Реформите: една напред, една-две назад

През последните десетина дни няколко теми ме развълнуваха, но поради голяма заетост не успях да ги коментирам. Всички те са свързани с реформи.

Последното развитие на нещата в ЕС потвърждава тезата ми, че Европа е загубила здравия си разум. Всяка стъпка в правилната посока, например въвеждането на строги бюджетни правила, е съпътствана с една-две стъпки назад, например налагането на общ европейски данък върху финансовите транзакции. За съжаление, изглежда трябва да се мине през много по-тежка криза, за да се стигне до изтрезняване.

Транспортният министър Ивайло Московски, който около проблемите с БДЖ си изгради имиджа на реформатор, ме изненада неприятно с изказването си за пощите:

Според Московски проблемите в пощите се дължат на предишното правителство, което е избързало с либерализацията на пощенските услуги. 

Според него, наложителни са промени в цените на пощенските услуги, така че държавните пощи да станат конкурентни на частните оператори.

Един реформатор не говори такива неща. Държавата не е добър предприемач и няма шанс да се конкурира успешно с частни компании, независимо дали свободният пазар е дошъл бързо или бавно. Ако Московски трябваше да критикува за нещо предишното правителство, трябваше да е за това, че не е приватизирало пощите успоредно с либерализацията. И ако все още министърът държи да запази имиджа си на реформатор, трябва бързо и прозрачно да приватизира пощите, а не да определя цените.

Избраният за президент Росен Плевнелиев също тръгна реформаторски като подкрепи непопулярното (но крайно необходимо) увеличаване на възрастта за пенсиониране. Но вместо да подкрепи реформите в науката, тръгна да търси още субсидии за БАН. Точно като Георги Първанов. Хората ако искаха запазване на статуквото вероятно щяха да гласуват за бившия съветник на Първанов - Ивайло Калфин. С тази философия реформи не се случват, а се блокират.

Образователният министър Сергей Игнатов отново се опитва да прокара важна образователна реформа, която ще постави децата/учениците в центъра на образователната система и няма да поставя в по-изгодни позиции държавните (публичните) детски градини и училища. Това е системата "парите следват ученика", която прави конкуренцията между частни и държавни училища и детски градини по-честна и поставя децата при равни условия от гледна точка на субсидиите за образование. Така един родител като си плаща данъците знае, че част от парите ще отидат и за неговото дете, независимо къде учи то.

Министърът на здравеопазването Стефан Константинов обаче не е направил дори една реформаторска крачка напред. И продължава да не разбира, че в света няма мениджър, който да се справи с българската здравна система (корупцията, злоупотребите, убийството на родилки и болни заради отказ на здравни услуги...), защото тя е сбъркана и в нея липсва най-важното - свободен пазар. На всичкото отгоре министърът иска да забрани на собствениците на клубове, ресторанти и кафенета пушенето в техните заведения. Не съм пушач, но в случая имам проблем с ограничаването на свободата. Не е правилно да се отнема на хората правото на избор да решават дали в частната им собственост трябва да се пуши, или не (тук и тук съм писал по-подробно защо не трябва да има тотална забрана на пушенето).

Иван Костов, 1989 г.: шокова терапия, не ремонт на социализма

Иван Костов публикува днес във Facebook страницата си своята статията във в. "Работническо дело" от 30 ноември 1989 г., заради която често е бил критикуван от политическите си опоненти. Костов пише, че се гордее с написаното тогава и според мен има основания за това. Критикувал съм Костов, че не е бил достътъчно радикален в реформите в момент, когато имаше възможност и средата позволяваше това и че всъщност е ляв, а не десен от икономическа гледна точка. Но статията му е впечатляваща и дори революционна за времето, когато е написана.

От текста става ясно, че Костов е гледал дебат по телевизията между икономисти, които са стигнали до консенсус, че българската икономика има нужда от стабилизационна програма. Костов обаче обяснава защо вместо стабилизационна програма са необходими радикални реформи на системата. Тоест вместо ремонт на социализма той предлага шокова терапия. Костов обяснява нещо, което повечето лекари, и не само те, дори днес не могат да разберат - когато една система е зле изградена и не работи не може да се очаква подобрение чрез промяна на мениджмънта, трябва да се реформира самата система.  

