4 октомври 2012 г.

Българската икономика: 8 минуса, които могат да се превърнат в плюсове


Европа върви към икономическа катастрофа (как си я представям можете да прочетете тук). Европейските политически лидери до такава степен се оплетоха в пресилени обещания, демагогия, лицемерие и лъжлив оптимизъм, че изгубиха посоката. Те сякаш забравиха, че свободата стоеше в основата на идеята за обединена Европа - свободното движение на хора, стоки и капитали в свободни демократични мирни общества. Вместо това, доминиращата в ЕС идея днес е солидарност, но разбирана не като подкрепа при форсмажорни обстоятелства, например силно земетресение, а по доста извратен начин - насилствено отнемане на богатство от разумните, дисциплинираните, работливите и предприемчивите и раздаването им на загубилите здрав разум и трудови навици просяци.

Политическите лидери в Европа (в някои страни повече, а в други по-малко) систематично и без угризения убиват предприемаческия дух - с постоянно променящи се и растящи регулации, с високи данъци, с огромно преразпределяне на богатство, с неспособност да осигурят стабилна макро среда, с негативно отношени към богатите и предприемчивите. Целта им от доста време насам е единствено да прикрият собствения си провал калкото може по-дълго. Но той вече се вижда не само от абстрактните за много хора бюджетни дефицити и дългове. Вижда се от милионите нови безработни и рекордната безработица в ЕС. Нима политическите лидери очакват, че постоянно ще тъпчат бизнеса, а той ще продължава да инвестира и наема работна ръка? Предприемачите не са идиоти. Те са гъвкави и ще отидат там, където има добри условия за бизнес. В тази тежка за Европа ситуация огромни капитали търсят и ще търсят своето подходящо място. Точно тук е и шансът на България да излезе от мизерията.

Българската икономика е силно зависима от европейската и няма как да не пострада от предстоящото потъване. Но има шанса да изплува бързо и в добра форма за догонване. Какво трябва да направим, за да се случи това? Накратко, в основата на всички политики трябва да бъде поставен един приоритет - бързото подобряване на бизнес средата. Може би на пръв поглед звучи абсурдно, но много от слабостите на икономиката могат да се използват като предимства.

Първо, България дълго време страдаше от отказа на европейските лидери да я приемат в еврозоната и дори в нейната "чакалня". Поради това страната беше възприемана като по-рискова, лихвите бяха по-високи, потенциалните инвеститори калкулираха високия риск при избора накъде да се насочат. Сега, при надвисналата опасност от разпад на еврозоната, този проблем се превръща в предимство. Единственото, което трябва да направим е когато дойде катастрофата да вържем лева към стабилна валута, например германската марка (ако Германия се върне към своята валута и ако политиките й се базират на здравия разум), или швейцарския франк.

Второ, България е най-бедната страна в ЕС. Това обаче от гледна точка на инвеститорите в ЕС означава възможност за оптимизиране на разходите, особено в по-трудоемки отрасли, чрез прехвърляне на производства в България и по този начин получаване на конкурентни предимства в момент, когато това е жизнено важно.

Трето, безработицата в България е огромна и продължава да расте. За разлика от 2006-2007 г., сега има доста квалифицирани, кадърни и работливи хора, останали без работа.

Четвърто, има много свободни имоти - за офиси, фабрики, търговия и живеене - на вече ниски цени, което дава възможност, както на настоящите, така и на потенциалните инвеститори, за намаляване на разходите и подобряване на конкурентоспособността.

Пето, икономическата и финансова катастрофа от 1996-1997 г. може би все още влияе негативно на доверието на потенциалните инвеститори към способността на страната да води разумна политика. Когато влагаш пари някъде вероятно се интересуваш дали последните 20-30 години държавата е фалирала. Не случайно много международни анализатори предричаха, че световната криза от 2008 г. ще доведе до колапс на валутния борд в България. Но това не се случи, защото изживяната драма въоръжи независимите икономисти и управляващите със силни аргументи в подкрепа на икономическата свобода и реформите. Българите добре помнят какво се случи преди 15 години и при всяко залитане на управляващите в грешна посока са много по-склонни да се вслушат в гласа на разума. Затова при всичките ни критики към последните няколко правителства, включително сегашното, те все пак запазиха най-важното - макроикономическата стабилност. А Германия е пример, че лошият спомен от хиперинфлацията може да има положително влияние върху политиките и общественото мнение повече от половин век.

Шесто, икономиката на България пострада силно от световната финансова и иконономическа криза, както и от последвалата дългова криза в Европа. Но пък България показа, че нейната икономика и финансовата й система, са устойчива на тежки външни шокове и бързо се адаптират към новите условия. Това е успех, който трябва да се разказва по света при всяка възможност. След като икономиката се е приспособила към новите условия след най-тежката криза от Голямата депресия насам, най-вероятно ще повтори този успех и при нови световни сътресения.

Седмо, много от публичните сфери в България все още са нереформирани. В тях липсва свободна конкуренция и/или системите са изградени грешно от гледна точка на стимулите. Това е голям проблем сега, но е и голяма възможност за бърза положителна промяна при смели структурни реформи. Те могат да намалят бюджетните разходи, което ще осигури още по-голяма фискална стабилност, възможност за пълно погасяване на дълговете и намаляване на данъчната тежест. Могат да привлекат и нови играчи. Такива реформи са например въвеждането на електронно правителство, премахването на стотиците вредни регулации на пазара на труда и даване на възможност за свободнато договаряне между работодатели и служители, освобождаване на пазарите, като енергетика, здравеопазване, образование и пенсионно дело, от намесата на държавата.

Осмо, правителството няма много пари. От една страна, тънкият фискален резерв е проблем, тъй като той е важен буфер за тежки времена, който намалява риска от фалит на държавата. От друга страна, недостигът на пари спира държавата от инвестиране в мегаломански рискови "стратегически" проекти като АЕЦ "Белене".

Разбира се, има и много проблеми, които няма как да се превърнат в предимства и просто трябва да се решат. Например защитата на собствеността, която е сред основните тежести, дърпащи България надолу в световните класации за икономическа свобода и конкурентоспособвност.

Осъзнавам, че всичко това изглежда трудно осъществимо, дори невъзможно. Но едно нещо е сигурно - ако не поставяме тези въпроси на дневен ред ще си останем бедни, намръщени и мрънкащи. Надявам се, че политическите и обществените лидери си дават сметка, че ако бизнес средата не стане приоритет номер едно за държавата, рано или късно, но по-скоро рано, един милион безработни ще излязат на улицата, за да ги попитат защо няма работа.

Няма коментари:

Публикуване на коментар