Зрелищен финал на зрелищни представления

Започвам с две мои прогнози.

Максимум до една година той [Симеон Дянков] най-вероятно ще бъде сменен в опит на него да се прехвърли цялата отговорност за финансовия провал на държавата. (28 юли 2010)  

Надявам се, че политическите и обществените лидери си дават сметка, че ако бизнес средата не стане приоритет номер едно за държавата, рано или късно, но по-скоро рано, един милион безработни ще излязат на улицата, за да ги попитат защо няма работа. (4 окт. 2012)

Припомням тези прогнози за да покажа, че случващото се тези дни можеше да се очаква. Ясно беше, че финансовият министър Симеон Дянков е бушон, поставен, за да поема народното недоволство, който ще изгори в подходящ за премиера момент. Ясно беше, че влошаващата се бизнес среда, която отблъсква предприемачите, подтиска доходите и увеличава безработицата трудно може да се прикрие с популизъм. Сметките за ток са високи, но не по принцип, а спрямо доходите на българите. Затова и протестите естествено се пренасочиха от тока към доходите и от ЕРП-тата към правителството.

Правителството на Бойко Борисов запази макроикономическата стабилност, което е много важно, но не е достатъчно, за да има значим ръст на доходите. По време на това правителство България падна от 44-то на 66-о място в класацията на Световната банка за условията за правене на бизнес. Това е голям провал, който обяснява дефицита на инвестиции и високата безработица.

Бойко Борисов ще стане поредната жертва на преобладаващото сред политиците грешно мнение, че гласоподавателите наказват реформаторските правителства. Той не се вслуша в съветите да използва кризата, за да прокара по-лесно реформите и реши, че вместо това може да остане на власт с бърза пожарна команда и зрелища.

Българите видяха, че това не работи. Добра новина е, че мнозинството вече знае, че монополите са проблем и водят до корупция, високи цени и убиване на по-малкия бизнес. Но сега има риск недоволството да ни отведе в грешна посока. Нито национализацията на ЕРП-тата, нито повече държавни регулации водят до по-добър бизнес климат. Напротив, подобни идеи влошават условията за бизнес, намаляват доходите и увеличават безработицата. Срещу монополите има едно универсално лекарство - конкуренция.Тя стимулира иновациите, подобрява качеството и сваля цените.

Провалите и успехите на правителството на Бойко Борисов

В България сме склонни да делим хората, включително политиците, на черни и бели. Едните казват - Бойко Борисов е лош премиер - и единствено го критикуват. Обикновено в тази позиция са политическите опоненти, представителите на независими неправителствени организации с идеална цел и журналисти и блогъри, които са фокусирани върху функцията на медиите като четвърта власт. Другите пък казват - Бойко Борисов е добър премиер и няма алтернатива - и само го хвалят. И критичните, и позитивните коментари се случват независимо дали във всеки конкретен случай Бойко Борисов прави нещо смислено или нещо вредно.

В моята работа като икономически журналист съм се хващал, че, в ролята ми на watch dog, започвам да гледам твърде критично към политиците. Фокусирам се върху кусурите им и ги критикувам безмилостно, но често пропускам да ги похваля за стъпките им в правилната посока. И тъй като обикновено съм "покривал" като ресор финансовото министерство, жертви на критичния ми поглед като журналист и блогър, са ставали Муравей Радев, Милен Велчев, Пламен Орешарски, Симеон Дянков, както и съответните им "шефове" - Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев, Бойко Борисов. Като погледна назад, виждам, че понякога съм прекалявал. С което вместо да им повлияя в една или друга посока, най-вероятно съм влязъл в графата им "враг", който не желае да успеят. А аз не съм им враг, просто съм искал да бутам нещата в правилната посока и в полза на обществото.

Мои близки са ми правили забележки, че понякога съм твърде остър и агресивен, но аз смятах, че това е мой журналистически дълг в защита на обществените интереси. След доста мислене по въпроса, днес мога да кажа, че сигурно текстовете ми щяха да бъдат по-полезни за обществото, ако бяха малко по-балансирани и по-позитивни, ако повече от тях се отнасяха за положителни промени. Това щеше да направи критиките ми много по-значими, критикуваните нямаше да ме вкарат в графата "враг" и вероятно щяха да се вслушват по-внимателно в думите ми.  

Споделям всичко това, защото виждам, че в момента много свестни, кадърни и готини журналисти и граждански активисти попадат в същия капан - започват твърде много да виждат само черното и да игнорират бялото. Те имат напълно легитимен аргумент за това - опитват се да балансират розовия поглед към властта на голяма част от българските медии. Но така те стават "врагове", а позиициите им олекват. Едно е да кажеш - Бойко Борисов е пълен некадърник и направи поредната простотия, а съвсем друго е - новата идея на Бойко Борисов не е добра - и да се аргументираш без лични нападки.

Черногледството може да е много вредно. Защото българското общество започва да вижда в черно и бяло политиците, вместо политиките. И когато то избере новия "месия" ще е много по-склонно да подкрепи и промяна на добрите политики в грешна посока.

Българите обикновено се разделят по напълно непродуктивния въпрос дали са за или против даден политик, където често няма верен отговор, защото всеки си има плюсове и минуси и обсъждането им има смисъл само по време на избори. Много по продуктивно по време на мандата на дадено правителство ми се вижда дискутирането на плюсовете и минусите на конкретна политика, идея, действие или бездействие. Там решенията се взимат постоянно, а не веднъж на четири години. И при нормална комуникация, без агресия, омраза и лични нападки, обществото може да наклони везните в правилната посока дори когато крайното решение се взима от личност, която не ни е симпатична.

