Майко, България! Резил, провокация и излагация в жалката менте класация на ментето Форбс, обявена тържествено с апломб

Наскоро взривих обществото с една класация. Тя е част от концепцията на Форбс по света да класира хората по тяхното влияние и да пише за най-влиятелните. Публикувам тук малка част от реакциите, без мой коментар. Текстът се получи дълъг, но според мен си заслужава отделеното време, защото е показателен за средата, в която живеем, не само медийната, и е интересен и забавен, защото става дума за отношението на медиите и обществото към 50-те най-влиятелни българи според Форбс. 

Започвам с базисната информация. Българският Форбс, на който съм главен редактор, организира традиционното вече събитие "Идеи срещат пари". На него 10 успешни бизнес лидери (Елена Маринова от Мусала софт, Ивайло Пенчев от Уолтопия, Кирил Вътев от Тандем, Максим Митков от Макском, Мария Шишкова от AIMS, Цветан Лъжански, сериен предприемач, Левон Хампарцумян от Уникредит Булбанк, Станимир Каролев от Карол, Камен Колчев от Елана и Христо Илиев от AG Capital), в ролята на ментори, предадоха част от натрупаното знание в неформални разговори с десетки млади предприемачи. 

Евгения Пеева от "Заедно в час" и част от менторите на събитието: Камен Колчев от Елана (на заден план), Ивайло Пенчев от Уолтопия, Цветан Лъжански, сериен предприемач и Елена Маринова от Мусала софт

Форбс награди двама обещаващи млади предприемачи със стипендии за магистърска програма по бизнес, финанси и предприемачество.

Георги Чипов от Chipo Labs получава награда от Forbes - стипендия за магистърска програма

На събитието разказах за новото мобилно приложение на списанието, чрез което представих втората ни класация за най-влиятелните българи. Започнах с методологията - класираме българите за влиянието им в България към 21 октомври, като основните критерии са с какви ресурси разполагат, в каква сфера са тези ресурси и дали ги използват, за да променят България. Дадох примери за ресурси. Посочих сферите с най-висока тежест - банкиране, медии, енергетика, телекомуникации и производство на акцизни стоки. Специално уточних, че промяната може да бъде както към добро, така и към лошо. Припомних, че миналата година, когато Бойко Борисов зае първата позиция, част от колегите грешно написаха, че не е дошъл на церемонията да си получи наградата. И няколко пъти повторих: това не са награди и не е церемония по награждаване. Всичко това описах и в списанието - в редакционния ми коментар и в началото на класацията. Голяма част може да се види във видеото на BGNES и в този суров видео материал от събитието: 

Качихме методологията онлайн в информационния сайт на Форбс и на страницата на списанието във Facebook. Най-важата информация включихме в прессъобщението, което същата вечер изпратихме до медиите.

Награденият със стипендия за магистърска степен Борис Колев от Digimark в компанията на млади предприемачи 

На събитието не бяхме поканили никого от най-влиятелните, с изключение на Левон Хампарцумян, който е на 31-во място. 

Тук се виждат още двама от менторите на събитието: Христо Илиев от AG Capital и Мария Шишкова от AIMS

Изрично подчертах, че класацията не е на добрите, нито на лошите, нито на най-богатите, а на най-влиятелните по методология, която Форбс от години използва, за да подреди списъка на най-влиятелните хора на планетата. Обясних, че класацията изразява мнението на екипа на Форбс и целта е да предизвика дебат, а ние не претендираме да казваме истината от последна инстанция.

Още няколко релевантни факта, но за класацията на Форбс за най-влиятелните хора в света, с които ще започна, когато другата година обявявам актуализирания ни списък. Тя включва 72-ма човека, обединени единствено от това, че са много влиятелни. Сред тях са президентите на Русия и САЩ Владимир Путин (номер 1), Барак Обама (2), папа Франциск (4), основателят на Майкрософт Бил Гейтс (6), най-богатият мексиканец и един от най-богатите хора в света Карлос Слим (12), далеч след него президентът на Мексико Енрике Пеня Нието (37), а към края на списъка, на 67-о място е мексиканският наркотрафикант Хоакин Гусман Лоера, известен като Ел Чапо, заобиколен от председателя на Конгреса на САЩ Джон Бейнър (66) и главния редактор на New York Times Джил Абрамсън (68).  

Сега реакциите за българската класация. Изброяването на първите 10 в списъка остави гостите ни безмълвни (което може да се види/чуе от видеото на BGNES и суровото видео на Форбс). Много от тях след това споделиха с мен, че да, това е реалната картина, но са били шокирани да я видят. Някои медии, например bTV, "Стандарт" и "Сега" , предадоха информацията неутрално и точно. Много други показаха отношение. „Преса” написа: „Класацията кой задава дневния ред в страната тази година показва, че осем от първите десет имена са хора на бизнеса. Извън тях с голямо доверие се ползват почетният председател на ДПС Доган и лидерът на левицата Станишев.” „24 часа” и „Труд” представиха класацията с еднакво първо изречение: „Банкерът Цветан Василев оглави класацията на списание "Форбс България" за най-влиятелните българи, съобщава bTV . След него в престижното топ 50 са...”

На следващия ден повторих най-важното от методологията в сутрешния блок на bTV. Социологът Андрей Райчев не оспори методологията, обяснявайки, че това е капитализмът и между другото спомена, че класацията не е съвсем вярна. Политологът Евгений Дайнов не можа да разбере защо не е сред влиятелните, а Делян Пеевски е вътре и каза, че предходната вечер след като се разходил до протестите минал през "партито" на "Форбс": "Това парти, което видях и тази класация не е страната в която аз живея. Страната, в която аз живея и обичам беше вчера по улиците." Аз му отговорих, че голяма част от присъсващите на нашето събитие са и на улицата, а Райчев завърши: "Докато имаме смесване на коктейли и улица все още е добре. Когато улицата и коктейлите са съвсем отделно, тогава за коктейлите става лошо".

"Дайнов буквално разби на пух и прах главния редактор на българския Форбс Йордан Матеев в сутрешния блок на bTV при Генка Шикерова и Константин Караджов, като обяви най-новата класация за най-влиятелни българи като идиотска и глупава", написа веднага след това 1kam1.eu в статия със заглавие "ЖЕСТОК СКАНДАЛ в bTV! ДАЙНОВ: ИДИОТСКА КЛАСАЦИЯ на Форбс, БЪЛГАРИЯ МРАЗИ ДО СМЪРТ ТЕЗИ ХОРА!".

Евгений Дайнов написа и текст в pik.bg: "в претъпканото фоайе на хотел „Хилтън“ чух бурните възторзи на костюмираната тълпа по повод току-що обявения най-влиятелен българин – Цветан Василев. [...] Младежи от дълбоката периферия, издокарани в стържещи вратовете им костюми и обувки от изкуствена кожа, търкаха рамене с девойки „Барби” с дълбоки деколтета и святкащи рокли. Покрай тях се сучеха потни костюмирани чичковци, а из тълпата ту се гмуркаха, ту изплуваха млади мъже на неопределена възраст с намигащия поглед на квартален тарикат."

