Скъпи ли са мебелите в българската ИКЕА II

Днес, седмица преди официалното отваряне, ИКЕА отвори за три часа само за журналисти и успях да купя част от планираните за покупка мебели и други стоки за дома. Това ми позволява да продължа темата за цените в България в сравнение с Ирландия с реални примери на стоки, които купих:

Детски гардероб с чекмеджета и др. неща
Ирландия: 530.03 лв. (271 евро)
България: 533 лв.
+0.6%

Детски шкаф с чекмеджета
224.92 лв. (115 евро)
218 лв.
-3%

Шкаф за играчки
177.98 лв. (91 евро)
203 лв.
+14%

Лейка
1.94 лв. (0.99 евро)
1.99 лв.
+3%

Кошница за гардероб
11.73 лв. (6 евро)
15 лв.
+28%

Възглавница
50.83 лв. (25.99 евро)
39 лв.
-23%

Някои цени са почти еднакви, други са по-високи, а трети - по-ниски. Тази извадка разби предходната ми констатация, че вероятно цените на мебелите са по-високи, а цените на останалите стоки за дома са по-ниски. Но и тук се вижда, че като цяло цените в България са малко по-високи. Въпросните шест стоки в Ирландия биха стрували 997.43 лв., а в България струват 1009.99 лв., тоест с 1.3% по-скъпо.

Под предишния ми текст по темата има коментар, че качеството на ИКЕА е ниско. Тъй като над две години ползвам първите купени от ИКЕА (Солун) мебели и стоки, вече мога да коментирам и качеството. В ИКЕА има както евтини и нискокачествени, така и много по-скъпи и доста качествени стоки. Моят матрак (SULTAN 200x180x22 и 7 см. memory foam) например е перфектен, но струваше близо 700 евро. Леглото MALM също, цената му беше около 200 евро. Гардеробът PAX с плъзгащи се врати е може би най-изгодната мебел от гледна точка на цена/качество. Много качествени са и мебелите от серията LACK.

Скъпи ли са мебелите в българската ИКЕА

Откакто ИКЕА публикува каталога си за България четох няколко коментара, че цените са по-високи в сравнение с други страни. Реших да проверя дали е така като сравня цените на произволно взети 10 стоки (стр. 4-7) от ирландския каталог с тези в българския.

Лампа
Ирландия: 50.83 лв. (25.99 евро)
България: 39.50 лв.
-22%

Маса
545.68 лв. (279 евро)
599 лв.
+10%

Легло
232.74 лв. (119 евро)
269 лв.
+16%

Стол
56.72 лв. (29 евро)
65 лв.
+15%

Завеси
58.66 лв. (29.99 евро)
79 лв.
+35%

Стенен рафт
76.28 лв. (39 евро)
89 лв.
+17%

Релса
13.67 лв. (6.99 евро)
9.99 лв.
- 27%

Тиган
29.32 лв. (14.99 евро)
23.50 лв.
-20%

Кухненска количка
252.30 лв. (129 евро)
279 лв.
+11%

Кухня
5 006.92 лв. (2560 евро)
5 308 лв.
+6%

Извадката показва, че седем от десетте стоки са с по-високи цени в България (с от 6% до 35%) в сравнение с Ирландия. И трите стоки с по-ниски цени в България са дребни и всъщност не са мебели, а други стоки за дома. Ако трябва да направя генерален извод от тази малка извадка, той е, че българската ИКЕА най-вероятно ще насърчава покупката не толкова на мебелите, колкото на останалите стоки за дома. Това съвпада и с информацията, която излезе наскоро от мениджмънта на компанията, че искат да покажат на българите, че ИКЕА не е само магазин за мебели, а и за всякакви други стоки за дома и за тях да изпълнят плана си за брой клиенти е по-важно от изпълнението на плана за оборота.

На мен, както и на всички останали потенциални потребители в България, ми се иска цените в българската ИКЕА да са максимално ниски. Но в крайна сметка няма да взема решение откъде да си купя мебели на тази база, а по-скоро според това дали там цените за съответното качество са най-добрите на българския пазар.

