Искате да свалите някого. Облечете се в червено

Група психолози откриват силна връзка между цвета на облеклото на жените и сексуалното поведение на мъжете:

При много нечовешки примати показването на червено от женската увеличава привличането на мъжкия от същия вид. В два експеримента изследваме аналогичния ефект при хората, по-специално дали червената женска дреха увеличава привличането на мъже. В първия експеримент мъжете, които говорят с жени в червено избират да задават по-интимни въпроси в сравнение с мъжете, говорещи с жени в зелено. Във втория експеримент мъжете, които говорят с жени в червено избират да седнат по-близо да тях, отколкото мъжете, говорещи с жени в синьо.

Нашите открития предполагат, че червеното е основен несловесен знак, който влияе върху свързаното с възпроизводството поведение при различните видове.

Според друго изследване същото се отнася и за жените когато общуват с мъже в червено:

В серия от седем експеримента ние доказваме, че жените възприемат мъжете като по-атрактивни и сексуално желани, когато ги виждат на червен фон, или облечени в червено.

Изводите: първо, когато искате да свалите някого носете червено и второ, ако се регистрирате в сайтове за запознанства, сложете снимка, на която сте в червено, или поне сте снимани на червен фон. И едно важно уточнение: според изследването това не се отнася за хомосексуалните.

Снимка: sxc.hu, Scott Snyder

Какво се случва когато идеите правят... секс?

Ние българите имаме сериозен дефицит на знание, оптимизъм и сътрудничество. Те винаги са важни, защото водят до просперитет, но са особено важни сега, когато сме в криза, при това не само икономическа. Презентацията на английския писател и журналист Мат Ридли (автор на книгата "Рационалният оптимист"), направена наскоро на конференция на TED, може да запълни важна част от тези дефицити. Тя е не само полезна, но и забавна:

"Когато бях студент през 70-те години в Оксфорд, бъдещето на света беше мрачно. Бързото увеличаване на населението изглеждаше неспираемо. Глобалният глад беше неизбежен. Епидемия от рак, причинен от химикалите в околната среда щеше да съкрати живота ни. Киселинния дъжд падаше върху горите. Пустинята напредваше с 1-2 мили годишно. Петролът свършваше. А ядрената зима щеше да ни довърши. Нищо от нези неща не се случи.

И удивително, ако погледнете какво наистина се случи през моя живот, реалният среден доход на човек на планетата се утрои. Продължителността на живота се повиши с 30%. Детската смъртност падна с две трети. Производството на храна на човек се качи с една трета. И всичко това във време, когато населението се удвои. Как станахме единственият вид, който става по-благоденстващ когато става по-гъсто населен?

Мисля, че за да си отговорите на този въпрос трябва да разберете как хората събират техния интелект и дават възможност техните идеи да се комбинират и прекомбинират, да се срещат и даже да се чифтосват. С други думи трябва да разберете как идеите правят секс.

Как еволюцията прави кумулативни комбинаторни неща? Ами използва сексуалната репродукция. В един несексуален вид ако вземете две различни мутации в различни същества, единият трябва да е по-добър от другия. Единият изчезва, за да оцелее другия. Но ако имате сексуален вид тогава е възможно един индивид да наследи двете мутации от различни родословия. Сексът дава възможност на индивида да вземе генетичните иновации на целия вид. Не е ограничен от неговия собствен род.

Какъв е процесът който има същия ефект в културната еволюция, какъвто сексът има в биологичната еволюция? Аз мисля, че отговорът е размяната, навикът да разменяме едно нещо за друго. Това е уникална човешка черта. Никое друго животно не го прави.

Шимпанзетата, китовете, този вид същества, имат култура. Те се учат на традиции, които се предават от родителите на потомството. Разликата е, че тези култури никога не растат, не акумулират, не стават комбинаторни. И причината е, че няма секс, няма размяна на идеи. Групите шимпанзета имат различни култури в различните групи. Между тях няма размяна на идеи.

