Ако силно желаете да направите нещо велико, но смятате, че не сте имали късмета да се родите гений, не се отчайвайте. В новата си книга "Неочакван гений: Постепенният път към креативните пробиви" британският журналист Андрю Робинсън изследва живота на 10 гениални личности, сред които Леонардо да Винчи, Моцарт и Чарлс Дарвин и стига до следното заключение:
Гениите не се раждат, а се изграждат. Пробивите, които изглеждат като неочаквани проблясъци всъщност са резултат от поне 10-годишна подготовка, ако не цял живот трудолюбие. Урокът според Робинсън е, че "тежката работа се отплаща".Ако източниците на гения остават донякъде загадка, Робинсън посочва това, което не допринася за креативните достижения: висшето образование. Наблягането в университетите на специализацията и "присъщата склонност да се игнорира и отхвърля оригинален труд, който не пасва на съществуващата парадигма" са пречка пред креативността, твърди Робинсън. Той посочва няколко интересни изследвания. Едно от тях е на професора по психология от Калифорнийския университет в Дейвис Кейт Симонтън, според което креативността процъфтява най-добре сред хората с еквивалента на две години висше образование - нито по-малко, нито повече.
Много хора са склонни да се усамотяват дългосрочно някъде с цел да стигнат до някое гениално откритие. Но според Стивън Джонсън, интернет предприемач и автор на книгата "Откъде идват добрите идеи", добрите идеи идват "от тълпата":
Ние имаме клишето за самотния гений и момента на "Еврика", след като е седял сам, втренчен в ябълка, която пада от дървото и внезапно му хрумва идеята за гравитацията. Но всъщност когато се върнем назад и погледнем историческите документи се оказва, че добрите идеи идват когато хората са сред други хора, други умове, когато те се сблъскват с други идеи и с хора, работещи в напълно различни области. Това е средата, която накрая се оказва по-иновативна, по-креативна.
Илюстрация: Raja R, sxc.hu
Няма коментари:
Публикуване на коментар