А ето какво показва личния ми опит. Преди пет години купих мебели от магазина Арон в кв. Лозенец. Останах потресен от лошото обслужване и непрофесионализма на персонала. Загубих много време и нерви и накрая се оказах с дефектни столове. Преди две години обзаведох почти цял апартамент с мебели от солунската ИКЕА. Цените бяха много по-ниски от тези в българските мебелни магазини, стоките се оказаха качествени и лесни и бързи за сглобяване. Миналата година обзаведох детската стая на дъщеря ми от АИКО. Много съжалих за избора. След близо два месеца чакане за доставка получих мебели с безобразно лоши указания за сглобяване, куп излишни елементи в комплекта и дефектни размери, които правят сглобяването на леглото невъзможно. След многократни разговори с магазина и русенските производители, ми доставиха отново дефектни табли. След нова поредица разговори пак получих дефектна табла и просто се отказах повече да си губя времето с тях. Персоналът на АИКО беше на много по-високо ниво в сравнение с Арон, но един от служителите призна, че с този производител и друг път са имали проблеми. Но очевидно това не е довело до някакво адекватно решение, което показва пропуски в мениджмънта. След този натрупан негативен опит с българските магазини реших да изчакам да дойде ИКЕА, за да обзаведа детската стаята на сина ми. И сега като гледам цените на мебелите, които харесах в каталога на ИКЕА, виждам, че неговата стая ще стане по-хубава и по-качествена от тази на сестра му с по-малко пари. В крайна сметка когато избирам откъде да купувам за мен това е по-важно отколкото дали цените са по-изгодни в сравнение с Ирландия.

Господин Популизъм

В. "Дневник" съобщава за акция "Респект II" на Мирослав Найденов срещу цените:

Безплодните акции на земеделското министерство срещу поскъпването на храните и публичното заклеймяване на "спекулата" прераснаха в идея да се въведе държавен механизъм за наблюдение и "намеса при необходимост" на пазара. За нея съобщи във вторник земеделският министър Мирослав Найденов...

Без да даде никаква конкретика, министърът обясни само, че ще предложи "пакет от мерки, с които да се следи движението на цените на храните и договорните отношения по веригата производител-преработвател-търговец", а министър-председателят ще има инструментариум да налага санкции при "отклонение".

Идеята беше аргументирана с последното проучване на "Алфа Рисърч", според което за 80% от българите поскъпването на храните е най-лошото събитие в последните три месеца, което влияе зле на имиджа на кабинета. "След като е така, те очакват по някакъв начин правителството да реагира", каза вчера Найденов.

Първо, проблемът не е в цените, а в доходите. На Запад цените са по-високи, но доходите са многократно по-високи. В България цените са се качвали и много по-бързо, но когато още по-бързо се качват доходите цените не са проблем.

Второ, причината доходите да не се качват е некадърната политика на правителството, която гони инвеститорите и обезсърчава предприемачите.

Трето, ето моята санкция като гражданин и избирател за "отклонението" на Министър Найденов: веднага да си подаде оставка поради популизъм, незнание и провеждане на вредни за хората акции и политики.

Четвърто, ако "Алфа Рисърч" установи, че българите правят все по-малко секс и това ги притеснява, защото пада раждаемостта, какво ли ще предложи господин Популизъм?

Снимка: Министерство на земеделието и храните

Еврото и инфлацията: митове и реалности

На 1 януари 2002 г. страните от еврозоната (тогава 12 на брой) въведоха европейските банкноти и монети. Над осем години по-късно много европейци, включително и българи, продължават да вярват, че еврото е довело до силен скок на цените. Ето го и резултатът от тази заблуда:

Малко над 40% от българите смятат, че въвеждането на еврото би се отразило зле на икономиката. Това сочат данни от изследването "Трансатлантически тенденции 2010", цитирани от БТА.

Едва 28% от българите очакват, че приемането на еврото ще се отрази положително на страната.

