Кой ни краде богатството?

През първите седем години от новото хилядолетие повечето българи вярваха, че присъединявайки се към "клуба на богатите" на България е писано бързо да догони развитите страни по доходи. Прогнози от типа "ще ги стигнем след 25 години" дори изглеждаха песимистични. Изненадата дойде в края на 2008 г. и през 2009 г., когато българската икономика беше тежко ударена от световната криза. Но дори тогава и песимистите не очакваха, че поне 5-6 години ще се влачим по дъното.

За едно добре организирано общество кризата е възможност - то открива къде се корени проблемът и го решава на системно ниво. В нашето общество обаче кризата предизвика вълна от популизъм, която не позволява на здравия разум да изплува на повърхността. И най-лошото е, че няма политическа партия, която да не е яхнала вълната.

В тази ситуация за неикономистите сигурно е трудно да се ориентират какво и защо се случва в икономиката и как отново можем да се върнем към високия растеж и ниската безработица. Банките ли мъчат икономиката и крадат нашето богатство? Или търговските вериги? ЕРП-тата? Или, най-общо, "чуждестранните колонизатори"? А може би правителството на Пламен Орешарски е виновно? Или на Бойко Борисов? Или на Сергей Станишев? Или група олигарси? Или външни сили - Владимир Путин, ЕС, САЩ...? Всекидневно сме затрупани от противоречащи си икономически разкази, основани на различни интереси, пристрастия и разбирания за света. Ето моя опит за безпристрастен разказ.

В резултат от световната криза, през 2009 г. чуждестранните инвестиции в България паднаха драстично. А, както знаем, доходите и заетостта растат здравословно само когато се инвестира. Проблемът е, че слад като световната криза отмина инвестициите (както чуждестранните, така и българските) останаха на твърде ниски нива. Очевидно средата в България се оказа неблагоприятна за привличане на инвестиции. А бизнес средата зависи от правителството.

Какво се очаква от правителството? Честният бизнес иска от правителството стабилност и прогнозируемост. Иска свободни пазари, без създавани от държавата изкуствени монополи, олигополи и привилегировани играчи. Иска правителството да се справи със сивата икономика и контрабандата. Иска минимални регулации, които не се променят и допълват постоянно. Иска макроикономическа стабилност - не само стабилни цени, но и стабилен (балансиран) държавен бюджет. Иска ниски и прости данъци без постоянни политически залитания към "данък богатство". Иска защита на собствеността и справедливо решаване на споровете. Иска електронно правителство и прозрачност. Ако всичко това се случи, ще бъде решен и проблемът с корупцията.

А какво прави правителството?

Първо, то преразпределя доходи. Въпреки че броят на работещите в страната постоянно намалява заради безработицата, емиграцията и застаряването на населението, правителството взима от малцинството заети все повече и под различни форми (пенсии, социални помощи, обезщетения за безработни, субсидии и т.н.) го раздава на мнозинството. Така допълнително намалява стимулите за труд и насърчава емиграцията сред работещите. А любимото на политиците увеличаване на минималната работна заплата и минималните осигурителни доходи води до по-висока безработица сред най-нискоквалифицираните работници и допълнително вдига разходите на държавата за социални плащания.

Второ, правителството имитира съдебна реформа и борба с корупцията, контрабандата и сивия сектор. Така то демотивира почтените бизнеси да създават блага, като ги поставя в нелоялна конкуренция спрямо останалите. Очевидно всеки, който не плаща осигуровки, ДДС, акцизи и подкупи има значителни конкурентни предимства спрямо работещите в бялата икономика без черни каси.

Трето, правителството трупа дългове. Вече шеста година то харчи повече пари, отколкото получава като приходи в бюджета. От 2009 г. насам държавата задлъжнява средно с около 2 млрд. лв. годишно, огромна за мащабите на българската икономика сума, без реални изгледи тази порочна практика да бъде прекратена. Така след 1-2 години само разходите за лихви по държавните заеми ще надхвърлят 1 млрд. лв. годишно. Извън чисто моралния проблем, че натоварва със задължения бъдещите поколения, правителството увеличава и риска от фалит на държавата, което плаши инвеститорите, особено в контекста на тежката демографска криза.

И четвърто, правителството създава несигурност за бизнеса с постоянните си намеси в свободното договаряне. То прикрива с популизъм нежеланието си да решава реалните предзикателства, като насочва вниманието на избирателите в грешна посока. Например ако безработицата е довела до голям брой лоши кредити и човешки драми, правителството не мисли как да привлече повече инвестиции, за да се справи с безработицата, а заплашва банките с регулации и така изкуствено вдигна цената на кредитите. Или ако цените на тока са високи спрямо доходите, не мисли как да създаде условия за увеличаване на доходите, или за повече конкуренция в енергетиката, а насилствено сваля цените за потребителите, при това за сметка на цените за бизнеса. Което пък прави бизнесът по-неконкурентоспособен и връща бумеранга към хората чрез висока безработица и ниски доходи. Или ако български производители на храни губят конкурентоспособност не мисли как да я подобри, например чрез бързо влизане в еврозоната, което ще свали лихвите по кредитите им, или либерализиране на енергетиката, което ще им намали енергийните разходи, или промяна на методологията за субсидиране в селското стопанство, или премахване на излишната бюрокрация, а започва да репресира големите търговски вериги и да ги заплашва с куп вредни регулации, като затварянето им през уикенда, които плашат инвестоторите и вдигат цените на стоките.

Кои са монополистите?

Наскоро вицепремиерът Даниела Бобева зададе този въпрос на хора от бизнеса. Ето моя отговор. Най-големият и най-опасният монополист е държавата, респективно правителството. Държавата е монополист в здравното осигуряване, все отказва да премахне монопола на своята здравна каса, с което доведе до хаос в здравеопазването и изгони от страната хиляди лекари и медицински сестри. Държавата е монополист в образованието, диктувайки всички правила в бранша, което предизвика тежка криза в сектора, ясно видима от все по-лошото представяне на България на международните тестове. Държавата е монополист в първия стълб и ограничава конкуренцията във втория и третия стълб на пенсионното осигуряване, което води до мизерни пенсии. Държавата ограничава конкуренцията и при мобилните оператори, което държи цените на мобилните услуги твърде високи. Държавата определя квоти и цени в енергетиката и пречи на реалната либерализация на сектора, което убива енергоемките производства. Тя не позволява свободна конкуренция при газа, поради което в България са най-високите цени на газ в целия ЕС. Държавата определя метода за разпределяне на субсидиите в селското стопанство, с което почти уби зеленчукопроизводството и животновъдството. Държавата е монополист в съдебната система и вътрешния ред и не позволява на гласоподавателите да избират местните съдии и шефове на полицията, поради което двете системи служат не на народа, а на политиците.

И вместо да освободи всички тези сфери от смъртоносната си прегръдка, правителството размахва наставнически пръст и заплашва да ограничи конкуренцията и в други области, като банковото дело, производството на храни и търговията на дребно, където има силна конкуренция. А за да получат подкрепата на избирателите, политици настройват общественото мнение чрез лъжи и манипулации срещу банки, производители, търговци, големи чуждестранни инвеститори, наричайки ги монополисти и обвинявайки ги в картел, изнасяне на пари, криене на данъци и какво ли още не. Единствено членството на България в ЕС донякъде ни предпазва от остър завой от полупазарна към централизирана икономика.

Това е враждебна среда за почтения бизнес. И рай за корупцията и престъпността. Конкретните имена на тези, които се възползват от мътните води, за да ни крадат нямат голямо значение, защото ако не са те, средата ще си намери други подобни на тяхното място. Напълно обяснимо, в такава среда няма много инвестиции. Оттам идват високата безработици, ниските доходи и стопяването на населението. Ако правителството, което и да е то, продължава да разчита на популизма, игнорирайки реалните предизвикателства, нищо добро не чака българската икономика. Това ще убие средната класа, ще изгони младите българи в чужбина и в недалечно бъдеще българският народ ще бъде микс от престъпници и социално слаби. Ако искаме това да не се случи, ако искаме България да бъде добро място за живене, трябва просто да изгоним държавата от икономиката и постоянно да притискаме политиците да подобряват бизнес средата.

Илюстрация: Zsuzsanna Kilian, sxc.hu

Какво е важно сега, за да не "пробием" дъното

В интервюто с Диана Янкулова по радио Хоризонт успях да кажа само част от това, което исках, поради ограниченото време. Но тук представям пълния разказ.

