Показват се публикациите с етикет политика. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет политика. Показване на всички публикации

10 октомври 2012 г.

Провалите и успехите на правителството на Бойко Борисов


В България сме склонни да делим хората, включително политиците, на черни и бели. Едните казват - Бойко Борисов е лош премиер - и единствено го критикуват. Обикновено в тази позиция са политическите опоненти, представителите на независими неправителствени организации с идеална цел и журналисти и блогъри, които са фокусирани върху функцията на медиите като четвърта власт. Другите пък казват - Бойко Борисов е добър премиер и няма алтернатива - и само го хвалят. И критичните, и позитивните коментари се случват независимо дали във всеки конкретен случай Бойко Борисов прави нещо смислено или нещо вредно.

В моята работа като икономически журналист съм се хващал, че, в ролята ми на watch dog, започвам да гледам твърде критично към политиците. Фокусирам се върху кусурите им и ги критикувам безмилостно, но често пропускам да ги похваля за стъпките им в правилната посока. И тъй като обикновено съм "покривал" като ресор финансовото министерство, жертви на критичния ми поглед като журналист и блогър, са ставали Муравей Радев, Милен Велчев, Пламен Орешарски, Симеон Дянков, както и съответните им "шефове" - Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев, Бойко Борисов. Като погледна назад, виждам, че понякога съм прекалявал. С което вместо да им повлияя в една или друга посока, най-вероятно съм влязъл в графата им "враг", който не желае да успеят. А аз не съм им враг, просто съм искал да бутам нещата в правилната посока и в полза на обществото.

Мои близки са ми правили забележки, че понякога съм твърде остър и агресивен, но аз смятах, че това е мой журналистически дълг в защита на обществените интереси. След доста мислене по въпроса, днес мога да кажа, че сигурно текстовете ми щяха да бъдат по-полезни за обществото, ако бяха малко по-балансирани и по-позитивни, ако повече от тях се отнасяха за положителни промени. Това щеше да направи критиките ми много по-значими, критикуваните нямаше да ме вкарат в графата "враг" и вероятно щяха да се вслушват по-внимателно в думите ми.  

Споделям всичко това, защото виждам, че в момента много свестни, кадърни и готини журналисти и граждански активисти попадат в същия капан - започват твърде много да виждат само черното и да игнорират бялото. Те имат напълно легитимен аргумент за това - опитват се да балансират розовия поглед към властта на голяма част от българските медии. Но така те стават "врагове", а позиициите им олекват. Едно е да кажеш - Бойко Борисов е пълен некадърник и направи поредната простотия, а съвсем друго е - новата идея на Бойко Борисов не е добра - и да се аргументираш без лични нападки.

Черногледството може да е много вредно. Защото българското общество започва да вижда в черно и бяло политиците, вместо политиките. И когато то избере новия "месия" ще е много по-склонно да подкрепи и промяна на добрите политики в грешна посока.

Българите обикновено се разделят по напълно непродуктивния въпрос дали са за или против даден политик, където често няма верен отговор, защото всеки си има плюсове и минуси и обсъждането им има смисъл само по време на избори. Много по продуктивно по време на мандата на дадено правителство ми се вижда дискутирането на плюсовете и минусите на конкретна политика, идея, действие или бездействие. Там решенията се взимат постоянно, а не веднъж на четири години. И при нормална комуникация, без агресия, омраза и лични нападки, обществото може да наклони везните в правилната посока дори когато крайното решение се взима от личност, която не ни е симпатична.

С извинение за дългия увод и с риск да бъда оплют от всички страни, представям моето мнение за най-големите провали и успехи на правителството на Бойко Борисов (с уговорката, че и провалите, и успехите можеха да бъдат и по-големи).

ПРОВАЛИ

1. Здравеопазване: добрите първоначални идеи за повече конкуренция и разбиване на монопола на държавната здравна каса вече изглеждат забравени.
2. Пазара на труда: около половин милиона българи загубиха работата си от края на 2008 г. до сега, но това не само не доведе до реформи за по-свободно договаряне между работодател и работник, а дори напротив - върви се в обратната посока с увеличаването на минималните заплати и осигурителните нива.
3. Инвестиции: нивото им е твърде ниско, правителството загуби доверието на много инвеститори и затвърди лошия имидж на България със своите действия и бездействия като:
- частичната национализация на пенсионните фондове;
- лошата защита на собствеността;
- превръщането на държавата в некоректен длъжник;
- опитите за налагане на тавани на цените;
- опитите за държавен рекет върху бизнеса;
- твърде високото ниво на корупция;
- държавните интервенции там, където държавата няма място.
4. Енергетика: вдигането на цените е показателно за провала да правителството да диверсифицира източниците и да либерализира пазара.

УСПЕХИ

1. Макроикономическа стабилност: огромен успех на правителството и на финансовия министър Симеон Дянков; въпреки драматичните моменти, предизвикани от силните външни шокове (световната финансова и икономическа криза и дълговата криза в ЕС), особено през 2009 г. и началото на 2010 г., правителството успя да удържи дефицита в бюджета и нивото на дълга в приемливи граници; допълнителна фискална стабилност донесе непопулярното, но полезно, увеличаване на пенсионната възраст, както и решението за излизане на държавата от рискови проекти като АЕЦ "Белене".  
2. Данъчна политика: правителството успя в тежки времена да запази основните данъци без значими увеличения (изключвам акцизните ставки, променени заради ангажименти на държавата като член на ЕС и допускам, че грешната идея за облагане на дохода от лихви ще отпадне); не се поддаде и на силния натиск от различни лобита за диференциране на ставките на ДДС.
3. Отпушване на фондовете на ЕС: на практика в края на мандата на предходното правителство Брюксел беше спрял кранчето; и сега нещата не са идеални, но има огромен скок.
4. Инфраструктура: ако се абстрахираме от дразнещото рязане на лентички, напредъкът е голям - магистрала "Тракия", южната дъга на софийското околовръстно шосе, метрото... - и доведе до подобряване на качеството на живот на много българи; без съмнение това ще има и дългосрочни икономически ефекти.