Фактите обаче не показват съществено покачване на цените. Инфлацията в еврозоната през 2002 г. дори е по-ниска от тази за предходната година и е около средните си нива:

2000 г. - 2.2 %

2001 г. - 2.4 %

2002 г. - 2.3 %

2003 г. - 2.1 %

2004 г. - 2.1 %

2005 г. - 2.2 %

2006 г. - 2.2 %

2007 г. - 2.1 %

2008 г. - 3.3 %

2009 г. - 0.3 %

Ето и инфлацията в еврозоната през 2002 г. по страни:

Белгия - 1.6 %

Германия - 1.4 %

Гърция - 3.9 %

Испания - 3.6 %

Франция - 1.9 %

Ирландия - 4.7 %

Италия - 2.6 %

Люксембург - 2.1 %

Холандия - 3.9 %

Австрия - 1.7 %

Португалия - 3.7 %

Финландия - 2 %

В част от страните от еврозоната цените се качват повече поради различни местни причини, които нямат общо с въвеждането на еврото. Например неблагоприятни климатилни условия вдигат цената на зеленчуците в някои страни.

Данните потвърждават изводите, които чух на конференция за еврото в Австрия преди няколко години. Ефектът от въвеждането на еврото върху инфлацията, ако въобще има такъв, е минимален (около 0.1-0.2%). Причината за масовата заблуда е повишаването на усещането за инфлация. А то е причинено от опита на някои дребни местни предприемачи да използват момента, за да качат цените на своите услуги. Хората виждат, че например цената на кафето в кафенето отсреща е скочила, но не отчитат, че кафето заема нищожна част от месечните им разходи.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Илюстрация: Bartek Ambrozik, sxc.hu

ГЕРБ и "Атака" свалят цената на земята

Преходът от тоталитаризъм към демокрация още не е свършил. Български политици продължават да оказват насилие върху хората и да ограничават техните свободи. Последните драстични примери касаят земята:

Един от най-оспорваните през последните месеци законопроекти, който забранява строителството на съоръжения за производство на енергия от възобновяеми източници в обработваеми земеделски земи (от І до ІV категория), успя да мине вчера на първо четене в парламента с гласовете на ГЕРБ и "Атака".

Покрай проекта се чуха и взаимни обвинения в лобизъм и дебатът внезапно се прехвърли към горещата тема от миналата седмица - проектът за закон за собствеността на земеделски земи. Той предвижда да се върне правото на арендаторите първи да купуват нивите, които обработват, в случай че собственикът им реши да ги продава.

От "Атака" пък го подкрепиха, защото "така ще се намали цената на земята".

Вероятно в тези проекти има намесени лобистки интереси на арендатори, които искат да купуват евтино земя. Но най-важното е, че се нарушава правото на собственост. Собствениците на земя, а това са милиони хора, ще бъдат силно ощетени, ако двата проекта се приемат. Но поне на следващите избори ще знаят кои партии са виновни.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Илюстрация: stevekrh19, sxc.hu

Икономика на марихуаната

Аз съм от поколението, което почти не е виждало и опитвало марихуана, но пазарът на марихуана и споровете около нейното легализиране винаги са ми били интересни.

Цената на марихуаната в Калифорния, където е центърът на индустрията, се качва. Тази информация се потвърждава и от мои източници в щата. Икономистите без проблем посочват причините:

1. Повечето от марихуаната се отглежда в къщи, което изисква използването на много електричество.
2. Цената на елекричеството и цената на дизеловото гориво, нужно за генераторите при външно отглеждане, са се увеличили.

В момента в Калифорния марихуаната се продава легално за медицински цели. Според моите източници от Сан Франциско легалната трева е с много по-високо качество и два пъти по-ниска цена, но достъпът до нея е силно ограничен.

