Показват се публикациите с етикет правителство. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет правителство. Показване на всички публикации

7 март 2013 г.

Какво е важно сега, за да не "пробием" дъното



В интервюто с Диана Янкулова по радио Хоризонт успях да кажа само част от това, което исках, поради ограниченото време. Но тук представям пълния разказ.

България в момента има нужда от стабилност, доверие и здрав разум. Ключова за това е президентската институция. Президентът Росен Плевнелиев се опитва да вкара някакъв разум в публичния дебат, но, за съжаление, не излъчва достатъчно стабилност и доверие, а по-скоро виждаме сигнали за паника. Това, разбира се, не е изненадващо предвид незавидното му досегашно положение на подчинен на всемогъщия Бойко Борисов.

Конфронтацията с президента може би е полезна на политическите партии, които нямат изгода от силно правителство, но е вредна за обществото.

Задачата на президента е тежка. Затова е важно в тези нажежени времена всички разумни българи, независимо дали харесваме президента Росен Плевнелиев или не, да го подкрепим в усилията му да състави силно правителство, което стъпва на здравия разум и излъчва стабилност и доверие.

Съгласен съм с Божидар Данев от БСК, че министрите не трябва да са политически обвързани. Според мен трябва да се търсят не експерти от министерствата, а топ мениджъри от бизнеса и организациите с идеална цел. Представям си министрите като високообразовани хора с чисто минало, които могат да поемат отговорност, могат да управляват процеси и хора и биха жертвали три месеца от живота си заради децата си, близките си, приятелите си и цялото общество. Особено важни са три позиции: премиер, министър на вътрешните работи и финансов министър.

Напълно подкрепям предложението на г-н Данев да се намали правителството до 10 министерства, но смятам, че това не трябва да важи за служебното правителство, защото ще предизвика допълнителна работа и объркване в момент, когато и без това ще бъде твърде напрегнато за новите министри.

Важно е не само кои са министрите, но и какви задачи си поставят. Отново, в основата е стабилността и доверието. За целта трябва да има финансова дисциплина и максимална прозрачност на случващото се в държавата. Финансовият министър трябва да гарантира стабилността на приходите и да държи здраво контрола върху разходите.

Важно е вече да загърбим емоциите и да върнем дебата към корена на проблема - икономиката. Хората са недоволни, защото нямат работа и доходите им са ниски. А причината е лошата среда за бизнес.

Важно е да си кажем, че автентичният бизнес в България днес е безмилостно мачкан. Той е роб на държавата - на българските политици и чиновници. Хората от почтения бизнес, които създават блага, работни места и плащат данъците, са оковани във вериги и рекетирани безскрупулно от държавата. Автентичният български бизнес е мачкан и от монополите.

Важно е предприемачите да бъдат свободни да осъществяват мечтите си, за да дърпат развитието на цялото общество - да има работа, високи доходи, пари за финансиране на образованието, сигурноста, отбраната, решаването на спорове и останалите важни публични дейности.

Важно е да осъзнаем вредността на думи и изрази като "национализация", "чужденците вън", "разпускане на партиите", "разпускане на бюджетните разходи", които ще ни направят по-бедни отколкото сме сега, и да се фокусираме върху "финансова дисциплина", "децентрализация", "демонополизация", "конкуренция", "свободна икономика", "свободно договаряне на трудовия пазар", "дерегулация", "електронно правителство", "прозрачност", "приватизация", "структурни реформи", "ниски данъци", "избори за съдии, прокурори и шерифи", "диверсификация на енергийните източници".

Иначе рискуваме емпирично да разберем, че сега не сме на дъното и всъщност няма дъно.

14 август 2010 г.

Още колко убити са нужни, за да се легализират наркотиците?


Поредната престрелка между армията и наркомафията в Мексико вчера завърши с 11 убити:
Нарковойната в Мексико е отнела живота на над 28 000 души от встъпването в длъжност на президента Фелипе Калдерон през декември 2006 г.