27 януари 2011 г.

По средата ли е истината II

От днешната водеща статия на в. "Дневник" разбираме следното:

Парламентът, включително депутатите от ГЕРБ, е гласувал да се запази досегашното ограничение, според което една фирма може да притежава до четири аптеки, въпреки че правителството е предложило то да отпадне.

Председателят на здравната комисия и депутат от ГЕРБ Десислава Атанасова се е аргументира с това, че срещу България все още няма процедура на Европейската комисия за ограничаване на собствеността върху аптеките.

Българският фармацевтичен съюз, както и някои депутати, например печално известния със склонността си към корупция депутат от ГЕРБ Лъчезар Иванов, дори искат въвеждане на принципа "един фармацевт - една аптека", който съвсем ограничава собствеността.

Ваньо Шарков, депутат от СДС и член на здравната комисия, подкрепя запазването на сегашното ограничение "защото това е междинно решение между двете крайни искания на организациите, представящи собствениците им".

Ето моите изводи от тази новина:
1. Депутатите грубо защитават интересите на едно съсловие във вреда на цялото общество. Най-малкото, собствеността върху голяма верига аптеки позволява икономии от мащаба, а оттам и по-ниски цени на лекарствата.
2. Преходът в главите на хората от социализъм към пазар все още не е свършил. Масово не се разбира, че правото на собственост е фундаментален принцип на демокрацията и пазарната икономика.
3. Законодателят стимулира бизнеса да не спазва правилата, защото засилва усещането му, че правилата са нечестни.
4. В България няма дясна политическа партия. От една дясна партия се очаква да защитава правото на собственост. ГЕРБ за пореден път демонстрира, че не е дясна партия. СДС също.
5. Интелектуалният капацитет на много от хората, които управляват държавата е обидно нисък.
6. Ваньо Шарков не знае, че ако един проблем има две решения, едното полезно, а другото вредно, истината не е по средата.

Илюстрация: Michal Zacharzewski, sxc.hu

4 ноември 2010 г.

Американците наказаха социализма и популизма. Изводът за България


Бавно възстановяване от кризата, висока безработица, огромен бюджетен дефицит, висока натовареност на печатницата за долари, опасения от нова икономическа криза, тотално сгрешена посока на здравната реформа, наказване на богатите с по-високи данъци. Така изглеждат Съединените щати в момента. Накратко, направен е завой към социализъм и популизъм и резултатите вече са видими.

Но американците пак ще просперират. Защото, точно както очакваше носителят на Нобелова награда по икономика Гари Бекър, американците не искат това, което им дава Барак Обама, а това, което им даде Роналд Рейгън:
"Вярата в индивидуалната отговорнист, вярата че хората трябва да са свободни да взимат сами решения, но и да носят отговорностите от тези решения, остава много силна. Американците не искат разширяване на държавата. Те искат повече от това, което Рейгън им даде. Искат ограничена държава и икономически растеж."
Ето и резултатът от популизма и залитането вляво на Обама:
САЩ преживяха във вторник най-голямото разместване на властта в Конгреса от 1948 г., след като Републиканската партия спечели най-малко 239 места в Камарата на представителите при необходими 218 за формиране на мнозинство. Републиканците извоюваха исторически победи и в изборите за щатски парламенти и губернатори.

Наложената от тазгодишните междинни избори бе най-мащабната промяна в законодателната власт, откакто демократите загубиха 75 места в камарата през 1948 г., припомня "Ройтерс".
Обратно на широко разпространеното в България схващане, че от обикновените хора нищо не зависи, аз вярвам, че дългосрочно се случва това, което мнозинството българи са си пожелали. Както казва макроикономистът Георги Ганев "демокрацията в България работи". Проблемът е, че има дефицит на знания и мнозинството често си пожелава неща, които пречат на просперитета ни. А това е особено вредно сега, когато имаме правителство, чиито решения се взимат на базата на преобладаващото обществено мнение по обсъжданите въпроси. Ако искаме да просперираме трябва да направим така, че мнозинството българи да знаят какво да си поискат от управляващите.

Източник: Pete Souza, Wikipedia

19 октомври 2010 г.

Индия срещу Китай: демокрацията или авторитаризмът води до просперитет? Изводите за България


Тезата, че дългосрочно демокрацията създава по-добри условия за бизнес и икономически растеж в сравнение с авторитаризма се споделя от много икономисти. "Как тогава да си обясним китайското икономическо чудо?", питат съвсем резонно скептиците.

"Отвратителни тоалетни. Застояли локви, коите гъмжат с комари, разпространяващи остро заразна тропическа треска. Разпадаща се зидария. Хлабава сигурност. Терористична атака." Така The Economist описва Индия в скорошна водеща статия: "Ако трябва да се избере в Китай или в Индия да се прави бизнес, повечето чуждестранни инвеститори вероятно ще изберат Китай. Пазарът е по-голям, по-лесто се работи с правителството и ако веригата от доставки на стоки не минава през Китай вашите акционери ще искат да знаят защо." Въпреки това обаче изданието твърди, че по принцип демокрацията ще надбяга авторитаризма и в частност демократична Индия ще изпревари авторитарния Китай по икономически растеж:
Индия се справя доста добре. Икономиката се очаква да стигне 8.5% ръст тази година. Има още дълъг път преди страната да стане богата колкото Китай - китайската икономика е четири пъти по-голяма, - но нейният растеж може да изпревари китайския най-късно до 2013 г.

