% дълг) ще мине сравнително леко през кризата и още веднъж ще докаже на света, че валутният борд работи прекрасно дори и в кризи. А ако правителството започне да прави структурни реформи и да работи активно за подобряване на бизнес средата, България може да излезе от кризата с летящ старт и да започне отново бързо да догонва развитите общества по стандарт на живот.

Банковите лихви: пазар срещу регулации

Преди две години забелязах, че страстите в обществото силно се нажежават когато се заговори за банки и лихви. Кризата, загубата на работа, поемането на твърде много рискове, невъзможността да се изплащат кредитите, недоглеждането на условията по договорите, едностранното вдигане на лихвите и липсата на сигурност породиха огромно недоволство сред хората. При липсата на пазарни традиции те насочиха вината към банките и потърсиха помощ, естествено, от държавата.

Политиците, разбира се, първи забелязаха това. И започна да се лее популизъм как държавата трябва да направи нещо срещу лошите банки. Темата се оказа толкова политически апетитна, че дори финансовият министър Симеон Дянков, който иначе е привърженик на пазарните решения, започна да говори за още регулации. А феновете на държавната намеса заговориха дори за таван на лихвите, независима комисия, която да регулира и контролира лихвените нива и дори за създаване на огромна държавна банка, която да отпуска нисколихвени кредити.

Това е горе-долу контекста на дебата, в който наскоро участвах в "Референдум" по БНТ. Ако темата ви е интересна и сте пропуснали предаването можете да го гледате тук. Главният изпълнителен директор на Банка ДСК Виолина Маринова, бившият зам.-министър на финансите Любомир Дацов и аз защитавахме пазарните решения и изтъквахме нуждата от подобряване на бизнес средата, а проф. Кръстьо Петков, кредитният анализатор Радослав Пашов и Мариана Кукушева от БТПП общо взето обвиняваха банките и предлагаха административни решения.

Ето основните ми тези и аргументи (повечето успях да кажа в предаването, а останалите загатнах).

За да падат лихвите трябва да има свободна конкуренция и нисък риск, който зависи от средата за бизнес.

Движението на лихвите показва, че има свободна конкуренция. В началото на кризата лихвите се качват, а от три години падат, като по някои кредити са на нивата от преди кризата и дори под тях.

Въпреки че ниските лихви като цяло са полезни за икономиката, когато говорим за сваляне на лихвите не трябва да забравяме, че не всички печелят от това. Българските граждани имат 31 млрд. лв. депозирани в банките и печелят доходи от високите лихви, които отиват например за добавка към пенсиите им, или за лечение, или за образование на децата им, или за оцеляване в черни дни.

По време на кризата лихвите, които правителството плащаше по 10-годишни ДЦК стигнаха 8 % (а сега са около 5 %). Не може да се очаква банките да отпускат 30-годишни жилищни кредити при по-ниска лихва. Не може да се очаква и лихвите по депозитите да са много по-ниски, защото иначе много спестители ще предпочетат да инвестират в приеманите за най-нискорискови ДЦК.

Не е възможно картелно споразумение за поддържане на високи лихви и такси между 31 конкуриращи се в България банки, особено в динамичната среда, в която живеем.

Не е вярно твърдението на Симеон Дянков, че откакто ГЕРБ управлява рискът е паднал. Българските CDS-и са скочили от средата на 2009 г., когато правителството на Бойко Борисов пое властта, до сега с един пункт. Може би те не са най-добрият индикатор за риска, но чуждестранните банки го използват като база за оптускане на ресурс на българските си дъщерни банки.

Не е коректно лихвите в България да се сравняват с лихвите в Германия, Гърция, Австрия и други страни от еврозоната. Защото банките от тези страни имат лесен достъп до финансов ресурс от Европейската централна банка при 1% лихва. Банките в България нямат достъп до този ресурс, защото България не е член на еврозоната.

Сравнение със страните от ЕС извън еврозоната показва, че лихвите се влияят от риска в съответната държава. Затова например лихвите по кредити в Унгария и Румъния са по-високи от тези в България.

Банките в България се финансират от депозитите на гражданите, а лихвите по срочни депозити до една година в момента са около 5-6% (за сравнение, лихвите по депозити в Германия са около 2%). Нормално е лихвите по кредити да са над тези нива.

Евентуални нови регулации най-вероятно ще вдигнат лихвите по кредитите вместо да ги намалят. Например предложението лихвите по кредитите да се определят на базата на независими индикатори като Юрибор ще доведе до вдигане на лихвите. Защото в момента тримесечният Юрибор е на рекордно ниско ниво - около 1%. И ако се използва за база, когато Юрибор възстанови нивото си от преди кризата от около 3-4%, цената на кредита ще се качи.

