Бойко Борисов, банките и държавните предприятия

Дебатът за парите на държавните предприятия в банките тръгна в грешна посока. Вече се говори за нови регулации заради съмненията за корупция, след като се оказа, че близо половината от парите на държавните предприятия са конценрирани в Корпоративна търговска банка, която се свързва с една от най-големите медийни групи в страната ("Монитор", "Телеграф", "Политика", "Уикенд" и др.). Съмненията са за бартерна сделка тип "парите на държавните фирми срещу медийна подкрепа" между премиера Бойко Борисов и собственика на банката Цветан Василев. Втората облагодетелствана банка се оказа СИБанк, в която собственост има Цветелина Бориславова - приятелката на премиера.

Много е вероятно държавните пари да се разпределят по корупционни схеми. Но ако това е така, тогава от гледна точка на данъкоплатците какво значение има дали банките са 1, 3, или 30? Регулациите също няма да помогнат. Защото в сложни и динамични области като банкирането винаги може да се измисли схема, която да ги заобиколи. Това се случва постоянно дори в много по-прости области и въпреки действието на Закона за обществените поръчки и стотиците му поправки с цел усъвършенстване.

Представете си относително кадърен и свестен шеф на голямо държавно предприятие. Той вижда около себе си корупция, некадърност и шуробаджанащина и знае, че е на поста си временно. Целта му, естествено, е да се задържи на поста колкото може повече и за това време да осигури финансово себе си и наследниците си. Нима този човек е в позицията да откаже на премиера или на ресорния министър услуга? И дори ако няма натиск от тях, нима няма да поиска комисиона на банка, застраховател, рекламна агенция и всеки друг доставчик, на който управляваната от него държавна фирма плаща за някаква стока или услуга?

Корупцията в държавните фирми не може да се премахне нито с прозрачност, нито с регулации, нито с показни полицейски акции. Единственото решение е приватизация на всички държавни бизнеси.
Снимка: Vladimir Petkov, flickr

Новото британско правителство: Какво печелят България и ЕС

Без да претендирам, че правя изчерпателен анализ, ето няколко ангажименти на правителството на Дейвид Камерън, които според мен са важни за България и ЕС.

Великобритания няма да прехвърля власт към ЕС и върховната власт ще бъде в институциите на Великобритания, а не на ЕС. Правителството иска да промени европейското законодателство така, че всички бъдещи договори в ЕС да се подлагат на референдум в страната. И няма да прилага например някои правила, които пречат на гъвкавостта на пазара на труда.
Ползи: Британците дават прекрасен пример как се просперира. Това е много добра новина за гражданите на ЕС, включително българските, и лоша новина за бюрократите в Брюксел. Ценрализирането и бюрокрацията в ЕС отдавна излизат от рамките на здравия разум и безбройните договори, директиви и регламенти, които Брюксел бълва постоянно започват да задушават бизнесите и да спират благоденствието.

Великобритания няма да прави стъпки за влизане в еврозоната.
Ползи: В момента еврозоната е затънала в помия и това е резултат от последователно безразсъдната политика на Европейската ценрална банка (ЕЦБ) и страните в еврозоната. Първо създадоха лоши правила, след това започнаха да не ги спазват, отказаха да вкарат в действие предвидената тояга за нарушителите и накрая се оказаха в тежка фискална криза, която не е изключено да доведе до разпадане на еврозоната и еврото. А в най-добрия случай ще се разминат с висока инфлация, защото някой трябва да плати безконтролното печатане на пари. Вече никой не вярва и в независимостта на ЕЦБ. Липсата на доверие към еврозоната от страна на Великобритания може допълнително да стимулира положителни реформи, от което ЕС и България ще спечелят.

Важен приоритет е свалянето на бюджетния дефицит, който постоянно се вдига и през 2009 г. стигна 11.5% от БВП. Това ще става чрез съкращаване на разходи, а не чрез вдигане на данъци.
Ползи: Това също е добра новина за ЕС и България в момент, когато почти няма страна с дефицит под 3% от БВП. Колкото повече положителни примери имат България и страните от ЕС за рязане на разходи, толкова по-голям ще е натискът върху всяко прахосническо правителство.

.

Ще се правят реформи в публичните сфери с основен приоритет образованието и здравеопазването. Ще има повече прозрачност, по-малко държавна намеса и повече възможности за индивидуален избор.
Ползи: Това също е положителен пример за ЕС и България накъде трябва да се върви. Британското здравеопазване например има доста елементи на социализъм и затова далеч изостава по качество от холандското, където има свободен пазар и конкуренция между частни играчи.

Снимка: World Economic Forum, flickr