Политологът Даниел Смилов написа във Facebook с линк към статията в "Труд": „Титулярите на демократичните институции са далеч назад зад властелините на пръстените гърнета (с рубли), а Форбс и Труд са тържествени и триумфални все едно публикуват реалната конституция. Бедни ми протестиращи човеко, keep walking и оставка!"

Как реагира „Нова българска медийна група". В. „Монитор” и в. „Телеграф” не споменават и дума за класацията, „Уикенд” излиза със заглавие „Форбс се излага с менте класация” и текст, започващ така: „Безумна класация на най-влиятелните хора в България пусна родното издание на „Форбс” и стана за резил с неясната си методология. Остава усещането, че бизнес изданието изпълнява поръчка, посочвайки като №1 по влияние банкера Цветан Василев. Главният редактор на българското издание на „Форбс” е Йордан Матеев, който е бивш редактор във вестник „Капитал”. „Форбс се издава у нас от гръцката компания „Атика медия”, но влиянието на „капиталци” върху редакционното съдържание е осезаемо.” Изданието цитира "медийни експерти", според които "скандалната класация търси провокация и подредбата е дирижирана лично от олигарха Иво Прокопиев и банкерката Цветелина Бориславова". Под заглавие „Човек от кръга Капитал реди класацията на Форбс” afera.bg пише същото дума по дума.

Mediapool първо публикува информационна статия, след което Полина Паунова събра и пусна коментари от политици под заглавие „Топ 10 на най-влиятелните българи отразява властта на задкулисието, смятат депутати”. Лютви Местан от ДПС признава, че не е запознат с "критераилния апарат", съгласен е с местата на Ахмед Доган и Бойко Борисов, не е усетил влиянието на Цветан Василев и смята, че Делян Пеевски е извън първите 100 по влияние ("образът му е достатъчно сатанизиран и според мен незаслужено се представя като всесилната личност в България, която влияе на политическите процеси"). Павел Шопов от "Атака" се учудва защо Делян Пеевски е в класацията, Ахмед Доган е на второ място ("той е доколкото знам, в алкохолна депресия"), а Волен Сидеров не е на първо, "защото нали всички се тръшкат, че от Волен Сидеров зависи парламент, държава и прочие". Според Владислав Горанов от ГЕРБ Делян Пеевски си е на мястото и класацията потвърждава, че управлението е бутафорно. За Цветан Цветанов от ГЕРБ липсата на премиера в първите 10 "означава, че реално нямаме правителство", а Станишев и Доган са продали партиите си и "държавата се управлява от корпоративни интереси". От Коалиция за България Антон Кутев като цяло е съгласен с класацията, но смята, че позицията на Пламен Орешарски е подценена; Димчо Михалевски предполага, че Орешарски не е в топ 10, защото "не е изкушен от преки икономически интереси"; Георги Кадиев казва, че "Форбс" поставя под въпрос "авторитета на институциите у нас и намеква за задкулисието". Според него "сигналът е очевиден – хора, които са извън политиката, управляват процесите в страната", но той не мисли така.

Статията на Полина Паунова е цитирана и в медиата на протестиращите NOрешарски. От сайта на антиправителствената информационна служба публикуваха във Facebook класацията със следния коментар: "Лошата новина е, че това е зловещата, повтаряме ЗЛОВЕЩАТА истина. Добрата новина е, че всички ние се борим, за да променим точно това. Простичък факт, който никак не харесва на т.нар. управляващи." Статусът е споделен 310 пъти и има над 500 лайка.

Част от протестиращите обаче имат различна гледна точка. Блогърът Асен Генов попита във Facebook: "Ама какво значи влиятелни?! Мен що ме няма?! Ню йорк таймс писа, че аз започнах протестите?.. :-)" Той пусна и поредица от въпроси тип "Кой е по-влиятелен?! Един корумпиращ фактор или хората, които, въпреки, че са малки, му се опълчват?...", включващ имена от първите 10 по влияние в класацията. В отделен пост Генов пита: "Я да видим #кой издава Форбс България? :)" с линк към съответния въпрос от Атанас Чобанов, където се е разгоряла сериозна дискусия. Там става ясно, че някой е пуснал официално запитване до централата на Форбс в САЩ дали българският Форбс е наистина Форбс и... "Чакаме :-)". Скоро някой пуска разочароващ отговор от централата, че този Форбс е онзи Форбс: Hi Stefan, Yes, this is the Bulgarian version of Forbes. It is legitimate. Thank you, Forbes Customer Service. По-късно отговорът е изтрит. Участници в дискусията, сред които Ивет Добромирова и Асен Григоров се опитват да пренасочат разговора от Форбс към основната тема - класацията. А икономистите Лъчезар Богданов и Петър Ганев правят опит да вкарат повече икономическа логика в дискусията. Галя Прокопиева от "Икономедиа" обаче предпочита да говори за Форбс: "...допускам, че Форбс в Бг е лицензно издание, както беше Бизнес Уийк. Собственик може да е всеки, стига да си плати лицензионна такса, или каквото там е договорено, и спазва някаква формула за структура на съдържанието. Редакционният контрол върху бг съдържанието най-вероятно е в тукашния издател." Асен Генов оспорва класацията, но не се отказва и от темата Форбс: "Аз смятам, че при неясна собственост и съмнителна технология на изследването, възможно е да говорим не за класация на Форбс, а за избелваща кампания... Evgenii Dainov даде пример със себе си тази сутрин по телевизията. Ще дам и аз един нескромен пример - ако Washington post ме дават за пример, че съм стартирал протестите, които текат вече 140 дни... защо ме няма в класацията :))))))))". Даниел Смилов също се включва: "проблемът е, че класацията се представя като престижна, победителите се оповестяват тържествено на лъскави коктейли и 90% от България си мисли, че става дума за легитимна меритокрация (мисли си го с други думи). Като прибавим и spin doctoring от Райчев и сие, че "това е капитализмът", че първият и 31-вият са "еднакво проблемни" и пр...не виждам какво гражданският протест печели от всичко това". Според него Форбс "замазва нещо по-фундаментално: какво е "влияние", какви са допустимите форми на влияние в една демокрация, тези на Василев допустими ли са или не. Класацията оставя тези въпроси отворени, така че всеки да си ги интерпретира както му дойде. Не случайно дадох пример с Райчев: нормално е, навсякъде е так и пр. Каква е позицията на Forbes Bg по тези въпроси". Иван Куцидимов, бивш изпълнителен директор в Мак медия предлага своето обяснение на класацията: "Нищо лично, просто бизнес. А ако трябва да се платят едни забавени заплати и този брой точно сега ще помогне". "Вижте в глобалната класация кой е на първо място [Владимир Путин]. Сега и Стив Форбс ли ще обвините в русофилство и подкрепа на КГБ?, пита Лъчезар Богданов. Атанас Чобанов, собственик на "Бивол", на чията стена е дискусията пише: "Бре какви страсти. А аз искам само да разбера кой плаща за компилирането на този перфектен kill list ;-)" Петьо Цеков от "Сега" слага край на дискусията: "Тази дискусия е нагледно доказателство колко енергия се губи в парата за свирката. Бива ли така? Никой не говори глупости, но и никой не слуша останалите".

