(Р)еволюцията на икономическите обещания на ГЕРБ

Отчетът на правителството на Бойко Борисов за едногодишното управление не се различава от отчетите на правителството на Сергей Станишев. Пълен е с очевидни лъжи и манипулации. По-интересно е как се променят икономическите цели на правителството спрямо обещаното преди година:

Нова цел: Запазване на данъците на сегашното ниво.

Обещано преди година: Намаляване на данъците (например осигуровките с пет пункта и ДДС с два пункта).

Нова цел: Запазване на бюджетният дефицит до 3% от БВП.

Обещано преди година: Балансиран бюджет (приоритетна цел).

Нова цел: Продължаване на подготовката на страната за членство в Еврозоната.

Обещано преди година: Влизане в предверието на еврозоната (ERM II) до есента на 2009 г. и в самата еврозона до края на мандата (приоритетна цел).

Нова цел: Изпълнение на мерките и дейностите, заложени в Пътната карта за изграждане на газопровода Южен поток.

Обещано преди година: Излизане на България от проекта "Южен поток".

Нова цел: Преструктуриране на проекта „Белене” с оглед повишаване на неговата атрактивност за балкански и европейски инвеститори. Избор на консултант и стратегически инвеститор за изграждането на АЕЦ „Белене”.

Обещано преди година: Прекратяване на проекта АЕЦ "Белене".

Нова цел: Подготовка за въвеждане на „трети стълб” на здравното осигуряване и подготовка за преминаване към финансиране на болничната помощ от клинични пътеки към диагностично-свързани групи.

Обещано преди година: Демонополизиране на здравната каса

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Снимка: Снимка: kaladan, flickr

ГЕРБ и "Атака" свалят цената на земята

Преходът от тоталитаризъм към демокрация още не е свършил. Български политици продължават да оказват насилие върху хората и да ограничават техните свободи. Последните драстични примери касаят земята:

Един от най-оспорваните през последните месеци законопроекти, който забранява строителството на съоръжения за производство на енергия от възобновяеми източници в обработваеми земеделски земи (от І до ІV категория), успя да мине вчера на първо четене в парламента с гласовете на ГЕРБ и "Атака".

Покрай проекта се чуха и взаимни обвинения в лобизъм и дебатът внезапно се прехвърли към горещата тема от миналата седмица - проектът за закон за собствеността на земеделски земи. Той предвижда да се върне правото на арендаторите първи да купуват нивите, които обработват, в случай че собственикът им реши да ги продава.

От "Атака" пък го подкрепиха, защото "така ще се намали цената на земята".

Вероятно в тези проекти има намесени лобистки интереси на арендатори, които искат да купуват евтино земя. Но най-важното е, че се нарушава правото на собственост. Собствениците на земя, а това са милиони хора, ще бъдат силно ощетени, ако двата проекта се приемат. Но поне на следващите избори ще знаят кои партии са виновни.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Илюстрация: stevekrh19, sxc.hu

ГЕРБ няма да вдигне данъците, но... може и да ги вдигне

Данъците продължават да са ключова тема за ГЕРБ. И отново не е ясно какво ще стане с тях. Ето какво казва днес финансовият министър:

Данъчната тежест няма да се вдига и след излизането от кризата, съобщи министърът на финансите Симеон Дянков на срещата на представителите на правителството с големите инвеститори от ключови браншове на икономиката.

А ето какво казва също днес еврокомисарят Кристалина Георгиева:

Георгиева не изключи вдигането на данъците, като бъдеща мярка за пълнене на държавната хазна, но обясни, че не би я препоръчала в момента.

Това е положението.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Илюстрация: Sergio Roberto Bichara, sxc.hu

Кой подкрепят активните хора с пазарно мислене?

Ето резултатите от анкетата "Подкрепям идеите за излизане от икономическата и фискална криза на", която не е представителна за страната, а само за читателите на моя блог (повечето, от които предполагам, че са активни хора с пазарно мислене):
ДСБ - 42%
СДС - 35%
ГЕРБ - 25%
БСП - 6%
Атака - 2%
ДПС - 2%

Не съм изненадан от резултата. Изглежда ГЕРБ губи част от десните си избиратели заради нерешителните действия на правителството за орязване на бюджетните разходи. А критиките на ДСБ и СДС към мерките на ГЕРБ бяха най-адекватни и близки до пазарно мислещите хора. ДСБ изпреварва СДС, вероятно, защото Иван Костов изглеждаше много авторитетно по медиите когато говореше за мерките, които трябва да се вземат, особено в позицията на бивш премиер, който веднъж се е справил с тежка криза. Ако ГЕРБ наблегне на популизма ще продължи да губи подкрепа, а ако започне смели реформи има големи възможности да привлече загубени или нови избиратели с пазарно мислене.