През ноември обаче в щата ще се проведе референдум за легализиране и данъчно облагане на марихуаната. Сред основните причини да се стигне до него е тежкото финансово състояние, до което бившият "терминатор" и сегашен губернатор Алнолд Шварценегер докара щата и големите приходи, които се очакват от облагането на марихуаната. "Ще я легализират, защото щатът е почти фалирал и имат нужда от приходи", прогнозира моят източник. Интересният въпрос, който си задават от Freakonomics е какво ще стане с цената на марихуаната след ноември, ако тя бъде легализирана:

Кривата на търсенето ще се премести, което ще вдига цените още повече. Но на хората ще им бъде разрешено да си отглеждат сами малки количества, което би трябвало да държи цените ниски. А ако местните власти разрешат (облагано с данъци) разпространение от производителите, това ще увеличи предлагането ужасно много. Не е ясно какво ще се случи.

Моят източник допълва, че цената ще зависи и от размера на данъчната ставка, с която се облага марихуаната. Във всички случаи ще ми бъде интересно да разбера как ще реагира пазарът на новите условия. Затова ще продължа да следя темата и в края на годината ще ви информирам какво се случва.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Илюстрация: Mateusz Atroszko, sxc.hu

Има държава, има проблем

Цените на газа, тока, парното, водата и здравните услуги постоянно вървят нагоре. А цените на техниката и дрехите постоянно падат. Защо е така? Причината е държавата. Там където тя има собственост и се прави на предприемач, където има държавен орган, който регулира, контролира и определя цени (като ДКЕВР), където има монополи (като "Булгаргаз" и НЕК), включително частни (като ЕРП-та и "Софийска вода"), виждаме постоянно качване на цените. При техниката и дрехите няма държавни предприятия, няма държавен орган за регулиране и определяне на цените и няма монополи. Има свободен пазар и конкуренция. И цените падат. Тоест където има държава цените се качват, а където няма държава цените падат. Решението е ясно: държавата да се оттегли от бизнеса и пазарите.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Илюстрация: ivan freaner, sxc.hu

Накъде по дяволите отиват цените?

Ето кой как отразява една и съща информация, разпространена преди два дни от НСИ.

НСИ: Индексът на потребителските цени за май 2010 г. спрямо април 2010 г. е 99.8%, т.е. месечната инфлация е минус 0.2%.

"Новинар": Статистиката отчете дефлация за май

"Сега": Животът е поскъпнал с 2% спрямо май 2009. Въпреки кризата, безработицата и натиска върху доходите цените у нас неумолимо растат.

БНР: С 0.2 на сто е поевтинял животът ни през май

"Дневник": Инфлацията продължава да се ускорява

mediapool: Минимална дефлация от 0.2% отчетена през май

vsekiden.com: Цените се увеличили с близо 2% за година

frognews.bg: Спад на инфлацията за първи път отчитат експерти

expert.bg: Инфлацията задържа темпа на ръст и през май. Май продължи започналата от началото на годината тенденция към увеличаване на цените в България

bTV: Цените са се понижили през последния месец

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Илюстрация: Flavio Takemoto, sxc.hu

Ускорява ли се инфлацията?

Какво ще си помислите ако видите заглавие на водеща статия в бизнес вестник "Инфлацията продължава да се ускорява"? Най-вероятно, че цените бързо се качват. В статията обаче пише, че цените през май са паднали спрямо април с 0.2%. Оказва се, че се "ускорява" годишната инфлация - от 1.8% през април на 1.9% през май. В статията не се споменава, че основната причина е повишаването на акциза на цигарите от тази година. Нито пък, че това според Евпопейската централна банка е идеалната инфлация.

Илюстрация: Michal Zacharzewski, sxc.hu

Какво са някакви си 22 млрд. евро?

Цената на АЕЦ "Белене" тръгна от 4 млрд. евро, мина през 8 млрд. евро и стигна 26 млрд. евро. Разликата от 22 млрд. евро е точно две трети от брутния вътрешен продук (БВП) на България. Ако се стигне до държавно финансиране или гаранции няма да се изненадам ако цената дори надхвърли стойността на БВП.
Снимка: Harrison Keely, sxc.hu

БНБ: Цените ще останат стабилни

БНБ очаква през второто и третото тримесечие на 2010 г. инфлация да остане ниска.