Индия сега се слави с легионите от преуспяващи малки бизнеси и задоволителния брой бизнеси от световна класа, чиито английско говорещи шефове уверено се движат след глобалния елит. Те са по-малко зависими от държавната подкрепа отколкото китайските фирми и често са по-иновативни.

Идеите текат лесно в Индия, тъй като й липсва китайската култура на потайност и цензуриране. Ако, не дай боже, друг Мао сграбчи юздите не би имало механизъм за отърваване от него.

Китайските фирми просперират при умно правителство, но лошите управници могат да причинят повече щети в Китай, отколкото в Индия, защото тяхната власт е много по-голяма.
Визионерски лидери могат да постигнат повече при авторитарни отколкото при демократични правителства, защото те няма нужда да обръщат внимание на законодателни, съдебни и медийни ограничения, за да прокарат техния дневен ред.

Разбира се, другата страна на авторитарното управление е, че много заблудени силни лидери могат да причинят огромна щета.

Цялостният ефект от авторитарните правителства е някъде по средата на добрите резултати произведени от визионерите и лошите резултати, произведени от заблудени лидери.

Демокрациите помагат да се контролира обхвата на резултата. Взионерите при демокрации понякога могат да постигнат много. Но техните постижения обикновено са ограничени от законодателството, съда и различни групи по интереси. От друга страна, лошите лидери в демокрациите са също ограничени, включително от статиите на свободна конкурентна преса, телевизия и интернет.

Дали средно погледнато демокрациите са по-благоприятни за икономическия растеж от авторитарните режими е далеч от добре доказано. Това, което е ясно е, че демокрациите произвеждат по-малко променливи резултати: не толкома много големи успехи, но също по-малко продължителни катастрофи. Тъй като лошите изходи са склонни да произвеждат повече щети от добрите, по-малко променливите резултати биха били атрактивна характеристика, дори ако демокрациите средно погледнато не произвеждат по-голям икономически растеж.

Сравнения между ефектите от тези различни системи на управление върху икономическия растеж се замъгляват от факта, че личните свободи обикновено се увеличават значително при авторитаризъм с бърз икономически растеж. Китай е прекрасен пример.

Други примери за растящи свободи при авторитаризъм включват Тайван, Южна Корея и Чили. Всички те започнаха техния икономически бум при еднопартийни диктатури, но след период на доста бърз растеж се появи бурна опозиция на диктатурите. И не след дълго всички тези страни станаха демократични, с конкуриращи се политически партии.
Въпреки че харесвам The Economist, повече вярвам на Бекър, че ако Китай продължи да се управлява от разумни лидери няма да бъде надминат по икономически растеж от Индия, а по-скоро постепенно ще се превърне от авторитарна в демократична страна.

Тази тема, разбира се, ми напомня и за ужасния ни късмет по време на авторитарния режим 1944-1989 г. да попаднем само на лоши лидери (Георги Димитров, Вълко Червенков, Тодор Живков), зависими от други лоши лидери - тези на СССР (Сталин, Хрушчов, Брежнев). Ако Бекър е прав, добрите лидери биха избрали вместо централизирана икономика икономическата свобода, която щеше да доведе до просперитет, който по естествен път щеше да донесе на хората лична свобода и демокрация. Вместо това българските диктатори доведоха икономиката до разруха, която продължава да тежи.

6 октомври 2010 г.

Бойкоборисовата икономическа катастрофа II


Лошите новини, които идват от правителството през последните дни (за здравеопазването, пенсионната реформа и осигуровките) ми припомниха за прогнозите, които направих в средата на юни. Това са доста песимистични прогнози, които много ми се искаше да не се сбъднат. За съжаление, някои от тях вече се сбъднаха (процедурата по свръхдефицит, махането на Анна-Мария Борисова...), а други са на път (фискалния резерв, дълга, данъците, лихвите...). Ето целия текст:
Прогнозите винаги са трудни, несигурни и свързани с много условности. Но ще се опитам на базата на сегашното ми знание да прогнозирам какво най-вероятно ще се случи с българската икономика, ако правителството на Бойко Борисов продължава сегашната си популистка политика на безразсъдно харчене (към момента нямам усещането, че тя ще се промени). А до края на мандата му ще следя и ще ви информирам как се развиват прогнозите ми.

1. Фискалният резерв ще продължи бързо да се стопява и в един момент правителството ще започне да харчи парите от Сребърния фонд (това може да стане и индиректно, например като фондът "инвестира" в държавни компании, или уж дава пари за реформи) за текущи нужди.

2. Държавният дълг ще расте, за да финансира част от дефицита.

3. Състоянието на бюджета ще се влоши допълнително от плащането на огромни извънредни суми (например обезщетения по прекратени договори с чуждестранни компании и връщане на неправомерно взет акциз от стари автомобили).

4. Европейската комисия ще установи, че подозренията за манипулиране на бюджетните данни са основателни.

5. Бавното възстановяване, или дори новата рецесия в ЕС, ще ограничи възможностите за икономически растеж чрез износ.