Част от най-влиятелните българи не се зарадваха на класацията. Едни не искат да са там, други искат да са по-назад, а трети - по-напред. Иван Костов се обади в редакцията на Форбс, за да разбере с какви аргументи е вътре. Написах му ги, той ми благодари, сподели, че тази година никак не е чест човек да попадне в нея и изрази надежда догодина да го няма сред влиятелните българи.

Според статия на Иван Бакалов от e-vestnik се създава впечатлението, че класацията не е по методика на американския Форбс, "а по предположения и пиар тези е направена за да отговори на пиар нуждите на бизнес-политическия кръг около Прокопиев и президента": "Да изтъкне влиянието на Василев и Пеевски и да омаловажи това на техните противници, и на Борисов, за да потвърди пропагандните тези. В този двубой няма добри и лоши. Една олигархия бори друга олигархия и се очернят взаимно."

"Единствената добра новина, е че от класацията отсъстват Владимир Путин, Барак Обама, премиерът на Турция и шефовете на американските "Сикрет сървиз". Останалото показва истинското правителство, което управлява България", пише в desant.net.

"Майко, България! Това ли са днешните ти герои?!", е заглавието на Livenews, с подзаглавие "Самозванците от "Форбс България" искат децата ни да подражават на знакови фигури от олигархичното задкулисие". А текстът започва така: "В разгара на студентската стачка и новата вълна на недоволство срещу управляващите, България бе шокирана от някакво си списание."

EconomyNews написа, че "като една от малкото независими медии в България прави компромис и публикува класацията на българското издание на американското списание Форбс поради нейната странност по отношение на личностити, попаднали в нея с оглед на политическата ситуация и настроения през последните месеци".

Faktor цитира Петьо Блъсков от негово участие по Нова телевизия: "Блъсков: Класацията за най-влиятелни българи е провокация на кръга "Капитал". Тезата на Блъсков е доразвита в неговия "Република" под заглавие "Жалка история":  "подредбата  отразявала мнението на редакцията и съответствало на методика, която той [Йордан Матеев] дълго се гъна да обясни, но нещо не се получи. А можеше вместо жалките си увъртания, простичко да си каже, че всъщност е изпълнил поръчката на Прокопиев и компания да подреди класацията  на принципа "Ето ги лошите". Крякащото й послание е "Ето, вижте ги тия с най-голямото влияние. Те ви съсипват живота!" Тъпото в  тая поръчка е, че върши работа сред  първосигнална аудитория, но очевидно истерията в групата "Капитал" поглъща остатъците им от разум. Всъщност да  си позволиш да употребиш световната марка "Форбс"  за примитивна медийна манипулация е капката, в която се оглежда цялата перверзия на кръга "Капитал"."

Какво пишат „капиталци”. „Дневник”публикува информацията в рубриката „Едно на ум”, в която пуска „прессъсобщения, информации, откъси от материали едно към едно, които смятаме за важно читателите да прочетат заради контекста на случващото се, но не се нуждаят от коментар или от журналистическо разработване”.  Малко по-късно изданието преосмисля нуждите и публикува реакцията за класацията на Лютви Местан със заглавие: „Местан: Не познавам Цветан Василев и не съм усетил влиянието му, Пеевски не е за първите 100”,  а след това и трети текст с ироничното заглавие: „В класацията на "Форбс" били хора с амбиция да променят България”, в който са цитирани внимателно подбрани части от кратките текстове във „Форбс” за хората в класацията. Онлайн изданието на „Капитал” също пише за класацията с ирония, като набляга, че това не е онзи Форбс, а местното менте: „Тукашният Форбс: Цветан Василев, Доган, тримата от ТИМ, Станишев и Пеевски искат да променят България”. А в хартиения „Капитал”, моите бивши колеги, в редакционен коментар със заглавие „Фестивалът на задкулисието”  написаха за събитието и класацията, че "първенството на задкулисието и силата на политическата корупция се обявяват тържествено, на церемония с апломб" и "скандалното и ненормалното се представят за статукво, с което трябва да свикваме и да го празнуваме с шампанско". Рубриката „Медийна сергия” на вестника също е посветена на класацията, със заглавие „Едно на ум”, откъдето ми хрумна идеята да представя тук моят разширен вариант на "медийната сергия".

Прави впечатление, че повечето читатели са съгласни с класацията, но разнопосочното медийно отразяване повлиява и на коментарите под статиите. Ето малко част от тях:

• ТОП 10 на БГ мафията
• Браво на Форбс! Никой до този момент не се беше осмелил да публикува поименен списък на мафията.
• Класацията на Форбс НЯМА ГРЕШКА!
• Кой издава българския Форбс? Да не е мама Праска?
• Цветан Василев е спонсор на българския спорт и заслужава възхищението ни, неслучайно е на първо място сред влиятелните хора у нас.
• Щеше да е по-достоверна класацията, ако не се усещаше явната липса на другото парче от пъзела, което никак не е малко - хората от кръга Капитал, Тиквата и градинката от гербери и т.н. Сега тази класация баш манипулирана си изглежда, поне според обективните българи, като разбира се първото място е безспорно.
• Чудно ми е кой е платил на Форбс за тази класация? Всичко изглежда толкова нагласено и грозно. Пак побългарена работа
• Зле скалъпено порно...
• И как така Прокопиев се е сложил под 32 позиция?
• Малко ми е странно как някои хора са изнесени умишлено по-назад, за да не бият на очи.
• Инструмент, с който се показва кой дърпа конците на куклите.
• Въпросът е на кого служи тази класация, какъв е смисълът от подобни класации, поднесени напълно безкритично, под привидната претенция за обективност и безпристрастност.
• Ех значи как си личи Форбс чии интереси вардят. Значи Форбс, Икономедиа, Медиапул - всички са поръчкови медии на Иво Прокопиев. Финансирани от САЩ за да облъчват българските граждани и да прокарват проамерикански идеи.
• И какво искате да ми кажете че Цветелина Бориславова е по-бедна и с по-малко влияни то Златев или Цеко Минев? За малоумни ли ни имате? Как ги пазят Плевнелиев, Донев, Цветелина да не се набиват на очи и сложили Пеевски и Догфан в първите 10. Форбс яко служат на американските интереси.
• Цветелинка я няма, защото гласацията е под диктовка на Иво Прокопиев. Фобрс България се издава от гръцка фирма, а Прокопиев... е той има добри връзки с гръцките фирми. Главният редактор на Форбс България е бивш кадър на Капитал. Що ли пък не са вързани нещата?!
• Истинските маскари ги няма в тая класация. Къде е Прокопиев, защо Бориславова е толкова назад спрямо миналата година?? Защото всичко е цирк! Те нарочно не искат да са на челните места, за да не събуждат негативни коментари от страна на народа. Затова са сложили напред техни врагове, които искат да сринат чрез мръсен черен ПР.
• Къде ти търсите кръга Капитал. Те си издават списанието, те си правят класацията. Напоследък много мръсни ризи на Прокопиев излязоха и човекът се опитва да се спаси с такива номера.
• Капиталци правят мръсно на врага с тая класация. Тия са пълни смешници! Искат да набият в полезрението на хората дадени бизнесмени, а те да излязат суйи и чисти ни лук яли, ни лук мирисали. Тва е схема разработена от Иво Прокопиев и Цветелина Бориславова. Подли нещастни мизерници!
• Кой го пише форбс?
• браво на Форбс. много точна класация
• Василев е наистина най-влиятелният, защото отрицателното му влияние се усеща и в медиите, и в хазарта, и в политиката. Човек може да е влиятелен и с отрицателен знак, само че списанието кой знае защо зъб не обелва по въпроса.
• Браво, студенти от Форбс!
• Никой друг не посмя да посочи с пръст олигарсите. ОСТАВКА!!!
• Не вярвам на стъкмистики, дори да са на някакви западни издания. Дека са разни като Костов и Прокопиев? Или тях ги забравиха, понеже списанието им е фен???
• Като цяло си мисля, че награда на Василев е заслужена... Той ако не единственият, е един от малкото българи, които водят успешно бизнесът си, дори по време на криза. Имам един познат, който е присъствал на неговите лекции и беше доста въодошевен от начинът, по който се е държал и е говорил там.. Мисля, че след това му дадоха и наградата - Мистър икономика!
• Кой, кой махна Бойко от първото място?
• Форбс отговори на въпроса #КОЙ”