Натрупаната инфлация за първите три месеца на 2010 г. е 1.3% с основен принос на горивата, чиито цени са пряко свързани с цената на петрола на международните пазари, и с принос на цените на стокови групи, характеризиращи се със силна сезонност (непреработените храни). През март инфлацията се повиши до 2.4% на годишна база с най-голям принос на увеличението на цените на горивата.

Увеличението на цените на горивата допринася съществено за повишаването на годишния темп на общата инфлация, докато силното понижение на инфлацията при услугите и поевтиняването на нехранителните стоки (без горивата) действа в противоположна посока.

През второто и третото тримесечие на 2010 г. очакваме годишната инфлация да остане ниска, в границите 2.0%–2.5%. За повишаване на инфлацията влияние ще оказват поскъпването на тютюневите изделия и динамиката при цените на енергийните продукти. Положителният принос на транспортните горива постепенно ще намалява в съответствие с допускането за забавяне на годишния темп на нарастване на цената на петрола.

Кога имотите ще стигнат дъното?

НСИ обяви, че цените на имотите продължават да падат. През първото тримесечие на 2010 г. спадът е 2.3% спрамо предходното и 17.8% спрямо същото тримесечие на 2009 г. Агенциите за недвижими имоти са оптимисти и прогнозират плахо покачване на цените през третото или четвъртото тримесечие на годината. Аз обаче очаквам цените да продължат да падат поне още една година, основно заради безработицата, слабото възстановяване на икономиката и плахото управление на правителството.

Респект и дисциплина за аутсорсващите колонизатори

От известно време нашият премиер генерал Бойко Борисов се е заел да дисциплинира и респектира чуждестранните инвеститори. Обвини трите електро-разпределителни предприятия (ЕРП), че не плащат дивиденти на държавата и поддържат високи цени на тока, които оправдават с огромни разходи за аутсорсинг (outsoucing). Борисов ги сравни с колонизатори, които "си правят каквото искат с народа", каза че "България става недобро място за такива инвеститори", изпрати службите да ги проверяват и ги заплаши с разваляне на приватизационните им договори.

България се води правова държава. Има Търговски закон, който поставя рамката на отношенията между акционерите в една компания, а всяко акционерно дружество си има устав, който влиза в детайли. Разпределянето на дивидентите между акционерите е вътрешен въпрос, който се решава според тези правила. В публичните изяви на генерала няма дори намек, че тези правила се нарушават.

Борисов не може да се оправи с бюджета на държавата и изведнъж му хрумва да набави допълнителни приходи от ЕРП-тата като стовари върху тях цялата мощ на държавата, за да си вземе дивидента. При това става дума за смешно малко пари в сравнение с дефицита. Например искания дивидент от E.ON е 4 млн.лв., а дупката в бюджета до март е 400 пъти по-голяма (1.6 млрд.лв.). Държавата има две възможности - или да се примири с решението на общото събрание на акционерите, или да си продаде акциите на фондовата борса, което е за предпочитане. Вместо това Борисов прилага инстументът, който изглежда му е най-близо до сърцето - рекет.

Премиерът, който се похвали, че знае само най-важните английски думи, като Congratulations General, наскоро научи нова важна дума - outsoucing. И многократно разясни значението й пред невежата българска публика. Това обаче, което очевидно още не е научил е, че аутсорсинга е обичайна практика, която често се използва за намаляване на разходите за дейности, които не са основни. Например в едно енергийно дружество вместо да се поддържа отдел от счетоводители, се плаща на счетоводна къща, вместо собствен PR, HR и рекламен отдел, се плаща на PR, HR и рекламни агенции, вместо вътрешен юридически отдел се плаща на адвокатска кантора и т.н. Така компанията се концентрира върху основната си дейност и прехвърля спомагателната работа на специализирани външни фирми, които могат да свършат работа по-добре и по-евтино.

