Продължавам с мерките "за подкрепа на доходите на домакинствата".
Създаване на механизъм за увеличаване на минималната работна заплата от 1 юли 2010 г., който да включва, както икономически, така и социални параметри. (ефект -10 млн.лв.)
Твърдо не. Вдигането на заплати по време на криза противоречи на здравия разум. Принципно не е работа на държавата да определя минимум за заплати. Нейна работа е да осигури конкурентна среда, в която работници и работодатели да се договарят свободно.
Премахване тавана на обезщетенията за безработица от 1 юли 2010 г. и определяне нивото на обезщетение като 60% от осигурителния доход преди загубата на работа. Въвеждане задължението на безработните лица да се регистрират в седем дневен срок в Бюрото по труда. (ефект -45 млн.лв.)
Звучи по-спаведливо обезщетението да зависи от осигурителния доход, но 60-те процента едва ли ще стимулират безработния да търси и бързо да започне работа. Ако мярката се въведе сега, трябва да се моделира така, че да не утежнява допълнително бюджета.
Оптимизиране на разпределението между операторите на ваучерите за храна чрез премахване на квотния принцип. В четиредесет и пет дневен срок да се направи анализ за ефектите от увеличаване броя, размера и разширяването на обхвата на ваучерите за храна като механизъм за подкрепа на реалните доходи на работниците и служителите. В рамките на анализа да се покаже и ефекта от въвеждането на система, при която за всяко новоразкрито работно място от страна на работодателите се дава ваучер.
Твърдо не. Вредна мярка, която се използва за избягване на данъци и силно намирисва на корупция от страна на синдикални лидери. Трябва да се премахнат данъчните привилегии за ваучери, защото те изкривяват и усложняват данъчната система.
Да се положат усилия за временно ограничаване нарастването на държавно регулираните цени на стоки и услуги от обществен интерес.
По-скоро трябва да се положат усилия за постоянно решение на проблема с цените на монополите. Първо трябва държавата да създаде условия за конкуренция навсякъде където е възможно и след това прозрачно да продаде държавните компании.
Създаване на механизъм за гарантиране на средствата на осигурените лица в пенсионните фондове за допълнително пенсионно осигуряване, вложени в депозити в български търговски банки след съгласуване с БНБ и КФН.
Този проблем трябва да се реши не с предложеното гарантиране, което теоретично може да срине валутния борд, а с пенсионна реформа.
Одобрява допълнителни бюджетни средства по бюджета на МТСП за финансиране на разкритите обществени трапезарии по реда на чл.27 т.3 от ЗСП за периода от 01.04. до 30.04.2010г. (ефект -0.450 млн.лв.)
Не знам какви са тези обществени трапезарии, но е смешно цялата държава да се занимава с 450 хил.лв. при огромния бюджет, който социалното министерство прахосва за неефективни програми. Надявам се, че в някоя от останалите мерки няма да се търсят пари за обществените тоалетни.
Пазар на труда
Комплекс от мерки, прилагани до края на 2010 г., финансирани от ОП „Развитие на човешките ресурси” и Републиканския бюджет, за запазване на заетост в предприятия със затруднения в производството и реализацията на продукцията чрез:
- въвеждане на гъвкава организация на работното време;
- специфичен отпуск по икономически причини;
- гарантиране правата на освободените работници след прилагане на мерките за гъвкавост и адаптивност на работното време да получат обезщетенията, дължими по КТ, на база брутното възнаграждение по трудов договор към месеца, предхождащ месеца на прилагането на мерките за гъвкавост. (ефект -14 млн.лв.)
Твърдо не. Не е работа на държавата да се меси в свободното договаряне. Нейната работа е да либерализира пазара на труда като премахне хилядите безумни ограничения, което е най-добрата защита и за работниците, и за работодателите.
Предоставяне на допълнителни средства за субсидирана заетост към Националния план за заетостта . (ефект -10 млн.лв.)
Твърдо не. Много вредна мярка. Допълнително се натоварва бюджета, който и без това е в критично състояние. Програмите за субсидирана заетост трябва да се закрият, защото са скъпи и неефективни.
Повишаване мобилността на работната сила чрез създаване от държавата и социалните партньори на система за наблюдение и разпределение на квалифицирани работници и служители на секторно или териториално ниво.
Твърдо не. Това са нови разходи за ненужни дейности. Мобилност има при свободен пазар. Ако няма мобилност, то причината е, че държавата пречи на гъвкавостта на пазара, а не че не наблюдава и не разпределя работниците.