С извинение за дългия увод и с риск да бъда оплют от всички страни, представям моето мнение за най-големите провали и успехи на правителството на Бойко Борисов (с уговорката, че и провалите, и успехите можеха да бъдат и по-големи).

ПРОВАЛИ

1. Здравеопазване: добрите първоначални идеи за повече конкуренция и разбиване на монопола на държавната здравна каса вече изглеждат забравени.
2. Пазара на труда: около половин милиона българи загубиха работата си от края на 2008 г. до сега, но това не само не доведе до реформи за по-свободно договаряне между работодател и работник, а дори напротив - върви се в обратната посока с увеличаването на минималните заплати и осигурителните нива.
3. Инвестиции: нивото им е твърде ниско, правителството загуби доверието на много инвеститори и затвърди лошия имидж на България със своите действия и бездействия като:
- частичната национализация на пенсионните фондове;
- лошата защита на собствеността;
- превръщането на държавата в некоректен длъжник;
- опитите за налагане на тавани на цените;
- опитите за държавен рекет върху бизнеса;
- твърде високото ниво на корупция;
- държавните интервенции там, където държавата няма място.
4. Енергетика: вдигането на цените е показателно за провала да правителството да диверсифицира източниците и да либерализира пазара.

УСПЕХИ

1. Макроикономическа стабилност: огромен успех на правителството и на финансовия министър Симеон Дянков; въпреки драматичните моменти, предизвикани от силните външни шокове (световната финансова и икономическа криза и дълговата криза в ЕС), особено през 2009 г. и началото на 2010 г., правителството успя да удържи дефицита в бюджета и нивото на дълга в приемливи граници; допълнителна фискална стабилност донесе непопулярното, но полезно, увеличаване на пенсионната възраст, както и решението за излизане на държавата от рискови проекти като АЕЦ "Белене".  
2. Данъчна политика: правителството успя в тежки времена да запази основните данъци без значими увеличения (изключвам акцизните ставки, променени заради ангажименти на държавата като член на ЕС и допускам, че грешната идея за облагане на дохода от лихви ще отпадне); не се поддаде и на силния натиск от различни лобита за диференциране на ставките на ДДС.
3. Отпушване на фондовете на ЕС: на практика в края на мандата на предходното правителство Брюксел беше спрял кранчето; и сега нещата не са идеални, но има огромен скок.
4. Инфраструктура: ако се абстрахираме от дразнещото рязане на лентички, напредъкът е голям - магистрала "Тракия", южната дъга на софийското околовръстно шосе, метрото... - и доведе до подобряване на качеството на живот на много българи; без съмнение това ще има и дългосрочни икономически ефекти.

Дейвид Камерън и Бойко Борисов срещу пожарите в държавата

Наскоро в блога на Петър Стойков прочетох силен текст ("Слънцето не залязва над британската социална система") на американската журналистка Ан Коултър за причините, довели до масовите безредици във Великобритания:

Поздравления, Великобритания! Ти успя да превърнеш гражданите си във варвари, без оглед на тяхната раса, пол или физически недъзи… 

Със система за социални помощи, далеч по-развита от САЩ и всъщност която и да е друга държава, британците са постигнали забележителен резултат  – превръщането на цели общности от британския народ в безработни, татуирани, впиянчени зверове.  

Нацистката военна машина не можа да пречупи британците, но модерната “държава на благоденствието” го прави без проблем. 

Но левите елити, философи, политолози и интелектуалци, във Великобритания и навсякъде по света, ще обвиняват за случващото се всеки друг, но не и държавата на благоденствието, която те боготворят. Те с пяна на устата обвиняват “капиталистическата класова система”, безработицата и колониалното минало на Великобритания. 

Подбуждането към насилие на разюздани тълпи е същността идеята на лявото: съвсем по марксистки, насърчаване на извънбрачни деца, бедност и мизерия, живот на държавни подаяния – които да подклаждат любимата им “класова борба”. 

Ако Великобритания през 1939 г., бе водена от същото правителство като сега и със същото свикнало да получава всичко наготово население, половината Европа днес щеше да поздравява с “Хайл Хитлер” докато пее “Horst Wessel”, а другата половина да чества деня на Сталин всяка година.

Днес в "24 часа" прочетох друг много интересен текст - "Горчивите шеги на британската социална държава" от Красен Станчев, който влиза в някои важни детайли:

Социалните помощи са на ниво, което позволява недостойно съществуване на душата в тялото; 

Тяхното разпределение не е свързано с изисквания „първо работи” (work first), какъвто е принципът на социалните помощи в Ню Йорк и други метрополии на САЩ, включително в Лос Анджелис, където този принцип бе въведен след аналогични (макар и не идентични) събития преди 9 години; 

Професията „получател на социални помощи” е позната в страната от средата на XIX век, когато са въведени изисквания да търсиш работа, за да получиш помощи за кратък период от време; през последните 15-20 г. тези изисквания бяха облекчени от лейбъристкото управление; 

Минималната работна заплата във Великобритания в момента е почти толкова, колкото и в България – 41% от средната работна заплата. Това затруднява търсенето на работа, макар трудовият пазар да е по-свободен, отколкото тук.

А в mediapool прочетох какво прави британското правителство:

Камерън заяви, че правителството му ще изготви нови политики и реформи за училищата, социалните помощи, семействата, образованието на децата, общностите и културните, юридически и бюрократични проблеми на британското общество. Целта е да се поведе борба с мързела, безотговорността и егоизма, които според премиера са подхранили размириците в страната.  