През последните седмици политици и бившият президент Висенте Фокс излязоха с екзотичното предложение наркотърговията да се узакони, за да паднат цените и незаконната търговия да стане по-малко печеливша.
Легилизирането на наркотиците съвсем не е екзотична идея. От много години разумните сили по света настояват за това. Например британският The Economist периодично излиза с големи статии в подкрепа на легализацията. Анализизът на изданието показва, че загубите от забраната са много по-големи от ползите.

Забраната на наркотиците създава престъпност и води до война, която няма край. Защото докато има търсене на наркотици ще има предлагане независимо от всичко. Това го доказва и практиката. И в най-добрия случай държавата ще "овладее" наркопазара, както в САЩ и Великобритания например. Но тогава има срастване между държавата и престъпността, което виждаме в България и знаем от опит, че също не е добро решение.

Ако някой е решил да се самоубие, независимо дали с наркотици, или с автомобил, или като скочи от високо, или като се удави в алкохол, той не може да бъде спрян със забрана. Вместо да се опитват да ограничават предлагането на наркотици, което доказано не работи, правителствата трябва да се фокусират към ограничаване на търсенето, например чрез образование и информационни кампании.

Легализирането на наркотиците не е идеалното решение. Но няма по-добро.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.
Илюстрация: Mateusz Atroszko, sxc.hu

6 август 2010 г.

(Р)еволюцията на икономическите обещания на ГЕРБ


Отчетът на правителството на Бойко Борисов за едногодишното управление не се различава от отчетите на правителството на Сергей Станишев. Пълен е с очевидни лъжи и манипулации. По-интересно е как се променят икономическите цели на правителството спрямо обещаното преди година:

Нова цел: Запазване на данъците на сегашното ниво.
Обещано преди година: Намаляване на данъците (например осигуровките с пет пункта и ДДС с два пункта).

Нова цел: Запазване на бюджетният дефицит до 3% от БВП.
Обещано преди година: Балансиран бюджет (приоритетна цел).

Нова цел: Продължаване на подготовката на страната за членство в Еврозоната.
Обещано преди година: Влизане в предверието на еврозоната (ERM II) до есента на 2009 г. и в самата еврозона до края на мандата (приоритетна цел).

Нова цел: Изпълнение на мерките и дейностите, заложени в Пътната карта за изграждане на газопровода Южен поток.
Обещано преди година: Излизане на България от проекта "Южен поток".

Нова цел: Преструктуриране на проекта „Белене” с оглед повишаване на неговата атрактивност за балкански и европейски инвеститори. Избор на консултант и стратегически инвеститор за изграждането на АЕЦ „Белене”.
Обещано преди година: Прекратяване на проекта АЕЦ "Белене".

Нова цел: Подготовка за въвеждане на „трети стълб” на здравното осигуряване и подготовка за преминаване към финансиране на болничната помощ от клинични пътеки към диагностично-свързани групи.
Обещано преди година: Демонополизиране на здравната каса

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Снимка: Снимка: kaladan, flickr

30 юли 2010 г.

Топ 10 на икономическите успехи на правителството


След топ 20 на икономическите гафове на правителството на Бойко Борисов се опитах да сложа розовите очила и да направя топ 20 на икономическите му успехи, за да има някакъв баланс. С голяма мъка ги докарах до 10, при това повечето не са реални успехи, а опити за положителна промяна, които според мен заслужават да бъдат насърчени:

1. Успешните търгове, проведени от министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев, за изграждане на автомагистрала "Тракия".

2. Прекратяването на скандалните "заменки" на гори.

3. Опитът на финансовия министър Симеон Дянков да не вдига данъците и осигуровките.

4. Опитът на Симеон Дянков да направи административна реформа и свиване на заетите в публичната сфера.

5. Опитът на министърът на образованието Сергий Игнатов да реформира БАН и висшето образование, за които пазарната икономика още не е дошла.

6. Опитът на Сергей Игнатов да приложи системата "парите следват ученика/студента" и при частните училища.

7. Решението на Бойко Борисов да публикува стенограмите от заседанията на правителството.

