Често когато има две различни тези хората казват "Истината (винаги) е някъде по средата". Това пише и читател на моя блог за икономическото ляво и дясно в коментар под постинга ми "Един опасен ляв мит".Тази теза може би е почти толкова вредна, колкото и "Целта оправдава средствата". Защото и двете изключват всякакви ценности и могат да предизвикат огромни щети, при това не само икономически.
Теоретично е възможно истината да е по средата. Ако някой каже, че 1+1 e 1, а друг - че е 3, то истината е 2 - точно по средата. Но в реалността истината рядко е по средата. Ето какво се получава когато едната теза е правилна, а другата не. Ако един диктатор твърди, че трябва да бъдат избити 1000 политически затворници, а един демократ е убеден, че никой не трябва да бъде убит, по средата имаме 500 убити. Това е само един от безброй многото възможни примери, при които истината не е по средата. Същото е при икономическото ляво и дясно.
"Истината е по средата" е изгодна теза за безпринципни хора от типа на Ахмед Доган и Симеон Сакскобургготски, които злоупотребяват с масовото незнание. Политици като тях оправдават съществуването си като се възползват от непознаването на понятията "ляво" и "дясно" и клишета от типа, че двата крака са ни нужни и не може да си отрежем единия за сметка на другия.
От личен опит знаем, че лявото води към мизерия, а от опита на други страни и от теорията знаем, че дясното води към просперитет и високо качество на живот. Средата между просперитета и мизерията е средния просперитет или средната мизерия. Вместо това аз бих избрал просперитета.
Илюстрация: Michal Zacharzewski, sxc.hu
Истината не е по средата. Истината е в двете заедно.
ОтговорИзтриванеПредставата за социалното познание като "само тук е истината, светът се движи по тази и тази формула" е нелепо.
Винаги БАЗИСНИТЕ предположения не подлежат на доказване ("целта е максимизация на общото благосъстояние" или "целта е максимизиране на минималното индивидуално благосъстояние"?).
Формалната логика отдавна е доказала възможността за неограничен брой непротиворечиви аксиоматични системи. И никоя от тях не е "правилна".
Блондинки или брюнетки? Или нещо по средата? (както сега е модно :-)
Не. И двете.
Ама това май беше просто грузински тост. А не пейпър по икономика ..
Няма обща формула, валидна за всички случаи, или алгоритъм, на който се подчинява търсенето на истината. Във всеки конкретен случай истината трябва да търсена чрез най-внимателно изследване и осмисляне. Формално-логическият критерий на двузначната логика (че нещо е или истина, или неистина) и че трето не се допуска, е постулат или условност на този тип логическа система. А всъщност всяко изказано твърдение носи в себе си частица истина, т.е. има и полуистини, т.е. частични истина; няма всеобща истина и пр. Напълно вярно е, че твърдението "истината винаги е някъде по средата" е неоснователно, то се предлага обикновено за да се избяга от проблема за търсене на истината, тоест то е нещо като патерица за немисленето. Проблемът за истината е твърде заплетен, който се интересува повече, може да прочете моето изследване за истината под заглавието "Същността на истината", което е глава от книгата ми "Изворите на живота: вечното в класическата и модерната философия" (курс лекции по философия), издадена миналата година от изд. ИЗТОК-ЗАПАД.
ОтговорИзтриванеНапълно съм съгласен, че темата за истината е много дълбока. Но когато например изпълнителната власт трябва да вземе решение, тя изхожда от знанието, което има сега, от опита си, от историята, от фактите, от научните изследвания... Не може винаги да чакаме 100% доказателства за истината, защото никога няма да ги намерим. И това означава да не взимаме решения. А ние всеки ден взимаме безброй много решения. И го правим според знанието ни за нещата. Аз твърдя, че световното знание за икономиката казва, че лявото е вредно и дясното е полезно. И съм съгласен, че има някаква вероятност това да не е така и че има някаква нероятност да има някаква друга по-печеливща формула. Но ние не я знаем. Ако с 99.9% вероятност знаем, че дясното е печелившо, логично ли ви се вижда да вървим наляво, защото има 0.1% вероятност да грешим?