Британското общество твърде отдавна "насърчава мързела, оправдава лошото поведение, подронва самодисциплината и обезкуражава трудолюбието", заяви Камерън.

Тоест британското правителство е разбрало, че бунтовете са резултат от провала на социалната държава, която вместо честния труд и предприемаческия дух, стимулира мързела и престъпността. И вече работи по въпроса.

Всичко това ме накара да се замисля какво би се случило при подобни масови безредици в България. Представям си как полуполицейската ни държава става полицейска, как премиерът Бойко Борисов и вътрешният министър Цветан Цветанов се развихрят, въвеждат военно положение, полицейски час и куп ограничения на човешките права и свободи, избиват част от бунтовниците, а покрай тях и доста невинни, което, разбира се, никога няма да може да се докаже. Безредиците ще ще бъдат потушени, двамата ще станат герои, ще спечелят следващите избори, а след няколко години... ще се повтори същото.

Това е разликата между едно умно общество и българското. Умното се учи от своите и чуждите грешки и работи за елиминиране на причините за проблемите. Българското общество се плъзга по повърхността като гаси пожари и не прави нищо по въпроса да няма пожари - в армията, полицията, администрацията, здравеопазването, образованието, съдебната, социалната и пенсионната системи. Не случайно начело на това общество е бивш пожарникар (при цялото ми уважение към тази достойна професия). Но проблемът не е, че Борисов знае само как да гаси пожари - все пак хората са различни и имат различни възможности. Проблемът е, че голяма част от публиката въодушевено му ръкопляска.

Провалите и успехите на правителството на Бойко Борисов

Средата на мандата на правителството на Бойко Борисов е подходящ момент за аналитичен поглед върху неговото управление. Ето моето мнение за провалите и успехите на правителството, без да претендирам за изчерпателност.

ПРОВАЛИ
1. Икономическа криза. Обещанията за бързо излизане от кризата не бяха изпълнени заради липса на решителни реформи, непоследователност и популистки действия, които отблъскват инвеститорите и намаляват заетостта. Антикризисната програма на правителството беше неподходяща за излизане от кризата и очаквано се провали. 
2. Евро. Правителството не изпълни основния си икономически приоритет - влизане в предверието на еврозоната (ERM II) и бързо приемане на еврото - което би намалило лихвите и увеличило инвестициите. Причината е, че правителството допусна свръхдефицит (над 3% от БВП) и не успя да консолидира бързо разходите си, включително заради популистки проекти като огромна спортна зала и "български Лувър".
3. Данъци. Правителството не изпълни обещанието си да намали осигуровките с пет пункта и ДДС с два пункта. Първо намали осигуровките с два пункта, после ги вдигна с 1.8 пункта. Първоначалната идея за ДДС беше ставката да се намали еднократно, по-късно по препоръка на израелския му колега, Борисов каза, че това ще става на стъпки, а през пролетта на 2010 г. правителството дори започна да говори за увеличение с 1-2 пункта, което, слава богу, също не се случи.
4. Задължения по договори. Правителството се оказа некоректен платец на задълженията си по договори с много бизнеси. Освен това използва ликвидните проблеми в частния сектор, за да редуцира задълженията си в ущърб на бизнеса. Правителството все още има стари задължения, които не е изплатило.
5. Приватизация. Приватизацията на практика е замразена и на нея се гледа като на нещо зло.
6. Здравеопазване. Обещанията за здравна реформа се провалиха напълно, а напражението от хаоса в системата се освобождава с постоянни кадрови промени и зрелищни полицейски акции.
7. Наука и образование. Плановете на образователния министър Сергей Игнатов радикално да реформира БАН, а в училищата да въведе принципа "парите следват ученика" бяха блокирани от премиера след лек публичен натиск от привържениците на статуквото.
8. Контрабанда. Правителството обеща бързо да се справи с контрабандата, но вместо това контрабандата процъфтява, което лесно може да се види в данните за събираемостта на данъци от цигари и горива.
9. Енергетика. Правителството няма ясна позиция по "руските" проекти в България - АЕЦ Белене, Южен поток, Бургас-Алекандруполис. Първоначално обяви, че ще ги спре, а две години по-късно още няма окончателно решение по тях - кой и как ще се случи.
10. Пенсионна система. Правителството национализира част от пенсионната система, с което не само наруши конституцията, но създаде опасен прецедент и подаде сигнал на инвеститорите, че средата за бизнес в България е несигурна.
11. Хранителна промишленост. Правителството се намеси в бизнеса на производителите на различни храните с въвеждане на държавни стандарти и опит за контрол върху цените, който беше осуетен единствено, защото би нарушил законодателството на ЕС.
12. ЕС. Камплексарско поведение на правителството в Брюксел и неуспешна защита на интересите на България в ЕС.

УСПЕХИ
1. Макроикономика. Запазване на относителна макроикономическа стабилност.
2. Еврофондове. Известно отпушване на фондовете на ЕС.
3. Магистрали. Успешно провеждане на конкурси за строеж на магистрали и бърз напредък по изграждането им.
4. Образование. Частични реформи в образованието в посока по-голяма автономност на висшите училища (например премахването на ВАК).
5. "Заменки". Прекратяването на скандалните "заменки" на гори. 
6. Сигурност. Прекратяване на отвличанията с искания за откуп.

