4 февруари 2014 г.

Кой ни краде богатството?


През първите седем години от новото хилядолетие повечето българи вярваха, че присъединявайки се към "клуба на богатите" на България е писано бързо да догони развитите страни по доходи. Прогнози от типа "ще ги стигнем след 25 години" дори изглеждаха песимистични. Изненадата дойде в края на 2008 г. и през 2009 г., когато българската икономика беше тежко ударена от световната криза. Но дори тогава и песимистите не очакваха, че поне 5-6 години ще се влачим по дъното.

За едно добре организирано общество кризата е възможност - то открива къде се корени проблемът и го решава на системно ниво. В нашето общество обаче кризата предизвика вълна от популизъм, която не позволява на здравия разум да изплува на повърхността. И най-лошото е, че няма политическа партия, която да не е яхнала вълната.

В тази ситуация за неикономистите сигурно е трудно да се ориентират какво и защо се случва в икономиката и как отново можем да се върнем към високия растеж и ниската безработица. Банките ли мъчат икономиката и крадат нашето богатство? Или търговските вериги? ЕРП-тата? Или, най-общо, "чуждестранните колонизатори"? А може би правителството на Пламен Орешарски е виновно? Или на Бойко Борисов? Или на Сергей Станишев? Или група олигарси? Или външни сили - Владимир Путин, ЕС, САЩ...? Всекидневно сме затрупани от противоречащи си икономически разкази, основани на различни интереси, пристрастия и разбирания за света. Ето моя опит за безпристрастен разказ.

В резултат от световната криза, през 2009 г. чуждестранните инвестиции в България паднаха драстично. А, както знаем, доходите и заетостта растат здравословно само когато се инвестира. Проблемът е, че слад като световната криза отмина инвестициите (както чуждестранните, така и българските) останаха на твърде ниски нива. Очевидно средата в България се оказа неблагоприятна за привличане на инвестиции. А бизнес средата зависи от правителството.

Какво се очаква от правителството? Честният бизнес иска от правителството стабилност и прогнозируемост. Иска свободни пазари, без създавани от държавата изкуствени монополи, олигополи и привилегировани играчи. Иска правителството да се справи със сивата икономика и контрабандата. Иска минимални регулации, които не се променят и допълват постоянно. Иска макроикономическа стабилност - не само стабилни цени, но и стабилен (балансиран) държавен бюджет. Иска ниски и прости данъци без постоянни политически залитания към "данък богатство". Иска защита на собствеността и справедливо решаване на споровете. Иска електронно правителство и прозрачност. Ако всичко това се случи, ще бъде решен и проблемът с корупцията.

А какво прави правителството?

Първо, то преразпределя доходи. Въпреки че броят на работещите в страната постоянно намалява заради безработицата, емиграцията и застаряването на населението, правителството взима от малцинството заети все повече и под различни форми (пенсии, социални помощи, обезщетения за безработни, субсидии и т.н.) го раздава на мнозинството. Така допълнително намалява стимулите за труд и насърчава емиграцията сред работещите. А любимото на политиците увеличаване на минималната работна заплата и минималните осигурителни доходи води до по-висока безработица сред най-нискоквалифицираните работници и допълнително вдига разходите на държавата за социални плащания.

Второ, правителството имитира съдебна реформа и борба с корупцията, контрабандата и сивия сектор. Така то демотивира почтените бизнеси да създават блага, като ги поставя в нелоялна конкуренция спрямо останалите. Очевидно всеки, който не плаща осигуровки, ДДС, акцизи и подкупи има значителни конкурентни предимства спрямо работещите в бялата икономика без черни каси.

Трето, правителството трупа дългове. Вече шеста година то харчи повече пари, отколкото получава като приходи в бюджета. От 2009 г. насам държавата задлъжнява средно с около 2 млрд. лв. годишно, огромна за мащабите на българската икономика сума, без реални изгледи тази порочна практика да бъде прекратена. Така след 1-2 години само разходите за лихви по държавните заеми ще надхвърлят 1 млрд. лв. годишно. Извън чисто моралния проблем, че натоварва със задължения бъдещите поколения, правителството увеличава и риска от фалит на държавата, което плаши инвеститорите, особено в контекста на тежката демографска криза.