6. Кредитният рейтинг на България ще бъде понижен основно заради повишения риск от неразумното управление на правителството.

7. Европейската комисия ще започне процедура по свръхдефицит срещу България и ще накаже правителството за неспазване на бюджетната дисциплина.

8. Безработицата ще се увеличава (от есента на 2010 г.).

9. Кризата в здравеопазването ще се задълбочава, което ще се проявява в множество пожари, които ще бъдат гасени с повече бюджетни пари. Напрежението може да доведе до нова смяна за здравния министър (формалната причина може отново да е корупционен скандал).

10. След известна стагнация БВП ще продължи да пада, а в най-добрия случай растежът му ще бъде около нулата.

11. Инфлацията леко ще се качва заради монополите (газ, вода, ток, парно...).

12. ЕС няма да допусне България до предверието на еврозоната (ERM II) и самата еврозона, защото икономиката е нестабилна, а правителството действа неразумно.

13. Лихвите ще започнат да се качват заради повишения риск.

14. Чуждестранните инвестиции ще се запазят на ниски нива заради несигурната бизнес среда.

15. Цените на недвижимите имоти ще продължат да падат.

16. Различни лобита ще започнат да прокарват в свой интерес вредни антикризисни мерки с аргумента, че ще стимулират на икономиката.

17. Усвояването на фондовете на ЕС ще се подобри, но твърде слабо, за да повлияе значително на икономиката.

18. Ще имаме нов финансов министър (което няма да подобри нещата).

19. Правителството ще бъде принудено да вдигне данъците и да реже заплатите в публичния сектор, а може би и да намали пенсиите.

20. Правителството ще викне на помощ МВФ да спаси държавата от фалит и ще се опита да прехвърли на фонда вината за непопулярните мерки.

21. Правителството ще се опита да компенсира падащия си рейтинг със зрелищни акции срещу престъпността и корупцията.

22. Бойко Борисов или ще загуби президентските избори, или въобще няма да се кандидатира.

23. Валутният борд ще се запази без да се променя сегашния фиксиран курс към еврото.

24. Икономиката ще започне да се възстановява стабилно най-рано през 2013 г.

Алтернативата на всичко това са болезнени реформи и рязане на разходи веднага.

4 септември 2010 г.

Полицейската икономика срещу пазарната икономика


В пазарната икономика:
- има легитимни правила и върховенство на закона;
- всички са равни пред закона;
- има разделение на властите;
- цените се определят на свободни пазари според търсенето и предлагането;
- икономическите приоритети, планове и стратегии се правят от хората, а не от държавата;
- държавата осигурява среда за свободна конкуренция;
- държавата не се занимава с бизнес и рискови инвестиции;
- данъците се плащат доброволно, защото хората виждат ползи от това;
- назначенията в публичната сфера се правят въз основа на професионализма;
- медиите са бизнес.

В полицейската икономика:
- шерифът постоянно прави жертви в името на народа, за да не дойдат лошите;
- шерифът е законотворец, арбитър и обвинител от последна инстанция;
- шерифът решава за кого правилата не важат;
- шерифът винаги е прав, грешките се правят от подчинените му;
- от хората се очаква да загърбят здравия разум и да вярват на шерифа, който ще се справи с всяка ситуация, стига да му се даде достатъчно време, например 30 години;
- според действащите правила всеки е виновен за нещо, а шерифът решава кого да накаже;
- данъците се събират от полицията;
- шерифът определя икономическите приоритети;
- основен икономически приоритет са зрелищата - полицейски, спортни, културни, религиозни...;
- шерифът и неговите заместници правят рискови инвестиции с парите на данъкоплатците;
- шерифът казва кой колко да инвестира;
- шерифът решава кого да извади от бизнеса;
- не са нужни доказателства за посочването на престъпниците и за каквото и да било, което шерифът казва;
- лоялността към шерифа е основна ценност при назначенията;
- шерифът прави назначения след полицейска проверка от зам.-шерифа;
- приятелството с шерифа е по-важно от всякакви принципи;
- всяка заповед и всяко обещание на шерифа са предпоследни;
- шерифът обича медиите и медиите обичат шерифа;
- медиите не са бизнес, а инструмент за правене на друг бизнес;
- полицията определя цените - на газ, ток, парно, здравни услуги...;
- грешките в публичните системи се поправят не с пазарни реформи, а със зрелищни полицейски операции и кадрови промени;
- важното е, че нещо се прави, а цената и резултатите нямат значение;
- държавата се занимава с бизнес, а бизнесът се занимава с държавата.

Всякакви аналогии с реални събития и личности не са случайни.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.
Илюстрация: katagaci, sxc.hu

30 август 2010 г.

Дефицитът на народа


Обикновено сме силно критични, включително и аз, към правителствата и политиците когато взимат грешни управленски решения. И често забравяме, че техните решения зависят от настроенията на гласоподавателите. В. "Дневник" пише за проучване на "Евробарометър", което показва огромни разлики между средния българин и средния европеец:
Сериозни разлики има и по такъв важен въпрос като "Необходимо ли е да се увеличи дефицитът в държавния бюджет с цел създаване на нови работни места по време на криза?". Всеки трети българин е съгласен, а 22% не приемат това да се направи, докато в Германия например "против" се обявяват 52%.
Нищо чудно, че стандартът на живот в Германия е няколко пъти по-висок от този в България. И нищо чудно, че премиерът Бойко Борисов и финансовият министър Симеон Дянков нарушиха основните си обещания и доведоха държавния бюджет от излишък до свръхдефицит. Наистина, въпросът е леко подвеждащ, но грешният отговор на повечето българи показва защо в решаващи моменти нашите политици взимат грешни решения. В края на краищата политиците по цял свят при демокрация се стремят да правят това, което иска мнозинството, защото иначе ще загубят изборите. България обаче няма много традиции в пазарната икономика и в резултат от дефицита на знания българите често правят грешен избор. Резултатът от избора на бюджетния дефицит е отлагане на влизането на страната в еврозоната, намаляване на доверието от инвеститорите, увеличаване на рисковете и оттам малко инвестиции, голяма безработица, високи лихви, ниски доходи и несигурност.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Илюстрация: Sigurd Decroos, sxc.hu

13 август 2010 г.

