10 октомври 2012 г.

Провалите и успехите на правителството на Бойко Борисов


В България сме склонни да делим хората, включително политиците, на черни и бели. Едните казват - Бойко Борисов е лош премиер - и единствено го критикуват. Обикновено в тази позиция са политическите опоненти, представителите на независими неправителствени организации с идеална цел и журналисти и блогъри, които са фокусирани върху функцията на медиите като четвърта власт. Другите пък казват - Бойко Борисов е добър премиер и няма алтернатива - и само го хвалят. И критичните, и позитивните коментари се случват независимо дали във всеки конкретен случай Бойко Борисов прави нещо смислено или нещо вредно.

В моята работа като икономически журналист съм се хващал, че, в ролята ми на watch dog, започвам да гледам твърде критично към политиците. Фокусирам се върху кусурите им и ги критикувам безмилостно, но често пропускам да ги похваля за стъпките им в правилната посока. И тъй като обикновено съм "покривал" като ресор финансовото министерство, жертви на критичния ми поглед като журналист и блогър, са ставали Муравей Радев, Милен Велчев, Пламен Орешарски, Симеон Дянков, както и съответните им "шефове" - Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев, Бойко Борисов. Като погледна назад, виждам, че понякога съм прекалявал. С което вместо да им повлияя в една или друга посока, най-вероятно съм влязъл в графата им "враг", който не желае да успеят. А аз не съм им враг, просто съм искал да бутам нещата в правилната посока и в полза на обществото.

Мои близки са ми правили забележки, че понякога съм твърде остър и агресивен, но аз смятах, че това е мой журналистически дълг в защита на обществените интереси. След доста мислене по въпроса, днес мога да кажа, че сигурно текстовете ми щяха да бъдат по-полезни за обществото, ако бяха малко по-балансирани и по-позитивни, ако повече от тях се отнасяха за положителни промени. Това щеше да направи критиките ми много по-значими, критикуваните нямаше да ме вкарат в графата "враг" и вероятно щяха да се вслушват по-внимателно в думите ми.  

Споделям всичко това, защото виждам, че в момента много свестни, кадърни и готини журналисти и граждански активисти попадат в същия капан - започват твърде много да виждат само черното и да игнорират бялото. Те имат напълно легитимен аргумент за това - опитват се да балансират розовия поглед към властта на голяма част от българските медии. Но така те стават "врагове", а позиициите им олекват. Едно е да кажеш - Бойко Борисов е пълен некадърник и направи поредната простотия, а съвсем друго е - новата идея на Бойко Борисов не е добра - и да се аргументираш без лични нападки.

Черногледството може да е много вредно. Защото българското общество започва да вижда в черно и бяло политиците, вместо политиките. И когато то избере новия "месия" ще е много по-склонно да подкрепи и промяна на добрите политики в грешна посока.

Българите обикновено се разделят по напълно непродуктивния въпрос дали са за или против даден политик, където често няма верен отговор, защото всеки си има плюсове и минуси и обсъждането им има смисъл само по време на избори. Много по продуктивно по време на мандата на дадено правителство ми се вижда дискутирането на плюсовете и минусите на конкретна политика, идея, действие или бездействие. Там решенията се взимат постоянно, а не веднъж на четири години. И при нормална комуникация, без агресия, омраза и лични нападки, обществото може да наклони везните в правилната посока дори когато крайното решение се взима от личност, която не ни е симпатична.

С извинение за дългия увод и с риск да бъда оплют от всички страни, представям моето мнение за най-големите провали и успехи на правителството на Бойко Борисов (с уговорката, че и провалите, и успехите можеха да бъдат и по-големи).

ПРОВАЛИ

1. Здравеопазване: добрите първоначални идеи за повече конкуренция и разбиване на монопола на държавната здравна каса вече изглеждат забравени.
2. Пазара на труда: около половин милиона българи загубиха работата си от края на 2008 г. до сега, но това не само не доведе до реформи за по-свободно договаряне между работодател и работник, а дори напротив - върви се в обратната посока с увеличаването на минималните заплати и осигурителните нива.
3. Инвестиции: нивото им е твърде ниско, правителството загуби доверието на много инвеститори и затвърди лошия имидж на България със своите действия и бездействия като:
- частичната национализация на пенсионните фондове;
- лошата защита на собствеността;
- превръщането на държавата в некоректен длъжник;
- опитите за налагане на тавани на цените;
- опитите за държавен рекет върху бизнеса;
- твърде високото ниво на корупция;
- държавните интервенции там, където държавата няма място.
4. Енергетика: вдигането на цените е показателно за провала да правителството да диверсифицира източниците и да либерализира пазара.