8. Опитите на икономическия министър Трайчо Трайков да увеличи прозрачността в енергетиката.

9. Уволнението на здравния министър Божидар Нанев (за съжаление, засенчено от назначаването за министър на Анна-Мария Борисова)

10. Назначаването на Томислав Дончев за министър на еврофондовете и опитите му да отпуши европейските средства за България.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Снимка: kaladan, flickr

29 юли 2010 г.

Топ 20 на икономическите гафове на кабинета Борисов


Без да претендирам за изчерпателност, това според мен са най-големите икономически гафове на правителството на Бойко Борисов в първата година от неговото управление (не са подредени по важност):

1. Превръщането на правителството в некоректен длъжник.

2. Постоянното, безотговорно и разнопосочно говорене за данъчни промени.

3. Недудачните кадрови решения в здравеопазването и провалът на заявките за здравна реформа.

4. Развихрянето на контрабандата и пълният крах на опитите да се подобри събираемостта на данъците.

5. Рекордно големите държавни разходи в условията на криза.

6. Започналата от Европейската комисия срещу България процедура за свръхдефицит, след като правителството не изпълни основната си цел да поддържа балансиран бюджет и изпусна бюджета от контрол.

7. Опитът на правителството да влезе в предверието на еврозоната (ERM II) като манипулира данните за бюджета.

8. С неразумната си бюджетна политика правителството само си тръшна вратата за еврозоната точно преди да получи зелена светлина и така не изпълни другата си основна цел - бързо въвеждане на еврото.

9. Опитът за прехвърляне на вината за проблемите с бюджета и влизането в еврозоната на предишното правителство.

10. Некадърната антикризисна програма на правителството, която се оказа прокризисна.

11. Въпреки намалените данъчни приходи, правителството актуализира бюджета като увеличи разходите, вместо да ги намали.

12. Инвестирането в спортна зала, "български Лувър" и картини на Пикасо по време на рецесия и бюджетна криза.

13. Постоянните прогнози на финансовия министър Симеон Дянков, които не се сбъдват.

14. Свръхоптимистичният бюджет за 2011 г., който създава допълнителна несигурност.

15. Постоянните промени на правителствените позиции за големите руски проекти в България.

16. Около половината пари на държавните предприятия се оказаха в една относително малка банка.

17. "Респектирането" на чуждестранните инвеститори с акции на специални служби и заплахи за национализация и изгонване.

18. Опитът да се ограничи правото на собствениците да се разпореждат свободно с притежаваната земеделска земя.

19. Постоянно отлагащите се и смекчаващи се намерения за пенсионна реформа.

20. Източването на доходите от управлението на сребърния фонд за пенсии и постоянните опити от него да се отклонят приходите от приватизация.

Най-общо, оказа се, че икономически правителството не е дясно. Но не е и ляво. Просто е поредното некадърно правителство.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

26 юли 2010 г.

Читателите на "Икономика на всичко": тройка за правителството

Анкетата за оценката на едногодишното управление на кабинета показва, че читателите на "Икономика на всичко" са силно критични към правителството на Бойко Борисов и министрите. Правителството получава среден (3.1). За сравнение, макроикономистите му дадоха оценка добър (3.5), а представителното за страната социологическо проучване на НЦИОМ показа, че оценката на населението е добър (3.8). Бойко Борисов пък си даде много добър (5).

Ето и оценките за министрите:
1. Росен Плевнелиев: 3.6
2. Николай Младенов: 3.5
3. Цветан Цветанов: 3.5
4. Мирослав Найденов: 3.3
5. Бойко Борисов: 3.2
6. Трайчо Трайков: 3
7. Симеон Дянков: 3
8. Аню Ангелов: 3
9. Сергей Игнатов: 3
10. Божидар Димитров: 3
11. Маргарита Попова: 2.9
12. Томислав Дончев: 2.9
13. Вежди Рашидов: 2.9
14. Тотю Младенов: 2.8
15. Свилен Нейков: 2.8
16. Нона Караджова: 2.7
17. Александър Цветков: 2.7
18. Анна-Мария Борисова: 2.6

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

21 юли 2010 г.