Как авторитаризмът на Путин опожарява и убива?


Защо кметът на Москва Юрий Лужков не желае да си прекъсне почивката заради пожарите в Москва? Защо местните власти бездействат или действат неадекватно при бедствие? В. "Дневник" публикува силен текст на Евгения Албац, главен редактор на "Новое время", според който драмата с пожарите в Русия се дължи на авторитарния режим на Владимир Путин. Ето избрани части от него:
Но нито Лужков, нито всеки, който би заел мястото му, трябва да се притеснява за одобрението на избирателите си, защото кметът на Москва се посочва от Кремъл, вместо да се позволят свободни и честни избори - практика, установена преди няколко години от тогавашния президент Владимир Путин за подобни важни позиции в цяла Русия.

Друг пример за това е Нижегородският регион, едва на 400 км източно от Москва, който бе тежко засегнат от горещините и пожарите.

Хора, изгубили домовете, дрехите и всичко останало, се оплакват на премиера, че регионалното и местното правителство не ги е предупредило за приближаването на пожарите. На практика не е имало пожарни автомобили.

"Никой дори не се опита да ни спаси", проплакаха хората пред Путин, придружаван от губернатора Валерий Шанцев.

Седмица по-късно бе официалната церемония за началото на втория мандат на губернатора Шанцев. Подобно на други руски губернатори, той не е избран от онези, които живеят в региона. Той е назначен от президента и не носи пряка отговорност пред хората, на които се предполага, че служи.

Специалистите обвиняват лекомислено въведеният през 2007 г. закон, който съкращава 90% от горските пазачи. Законът е предложен от правителството и минава бързо в Думата, където партията на Путин контролира две трети от гласовете.

Малко преди вота, председателят на Думата заяви, че парламентът не е място за разисквания. Така, законът мина без никакво обмисляне или дискусия - и сега руснаците изживяват последствията от това.
Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Снимка: Wikipedia

3 август 2010 г.

Как импотентността създаде нова ниша за Георги Първанов


Кольо Колев е социолог, когото асоцирам с професионална, интелектуална и морална импотентност. Президентът Георги Първанов е най-вредният човек за икономиката и просперитета на България, който за разлика от шимпанзето (което в 50% от случаите би уцелило правилното решение на въпрос с две алтернативи), винаги е на грешната страна. Вижте какво казва Кольо Колев за Георги Първанов:
Засега нямаме такъв субект, но определено бих казал, че има много сериозна политическа ниша и бих казал социална ниша, това е нишата на здравият разум определено. Много хора усещат дефицит на здрав разум в политиката, отново се връщаме на някакви такива гръмки противостояния, някакви шаблони.

Случи се нещо много важно, нещо много болезнено за хората и Първанов се яви говорител на това нещо, говорим за промените в трудовоправното законодателство, отмяната на отпуските, историята с отпуските, историята с покачването на пенсионната възраст, всичко това естествено се отразява и Първанов се явява защитник в крайна сметка на много хора, които се чувстват ощетени то всички тези неща.

Той се явява пряк изразител на опозиционното, така че съвсем естествено той заема тази ниша и се опитва малко или много, от една страна дистанцирайки се от БСП, от друга страна незаявявайки своята по-скоро центричност, отколкото противопоставяне в ляво-дясно, да заеме позицията именно за това, което тази ниша, за което има дефицит, а това е усещането на здрав разум в политиката.
Гади ми се и от Кольо Колев, и от Георги Първанов. Ако Първанов е здравият разум и алтернативата на провалящия се вече Бойко Борисов, нищо добро не ни чака.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Снимка: Wikipedia

26 юли 2010 г.

Оценки на макроикономистите: слаб две за президента, БСП и ДПС

Продължавам с оценките на макроикономистите за институциите и политическите партии по проекта ТОПИК:

Премиер: 3.7
Правителство: 3.5
Парламент: 3.3
Прокуратура: 3.3
Съд: 2.9
Президент: 2.1

СДС: 4.2
ДСБ: 4
ГЕРБ: 3.7
Атака: 2.7
БСП: 2.4
ДПС: 2.4

Преди време писах, че президентът Георги Първанов винаги е на грешната страна, а ако беше шимпанзе в 50% от случаите щеше да е прав. Макроикономистите изглежда са на същото мнение. Първанов получава почти кръгла двойка. И напълно си я заслужава.

Макроикономистите не дават висока оценка на нито една от основните институции, включително на премиера Бойко Борисов, който оценяват най-високо.

В оценките за партиите изненадата за мен е, че икономически ултралявата „Атака”, на която аз бих сложил двойка, изпреварва БСП и ДПС, които, разбира се, също си заслужават слабите оценки.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Илюстрация: Irina Naumets, sxc.hu

2 юни 2010 г.

