По средата ли е истината II

От днешната водеща статия на в. "Дневник" разбираме следното:

Парламентът, включително депутатите от ГЕРБ, е гласувал да се запази досегашното ограничение, според което една фирма може да притежава до четири аптеки, въпреки че правителството е предложило то да отпадне.

Председателят на здравната комисия и депутат от ГЕРБ Десислава Атанасова се е аргументира с това, че срещу България все още няма процедура на Европейската комисия за ограничаване на собствеността върху аптеките.

Българският фармацевтичен съюз, както и някои депутати, например печално известния със склонността си към корупция депутат от ГЕРБ Лъчезар Иванов, дори искат въвеждане на принципа "един фармацевт - една аптека", който съвсем ограничава собствеността.

Ваньо Шарков, депутат от СДС и член на здравната комисия, подкрепя запазването на сегашното ограничение "защото това е междинно решение между двете крайни искания на организациите, представящи собствениците им".

Ето моите изводи от тази новина:
1. Депутатите грубо защитават интересите на едно съсловие във вреда на цялото общество. Най-малкото, собствеността върху голяма верига аптеки позволява икономии от мащаба, а оттам и по-ниски цени на лекарствата.
2. Преходът в главите на хората от социализъм към пазар все още не е свършил. Масово не се разбира, че правото на собственост е фундаментален принцип на демокрацията и пазарната икономика.
3. Законодателят стимулира бизнеса да не спазва правилата, защото засилва усещането му, че правилата са нечестни.
4. В България няма дясна политическа партия. От една дясна партия се очаква да защитава правото на собственост. ГЕРБ за пореден път демонстрира, че не е дясна партия. СДС също.
5. Интелектуалният капацитет на много от хората, които управляват държавата е обидно нисък.
6. Ваньо Шарков не знае, че ако един проблем има две решения, едното полезно, а другото вредно, истината не е по средата.

Илюстрация: Michal Zacharzewski, sxc.hu

За свободното пушене, без популизъм II

Първият ми постинг по темата за пушенето предизвика интересни коментари, които ми помогнаха да идентифицирам причината за тоталната разлика между позициите на хора, които иначе споделят общи ценности - държат на свободата и правото на личен избор, доколкото това не нарушава същите права на останалите. (В случая оставям настана хората и от двете страни на спора, които не споделят въпросните ценности. Абстрахирам се от вредите от това и онова и се фокусирам върху правото на избор и свободата.)

Едните, сред които съм и аз, искат пушачите да са свободни да пушат там, където частните собственици разрешават това и са го обявили публично. Според тях това не нарушава правото на избор, защото непушачите могат да изберат дали да влязат в кафене, в което се пуши, или да не го посещават. А налагането от държавата на забрана за пушене нарушава правото на избор на собственика за правилата в собствения му имот и оттам забранява на пушачите да имат места, в които да си пушат свободно.

Другите (сред тях имам приятели и хора, които познавам и много уважавам) искат непушачите да имат свободата да не дишат дима на пушачите на обществени места. Те твърдят, че пушещите в кафенетата и ресторантите хора им отнемат свободата и правото да изберат чист въздух. Затова искат държавата да забрани пушенето във всички публично достъпни места. Според тях пушачите имат избор - ако искат да пушат могат да го правят вкъщи.

Общото между двете групи е, че подкрепят забраната за пушене на обществени места. Всички са съгласни, че пушенето на обществени места ограничава свободата и правото на избор на непушачите. Различното е тълкуването на термина "обществени места". За по-либерално настроените той включва публичните сгради (училища, болници, административни сгради и т.н.), но изключва частните места (кафенета, ресторанти, клубове и т.н.). А за привържениците на забраната "обществени места" включва всички сгради, които са публично достъпни, независимо кой е собственикът и за какво са предназначени. И точно тук е моят проблем с тяхната теза. Защото тя нарушава свободата и правото на избор на собственика. А привържениците на забраната не отчитат това.

Пушачите нарушават правото на избор на непушачите тогава, когато пушат на места, в които собствениците са забранили пушенето. Те обаче не нарушават правото на личен избор на никого когато димят на места за пушачи. Просто собствениците са избрали да направят място за пушачи, а не за непушачи. Точно както са избрали дизайна, менюто, персонала и дали ще се сервира алкохол. Всеки непушач, който отиде на такова място го прави доброволно, има избор да влезе или да не влезе и предварително знае, че ако влезе ще се трови от цигарен дим. А места за непушачи има. И колкото по-търсени стават, толкова повече ще се създават, защото това са законите на пазарната икономика.