Над 10 дни след обявяването на класацията продължава да се говори за нея. pik.bg пише, че "потъналият в нелегалност" и "разследваният за данъчни престъпления" Христо Бисеров е на 36-о място "в своеобразното съревнование", изпреварвайки Мая Манолова, Георги Първанов, Моника Станишева и Цветан Цветанов. Авторът припомня, че класацията е валидна към 21 окт. и "едва ли биха включили Бисеров в списъка си към днешна дата". intrigi.bg допълва информацията с текста за Бисеров във Форбс: „КЛАСНИЯТ” НА ДПС в Парламента, грижи се за дребните ежедневни детайли от функционирането на партията в него. Няма политическо присъствие отвъд тази функция." А vesti.bg под заглавие "Калин Янакиев: Има и други Бисеровци, Форбс ги показа" публикува текст на проф. Янакиев в kultura.bg, който пише за класацията, че отсъства единствено „верификацията” и от разузнавателните служби на Европа и САЩ.

Общество на незнанието срещу общество на неосъзнатото невежество

Очевидно е, че българското общество не се справя много успешно с днешните предизвикателства. Сигурно много хора са се замисляли за причините толкова често нашето общество да взима грешни решения. Често съм писал по тази тема, а сега мога да добавя нова гледна точка.

Наскоро започнах обучение по невролингвистично програмиране (НЛП), където научих четирите етапа по стълбата на (не)компетентност:

етап 1 - неосъзната некомпетентност;

етап 2 - осъзната некомпетентност;

етап 3 - осъзната компетентност;

етап 4 - неосъзнато компетентност.

Тези етапи в случая се отнасят за овладяването на техниките в НЛП, но според мен важат за придобиването на всякакво знание. Може би драмата на нашето общество идва от заблудата къде се намираме на тази стълба. Смятаме, че сме на етап три, тоест мислим, че знаем, но всъщност сме на етап едно - не само не знаем, но и не подозираме това.

Неосъзнатото незнание не е български феномен. Философът Насим Талеб в книгата си "Черният лебед" аргументирано обяснява, че хората сме невежи, но не това е най-големият ни проблем, защото никой не може да изчете всички книги. Лошото според него е, че не осъзнаваме нашето невежество. Тоест не знаем колко малко знаем и колко много не знаем (Талеб казва, че важни са непрочетените от нас книги: "Това, което не знаете е много по-важно от това, което знаете"). И оттам постоянно грешим.    

В условията на демокрация тази склонност на хората да надценяват своето знание е голяма заплаха, защото едно невежо мнозинство (или добре организирано малцинство), което не осъзнава своето невежество може да нанесе големи поражения не само на себе си, но и на цялото общество. И, както виждаме от практиката, то го прави.

Не ме разбирайте погрешно, аз не се слагам в някакво малцинство на знаещите. По-скоро съм в малцинството, което признава своето невежество – етап 2 от стълбата на (не)компетентност.

Според мен за доброто на обществото и самите нас е добре да осъзнаем нашето невежество и да спрем да упражняваме насилие върху останалите, налагайки им чрез инструментите на демокрацията личното си виждане за света. Нека оставим всеки свободно да прави своя личен избор (стига да не отнема от свободата на останалите) и да поема отговорността си за него.

На практика това означава държавата да излезе от икономиката и личния живот на хората. Много българи например си мислят, че държавата или някакви експерти знаят колко трябва да е минималната работна заплата, с което всъщност увеличават безработицата. Те си мислят, че държавата или някакви здравни експерти знаят какви трябва да са цените на здравните услуги, което предизвиква хаос и корупция в здравеопазването. Те си мислят, че държавата и някакви нейни експерти имат достатъчно знание, за да интервенират на различни пазари в полза на „слабите”, но всъщност със своите регулации вредят на всички. Подходящи примери са дейността на ДКЕВР на енергийния пазар и на Министерството на труда и социалната политика на пазара на труда.

За подобни заблуди помагат и брюкселските клишета, като „изграждане на общество на знанието”. Ако искаме да просперираме, в известен смисъл трябва да градим точно обратното - общество на незнанието, или общество на осъзнатото невежество, което уважава правото на свободен избор на всеки българин.     

Илюстрация: sxc.hu, svilen001

Защо не сме богати?

Много класации и анализи показват пряка връзка между икономическата свобода в страните по света и просперитета. За съжаление, повечето българи не уважават свободата си. Още по-лошото е, че много от тях дори не разбират смисъла на думата свобода. И умишлено или не, те дърпат себе си и всички останали надолу. Вижте тъжната истина в проучване на "Алфа рисърч", публикувано в dnevnik.bg:

Според 82% от анкетираните е нужна по-голяма равнопоставеност между клиенти и банки и в тази връзка би било добре таксите по кредитите да отпаднат или да се поделят поравно между банката и кредитополучателя. Предложението на министър Симеон Дянков лихвите по банковите кредити да се определят съобразно публично достъпен пазарен индекс се одобрява от 59% от българите, 24% са на обратната позиция, отчитат социолозите. Тези мнения, както и очакванията за участието на правителството в регулирането на една или друга сфера, което по различни поводи беше многократно дискутирано през последните месеци, трябва да бъдат разглеждани в контекста на по-фундаменталните нагласи на българите къде е допустима и къде не намесата на държавата. В мнозинството си българите продължават да бъдат силни етатисти и да смятат, че там, където регулацията не е постигнала добри резултати, е необходима още по-голяма регулация. 72% са убедени, че е добре държавата да се намесва в икономиката, 67% - във финансовите институции. Дори по отношение на съдебната система, пред която почти винаги стои определението "независима", мненията са поляризирани - 41% смятат, че е добре държавата да се намесва, 40% - не. Единствените сфери, в които българите не допускат намесата на държавата, са медиите (21% "да" срещу 61% "не") и частния живот на гражданите (19% "да" срещу 64% "не").