УСПЕХИ

1. Макроикономическа стабилност: огромен успех на правителството и на финансовия министър Симеон Дянков; въпреки драматичните моменти, предизвикани от силните външни шокове (световната финансова и икономическа криза и дълговата криза в ЕС), особено през 2009 г. и началото на 2010 г., правителството успя да удържи дефицита в бюджета и нивото на дълга в приемливи граници; допълнителна фискална стабилност донесе непопулярното, но полезно, увеличаване на пенсионната възраст, както и решението за излизане на държавата от рискови проекти като АЕЦ "Белене".  
2. Данъчна политика: правителството успя в тежки времена да запази основните данъци без значими увеличения (изключвам акцизните ставки, променени заради ангажименти на държавата като член на ЕС и допускам, че грешната идея за облагане на дохода от лихви ще отпадне); не се поддаде и на силния натиск от различни лобита за диференциране на ставките на ДДС.
3. Отпушване на фондовете на ЕС: на практика в края на мандата на предходното правителство Брюксел беше спрял кранчето; и сега нещата не са идеални, но има огромен скок.
4. Инфраструктура: ако се абстрахираме от дразнещото рязане на лентички, напредъкът е голям - магистрала "Тракия", южната дъга на софийското околовръстно шосе, метрото... - и доведе до подобряване на качеството на живот на много българи; без съмнение това ще има и дългосрочни икономически ефекти.

6 коментара:

  1. http://www.bivol.bg/cq-borisov-1.html Защо в Турция имат растеж, а у нас няма?!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Може би защото Турция е извън ЕС и икономиката на страната не е толкова силно обвързана с европейските икономики и не носи негативите от дълговата криза в ЕС, но може би има и други причини, не знам много за турската икономика. И между другото, за 2012 г. очаквания растежа е с по-малко от 2 пункта по-висок от нашия.

      Ако правилно тълкувам линка, съгласен съм, че журналистическите разследвания са важни за обществото. Качествените, професионални и непоръчкови разследжания обаче, за съжаление, са много скъпи и може би опасни и затова са дефицитни.
      Но аз говоря за анализи и коментари на политики. Когато въпросът например е да има или няма данък върху доходите от лихви и от двете страни на спора са Станишев и Борисов е непродуктивно да се аргументираме с това че примерно единия има съмнително минало, а другия е комунист. Или да не насърчим личността с правилната според нас теза само понеже не ни харесва, смятаме го за корумпиран, или за некомпетентен, или за слаб мениджър, или нещо друго.

      Изтриване
  2. Балансираната позиция е по-трудна за отстояване. Всеки мисли, че можеш да си само за или против ГЕРБ. А това е тъпо.

    Най-важното е да се придържаш към фактите.

    Тежък факт: пенсионната реформа е тежък провал. Нашите пенсионни фондове се управляват като публичните ни компании - в интерес на мажоритарния собственик. Успяха да загубят 1/4 от пенсиите ни. http://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/zadyljitelnite-pensionni-fondove-na-minus-prez-2011-g,130443/

    И съжалявам, ама няма пазарен механизъм за справяне. Хората ще усетят провала след 20г. и ще е късно за корекции.

    А регулаторният орган е много слаб.


    Нямаме нужда от такива фондове. Ако бяха държавни и просто купуваха ДЦК, щяхме да сме много по-добре.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. И държавите фалират, при това често. И тогава какво правим с ДЦК? Какво стана с българските ДЦК 2006-2007 г.? Какво стана с гръцките ДЦК при сегашната криза? Примери много. Лесно се говори за миналото какво е трябвало да се направи, защото знаем какво се е случило, всеки го може това, трудно е за бъдещето да се говори.
      За пазарен провал може да говорим тогава, когато имаме свободен пазар. А какво имаме на пенсионния пазар в България? 1. Десет играчи, определени от държавата и на практика невъзможност за влизане на нови играчи. 2. Ограничен избор на хората в рамките на тези 10 пенсионни дружества. 3. Липса на възможност за избор от хората на степента на риска или инструмента. 4. Плащане на задължителни месечни суми като процент от дохода. 5. Надзор от държавата (няма държавен надзор, който дългосрочно да не се е провалил)
      Е това ли е свободния пазар дето се провалил?
      Има механизъм за спавяне. Нарича се свободен пазар. Държавата се оттегля и оставя хората да избират сред безброй възможности, включително, ако вярват в държавата, могат да си внасят парите в държавен фонд. Тогава всеки си носи отговорност за избора. Някои ще се провалят, други не, но няма да има колабиране на цялата система.

      Изтриване
    2. Една поправка...
      В третото изречение на коментара за ДЦК имам предвид 1996-1997г.

      Изтриване
  3. Аз се сещам за:

    - Сравнително сполучлив президент, особено на фона на предишния.
    - Провал в областта на медиите - концентрация, странна цифровизация.
    - Засилване на контрола върху съдебната власт чрез спорни назначения.

    ОтговорИзтриване