Един познат казваше "Ако искаш японка, трябва се примириш с кривите й крака". Не може да отидете в "Под липите" и да искате суши с риба тон и аромат на море. Там има кюфтета, пържоли, сач и мирише на свинско. Ако искате суши отивате в суши бар, а не настоявате държавата да забрани свинското - понеже е вредно, не ви харесва, суши баровете са малко, много ваши приятели предпочитат свинско, или поради някаква друга причина. Ако не искате някой да ви пее чалга не ходите в "Син сити", а не се опитвате да забраните чалгата. Ако не искате да се вмиришете на манджи не ходите в места като "Тропс", но и не ги забранявате. Защото има собственици, които са определили правилата и има хора, за които тези правила са си ОК.

Ако непушач влезе в място за пушачи това е бил неговият избор след като е претеглил ползите и загубите. Не виждам морално право той да вини за своя избор собствениците, пушачите, или държавата. Ако дадено място не ви харесва, не ходите там. То просто е направено за други хора, не за вас. Точно както местата за пушачи не са за непушачи и деца. Ако отидете на такова място с детето си, значи вие не държите много на здравето му, а не собственикът или пушачите.

По същото логика пушачите нямат право да искат от държавата да задължи собствениците да правят салон за пушачи. Ако искат да отидат в "Макдоналдс" или в "Онда" трябва да се примирят, че там не се пуши. Ако им се пуши могат да изберат друго място.
Илюстрация: vivekchugh, sxc.hu

С тоталитаризъм към просперитет?

Депутати от ГЕРБ се опитват да ограничат правото на собственост върху земеделските земи за сметка на арендаторите. Те са подготвили законопроект, който предвижда при продажба на земи собственикът да се обърне първо към арендатора, да го чака един месец да вземе решение, а ако той откаже, да докаже това с надлежни документи. Депутатите се мотивират с нуждата от окрупняване на земята.

Това обаче е грубо погазване на правата на собствениците. Нищо чудно следващото предложение на ГЕРБ да бъде когато си продавате фирмата да се обърнете първо към вашите служители, или когато си продавате апартамента първо да го предложите на наемателите. Може би също лекарите трябва да имат предимство да купят болниците, учителите - училищата, а инженерите - заводите.

Ако окрупняването на собствеността от арендаторите увеличава по някакъв начин продуктивността, то арендаторите имат стимул да дадат най-високата цена, а собствениците имат стимул да продадат земята на арендаторите. Това поставя въпроса дали целта на ГЕРБ е толкова благородна, колкото от партията я представят, или е поредното грозно лобиране - този път в полза на арендаторите.

Но дори ако приемем, че целта е благородна, ако средството е ограничаване на правата на собственика, то крайният резултат вместо просперитет, е тоталитаризъм.
Илюстрация: stevekrh19, sxc.hu

За свободното пушене, без популизъм

Какво разбрах от решението на парламента за по-либерално отношение към пушачите:
1. Мотивите на депутати, че от забраната биха пострадали туризма и тютюнопроизводството са явно, грозно и скандално лобиране.
2. Въпреки това, решение на парламента срещу забраната би било победа на свободата над робството.
3. Оказва се, че понякога е възможно с лобиране и сбъркани мотиви да се защитят висши ценности - в случая свободата на избор и правото на частна собственост.

Знам, че това непопулярно мнение ще скандализира много хора и затова ще се аргументирам.

Първо, какъв е проблемът на непушачите:
1. Има малко места (кафенета, клубове, ресторанти, вериги за бързо хранене...), в които не се пуши.
2. Има много места, където до масите за непушачи идва дим от тези за пушачи.
3. Пушенето вреди не само на здравето на пушача, а и на околните непушачи.
4. Понякога местата за непушачи са заети, за разлика от тези за пушачи.
5. Пушенето на обществени места нарушава свободата на хората да изберат да дишат чист въздух без дим.
6. Забраните за пушене често не се спазват.