България в момента има нужда от стабилност, доверие и здрав разум. Ключова за това е президентската институция. Президентът Росен Плевнелиев се опитва да вкара някакъв разум в публичния дебат, но, за съжаление, не излъчва достатъчно стабилност и доверие, а по-скоро виждаме сигнали за паника. Това, разбира се, не е изненадващо предвид незавидното му досегашно положение на подчинен на всемогъщия Бойко Борисов.

Конфронтацията с президента може би е полезна на политическите партии, които нямат изгода от силно правителство, но е вредна за обществото.

Задачата на президента е тежка. Затова е важно в тези нажежени времена всички разумни българи, независимо дали харесваме президента Росен Плевнелиев или не, да го подкрепим в усилията му да състави силно правителство, което стъпва на здравия разум и излъчва стабилност и доверие.

Съгласен съм с Божидар Данев от БСК, че министрите не трябва да са политически обвързани. Според мен трябва да се търсят не експерти от министерствата, а топ мениджъри от бизнеса и организациите с идеална цел. Представям си министрите като високообразовани хора с чисто минало, които могат да поемат отговорност, могат да управляват процеси и хора и биха жертвали три месеца от живота си заради децата си, близките си, приятелите си и цялото общество. Особено важни са три позиции: премиер, министър на вътрешните работи и финансов министър.

Напълно подкрепям предложението на г-н Данев да се намали правителството до 10 министерства, но смятам, че това не трябва да важи за служебното правителство, защото ще предизвика допълнителна работа и объркване в момент, когато и без това ще бъде твърде напрегнато за новите министри.

Важно е не само кои са министрите, но и какви задачи си поставят. Отново, в основата е стабилността и доверието. За целта трябва да има финансова дисциплина и максимална прозрачност на случващото се в държавата. Финансовият министър трябва да гарантира стабилността на приходите и да държи здраво контрола върху разходите.

Важно е вече да загърбим емоциите и да върнем дебата към корена на проблема - икономиката. Хората са недоволни, защото нямат работа и доходите им са ниски. А причината е лошата среда за бизнес.

Важно е да си кажем, че автентичният бизнес в България днес е безмилостно мачкан. Той е роб на държавата - на българските политици и чиновници. Хората от почтения бизнес, които създават блага, работни места и плащат данъците, са оковани във вериги и рекетирани безскрупулно от държавата. Автентичният български бизнес е мачкан и от монополите.

Важно е предприемачите да бъдат свободни да осъществяват мечтите си, за да дърпат развитието на цялото общество - да има работа, високи доходи, пари за финансиране на образованието, сигурноста, отбраната, решаването на спорове и останалите важни публични дейности.

Важно е да осъзнаем вредността на думи и изрази като "национализация", "чужденците вън", "разпускане на партиите", "разпускане на бюджетните разходи", които ще ни направят по-бедни отколкото сме сега, и да се фокусираме върху "финансова дисциплина", "децентрализация", "демонополизация", "конкуренция", "свободна икономика", "свободно договаряне на трудовия пазар", "дерегулация", "електронно правителство", "прозрачност", "приватизация", "структурни реформи", "ниски данъци", "избори за съдии, прокурори и шерифи", "диверсификация на енергийните източници".

Иначе рискуваме емпирично да разберем, че сега не сме на дъното и всъщност няма дъно.

Липсващият глас в „уличното пространство”

Аз, както и Ралица Ковачева, обикновено се информирам с четене, а напоследък – повече с гледане и слушане, за да разбера какво се случва в „уличното пространство”, както умишлено или поради лапсус, го нарече един от интервюираните протестиращи.

Гледам и слушам първо, обичайните медийни герои – политиците и държавниците. Второ, неправителствените организации с идеална цел – социолози, политолози, социални антрополози, психолози и икономисти - хората, на които обикновено се дава думата, за да предложат на публиката своите разкази за случващите се промени в сложния и динамичен свят, който все по-малко хора могат да разберат без външна помощ. Трето, „четвъртата власт” – журналистите, които анализират процесите и имат капацитета да предложат свои разкази за реалността. Четвърто, представители на шоу бизнеса, за които всяко появяване пред прожекторите, независимо по каква тема, е безплатна реклама. И петата група е тази на протестиращите - „обикновените хора”, както елитът обикновено ги нарича, сега са значително по-силно представени от обичайното. Те се превърнаха в основните герои, особено след като много от тях разбраха, че вината за скъпия ток не е на ЕРП-тата, а на правителствата.

Гледайки и слушайки, забелязах, че в публичното пространство липсва може би най-важната част от обществото – автентичният бизнес. Не говоря за бизнеса, който се е присламчил до правителството, което и да е то, и печели чрез корупционни схеми - разбира се, че този бизнес ще се скрие точно сега, за да не се превърне в цел на протестите. Говоря за бизнеса – малък, среден и голям - който страда най-силно от лошата среда и монополите. Това са хората, които създават реалните блага, дори по време на протестите, правили са го преди това, в тежки условия, и, най-вероятно, ще продължават да го правят и в бъдещето.

Предприемачите и топ мениджърите от автентичния бизнес (независимо дали собствениците са българи, или чужденци) са мачкани и рекетирани отвсякъде – от политици, от бюрократи, дори и, най-общо, от обществото, което обикновено приема предприемачите и компаниите, особено успелите, за виновни по презумпция и очаква от тях постоянно да откупват „греховете” си с дарения.

А точно на тези хора се крепи икономиката. Те поемат рисковете да инвестират и следват мечтите си въпреки безбройните препятствия, те трупат знания и опит на базата на своите провали и успехи и не спират да раждат полезни идеи, те гледат на проблемите като на предизвикателства и търсят най-ефективните бизнес решения, за да подобрят живота ни, те създават работните места, те създават дохода, от който държавата отнеме над една трета, за да финансира властите, администрацията и публичните си дейности, като здравеопазване, образование, отбрана, вътрешен ред и сигурност, пенсионна и социална система, изграждане на инфраструктура.

Как никой не се сети да даде думата на предприемачи като Елена Маринова от Мусала Софт, Явор Джонев от Сирма Груп, Ивайло Пенчев от Уолтопия, Христо Илиев от AG Capital, Светозар Георгиев и Васил Терзиев от Телерик, Иван Колев от „Колев и Колев”, Станимир Каролев от „Карол”. Защо обществото не търси мнението на Сашо Дончев, собственик на „Овергаз” и издател на в. „Сега” (май единственият последователно критичен към правителството сериозен всекидневник, в който твори и карикатуристът Христо Комарницки), единственият едър български предприемач, който посмя публично да критикува властта и плати сурова цена за това. Никой не даде думата на топ мениджърите на компаниите с чуждестранна собственост, които освен че увеличиха заетостта, подобриха начина ни на живот, като внесоха нова култура, дефицитно ноухау и добри бизнес практики.

В "уличното пространство" липсва тяхната визия за България. А тези хора имат ценно знание. Те могат да разкажат на обществото какво им пречи да правят бизнес, защо не инвестират още повече, защо не наемат още повече хора и да обяснят защо заплатите в страната са относително ниски и защо от 2008 г. до сега близо половин милион българи загубиха работата си. Съответно от тях можем да очакваме работещи решения. 

Липсата на тази гледна точка изкривява дебата в „уличното пространство” и изважда на повърхността вредни идеи като национализация, изгонване на чуждестранни инвеститори, вдигане на данъци, тежки държавни регулации и протекционизъм. Гласът на разума, който прозвуча от шепа икономисти - като Георги Ангелов, Лъчезар Богданов, Георги Ганев, Десислава Николова, Красен Станчев, Владимир Каролев, Емил Хърсев – се загуби в океан от популизъм.

Време е българското общество да обърне внимание на почтените предприемачи, мениджъри и професионалисти от бизнеса. Така то ще чуе конкретни реални разкази защо е важно да има добра среда за бизнес, балансиран бюджет, стабилен валутен борд, ниски данъци, свободни пазари, последователност, предвидимост, конкуренция, прозрачност на публичните разходи и реформирани публични сфери. Ако това не стане, рискуваме обществото да се плъзне по популизма и да поведе икономиката надолу. Да, нужни са радикални промени, но те трябва да са добре аргументирани пред публиката и да водят обществото към по-добър живот.  Важно е ясно да разграничим добрите от лошите политики и да реформираме там, където има проблем. За да се случи това, трябва да чуем гласа на бизнеса. 