Половинчата реформа в СЕМ

ГЕРБ намалява състава на Съвета за електронни медии (СЕМ) от 9 на 5 човека. Посоката е вярна, но липсва достатъчно решителност. Трябва да се махнат и другите петима и да се приключи с тази безполезна институция. Съветът се води независим, но съставът му се определя от политиците. Затова СЕМ е и е обречен да бъде инструмент в ръцете на политиците за рекетиране на електронните медии, които не слушат. Останалото е самозалъгване.

ГЕРБ ли отговаря за финансовия надзор?

ГЕРБ планира законодателни промени, с които да подобри дейността на Комисията за финансов надзор (КФН). Партията ще използва промените, за да смени ръководството на комисията пет години преди да е изтекъл мандата му по закон. Въпреки, че споделям част от аргументите на вносителя Стоян Мавродиев от ГЕРБ и Мартин Димитров от СДС, който, както разбирам, е за промените, не мога да подкрепя нарушаването на духа на закона на принципа "целта оправдава средствата". Върховеството на закона е важен принцип на демокрацията и нарушаването му не е добър знак дори когато решава някакъв текущ проблем.

Съгласен съм, че:
1. Важо е да има добър финансов надзор
2. Дейността на КФН е далеч от идеалната.
3. Нужни са законодателни промени, за да се подобри работата на КФН, включително в посока повече прозрачност.
4. Ръководството на КФН е политически назначено.
5. Всеки има право да се усъмни в професионалните качества и добрата работата на ръководството на КФН.

Но не смятам за правилно политическата партия на власт да сменя ръководството на независима по закон институция преди да изтече неговия мандат. Без значение дали това ръководство е добро или лошо. В сегашният закон ясно е казано, че КФН е независима и е посочено кога мандатът на ръководството може да се прекрати предсрочно. И там няма неща като "не се справят с работата" или "незадоволително изпълнение на целите", или "при промяна на закона". Идеята на мандатността е да се гарантира поне някаква независимост.

Ако все пак ГЕРБ смени ръководството, то нека честно обяви края на независимостта на КФН (но преди това да провели дали това не противоречи на законодателството на ЕС). За да се знае, че комисията е политически зависима и отговорността за дейността й се поема от управляващата партия.

Следващата криза? Може и политическа

Световната финансова криза предизвика световната икономическа криза, която предизвика българската икономическа криза, която предизвика българската фискална криза, която има не малка вероятност да предизвика българска политическа криза и предсрочни избори.

Не веднъж съм критикувал публично бившия премиер Иван Костов, че въпреки важните реформи, които направи и стартира, е твърде ляв икономически, за да води дясна партия в условията на преход, и че с корупцията, която като премиер допусна в периода 1997 - 2001 г. компрометира за дълго време дясното. Но трябва да призная, че в момента той е политическият лидер, който звучи най-адекватно и смело когато става дума за икономиката и рецесията. Ако продължи в този дух, а Бойко Борисов продължава да залага на популизма пред реформите, има голяма вероятност десните избиратели да се насочат от ГЕРБ към Синята коалиция.

Оттам са възможни две качествени изменения: Бойко Борисов да включи сините в правителството, или Синята коалиция да излезе в опозиция. И колкото повече приближават изборите, толкова по-вероятно е да се стигне до втората възможност. Ако все пак се стигне до първия вариант можем да се надяваме, че изразените от Костов идеи ще се реализират. При втория вариант обаче ГЕРБ ще трябва да разчита на подкрепата на националистите от "Атака", които ще започнат да извиват ръцете на Борисов за участие в изпълнителната власт, а оттам пътят до предсрочни избори може да се окаже кратък.

(Снимка: Уикипедия)

Икономическо престъпление и политическо наказание

Сред 60-те антикризисни мерки на правителството има полезни, но има и вредни за икономиката. Вече ги коментирах подробно в шест последователни статии (1, 2, 3, 4, 5, 6).

Наличието на вредни мерки в момент на криза само по себе си е проблем. Още по-голям проблем обаче е, че част от полезните мерки вече са под въпрос.

Има опасност полезните мерки да бъдат замразени, а вредните да се изпълнят. Ако това се случи ще последва висок бюджетен дефицит и повишаване на държавния дълг, а оттам:

- натиск върху лихвите нагоре заради повишаването на риска;

- ограничаване на кредитирането заради по-високите лихви;

- ограничаване на чуждестранните инвестиции заради по-високата несигурност;

- отлагане на влизането на страната в ERM II и еврозоната заради непокриване на критериите и неизпълнение на поети ангажименти;

- икономически застой и забавяне на възстановяването на икономиката;

- висока безработица;

- спиране на догонването на развитите икономики по доходи;

- провал на управляващата ГЕРБ на следващите избори, заради изброеното по-горе.

Все още не е късно премиерът Бойко Борисов да направи печелившия избор. Но ако не започне скоро, рискува положителните ефекти да се усетят след изборите.

(Илюстрация: jaylopez, sxc.hu)