Дейвид Камерън и Бойко Борисов срещу пожарите в държавата

Наскоро в блога на Петър Стойков прочетох силен текст ("Слънцето не залязва над британската социална система") на американската журналистка Ан Коултър за причините, довели до масовите безредици във Великобритания:

Поздравления, Великобритания! Ти успя да превърнеш гражданите си във варвари, без оглед на тяхната раса, пол или физически недъзи… 

Със система за социални помощи, далеч по-развита от САЩ и всъщност която и да е друга държава, британците са постигнали забележителен резултат  – превръщането на цели общности от британския народ в безработни, татуирани, впиянчени зверове.  

Нацистката военна машина не можа да пречупи британците, но модерната “държава на благоденствието” го прави без проблем. 

Но левите елити, философи, политолози и интелектуалци, във Великобритания и навсякъде по света, ще обвиняват за случващото се всеки друг, но не и държавата на благоденствието, която те боготворят. Те с пяна на устата обвиняват “капиталистическата класова система”, безработицата и колониалното минало на Великобритания. 

Подбуждането към насилие на разюздани тълпи е същността идеята на лявото: съвсем по марксистки, насърчаване на извънбрачни деца, бедност и мизерия, живот на държавни подаяния – които да подклаждат любимата им “класова борба”. 

Ако Великобритания през 1939 г., бе водена от същото правителство като сега и със същото свикнало да получава всичко наготово население, половината Европа днес щеше да поздравява с “Хайл Хитлер” докато пее “Horst Wessel”, а другата половина да чества деня на Сталин всяка година.

Днес в "24 часа" прочетох друг много интересен текст - "Горчивите шеги на британската социална държава" от Красен Станчев, който влиза в някои важни детайли:

Социалните помощи са на ниво, което позволява недостойно съществуване на душата в тялото; 

Тяхното разпределение не е свързано с изисквания „първо работи” (work first), какъвто е принципът на социалните помощи в Ню Йорк и други метрополии на САЩ, включително в Лос Анджелис, където този принцип бе въведен след аналогични (макар и не идентични) събития преди 9 години; 

Професията „получател на социални помощи” е позната в страната от средата на XIX век, когато са въведени изисквания да търсиш работа, за да получиш помощи за кратък период от време; през последните 15-20 г. тези изисквания бяха облекчени от лейбъристкото управление; 

Минималната работна заплата във Великобритания в момента е почти толкова, колкото и в България – 41% от средната работна заплата. Това затруднява търсенето на работа, макар трудовият пазар да е по-свободен, отколкото тук.

А в mediapool прочетох какво прави британското правителство:

Камерън заяви, че правителството му ще изготви нови политики и реформи за училищата, социалните помощи, семействата, образованието на децата, общностите и културните, юридически и бюрократични проблеми на британското общество. Целта е да се поведе борба с мързела, безотговорността и егоизма, които според премиера са подхранили размириците в страната.  

Британското общество твърде отдавна "насърчава мързела, оправдава лошото поведение, подронва самодисциплината и обезкуражава трудолюбието", заяви Камерън.

Тоест британското правителство е разбрало, че бунтовете са резултат от провала на социалната държава, която вместо честния труд и предприемаческия дух, стимулира мързела и престъпността. И вече работи по въпроса.

Всичко това ме накара да се замисля какво би се случило при подобни масови безредици в България. Представям си как полуполицейската ни държава става полицейска, как премиерът Бойко Борисов и вътрешният министър Цветан Цветанов се развихрят, въвеждат военно положение, полицейски час и куп ограничения на човешките права и свободи, избиват част от бунтовниците, а покрай тях и доста невинни, което, разбира се, никога няма да може да се докаже. Безредиците ще ще бъдат потушени, двамата ще станат герои, ще спечелят следващите избори, а след няколко години... ще се повтори същото.

Това е разликата между едно умно общество и българското. Умното се учи от своите и чуждите грешки и работи за елиминиране на причините за проблемите. Българското общество се плъзга по повърхността като гаси пожари и не прави нищо по въпроса да няма пожари - в армията, полицията, администрацията, здравеопазването, образованието, съдебната, социалната и пенсионната системи. Не случайно начело на това общество е бивш пожарникар (при цялото ми уважение към тази достойна професия). Но проблемът не е, че Борисов знае само как да гаси пожари - все пак хората са различни и имат различни възможности. Проблемът е, че голяма част от публиката въодушевено му ръкопляска.