В случаи, при които работодателят възлага временно извършването на друга работа в същото или друго предприятие, временно, до края на 2011 г. да се увеличи срокът от 45 дни на 90 дни в рамките на една календарна година. За периода след 45-ия ден е необходимо съгласие на работника.
Не е работа на държавата да се бърка в свободното договаряне между работника и работодателя.
Ограничаване на достъпа до пазара на труда на работници от трети страни, с изключение на високо квалифицираните.
Твърдо не. Всякакви ограничения върху свободното движение на хора е вредно за икономиката, респективно за хората.
Създаване на механизми за намиране на първа заетост на младежи, завършващи образование чрез ОП „РЧР”.
Има един основен механизъм - свободно договаряне.
Въвеждане на законова регулация, гарантираща лоялна конкуренция и недопускане изкривяване на пазара чрез оказване на монополен натиск върху доставчиците на стоки и услуги, по примера на страни-членки на ЕС.
Всякакви проблеми на конкуренцията се решават с разбиването на монополите и свободното влизане на нови играчи на пазарите. Антимонополните институции повече вредят отколкото помагат на конкуренцията.
Обстоен преглед на предприятията, застрашени от затваряне, поради несъответствие с екологични изисквания на ЕС и разработване на мерки за допустима държавна подкрепа.
Твърдо не. Действа утежняващо на бюджета. И най-важното, не е редно печалбите да отиват в собствениците, а загубите да се понасят от всички данъкоплатци.
Събиране от НАП на отчетна информация за неизплатените трудови възнаграждения и предоставяне на обобщени тримесечни данни по икономически дейности, региони и на национално ниво.
Информацията би била интересна за анализиране.
Използване правото на министъра на труда и социалната политика да разпростира действието на браншовите колективни трудови договори на базата на предварително постигнат консенсус в рамките на отрасловите съвети за тристранно сътрудничество. Паралелно с това да се изработят критерии за представителност на браншовите и отраслови работодателски организации.
Крайно време е да се сложи край на т.нар. тристранно договаряне между правителството, синдикатите и работодателите. Аз например не се чувствам представен от никоя от страните. Не може няколко организации да монополизират дебата и да се договарят по въпроси, които касаят всички. Подобно договаряне е абсурдно и не случайно води до абсурди като този документ с 60 мерки.
Създаване на механизъм за увеличаване на минималната работна заплата от 1 юли 2010 г., който да включва, както икономически, така и социални параметри. (ефект -10 млн.лв.)
Твърдо не. Вдигането на заплати по време на криза противоречи на здравия разум. Принципно не е работа на държавата да определя минимум за заплати. Нейна работа е да осигури конкурентна среда, в която работници и работодатели да се договарят свободно.
Премахване тавана на обезщетенията за безработица от 1 юли 2010 г. и определяне нивото на обезщетение като 60% от осигурителния доход преди загубата на работа. Въвеждане задължението на безработните лица да се регистрират в седем дневен срок в Бюрото по труда. (ефект -45 млн.лв.)
Звучи по-спаведливо обезщетението да зависи от осигурителния доход, но 60-те процента едва ли ще стимулират безработния да търси и бързо да започне работа. Ако мярката се въведе сега, трябва да се моделира така, че да не утежнява допълнително бюджета.
Оптимизиране на разпределението между операторите на ваучерите за храна чрез премахване на квотния принцип. В четиредесет и пет дневен срок да се направи анализ за ефектите от увеличаване броя, размера и разширяването на обхвата на ваучерите за храна като механизъм за подкрепа на реалните доходи на работниците и служителите. В рамките на анализа да се покаже и ефекта от въвеждането на система, при която за всяко новоразкрито работно място от страна на работодателите се дава ваучер.
Твърдо не. Вредна мярка, която се използва за избягване на данъци и силно намирисва на корупция от страна на синдикални лидери. Трябва да се премахнат данъчните привилегии за ваучери, защото те изкривяват и усложняват данъчната система.
Да се положат усилия за временно ограничаване нарастването на държавно регулираните цени на стоки и услуги от обществен интерес.
По-скоро трябва да се положат усилия за постоянно решение на проблема с цените на монополите. Първо трябва държавата да създаде условия за конкуренция навсякъде където е възможно и след това прозрачно да продаде държавните компании.
Създаване на механизъм за гарантиране на средствата на осигурените лица в пенсионните фондове за допълнително пенсионно осигуряване, вложени в депозити в български търговски банки след съгласуване с БНБ и КФН.
Този проблем трябва да се реши не с предложеното гарантиране, което теоретично може да срине валутния борд, а с пенсионна реформа.