Ако трябва да дам обща оценка на правителството, тя е задоволителен три. Общият ми извод от двете години управление е, че правителството по-скоро вреди отколкото подпомага просперитета на българите и най-вероятно ще продължи да го прави. Философията на Бойко Борисов леко ни доближава до диктатурата и съответно леко ни отдалечава от свободата. Това ще продължи да тежи на икономиката, но не очаквам да доведе до драматични провали като гръцкия. Причината е същата, поради която не се случват необходимите реформи - имаме слаб министър-председател, чиите решения бързо се променят дори от лек публичен натиск. Липсата на реални резки промени ще ни предпази от тежки кризи, но няма да подпомогне бързото подобряване на качеството ни на живот.

Познай диктатора

"Моите кучета са страхотни, но са точно като българите - здраво трябва да се държат", каза вчера по БНР премиера Бойко Борисов.

Вместо коментар предлагам малко теория.

Най-общо има два типа хора според отношението им към свободата. Либертарианците смятат, че хората са разумни същества, които трябва да са свободни (доколкото това не ограничава свободата на другите) - да имат право на избор, да не им се налагат силово държавни решения, да жънат плодовете от труда си и да носят отговорност за грешките си. Затова те са за ниски данъци, минимално преразпределение на доход от държавата, свободна търговия, свободна конкуренция без монополи, частни образование, здравеопазване и пенсионна система.

Вторият тип хора смятат, че свободата на хората сами да взимат решения трябва да бъде ограничена за сметка на държавната намеса. Те гледат на хората (но... не на себе си, а на "масата") като на неразумни същества, които не могат да се грижат за себе си и затова трябва да се командват от някой по-умен. Част от тях смятат, че трябва да се ограничава икономическата свобода (привържениците на левите партии), а други - личната свобода (привържениците на десните партии). Разбира се, има има и такива, които подкрепят тотална намеса на държавата в живота на хората. Тоест искат диктатура, но обикновено прикриват това зад евфемизма "твърда ръка".

Кризите на Бойко Борисов

Може би се чудите защо почти целия свят отдавна забрави за икономическата криза, а България още стагнира. И защо премиерът Бойко Борисов чрез своите изказвания, действия и бездействия прави всичко възможно българската икономика да не излезе от кризата.

Открих един от възможните отговори благодарение на статия във в. "Дневник" за завода за преработка на отпадъци в София:

По предварителни данни на общината депото в Суходол ще се запълни в края на 2012 г., а по последните прогнози заводът ще е готов най-рано през 2014 г. От обясненията, давани от "Московска" 33, става ясно, че освен на добрата работа по сепарирането общината разчита и на кризата, която е намалила изхвърляните от граждани и фирми отпадъци с една трета.

Тоест ако България излезе от икономическата криза, София ще влезе в криза с боклука. А при нея премиерът трудно може да прехвърли вината навън, например на глобалната криза с боклука. Това ми изглежда като сериозен стимул Бойко Борисов да полага усилия да задържи икономическата криза.
Снимка: Vladimir Petkov, flickr

Среден пръст за мутрите със сигнални лампи и "специалните" хора, които возят

Вчера стана поредната катастрофа, причинена от Националната служба за охрана (НСО). Този път виновникът е от кортежа на премиера Бойко Борисов. Ето кой какво казва според в. "Дневник":

Шофьорът на пострадалия автомобил Яна Петрова твърди, че автомобил със специален режим на движение е изблъскал колата от пътя и го принудил да влезе в банкета.

"В момента, в който джипа ме изпреварваше, приближи максимално до мен, ожули ми вратата - лявата на колата, огледалото се сви и се прибра навътре, показа се една ръка от прозореца, която удари с юмрук по тавана. Всичко стана за броени секунди, даже не можех да осъзная какво се случва", разказа потърпевшата Яна Петрова пред БНТ.

От НСО твърдят, че инцидентът е станал неволно. Петрова се е отклонила рязко вляво и затова двете коли са се закачили. От службата припомнят, че автомобилите им се движат със специален режим, за което имат и съответната сигнализация.

Аз нямам съмнение в думите на Яна Петрова, защото няколко пъти ми се е случвало да бъда избутван от пътя от светещите и свирещи автомобили на НСО, превозващи някой виден държавник. Последния път беше миналата година, когато пътувайки от София към Панчарево бях избутан в банкета от няколко коли на НСО. В колата бяха жена ми и двете ми деца. Не се стигна до инцидент единствено защото съм много опитен шофьор.

От този случай насам не давам път на автомобилите със сини лампи. Вместо това им показвам среден пръст, за да няма съмнение какво е отношението ми към тях.

Според мен наглостта на властта и охраняващите ги мутри ще продължи докато обществото ни реагира и покаже какво мисли за "специалните" хора в колите със синьо-червени лампи и бруталното им поведение на пътя. Ако искате да променим специалния им режим, покажете им среден пръст и не ги пускайте. Те не са по-специални от нас. Напротив.

Илюстрация: kay82, sxc.hu

Данъчните промени: прогнозируем Борисов и изненадващ Първанов

Както очаквах, премиерът Бойко Борисов се обяви против вдигането на данъците, предлагано от финансовия министър Симеон Дянков, въпреки че данъчната въпросителна се запазва:

Премиерът Бойко Борисов постави под съмнение предстоящото вдигане на косвени данъци - акциз и ДДС, върху туристическите пакети. Вдигането на тези налози за някои стоки, обявено от финансовото министерство, се предвижда за началото на 2011 г. Вчера обаче премиерът обясни, че идеите на ведомството на Симеон Дянков засега са под въпрос, понеже принципно правителството държало на обещанията си да не вдига данъците.