ТОПИК: оценки на правителството и кой на кого тежи

Днес стартирам проекта ТОПИК (Тенденции, Оценки и Прогнози на ИКономистите). Информация за него (кой участва, какво включва, как се изчисляват резултатите и т.н.) можете да намерите тук. Започвам с оценките на макроикономистите за едногодишното управление на правителството.

Правителство: добър 3.5
Министри:
1. Росен Плевнелиев: много добър 5.1
2. Томислав Дончев: много добър 4.7
3. Цветан Цветанов: много добър 4.7
4. Сергей Игнатов: много добър 4.6
5. Николай Младенов: много добър 4.5
6. Симеон Дянков: добър 4.4
7. Нона Караджова: добър 4
8. Трайчо Трайков: добър 3.9
9. Маргарита Попова: добър 3.8
10. Бойко Борисов: добър 3.7
11. Анна-Мария Борисова: задоволителен 3.3
12. Аню Ангелов: задоволителен 3.3
13. Тотю Младенов: задоволителен 3.1
14. Александър Цветков: задоволителен 3
15. Вежди Рашидов: задоволителен 3
16. Мирослав Найденов: задоволителен 2.8
17. Свилен Нейков: задоволителен 2.8
18. Божидар Димитров: задоволителен 2.7

Ето и моите коментари по резултатите.

Оценката на макроикономистите за едногодишната работа на правителството е по-ниска от тази на населението в представителното проучване на НЦИОМ (3.8) и доста по-ниска от тази, която си даде премиера Бойко Борисов (5).

Най-високи оценки получават министрите, които правят или се опитват да правят реформи. Най-ниски оценки получават министрите, които отлагат реформите и министрите в министерства, които трябва да бъдат закрити.

Ако приемем, че задоволителната оценка означава лошо справяне със задълженията, то според икономистите Борисов трябва да уволни (или съкрати) осем министри.

Бойко Борисов съвсем заслужено получава по-ниска оценка от повечето му министри.

Макроикономистите опровергават мита, че Бойко Борисов е отличен премиер със слаб икономически екип. Оказва се, че не икономическите министри тежат на Борисов, а Борисов тежи на икономическите министри.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

20 юли 2010 г.

Какво ни държи на дъното?

Ако се чудите защо рецесията на Запад отмина преди година, а България е още в криза, вижте последните новини.

По всичко изглежда, че България ще плати скъпо за "ниската" цена на газа от Русия. Непрозрачните преговори не позволяват да разберем подробности, но навяват на мрачни мисли.

Напредъкът в усвояването на фондовете на ЕС е символичен. Надеждите, че европейските пари ще ни изтеглят от кризата се оказват напразни.

България вече спазва само един от маастрихтските критерии, а доскоро отговаряше на всички без един. От гледна точка на инвеститорите това означава висок риск и ниско доверие. Резултатът е висока безработица и ниски доходи.

Съдебната система продължава да не работи, въпреки развихрилата се полицейщина. Още по-актуален става въпроса кой ще ни пази от тези, които ни пазят.

Правителството е зациклило с реформите. Говори дясно, а действа ляво. Резултатът е прахосване на държавни пари, лоша администрация, нестабилна пенсионна система, некачествени образователни и здравни услуги.

Правителството не спира да изпраща противоречиви сигнали за промяна на данъците. Така то убива положителните ефекти от относително ниското облагане.

Единствените положителни новини са свързани с нереализирането на някои вредни идеи на управляващите, например ограниченията при продажба на земеделска земя.

Така не се излиза от криза, а се седи на дъното.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Илюстрация: rore_d, sxc.hu

9 юли 2010 г.

