Това, което се случва във Вегас...

За трите дни в Лас Вегас десетки пъти чух, че "това, което се случва във Вегас, си остава във Вегас". За да го разбере обаче, човек трябва да познава САЩ не само от филмите. Например, да знае, че в повечето щати много от "пороците" - като хазарт, проституция, стриптийз и пушене в обществени сгради - са забранени. Оттам за американците Вегас е символ на пълната свобода, включително свободата да се отдадеш на всякакви пороци и да се освиниш без да имаш проблем със закона. Имаш си и морално извинение - ти си в Лас Вегас, градът на греха. Простено ти е да загубиш на хазарт спестяванията си, да се напиеш/дрогираш и да се влачиш по улиците, да обарваш жени и мъже от шоу програмите, да участваш в оргии. И когато се прибереш вкъщи, всичко си върви постаро му. "Случилото се" във Вегас, тоест това, което си правил във Вегас, си остава там, сякаш не се е случвало.

Без да претендирам, че съм опознал Вегас за толкова кратко време, ще ви представя как аз го видях.

Когато IBM ме поканиха на годишната конференция IBM Impact 2013 се изненадах, че е във Вегас. Стори ми се страхотна, но екзотична идея. Там разбрах, че всъщност Вегас е мястото за конференции в САЩ. Оказа се, че огромна част от бизнеса на града е конферентния туризъм. Изведнъж осъзнах колко жалки са дългогодишните напъни в България да се развива този тип туризъм.

Част от сцената на IBM Impact 2013

В България доста хора организират събития и имат самочувствието, че са добри професионалисти. Конференцията на IBM може да ги доведе до тежка депресия със своите мащаби, организация и съчетание на бизнеса с шоу. В конференцията участваха 8.5 хил. души, ползващи десетки зали с обща площ, равняваща се на няколко футболни стадиона. И всичко това заема малка част от хотел Venetian, в който едновременно се провеждаше още една конференция, а извън това имаше още хиляди гости.

Venetian

Всеки ден има една обща сесия от час и половина, след което всеки участник в зависимост от групата, в която попада - журналист, служител на IBM, дивелъпър, партньор, клиент... - и интересите си, посочени предварително, следва собствената си програма.

Носителят на Оскар Форест Уитакър

Общата сесия е невероятно съчетание на бизнес и шоу. Преди и след всяка презентация има някакво представление. Сериозната част не винаги е презентация, а и интервю. Например топ мениджър на IBM интервюира топ мениджър на Ford Motor за колите и технологиите, или актьора Форес Уитакър за важността на технологиите в обществената му дейност в проблемни точки на света.

Концерт на Matchbox 20

В конференцията имаше вградени много други събития, някои от тях бизнес, например конференцията на Forbes за лидерството, а други - развлекателни, като концерта на Matchbox Twenty, или рождения ден на IBM Pure Systems.


Обикновено когато си мислим за казино си представяме добре охранявана зала за хазарт, в която богати хора се забавляват като губят пари. Във Вегас всичко е казино и почти всички играят.

Казиното във Venetian

Казиното започва още на летището. То е на тротоара, където хиляди мексиканци ти предлагат нещо като нашите лотарийни билети (и само след ден престой искаш да минеш през тях, но те се оказват по-бързи отколкото човек може да си представи). Казиното е буквално на улицата и навсякъде, включително като седнеш на бара имаш много машини за хазарт и малко свободно място да си сложиш коктейла.

Повечето играещи не са богаташи, които не успяват да изхарчат парите си, а съвсем обикновени средни американци, които с години са спестявали парите, които губят за ден-два. Ще видите хора, които никога не сте си представяли да видите в казино, а по-скоро в баничарницата, зад гишето в общината, или на опашка за хляб.

Venetian

Отвън е непоносима жега. Но вътре може да замръзнеш ако не се движиш, например като дърпаш ръчката на "едноръките бандити". Целта сигурно е да те държат буден докато похарчиш и последния долар.

Всъщност "вътре" е трудно да се дефинира какво точно представлява. Всеки от големите хотели на практика е цял град, в който има всичко и може да си живееш в него без да излезеш. Например хотел Venetian, в който бях настанен като площ е стотици пъти площта на софийския Шератон.

Квартал вътре в един от хотелите

В много от хотелите изглежда са решили, че на хората може да им липсват улиците и небето... и са им направили цели квартали вътре в самите хотели с нарисувано небе и облаци.