Изненадата дойде от най-неочакваното за мен място - от президента Георги Първанов:

Президентът Георги Първанов се обяви в сряда против данъчните промени, проект на каквито се появи на страницата на Министерството на финансите. Той заяви, че данъчните закони трябва да бъдат ясни и да не се променят често. Според държавния глава вдигането акцизите върху горивата и цигарите и въвеждането на ДДС в туризма ще се отразят негативно на бизнеса и гражданите.

"Аз лично се безпокоя от това, образно казано "тука има - тука нема” - в нашето данъчно законодателство, в тези постоянно изтощаващи общественото мнение дискусии", заяви Първанов, който посети Берковица по повод празника на града.

"Аз мисля, че с тази политика на вдигането на данъци, и това не е само мое мнение, едва ли ще можем да постигнем ефекта, няма да можем да засилим бизнеса, да преодолеем кризата в производството", каза още Първанов.

Най-после Георги Първанов подкрепи нещо смислено. Браво.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Снимка: Wikipedia

(Р)еволюцията на икономическите обещания на ГЕРБ

Отчетът на правителството на Бойко Борисов за едногодишното управление не се различава от отчетите на правителството на Сергей Станишев. Пълен е с очевидни лъжи и манипулации. По-интересно е как се променят икономическите цели на правителството спрямо обещаното преди година:

Нова цел: Запазване на данъците на сегашното ниво.

Обещано преди година: Намаляване на данъците (например осигуровките с пет пункта и ДДС с два пункта).

Нова цел: Запазване на бюджетният дефицит до 3% от БВП.

Обещано преди година: Балансиран бюджет (приоритетна цел).

Нова цел: Продължаване на подготовката на страната за членство в Еврозоната.

Обещано преди година: Влизане в предверието на еврозоната (ERM II) до есента на 2009 г. и в самата еврозона до края на мандата (приоритетна цел).

Нова цел: Изпълнение на мерките и дейностите, заложени в Пътната карта за изграждане на газопровода Южен поток.

Обещано преди година: Излизане на България от проекта "Южен поток".

Нова цел: Преструктуриране на проекта „Белене” с оглед повишаване на неговата атрактивност за балкански и европейски инвеститори. Избор на консултант и стратегически инвеститор за изграждането на АЕЦ „Белене”.

Обещано преди година: Прекратяване на проекта АЕЦ "Белене".

Нова цел: Подготовка за въвеждане на „трети стълб” на здравното осигуряване и подготовка за преминаване към финансиране на болничната помощ от клинични пътеки към диагностично-свързани групи.

Обещано преди година: Демонополизиране на здравната каса

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Снимка: Снимка: kaladan, flickr

Къде е световната икономическа криза на Бойко Борисов?

Когато на премиера Бойко Борисов му се налага да се оправдава за безобразията, които забърка във финансовата сфера, той прехвърля вината на някой друг. Първо беше правителството на Сергей Станишев. След това включи и всички правителства от прехода. А напоследък изнесе вината навън. Когато говори за икономика и финанси Борисов се оплаква, че управлава в условията на тежка световна криза. И фенове на "българския Уго Чавес" повтарят това без да мислят или да проверят фактите.

А ето какво показват данните. Според последните прогнози на МВФ тази година световната икономика ще порасне с 4.6%, а през 2011 г. - с 4.3%. Всички региони и големи икономики растат, включително еврозоната и Централна и Източна Европа. От графиката на МВФ ясно се вижда, че светът е бил в рецесия само през първото полугодие на миналата година и вече цяла година глобалната икономика расте. Тоест световната икономическа криза е само в главата на Бойко Борисов и неговите фанатични фенове.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Графика: МВФ

Топ 20 на икономическите гафове на кабинета Борисов

Без да претендирам за изчерпателност, това според мен са най-големите икономически гафове на правителството на Бойко Борисов в първата година от неговото управление (не са подредени по важност):

1. Превръщането на правителството в некоректен длъжник.

2. Постоянното, безотговорно и разнопосочно говорене за данъчни промени.

3. Недудачните кадрови решения в здравеопазването и провалът на заявките за здравна реформа.

4. Развихрянето на контрабандата и пълният крах на опитите да се подобри събираемостта на данъците.

5. Рекордно големите държавни разходи в условията на криза.

6. Започналата от Европейската комисия срещу България процедура за свръхдефицит, след като правителството не изпълни основната си цел да поддържа балансиран бюджет и изпусна бюджета от контрол.

7. Опитът на правителството да влезе в предверието на еврозоната (ERM II) като манипулира данните за бюджета.

8. С неразумната си бюджетна политика правителството само си тръшна вратата за еврозоната точно преди да получи зелена светлина и така не изпълни другата си основна цел - бързо въвеждане на еврото.

9. Опитът за прехвърляне на вината за проблемите с бюджета и влизането в еврозоната на предишното правителство.

10. Некадърната антикризисна програма на правителството, която се оказа прокризисна.

11. Въпреки намалените данъчни приходи, правителството актуализира бюджета като увеличи разходите, вместо да ги намали.

12. Инвестирането в спортна зала, "български Лувър" и картини на Пикасо по време на рецесия и бюджетна криза.

13. Постоянните прогнози на финансовия министър Симеон Дянков, които не се сбъдват.

14. Свръхоптимистичният бюджет за 2011 г., който създава допълнителна несигурност.

15. Постоянните промени на правителствените позиции за големите руски проекти в България.

16. Около половината пари на държавните предприятия се оказаха в една относително малка банка.

17. "Респектирането" на чуждестранните инвеститори с акции на специални служби и заплахи за национализация и изгонване.