И чуждестранните анализатори критикуват икономическата политика на Борисов

От доста време българските макроикономисти сигнализират, че правителството на Бойко Борисов действа неадекватно. Това вече се вижда и от чуждестранните анализатори:
В деня, в който парламентът в София приемаше първата актуализация на бюджет от времето на Жан Виденов насам, авторитетният Виенски институт за международни икономически изследвания (WIIW) произнесе тежка присъда за досегашните действия на кабинета.

Те са погрешни, обещанията за стриктна данъчна политика са заменени с "разточително популистко харчене" в комбинация с прекалено задържане на плащанията към фирми, заради което се е задълбочил и удължил ефектът от глобалната криза в страната.

Ако грешната макроикономическа политика на България продължи, не може да се изключи ново влошаване на икономическата ситуация в страната, предупреждава докладът, цитиран от радио "Дойче веле".

В него [анализът] те [анализаторите] определят като относително добро здравето на българската икономика преди избухването на глобалната криза и смятат, че причините за сегашното й тежко състояние трябва да се търсят предимно вътре в страната.

Критиките са насочени към липсата на смислена стратегия и политика за справяне с кризата. Задържането на бюджетни плащания по държавни поръчки е предизвикало прекалено силно охлаждане на икономиката и е подкопало доверието на инвеститорите, обясняват от WIIW.
Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Илюстрация: kedy, sxc.hu

8 юли 2010 г.

И посланикът на САЩ май разбра, че думата на Бойко Борисов не тежи

Правителството на САЩ е сред най-големите поддръжници на правителството на ГЕРБ. На пръв поглед изглежда странно, че официалните власти на САЩ подкрепят некадърното пожарникарско управление на премиера Бойко Борисов, което ни води към пропастта. Но американското правителство, естествено, се интересува от своите интереси, а не от благоденствието на българите. Още преди да поеме властта Борисов обеща, че ще спре големите руски проекти. Това няма как да не зарадва американските политици. Другата причината за любовта им към "българския Уго Чавес" е същата, поради която правителството изпусна от контрол държавния бюджет. Бойко Борисов не може да казва не. Още повече, когато става дума за политици от мощни държави като САЩ. Той е готов да казва да на всичко, което те поискат, дори да е свързано с прикриване на престъпления. Това, което сега американските политици са на път да разберат е, че Борисов не може да каже не и на Русия:
Уорлик изрази опасения дали обявените от премиера Бойко Борисов планове за намиране на стратегически инвеститор за АЕЦ "Белене" и икономическа обоснованост на проекта ще се изпълнят. Преди ден Борисов каза, че финансовият министър Симеон Дянков трябва да намери до септември 280 млн. евро, за да плати България за първия реактор на централата. Уорлик обаче обяви, че очаква от Борисов да изпълни обещанието си, че "ще има продължение на "Белене" само ако се намери сериозен международен инвеститор и само ако е икономически обоснован". "Бих бил изненадан, ако са взети някакви решения, които да противоречат на това, което премиерът вече е казал по отношение на този проект", каза още Уорлик.
Правителството още от първия си ден говори като Маргарет Тачър, а действа като Уго Чавес - за бюджета, данъците, еврозоната, бизнес средата, реформите... Посланикът на САЩ Джеймс Уорлик доста закъсня със своите опасения. Преди да похвалиш едно управление първо трябва да видиш какво прави, защото иначе олекваш и дори ставаш смешен. А накрая се изненадваш.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Снимка: посолство на САЩ

14 май 2010 г.

Здрави разходи вместо здрав разум

Фискална криза разтърсва цяла Европа, правителства режат разходи, намаляват заплати, премахват привилегии. Българското правителство също е в бюджетна криза, която трябва да се овладее, за да не се стигне до гръцкия сценарий.

В този ключов момент синдикатите предлагат увеличаване на разходите. И натискат правителството да вдига минималната работна заплата и да прави един куп допълнителни разходи за стотици милиони. Искат и намаляване на приходите, но не със сваляне на данъците за всички, а само за онези, които ползват ваучери за храна. Работодателските организации също нямат проблем с това. Защото и те са си прокарали привилегии за някои бизнес проекти, което също увеличава държавните разходи.