ОтговорИзтриванеЙордане,
ОтговорИзтриванеПоследният век е векът на много силно навлизане на държавата в живота на хората - като регулации, ниво на преразпределение и т.н.
Нямам данни под ръка (ти си макроикономиста), но само бюджетите, които управляват в мирно време сигурно са нараснали 2-5 пъти като дял в БВП.
Но прогресът (не просто икономическият растеж, а прогресът) не спря. В някакъв смисъл се ускори и още повече, достигна до много повече хора.
20-ти век опровергава твоята теза.
Това по никакъв начин не обосновава обратната теза, че държавата и само тя е лечение на националните проблеми.
В някакъв смисъл този спор "лявото или дясното движи световния прогрес" е по-ското за Ганкиното кафене. Нали си спомняш, там хората коментираха убийството на император Максимилиана в Мексико, а не положението в България.
В дневния момент, тук в България положението е повече от ясно: държавата е скапана, прогнила отвсякъде. Вижте прокурорите от Приморската афера. Гнусно.
В този смисъл по-малко БГ държава е по-добре.
Когато е заменена от конкурентен пазар.
Защото предупреждавам: БГ бизнесът не е по-различен от БГ държавата, ако получи монопол върху частичка власт.
(Дори да е нещо дребно като доставката на ток :-)
А, за монопола съм 100% съгласен. Там няма значение частен или държавен. Просто трябва свободен пазар и конкуренция и всичко държавно ще загуби. Виж какво стана с Насърчителна банка. Нищо не можа да направи в конкурентни условия и се наложи държавата да й дава най-различни преференции, за да съществува.
ОтговорИзтриванеА за размера на държавата:
- прочети класациите на Херитидж Фаундейшън и на Института Фрейзър и виж каква е връзката между икономическата свобода и растежа
- помисли защо САЩ с относително малката държава има 50% по-висок стандарт от средния в ЕС, където има относително голяма държава
- Сингапур, която винаги е в началото на класациите за икономическа свобода няма бедни, има едно от най-добрите здравни системи и една четвърт от населението са милионери; тоест едната крайност в момента е социализма, а другата Сингапур; защо да сме по средата?
САЩ. Увеличаване на средния доход на домакинствата за периода 1979-2005 (Рейгън, Буш - 1 и 2, Нют Гингрич):
ОтговорИзтриване- бедните: на практика без промяна;
- средната клас: 30% ръст;
- най-богатите: 170% ръст.
Индексът на Джини достига своя рекорд през 2006г. Структурата на обществото като разпределение на доходите се връща в 20-те години. Голям .. прогрес!
Та .. ръст има, богатство има .. но за кого?
За съжаление, САЩ вървят по класическите марксови схеми на развитие .. но слава богу имат политическа демокрация, която може и да регулира нещата ..
(източници: http://en.wikipedia.org/wiki/File:Income_gains.jpg и http://en.wikipedia.org/wiki/Gini_index)
За Щатите - по-горе.
ОтговорИзтриванеИнтересно ми стана за Сингапур. Не съм бил там и знам доста малко. Седнах да чета и какво ми се набива на очи в wikipedia:
- the state controls and owns firms that comprise at least 60% of the GDP through government entities;
- Its innovative yet steadfast form of economics .. combines economic planning with free-market;
- country's education policy in producing skilled workers (а не адвокати и икономисти - бел.моя);
- state-directed investments in strategic government-owned corporations;
- Singapore's largely corruption-free government, skilled workforce, and advanced and efficient infrastructure ..
- Singapore is aggressively promoting and developing its biotechnology industry. Hundred of millions of dollars were invested into the sector to build up infrastructure, fund research and development and to recruit top international scientists to Singapore.
Абе и аз си спомням, че там имаше просветен абсолютизъм някакъв .. Браво за успехите!
Наистина съм впечатлен.