Илюстрация: sxc.hu, Graham Briggs

Провалите и успехите на правителството на Бойко Борисов

В България сме склонни да делим хората, включително политиците, на черни и бели. Едните казват - Бойко Борисов е лош премиер - и единствено го критикуват. Обикновено в тази позиция са политическите опоненти, представителите на независими неправителствени организации с идеална цел и журналисти и блогъри, които са фокусирани върху функцията на медиите като четвърта власт. Другите пък казват - Бойко Борисов е добър премиер и няма алтернатива - и само го хвалят. И критичните, и позитивните коментари се случват независимо дали във всеки конкретен случай Бойко Борисов прави нещо смислено или нещо вредно.

В моята работа като икономически журналист съм се хващал, че, в ролята ми на watch dog, започвам да гледам твърде критично към политиците. Фокусирам се върху кусурите им и ги критикувам безмилостно, но често пропускам да ги похваля за стъпките им в правилната посока. И тъй като обикновено съм "покривал" като ресор финансовото министерство, жертви на критичния ми поглед като журналист и блогър, са ставали Муравей Радев, Милен Велчев, Пламен Орешарски, Симеон Дянков, както и съответните им "шефове" - Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев, Бойко Борисов. Като погледна назад, виждам, че понякога съм прекалявал. С което вместо да им повлияя в една или друга посока, най-вероятно съм влязъл в графата им "враг", който не желае да успеят. А аз не съм им враг, просто съм искал да бутам нещата в правилната посока и в полза на обществото.

Мои близки са ми правили забележки, че понякога съм твърде остър и агресивен, но аз смятах, че това е мой журналистически дълг в защита на обществените интереси. След доста мислене по въпроса, днес мога да кажа, че сигурно текстовете ми щяха да бъдат по-полезни за обществото, ако бяха малко по-балансирани и по-позитивни, ако повече от тях се отнасяха за положителни промени. Това щеше да направи критиките ми много по-значими, критикуваните нямаше да ме вкарат в графата "враг" и вероятно щяха да се вслушват по-внимателно в думите ми.  

Споделям всичко това, защото виждам, че в момента много свестни, кадърни и готини журналисти и граждански активисти попадат в същия капан - започват твърде много да виждат само черното и да игнорират бялото. Те имат напълно легитимен аргумент за това - опитват се да балансират розовия поглед към властта на голяма част от българските медии. Но така те стават "врагове", а позиициите им олекват. Едно е да кажеш - Бойко Борисов е пълен некадърник и направи поредната простотия, а съвсем друго е - новата идея на Бойко Борисов не е добра - и да се аргументираш без лични нападки.

Черногледството може да е много вредно. Защото българското общество започва да вижда в черно и бяло политиците, вместо политиките. И когато то избере новия "месия" ще е много по-склонно да подкрепи и промяна на добрите политики в грешна посока.

Българите обикновено се разделят по напълно непродуктивния въпрос дали са за или против даден политик, където често няма верен отговор, защото всеки си има плюсове и минуси и обсъждането им има смисъл само по време на избори. Много по продуктивно по време на мандата на дадено правителство ми се вижда дискутирането на плюсовете и минусите на конкретна политика, идея, действие или бездействие. Там решенията се взимат постоянно, а не веднъж на четири години. И при нормална комуникация, без агресия, омраза и лични нападки, обществото може да наклони везните в правилната посока дори когато крайното решение се взима от личност, която не ни е симпатична.

С извинение за дългия увод и с риск да бъда оплют от всички страни, представям моето мнение за най-големите провали и успехи на правителството на Бойко Борисов (с уговорката, че и провалите, и успехите можеха да бъдат и по-големи).

ПРОВАЛИ

1. Здравеопазване: добрите първоначални идеи за повече конкуренция и разбиване на монопола на държавната здравна каса вече изглеждат забравени.
2. Пазара на труда: около половин милиона българи загубиха работата си от края на 2008 г. до сега, но това не само не доведе до реформи за по-свободно договаряне между работодател и работник, а дори напротив - върви се в обратната посока с увеличаването на минималните заплати и осигурителните нива.
3. Инвестиции: нивото им е твърде ниско, правителството загуби доверието на много инвеститори и затвърди лошия имидж на България със своите действия и бездействия като:
- частичната национализация на пенсионните фондове;
- лошата защита на собствеността;
- превръщането на държавата в некоректен длъжник;
- опитите за налагане на тавани на цените;
- опитите за държавен рекет върху бизнеса;
- твърде високото ниво на корупция;
- държавните интервенции там, където държавата няма място.
4. Енергетика: вдигането на цените е показателно за провала да правителството да диверсифицира източниците и да либерализира пазара.

УСПЕХИ

1. Макроикономическа стабилност: огромен успех на правителството и на финансовия министър Симеон Дянков; въпреки драматичните моменти, предизвикани от силните външни шокове (световната финансова и икономическа криза и дълговата криза в ЕС), особено през 2009 г. и началото на 2010 г., правителството успя да удържи дефицита в бюджета и нивото на дълга в приемливи граници; допълнителна фискална стабилност донесе непопулярното, но полезно, увеличаване на пенсионната възраст, както и решението за излизане на държавата от рискови проекти като АЕЦ "Белене".  
2. Данъчна политика: правителството успя в тежки времена да запази основните данъци без значими увеличения (изключвам акцизните ставки, променени заради ангажименти на държавата като член на ЕС и допускам, че грешната идея за облагане на дохода от лихви ще отпадне); не се поддаде и на силния натиск от различни лобита за диференциране на ставките на ДДС.
3. Отпушване на фондовете на ЕС: на практика в края на мандата на предходното правителство Брюксел беше спрял кранчето; и сега нещата не са идеални, но има огромен скок.
4. Инфраструктура: ако се абстрахираме от дразнещото рязане на лентички, напредъкът е голям - магистрала "Тракия", южната дъга на софийското околовръстно шосе, метрото... - и доведе до подобряване на качеството на живот на много българи; без съмнение това ще има и дългосрочни икономически ефекти.

Иван Кръстев: Вече не е ясно какво работи и какво не работи

От няколко години уважаваният от мен политолог Иван Кръстев често коментира публично икономически въпроси. Обикновено тезите му са грешни. И понеже идват от една безспорно умна и влиятелна личност, те са особено вредни. В последното си интервю за в. "Капитал" той е по-внимателен, което се надявам да е начало на положителна тенденция, но все пак две от твърденията му заслужават внимание:  

Когато днес икономистите настояват за финансова дисциплина и драстични съкращения, те трябва да помнят, че реформите са средство, а не самоцел. 

Не знам кои икономисти има предвид Иван Кръстев, но само в неговия Център за либерални стратегии има двама влиятелни икономисти (Румен Аврамов и Георги Ганев), които подкрепят финансовата дисциплина и реформите и със сигурност не гледат на тях като на самоцел. Според мен, целта на икономистите, настояващи за всичко това, е висок ръст на икономиката (което означава по-високи доходи) и бързо подобряване на качеството на живот на българите. И всеки икономист знае, че това не може да се случи без финансова дисциплина и без структурни реформи на зле работещите и носещи рискове системи.

Днес вече не е ясно какво работи и какво не работи. 

Това не е вярно. Ясно е. За Иван Кръстев може да не е, но за икономистите е ясно. Работи финансовата дисциплина, включително драстичните съкращения за балансиране на бюджета. Работи добрата среда за бизнес и икономическата свобода - стабилна валута, ниски данъци и проста данъчна система, свободна конкуренция и липса на монополи, прозрачност в публичната сфера, ефективна и некорумпирана администрация, частна собственост в бизнеса, включително в здравната, пенсионната и образователната системи. Има достатъчно много примери какво работи, най-актуалният е Естония. А не работи точно обратното. За съжаление, примерите тук са повече, най-актуалният е Гърция.

Иван Костов, 1989 г.: шокова терапия, не ремонт на социализма

Иван Костов публикува днес във Facebook страницата си своята статията във в. "Работническо дело" от 30 ноември 1989 г., заради която често е бил критикуван от политическите си опоненти. Костов пише, че се гордее с написаното тогава и според мен има основания за това. Критикувал съм Костов, че не е бил достътъчно радикален в реформите в момент, когато имаше възможност и средата позволяваше това и че всъщност е ляв, а не десен от икономическа гледна точка. Но статията му е впечатляваща и дори революционна за времето, когато е написана.