Правителството уж реже разходи, а всъщност харчи още повече - за спортни зали, музеи, картини на Пикасо, военна техника, субсидии за тютюнопроизводители и за изкуствена заетост. Всичко това противоречи на здравия разум и води към още по-голяма криза.
Илюстрация: nkzs, sxc.hu

11 май 2010 г.

Ако Георги Първанов беше шимпанзе

Президентът Георги Първанов отново бута нещата в грешната посока: "На мен все още ми липсва онова, което смятам за най-важно - намирането на ресурс за инвестиране в производството, за стимулиране на потреблението. Това е ключът към изхода от кризата. В този смисъл някои от мерките на правителството звучат по-скоро прокризисно. Те могат да закрепят бюджета, но ще забавят изхода от кризата в икономическата и в социалната сфера."

Накратко, Първанов предлага кейнсианска политика - държавата да харчи повече, за да стимулира потреблението и икономиката. Точно това е политиката, която доведе Гърция и още няколко страни в ЕС пред фалит.

Понякога се чудя как е възможно в ключови моменти като сегашния президентът Първанов винаги да застава на грешната позиция. Теоретично изглежда невъзможно. Ако едно шимпанзе например правеше избор от две алтернативи в 50% от случаите щеше да бъде на правилната позиция. За съжаление българският президент не е шимпанзе и винаги подкрепя грешната алтернатива.
Снимка: Wikipedia

3 май 2010 г.

Алтернативни 23 антикризисни мерки

Това са според мен мерките, които трябва да се вземат не само за да излезе България от сегашната криза, но и за да настигне в обозримо бъдеще стандарта на живот на развитите страни:
1. Служителите в публичния сектор да си плащат осигуровките.
2. Преструктуриране на изпълнителната власт с цел оптимизиране на администрацията - намаляване на министерствата до 10-12, съкращаване на ведомства, агенции и други държавни институции, които се занимават с несвойнствени за държавата функции в свободна пазарна икономика.
3. Намалямане на заплатите в публичния сектор с 20%.
4. Електронно правителство.
5. Програмно бюджетиране, при което отделните проекти се конкурират, а за всеки похарчен от държавата лев се търсят резутати.
6. Пълна прозрачност за обществените поръчки и всеки похарчен от държавата лев, включително от специалните служби, армията и полицията.
7. Конкуренция, децентрализация, демонополизация и приватизация в здравеопазването.
8. Конкуренция и децентрализация в образованието.
9. Социална реформа в посока на индивидуално, а не групово отношение към хората в нужда и стимулиране на включването им в пазара на труда.
10. Пълно либерализиране на пазара на труда и закриване на "тристранката".
11. Пенсионна реформа за бързо преминаване от смесено към частно пенсионно осигураване.
12. Приватизация на енергетиката и всички държавни и общински предприятия, включително "обществените" медии.
13. Премахване на всички привилегии в данъчните закони.
14. Намаляване на ДДС на 15%.
15. Премахване на данъците върху: дивидентите, наследствата, даренията и прехвълянето на имоти.
16. Облагане на пенсиите с плосък данък.
17. Фискална децентрализация и превръщането на подоходните данъци в местни.
18. Децентрализация на полицията.
19. Свиване на армията с 50% и фокусирането й в дейности, които се нуждаят по-малко инвестиции и в които България ще има конкурентни предимства.
20. Либерализиране на всички пазари, включително в образованието, здравеопазването, енергетиката, телекомуникациите, нотариалните и юридическите услуги.
21. Забрана държавата да се занимава с бизнес и да финансира бизнеси, включително с държавни гаранции или субсидии (например на БАН).
22. Драстично намаляване на лицензионните и разрешителните режими.
23. Премахване на бюрократичните пречки пред онлайн търговията.

30 април 2010 г.