Стабилизационна програма или радикални реформи? Това е въпросът, който сега концентрира в себе си непосредствените и дългосрочните интереси на нацията.

...тя [стабилизационната програма] не може да бъде нищо друго освен икономическа реанимация на катастрофиралата командно-административна система. За една-две години ще бъде отложено решаването на историческите проблеми на българското преустройство. Такова решение разчита да отстрани грешките на бившето ръководство на страната, но по никакъв начин не засяга икономическите, политическите и идеологическите устои на познатия ни социализъм.

Когато, за кой ли пореден път, се искат от нас доверие и търпение, то е не за да се започне дълбока промяна на съществуващата икономическа система, а за нейната реставрация, за основен ремонт.

Вместо 50, на улиците ще има 250 хиляди протестиращи граждани, защото те протестират срещу системата. Не желаят повече този команден ред, тъй като си дават интуитивно сметка какви са неговите неизправими недъзи.

Трудовата мотивация се разпада, защото не се поддържа от нормални стопански механизми, а от командно-силови средства.

И най-добре отремонтираният административен механизъм не е в състояние да го възстанови [стимулът за труд], да създаде конкуренция за всяко работно място, здраво съперничество и принуда там, където не достигат навиците, желанието и опитът.

...познатият ни строй няма ефективно решение на най-същностния проблем за всяка икономика. Хората престават да се трудят.

Колективизмът на индустриалната армия и духът на принудително единство, с които сме пронизани, никога няма да бъдат почва за развитие на нужните ни човешки качества.

Без нормализация на паричната сфера, без "пазар на потребителя", какъвто административната система никога няма да бъде в състояние да създаде, не може да бъде решен проблемът с качеството. Няма да има икономически стимули за непрестанното му повишаване.

...от нас се иска отсрочка, за да се задържи разпадането на командния социализъм в името на временно вероятно подобряване на потреблението на населението, но с цената на това да се върви в противната, а не в нужната на реформите посока.

Костов предлага отваряне на икономиката към света, което се случи едва при неговото управление:

...световният пазар е най-дефицитен “ресурс” за слабия производител, но той е и сфера на неограничени възможности за добрия.

Казва, че без реформи няма да се реши проблема с дефицитите и инфлацията. А ето още една прогноза, която се сбъдна, макар и може би с пет години закъснение:

Ако не се решим сега [на радикални реформи], след една-две години политическият кредит от народа ще бъде безвъзвратно похарчен.

А това е любимата ми част от текста – откровен и точен:

Радикалната реформа ще породи остри затруднения, ще влоши социалната гарантираност, ще наложи временна загуба на работното място и чести преквалификации, безработица за тези, които не са в състояние да отговорят на новите изисквания, ще иска от нас отказ от досегашното "равенство", изключение от което беше само номенклатурата, и приемане на имуществена диференциация като цена за развитието. За няколко години ще спадне жизненото равнище на всички. Равновесните цени ще премахнат дефицита, но ще засилят инфлацията, ще напълнят пазара, но много от стоките ще станат отново недостъпни. Ще трябва да се научим да ходим самостоятелно, да се грижим сами за жизнения си стандарт, да престанем да чакаме да решават всичко вместо нас "от горе".

Както вече знаем, надделяха онези, които искаха запазване на социализма, наричайки го капитализъм с човешко лице. Затова страните от Централна Европа изпревариха България в развитието си със 7-8 години. А Иван Костов, при всичките ми забележки към него, си остава най-големият реформатор до момента. Защото всъщност няма друг реформатор сред премиерите. 