Финансовият министър става премиер

Премиерът обяви, че подава оставка:

"Работата на правителството не бе разбрана от обществото. Изгубихме чуваемост".
Това стана след като той загуби общественото доверие основно заради непоследователност и колебливост. Неговият рейтинг падна от 70% в началото на мандата му миналата година на 20% сега.

Очаква се той да бъде заменен от финансовия министър.

Между другото, става дума за Япония и нейния премиер Юкио Хатояма. Дано българският премиер Бойко Борисов си извади верните изводи.
Снимка: kaladan, flickr

31 май 2010 г.

По средата ли е истината?

Често когато има две различни тези хората казват "Истината (винаги) е някъде по средата". Това пише и читател на моя блог за икономическото ляво и дясно в коментар под постинга ми "Един опасен ляв мит".

Тази теза може би е почти толкова вредна, колкото и "Целта оправдава средствата". Защото и двете изключват всякакви ценности и могат да предизвикат огромни щети, при това не само икономически.

Теоретично е възможно истината да е по средата. Ако някой каже, че 1+1 e 1, а друг - че е 3, то истината е 2 - точно по средата. Но в реалността истината рядко е по средата. Ето какво се получава когато едната теза е правилна, а другата не. Ако един диктатор твърди, че трябва да бъдат избити 1000 политически затворници, а един демократ е убеден, че никой не трябва да бъде убит, по средата имаме 500 убити. Това е само един от безброй многото възможни примери, при които истината не е по средата. Същото е при икономическото ляво и дясно.

"Истината е по средата" е изгодна теза за безпринципни хора от типа на Ахмед Доган и Симеон Сакскобургготски, които злоупотребяват с масовото незнание. Политици като тях оправдават съществуването си като се възползват от непознаването на понятията "ляво" и "дясно" и клишета от типа, че двата крака са ни нужни и не може да си отрежем единия за сметка на другия.
От личен опит знаем, че лявото води към мизерия, а от опита на други страни и от теорията знаем, че дясното води към просперитет и високо качество на живот. Средата между просперитета и мизерията е средния просперитет или средната мизерия. Вместо това аз бих избрал просперитета.
Илюстрация: Michal Zacharzewski, sxc.hu

28 май 2010 г.

Един опасен ляв мит

Изглежда заблудата, че България се управлява от десни икономисти е по-широко разпространена, отколкото предполагах. Не съм изненадан да чуя това от фашисти, но съм изненадан да чуя подобни внушения от ерудиран човек като Огнян Минчев:

"Правителствата биват леви или десни, но когато ножът опре до кокала - на сцената излиза държавата. Тя затова и съществува между другото. Българските “десни” икономисти, които съветват и управляват с ГЕРБ, не правят разлика между идеология на “свободния пазар” и реалностите на една кризисна ситуация в едно недоразвито от пазарна гледна точка стопанство като нашето. За да бъда справедлив, нека отбележа, че и “левите” ни икономисти не са допринесли съществено за една реалистична стопанска политика. За едните фискалният баланс без дефицит е свещен идол, а за другите държавата просто трябва да харчи - все едно откъде и колко."
Първо, десните икономисти критикуват лявата популистка политика на ГЕРБ, а не управляват с ГЕРБ. Ако това и предходните правителства бяха следвали съветите на десните икономисти България нямаше да е полупазарна икономика - с цели сектори притежавани или контролирани от държавата (например енергетика, селско стопанство, железници, строителство, здравеопазване, образование, пенсионна система) и много малко свободни пазари. Правителството на Бойко Борисов, както и това на Сергей Станишев, води кейнсианска (лява) фискална политика - отговаря на кризата с повече харчене. Точно обратната е рецептата на десните икономисти - рязане на разходи и сваляне на тлъстините.

Второ, в България се случи това, което отдавна се е случило в САЩ. Няма под 50-годишен ляв икономист. Защото икономиката е наука, която отдавна доказа, че лявото е вредно за хората. И вече спорът за лявото и дясното се води между икономистите от едната страна и от другата страна от политолози и социолози, които са прочели последното икономическо изследване или учебник по икономика когато са били студенти.

Иначе, ако изключим икономическата тематика, интервюто на Огнян Минчев е много добро. Ето някои подбрани моменти:

"За съжаление в България всеки слиза от власт озлобен, прибира цялата информация и опит у дома си и гледа сеира на следващите. Това, кой знае защо, се нарича “българска държава”.

БСП е партия, която след 1990 г. три пъти идва на власт (официално) и три пъти се проваля на власт. Дори и в България подобна импотентност не може да бъде забравена за 6 месеца или за една година.

Самият Първанов няма качества на публичен лидер. През последните осем години той си позволи да работи върховен главнокомандващ на Ловно-рибарския съюз.

Борисов и Първанов в определена степен споделят обща основа на подкрепа - организационна, медийна и финансова - в миналото, което прави пълното им разделяне и противопоставяне трудно.

И Крали Марко да дойде на власт около “Дондуков” - трудно ще му бъде хем да спре АЕЦ “Белене”, хем да отстрани Доган.

Ние сме в Европа и в НАТО. Докато ги има тях и докато има критичен минимум от българи, които са си с ума в главата, оцеляването ни е гарантирано. За повече от това ще трябва да поработим усърдно и решително."
Снимка: Andrew Beierle, sxc.hu

27 май 2010 г.

Милен Велчев срещу Бойко Борисов

Когато Милен Велчев беше финансов министър бях доста критичен към него и дори наскоро неговият PR консултант Таня Митова ми показа един бял косъм в косите си, който е причинен от моите статии в "Капитал" (например тук, тук и тук). Но днес Милен Велчев е дал интервю, под което почти бих се подписал. Той дори не споменава името на Бойко Борисов, с когото имаше конфликти още при управлението на Симеон Сакскобургготски, но критиките му очевидно са насочени към него.