Идва сметката за популизма на Бойко Борисов

Преди два месеца правителството видя, че дефицитът излиза от контрол и изпада в тежка фискална криза. Оказа се, че то е надцененило приходите и е планирало твърде големи разходи. Вместо решително да реже разходи и да прави бързи реформи, както предлагаха независимите икономисти, Бойко Борисов реши да прехвърли отговорността на предишни правителства и да си измие ръцете за евентуални непопулярни мерки като постигане някакъв консенсус за тях със синдикатите и работодателските организации. Така в разгара на кризата той загуби повече от месец в безсмислени дискусии, чрез които "социалните партньори" основно се опитваха да прокарат личните си интереси. Логично оттам се роди едно "недоносче" - пакет от 60 уж антикризисни мерки, много от които вредни за бюджета и икономиката, но полезни за личните интереси на двете групи преговарящи.

Независимите икономисти не спряха да повтарят, че този пакет няма да свърши работа, включително изразиха притеснения, че положителните мерки се отлагат, а вредните се изпълняват. Междувременно премиерът Бойко Борисов продължи да търси любовта на народа със скъпи зрелищни проекти, които могат да се видят и да се пипнат (спортна зала, музей, картини на Пикасо), сякаш за него няма криза. Какво значение имат глупави абстракции като дефицити, дългове, реформи, доверие и рискове?

Вдигането на ДДС обаче, което сега Бойко Борисов се опитва да представи като безалтернативно, не е абстракция. То ще удари видимо джоба на българите точно когато им е най-тежко. И още по-лошо - ще забави възстановяването на икономиката, която аха да се отблъсне от дъното, но Борисов й закача поредната тежест. Не е вярно, че популизмът няма алтернатива. Не е вярно също, че няма намерено лекарство срещу кризата. Справка - Естония. Вдигането на ДДС не е алтернатива, а сигурен знак за провал.
Илюстрация: Avolore, sxc.hu

27 април 2010 г.

Новата опасност за лихвите

Инфлацията в еврозоната вече наближава 2%. От юли 2009 г. когато стигна дъното (-0.7%) има ясно изразена тенденция нагоре и през март вече е 1.4%. Това означава, че Европейската централна банка ще затяга паричното предлагане (тя дори вече започна), за да задържи инфлацията под 2%, което е основната й цел. А това ще вдигне цената на ресурса за банките. И тъй като повечето банки в България са чуждестранни, има риск лихвите по кредитите да тръгнат нагоре. При това в момент когато необслужваните кредити се увеличават, а икономиката още не е започнала да се възстановява, или поне не видимо.

Единственият начин да се избегне покачване на лихвите е правителството да провежда разумни политики, които правят България по-малко рискова и така да свалят рисковите премии на банките. Това означава да ограничи харченето, да балансира бюджета, да провежда структурни реформи и да подобрява бизнес средата.

26 април 2010 г.

Иван Кръстев за корупцията, борбата с корупцията и реформите

Може би заради кризата, политологът Иван Кръстев все по-често говори за икономика. Понякога не особено успешно, например в интервюто му за в. "Култура" от началото на годината, което предизвика критични бележки на макроикономиста Георги Ганев (който е програмен директор в създадения и ръководен от Кръстев Център за либерални стратегии). Или интервюто за в. "Труд" от есента на миналата година, в което политологът твърди, че сегашната криза е по-тежка от тази през 1997 г. - теза, която много лесно може да се обори с данни.

Последното му интервю за "Труд" също съдържа тези, с които не мога да се съглася, например, че липсват нови идеи. Но както винаги е много интересно. Ето някои избрани цитати:
Президентът обяви националната сигурност и енергетиката за свои приоритети. Резултатът е, че точно тези сектори се превърнаха в символ на мегакорупция.

Желанието на кабинета да разчисти помийната яма на прехода е похвално.

Съсредоточаването на цялата власт в службите за сигурност е не просто нелогично, но и опасно.

Мисленето на службите не може да бъде модел за реформаторско управление.

Преодоляването на корупцията е труден и дълъг процес - комбинация от повече контрол, но и повече конкуренция. В момента ударението е поставено върху контрола и не се използват достатъчно инструментите на конкуренцията.