От текста става ясно, че Костов е гледал дебат по телевизията между икономисти, които са стигнали до консенсус, че българската икономика има нужда от стабилизационна програма. Костов обаче обяснава защо вместо стабилизационна програма са необходими радикални реформи на системата. Тоест вместо ремонт на социализма той предлага шокова терапия. Костов обяснява нещо, което повечето лекари, и не само те, дори днес не могат да разберат - когато една система е зле изградена и не работи не може да се очаква подобрение чрез промяна на мениджмънта, трябва да се реформира самата система.  

Стабилизационна програма или радикални реформи? Това е въпросът, който сега концентрира в себе си непосредствените и дългосрочните интереси на нацията.

...тя [стабилизационната програма] не може да бъде нищо друго освен икономическа реанимация на катастрофиралата командно-административна система. За една-две години ще бъде отложено решаването на историческите проблеми на българското преустройство. Такова решение разчита да отстрани грешките на бившето ръководство на страната, но по никакъв начин не засяга икономическите, политическите и идеологическите устои на познатия ни социализъм.

Когато, за кой ли пореден път, се искат от нас доверие и търпение, то е не за да се започне дълбока промяна на съществуващата икономическа система, а за нейната реставрация, за основен ремонт.

Вместо 50, на улиците ще има 250 хиляди протестиращи граждани, защото те протестират срещу системата. Не желаят повече този команден ред, тъй като си дават интуитивно сметка какви са неговите неизправими недъзи.

Трудовата мотивация се разпада, защото не се поддържа от нормални стопански механизми, а от командно-силови средства.

И най-добре отремонтираният административен механизъм не е в състояние да го възстанови [стимулът за труд], да създаде конкуренция за всяко работно място, здраво съперничество и принуда там, където не достигат навиците, желанието и опитът.

...познатият ни строй няма ефективно решение на най-същностния проблем за всяка икономика. Хората престават да се трудят.

Колективизмът на индустриалната армия и духът на принудително единство, с които сме пронизани, никога няма да бъдат почва за развитие на нужните ни човешки качества.

Без нормализация на паричната сфера, без "пазар на потребителя", какъвто административната система никога няма да бъде в състояние да създаде, не може да бъде решен проблемът с качеството. Няма да има икономически стимули за непрестанното му повишаване.

...от нас се иска отсрочка, за да се задържи разпадането на командния социализъм в името на временно вероятно подобряване на потреблението на населението, но с цената на това да се върви в противната, а не в нужната на реформите посока.

Костов предлага отваряне на икономиката към света, което се случи едва при неговото управление:

...световният пазар е най-дефицитен “ресурс” за слабия производител, но той е и сфера на неограничени възможности за добрия.

Казва, че без реформи няма да се реши проблема с дефицитите и инфлацията. А ето още една прогноза, която се сбъдна, макар и може би с пет години закъснение:

Ако не се решим сега [на радикални реформи], след една-две години политическият кредит от народа ще бъде безвъзвратно похарчен.

А това е любимата ми част от текста – откровен и точен:

Радикалната реформа ще породи остри затруднения, ще влоши социалната гарантираност, ще наложи временна загуба на работното място и чести преквалификации, безработица за тези, които не са в състояние да отговорят на новите изисквания, ще иска от нас отказ от досегашното "равенство", изключение от което беше само номенклатурата, и приемане на имуществена диференциация като цена за развитието. За няколко години ще спадне жизненото равнище на всички. Равновесните цени ще премахнат дефицита, но ще засилят инфлацията, ще напълнят пазара, но много от стоките ще станат отново недостъпни. Ще трябва да се научим да ходим самостоятелно, да се грижим сами за жизнения си стандарт, да престанем да чакаме да решават всичко вместо нас "от горе".

Както вече знаем, надделяха онези, които искаха запазване на социализма, наричайки го капитализъм с човешко лице. Затова страните от Централна Европа изпревариха България в развитието си със 7-8 години. А Иван Костов, при всичките ми забележки към него, си остава най-големият реформатор до момента. Защото всъщност няма друг реформатор сред премиерите. 

Снимка: Facebook страница на Иван Костов

Кейнс може да ни върне към фермерството, лова, риболова и войните

Широко известно е, че решенията в еврозоната се взимат от Франция и Германия. За неикономистите сигурно е необяснимо защо двете страни допуснаха Гърция и Италия да задлъжнеят до такава степен, че да предизвикат криза в цялата еврозона. Правилото изглежда просто - не харчи повече, отколкото имаш и не трупай прекалено големи дългове. Причината това правило да се нарушава масово е същата, поради която един пушач трудно може да убеди децата си, че тютюнопушенето е опасно и ако искат да са здрави не трябва да пушат. Накратко, най-големите икономики в еврозоната дадоха лош пример на останалите. 

Първо Франция и Германия създадоха правилата бюджетният дефицит да не надхвърля 3% от БВП, а  държавният дълг да е максимум 60% от БВП, защото се притесняваха, че южните държави в ЕС - Гърция, Италия, Испания и Португалия - няма да спазват нужната дисциплина за поддържане на обща европейска валута. Преди 6-7 години обаче тези правила бяха нарушени не от южните държави, а от... Франция и Германия. Двете страни създадоха и прецедент като не се санкционираха, както изискваха правилата и тогава много анализатори обявиха тези правила (Пакта за стабилност и растеж) за мъртви. Съответно повечето страни започнаха да ги игнорират. И това стана в условията на световен икономически подем. Вместо да се заделят "бели пари за черни дни" много държави поддържаха хронични бюджетни дефицити и трупаха дългове. А когато в края на 2007 г. и началото на 2008 г. настъпи криза световните политически лидери постигнаха почти пълен консенсус, че икономиките трябва да се стимулират по кейнсиански чрез наливане на държавни пари, разбира се, за сметка на нови дефицити и още по-голямо задлъжняване. Което пък логично доведе до сегашната дългова криза, която е много вероятно да причини и нова икономическа криза.   

Всичко това не оправдава Гърция, която на практика е фалирала и Италия, която също върви към фалит. Но обяснява поведението им. Дори сега, когато размахват поучително пръст към недисциплинираните гърци и италианци, лидерите на Франция и Германия не могат да стабилизират бюджетите на собствените си държави и продължават да трупат нови дългове. Това се вижда от двете графики в последните прогнози (от миналата седмица) на Европейската комисия. И ако при Германия се виждат известни усилия, то при Франция нещата отиват към намаляване на рейтинга и задълбочаване на кризата. 

А какво ли ще стане с прогнозите, ако двете икономики изпаднат през 2012 г. или 2013 г. в рецесия, което е напълно реалистичен сценарий дори според Европейската комисия? Най-големите песимисти казват, че ако здравият разум не надделее, ще ни се наложи да се върнем към базисните умения - лов, риболов, земеделие, животновъдство и военно дело.     

Икономиката става все по-секси

Изглежда търсенето на икономически новини и анализи в България се увеличава. Напоследък доста често ме канят в телевизионни и радио предавания, за да си говорим за българската икономика в контекста на дълговата криза в Европа и опасността от разпад на еврозоната. Георги Ангелов, най-търсеният от българските медии макроикономист, преди няколко дни ми каза, че има по няколко участия дневно и вече трудно смогва да отговори на засиления медиен интерес.

Последното ми телевизионно участие беше в Денят on Air по телевизия Bulgaria on Air с водещ бившият ми колега от "Плюс-минус" на БНТ Иво Лаков. Тук можете да гледате запис от разговора. А ето и графиките, които цитирах:

Участие в bTV новините

Снощи участвах на живо в bTV новините по темата за гръцката криза и рисковете за българския бюджет и Европа. Поводът беше новината, че премиерът на Гърция Георгиос Папандреу иска референдум за споразумението със страните от еврозоната, предвиждащо опрощаване на 50% от гръцкия дълг и помощ от 130 млрд. евро. Не остана време за доста от важните неща, които ми се искаше да кажа, включително защото бях леко разфокусиран, тъй като се намирах извън студиото и не виждах водещия, а трябваше да гледам срещу камера. Видеото можете да гледате тук, а ето и акцентите, извадени от редакторите на bTV :

В бюджета на страната за следващата година има няколко защитни механизми срещу „заразяването” ни от европейската криза. Според икономиста Йордан Матеев на първо място това е наличието на фискален резерв. Правителството се опита да намали неговия минимален размер, но се стигна до запазване на тези 4.5 млрд. лева. Това са средства за лоши времена и дават сигурност на българската икономика и инвеститорите.