Има и други животни, които работят един за друг. Мравките са класически пример; работниците работят за кралицата а кралицата работи за работниците. Но има голяма разлика и тя е, че това се случва само в колонията. Няма работа един за друг между колониите. И причината за това е, че има репродуктивно разделение на труда. Тоест те се специализират при възпроизводството. Кралицата върши цялата работа. В нашия вид ние не харесваме да правим това. Нещото, което настояваме да правим самите ние, е възпроизводството. Дори в Англия не оставяме възпроизводството на кралицата.

Ние имаме възможност чрез специализацията и размяната да си повишим взаимно стандарта на живот. Търговията при хората е 10 пъти по-стара от земеделието. Размяната между групите се случва още преди сто хиляди години. Какво се случва когато прекъснете размяната между хората? Отговорът е, че не само се забавя технологичния прогрес, но всъщност има връщане назад.

Човекът, който е правил каменното сечиво е знаел как да го направи. Но кой знае как се прави компютърна мишка? Никой, буквално никой. Ние всички знаем малки части, но никой от нас не знае цялото. Чрез размяна и специализация сме създали възможността да правим неща, които дори не разбираме.

За едно общество значение има колко добре хората комуникират техните идеи и колко добре си сътрудничат, а не колко умни са отделните индивиди. Обмяната на идеи, срещата и чифтосването на идеи между тях е това, което води до технологичен прогрес."

Винаги съм подозирал, че светът е порно и порното е светът, но сега Мат Ридли ми даде и доказателства. Но ако оставим шегата настрана, един от важните изводи (основният, разбира се, е, че сексът на идеи води към просперитет) от презентацията е, че всяка намеса на държавата в свободната размяна пречи на секса на идеи и оттам на благоденствието на хората. Затова държавата просто трябва да спре да се меси в личния живот на идеите.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Илюстрация: Mario Alberto Magallanes Trejo, sxc.hu

Защо жените на средна възраст са по-похотливи?

Преди време четох, че жените са най-похотливи когато са на 30. Но изглежда учените не са стигнали до консенсус по въпроса. Ето какво показват изследванията на психолога от University of Texas Дейвид Бас:

Жените от 27 до 45 години не само имат повече сексуални фантазии (и по-интензивни сексуални фантазии) от жените от 18 до 26, а също правят повече секс, точка. И са по-склонни от по-младите жени да правят случаен секс, и дори да имат еднократни сексуални контакти. С други думи, въпреки разюздания имидж на промискуитетните колежанки, в САЩ жените на средна възраст са най-усърдни сексуално.

Бас и неговите студенти казват, че еволюцията окуражава жените да бъдат сексуално активни когато тяхната плодовитост започва да намалява и когато наближава менопаузата.

Нашите женски предшественици са живяли с мисълта, че много от техните деца - вероятно около половината, - ще умрат от различни болести, глад, войни и т.н. преди да бъдат способни да имат собствени деца. Тази травма е оставила психологическото внушение да ражда колкото може повече деца. Забременяването е много по-лесно за жени и момичета в техните тинейджърски години и началото на 20-те им години - толкова лесно, че нямат нужда да изкарват много време в правене на секс.

Но след средата на 20-те години, първичният стимул да имаш повече деца се сблъсква с реалността: забременяването става все по-трудно. И жените в тяхната средна възраст отговарят на това като търсят повече и повече секс.

Дали жените са майки няма значение. Само възрастта има силен ефект върху сексуалния интерес и поведение на жените.

Авторите посочват, че има и някои алтернативни обяснение защо жените в 30-те и началото на 40-те им години са по-сексуални. Много от тях може би просто се чувстват по-комфортно със секса от по-младите жени. И все пак, това повдига въпроса защо се чувстват по-комфортно: вероятно еволюцията е програмирала този комфорт.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Илюстрация: Gabriella Fabbri, sxc.hu

Повече толерантност към хомосексуалистите, по-малко СПИН

Американските икономисти Andrew Francis и Hugo Mialon са открили обратна връзка между толерантността към хомосексуалистите и броя на заразените с HIV.