Последното изречение поставя въпроса дали е възможно държавата да се меси навсякъде и в същото време да има свободни медии и свобода в частния живот. Според мен не може. И всъщност дали тези, които се обявяват против намесата на държавата в частния им живот знаят, че програмите за насърчаване на раждаемостта, данъчните облекчения за покупка на жилища с банков кредит от млади семейства, забраната на тютюнопушенето в едно кафене, забраната на марихуаната, акцизите върху горивата и куп други неща са държавна намеса в личния живот?

Икономика на чалгата

Може би вече сте забравили, но преди 15-20 години в публичното пространство се развихри дебат за и против чалга музиката, която бързо набираше скорост. Известни естрадни изпълнители и интелектуалци подеха мощна кампания против тази музика с надеждата, че могат да стопират процеса. Не успяха.

Сега тяхната битка изглежда наивна. Защото вече знаем, че чалгата е нещо много повече от вид музика. Тя се оказа цяла култура, която може да се види не само в кръчмите и дискотеките, но също по пътищата, в парламента, в обществения транспорт, в бизнеса, дори в театрите. Чалга културата си пасна много добре на българското общество, точно както социалистическата култура.

Огромното тъсене на чалга генерира съответното предлагане, включително от интелектуалци, които претендираха, че не са част от тази култура, но произвеждат чалга, за да се изхранват - нещо като проституция, но не с тялото, а с душата. Чалга културата превзе всичко - от изкуството до политиката. Не подмина дори науката (например археологията и историята).

Тази култура отчая и демотивира много от най-кадърните българи във всякакви сфери. Голяма част от тях станаха песимисти. И вместо да се опитват да променят България към по-добро, се ограничиха до пасивно коментиране пред медиите на постоянните обществени провали, обяснявайки ги, къде директно, къде завоалирано, с глупавото общество. 

Чалга културата не подмина и медиите. Тя издигна на повърхността прости, необразовани, некадърни и неетични, но агресивни журналисти. Чалга журналистите станаха по-известни от добрите професионалисти в журналистиката.

Няма да изброявам конкретни имена на чалга журналисти. Лесно ще ги разпознаете по крясъците и агресията им.  Не бих искал да давам примери, защото самото им споменаване ме погнусява. И защото са твърде вредни, за им правия реклама. Колкото повече говорим за тях, толкова повече ги легитимираме като значими публични фигури, заслужаващи внимание, каквито те не са. И така без да искаме генерираме допълнително търсене на техния чалга продукт. 

Аз, както много други българи, се дразня от чалга журналистите. Но не мисля, че коментирането на поредната простотия на виден нейн представител ще има някакъв положителен ефект за обществото. Критикуването на чалга журналистиката е също толкова безсмислено, колкото критикуването на чалга музиката в началото на 90-те. А може би дори вредно.

Аз наказвам чалга културата като не я потребявам, игнорирам я доколкото мога и я конкурирам, предлагайки алтернативи. Вместо да обръщаме внимание на доставчиците на чалга, просто трябва да произвеждаме и предлагаме на пазара добри алтернативи. Не само на чалга журналистиката, но и въобще на чалга културата, всеки в своята сфера. Песимистите вероятно ще кажат, че няма достатъчно голямо търсене на алтернативи от обществото. Дори ако това е така, има решение. Стив Джобс създаваше продукти, за които нямаше търсене преди да се появят на пазара, защото хората дори не осъзнаваха, че имат нужда от тези продукти. Ако всеки се опитва да произведе iPhone-a, iPad-a и iPod-a в своята сфера чалгата ще отиде там, където й е мястото. Сигурно ще отнеме много време и сигурно няма да изчезне напълно, но поне ще бъде маргинализирана дотолкова, че да не влошава качеството ни на живот.

Моята пазарна тояга за М-тел

От 12 години съм клиент на М-тел. Работата ми е свързана с доста говорене по телефон и правя сравнително големи сметки. През есента на миналата година реших да прекратя договора си с М-тел за интернет. Тогава разбрах защо хората масово псуват компанията. Отказаха ми, защото договорът ми щял да изтече през лятото на 2012 г. Казах им, че много добре си спомням - договорът ми е едногодишен и вече е изтекъл. Момичето в офиса на М-тел в Студентски град ми отговори, че бъркам. 

Веднага след това от коментари в социалните мрежи и блогове разбрах, че всъщност компанията едностранно ми е продължила договора с една година без право да го прекратявам. След това на два пъти бяха правени законови промени, които имаха за цел да прекратят тази порочна практика.

Днес отново отидох в М-тел, платих месечна сметка от 127 лв. и поисках да си прекратя договора за интернет. Отново ми отказаха, защото законовите поправки се отнасяли само за договори, които са подновени тази година. Това вече за мен е знак, че 13-ата ми година като клиент на М-тел ще е фатална за договорните ми отношения с компанията. При това не само за интернет, а и за останалите услуги - телефонни разговори и BlackBerry план.  

Какво печели М-тел от некоректното си отношение към мен? Десет месечни вноски по 25 лв. за интернет, общо 250 лв. Какво ще загуби М-тел? Над 100 лв. всеки месец от средата на тази година натам. Ако съм жив и здрав това ще са много хиляди левове - средно по около 1500 лв. всяка година. 

Според мен пазарните стимули са най-добият начин да накараме компаниите да бъдат коректни с нас като клиенти. Какъв е смисълът да се караме с младите момичета в офисите на М-тел? Няма по-голяма тояга за една компания от това да спрем да ползваме услугите й. И когато тези компании видят, че ние, българските граждани, реагираме на подадените от тях сигнали с адекватно пазарно поведение, тогава ще спрат да ни третират като крепостни селяни.

Свободата срещу простотията и липсата на морал, или д-р Цветозар Томов срещу д-р Христо Стоичков и Пловдивския университет

Хубаво е, че въпреки тежката морална криза в България все още има свободни и достойни хора като социолога Цветозар Томов. Днес той разпространи отворено писмо до ръководството Пловдивския университет по повод даването на титлата почетен доктор на футболиста Христо Стоичков. Ето част от него:

Известно ми е, че присъждането на най-високото академично звание на хора, доказали се преди всичко с умението си да ритат топка, се превърна в традиция за този университет. 

Случаят с г-н Стоичков, обаче, е връх на тази срамна традиция, предвид факта, че става дума за впечатляващо неук и необразован човек. 

Личното ми мнение е, че това унижава не само Вас и членовете на Академичния съвет на университета, които сте пряко отговорни за това решение, но и всички преподаватели и студенти на Пловдивския университет, които нямат нищо общо с него. 

Тъй като не искам да споделям подобно унижение, настоявам незабавно да прекратя трудовия си договор с Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. 

Ще дам, според силите си, гласност на това писмо и изразената в него позиция, тъй като смятам, че колениченето на академичните среди пред силните на деня е публичен проблем.

След тази реакция на Томов мениджърите на българските университети имат по-малък стимул да влизат в неморални и корупционни схеми. Писмото не ме изненадва, тъй като вече бях чел текстове на Цветозар Томов. Ето част от друг негов текст публикуван в "Правен свят":

Това, което може да обедини хората, неприемащи регреса към тоталитаризъм, който изживява в момента българското общество, е моралната непоносимост. Несвободата може да бъде уютна, но никога достойна. 

За да може да бъде свободно едно общество, трябва да може да преодолява страха от свободата.