Друг защитен механизъм срещу рискове е резервът в бюджета, който се заделя всяка година.

За разлика от други години обаче липсва друг важен механизъм, а именно харченето на 90% от бюджета. Едно такова решение и сега би увеличило сигурността на икономиката.

„ Другото нещо, което може да се направи, за да се намали риска от криза, е да се балансира бюджетът. В момента има заложен 1,3% от БВП дефицит. Ако той бъде сведен до 0%, рискът ще бъде по-нисък”, подчерта Матеев.

Според Матеев гръцката криза може сериозно да засегне целия ЕС, въпреки че южната ни съседка сама по себе си е една малка икономика. Същността на проблема е в прехвърлянето на недоверие към Испания, Италия, Португалия и Ирландия, смята икономистът.

Ако пазарите повярват, че ЕС не може да се справи с Гърция и самата тя не желание да се пребори с проблемите си, тогава катастрофата може да се пренесе трайно в еврозоната.

„Недоверието означава по-високи лихви за Испания и Италия, които ако спрат плащанията си, това ще значи дълг от 3 трилиона евро – дълг, който никой не може да плати. Този катастрофален сценарий може да доведе до разпадане на еврото”, прогнозира Матеев.

Тогава е възможно Германия да напусне еврозоната. 

А тъй като българският лев по закон е свързан с германската марка, ако в Германия тази валута се възвърне, това ще направи нашата икономика по-стабилна, смята икономистът. 

Ето и какво не успях да кажа.

Българската банкова система е стабилна и гръцката криза няма да има пряко негативно влияние върху нея. Първо, само една четвърт от банките в България са гръцки. Второ, почти всички те са самостоятелни юридически лица, работещи под доста рестриктивните регулации и професионален надзор на БНБ. И дори ако майката фалира, дъщерната банка в България може да продължи да си работи нормално докато не бъде продадена, каквито примери вече има с ирландски банки.

Българското правителство може да намали рисковете за българската икономика като ускори приватизацията, реформира най-ресурсоемките публични сфери, като здравеопазване, образование, социална и пенсионна системи, администрация (включително чрез електронно правителство), освободи напълно пазара на труда и работи за подобряване на бизнес средата. Ако всичко това се случи България може да настигне Гърция по доходи за пет години (по данни на Евростат преди 10 години доходите на гърците са били три пъти по-високи от тези на българите, а сега разликата е два пъти).

Гръцката криза носи не само рискове, но има и ползи. Първо, лесно можем да си направим извода, че трябва да водим консервативна бюджетна политика - без дефицити и без трупане на държавни дългове. Вторият важен урок е, че ако слушаме синдикатите, те ще ни докарат до фалит. Тоест силните синдикати водят до слаба икономика. А ако Гърция не започне спешни реформи, скоро българските предприемачи, които вече са натрупали ресурс, опит и самочувствие ще могат да изкупуват на безценица гръцки активи - имоти, острови, компании.

Окупаторът на Уолстрийт

Снощи случайно хванах по CNN разговор с участието на режисьора Майкъл Мур за движението "Окупирай Уолстрийт". Майкъл Мур е сред най-известните хора, които подкрепят протеста срещу капитализма.

Накратко преразказвам какво каза Мур. Той е възмутен от алчността на богатите и това, че богатите стават по-богати, а бедните - по-бедни, че 1% от американците притежават 40% от богатството в САЩ. Преди 30 години те решили, че нямат достатъчно пари, имат нужда от повече пари и вече са успели да направят живота на 99% от хората по-тежък.

Парадоксът е в това, че Майкъл Мур е мултимилионер и попада в този 1%. CNN показа данни, че според данъчната администрация топ 1% в САЩ печели средно 960 хил. долара годишно. Мур печели много повече - нетното му богатство е 50 млн. долара. Но вижте как отговаря на въпросите на водещия:

Вие сте в единия процент, нали? 

- Не, не съм. Справям се добре. 

Нужно е да ми кажете, че сте в този 1%...  

- Не съм. Въпреки, че се справям добре, не се асоциирам с тези които се справят добре.  

Водещият пита кой е виновен за ситуацията - хората, правителството, Уолстрийт...?

100% от вината е на корпоративна Америка. Защо не обвинявам Вашингтон? Защото на политиците от Вашингтон им плаща корпоративна Америка. Те са просто служители. Те са слуги на Уолстрийт. Защо да обвиняваме слугата за ситуацията? 

Водещият се опитва да разбере каква цел преследва движението, но така и не получава конкретен отговор, само клишета и неясни абстракции като промяна на духа, повече контрол, реформи, регулации на Уолстрийт.  

Точно си мислех, че американците едва ли ще се подведат от един шут, който просто се опитва с популизъм да си продава филмите, когато CNN показа социологическо проучване на общественото мнение за движението "Окупирай Уолстрийт":

• Подкрепят - 32%
• Не подкрепят - 29%
• Несигурни - 39%

Тези данни са притеснителни. И обясняват защо някои от най-богатите хора в света, като Уорън Бъфет, (с нетно богатство от 39 млрд. долара) също подкрепят движението, което всъщност е... срещу тях самите.

Между другото, дори основната теза, на която Мур стъпва е сбъркана. Според макроикономиста Георги Ганев, на който аз вярвам, изследванията показват, че няма "разширяване на пропастта" между богати и бедни, а дори напротив, има обратната тенденция.

Всъщност това, което прозира зад изявите на Мур, не само тази, но и предходните, включително филмите му, е че той иска да замени капитализма със социализъм. Това са онези реформи, регулации, контрол и изравняване на доходи, които доведоха България до фалит и благодарение на които стандартът на живот на българите все още е далеч от този в развитите страни - доходите в България на човек са 44% от средните в ЕС, а тези в САЩ са 49% над европейските. С други думи, средният американец има над три пъти по-висок стандарт на живот. Но ако хора като Майкъл Мур надделеят в САЩ, нищо чудно да доживеем деня, в който ще настигнем американците по доходи. Все пак за света ще е по-добре ако вместо това Мур отиде да живее в Северна Корея, както предложи Георги Ангелов в свой коментар във Facebook.

Снимка: David Shankbone, Wikipedia

Участие по икономически теми в TV7

Тази сутрин бях гост на предаването "Бодилник" по TV7. Говорих за дълговата криза в ЕС, кой и как я предизвика, отражението й върху българската икономика, какво трябва да прави българското правителство, Бизнес наградите на Forbes България 2011 (внимание, срокът за участие изтича на 31 октомври, участвайте, няма да съжалявате!) и други икономически въпроси. Целият разговор можете да гледате тук. Ето някои акценти, които извадиха журналистите от телевизията.

България стои сравнително добре в ситуацията на тежка дългова криза, в която се намират голяма част от държавите в Европейския съюз, смята Йордан Матеев. Страната ни обаче има какво да наваксва. По думите му, минималната работна заплата далеч не е най-големия проблем на България. Тя дори трябва да бъде премахната като инструмент за влияние на пазара на труда. В много европейски страни минимално работно заплащане изобщо не съществува.

Според Йордан Матеев, у нас трябва да се работи за създаването на един балансиран бюджет, който да привлече чуждестранните инвеститори. Друг начин страната ни да избегне дълговата криза е да се намалят данъците и осигуровките, което ще ограничи сивия сектор и ще увеличи доходите.

Съветът на специалиста е по възможност да държим спестявания в банка, които биха ни осигурили нормален живот поне за година напред, в случай че останем без работа.

Йордан Матеев остава оптимист за бъдещето на бизнеса в България. Той смята, че инфлация има и тя дори ще се повишава, но пък това ще облекчи семействата с кредити, които в известна степен ще се обезценят.

Участие в БНТ по икономически теми

Тази сутрин участвах в сутрешния блок на БНТ по икономически теми заедно с Георги Ганев и Емил Хърсев. Целият разговор е 17-18 минути и ако желаете можете да го гледате тук. Ето накратко какво казах.

Световните политически лидери са загубили усещането си за здрав разум. Кейнсианското им решение да отговорят на кризата като наливат държавни пари в икономиките доведе до сегашната дългова криза и глобалната икономическа несигурност.

Естония е може би единствената европейска страна, която не последва останалите в посока на повече бюджетни разходи, въпреки съветите да го направи, включително от Брюксел и МВФ. Естония балансира бюджета си и бързо излезе от кризата.