Държавната банка не е решение. При правителството на Жан Виденов имаше държавни банки, включително Държавен фонд за реконструкция и развитие, които раздаваха изгодни креди. И доведоха до катастрофата от 1996-1997 г.

Таван или друг контрол върху лихвите, включително чрез "независима" комисия също не е решение. Лихвата е цената на парите, а контрола върху цените доказано не работи, което се видя и при социализма (води до дефицити, корупция, сив пазар и накрая фалит). Няма по-независима и по-добра институция, която да определи лихвите от пазара.

Ако правителството иска ниски лихви, трябва да намали риска като осигури добра среда за бизнес - последователна и предвидима политика, прозрачност, макроикономическа стабилност, балансиран бюджет, ниски данъци, свободни пазари, минимални регулации, добра защита на частната собственост, структурни реформи в публичната сфера.

Ползването на кредити и въобще на банкови услуги не е универсално право. Ако не харесвате условията на дадена банка, изберете някоя от останалите 30 банки. Ако не приемате и техните условия, не ползвайте банкови услуги. Има алтернативи и за инвестиции, и за кредити, и за разплащания.

Когато говорим за проблеми с банките трябва да внимаваме с генерализирането. Абсурдно е да обвиняваме всички банки когато имаме забележки към една-две.

Най-добрият начин да стимулираме дадена банка да бъде коректна е да защитаваме правата си е да имаме пазарно поведение. Ако смятате, че банката е нарушила договора с вас, подайте жалба до ръководството й. Ако не успеете да се разберете, можете да подадете жалба и до БНБ. Ако пак не сте удовлетворени, обърнете се към съда. Ако не сте сигурни дали имате основания да осъдите банката, обърнете се към професионален консултант/адвокат. Ако искате да накажете некоректна банка, защитете правата си по закон и не ползвайте услугите й.

Не ме разбирайте погрешно. Не твърдя, че всички банки са идеални. Дори съм сигурен, че има има много място за подобрение. Просто смятам, че решението е повече пазар, а не повече регулации.

Слабото място на келтския тигър

Като чете и гледа новините за Ирландия човек може да си направи грешния извод, че моделът на икономическа свобода се е провалил, при това тежко. А всъщност моделът е успешен. Провалили са се банковата система, изградена от държавите в ЕС и ирландската държава, която пое огромния риск да спасява банките, изправени пред фалит с държавни гаранции.

През 1988 г. The Economist нарича Ирландия най-бедната сред най-богатите. Младите хора напускат страната тъй като не могат да си намерят добра работа и населението бързо се стопява. Тогава се случва чудо. Ирландското общество постига консенсус за провеждането на мащабни реформи в посока на повече икономическа свобода, което привлича огромни чуждестранни инвестиции, основно от САЩ. Икономиката расте средно с 6.5% годишно в периода 1990 - 2007 г. и за по-малко от две десетилетия Ирландия става една от най-богатите страни в света.

От началото на кризата в края на 2007 г. обаче настъпи обрат. Цените на жилищата се сринаха с 36% в сравнение с 2006 г., когато стигнаха своя пик, и продължават да падат. Икономиката на Ирландия се свива вече девет последователни тримесечия. Безработицата е почти 14%, а преди няколко години беше 4%. Бюджетният дефицит тази година се очаква да бъде 32% (!) от БВП, което включа и парите за спасяване на банките. Държавният дълг вече е 99% от БВП, докато през 2007 г. беше само 25% от БВП. Доходността по 10-годишните държавни облигации стигна почти 9%, с 6.5 пункта повече от германските.

До тази ситуация се стигна, тъй като банките поеха огромни рискове с привлечените пари от хората, от други банки и от Европейската централна банка. Те надуха балона на недвижимите имоти и строителството чрез неразумно кредитиране. А когато балонът се спука и неразумните банки бяха изправени пред фалит държавата реши да ги спаси с парите на всички данъкоплатци. Само Anglo Irish Bank струва на държавата/данъкоплатците около 35 млрд. евро, което е около 20% от БВП. А има още пет спасени от държавата банки, спасяването на които ще струва поне още 10% от БВП.

Изводите, не само за Ирландия, но и за другите страни, включително България, са, че банковите системи са изградени по грешен модел, който стимулира поемането на неразумно високи рискове, цената за които се прехвърля на цялата икономика. Държавите трябва да изградят по нов начин банковите си системи, ако иска да осигури макроикономическа стабилност. Гарантирането на депозитите е потенциална заплаха за финансовата, а оттам и за икономическата и социална стабилност. Когато има рисково кредитиране, което се финансира с безрискови депозити и евтин достъп до пари от Европейската ценрална банка, не може да се говори за разумна политика. Още повече ако акционерите на банката знаят, че държавата ще ги спаси ако се изправят пред фалит.