Теоретично е възможно, чрез договори за аутсорсинг мажоритарните акционери да източват дружеството за сметка на малкия акционер (в случая държавата), например като надплащат за услуги на свързани фирми. Но от публичните изяви на Борисов става ясно, че това са само предположения. Тоест няма конкретни данни за нарушаване на закона, но се хвърлят публични обвинения и заплахи.

Що се отнася до цените на тока, за добро или лошо, има цяла държавна комисия (ДКЕВР), която регулира и контролира дейността на енергийните дружества. Там дружествата представят своите разходи и защитават определени цени. Комисията има възможност да отхвърли разходите, които смята за раздути, включително разходите за външни доставчици.

Но ако Борисов наистина е загрижен за цените на тока трябва да се концентрира върху възможностите да осигури конкуренция и на този пазар. Защото няма в света монополист, независимо частен или държавен, който да не се възползва от монополното си положение.
Снимка: stroinski, sxc.hu

Кога "плати колкото желаеш" е добра стратегия?

Преди доста години една жена ми направи хороскоп. Когато попитах колко струва, тя каза "Няма цена, колкото прецениш". Нямах идея къде е нормалната цена, а исках да оставя повече, защото жената беше приятна и имаше нужда от финансова подкрепа. По-късно разбрах, че съм дал няколко пъти над обичайното. От мои приятели съм чувал и за други подобни случаи за различни услуги.

Преди няколко години Radiohead пускат за продажба чрез интернет албума си In Rainbows без цена - всеки да плати колкото желае. Около и над реалната цена плащат 16% от купувачите, 22% плащат по-ниска цена, а 62% не дават и цент.

Днес в Dallas Theater Center ще се играе постановката на носителя на Пулицер Артър Милър "Смъртта на един търговец", за която също е обявена свободна цена на билетите. Те ще се продават от тази сутрин лично на касата на театъра.

От Freakonomics си задават въпроса дали театърът ще вземе по-голяма част от реалната цена на билета в сравнение с албума на Rediohead. Според мен отговорът е очевиден. Стратегията "плати колкото желаеш" е успешна когато плащането е лице в лице и неуспешна когата става безлично, например през интернет. Бих се обзаложил, че приходите за постановката ще са над стандартната цена.

Илюстрация: ba1969, sxc.hu

Мерките на правителството 5

Продължавам с мерките "за подкрепа на доходите на домакинствата".

Създаване на механизъм за увеличаване на минималната работна заплата от 1 юли 2010 г., който да включва, както икономически, така и социални параметри. (ефект -10 млн.лв.)
Твърдо не. Вдигането на заплати по време на криза противоречи на здравия разум. Принципно не е работа на държавата да определя минимум за заплати. Нейна работа е да осигури конкурентна среда, в която работници и работодатели да се договарят свободно.

Премахване тавана на обезщетенията за безработица от 1 юли 2010 г. и определяне нивото на обезщетение като 60% от осигурителния доход преди загубата на работа. Въвеждане задължението на безработните лица да се регистрират в седем дневен срок в Бюрото по труда. (ефект -45 млн.лв.)
Звучи по-спаведливо обезщетението да зависи от осигурителния доход, но 60-те процента едва ли ще стимулират безработния да търси и бързо да започне работа. Ако мярката се въведе сега, трябва да се моделира така, че да не утежнява допълнително бюджета.

Оптимизиране на разпределението между операторите на ваучерите за храна чрез премахване на квотния принцип. В четиредесет и пет дневен срок да се направи анализ за ефектите от увеличаване броя, размера и разширяването на обхвата на ваучерите за храна като механизъм за подкрепа на реалните доходи на работниците и служителите. В рамките на анализа да се покаже и ефекта от въвеждането на система, при която за всяко новоразкрито работно място от страна на работодателите се дава ваучер.
Твърдо не. Вредна мярка, която се използва за избягване на данъци и силно намирисва на корупция от страна на синдикални лидери. Трябва да се премахнат данъчните привилегии за ваучери, защото те изкривяват и усложняват данъчната система.