Време е да си пропомним книгата на Айн Ранд "Атлас изправи рамене", а който не я е чел да я прочете. Не трябва да забравяме, че бизнесът инвестира, рискува, създава работни места, плаща данъци и произвежда блага. В този смисъл протестите срещу капитализма и корпорациите също не се основават на здравия разум.

България стои относително добре на фона на останалите. Държавният дълг е нисък, бюджетът е под контрол. Спорно е дали българската икономика е излязла от рецесията, но точно заради това евентуална нова глобална криза няма да се отрази толкова тежко на България, колкото предходната. Освен това България не задължително ще загуби от ново световна криза. Тя може дори да спечели, ако властите работят за привличане на инвестиции чрез подобряване на бизнес средата. Защото много западни инвеститори ще търсят възможности да намалят разходите като изнесат производството си в страни с добър бизнес климат и относително ниски разходи за труд.

Заслужава ли финансовият министър Симеон Дянков наградата на Forbes Румъния за запазване на финансовата стабилност? От гледна точка на Румъния може и да я заслужава. Но ние в България сме по-амбициозни и смятаме, че той можеше да се справи и доста по-успешно. Затова предпочитаме да раздаваме награди на бизнеса, а не на политици (ако все още не сте заявили участие в Бизнес наградите на Forbes България 2011, побързайте, приемаме кандидатури само още седмица). Искаме да вдъхновяваме хората да правят бизнес.

Кашата, която световните политически лидери забъркаха неминуемо ще доведе до увеличаване на инфлацията (но не до хиперинфлация). В условията на несигурност и очаквана инфлация препоръчвам на хората да спазват класическото правило да държат ликвидни средства (например в тримесечни банкови депозити), които биха покрили разходите им за една година напред. От инфлацията ще загубят спестителите и ще спечелят длъжниците, защото задълженията им ще се обезценят. Аз лично не бих бързал да погасявам дългосрочни заеми (например ипотека в евро или лева), особено ако имам относително стабилна работа.

Провалите и успехите на правителството на Бойко Борисов

Средата на мандата на правителството на Бойко Борисов е подходящ момент за аналитичен поглед върху неговото управление. Ето моето мнение за провалите и успехите на правителството, без да претендирам за изчерпателност.

ПРОВАЛИ
1. Икономическа криза. Обещанията за бързо излизане от кризата не бяха изпълнени заради липса на решителни реформи, непоследователност и популистки действия, които отблъскват инвеститорите и намаляват заетостта. Антикризисната програма на правителството беше неподходяща за излизане от кризата и очаквано се провали. 
2. Евро. Правителството не изпълни основния си икономически приоритет - влизане в предверието на еврозоната (ERM II) и бързо приемане на еврото - което би намалило лихвите и увеличило инвестициите. Причината е, че правителството допусна свръхдефицит (над 3% от БВП) и не успя да консолидира бързо разходите си, включително заради популистки проекти като огромна спортна зала и "български Лувър".
3. Данъци. Правителството не изпълни обещанието си да намали осигуровките с пет пункта и ДДС с два пункта. Първо намали осигуровките с два пункта, после ги вдигна с 1.8 пункта. Първоначалната идея за ДДС беше ставката да се намали еднократно, по-късно по препоръка на израелския му колега, Борисов каза, че това ще става на стъпки, а през пролетта на 2010 г. правителството дори започна да говори за увеличение с 1-2 пункта, което, слава богу, също не се случи.
4. Задължения по договори. Правителството се оказа некоректен платец на задълженията си по договори с много бизнеси. Освен това използва ликвидните проблеми в частния сектор, за да редуцира задълженията си в ущърб на бизнеса. Правителството все още има стари задължения, които не е изплатило.
5. Приватизация. Приватизацията на практика е замразена и на нея се гледа като на нещо зло.
6. Здравеопазване. Обещанията за здравна реформа се провалиха напълно, а напражението от хаоса в системата се освобождава с постоянни кадрови промени и зрелищни полицейски акции.
7. Наука и образование. Плановете на образователния министър Сергей Игнатов радикално да реформира БАН, а в училищата да въведе принципа "парите следват ученика" бяха блокирани от премиера след лек публичен натиск от привържениците на статуквото.
8. Контрабанда. Правителството обеща бързо да се справи с контрабандата, но вместо това контрабандата процъфтява, което лесно може да се види в данните за събираемостта на данъци от цигари и горива.
9. Енергетика. Правителството няма ясна позиция по "руските" проекти в България - АЕЦ Белене, Южен поток, Бургас-Алекандруполис. Първоначално обяви, че ще ги спре, а две години по-късно още няма окончателно решение по тях - кой и как ще се случи.
10. Пенсионна система. Правителството национализира част от пенсионната система, с което не само наруши конституцията, но създаде опасен прецедент и подаде сигнал на инвеститорите, че средата за бизнес в България е несигурна.
11. Хранителна промишленост. Правителството се намеси в бизнеса на производителите на различни храните с въвеждане на държавни стандарти и опит за контрол върху цените, който беше осуетен единствено, защото би нарушил законодателството на ЕС.
12. ЕС. Камплексарско поведение на правителството в Брюксел и неуспешна защита на интересите на България в ЕС.

УСПЕХИ
1. Макроикономика. Запазване на относителна макроикономическа стабилност.
2. Еврофондове. Известно отпушване на фондовете на ЕС.
3. Магистрали. Успешно провеждане на конкурси за строеж на магистрали и бърз напредък по изграждането им.
4. Образование. Частични реформи в образованието в посока по-голяма автономност на висшите училища (например премахването на ВАК).
5. "Заменки". Прекратяването на скандалните "заменки" на гори. 
6. Сигурност. Прекратяване на отвличанията с искания за откуп.

Ако трябва да дам обща оценка на правителството, тя е задоволителен три. Общият ми извод от двете години управление е, че правителството по-скоро вреди отколкото подпомага просперитета на българите и най-вероятно ще продължи да го прави. Философията на Бойко Борисов леко ни доближава до диктатурата и съответно леко ни отдалечава от свободата. Това ще продължи да тежи на икономиката, но не очаквам да доведе до драматични провали като гръцкия. Причината е същата, поради която не се случват необходимите реформи - имаме слаб министър-председател, чиите решения бързо се променят дори от лек публичен натиск. Липсата на реални резки промени ще ни предпази от тежки кризи, но няма да подпомогне бързото подобряване на качеството ни на живот.

България срещу Афганистан

Диктатура на ченгетата, царство на клишетата, риалити на най-силно викащите, потисничество от монополите, хаос в здравеопазването, криза в образованието, национализация в пенсионната система, ниска производителност, висока безработица, мутроподобен премиер, мухлясал президент, фашисти във властта, тотюмладеновци в правителството, лъчоивановци и янеяневци в парламента и откровени комунисти отляво и отдясно като алтернатива. Ако смятате, че живеете на най-ужасното място в света, може би трябва да прочетете за Афганистан (включително заради предположението, че прабългарите идват от земите на днешен Афганистан). Лорън Томпсън от Lexington Institute обяснява причините, поради които президентът на САЩ Барак Обама обяви изтегляне на американските войски от Афганистан:

Истинската причина, поради която Вашингтон иска да напусне е, че неговите лидери сега разбират, че на афганистанциите не може да се гледа като на съюзници и строители на нация. След 10 години война висшите лидери на САЩ познават афганистанците твърде добре и разбраха, че Афганистан не е от нещата, които могат да имат щастлив край.

Ето няколко забележителни факта за страната. Брутният вътрешен продукт на човек в Афганистан е около 2% от американския, а 97% от икономическата активност е свързана с военното присъствие на САЩ и международната помощ. Най-големият износ от страната е на опиум, а най-големият внос - на оръжия. Почти половината от населението е на възраст под 15 години, а сред тези на 15 и повече години 3/4 не могат да четат или пишат (включително седем от осем жени). Многоезичната култура е раздробена сред общности, говорещи три основни и 30 второстепенни езика.

Афганистанското общество се характеризира с изключителна бедност и широко разпространена престърност. Правителството е слабо и корумпирано. Има хроничен недостиг на жилища, работа, електричество и медицинска грижа. 

С други думи, има причина защо Осама бен Ладен е търсил убежище в Афганистан през 1996 г. и тя не е времето. Той е знаел, че страната е толкова изолирана, примитивна и разделена, че малка сума пари могат да му купят цялата закрила, от която е имал нужда.