Накратко, провали се не пазара, а държавата, която е изградила неадекватна на икономическата логика банкова система. И това, което трябва да се промени не е либералният икономически модел, а остарелия вече модел на банкова система, в центъра на който седят уж независими центрани банки.

Снимка: Lisa D, sxc.hu

Макроикономистите: ще оцелеем, но няма да просперираме

Представям ви нова порция оценки на макроикономистите по проекта ТОПИК. Оценките са по шестобалната система.

Стабилност на валутния борд: 5.3

Стабилност на банковата система: 5.1

Фискална стабилност (риск от фалит на държавата): 4.5

Политическа стабилност: 4.3

Социална стабилност: 4.1

Конкурентоспособност на икономиката: 4

Икономическа свобода: 3.3

Добрата новина е, че според макроикономистите валутният борд и банковата система са много стабилни. Няма голям риск и от фалит на държавата, което според мен се дължи на ниската задлъжнялост на държавата към момента, а не на някаква разумна фискална политика.

Оценките за политическа и социална стабилност и конкурентоспособност са относително добри.

Лошата новина е ниската оценка за икономическата свобода. Защото икономистите отдавна са открили положителната връзка между икономическата свобода и просперитета.

Накратко, тези оценки ни казват, че ще оцелеем, но няма да просперираме. За съжаление, както винаги досега.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Илюстрация: Mitch Law, sxc.hu

Гърция или някой друг спасиха Германия и Франция?

Защо германските и френските политици не оставиха Гърция да фалира? И защо са толкова загрижени за другите южни страни - Португалия, Испания и Италия? Може би от солидарност? Едва ли. Защото солидарността е доброволна, а френските и особено германските избиратели бяха силно против спасяването на Гърция. Или може би причината е еврото? То обаче щеше да стане по-силна валута ако недисциплинираните се справят сами или фалират.

Както подозирах, се оказва, че френски и германски банки са сред най-големите кредитори на Гърция. Те държат 805 млрд. долара от дълга на четирите южни държави, от които 65 млрд. долара от гръцкия. Това са данни от актуален анализ на американската банка Morgan Stanley. Излиза, че фалитът на Гърция и евентуалният ефект на доминото е щял да доведе до огромни загуби за френските и германските банки. Тоест политиците на двете страни спасяват не друг, а собствените си банки. Като цената се плаща от всички в еврозоната, включително от наскоро присъединилата се малка Словения, чийто дял от финансовия пакет за спасяване на Гърция е близо 400 млн. евро.

Илюстрация: Puiu Adriana Mirabela, sxc.hu

Кой колко печели/губи от държавните пари в банките?

По повод скандала с парите на държавните предприятия ми се стори интересно да поразсъждавам кой колко би спечелил или загубил ако приемем, че става дума за корупционна схема. Веднага правя уговорката, че това са само теоретични разсъждения и сметки с много условности.

Първият важен въпрос е колко би струвало на една банка (не само лихвата, но и другите разходи от типа на допълнителни реклама, организация, заплати и т.н.) да привлече голяма сума от алтернативен източник, например от тримесечни депозити на граждани. Лихвите по тримесечните депозити в момента са около 6%. Допускам, че останалите разходи са 1% и тогава общата цена става 7%.

Другият ключов въпрос е каква лихва плаща банката на държавните предприятия. Стана ясно, че средствата са по разплащателни сметки, следователно най-вероятно лихвата е минимална. Приемам, че е 1%. Може да кажете, че сравнявам круши с ябълки, защото парите по сметка са безсрочни и могат да се изгелят по всяко време без наказания, докато депозитите са срочни. Един шеф на фирма обаче има добра представа от движението на паричните потоци и би могъл без особени проблеми да направи едно неформално джентълменско споразумение с банката да поддържа постоянно определен минимум от средства и поне 2-3 месеца предварително да информира за по-сериозни трансфери навън.

Разликата между алтернативната цена и цената на привлечените пари е 6%. Ако приемем, че тази "печалба" се разпределя поравно между двете страни, то хората, от които зависи предоставянето на парите би трябвало да вземат 3%. Тоест един шеф на голяма държавна фирма е подложен на сериозно изкушение (ако приемем, че той взима решението, както твърдят министрите) - около 3 млн. лв. годишно.