18. Опитът да се ограничи правото на собствениците да се разпореждат свободно с притежаваната земеделска земя.

19. Постоянно отлагащите се и смекчаващи се намерения за пенсионна реформа.

20. Източването на доходите от управлението на сребърния фонд за пенсии и постоянните опити от него да се отклонят приходите от приватизация.

Най-общо, оказа се, че икономически правителството не е дясно. Но не е и ляво. Просто е поредното некадърно правителство.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Сникмка: Владимир Петков, Wikipedia

Философиите, заложени в бюджета на Дянков

Снощи в новините на bTV имаше директно включване с финансовия министър Симеон Дянков, който каза, че философията на бюджета е да няма намаляване на заплати и пенсии и вдигане на данъци. За да говорим обаче за каквато и да е философия на бюджета, първо той трябва да гарантира сигурност и стабилност. Бюджетът за 2011 г. е свръхоптимистичен по отношение на приходите и оттам подценява дефицита. Това е бюджет, чиято философия е несигурността. Защото дефицитът трябва да се финансира отнякъде - или като се бръкне по-дълбоко във фискалния резерв, или като държавата започне да задлъжнява. Дългосрочно философията на дефицити води към фалит. Този риск не се отразява все още в кредитния рейтинг на държавата основно заради ниския държавен дълг в момента. Както изглежда обаче рискът ще се засилва.

Дянков каза също, че в бюджета са отделени повече пари за публичните сектори, които се реформират - отбрана и здравеопазване. Първо, в посочените две сфери само се говори за реформи, но реформи няма. Второ, основната идея на реформите по принцип е да се намалят разходите, а не да се увеличат. И трето, най-много се увеличават парите за най-нереформираните сфери - социална, отбрана, здравеопазване и полиция.

Вината за сбърканата философия, разбира се, не е само на Дянков. Максимум до една година той най-вероятно ще бъде сменен в опит на него да се прехвърли цялата отговорност за финансовия провал на държавата. Но в основата на пирамидата, която в момента правителството строи, е премиерът Бойко Борисов и пожарникарската му философия на управление.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Илюстрация: Ove Tøpfer, sxc.hu

Оценки на макроикономистите: слаб две за президента, БСП и ДПС

Продължавам с оценките на макроикономистите за институциите и политическите партии по проекта ТОПИК:

Премиер: 3.7

Правителство: 3.5

Парламент: 3.3

Прокуратура: 3.3

Съд: 2.9

Президент: 2.1

СДС: 4.2

ДСБ: 4

ГЕРБ: 3.7

Атака: 2.7

БСП: 2.4

ДПС: 2.4

Преди време писах, че президентът Георги Първанов винаги е на грешната страна, а ако беше шимпанзе в 50% от случаите щеше да е прав. Макроикономистите изглежда са на същото мнение. Първанов получава почти кръгла двойка. И напълно си я заслужава.

Макроикономистите не дават висока оценка на нито една от основните институции, включително на премиера Бойко Борисов, който оценяват най-високо.

В оценките за партиите изненадата за мен е, че икономически ултралявата „Атака”, на която аз бих сложил двойка, изпреварва БСП и ДПС, които, разбира се, също си заслужават слабите оценки.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Илюстрация: Irina Naumets, sxc.hu

Днешната твърда позиция на Бойко Борисов

Доскоро твърдата позиция на премиера Бойко Борисов беше, че няма да вдига данъци и ще направи решителна пенсионна реформа. Преди това твърдата му позиция беше, че ще вдига данъци и ще отложи пенсионната реформа. А преди това твърдата му позиция беше, че ще намалява данъците и ще направи пенсионна реформа. Ето твърдата позиция на Борисов днес:

Въпреки категоричните закани пенсионната реформа отново се отлага, забавя и в някои отношения смекчава.

Предвидените промени в Кодекса за социално осигуряване трябваше да бъдат приети тази седмица от Министерския съвет.

След среща на представители на синдикатите с премиера в петък обаче се очертава отстъпление практически по всички, защитавани досега твърдо, позиции.

Осигурителният стаж ще се повишава плавно, а не както беше предвидено - с три години наведнъж, съобщи лично министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов, който допреди два дни категорично отхвърляше подобен вариант.

По думите на финансовия експерт на "Подкрепа" Мика Зайкова премиерът бил подкрепил искането на синдикатите за увеличаване на осигурителната вноска, но очаквал предварителни разчети.

Премиерът е склонен да се мисли за вдигане на осигурителната вноска с 2 процента още от другата година, но преди това ще поиска анализ от финансовото министерство и НАП, обясни пък заместник-председателят на КНСБ Пламен Димитров.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Снимка: kaladan, flickr

Бойко Борисов също страда...

Наскоро отново разбрахме, че българите сме най-малко щастливите европейци. Това сигурно няма да ви успокои, но изглежда, че и премиерът Бойко Борисов не е изключение. Ето избрани части от актуално интервю с него в "Стандарт":

Аз какви стихотворения и поеми от разни каки по мой адрес съм слушал, да ме е срам да ги чуя, но не коментирам.

- Имате ли си любим виц за вас? В последно време излязоха доста.

- Не са ми любими да ги слушам, но все има кой да ми ги каже. Даже преди ден ми разказаха последния - настроението в държавата било Бойко, Цветан и рози, а парите ги дянкали. Не ми е много приятно, но на никого не го пожелавам. Хората казват: щом има вицове за теб, значи си фактор. Не ми е приятно, но няма кой да ме пита. Народното творчество си върви.

- Какво взе управлението от Бойко Борисов?