Новото британско правителство: Какво печелят България и ЕС

Без да претендирам, че правя изчерпателен анализ, ето няколко ангажименти на правителството на Дейвид Камерън, които според мен са важни за България и ЕС.

Великобритания няма да прехвърля власт към ЕС и върховната власт ще бъде в институциите на Великобритания, а не на ЕС. Правителството иска да промени европейското законодателство така, че всички бъдещи договори в ЕС да се подлагат на референдум в страната. И няма да прилага например някои правила, които пречат на гъвкавостта на пазара на труда.
Ползи: Британците дават прекрасен пример как се просперира. Това е много добра новина за гражданите на ЕС, включително българските, и лоша новина за бюрократите в Брюксел. Ценрализирането и бюрокрацията в ЕС отдавна излизат от рамките на здравия разум и безбройните договори, директиви и регламенти, които Брюксел бълва постоянно започват да задушават бизнесите и да спират благоденствието.

Великобритания няма да прави стъпки за влизане в еврозоната.
Ползи: В момента еврозоната е затънала в помия и това е резултат от последователно безразсъдната политика на Европейската ценрална банка (ЕЦБ) и страните в еврозоната. Първо създадоха лоши правила, след това започнаха да не ги спазват, отказаха да вкарат в действие предвидената тояга за нарушителите и накрая се оказаха в тежка фискална криза, която не е изключено да доведе до разпадане на еврозоната и еврото. А в най-добрия случай ще се разминат с висока инфлация, защото някой трябва да плати безконтролното печатане на пари. Вече никой не вярва и в независимостта на ЕЦБ. Липсата на доверие към еврозоната от страна на Великобритания може допълнително да стимулира положителни реформи, от което ЕС и България ще спечелят.

Важен приоритет е свалянето на бюджетния дефицит, който постоянно се вдига и през 2009 г. стигна 11.5% от БВП. Това ще става чрез съкращаване на разходи, а не чрез вдигане на данъци.
Ползи: Това също е добра новина за ЕС и България в момент, когато почти няма страна с дефицит под 3% от БВП. Колкото повече положителни примери имат България и страните от ЕС за рязане на разходи, толкова по-голям ще е натискът върху всяко прахосническо правителство.

.

Ще се правят реформи в публичните сфери с основен приоритет образованието и здравеопазването. Ще има повече прозрачност, по-малко държавна намеса и повече възможности за индивидуален избор.
Ползи: Това също е положителен пример за ЕС и България накъде трябва да се върви. Британското здравеопазване например има доста елементи на социализъм и затова далеч изостава по качество от холандското, където има свободен пазар и конкуренция между частни играчи.

Снимка: World Economic Forum, flickr

Дейвид Камерън: Как да направим нещата по-добре с по-малко пари?

Това е съкратен вариант на презентацията на новия премиер на Великобритания Дейвид Камерън пред конференцията на TED от февруари тази година. Заслужава си да се прочете. Не че не съм виждал по-добри презентации, но никога от политик.

Eдин от най-важните факти в политиката е, че парите свършиха. Има огромни бюджетни дефицити. Глобалният публичен дълг е над 32 трилиона долара и расте. В политиката в момента има един въпрос над всички останали. Как да направим нещата по-добре без да харчим повече пари? Защото няма да има много пари за подобряването на публичните услуги и държавата. Ако мислите, че можете да измервате успеха на публичните услуги с харченето на пари, ви очаква доста мизерно време. Но ако можем да комбинираме дясната политическа философия с информационната революция, има невероятна възможност да се пренаправят политиката, държавата и публичните услуги и значително да се увеличи благосъстоянието.

Има две неща, които задвижват консервативната философия. Първо, вярваме, че ако дадете на хората по-голяма власт и контрол над живота им, повече избор, ако ги поставите на мястото на шофьора, тогава можете да създадете по-добро общество. И ако прибавите към този факт невероятното изобилие на информация, която имаме днес, можете напълно да пренаправите политиката, държавата и публичните услуги.

