Подслушванията от журналистите на Мърдок: добрият, лошият и злият

Грандиозният скандал с подслушванията, практикувани от журналисти в издания на Рупърт Мъркок поставя много етични въпроси, за които си струва да се замислим. Защото ако си направим верните изводи можем благодарение на този случай да направим света по добро място за живеене.

Етично ли е журналисти да използват специални разузнавателни средства (подслушване на телефони, използване на скрити камери и "бръмбари") за събиране на информация? Етично ли е медиа/журналист да плаща за информация от свой източник? Етично ли е медиа/журналист да се рови в личния живот на хората? Етично ли е компании да се рекламират в медиа, постоянно изнасяща информация за личния живот на хората, което очевидно не може да се случва без нарушаване на журналистическите етични стандарти? Етично ли същите компании шумно да обявят, че оттеглят рекламите си от медиата чак когато избухва скандал? Етично ли е хората да купуват таблоиди? Етично ли е конкурентна медиа (нарочената за независима, обективна и обществена телевизия BBC) да нарече Мърдок "the most evil man in the world"?

Много от тези въпроси си имат ясни и конкретни отговори в медиите, които работят по високи етични стандарти. Използването на скрити начини за събиране на информация, плащането на източник за получаване на информация и публичното изнасяне на информация за личния живот на даден човек се считат за етични и допустими САМО за важна информация в обществен интерес.

Преди няколко месеца с Яна Тавание водихме обучение на журналисти, където тя обърна специално внимание на колегите, че "обществен интерес" е различно от "интересно на обществото": "Една публикация е в обществен интерес само когато разкрива или предотвратява престъпления или злоупотреба с власт; защитава обществената сигурност и здраве; или предпазва обществото от това да бъде сериозно заблуждавано. “Обществен интерес” в никакъв случай не трябва да се бърка с “интересно на обществото”.

В България сме силно впечатлени от британския медиен скандал, но сигурно малко българи правят паралел с нашия медиен пазар, където нещата изглеждат много по-зле, но това не предизвиква скандал. Тук таблоидите процъфтяват, а сериозните издания постепенно се маргинализират. Таблоидите се радват на огромни тиражи и, естествено, заглавията стават все повече. В тях е пълно с лична информация, голяма част от нея невярна или манипулативна, обикновено не се посочват източниците (това е задължително за етичните медии, освен ако има основателни причини анонимността на източника да се запази, което обаче изрично се посочва в текста), най-вероятно голяма част от информацията е придобита по неетичен или престъпен начин, скрито се прокарват политически и бизнес интереси, а на всичкото отгоре често не е ясно кой е реалният издател.

Отворете "Уикенд", "Галерия" или който и да е български таблоид и за всяка статия си задайте въпроса дали информацията там е в "интерес на обществото" или е "интересна на обществото". След това си задайте въпроса какви избори идват и какво пише в съответния вестник за политиците, които ще се конкурират за гласа на избирателите на тези избори. Толкова ли е важно например, че кандидатиралата се за президент на страната Меглена Кунева има криминално проявен далечен роднина, за да бъде това челна статия във вестник? От какъв обществен интерес е въпроса за новото гадже на Цветелина Бориславова? Толкова ли е важно за обществото кой какво си уголемил, на кой какво му се отпуснало, кой с кого спал и кой за какво страда?

Аз не купувам такива вестници. Защото не вярвам на написаното, не харесвам този тип журналистика и не искам да я стимулирам. Случвало се е да хвърлям по един поглед когато някой около мен си е купил таблоид, но всеки път бързо го захвърлям, погнусен от видяното. Всъщност не съм сигурен, че това може да се нарече журналистика. Най-малкото, трябва да има специално уточнение, което е достатъчно ясно, например ченгеджийска журналистика (защото жълта журналистика е неясно).

Според мен не може да се очаква от един таблоид да бъде етичен. Всеки таблоид е неетичен по дефиниция - защото изнася информация за личния живот на хората, която не е обществено значима. И когато етичните ти стандарти допускат да печелиш от такава информация, всичко останало - подслушване, изнудване, рекет, манипулации, влизане в прикрити политически схеми, корупция, плащане за информация - е естествено следствие, дори във Великобритания, както наскоро разбрахме.

Точно около този скандал видяхме и какво е истинска журналистика - професионална, обективна и етична. The Guardian започна да пише за подслушванията още преди години. В последните седмици изданието излезе с разкрития, които на практика предизвикаха скандала във Великобритания. Миналата седмица The Guardian се извини на читателите си, че е публикувал грешна информация (че вестник The Sun, също собственост на Мърдок, e получил по престъпен начин информация за болестта на сина на Гордън Браун). А преди два дни във вестника излезе коментар на журналиста Саймън Дженкинс (със заглавие The Murdoch story is not a Berlin Wall moment – just daft hysteria и подзаглавие Phone hacking was a serious error. But the media industry would be poorer without Murdoch's innovative presence), който се опитва да внесе здрав разум в "глупавата истерия", обхванала Великобритания (благодаря на Светла Гюрова за линка кам статията, който пусна във Facebook).
  
Аз не харесвам таблоидите, но и не смятам, че трябва да се забранят, или да се засилят регулациите и контрола върху медиите, каквито идеи винаги се появяват след подобни скандали. Ако има търсене на таблоиди, решението не е ограничения и контрол върху предлагането. Справка - проституцията и наркотиците. Проблемът може да се реши единствено ако хората осъзнаят, че рекламирайки в таблоиди и купувайки таблоиди те стимулират неетичното поведение в медиите и накрая стават жертви на лъжи и манипулации, които самите те са насърчили.

Дано скандалът с таблоида News of the World накара много българи да се замислят върху всичко това. Дано станат по-взискателни към етичното поведение на журналистите и издателите чрез своя избор на медии. Защото в момента пътят, по който читателският интерес тегли българските медии има опасност да убие истинската журналистика.