- Всичко. Погледнато реално, последните 11 години. За съжаление най-хубавите на мъжа или последните хубави за мъжа ми заминаха, без да ги усетя. Главен секретар 5 години, 4 години кмет, сега една година премиер, избори, избори, избори. Всеки ден от сутрин до вечер хората знаят къде съм, какво правя. И на всеки проблемите да реша...

- Италианският премиер Силвио Берлускони ви изненада с часовник "Булгари" за рождения ден, носите ли го?

- Не обичам да нося часовници. Ако сте забелязали, не нося часовник. От каратето много ме болят китките, още не могат да ми минат травмите по кокалите на ръцете. Като ми постои малко часовник на ръката, започва нещо като ревматизъм и ми е неприятно

- Дарина Павлова се похвали, че по Берлускони също ви е изпратила подарък за рождения ден. Какъв е?

- Не знам, не съм гледал. Много често, когато дойдат сираци или бедни хора, им давам подаръците си.

- Гледачката на Берлускони Ви предрече сватба. Вярвате ли й?

- Още като се развеждах преди 30 години, си обещах да не се женя повече. Така че, виж лошо е, ако октоподът Паул го беше предрекъл. Тогава щях да изпадна в паника, в криза. А сега, както се казва, толкова саможив станах, че... Действително ми липсва нормалното общуване, което имат хората - да излезеш по магазините, да седнеш на кафе, да се разходиш някъде.

- Какво ще правите през годишния си отпуск? Стана ясно, че ще имате поне 22 дни.

- 22 дни по документи. Иначе кой ще ми даде? То няма и кой да питам да ми разреши почивка, но след като изисквам от всички, и аз ще се водя по документи в отпуска, но това не ми пречи да си работя.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Снимка: kaladan, flickr

И посланикът на САЩ май разбра, че думата на Бойко Борисов не тежи

Правителството на САЩ е сред най-големите поддръжници на правителството на ГЕРБ. На пръв поглед изглежда странно, че официалните власти на САЩ подкрепят некадърното пожарникарско управление на премиера Бойко Борисов, което ни води към пропастта. Но американското правителство, естествено, се интересува от своите интереси, а не от благоденствието на българите. Още преди да поеме властта Борисов обеща, че ще спре големите руски проекти. Това няма как да не зарадва американските политици. Другата причината за любовта им към "българския Уго Чавес" е същата, поради която правителството изпусна от контрол държавния бюджет. Бойко Борисов не може да казва не. Още повече, когато става дума за политици от мощни държави като САЩ. Той е готов да казва да на всичко, което те поискат, дори да е свързано с прикриване на престъпления. Това, което сега американските политици са на път да разберат е, че Борисов не може да каже не и на Русия:

Уорлик изрази опасения дали обявените от премиера Бойко Борисов планове за намиране на стратегически инвеститор за АЕЦ "Белене" и икономическа обоснованост на проекта ще се изпълнят. Преди ден Борисов каза, че финансовият министър Симеон Дянков трябва да намери до септември 280 млн. евро, за да плати България за първия реактор на централата. Уорлик обаче обяви, че очаква от Борисов да изпълни обещанието си, че "ще има продължение на "Белене" само ако се намери сериозен международен инвеститор и само ако е икономически обоснован". "Бих бил изненадан, ако са взети някакви решения, които да противоречат на това, което премиерът вече е казал по отношение на този проект", каза още Уорлик.

Правителството още от първия си ден говори като Маргарет Тачър, а действа като Уго Чавес - за бюджета, данъците, еврозоната, бизнес средата, реформите... Посланикът на САЩ Джеймс Уорлик доста закъсня със своите опасения. Преди да похвалиш едно управление първо трябва да видиш какво прави, защото иначе олекваш и дори ставаш смешен. А накрая се изненадваш.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Снимка: посолство на САЩ

Последното последно на Бойко Борисов за дънъците

Бързам да напиша този постинг, защото се страхувам новината да не изгуби своята актуалност. Но първо малко предистория.

Преди изборите финансовият министър Симеон Дянков обещаваше еднократно намаление на осигуровките с пет пункта. Вместо това, правителството намали осигуровките с два пункта. Но обеща през всяка от следващите три години до края на мандата да ги намалява с по един пункт годишно. Сега представители на властта казват, че намалението е било грешка и вече говорят за увеличение - с шест пункта. Отделно от това, правителството периодично поставя въпроса и за увеличаване на здравните осигуровки с около два пункта.

Правителството обеща да намали ДДС с два пункта еднократно от началото на 2011 г. Премиерът Бойко Борисов обаче отиде в Израел и се върна с новина. ДДС ще се намалява на части - с половин пункт на полугодие, какъвто съвет му дал неговият израелски колега Бенямин Нетаняху. Вече мина почти половин година оттогава, но ДДС си е същия. Преди 2-3 месеца Борисов дори каза, че ще вдигне ДДС с два пункта. Малко след това съобщи, че увеличението на ДДС ще е между два и четири пункта. После каза, че няма да вдига ДДС. Но засега.

Темата за вдигане на плоския данък повдигнаха синдикатите в началото на пролетта. Правителството каза, че ако се вдигат данъци, това няма да е плоския подоходен данък, а косвените данъци, например ДДС. Наскоро обаче председателят на бюджетната комисия в парламента и депутат от ГЕРБ Менда Стоянова каза, че плоският данък е твърде нисък и трябва да се обмисли неговото вдигане от 2011 г.

Сега добрата новина лично от Бойко Борисов:

"Данъци няма да бъдат вдигани."

