Дейвид Камерън и Бойко Борисов срещу пожарите в държавата

Наскоро в блога на Петър Стойков прочетох силен текст ("Слънцето не залязва над британската социална система") на американската журналистка Ан Коултър за причините, довели до масовите безредици във Великобритания:

Поздравления, Великобритания! Ти успя да превърнеш гражданите си във варвари, без оглед на тяхната раса, пол или физически недъзи… 

Със система за социални помощи, далеч по-развита от САЩ и всъщност която и да е друга държава, британците са постигнали забележителен резултат  – превръщането на цели общности от британския народ в безработни, татуирани, впиянчени зверове.  

Нацистката военна машина не можа да пречупи британците, но модерната “държава на благоденствието” го прави без проблем. 

Но левите елити, философи, политолози и интелектуалци, във Великобритания и навсякъде по света, ще обвиняват за случващото се всеки друг, но не и държавата на благоденствието, която те боготворят. Те с пяна на устата обвиняват “капиталистическата класова система”, безработицата и колониалното минало на Великобритания. 

Подбуждането към насилие на разюздани тълпи е същността идеята на лявото: съвсем по марксистки, насърчаване на извънбрачни деца, бедност и мизерия, живот на държавни подаяния – които да подклаждат любимата им “класова борба”. 

Ако Великобритания през 1939 г., бе водена от същото правителство като сега и със същото свикнало да получава всичко наготово население, половината Европа днес щеше да поздравява с “Хайл Хитлер” докато пее “Horst Wessel”, а другата половина да чества деня на Сталин всяка година.

Днес в "24 часа" прочетох друг много интересен текст - "Горчивите шеги на британската социална държава" от Красен Станчев, който влиза в някои важни детайли:

Социалните помощи са на ниво, което позволява недостойно съществуване на душата в тялото; 

Тяхното разпределение не е свързано с изисквания „първо работи” (work first), какъвто е принципът на социалните помощи в Ню Йорк и други метрополии на САЩ, включително в Лос Анджелис, където този принцип бе въведен след аналогични (макар и не идентични) събития преди 9 години; 

Професията „получател на социални помощи” е позната в страната от средата на XIX век, когато са въведени изисквания да търсиш работа, за да получиш помощи за кратък период от време; през последните 15-20 г. тези изисквания бяха облекчени от лейбъристкото управление; 

Минималната работна заплата във Великобритания в момента е почти толкова, колкото и в България – 41% от средната работна заплата. Това затруднява търсенето на работа, макар трудовият пазар да е по-свободен, отколкото тук.

А в mediapool прочетох какво прави британското правителство:

Камерън заяви, че правителството му ще изготви нови политики и реформи за училищата, социалните помощи, семействата, образованието на децата, общностите и културните, юридически и бюрократични проблеми на британското общество. Целта е да се поведе борба с мързела, безотговорността и егоизма, които според премиера са подхранили размириците в страната.  

Британското общество твърде отдавна "насърчава мързела, оправдава лошото поведение, подронва самодисциплината и обезкуражава трудолюбието", заяви Камерън.

Тоест британското правителство е разбрало, че бунтовете са резултат от провала на социалната държава, която вместо честния труд и предприемаческия дух, стимулира мързела и престъпността. И вече работи по въпроса.

Всичко това ме накара да се замисля какво би се случило при подобни масови безредици в България. Представям си как полуполицейската ни държава става полицейска, как премиерът Бойко Борисов и вътрешният министър Цветан Цветанов се развихрят, въвеждат военно положение, полицейски час и куп ограничения на човешките права и свободи, избиват част от бунтовниците, а покрай тях и доста невинни, което, разбира се, никога няма да може да се докаже. Безредиците ще ще бъдат потушени, двамата ще станат герои, ще спечелят следващите избори, а след няколко години... ще се повтори същото.

Това е разликата между едно умно общество и българското. Умното се учи от своите и чуждите грешки и работи за елиминиране на причините за проблемите. Българското общество се плъзга по повърхността като гаси пожари и не прави нищо по въпроса да няма пожари - в армията, полицията, администрацията, здравеопазването, образованието, съдебната, социалната и пенсионната системи. Не случайно начело на това общество е бивш пожарникар (при цялото ми уважение към тази достойна професия). Но проблемът не е, че Борисов знае само как да гаси пожари - все пак хората са различни и имат различни възможности. Проблемът е, че голяма част от публиката въодушевено му ръкопляска.