Правителството започва да губи подкрепата на бизнеса и градската средна класа, а тя е ключова за едно успешно управление.

Всяка промяна има нужда от критична маса хора, които да я подкрепят активно. У нас през последните 20 г. много от тези, които искат промяна, решиха да сменят страната, в която живеят, а не да променят страната, в която са родени.

Страх ме е, че сме изгубили критичната маса от хора, които искат промяна и са готови да участват в нея. Постепенно се превръщаме в публика на собствения си живот и нямаме право да се сърдим, че политиците се държат с нас като с публика - предпочитат да ни забавляват, вместо да ни управляват.

Защо България не е в еврозоната?

Преди четири години бях в Европейската централна банка във Франкфурт на журналистически семинар за еврото. В една от презентациите експерт от банката говореше за приемането на нови членове в еврозоната, но не спомена България. Знаех, че плановете на българското правителство и БНБ предвиждат страната да приеме еврото в средата на 2009 г. или в началото на 2010 г., казах това на експерта, казах също, че почти покриваме критериите и го попитах какво мисли по въпроса. Той се изсмя искрено и каза, че България трябва да свърши още много работа преди да мисли за еврозоната. Признавам, че това много ме подразни.

Сега обаче като виждам какво се случва с Гърция и България разбирам защо Германия и Франция не ни искат в техния клуб. Причината е същата, поради която българските икономисти настояват за бързо влизане в еврозоната - нямат доверие на българската държава и българските политици. Преди няколко години Гърция изглеждаше сравнително добре, а сега спасяването й от фалит ще струва десетки милиарди евро на Франция и Германия. Само преди година и нещо България имаше немалък бюджетен излишък, а сега дори не покрива изискванията на ЕС за бюджетен дефицит. При това цяло тримесечие след изтичането на годината се разбра, че държавата е крила реалния дефицит (в случая дори няма значение кое правителство е виновно), който се оказа над два пъти по-висок от пъвоначално обявения.

България вече се сдоби с много лош имидж и трябва да полага доста повече усилия от другите страни, за да промени това. Германия и Франция ще повярват на България тогава, когато видят, че правителствата са последователни, разумни и честни. Защото иначе може да се наложи те да плащат сметката - например за любовта на премиера Бойко Борисов към хората и желанието му да им раздава пари. Тестът за сегашното правителство ще бъде бюджетният дефицит за тази година и следването на реформите, с които то се ангажира в конвергентната си програма - здравна, административна и пенсионна.
Илюстрация: svilen001, sxc.hu

23 април 2010 г.

Кризата размрази приватизацията

Свиването на фискалния резерв принуждава правителството да размрази приватизацията и да ревизира списъка с предприятия, чието раздържавяване е забранено със закон. Това е добра новина не толкова заради парите, които ще влязат в резерва, колкото заради дългосрочните положителни ефекти за икономиката. Държавата е доказано лош собственик и мениджър на бизнеси и колкото по-малко се занимава с това, толкова повече ще може да се фокусира върху важните неща, например създаване на благоприятна и конкурентна пазарна среда.

22 април 2010 г.

Иска ли България да се интегрира в ЕС?

Правителството десетки пъти обясни публично разликата между българската и европейската методика за бюджетиране, на която се дължи и голямата разлика при изчисления дефицит. Политологът Владимир Шопов обаче поставя важни въпроси, които останаха без отговор от правителството: защо българската методология е различна при условие, че правителството цели бърза интеграция в ЕС и още по-важния въпрос дали проблемът ще бъде решен или ще продължи да виси.

21 април 2010 г.

Правителството да реформира... себе си

В продължение на шест дни читателите на блога имаха възможност да препоръчат на правителството какво да реформира. Ето и крайните резултати, които оставям без коментар:
Себе си - 65%
Администрация - 55%
Здравеопазване - 55%
Социална политика - 51%
Образование - 48%
Пенсионна система - 46%
Пазар на труда - 44%
Полиция - 42%
Армия - 38%
Бюджетиране - 30%
Илюстрация: svilen001, sxc.hu