Да се положат усилия за временно ограничаване нарастването на държавно регулираните цени на стоки и услуги от обществен интерес.
По-скоро трябва да се положат усилия за постоянно решение на проблема с цените на монополите. Първо трябва държавата да създаде условия за конкуренция навсякъде където е възможно и след това прозрачно да продаде държавните компании.

Създаване на механизъм за гарантиране на средствата на осигурените лица в пенсионните фондове за допълнително пенсионно осигуряване, вложени в депозити в български търговски банки след съгласуване с БНБ и КФН.
Този проблем трябва да се реши не с предложеното гарантиране, което теоретично може да срине валутния борд, а с пенсионна реформа.

Одобрява допълнителни бюджетни средства по бюджета на МТСП за финансиране на разкритите обществени трапезарии по реда на чл.27 т.3 от ЗСП за периода от 01.04. до 30.04.2010г. (ефект -0.450 млн.лв.)
Не знам какви са тези обществени трапезарии, но е смешно цялата държава да се занимава с 450 хил.лв. при огромния бюджет, който социалното министерство прахосва за неефективни програми. Надявам се, че в някоя от останалите мерки няма да се търсят пари за обществените тоалетни.

Пазар на труда

Комплекс от мерки, прилагани до края на 2010 г., финансирани от ОП „Развитие на човешките ресурси” и Републиканския бюджет, за запазване на заетост в предприятия със затруднения в производството и реализацията на продукцията чрез:
- въвеждане на гъвкава организация на работното време;
- специфичен отпуск по икономически причини;
- гарантиране правата на освободените работници след прилагане на мерките за гъвкавост и адаптивност на работното време да получат обезщетенията, дължими по КТ, на база брутното възнаграждение по трудов договор към месеца, предхождащ месеца на прилагането на мерките за гъвкавост. (ефект -14 млн.лв.)
Твърдо не. Не е работа на държавата да се меси в свободното договаряне. Нейната работа е да либерализира пазара на труда като премахне хилядите безумни ограничения, което е най-добрата защита и за работниците, и за работодателите.

Предоставяне на допълнителни средства за субсидирана заетост към Националния план за заетостта . (ефект -10 млн.лв.)
Твърдо не. Много вредна мярка. Допълнително се натоварва бюджета, който и без това е в критично състояние. Програмите за субсидирана заетост трябва да се закрият, защото са скъпи и неефективни.

Повишаване мобилността на работната сила чрез създаване от държавата и социалните партньори на система за наблюдение и разпределение на квалифицирани работници и служители на секторно или териториално ниво.
Твърдо не. Това са нови разходи за ненужни дейности. Мобилност има при свободен пазар. Ако няма мобилност, то причината е, че държавата пречи на гъвкавостта на пазара, а не че не наблюдава и не разпределя работниците.

В случаи, при които работодателят възлага временно извършването на друга работа в същото или друго предприятие, временно, до края на 2011 г. да се увеличи срокът от 45 дни на 90 дни в рамките на една календарна година. За периода след 45-ия ден е необходимо съгласие на работника.
Не е работа на държавата да се бърка в свободното договаряне между работника и работодателя.

Ограничаване на достъпа до пазара на труда на работници от трети страни, с изключение на високо квалифицираните.
Твърдо не. Всякакви ограничения върху свободното движение на хора е вредно за икономиката, респективно за хората.

Създаване на механизми за намиране на първа заетост на младежи, завършващи образование чрез ОП „РЧР”.
Има един основен механизъм - свободно договаряне.

Въвеждане на законова регулация, гарантираща лоялна конкуренция и недопускане изкривяване на пазара чрез оказване на монополен натиск върху доставчиците на стоки и услуги, по примера на страни-членки на ЕС.
Всякакви проблеми на конкуренцията се решават с разбиването на монополите и свободното влизане на нови играчи на пазарите. Антимонополните институции повече вредят отколкото помагат на конкуренцията.