Друг квартал с изкуствено небе в хотел 

Миризмата е приятна и еднаква навсякъде, където има хазарт. Идеята вероятно е подсъзнателно да кажат на склонните към хазарт да почват да играят.

Моите деца вече знаят, че от САЩ се идва с много подаръци. Из хотелите във Вегас има всякакви магазини, но се оказа, че няма такива за детски играчки. Това не може да е случайно. Изглежда инвеститорите не искат да карат "грешниците" да се чувстват виновни и се опитват да не им напомнят за децата им, които без да подозират току що са загубили заделените пари за колеж. Намерих магазин за детски играчки чак на летището.

Аз сигурно съм един от малкото посетили Вегас, които не са похарчили и долар за хазарт. Просто съм учил теорията на вероятностите и не виждам нищо забавно в това да си хвърлям парите.

Caesars Palace

Париж в Лас Вегас

Много от големите хотелски комплекси са тематични. Например моята стая и конференцията бяха във Venetian, където подразбирате, че стилът е венециански. Срещу него по диагонал е Caesars Palace в римски стил. Можете да видите Париж и Ню Йорк с някои от емблемите им като Айфеловата кула, Статуята на Свободата, Бруклин бридж и известни небостъргачи, както и Монте Карло, Дисниленд, Египет.

Дисниленд в Лас Вегас

Ню Йорк в Лас Вегас

Монте Карло в Лас Вегас

Caesars Palace през деня

Барът на Бъгси Сийгъл във Фламинго

Първото казино във Вегас - Фламинго

Фламинго, както вероятно знаете от книгите и филмите, е първата сграда във Вегас, построена буквално в пустинята. Казиното е завършено през 1946 г. от Бъгси Сийгъл и финансирано с пари на мафията. Сийгъл е харизматичен, но безмилостен убиец от фамилията Дженовезе и приятел с най-влиятелните лица от коза ностра, като Лъки Лучиано, Майер Лански, Франк Костело. Разходите за казиното обаче стигат неочаквано големи размери, партньорите му започват да го подозират в злоупотреби, а бизнесът не тръгва добре и една година по-късно Сийгъл е убит от своите приятели.

Във Вегас е трудно да следваш свой маршрут. Някой е измислил точно откъде да минеш. Например както си вървиш по тротоара, той свършва и трябва да минеш през казино, дълго 200-300 метра. Навсякъде е пълно с указателни табели. Често единствено от тях разбираш, че си напуснал един хотелски комплекс и вече си в друг.

Bellagio - казиното от филма "Бандата на Оушън"

Всеки от големите хотели си има собствено шоу тип Сирк дю Солей. Най-известно е шоуто "О" в Bellagio, което сравняват с шоуто при откриване на Олимпиада. За съжаление, то почиваше точно в двата дни, в които можех да го посетя. За друго известно шоу, Le Reve в Wynn, нямаше останали билети. Бях чул, че което и шоу в големите хотели да посетиш няма да сбъркаш.

Хотел Ню Йорк - Ню Йорк

Така попаднах на шоуто Zumanity в хотел New York - New York. Имало как да се объркаш. При това при цена на билет над 100 долара. Представете си еротично шоу за феодални селяни. Пошло, с просташки сексуални шеги с южноамерикански и френски акцент и полуголи артисти - "секси" джудже, травестити, неуспели балерини и две 200-килограмови мексикански близначки, които в началото раздават ягоди на публиката от първите редове и умишлено си навират огромните задници и гърди в лицата на случайно подбрани хора от публиката. Бях много щастлив, че отказах предложените ни на касата билети за втори ред, където се случваше този екшън. Най-странното е, че около хилядата зрители в пълната зала истински се забавляваха.

Не ми се наложи да обменям валута. Нито долар. Всичко може да се плати с кредитна карта, дори таксито, като, естествено има опция за бакшиш, започващ от 20%. В такситата постоянно текат реклами със специфичен монотонен глас, който сякаш има за цел да ви хипнотизира и изпрати в някое конкретно казино, шоу или стриптийз.

Партера на Venetian

Във Вегас всичко е впечатляващо мащабно- сградите, партерите, коридорите, конференциите, фонтаните, градините, коктейлите, порциите, дори хотелските стаи (особено в сравнение с тези в градове като Ню Йорк и Сан Франциско).

Рецепцията на 12-ти етаж, където беше моята стая

Коридорът (стаята ми е зад вратата вдясно)

Моята (самостоятелна) стая във Venetian 

Банята

Фонтанът пред Bellagio (който е вдясно)

Част от зимната градина в един от хотелите

Летището е необичайно близо до казината. От самото летище добре се вижда основния булевард с хотелските комплекси. Пет минути след като излетите вече сте над пустинята. В самия Вегас единственият знак, че сте в пустиня е жегата и бързото напукване на устните.