Българите - много по-различни от останалите в ЕС

Преди няколко дни Евростат публикува интересно изследване на населението и социалните условия в ЕС със заглавие "Над 10% от домакинствата в Румъния, Латвия и България включват три поколения". България не случайно е в заглавието. Страната силно се различава от останалите.

Тази графика показва на каква възраст половината от "децата" вече живеят извън дома на родителите си. Самотното синьо ромбче горе в графиката показва, че едва на 36 години половината мъже в България живеят извън дома на родителите си (в скандинавските страни това се случва на 20-21 години, а в страните от нашия регион на 26-29 години). За мен това е шокиращ факт. Надявам се български социолози да видят тези данни и да излязат с анализи за причините и последиците. Обърнете внимание, че при жените в България възрастта е 25 години, което е напълно нормално за страна от нашия регион.    

На следващата графика се вижда, че България е номер в ЕС едно по размер на едно домакинство. Българското домакинство се състои средно от трима души. Средното скандинавски домакинство е от двама души, а средното в ЕС - 2.4 души. Тук основната причината според мен е, че България е най-бедната страна в ЕС.

Интересно в следващата графика е, че в България 14% от домакинствата са с три поколения хора. Страната далеч изпреварва дори втория и третия - Латвия и Румъния - които са с по 9%. В много страни дори няма такива домакинства, а в повечето те са в рамките от 1% до 4%.

В следващата таблица две неща ми направиха най-силно впечатление. В България цели 3.2% от децата живеят без родители. Средно в ЕС този дял е почти три пъти по-нисък - 1.2%. Другото е, че над 43% от децата живеят в домакинства с три поколения хора. За сравнение, делът им в ЕС е 6.6%.  

Ако искате може да се включите с коментари по тези данни. Ще се радвам ако участие вземат и социолози.

Скъпи ли са мебелите в българската ИКЕА II

Днес, седмица преди официалното отваряне, ИКЕА отвори за три часа само за журналисти и успях да купя част от планираните за покупка мебели и други стоки за дома. Това ми позволява да продължа темата за цените в България в сравнение с Ирландия с реални примери на стоки, които купих:

Детски гардероб с чекмеджета и др. неща
Ирландия: 530.03 лв. (271 евро)
България: 533 лв.
+0.6%

Детски шкаф с чекмеджета
224.92 лв. (115 евро)
218 лв.
-3%

Шкаф за играчки
177.98 лв. (91 евро)
203 лв.
+14%

Лейка
1.94 лв. (0.99 евро)
1.99 лв.
+3%

Кошница за гардероб
11.73 лв. (6 евро)
15 лв.
+28%

Възглавница
50.83 лв. (25.99 евро)
39 лв.
-23%

Някои цени са почти еднакви, други са по-високи, а трети - по-ниски. Тази извадка разби предходната ми констатация, че вероятно цените на мебелите са по-високи, а цените на останалите стоки за дома са по-ниски. Но и тук се вижда, че като цяло цените в България са малко по-високи. Въпросните шест стоки в Ирландия биха стрували 997.43 лв., а в България струват 1009.99 лв., тоест с 1.3% по-скъпо.

Под предишния ми текст по темата има коментар, че качеството на ИКЕА е ниско. Тъй като над две години ползвам първите купени от ИКЕА (Солун) мебели и стоки, вече мога да коментирам и качеството. В ИКЕА има както евтини и нискокачествени, така и много по-скъпи и доста качествени стоки. Моят матрак (SULTAN 200x180x22 и 7 см. memory foam) например е перфектен, но струваше близо 700 евро. Леглото MALM също, цената му беше около 200 евро. Гардеробът PAX с плъзгащи се врати е може би най-изгодната мебел от гледна точка на цена/качество. Много качествени са и мебелите от серията LACK.

Скъпи ли са мебелите в българската ИКЕА

Откакто ИКЕА публикува каталога си за България четох няколко коментара, че цените са по-високи в сравнение с други страни. Реших да проверя дали е така като сравня цените на произволно взети 10 стоки (стр. 4-7) от ирландския каталог с тези в българския.

Лампа
Ирландия: 50.83 лв. (25.99 евро)
България: 39.50 лв.
-22%

Маса
545.68 лв. (279 евро)
599 лв.
+10%

Легло
232.74 лв. (119 евро)
269 лв.
+16%

Стол
56.72 лв. (29 евро)
65 лв.
+15%

Завеси
58.66 лв. (29.99 евро)
79 лв.
+35%

Стенен рафт
76.28 лв. (39 евро)
89 лв.
+17%

Релса
13.67 лв. (6.99 евро)
9.99 лв.
- 27%

Тиган
29.32 лв. (14.99 евро)
23.50 лв.
-20%

Кухненска количка
252.30 лв. (129 евро)
279 лв.
+11%

Кухня
5 006.92 лв. (2560 евро)
5 308 лв.
+6%

Извадката показва, че седем от десетте стоки са с по-високи цени в България (с от 6% до 35%) в сравнение с Ирландия. И трите стоки с по-ниски цени в България са дребни и всъщност не са мебели, а други стоки за дома. Ако трябва да направя генерален извод от тази малка извадка, той е, че българската ИКЕА най-вероятно ще насърчава покупката не толкова на мебелите, колкото на останалите стоки за дома. Това съвпада и с информацията, която излезе наскоро от мениджмънта на компанията, че искат да покажат на българите, че ИКЕА не е само магазин за мебели, а и за всякакви други стоки за дома и за тях да изпълнят плана си за брой клиенти е по-важно от изпълнението на плана за оборота.

На мен, както и на всички останали потенциални потребители в България, ми се иска цените в българската ИКЕА да са максимално ниски. Но в крайна сметка няма да взема решение откъде да си купя мебели на тази база, а по-скоро според това дали там цените за съответното качество са най-добрите на българския пазар.

А ето какво показва личния ми опит. Преди пет години купих мебели от магазина Арон в кв. Лозенец. Останах потресен от лошото обслужване и непрофесионализма на персонала. Загубих много време и нерви и накрая се оказах с дефектни столове. Преди две години обзаведох почти цял апартамент с мебели от солунската ИКЕА. Цените бяха много по-ниски от тези в българските мебелни магазини, стоките се оказаха качествени и лесни и бързи за сглобяване. Миналата година обзаведох детската стая на дъщеря ми от АИКО. Много съжалих за избора. След близо два месеца чакане за доставка получих мебели с безобразно лоши указания за сглобяване, куп излишни елементи в комплекта и дефектни размери, които правят сглобяването на леглото невъзможно. След многократни разговори с магазина и русенските производители, ми доставиха отново дефектни табли. След нова поредица разговори пак получих дефектна табла и просто се отказах повече да си губя времето с тях. Персоналът на АИКО беше на много по-високо ниво в сравнение с Арон, но един от служителите призна, че с този производител и друг път са имали проблеми. Но очевидно това не е довело до някакво адекватно решение, което показва пропуски в мениджмънта. След този натрупан негативен опит с българските магазини реших да изчакам да дойде ИКЕА, за да обзаведа детската стаята на сина ми. И сега като гледам цените на мебелите, които харесах в каталога на ИКЕА, виждам, че неговата стая ще стане по-хубава и по-качествена от тази на сестра му с по-малко пари. В крайна сметка когато избирам откъде да купувам за мен това е по-важно отколкото дали цените са по-изгодни в сравнение с Ирландия.