Не че няма и някои общи характеристики, но на фона на Афганистан сякаш в България има някаква надежда.

Кризите на Бойко Борисов

Може би се чудите защо почти целия свят отдавна забрави за икономическата криза, а България още стагнира. И защо премиерът Бойко Борисов чрез своите изказвания, действия и бездействия прави всичко възможно българската икономика да не излезе от кризата.

Открих един от възможните отговори благодарение на статия във в. "Дневник" за завода за преработка на отпадъци в София:

По предварителни данни на общината депото в Суходол ще се запълни в края на 2012 г., а по последните прогнози заводът ще е готов най-рано през 2014 г. От обясненията, давани от "Московска" 33, става ясно, че освен на добрата работа по сепарирането общината разчита и на кризата, която е намалила изхвърляните от граждани и фирми отпадъци с една трета.

Тоест ако България излезе от икономическата криза, София ще влезе в криза с боклука. А при нея премиерът трудно може да прехвърли вината навън, например на глобалната криза с боклука. Това ми изглежда като сериозен стимул Бойко Борисов да полага усилия да задържи икономическата криза.
Снимка: Vladimir Petkov, flickr

Българската икономика: амбиции и вероятности

Дните около Нова година са подходящи за поставяне на цели. Ето какво според мен трябва да се случи в българската икономика и вероятността то да се случи през тази година:

Относително стабилни цени (инфлация до 10%): 99%

Влизане на България в ERM II (предверието на еврозоната): 10%

Закриване на "тристранката": 0.1%

Влизане на България в еврозоната: 0%

Падане на безработицата до около 5%: 0%

Падане на лихвите по кредити до средните за ЕС нива: 0%

Икономически ръст между 6% и 10% годишно: 0%

Трансформиране на държавната пенсионна система в частна: 0%

Демонополизация, децентрализация и честна конкуренция в здравеопазването и здравното осигуряване: 0%

Пълна децентрализация и свободна конкуренция в образованието и науката: 0%.

Сваляне на ДДС на 15%: 0%

Мащабна приватизация, включително на общински активи: 0%

Спиране на държавните субсидии (за железопътния транспорт, "обществените" медии и т.н.): 0%

Пълна прозрачност за всеки похарчен от държавата лев: 0%

Тотална административна реформа и съкращаване на поне 30% от заетите в публичната администрация: 0%

Балансиран държавен бюджет: 0%

Добра защита на частната собственост: 0%

Чуждестранни инвестиции от поне 15% от БВП: 0%

Електронно правителство: 0%

Програмно бюджетиране: 0%

Фискална децентрализация (финансова независимост на общините): 0%

Опростяване на данъчната система (премахване на част от данъците и на всички съществуващи привилегии): 0%

Картината изглежда доста песимистична. Причината е, че липсва критична маса хора, подкрепящи пазарните реформи, а правителството не е склонно да прави реформи, които не се подкрепят масово. Освен това, посочените цели са много амбициозни.

Аз обаче съм оптимист, че през 2011 г. все повече българи ще осъзнават накъде трябва да се развива страната. Вероятността за това според мен е 99.9%.

Илюстрация: Guillaume Riesen, sxc.hu

Слабото място на келтския тигър

Като чете и гледа новините за Ирландия човек може да си направи грешния извод, че моделът на икономическа свобода се е провалил, при това тежко. А всъщност моделът е успешен. Провалили са се банковата система, изградена от държавите в ЕС и ирландската държава, която пое огромния риск да спасява банките, изправени пред фалит с държавни гаранции.

През 1988 г. The Economist нарича Ирландия най-бедната сред най-богатите. Младите хора напускат страната тъй като не могат да си намерят добра работа и населението бързо се стопява. Тогава се случва чудо. Ирландското общество постига консенсус за провеждането на мащабни реформи в посока на повече икономическа свобода, което привлича огромни чуждестранни инвестиции, основно от САЩ. Икономиката расте средно с 6.5% годишно в периода 1990 - 2007 г. и за по-малко от две десетилетия Ирландия става една от най-богатите страни в света.

От началото на кризата в края на 2007 г. обаче настъпи обрат. Цените на жилищата се сринаха с 36% в сравнение с 2006 г., когато стигнаха своя пик, и продължават да падат. Икономиката на Ирландия се свива вече девет последователни тримесечия. Безработицата е почти 14%, а преди няколко години беше 4%. Бюджетният дефицит тази година се очаква да бъде 32% (!) от БВП, което включа и парите за спасяване на банките. Държавният дълг вече е 99% от БВП, докато през 2007 г. беше само 25% от БВП. Доходността по 10-годишните държавни облигации стигна почти 9%, с 6.5 пункта повече от германските.

До тази ситуация се стигна, тъй като банките поеха огромни рискове с привлечените пари от хората, от други банки и от Европейската централна банка. Те надуха балона на недвижимите имоти и строителството чрез неразумно кредитиране. А когато балонът се спука и неразумните банки бяха изправени пред фалит държавата реши да ги спаси с парите на всички данъкоплатци. Само Anglo Irish Bank струва на държавата/данъкоплатците около 35 млрд. евро, което е около 20% от БВП. А има още пет спасени от държавата банки, спасяването на които ще струва поне още 10% от БВП.

Изводите, не само за Ирландия, но и за другите страни, включително България, са, че банковите системи са изградени по грешен модел, който стимулира поемането на неразумно високи рискове, цената за които се прехвърля на цялата икономика. Държавите трябва да изградят по нов начин банковите си системи, ако иска да осигури макроикономическа стабилност. Гарантирането на депозитите е потенциална заплаха за финансовата, а оттам и за икономическата и социална стабилност. Когато има рисково кредитиране, което се финансира с безрискови депозити и евтин достъп до пари от Европейската ценрална банка, не може да се говори за разумна политика. Още повече ако акционерите на банката знаят, че държавата ще ги спаси ако се изправят пред фалит.

Накратко, провали се не пазара, а държавата, която е изградила неадекватна на икономическата логика банкова система. И това, което трябва да се промени не е либералният икономически модел, а остарелия вече модел на банкова система, в центъра на който седят уж независими центрани банки.

Снимка: Lisa D, sxc.hu

Американците наказаха социализма и популизма. Изводът за България

Бавно възстановяване от кризата, висока безработица, огромен бюджетен дефицит, висока натовареност на печатницата за долари, опасения от нова икономическа криза, тотално сгрешена посока на здравната реформа, наказване на богатите с по-високи данъци. Така изглеждат Съединените щати в момента. Накратко, направен е завой към социализъм и популизъм и резултатите вече са видими.

Но американците пак ще просперират. Защото, точно както очакваше носителят на Нобелова награда по икономика Гари Бекър, американците не искат това, което им дава Барак Обама, а това, което им даде Роналд Рейгън:

"Вярата в индивидуалната отговорнист, вярата че хората трябва да са свободни да взимат сами решения, но и да носят отговорностите от тези решения, остава много силна. Американците не искат разширяване на държавата. Те искат повече от това, което Рейгън им даде. Искат ограничена държава и икономически растеж."

Ето и резултатът от популизма и залитането вляво на Обама:

САЩ преживяха във вторник най-голямото разместване на властта в Конгреса от 1948 г., след като Републиканската партия спечели най-малко 239 места в Камарата на представителите при необходими 218 за формиране на мнозинство. Републиканците извоюваха исторически победи и в изборите за щатски парламенти и губернатори.

Наложената от тазгодишните междинни избори бе най-мащабната промяна в законодателната власт, откакто демократите загубиха 75 места в камарата през 1948 г., припомня "Ройтерс".

Обратно на широко разпространеното в България схващане, че от обикновените хора нищо не зависи, аз вярвам, че дългосрочно се случва това, което мнозинството българи са си пожелали. Както казва макроикономистът Георги Ганев "демокрацията в България работи". Проблемът е, че има дефицит на знания и мнозинството често си пожелава неща, които пречат на просперитета ни. А това е особено вредно сега, когато имаме правителство, чиито решения се взимат на базата на преобладаващото обществено мнение по обсъжданите въпроси. Ако искаме да просперираме трябва да направим така, че мнозинството българи да знаят какво да си поискат от управляващите.

Източник: Pete Souza, Wikipedia

Индия срещу Китай: демокрацията или авторитаризмът води до просперитет? Изводите за България

Тезата, че дългосрочно демокрацията създава по-добри условия за бизнес и икономически растеж в сравнение с авторитаризма се споделя от много икономисти. "Как тогава да си обясним китайското икономическо чудо?", питат съвсем резонно скептиците.