И второ, вярваме, че трябва да се движим със същността на човешката природа. Политиката и политиците ще бъдат успешни само ако се опитат да приемат хората такива, каквито са, а не такива каквито биха искали да бъдат. Ако комбинирате тази проста консервативна мисъл с всички постижения на поведенческата икономика можем да постигнем нарастване на благостъстоянието и щастието без да е необходимо да похарчем много повече пари.

Защо мисля, че сега е момента за това? Историята има три епохи - предбюрократичната, бюрократичната и постбюрократичната. Преминахме от свят с местен контрол през свят с централен контрол и сега сме в свят на контрол на хората.

Предбюрократичната епоха е тази, в която всичко трябваше да бъде на местно ниво, защото не е имало налична информация на национално ниво и защото пътуването е било много ограничено. Само войните са се водели на централно ниво

По време на британската индустриална революция се появяват различни видове транспорт, пътуването и информацията станали възможни и това родило бюрократичната ера - с голяма, силна, централна държава. Станало е възможно да се организира здравеопазване, образование, полиция, правосъдие. Държавата изсмуква цялата власт от населените места.

Следващата голяма епоха е масивната информационна революция. Преди 100 години изпращането на десет думи струваше 50 долара. Сега почти безплатно можем да изпратим и получим огромни количества информация. Живеем в постбюрократичната епоха, където истинска власт на хората е възможна.

Какво означава това за политиката, правителството и публичните услуги? Ще дам само няколко примера как живота може да се промени. Всички ние сме променили начина по който пазаруваме, пътуваме, правим бизнес. Информацията и интернет революцията вече са проникнали в нашето общество, но до момента едва са докоснали държавата. Огромната промяна можем да направим с три неща: прозрачност, избор и отговорност.

В миналото само държавата можеше да съхранява информация и само няколко избрани хора можеха да вземат тази информация, да я оспорват и дискутират. Сега само в един сайт може да се търси, анализира и проверери всеки долар изразходван от правителството. Помислете си за огромната промяна, която това означава за бизнеса. Всяка фирма която иска да наддава за обществена поръчка може да види какво се купува. Всеки, който мисли, че може да достави тази услуга по-добре, по-евтино, има цялата нужна информация в сайта. Държавата тепърва започва се докосваме до повърхността на това, което хората правят в търговския свят с информационната революция. Пълната прозрачност ще предизвика огромна промяна. Ако спечелим изборите в тази страна ще направим всички държавни разходи над 25 хил. паунда прозрачни и достъпни в интернет, за да може всеки да ги намери и види. Ще направим всеки договор достъпен в интернет така, че всеки да може да види какви са цената и условията, което ще доведе до огромно подобряване на благосъстоянието.

Сега всички пазаруваме онлайн, сравняваме цени онлайн, правим всичко онлайн. Тази революция обаче едва докосва повърхността на публичните услуги като образованието, здравеопазването, полицията. Но ще започнете да виждате това да се променя масивно. Ние трябва да извършим тази промяна със здравни сайтове, позволяващи търсене, така че да можете да видите какви операции са успешни, какви досиета имат лекарите, чистотата на болниците, кой се справя най-добре с контрола на инфекциите, цялата информация която преди беше заключена в министерството на здравеопазването.

Вместо само полицията да има информация кое престъпление къде е извършено и ние да наемаме хора в правителството да държат сметка на полицията, ние имаме огромна възможност за власт на хората, където като граждани можем да видим какви престъпления, къде, кога и от кого са извършени и можем да държим сметка на полицията.

Другият принцип е да разбираме хората, да признаем, че ако следваме същността на човешката природа можем да постигнем много повече. Има огромна революция в разбирането защо хората се държат по определен начин и големи възможности да изпозваме това знание по-широко. Ето един пример. Искаме хората да са по енергийно ефективни. Защото това намалява техните сметки и въглеродните емисии. Как да го направим? Имахме държавни информационни кампании през годините, които ви казваха да изключавте осветлението когато напускате дома, да си миете зъбите на тъмно. Вижте сега какво прави поведенческата икономика. Най-добрият начин да накарате някого да намали своята сметка за електричество е да му покажете неговите собствени разходи, разходите на неговите съседи и след това да му покажете колко харчи енергийно съзнателен съсед. Този вид поведенческа икономика може да преобрази поведението на хората така, както тормоза от правителството няма да успее.
Снимка: World Economic Forum, flickr