И накрая, най-важното. Каквото и да ви разказват за Лас Вегас, той ще ви изненада. Това без съмнение е едно от чудесата на света. И трябва да се види.

Какво научих на конференцията на IBM и от интервютата, които взех от топ мениджъри в компанията, ще можете да прочетете в някой от следващите броеве на Forbes България.

И посланикът на САЩ май разбра, че думата на Бойко Борисов не тежи

Правителството на САЩ е сред най-големите поддръжници на правителството на ГЕРБ. На пръв поглед изглежда странно, че официалните власти на САЩ подкрепят некадърното пожарникарско управление на премиера Бойко Борисов, което ни води към пропастта. Но американското правителство, естествено, се интересува от своите интереси, а не от благоденствието на българите. Още преди да поеме властта Борисов обеща, че ще спре големите руски проекти. Това няма как да не зарадва американските политици. Другата причината за любовта им към "българския Уго Чавес" е същата, поради която правителството изпусна от контрол държавния бюджет. Бойко Борисов не може да казва не. Още повече, когато става дума за политици от мощни държави като САЩ. Той е готов да казва да на всичко, което те поискат, дори да е свързано с прикриване на престъпления. Това, което сега американските политици са на път да разберат е, че Борисов не може да каже не и на Русия:

Уорлик изрази опасения дали обявените от премиера Бойко Борисов планове за намиране на стратегически инвеститор за АЕЦ "Белене" и икономическа обоснованост на проекта ще се изпълнят. Преди ден Борисов каза, че финансовият министър Симеон Дянков трябва да намери до септември 280 млн. евро, за да плати България за първия реактор на централата. Уорлик обаче обяви, че очаква от Борисов да изпълни обещанието си, че "ще има продължение на "Белене" само ако се намери сериозен международен инвеститор и само ако е икономически обоснован". "Бих бил изненадан, ако са взети някакви решения, които да противоречат на това, което премиерът вече е казал по отношение на този проект", каза още Уорлик.

Правителството още от първия си ден говори като Маргарет Тачър, а действа като Уго Чавес - за бюджета, данъците, еврозоната, бизнес средата, реформите... Посланикът на САЩ Джеймс Уорлик доста закъсня със своите опасения. Преди да похвалиш едно управление първо трябва да видиш какво прави, защото иначе олекваш и дори ставаш смешен. А накрая се изненадваш.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Снимка: посолство на САЩ

Икономика на марихуаната II

Веднага след като пуснах "Икономика на марихуаната" открих в "Ню Йорк Таймс" обширен текст под заглавие "Когато капитализмът срещне канабиса" за легалния бизнес с марихуана в Колорадо (тук има интересно видео по темата). Ето подбрани части от текста:

Един от най-странните експерименти в новата история на американския капитализъм се развива в Рокис: първият опит в страната за пълна регулация, лицинзиране и облагане на търговията с марихуана с цел печалба. В Калифорния собствениците на аптеки за медицинска марихуана работят без печалба, но пионерите на канабиса в Колоради са свободни да пълнят джобовете колкото могат, стига да спазват регулациите.

Производителите на трева, свикнали единствено на кешови транзакции, са шокирани когато им плащат с чекове и им искат касова бележка.

Уловката е, че има много правила, а още повече се очакват в следващите няколко месеца.

В Колорадо, където конституционна поправка легализираща медицинската марихуана беше приета през 2000 г., се появиха стотици специализирани аптеки и се оказа, че стряскащ брой граждани имат "остра болка", най-популярното от осем състояние, които могат да се лекуват легално с едно време демонизираната трева.

Над 80 хил. души тук сега имат сертификати за медицинска марихуана, които са по същество рецепти, а в продължение на месеци нови желаещи се записват с темп от около 1000 човека дневно.

Американците харчат около 25 млрд. долара годишно за марихуана според икономиста от Харвард Джефри Мирон, което дава известна идея за популарността на този наркотик [това прави средно по над 80 долара годишно на американец за марихуана].

Говорител на Националната организация за реформата на законите за марихуана казва, че хедж фондове и компании за финансови услуги започват да звънят наоколо и да душат за възможности за бизнес.