Обстоен преглед на предприятията, застрашени от затваряне, поради несъответствие с екологични изисквания на ЕС и разработване на мерки за допустима държавна подкрепа.
Твърдо не. Действа утежняващо на бюджета. И най-важното, не е редно печалбите да отиват в собствениците, а загубите да се понасят от всички данъкоплатци.

Събиране от НАП на отчетна информация за неизплатените трудови възнаграждения и предоставяне на обобщени тримесечни данни по икономически дейности, региони и на национално ниво.
Информацията би била интересна за анализиране.

Използване правото на министъра на труда и социалната политика да разпростира действието на браншовите колективни трудови договори на базата на предварително постигнат консенсус в рамките на отрасловите съвети за тристранно сътрудничество. Паралелно с това да се изработят критерии за представителност на браншовите и отраслови работодателски организации.
Крайно време е да се сложи край на т.нар. тристранно договаряне между правителството, синдикатите и работодателите. Аз например не се чувствам представен от никоя от страните. Не може няколко организации да монополизират дебата и да се договарят по въпроси, които касаят всички. Подобно договаряне е абсурдно и не случайно води до абсурди като този документ с 60 мерки.

(Илюстрация: kedy, sxc.hu)

Много песимизъм и малко възможности

Не се доверявам напълно на проучванията на НСИ за стопанската конюнктура (защото не съм убеден, че всички анкетирани отговарят напълно коректно на зададените въпроси), но ето какво ми направи впечатление в мартенските данни:

Няма много оптимизъм. Общият показател на бизнес климата се влошава, въпреки, че е малко над най-ниските стойности, достигнати в края на 2009 г. Най-песимистични са търговците на дребно, а единствено в услугите има повече оптимизъм.

Драмите в някои сектори продължават, но се откриват възможности в услугите. Ще има още съкращения в промишлеността и строителството, но се очаква увеличение на заетите в сектора на услугите.

Частичното погасяване на дълговете на държавата към бизнеса по обществени поръчки вече дава резултати. Вижда се известно намаление на броя на клиентите със закъснели плащания в строителството.

Време ли е за покупка на ново строителство? Ако се вярва на анкетираните, вече е време да се мисли за покупка. Над 82% от мениджърите в строителството смятат, че цените ще се запазят през следващите 3 месеца. Аз обаче се съмнявам, че дъното е стигнато.

Цените по магазините обаче може би са стигнали дъното и май е време за пролетно пазаруване. Увеличава се делът на търговските предприемачи, които очакват по-високи цени през следващите три месеца.

Природният газ ни е скъп

Разнообразяването на източниците на природен газ в България е важно не само защото Русия може да спре кранчето заради спор с Украйна, или защото Путин изведнъж може да реши да накаже България за прозападната й ориентация. Повече източници и повече доставчици ще направят пазара по-конкурентен и ще натискат цената надолу.

Точно обратното се случва в България. При това дори по време на управлението на правителството на Сергей Станишев, което уж сключваше много изгодни сделки заради топлите си отношения с Русия. По данни на Евростат страната е на първо място в ЕС по скок на цените през първото полугодие на 2009 г. спрямо същия период на 2008 г. - 53% за индустрията и 33% за домакинствата. Така България отива в средата на графиката по цени на газа сред страните от ЕС. А по съпоставими цени българските домакинства плащат най-скъпия газ в Европа - с 20% повече от Швеция, която ни следва, с 63% повече от Германия и с почти два пъти и половина повече от Люксембург, която е с най-евтиния газ по съпоставими цени.

И въпреки това "Булгаргаз" иска отново да качва цените - с 26%. Защото според изпълнителния директор на държавната компания Димитър Гогов "до края на годината цените, на които компанията купува горивото, ще се увеличават".

А правителството на Бойко Борисов вместо да търси пазарни механизми за падане на цените обмисля социалистически схеми за замразяването им и прехвърляне на тежестта към бюджета, тоест данъкоплатците, чрез капитализиране на държавния енергиен холдинг.