Подслушванията от журналистите на Мърдок: добрият, лошият и злият

Грандиозният скандал с подслушванията, практикувани от журналисти в издания на Рупърт Мъркок поставя много етични въпроси, за които си струва да се замислим. Защото ако си направим верните изводи можем благодарение на този случай да направим света по добро място за живеене.

Етично ли е журналисти да използват специални разузнавателни средства (подслушване на телефони, използване на скрити камери и "бръмбари") за събиране на информация? Етично ли е медиа/журналист да плаща за информация от свой източник? Етично ли е медиа/журналист да се рови в личния живот на хората? Етично ли е компании да се рекламират в медиа, постоянно изнасяща информация за личния живот на хората, което очевидно не може да се случва без нарушаване на журналистическите етични стандарти? Етично ли същите компании шумно да обявят, че оттеглят рекламите си от медиата чак когато избухва скандал? Етично ли е хората да купуват таблоиди? Етично ли е конкурентна медиа (нарочената за независима, обективна и обществена телевизия BBC) да нарече Мърдок "the most evil man in the world"?

Много от тези въпроси си имат ясни и конкретни отговори в медиите, които работят по високи етични стандарти. Използването на скрити начини за събиране на информация, плащането на източник за получаване на информация и публичното изнасяне на информация за личния живот на даден човек се считат за етични и допустими САМО за важна информация в обществен интерес.

Преди няколко месеца с Яна Тавание водихме обучение на журналисти, където тя обърна специално внимание на колегите, че "обществен интерес" е различно от "интересно на обществото": "Една публикация е в обществен интерес само когато разкрива или предотвратява престъпления или злоупотреба с власт; защитава обществената сигурност и здраве; или предпазва обществото от това да бъде сериозно заблуждавано. “Обществен интерес” в никакъв случай не трябва да се бърка с “интересно на обществото”.

В България сме силно впечатлени от британския медиен скандал, но сигурно малко българи правят паралел с нашия медиен пазар, където нещата изглеждат много по-зле, но това не предизвиква скандал. Тук таблоидите процъфтяват, а сериозните издания постепенно се маргинализират. Таблоидите се радват на огромни тиражи и, естествено, заглавията стават все повече. В тях е пълно с лична информация, голяма част от нея невярна или манипулативна, обикновено не се посочват източниците (това е задължително за етичните медии, освен ако има основателни причини анонимността на източника да се запази, което обаче изрично се посочва в текста), най-вероятно голяма част от информацията е придобита по неетичен или престъпен начин, скрито се прокарват политически и бизнес интереси, а на всичкото отгоре често не е ясно кой е реалният издател.

Отворете "Уикенд", "Галерия" или който и да е български таблоид и за всяка статия си задайте въпроса дали информацията там е в "интерес на обществото" или е "интересна на обществото". След това си задайте въпроса какви избори идват и какво пише в съответния вестник за политиците, които ще се конкурират за гласа на избирателите на тези избори. Толкова ли е важно например, че кандидатиралата се за президент на страната Меглена Кунева има криминално проявен далечен роднина, за да бъде това челна статия във вестник? От какъв обществен интерес е въпроса за новото гадже на Цветелина Бориславова? Толкова ли е важно за обществото кой какво си уголемил, на кой какво му се отпуснало, кой с кого спал и кой за какво страда?

Аз не купувам такива вестници. Защото не вярвам на написаното, не харесвам този тип журналистика и не искам да я стимулирам. Случвало се е да хвърлям по един поглед когато някой около мен си е купил таблоид, но всеки път бързо го захвърлям, погнусен от видяното. Всъщност не съм сигурен, че това може да се нарече журналистика. Най-малкото, трябва да има специално уточнение, което е достатъчно ясно, например ченгеджийска журналистика (защото жълта журналистика е неясно).

Според мен не може да се очаква от един таблоид да бъде етичен. Всеки таблоид е неетичен по дефиниция - защото изнася информация за личния живот на хората, която не е обществено значима. И когато етичните ти стандарти допускат да печелиш от такава информация, всичко останало - подслушване, изнудване, рекет, манипулации, влизане в прикрити политически схеми, корупция, плащане за информация - е естествено следствие, дори във Великобритания, както наскоро разбрахме.

Точно около този скандал видяхме и какво е истинска журналистика - професионална, обективна и етична. The Guardian започна да пише за подслушванията още преди години. В последните седмици изданието излезе с разкрития, които на практика предизвикаха скандала във Великобритания. Миналата седмица The Guardian се извини на читателите си, че е публикувал грешна информация (че вестник The Sun, също собственост на Мърдок, e получил по престъпен начин информация за болестта на сина на Гордън Браун). А преди два дни във вестника излезе коментар на журналиста Саймън Дженкинс (със заглавие The Murdoch story is not a Berlin Wall moment – just daft hysteria и подзаглавие Phone hacking was a serious error. But the media industry would be poorer without Murdoch's innovative presence), който се опитва да внесе здрав разум в "глупавата истерия", обхванала Великобритания (благодаря на Светла Гюрова за линка кам статията, който пусна във Facebook).
  
Аз не харесвам таблоидите, но и не смятам, че трябва да се забранят, или да се засилят регулациите и контрола върху медиите, каквито идеи винаги се появяват след подобни скандали. Ако има търсене на таблоиди, решението не е ограничения и контрол върху предлагането. Справка - проституцията и наркотиците. Проблемът може да се реши единствено ако хората осъзнаят, че рекламирайки в таблоиди и купувайки таблоиди те стимулират неетичното поведение в медиите и накрая стават жертви на лъжи и манипулации, които самите те са насърчили.

Дано скандалът с таблоида News of the World накара много българи да се замислят върху всичко това. Дано станат по-взискателни към етичното поведение на журналистите и издателите чрез своя избор на медии. Защото в момента пътят, по който читателският интерес тегли българските медии има опасност да убие истинската журналистика.

Топ 10 на най-депресиращите работи

Ако често изпадате в депресия, може би причината е в работата, която вършите. Health.com разкрива връзка между работата и склонноста към депресии. Според сайта от пристъпи на депресия страдат около 7% от хората, а най-депресираращите 10 работи от общо 21 основни категории са:

1. Хора, грижещи се за деца и хора по домовете им (13%)
2. Сервитьори (10% общо, а при жените 15%)
3. Социални работници
4. Медицински работници (доктори, медицински сестри, терапевти...)
5. Артисти, писатели и работещи в сферата на развлеченията (9%)
6. Учители
7. Административен персонал (секретарки/асистентки...)
8. Работещи по ремонт и поддръжка (например водопроводчици)
9. Финансови съветници и счетоводители (това малко ме изненада, оказа се, че причината е стреса)
10. Продавачи (заради несигурните доходи от комисиони)

Журналистите са извън списъка, значи моите депресии се дължат на нещо друго :-)

Изследването е за САЩ и в България картината със сигурност е различна и най-вероятно по-лоша. Но дори да е същата, 7% не е малко. В Health.com има и съвети какво да казвате и какво да не казвате на хора в депресия. Не съм ги чел, но мога да ви препоръчам едно приятно лекарство срещу депресии - българския Forbes :-) Зарежда с оптимизъм, позитивна енергия и идеи.