А лошите новини са от мен. Първо, вече не вярвам на Бойко Борисов, следователно данъците може да се качат. Второ, дори ако премиерът ме изненада като удържи на това обещание, самото очакване за качване на данъците влияе много негативно на икономиката. А това очакване се произвежда от самото правителство. И трето, обещанията за сваляне на данъците за по-малко от половин година се трансформираха в обещания да не се вдигат. Какво ли ще стане след още половин година?

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Снимка: kaladan, flickr

Росен Плевнелиев и Трайчо Трайков срещу Бойко Борисов

Усещам някакво раздвижване в правителството, което се надявам да не е постановка. Може би на по-пазарно мислещите министри им омръзна да бъдат унижавани от премиера Бойко Борисов, който на всичкото отгоре ги води към провал, а страната - към поредната икономическа катастрофа.

Наскоро финансовият министър Симеон Дянков се противопостави на най-вярното куче на Борисов - другия вицепремиер и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов. Преди два дни министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков се противопостави директно на Борисов (който нарече ЕРП-тата колонизатори, които "си правят каквото искат с народа" и им организира зрелищни акции на специалните служби) като обясни, че аутсорсингът не е престъпление, а нормална бизнес практика и обвиненията на премиера към ЕРП-тата са прибързани. Сега и министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев подкрепи тезата на Трайков и предложи единственото възможно решение на проблемите в енергетиката:

"Не може да хвърляме цялата вина на ЕРП-та. А къде е била държавата през тези години?"

Голямата дума за България е енергийна либерализация, каза министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев пред БНТ.

Според него цената на тока и газа трябва да се определя от енергиен борд, а не от регулатори. "Пазарът трябва да диктува правилата", каза още той.

Всеки министър, който лансира пазарни идеи и се бори за реализирането им със сигурност ще има подкрепата на независимите либерални икономисти, включително и моята.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Снимка: Miguel Saavedra, sxc.hu

Българският Уго Чавес в действие

Вчера и днес избирателите разбраха, че токът ще поскъпне "само с 2% за сметка на ЕРП" благодарение на решителните действия на премиера Бойко Борисов:

"Това, което правим в момента, ще ни донесе много неприятности", заяви премиерът Бойко Борисов. "Лобистки кръгове в България и Европа оказват натиск върху нас - публикации в западната преса, изказвания на уважавани от мен посланици, които ни казват, че трябва да си научим като нова демокрация урока. Но аз мисля, че точно от Ангела Меркел съм си научил урока, че нищо не трябва да се крие от обществото."

Очевидно Бойко Борисов се е подразнил от подигравките и критиките на западната преса и загрижеността на посланици, че България се превръща в полицейска държава. Ето как европейските журналисти описват Борисов: "бивш борец с квадратна челюст", "широкоплещестият господин Борисов", "якият бивш полицейски шеф", "Рамбо, бивш бодигард, наричан още българския Уго Чавес", "господин Голям", "с биволски врат", "заплашителен мъж", "Батман", "има остригана глава, дебел врат и масивен гръб на борец, какъвто е бил преди време".

Бойко Борисов сега се опитва да ни убеди, че го нападат понеже защитава българите и спазването на българските закони. А всъщност е точно обратното. Ако ЕРП-тата са нарушили закона, то нека държавата го докаже по законов път и тогава да ги санкционира. Вместо това Борисов ги нахока публично преди да има каквито и да е доказателства срещу тях, нарече ги "колонизатори", които "си правят каквото искат с народа", проведе зрелищни акции на специалните служби срещу техни офиси и започна да ги рекетира, че ако не изплатят дивиденти ще ги национализира. По българските закони не може да има полицейски произвол, да се рекетира, да се национализира и насилствено да се взимат дивиденти. Вече виждаме и резултатите от това беззаконие. Чуждестранните инвеститори не идват, имиджът на България продължава да се влошава и кризата се задълбочава.
Снимка: Wikipedia

Ще посегне ли Бойко Борисов на "своя" десятък?

През 1900 г. български селяни са въстанали срещу десятъка. Стига се до военно положение и десетки жертви. Сто и десет години по-късно изглежда трябва да се борим, за да го запазим:

Председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова се обяви "за промяна във философията на събиране на приходите у нас чрез преразпределение на част от данъчната тежест към преки данъци".

Менда Стоянов косвено атакува плоския данък, като заяви, че в Европа нямало по-ниска ставка на плоския данък от нашите 10 на сто.

От март 2004 г. група икономисти започнахме кампания за въвеждане на плосък подоходен данък от 10%. В началото изглеждаше загубена кауза. Но първо спечелихме за каузата повечето икономисти, след това много предприемачи и млади професионалисти. Това привлече вниманието и на т.нар. десни партии, които първоначално бяха против. Когато през 2007 г. правителството на Сергей Станишев обяви, че въвежда плосък данък от 10% (това беше част от политическа сделка между НДСВ, БСП и ДПС, която целеше НДСВ да спечели сърцата на десните избиратели), лидерът на пресно създадената партия ГЕРБ Бойко Борисов се оплака, че тройната коалиция му е откраднала идеята.

Сега правителството на ГЕРБ очевидно обмисля възможността да провали една от най-успешните реформи на прехода, която Бойко Борисов ни убеждаваше, че е негова идея. Дано премиерът си даде сметка, че вдигането на плоския данък е политическо самоубийство. Защото така директно бърка в джобовете на хората, които уж много обичаше и не искаше да им нанася вреди и щети. Но от "българския Рамбо" всичко може да се очаква.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Илюстрация: uyo14, sxc.hu