"Отвратителни тоалетни. Застояли локви, коите гъмжат с комари, разпространяващи остро заразна тропическа треска. Разпадаща се зидария. Хлабава сигурност. Терористична атака." Така The Economist описва Индия в скорошна водеща статия: "Ако трябва да се избере в Китай или в Индия да се прави бизнес, повечето чуждестранни инвеститори вероятно ще изберат Китай. Пазарът е по-голям, по-лесто се работи с правителството и ако веригата от доставки на стоки не минава през Китай вашите акционери ще искат да знаят защо." Въпреки това обаче изданието твърди, че по принцип демокрацията ще надбяга авторитаризма и в частност демократична Индия ще изпревари авторитарния Китай по икономически растеж:

Индия се справя доста добре. Икономиката се очаква да стигне 8.5% ръст тази година. Има още дълъг път преди страната да стане богата колкото Китай - китайската икономика е четири пъти по-голяма, - но нейният растеж може да изпревари китайския най-късно до 2013 г.

Индия сега се слави с легионите от преуспяващи малки бизнеси и задоволителния брой бизнеси от световна класа, чиито английско говорещи шефове уверено се движат след глобалния елит. Те са по-малко зависими от държавната подкрепа отколкото китайските фирми и често са по-иновативни.

Идеите текат лесно в Индия, тъй като й липсва китайската култура на потайност и цензуриране. Ако, не дай боже, друг Мао сграбчи юздите не би имало механизъм за отърваване от него.

Китайските фирми просперират при умно правителство, но лошите управници могат да причинят повече щети в Китай, отколкото в Индия, защото тяхната власт е много по-голяма.

Носителят на Нобелова награда по икономика Гари Бекър споделя част от аргументите на британското издание, но не е убеден в основната теза:

Визионерски лидери могат да постигнат повече при авторитарни отколкото при демократични правителства, защото те няма нужда да обръщат внимание на законодателни, съдебни и медийни ограничения, за да прокарат техния дневен ред.

Разбира се, другата страна на авторитарното управление е, че много заблудени силни лидери могат да причинят огромна щета.

Цялостният ефект от авторитарните правителства е някъде по средата на добрите резултати произведени от визионерите и лошите резултати, произведени от заблудени лидери.

Демокрациите помагат да се контролира обхвата на резултата. Взионерите при демокрации понякога могат да постигнат много. Но техните постижения обикновено са ограничени от законодателството, съда и различни групи по интереси. От друга страна, лошите лидери в демокрациите са също ограничени, включително от статиите на свободна конкурентна преса, телевизия и интернет.

Дали средно погледнато демокрациите са по-благоприятни за икономическия растеж от авторитарните режими е далеч от добре доказано. Това, което е ясно е, че демокрациите произвеждат по-малко променливи резултати: не толкома много големи успехи, но също по-малко продължителни катастрофи. Тъй като лошите изходи са склонни да произвеждат повече щети от добрите, по-малко променливите резултати биха били атрактивна характеристика, дори ако демокрациите средно погледнато не произвеждат по-голям икономически растеж.

Сравнения между ефектите от тези различни системи на управление върху икономическия растеж се замъгляват от факта, че личните свободи обикновено се увеличават значително при авторитаризъм с бърз икономически растеж. Китай е прекрасен пример.

Други примери за растящи свободи при авторитаризъм включват Тайван, Южна Корея и Чили. Всички те започнаха техния икономически бум при еднопартийни диктатури, но след период на доста бърз растеж се появи бурна опозиция на диктатурите. И не след дълго всички тези страни станаха демократични, с конкуриращи се политически партии.

Въпреки че харесвам The Economist, повече вярвам на Бекър, че ако Китай продължи да се управлява от разумни лидери няма да бъде надминат по икономически растеж от Индия, а по-скоро постепенно ще се превърне от авторитарна в демократична страна.

Тази тема, разбира се, ми напомня и за ужасния ни късмет по време на авторитарния режим 1944-1989 г. да попаднем само на лоши лидери (Георги Димитров, Вълко Червенков, Тодор Живков), зависими от други лоши лидери - тези на СССР (Сталин, Хрушчов, Брежнев). Ако Бекър е прав, добрите лидери биха избрали вместо централизирана икономика икономическата свобода, която щеше да доведе до просперитет, който по естествен път щеше да донесе на хората лична свобода и демокрация. Вместо това българските диктатори доведоха икономиката до разруха, която продължава да тежи.

Снимка: Meghan Anderson-Colangelo

Бойкоборисовата икономическа катастрофа II

Лошите новини, които идват от правителството през последните дни (за здравеопазването, пенсионната реформа и осигуровките) ми припомниха за прогнозите, които направих в средата на юни. Това са доста песимистични прогнози, които много ми се искаше да не се сбъднат. За съжаление, някои от тях вече се сбъднаха (процедурата по свръхдефицит, махането на Анна-Мария Борисова...), а други са на път (фискалния резерв, дълга, данъците, лихвите...). Ето целия текст:

Прогнозите винаги са трудни, несигурни и свързани с много условности. Но ще се опитам на базата на сегашното ми знание да прогнозирам какво най-вероятно ще се случи с българската икономика, ако правителството на Бойко Борисов продължава сегашната си популистка политика на безразсъдно харчене (към момента нямам усещането, че тя ще се промени). А до края на мандата му ще следя и ще ви информирам как се развиват прогнозите ми.

1. Фискалният резерв ще продължи бързо да се стопява и в един момент правителството ще започне да харчи парите от Сребърния фонд (това може да стане и индиректно, например като фондът "инвестира" в държавни компании, или уж дава пари за реформи) за текущи нужди.

2. Държавният дълг ще расте, за да финансира част от дефицита.

3. Състоянието на бюджета ще се влоши допълнително от плащането на огромни извънредни суми (например обезщетения по прекратени договори с чуждестранни компании и връщане на неправомерно взет акциз от стари автомобили).

4. Европейската комисия ще установи, че подозренията за манипулиране на бюджетните данни са основателни.

5. Бавното възстановяване, или дори новата рецесия в ЕС, ще ограничи възможностите за икономически растеж чрез износ.

6. Кредитният рейтинг на България ще бъде понижен основно заради повишения риск от неразумното управление на правителството.

7. Европейската комисия ще започне процедура по свръхдефицит срещу България и ще накаже правителството за неспазване на бюджетната дисциплина.

8. Безработицата ще се увеличава (от есента на 2010 г.).

9. Кризата в здравеопазването ще се задълбочава, което ще се проявява в множество пожари, които ще бъдат гасени с повече бюджетни пари. Напрежението може да доведе до нова смяна за здравния министър (формалната причина може отново да е корупционен скандал).

10. След известна стагнация БВП ще продължи да пада, а в най-добрия случай растежът му ще бъде около нулата.

11. Инфлацията леко ще се качва заради монополите (газ, вода, ток, парно...).

12. ЕС няма да допусне България до предверието на еврозоната (ERM II) и самата еврозона, защото икономиката е нестабилна, а правителството действа неразумно.

13. Лихвите ще започнат да се качват заради повишения риск.

14. Чуждестранните инвестиции ще се запазят на ниски нива заради несигурната бизнес среда.

15. Цените на недвижимите имоти ще продължат да падат.

16. Различни лобита ще започнат да прокарват в свой интерес вредни антикризисни мерки с аргумента, че ще стимулират на икономиката.

17. Усвояването на фондовете на ЕС ще се подобри, но твърде слабо, за да повлияе значително на икономиката.

18. Ще имаме нов финансов министър (което няма да подобри нещата).

19. Правителството ще бъде принудено да вдигне данъците и да реже заплатите в публичния сектор, а може би и да намали пенсиите.

20. Правителството ще викне на помощ МВФ да спаси държавата от фалит и ще се опита да прехвърли на фонда вината за непопулярните мерки.

21. Правителството ще се опита да компенсира падащия си рейтинг със зрелищни акции срещу престъпността и корупцията.

22. Бойко Борисов или ще загуби президентските избори, или въобще няма да се кандидатира.

23. Валутният борд ще се запази без да се променя сегашния фиксиран курс към еврото.

24. Икономиката ще започне да се възстановява стабилно най-рано през 2013 г.

Алтернативата на всичко това са болезнени реформи и рязане на разходи веднага.