Отношението към гейовете и лесбийките в САЩ се е либерализирало драматично през 90-те години (въпреки това все още 60% от американците смятат хомосексуализма за нещо лошо). В същия период заразяването с HIV е паднало значително (въпреки това над 40 хил. човека в САЩ се заразяват всяка година).

Икономистите имат различни обяснения за тази зависимост, но основната причина според тях е, че толерантността кара хомосексуалистите да преминат от рисково към по-малко рисково сексуално поведение. Нетолерантната среда води до прикрито хомосексуално поведение, което се характеризира със случайни анонимни връзки с високорискови мъже на тайни социално изолирани сборища. Благосклонното обществено отношение кара хомосексуалистите да си взаимодействат на открити обществени места, свързани с по-малко рисково социално поведение.
Снимка: Tom Giebel, flickr

Икономика на оргазма: Кога и защо мъжете и жените симулират сексуална възбуда?

Ако приятелката ви е на 18 години и силно ви обича е много вероятно да симулира сексуална възбуда и оргазъм когато правите любов. Това е научно доказано от икономиста Hugo Mialon в пейпъра му „Икономика на симулираната възбуда”.

Когато мъж и жена правят любов е възможно да си изпращат лъжливи сигнали за тяхното състояние на възбуда и оргазъм. Ако един от партньорите не е в такова състояние може да реши да се престори.

Във филма „Когато Хари срещна Сали” Сали твърди, че всички жени се преструват понякога, а Хари е убеден, че жените никога не се преструват когато правят любов с него. Ясно е, че ако Сали е права, то всеки мъж като Хари най-вероятно греши. Обяснението на Hugo Mialon е, че тази вяра на мъжете им позволява да поддържат положителен имидж за себе си.

Основният извод в изследването е, че дори в интимните отношения хората правят избор, който максимизира очакваните печалби, независимо дали са егоистични или от любов. Ето и другите изводи, подкрепени с данни от анонимно проучване на 16 хил. мъже и жени.

По-високата цена (вероятност да те хванат) на симулирането намалява вероятността от симулиране. Мъжете и жените, които вярват, че техният партньор може да ги хване, че мамят е по-малко вероятно да симулират. Мъжете симулират по-рядко, защото вероятността да бъдат хванати е много голяма, заради връзката между еякулацията (за която няма как да се престори) и оргазма. Две трети от мъжете смятат, че женити могат да ги хванат и затова само 26% от тях мамят. Едва 24% от жените вярват че мъжете могат да ги хванат и затова 72% от жените казват, че са симулирали в настоящата/последната си връзка. Въпреки това около половината мъже са убедени, че партньорката им не симулира.

Възрастните мъже и тези на средна възраст е по-вероятно да симулират от младите. Младите и възрастните жени е по-вероятно да симулират от жените на средна възраст. Сексуалната сила е различна във времето за мъжете и жените (обяснява се с хормоните). Мъжката сексуална сила е най-голяма в началото на 20-те години и намалява постоянно до старостта. А при жените тя е ниска в тинейджърските години, увеличава се през 20-те, достига максимума на 30, след което намалява до старостта. Затова колкото по-близо е един мъж до 20 години и една жена до 30 години, толкова по-вероятно е възбудата и оргазмът да са истински.

Любовта увеличава вероятността от симулиране. Мъже и жени, които обичат партньора си е по-вероятно да симулират, защото искат да го наградят с по-голямо сексуално удоволствие.

Мъжете малко повече от жените държат партньорът да стигне до оргазъм. Това е изключително или много важно за 86% от мъжете и за 83% от жените.

Мъжете биха изживяли по-тежко измамата от жените. Ако ги хванат в лъжа 34% от жените изпитват негативни чувства към себе си, а 42% – към мъжа. А ако жената е хваната в измама 33% от мъжете имат негативни чувства към себе си и 50% - към жената.

Колкото по-високо е образованието на човек, толкова по-склонен е да се преструва. Обяснението на Hugo Mialon е, че правенето на любов отнема време, а за хората с по-високо образование времето е по-скъпо и затова е по-вероятно те да стимулират „просто, за да приключат с това, може би за да могат да се върнат към писането на научни статии”.
Илюстрация: sebarex, sxc.hu