Кога и къде се раждат гениалните идеи

Ако силно желаете да направите нещо велико, но смятате, че не сте имали късмета да се родите гений, не се отчайвайте. В новата си книга "Неочакван гений: Постепенният път към креативните пробиви" британският журналист Андрю Робинсън изследва живота на 10 гениални личности, сред които Леонардо да Винчи, Моцарт и Чарлс Дарвин и стига до следното заключение:

Гениите не се раждат, а се изграждат. Пробивите, които изглеждат като неочаквани проблясъци всъщност са резултат от поне 10-годишна подготовка, ако не цял живот трудолюбие. Урокът според Робинсън е, че "тежката работа се отплаща".

Ако източниците на гения остават донякъде загадка, Робинсън посочва това, което не допринася за креативните достижения: висшето образование. Наблягането в университетите на специализацията и "присъщата склонност да се игнорира и отхвърля оригинален труд, който не пасва на съществуващата парадигма" са пречка пред креативността, твърди Робинсън. Той посочва няколко интересни изследвания. Едно от тях е на професора по психология от Калифорнийския университет в Дейвис Кейт Симонтън, според което креативността процъфтява най-добре сред хората с еквивалента на две години висше образование - нито по-малко, нито повече.

Много хора са склонни да се усамотяват дългосрочно някъде с цел да стигнат до някое гениално откритие. Но според Стивън Джонсън, интернет предприемач и автор на книгата "Откъде идват добрите идеи", добрите идеи идват "от тълпата":

Ние имаме клишето за самотния гений и момента на "Еврика", след като е седял сам, втренчен в ябълка, която пада от дървото и внезапно му хрумва идеята за гравитацията. Но всъщност когато се върнем назад и погледнем историческите документи се оказва, че добрите идеи идват когато хората са сред други хора, други умове, когато те се сблъскват с други идеи и с хора, работещи в напълно различни области. Това е средата, която накрая се оказва по-иновативна, по-креативна.

Илюстрация: Raja R, sxc.hu

Колкото повече, толкова... по-малко

Сигурно ви се е случвало вашият шеф така да ви претовари със задачи, че да прегреете. Ново изследване, за което пише Financial Times ви дава сериозен аргумент да поискате известно разтоварване:

Служители, които жонглират с свърде много задачи едновременно са по-малко продуктивни, имат по-малко свършени задачи и по-голям запас от несвършена работа, според скорошно изследване на екип от трима икономисти.

В изследването, публикувано от "Националното бюро за икономически проучвания" икономистите Decio Coviello от Римския университет, Andrea Ichino от Болонския университет и Nicola Persico от Нюйоркския университет стигат до техния извод чрез изследване на делата, поемани от няколко италиански съдии за 6-годишен период.

Авторите заключават: "Интуицията е, че като се добави една задача към онези, с които служителят вече жонглира, тя изтегля ресурси от другите активни задачи, които са по-близо до свършване. Освен това, новоотворената задача няма полза от това, че е отворена по-рано, в смисъл че тя все още ще трябва да чака докато всички останали задачи са свършени."

Снимка: CELAL TEBE, sxc.hu

Искате да свалите някого. Облечете се в червено

Група психолози откриват силна връзка между цвета на облеклото на жените и сексуалното поведение на мъжете:

При много нечовешки примати показването на червено от женската увеличава привличането на мъжкия от същия вид. В два експеримента изследваме аналогичния ефект при хората, по-специално дали червената женска дреха увеличава привличането на мъже. В първия експеримент мъжете, които говорят с жени в червено избират да задават по-интимни въпроси в сравнение с мъжете, говорещи с жени в зелено. Във втория експеримент мъжете, които говорят с жени в червено избират да седнат по-близо да тях, отколкото мъжете, говорещи с жени в синьо.

Нашите открития предполагат, че червеното е основен несловесен знак, който влияе върху свързаното с възпроизводството поведение при различните видове.

Според друго изследване същото се отнася и за жените когато общуват с мъже в червено:

В серия от седем експеримента ние доказваме, че жените възприемат мъжете като по-атрактивни и сексуално желани, когато ги виждат на червен фон, или облечени в червено.

Изводите: първо, когато искате да свалите някого носете червено и второ, ако се регистрирате в сайтове за запознанства, сложете снимка, на която сте в червено, или поне сте снимани на червен фон. И едно важно уточнение: според изследването това не се отнася за хомосексуалните.

Снимка: sxc.hu, Scott Snyder

Полицията и бирената индустрия срещу легализирането на марихуаната в Калифорния

През ноември в Калифорния ще се проведе референдум за пълно легализиране на марихуаната. Както при всяка промяна, и тук освен печеливши има и губещи. На тази основа, с малки изключения, се оформя и лагера на отхвърлящите промяната, според статия в The Huffington Post:

Калифорнийската асоциация на дистрибуторите на бира харчи пари, за да се противопостави на предложението за легализация на марихуаната, което ще се гласува на референдума през ноември.

Алкохолната индустрия отдавна гледа на търговията с наркотици като заплаха за продажбите, тъй като потребителите може да заменят тревата с пиене. Нощ, изкарана на дивана пушейки марихуана и гледайки телевизор е нощ, неизкарана в бара.

Продавачите на бира са първите конкуренти на марихуаната, които официално се включват в дебата. Поддръжници на инициативата наблюдават отблизо продавачите на алкохол и вино, както и фармацевтичната индустрия, за да видят дали и те ще се включат в дебата в оставащите седмици.

Public Safety First [комитетът, организиран за да се противопостави на легализирането] е сериозно финансиран и от една друга индустрия, чиито интереси са заплашени от легализацията на марихуаната: пазителите на закона. Федералното и щатското финансиране на полицията за война срещу наркотиците е значителна част от бюджетите на местните сили.

Както обикновено когато се обсъжда важна законова промяна, водещи са не ценностите, а интересите.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Снимка: Mateusz Atroszko, sxc.hu

Защо е по-добре да се ожените за педикюристка, отколкото за танцьорка?

В средата на 90-те години мой приятел спечели зелена карта и замина със семейството си в САЩ. Бракът му изглеждаше много здрав и щастлив, но за моя голяма изненада не продължи дълго. Преди няколко години той се ожени отново, но бракът му пак се разпадна.

Моят приятел и първата му жена са крупиета в казино. Какво значение има професията? Вестник Washington Post пише за изследване, което показва, че нивото на разводите зависи от професията:

Танцьорите и хореографите се развеждат най-често (43.1%), следвани от барманите (38.4%) и масажистите (38.2%). В топ 10 са още работещите в казино, телефонните оператори, медицинските сестри и домашните здравни помощници.

Три типа инженери - в земеделието, продажбите и ядрените инженери, - са сред 10-те професии с най-ниско ниво на разводи. С ниско ниво на разводи са също очните лекари (4%), духовниците (5.6%) и педикюристките (6.8%).

Авторите посочват, че данните не разкриват дали същността на работата води до развод, или хората, склонни към нестабилни връзки са привлечени от определени професии.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Снимка: alper ozyurtlu, sxc.hu