Доста непушачи предлагат всичко това да се реши с тотална забрана на пушенето на "обществени места" и големи глоби за неспазване на забраната. Да, това ще реши до голяма степен горните проблеми, но създава нови:
1. Нарушава правото на избор на пушачите да имат места, където да си пушат и да се тровят колкото си искат. Забраната е тоталитаризъм. Не случайно първата забрана за пушене е наложена от Хитлер в Германия. Пушачите, като всички хора, са рационални, те знаят, че цигарите вредят, но виждат и някаква полза очевидно. Аз не харесвам чалгата и я считам за вредна, но не бих я забранил. Искам добра телевизия без риалити, но не бих забранил риалити програмите. Искам чиста природа, но не бих забранил самолетите, заводите и автомобилите, понеже замърсяват въздуха и са вредни. Може да се стимулира например използването на екологични технологии, но забраната не е добро решение. Например в момента държавата стимулира непушенето и съответно здравословния живот като налага огромни данъци върху цигарите (над 2/3 от цената са данъци).
2. Нарушава правото на собственост на собствениците на завединия. Всяко място си има собственик. Той решава какъв тип ще е то, какво да е менюто, определя цените, назначава персонала, избира дизайна и обзавеждането. Той определя и правилата: дали да е на самообслужване, или със сервитьори, дали да има или не face control, или изисквания за облеклото, например костюм, вратовръзка, или смокинг и т.н. Нормално е да определи и дали се пуши или не. И всеки може сам да избере харесват ли му тези правила и ще ходи ли на това място или не. Може да не му харесват, но там да има определена бизнес среща или среща с приятел - тогава трябва да претегли ползите и разходите и да избере дали да отиде, или например да помоли за среща на друго място. Напълно подкрепям данъкоплатците да притискат държавата да не се пуши на обществени места, които са държавна собственост - болници, министерства, училища, административни сгради и т.н. Но кафенето на Иван Иванов не е обществено място, то е частно. Там правилата се определят от него дотолкова, доколкото не нарушават свободата на избор на хората (тоест не може понеже мястото е негово, там да разстрелва хора). И когато някой отива там се допуска, че приема тези правила. Ако не е съгласен, никой не го насилва да остава и да идва. Не може да отидете в "Макдоналдс" и да им се скарате, че нямат суши и зелен чай. По същия начин не може да отидете в ресторант за пушачи и да правите скандал, че е задимено.

Ето и няколко често посочвани допълнителни аргументи в полза на забраната и моето мнение по тях:
1. Пушачите си влошават здравето - да, но това е личният им избор; по същия начин някои препиват и се алкохолизират, други преяждат и затлъстяват, трети се преработват и стресират, четвърти рискуват здравето си с екстремни спортове и т.н. Всичко това не може и не трябва да се забрани.
2. Всички плащат за здравеопазване, а пушачите е по-вероятно да го използват - данъците върху цигарите се въвеждат точно с аргумента, че са вредни и това тежи на здравната система; в България обаче данъците от цигари надхвърлят разходите за цялото здравеопазване в страната.
3. Много пушачи не се съобразявяват, че застрашават здравето и на непушачите - ако те са на място за пушачи не можем да им се сърдим, но никакъв закон не може да регулира нещата на едно парти в частен дом, или може би и там трябва да има забрана?
4. Навсякъде е пълно с изхвърлени фасове - пълно е и с торбички, опаковки, хартии, чашки и други боклуци, но никой не мисли да ги забранява; просто трябва да има правила срещу замърсяване и контрол и глоби за нарушителите.
5.В повечето развити страни вече има забрани - и в най-развитите страни правят грешки; вярвам, че е въпрос на време да узреят и да отменят забраната, както стана в САЩ със сухия режим, или в ЕС с извивката на краставицата.

Проблемите на непушачите в момента са ясни, недостатъците на предлаганото решение за забрана също са ясни. Въпросът е има ли друго решение, което да удовлетвори всички.

По принцип, ако има голямо търсене на места за непушачи, дългосрочно пазарът ще задоволи това търсене с адекватно предлагане на такива места. Това би станало толкова по-бързо колкото по-безкомпромисни са непушачите (отказват да ходях на места с дим). Не може в условията на свободна конкуренция да няма предприемачи, които да не се възползват, създавайки места за непушачи.

По-краткосрочно обаче има много просто и евтино решение: прозрачност на правилата и еднакви правила за пушене в едно помещение. На вратата на всяко заведение, на сайта му и на визитките му задължително да има лесна за намиране информация за режима на пушене - дали е разрешено или забранено, или пък има по едно помещение за всеки режим. А еднаквите правила за пушене в едно помещение означават, че в него или е разрешено пушенето, или е забранено - тоест да няма като сега смесен режим тип "на тази маса се пуши, а на съседната не". Така част от местата със смесен режим ще изберат забраната и пушачите ще имат места без дим. В същото време лесно ще може да се разбере какъв е режима за всяко място. Разбира се, когато една група хора избира място и в нея има пушачи и непушачи, някой трябва да отстъпи, но това са лични отношения, в които държавата няма място.

Между другото, аз съм непушач и често съм се отказвал да ходя на определени места заради силния дим.

Илюстрация: ninja_dave, sxc.hu