За да тръгне да се възстановява, икономиката не може да разчита само на скромния растеж на износа. Трябва да разчита и на завръщане на инвестициите.

За съжаление, актуализираният бюджет не дава окуражителни сигнали. Съзираме плъзгане по лесната пързалка на растящия дефицит.

По-тревожещ е не толкова размерът на дефицита, който сам по себе си е капитално висок, а тенденцията.

Ние не смятаме, че болестта на спадащото потребление трябва да се лекува с бюджетни средства, и то в условията на наднормен дефицит. Трябва да заложим на подобряване на бизнес средата и привличане на нови инвестиции.

Споразумението с МВФ не е важно само от гледна точка на ресурса, който би осигурило, а най-вече ще гарантира провеждането на реформи, за които правителството няма воля.

Не е работа на държавата да инвестира в икономиката. Това, което беше пропуснато през последните 4 години, е да се направят по-дълбоки реформи - в здравеопазването, приватизацията.

Не е работа на политиците да гадаят какви ще са условията след една година. Тяхна работа е да направят икономиката по-конкурентна и по-ефективна, а това става с приватизация. Тяхна работа е да спрат злоупотребите в държавните дружества, което също става с приватизация.

Явно, че той [Симеон Дянков] има желание да прави реформи, но то не стига. Трябва политическа воля на ниво управляваща партия.

Снимка: Вени Марковски

20 май 2010 г.

Рационално обяснение на ирационалните глупости

Всеки ден чета какви нови глупости е забъркало правителството на Бойко Борисов и за ефектите от предишните му глупости. И ужасно се ядосвам. Не че съм имал големи очаквания към него. Той е симпатичен, но просто не става за премиер. По някакъв начин обаче все се надявам, че ще се усети и ще започне да взима правилни решения. Толкова ли е сложно например да разбере, че когато разходите надхвърлят приходите трябва да свие харченето, а не да го увеличава? Или че конкуренцията е по-добра от регулацията? Или че е вредно да рекетира чуждестранните инвеститори? Или че трябва да реформира сферите, които още живеят изцяло или частично в социализма? Или че държавата не е добър предприемач?

Рационалните икономисти като Тим Харфорд вероятно биха казали, че е логично когато изберем за премиер човек, който е ченге, популист и пожарникар, да очакваме полицейска държава с популистко управление и постоянно гасене на пожари. И е напълно рационално един политик да взима решения, които се подкрепят масово, дори да са глупави и вредни. А ирационалните икономисти като Дан Ариели вероятно биха казали, че когато правим избор интуицията ни подвежда по повтарящ се, предсказуем и постоянен начин и ако искаме да направим живота си по-добър трябва да подлагаме интуицията си на съмнение.
Илюстрация: similarlee, sxc.hu

15 май 2010 г.

Големите и малките риби на Бойко Борисов и абитурентите

Тъй като сега е месецът на абитурентите, които приемаме, че имат нужда от съвет, и тъй като е криза и Бойко Борисов също има нужда от съвет, ето нещо полезно и актуално от Freakonomics.

Майка, чийто син е абитурент решила да му подари албум със съвети от различни хора. Обърнала се и към автора на Freakonomics Стивън Дъбнър. Той първо разказва на момчето една история как с бръснаря от неговото градче отишли на риба, влезли на дълбоко с лодка, нищо не хванали, завалял дъжд, отишли да ловят от брега под едно дърво, там било по-забавно, защото хванали много риби, макар и малки. А когато дъждът спрял влезли отново навътре в езерото за по-големи риби по настояване на бръснаря, въпреки нежеланието на Дъбнър. Ето урокът за него от тази случка и избора на бръснаря.

Въпреки, че се върнахме вкъщи с празни ръце ние отидохме за голямата риба. В краткосрочен перод това мислене може би не е много забавно. Но дългосрочният период е този, за който трябва да мислим - големите цели, тези които се нуждаят от много провали по пътя. Те може би си струват, а може би не. Това е урок за алтернативната цена: ако изкараш цялото време в преследване на малката риба няма да имаш време, или да развиеш техниката, или търпението, да хванеш някога големите риби.

Мисля, че този съвет е много важен и за Бойко Борисов, който обича да раздава на този и онзи от общото. Политиците обикновено не гледат повече от четири години напред, защото мандатът им продължава толкова. Те не желаят да мислят за дългосрочните вредни ефекти от краткосрочните забавления. Това им помага в краткосрочен план да не бъдат продсрочно свалени, но обикновено им пречи да спечелят втори мандат, защото игнорират големите цели.
Снимка: jomeriano, sxc.hu

14 май 2010 г.

За Бойко Борисов, (без)гласните букви и благородните каузи

Често критикувам правителството, Бойко Борисов и негови министри, за да бутам нещата в посоката, която смятам за печеливша за страната. Но ако Бойко Борисов се провали, това ще е и провал на всички нас.

Повечето българи постоянно се оплакват, че са безгласни букви, че цялата власт е в корумпирани политици, безскрупулни бизнесмени, вътрешни и външни специални служби, тайни и явни общества. За добро или лошо, Бойко Борисов следва неотклонно общественото мнение. Ако има нещо, в което е напълно последователен, то е, че слуша и изпълнява това, което иска народа. И вижда народната воля по три начина - протестите, съдържанието на медиите и социологическите проучвания.