Одобрява допълнителни бюджетни средства по бюджета на МТСП за финансиране на разкритите обществени трапезарии по реда на чл.27 т.3 от ЗСП за периода от 01.04. до 30.04.2010г. (ефект -0.450 млн.лв.)
Не знам какви са тези обществени трапезарии, но е смешно цялата държава да се занимава с 450 хил.лв. при огромния бюджет, който социалното министерство прахосва за неефективни програми. Надявам се, че в някоя от останалите мерки няма да се търсят пари за обществените тоалетни.
Пазар на труда
Комплекс от мерки, прилагани до края на 2010 г., финансирани от ОП „Развитие на човешките ресурси” и Републиканския бюджет, за запазване на заетост в предприятия със затруднения в производството и реализацията на продукцията чрез:
- въвеждане на гъвкава организация на работното време;
- специфичен отпуск по икономически причини;
- гарантиране правата на освободените работници след прилагане на мерките за гъвкавост и адаптивност на работното време да получат обезщетенията, дължими по КТ, на база брутното възнаграждение по трудов договор към месеца, предхождащ месеца на прилагането на мерките за гъвкавост. (ефект -14 млн.лв.)
Твърдо не. Не е работа на държавата да се меси в свободното договаряне. Нейната работа е да либерализира пазара на труда като премахне хилядите безумни ограничения, което е най-добрата защита и за работниците, и за работодателите.
Предоставяне на допълнителни средства за субсидирана заетост към Националния план за заетостта . (ефект -10 млн.лв.)
Твърдо не. Много вредна мярка. Допълнително се натоварва бюджета, който и без това е в критично състояние. Програмите за субсидирана заетост трябва да се закрият, защото са скъпи и неефективни.
Повишаване мобилността на работната сила чрез създаване от държавата и социалните партньори на система за наблюдение и разпределение на квалифицирани работници и служители на секторно или териториално ниво.
Твърдо не. Това са нови разходи за ненужни дейности. Мобилност има при свободен пазар. Ако няма мобилност, то причината е, че държавата пречи на гъвкавостта на пазара, а не че не наблюдава и не разпределя работниците.
В случаи, при които работодателят възлага временно извършването на друга работа в същото или друго предприятие, временно, до края на 2011 г. да се увеличи срокът от 45 дни на 90 дни в рамките на една календарна година. За периода след 45-ия ден е необходимо съгласие на работника.
Не е работа на държавата да се бърка в свободното договаряне между работника и работодателя.
Ограничаване на достъпа до пазара на труда на работници от трети страни, с изключение на високо квалифицираните.
Твърдо не. Всякакви ограничения върху свободното движение на хора е вредно за икономиката, респективно за хората.
Създаване на механизми за намиране на първа заетост на младежи, завършващи образование чрез ОП „РЧР”.
Има един основен механизъм - свободно договаряне.
Въвеждане на законова регулация, гарантираща лоялна конкуренция и недопускане изкривяване на пазара чрез оказване на монополен натиск върху доставчиците на стоки и услуги, по примера на страни-членки на ЕС.
Всякакви проблеми на конкуренцията се решават с разбиването на монополите и свободното влизане на нови играчи на пазарите. Антимонополните институции повече вредят отколкото помагат на конкуренцията.
Обстоен преглед на предприятията, застрашени от затваряне, поради несъответствие с екологични изисквания на ЕС и разработване на мерки за допустима държавна подкрепа.
Твърдо не. Действа утежняващо на бюджета. И най-важното, не е редно печалбите да отиват в собствениците, а загубите да се понасят от всички данъкоплатци.
Събиране от НАП на отчетна информация за неизплатените трудови възнаграждения и предоставяне на обобщени тримесечни данни по икономически дейности, региони и на национално ниво.
Информацията би била интересна за анализиране.
Използване правото на министъра на труда и социалната политика да разпростира действието на браншовите колективни трудови договори на базата на предварително постигнат консенсус в рамките на отрасловите съвети за тристранно сътрудничество. Паралелно с това да се изработят критерии за представителност на браншовите и отраслови работодателски организации.
Крайно време е да се сложи край на т.нар. тристранно договаряне между правителството, синдикатите и работодателите. Аз например не се чувствам представен от никоя от страните. Не може няколко организации да монополизират дебата и да се договарят по въпроси, които касаят всички. Подобно договаряне е абсурдно и не случайно води до абсурди като този документ с 60 мерки.
(Илюстрация: kedy, sxc.hu)
Няма коментари:
Публикуване на коментар