Най-добрите аптеки в Баулдър показват техните продукти в стъклени витрини като в магазини за бижута или скъпи пекарни. На хората зад тези витрини им харесва да се възприемат като сомелиери, въпреки че имената на сортовете за продажба никога не могат да се сбъркат с шардоне: "Балонена дъвка", "Кисел куш" [Hindu Kush e планинска верига в Афганистан], "Дар от бога", "Пурпурния цвят на дядо" и "Син скункс".

"Това ще ви изстреля за лупинг", казва Майкъл Белигам, собственик на аптека за медицинска марихуана в Баулдър, който държи буркан с "Джак Изкормвача", един от повече от дузината видове, които продава. "Много е сериозно, много силно, отива директно във вашия мозък".

Някои собственици на аптеки отказаха интервюта. Много от тях все още се опитват да свикнат с идеята, че това, което правят е легално.

Марихуаната произведение на изкуството е плътна и глинеста и се дава в екзотични форми на трева и лавандула - като рошав килим, направен в джунгла. Повечето клиенти купуват по грам или два при посещение, а много аптеки предлагат карти за лоялни клиенти - купете много и вземете известно количество безплатно. Ако пушенето не ви харесва, има много трева за ядене, като бисквити, фъдж, масло, шоколад, мъфин, кафе и сладолед.

Един паунд [454 грама] марихуана може да се продаде на дребно за между 5.5 хил. долара и 7.5 хил. долара. Да се купи това количество на едро ще струва около 4 хил. долара. Отгледайте я сам и същият паунд ще струва само 750-1000 долара.

Медицинските измерения на тази индустрия изглеждат във вечно напрежение с нейните корени. Всички служители на специализираните аптеки звучат напълно искрени за здравните ползи от марихуаната и всеки си има историйка за един възрастен човек, чиято хронична болка на гърба е изчезнала, когато е бил запознат с лечебната сила на "Киселия дизел".

Съдейки от трите дни на посещения в една дузина места, специализираните аптеки се посещават основно от хора на възраст от 20 до 30 години. И когато ги попитате, всички те казват, че имат болест - безсъние, менструални болки, или цяла гама от болезнено звучащи костни проблеми.

Малък брой лекари одобряват повечето от сертификатите и д-р Боланд е един от най-плодовитите от всички тях. Само за една година работейки три дни седмично в Relaxed Clarity, той е видял 7 хил. пациенти, всеки от които е платил средно 150 долара за посещение. Той вади калкулатор и прави бърза сметка. Това е повече от 1 млн. долара за 12 месеца.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Илюстрация: Mateusz Atroszko, sxc.hu

Икономика на марихуаната

Аз съм от поколението, което почти не е виждало и опитвало марихуана, но пазарът на марихуана и споровете около нейното легализиране винаги са ми били интересни.

Цената на марихуаната в Калифорния, където е центърът на индустрията, се качва. Тази информация се потвърждава и от мои източници в щата. Икономистите без проблем посочват причините:

1. Повечето от марихуаната се отглежда в къщи, което изисква използването на много електричество.
2. Цената на елекричеството и цената на дизеловото гориво, нужно за генераторите при външно отглеждане, са се увеличили.

В момента в Калифорния марихуаната се продава легално за медицински цели. Според моите източници от Сан Франциско легалната трева е с много по-високо качество и два пъти по-ниска цена, но достъпът до нея е силно ограничен.

През ноември обаче в щата ще се проведе референдум за легализиране и данъчно облагане на марихуаната. Сред основните причини да се стигне до него е тежкото финансово състояние, до което бившият "терминатор" и сегашен губернатор Алнолд Шварценегер докара щата и големите приходи, които се очакват от облагането на марихуаната. "Ще я легализират, защото щатът е почти фалирал и имат нужда от приходи", прогнозира моят източник. Интересният въпрос, който си задават от Freakonomics е какво ще стане с цената на марихуаната след ноември, ако тя бъде легализирана:

Кривата на търсенето ще се премести, което ще вдига цените още повече. Но на хората ще им бъде разрешено да си отглеждат сами малки количества, което би трябвало да държи цените ниски. А ако местните власти разрешат (облагано с данъци) разпространение от производителите, това ще увеличи предлагането ужасно много. Не е ясно какво ще се случи.

Моят източник допълва, че цената ще зависи и от размера на данъчната ставка, с която се облага марихуаната. Във всички случаи ще ми бъде интересно да разбера как ще реагира пазарът на новите условия. Затова ще продължа да следя темата и в края на годината ще ви информирам какво се случва.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Илюстрация: Mateusz Atroszko, sxc.hu

Азиатските милионери надминаха по богатство европейските. Следват американските

Американският икономист Гари Бекър каза наскоро следното:

"С отминаването на кризата, нова световна икономика ще започне да изплува с много по-централна роля на Азия. Центърът на икономическата гравитация постепенно се мести към Азия."