Как биха изглеждали нещата при една бартерна сделка между премиера Бойко Борисов и собственика на Корпоративна търговска банка Цветан Василев тип пари на държавни фирми в банката срещу медиен комфорт от страна на "Нова българска медийна група" ("Монитор", "Телеграф", "Поритика", "Уикенд" и др.)? Там става дума за 408 млн. лв. Годишната изгода от сделката би била 24.5 млн. лв., което е близо 100 млн. лв. за четиригодишен мандат. Тоест от гледна точка на Бойко Борисов цената за медийния му комфорт от тази група би била 50 млн.лв. А от гледна точка на данъкоплатците загубата би била 100 млн. лв.

Ако приложим тази сметка за всичките около 850 млн. лв. на държавни фирми в банки, ще излезе, че за един мандат данъкоплатците губят 200 млн.лв., които се разпределят между банки, политици и шефове на държавни предприятия. И това не включва бюджетните пари, които не е ясно колко време и в кои банки престояват. Според председателя на икономическата комисия в парламента и шеф на СДС Мартин Димитров около 700-800 млн. лв. от фискалния резерв са в търговските банки. Време е да разберем къде са и тези пари.
Илюстрация: Kamil Dratwa, sxc.hu

Бойко Борисов, банките и държавните предприятия

Дебатът за парите на държавните предприятия в банките тръгна в грешна посока. Вече се говори за нови регулации заради съмненията за корупция, след като се оказа, че близо половината от парите на държавните предприятия са конценрирани в Корпоративна търговска банка, която се свързва с една от най-големите медийни групи в страната ("Монитор", "Телеграф", "Политика", "Уикенд" и др.). Съмненията са за бартерна сделка тип "парите на държавните фирми срещу медийна подкрепа" между премиера Бойко Борисов и собственика на банката Цветан Василев. Втората облагодетелствана банка се оказа СИБанк, в която собственост има Цветелина Бориславова - приятелката на премиера.

Много е вероятно държавните пари да се разпределят по корупционни схеми. Но ако това е така, тогава от гледна точка на данъкоплатците какво значение има дали банките са 1, 3, или 30? Регулациите също няма да помогнат. Защото в сложни и динамични области като банкирането винаги може да се измисли схема, която да ги заобиколи. Това се случва постоянно дори в много по-прости области и въпреки действието на Закона за обществените поръчки и стотиците му поправки с цел усъвършенстване.

Представете си относително кадърен и свестен шеф на голямо държавно предприятие. Той вижда около себе си корупция, некадърност и шуробаджанащина и знае, че е на поста си временно. Целта му, естествено, е да се задържи на поста колкото може повече и за това време да осигури финансово себе си и наследниците си. Нима този човек е в позицията да откаже на премиера или на ресорния министър услуга? И дори ако няма натиск от тях, нима няма да поиска комисиона на банка, застраховател, рекламна агенция и всеки друг доставчик, на който управляваната от него държавна фирма плаща за някаква стока или услуга?

Корупцията в държавните фирми не може да се премахне нито с прозрачност, нито с регулации, нито с показни полицейски акции. Единственото решение е приватизация на всички държавни бизнеси.
Снимка: Vladimir Petkov, flickr

Защо кредитен консултант не взима кредити?

Като продължение на двата постинга за банковите ми неволи (тук и тук) е интересно да се види и общата картина на проблема, която е представена професионално от човек, който много уважавам - Любомир Христов, председател на УС на Института на дипломираните финансови консултанти. Той разказва за добрите световни практики и ги сравнява с тези в България.

Напълно съм съгласен с него, че българските банки са далеч от добрите практики. Очевидно те се възползват от сложната материя и липсата на специфични финансови и юридически знания у повечето хора и ги натоварват с огромни рискове. Но не съм съгласен с него, че проблемът трябва да се реши с банкови регулации. Когато има доброволна сделка всеки трябва да си носи отговорността. Законовите или административни намеси в отношенията между банките и техните клиенти нарушават принципа на свободно договаряне и са стъпка към централизирана, а не към пазарна икономика.

Смятам, че не държавната намеса, а знанието и публичният натиск трябва да принудят банките да въведат добрите световни практики. Всъщност решението на проблема е самият Любомир Христов и другите като него. Със своята статия той първо предоставя на хората знания, които повишават финансовата им култура. И второ, оказва дириктен натиск и засилва публичния натиск на гражданите към банките за промяна.

А всеки, който преценява, че тази материя е твърде сложна и не си заслужава усилията да се усвоява, научава, че има професионални консултанти, които да им помогнат. И тъй като финансовите консултанти няма да съветват клиентите си да поемат риска от своеволни едностранни покачвания на лихвите, то поне една банка ще се усети за новите възможности на пазара и ще промени договорите си в синхрон с добрите практики. А скоро след това конкуренцията ще принуди и другите да направят това.
Илюстрация: svilen001, sxc.hu