И четвърто, правителството създава несигурност за бизнеса с постоянните си намеси в свободното договаряне. То прикрива с популизъм нежеланието си да решава реалните предзикателства, като насочва вниманието на избирателите в грешна посока. Например ако безработицата е довела до голям брой лоши кредити и човешки драми, правителството не мисли как да привлече повече инвестиции, за да се справи с безработицата, а заплашва банките с регулации и така изкуствено вдигна цената на кредитите. Или ако цените на тока са високи спрямо доходите, не мисли как да създаде условия за увеличаване на доходите, или за повече конкуренция в енергетиката, а насилствено сваля цените за потребителите, при това за сметка на цените за бизнеса. Което пък прави бизнесът по-неконкурентоспособен и връща бумеранга към хората чрез висока безработица и ниски доходи. Или ако български производители на храни губят конкурентоспособност не мисли как да я подобри, например чрез бързо влизане в еврозоната, което ще свали лихвите по кредитите им, или либерализиране на енергетиката, което ще им намали енергийните разходи, или промяна на методологията за субсидиране в селското стопанство, или премахване на излишната бюрокрация, а започва да репресира големите търговски вериги и да ги заплашва с куп вредни регулации, като затварянето им през уикенда, които плашат инвестоторите и вдигат цените на стоките.

Кои са монополистите?

Наскоро вицепремиерът Даниела Бобева зададе този въпрос на хора от бизнеса. Ето моя отговор. Най-големият и най-опасният монополист е държавата, респективно правителството. Държавата е монополист в здравното осигуряване, все отказва да премахне монопола на своята здравна каса, с което доведе до хаос в здравеопазването и изгони от страната хиляди лекари и медицински сестри. Държавата е монополист в образованието, диктувайки всички правила в бранша, което предизвика тежка криза в сектора, ясно видима от все по-лошото представяне на България на международните тестове. Държавата е монополист в първия стълб и ограничава конкуренцията във втория и третия стълб на пенсионното осигуряване, което води до мизерни пенсии. Държавата ограничава конкуренцията и при мобилните оператори, което държи цените на мобилните услуги твърде високи. Държавата определя квоти и цени в енергетиката и пречи на реалната либерализация на сектора, което убива енергоемките производства. Тя не позволява свободна конкуренция при газа, поради което в България са най-високите цени на газ в целия ЕС. Държавата определя метода за разпределяне на субсидиите в селското стопанство, с което почти уби зеленчукопроизводството и животновъдството. Държавата е монополист в съдебната система и вътрешния ред и не позволява на гласоподавателите да избират местните съдии и шефове на полицията, поради което двете системи служат не на народа, а на политиците.

И вместо да освободи всички тези сфери от смъртоносната си прегръдка, правителството размахва наставнически пръст и заплашва да ограничи конкуренцията и в други области, като банковото дело, производството на храни и търговията на дребно, където има силна конкуренция. А за да получат подкрепата на избирателите, политици настройват общественото мнение чрез лъжи и манипулации срещу банки, производители, търговци, големи чуждестранни инвеститори, наричайки ги монополисти и обвинявайки ги в картел, изнасяне на пари, криене на данъци и какво ли още не. Единствено членството на България в ЕС донякъде ни предпазва от остър завой от полупазарна към централизирана икономика.

Това е враждебна среда за почтения бизнес. И рай за корупцията и престъпността. Конкретните имена на тези, които се възползват от мътните води, за да ни крадат нямат голямо значение, защото ако не са те, средата ще си намери други подобни на тяхното място. Напълно обяснимо, в такава среда няма много инвестиции. Оттам идват високата безработици, ниските доходи и стопяването на населението. Ако правителството, което и да е то, продължава да разчита на популизма, игнорирайки реалните предизвикателства, нищо добро не чака българската икономика. Това ще убие средната класа, ще изгони младите българи в чужбина и в недалечно бъдеще българският народ ще бъде микс от престъпници и социално слаби. Ако искаме това да не се случи, ако искаме България да бъде добро място за живене, трябва просто да изгоним държавата от икономиката и постоянно да притискаме политиците да подобряват бизнес средата.

Илюстрация: Zsuzsanna Kilian, sxc.hu