За съжаление в България доминира посредствеността, повърхността, популизма, незнанието, чалга културата и лицемерието. Това се отразява както на медийното съдържание, така и на резултатите от социологическите проучвания. Ако българите вярват, че бюджетът трябва да се балансира, че не е хубаво да се харчи фискалния резерв, че не трябва да има привилегии, че не трябва да се трупат държавни дългове, че правителството трябва да прави реформи в здравеопазването, образованието, пенсионната сфера, администрацията и всички публични сфери в посока повече пазар, конкуренция, прозразност и отчетност на всеки изхарчен лев, че държавата трябва да се оттегли от бизнеса за сметка на частните предприемачи, то Бойко Борисов ще го направи. Но българите масово не знаят какво да поискат и какво трябва да се направи, за да живеят по-добре и да догонят бързо стандарта на живот на западноевропейците. А много от знаещите използват преобладаващото незнание и апатията, за да си прокарат личните интереси, които винаги са пакетирани като благородни каузи.

Синдикатите постоянно рекетират правителството и всички нас със заплахи за протести. А да сте чули за протест на данъкоплатците срещу наглостта на синдикатите? Няма. И естествено синдикатите си прокарват полезните за тях и вредните за останалите хора идеи. Същото правят поединично в защита на собствените си интереси тютюнопроизводители, учени от БАН, земеделски производители и кой ли още не. Всеки иска да граби от общото. Да сте усетили някаква масивна реакция от ощетените? Аз не съм, ако изключим активността на една шепа независими икономисти.

Има риск Бойко Борисов да нанесе големи поразии на икономиката и живота ни, защото очевидно той обича да раздава от общото. Но ако това се случи ще сме виновни всички ние.

13 април 2010 г.

Следващата криза? Може и политическа

Световната финансова криза предизвика световната икономическа криза, която предизвика българската икономическа криза, която предизвика българската фискална криза, която има не малка вероятност да предизвика българска политическа криза и предсрочни избори.

Не веднъж съм критикувал публично бившия премиер Иван Костов, че въпреки важните реформи, които направи и стартира, е твърде ляв икономически, за да води дясна партия в условията на преход, и че с корупцията, която като премиер допусна в периода 1997 - 2001 г. компрометира за дълго време дясното. Но трябва да призная, че в момента той е политическият лидер, който звучи най-адекватно и смело когато става дума за икономиката и рецесията. Ако продължи в този дух, а Бойко Борисов продължава да залага на популизма пред реформите, има голяма вероятност десните избиратели да се насочат от ГЕРБ към Синята коалиция.

Оттам са възможни две качествени изменения: Бойко Борисов да включи сините в правителството, или Синята коалиция да излезе в опозиция. И колкото повече приближават изборите, толкова по-вероятно е да се стигне до втората възможност. Ако все пак се стигне до първия вариант можем да се надяваме, че изразените от Костов идеи ще се реализират. При втория вариант обаче ГЕРБ ще трябва да разчита на подкрепата на националистите от "Атака", които ще започнат да извиват ръцете на Борисов за участие в изпълнителната власт, а оттам пътят до предсрочни избори може да се окаже кратък.

(Снимка: Уикипедия)

1 април 2010 г.

Балон ли е Бойко Борисов?


Ами преценета сами. В контекста на доста неадекватните антикризисни мерки, предложени вчера от правителството на Бойко Борисов и днешния ден на шегата реших да проверя какво ще се получи ако пренеса част от икономическите теории за ценовите балони в политиката.

Замених икономика с политика, актив - с политик, цена - с рейтинг, достъп до кредит - с избори, купувачи - с избиратели, и купувам - с избирам. И ето какво се получи.

Признаци за определяне на един политик като балон:
1. Политикът има висок рейтинг сред избирателите, съпроводен от масово оживление и вяра, че единствената посока, в която рейтингът може да върви е нагоре.
2. Избирателите проявяват нерационално поведение, отказват да приемат реалната стойност на политика и догматично вярват, че са прави. Но има и данни за възникване на балони дори когато избирателите са в състояние да определят коректната стойност на политика.
3. Политикът се превръща в средство за спекулация, целяща бърза и лесна печалба, а не в инвестиция, целяща дългосрочно развитие и благосъстояние.
4. Информацията, която влияе върху рейтинга на политика се отразява еднопосочно с леки изключения на краткотрайни корекции със спекулативен характер.
5. Наблюдава се дълго и непрекъснато повишаване на рейтинга на политика, продължаващо с години.

А това са етапите в развитието на политическите балони:
1. Смущения в политиката.
2. Повишаване на рейтинга на политика.
3. Повишеният рейтинг привлича много избиратели.
4. Рейтингът стига своя връх с подкрепата на аматьорите, глупавите, алчните и отчаяните. Проявява се т.нар. стадно поведение - избирателите проявяват тенденция да гласуват в съответствие с общите настроения.
5. Обръщане на рейтинга в резултат на първите опасения, че се е повишил твърде много без да има фундаментални фактори за това.
6. Все повече избиратели започват да осъзнават колко много рейтингът се е откъснал от реалността.
7. Паниката на опитните избиратели се разпространява и към останалите. Броят на критиците нараства лавинообразно и еуфорията е заменена от погнуса. Рейтингът на политика се срива, но избори... няма. На този етап не са изключени извънредни избори.

(Като теоретична основа използвах части от есетата на Даниела Балева и Пламен Иванов от конкурса на Българската макроикономическа асоциация за студентско есе на тема "Кой е следващият балон?")
(снимка: kaladan, flickr)