Поредното доказателство за думите на Бекър е налице:

За първи път азиатските милионери имат повече пари от европейските според нов доклад. Азиатците с нетни активи над 1 млн. долара имат общо 9.7 трилиона долара, в сравнение с 9.5 трилиона долара при европейците. Американските милионери имат 10.7 трилиона долара.

Ето още интересни данни за милионерите по света:

В Индия броят на милионерите се е увеличил с 51% за миналата година до 127 хил. души.

Осем от десетте най-бързо растящи популации от милионери са в Азия.

Богатството остава силно концентрирано в три страни: САЩ, Япония и Германия, в които живеят само около 8% от хората, но 54% от милионерите по света.

Въпреки че световната икономика се сви миналата година, броят на милионерите се е увеличил със 17%.

По-малко от 1% от всички милионери имат 30 млн. долара или повече. Но тази група контролира 36% от богатството на милионерите по света.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Илюстрация: barunpatro, sxc.hu

Защо Рейгън успя, а Обама няма да успее?

Общото между Роналд Рейгън и Барак Обама според Стивън Хейуард, биографът на Роналд Рейгън, е, че и двамата са дошли с ясен план за големи дългосрочни промени в икономиката. Хейуард посочва и няколко разлики, сред които според мен има една съществена. Рейгън е имал основна тема - да свали тежестта на държавата от хората - и не се е срамувал да повтаря това постоянно. В синхрон с тази тема е провеждал и своите политики, например е дерегулирал пазарите и е направил данъчното облагане много по-плоско и ниско. Хейуард казва, че Обама още не е намерил толкова силна тема, към която да се придържа. Според мен обаче данъчните промени (обратни на оплоскостяването) и здравната реформа (която увеличава ролята на държавата) на Обама показват, че той се придържа към точно обратната тема - държавата да тежи повече на хората. Но не го е казал ясно, вероятно защото би изгубил много избиратели. Това обаче няма да му помогне да стане успешен президент, защото макар и неизразена, темата му е фундаментално грешна.
Източник: Pete Souza, Wikipedia

И държавата не вярва на народа

Благодарение на проф. Грег Манкю стигнах до любопитно социологическо проучване в САЩ, според което не само преобладаващата част от народа не вярва на държавата, но и преобладаващата част от държавата не вярва много на народа. Проучването сред служители на съдебната, законодателната и изпълнителната власт показва, че 90% от анкетираните се чувстват разочаровани от народа. Според тях гражданите са мързеливи, некомпетентни и напълно им липсва предвидливост. От попитаните 100 сенатори 84 вярват, че народът не може да взима правилни решения, а 79 - че американците не са квалифицирани за тяхната работа. Сенаторът Джим Бънинг казва, че не би повярвал на никой, който е гласувал за него и го е вкарал в Сената. Социолозите обясняват данните и с това, че не може да имаш доверие на народ, на който любимото телевизионно шоу е "Американски идол".

Снимка: harrykeely, sxc.hu

Китай, САЩ и Европа в глобалната икономика

До десетилетие Китай може отново да доминира глобалната икономика. През 1820 г. китайската икономика е представлявала около една трета от световната икономика. Оттогава делът й постоянно пада до средата на XX в., когато стига 4-5%. Но започва бързо да расте в края на 70-те години на миналия век, когато страната започва да си взаимодейства повече с останалия свят, за да стигне през 2001 г. над 12% с ясно изразена тенденция нагоре.

Делът на САЩ в световната икономика достига 36% в средата на миналия век, след което пада до 1980 г. и оттогава се стабилизира на нива около 22%.

Европа тръгва от 27% през 1820 г., стига до 39% в началото на XX в., пада до една четвърт до края на Втората световна войта, до 1963 г. расте бързо до 31%, след което стремително и постоянно пада до около 22% с ясна тенденция да продължи да пада.
Илюстрация: sateda, sxc.hu

ДДС в САЩ?

Икономистът Гари Бекър е по-скоро против въвеждането на ДДС в САЩ (в момента там има дебат дали данъкът върху оборота да се замени с ДДС). Основният му аргумент е, че ДДС е... много по-ефективен от другите данъци и това стимулира правителствата да го вдигат, което води до по-голяма държава.