Снимка: Facebook страница на Иван Костов

Симеон Дянков под кръстосан огън - често незаслужено

Моите критики към финансовия министър Симеон Дянков винаги са били отдясно. Очакванията ми за човека, създал и управлявал проекта на Световната банка Doing Business бяха големи - не само, че ще осигури финансова стабилност, но също, че ще подобри бързо средата за бизнес в България, ще бъде голям реформатор и, най-общо, ще направи българската икономика много по-свободна и оттам бързо растяща. Може би заради липсата на опит в политиката, през първата си година в правителството Дянков направи поредица от гафове - забавяне на изплащането на задълженията на държавата по договори и рекетьорско отношение към бизнеса, твърде оптимистичен поглед към кризата, който обърка доста хора и бизнеси, прибързани изказвания и обещания за влизането на България в предверието на еврозоната (ERM II), бавна реакция за затягане на разходите и увеличаване на риска те да излязат от контрол, разнопосочни сигнали за промяна на данъците, опит за прехвърляне на вината за затворената врата към еврозоната върху предишното правителство, прибързано и свръхоптимистично говорене за бюджетните приходи, включително от митниците, слаб натиск към останалите министри за провеждане на структурни реформи.    

Повечето атаки към Дянков обаче са отляво - искал да унищожи науката като свива ресурса на БАН, държал хазната твърде стегнато, не насърчавал потреблението, не мислел достатъчно за социално слабите, замразил доходите, щял да унищожи киното и какво ли още не... Най-критикувани публично всъщност са най-смислените неща, за които Дянков настоява. Точно за тях той заслужава подкрепа и има моята подкрепа на гражданин и блогър.

Симеон Дянков застава зад много полезни за обществото реформи. Ето само част от тях: закриване на Държавния резерв; реформа в БАН чрез намаляване на субсидиите и промени в начина на финансиране; реформи в БДЖ и блокиране на поредния заем към държавната компания докато не се реформира; ускорено повишавана на възрастта за пенсиониране; премахване на привилегиите на чиновниците в МВР и армията. Всяка от тези реформи засяга интересите на конкретна група хора, които обикновено шумно протестират и привличат медийното внимание. Ако обаче никой не подкрепи министъра за тези реформи, ще загуби цялото общество.

Всеки министър/политик прави грешки. Но ако искаме да насърчаваме нашите министри и политици да правят полезни реформи и да не прокарват популистки и вредни идеи, може би трябва не само да ги критикуваме, но и да ги подкрепяме, когато заслужават. Фокусирането върху самата личност, независимо дали отношението ни е положително или отрицателно, вместо върху оценка на конкретни негови идеи и действия е непродуктивно, освен ако става дума за толкова вреден министър/политик, който трябва да бъде сменен и имаме основание да смятаме, че следващият ще е по-успешен. Диференцираният подход, при който се оценява идеята или действието, а не субекта, прави позициите - независимо дали критикуваме или подкрепяме - много по-силни, защото показва, че сме безпристрастни към личността и ориентирът ни е не кой от коя партия е, а кой какви полезни или вредни идеи има.    

Дянков, независимо от грешките, които направи, постоянно натиска за реформи. Той показа голям напредък през втората си година в кабинета. Може би най-важното е, че успя да овладее бюджетните разходи и така помогна на България да се открои като остров на стабилността в нашия финансово нестабилен регион. Разбира се, винаги може и повече. Например да баланси бюджета, да планира приходите в него още по-консервативно, за да намали рисковете, да промени самия начин на бюджетиране като вкара конкуренция на ниво програми и така да подобри ефективността от изразходваните публични средства, да ускори приватизацията, за да увеличи парите във фискалния резерв, да осъществява по-силен натиск за реформи, особено в здравеопазването, образованието, администрацията, пенсионната и социалната системи. Важно е финансовият министър да почувства подкрепата на обществото за провеждането на тези реформи, защото знаем, че философията на премиера Бойко Борисов е да прави това, което иска народа (мнозинството). И когато една реформа пропадне, защото една група хора крещи, че Дянков ги убива, а всички останали мълчим и не защитаваме интереса си, трябва да знаем, че вината не е само у Дянков и Борисов, но и у самите нас.

Аз лично подкрепям всяка стъпка на Дянков в посока повече икономическа свобода и здрав разум.

Запознайте се с поредното здравно недоразумение на ГЕРБ

В държавата има два поста, които са ключови за излекуването на тежко болната ни здравна система - министър на здравеопазването и председател на здравната комисия в парламента. За да има смислена реформа двамата трябва да разберат нещо много просто - ВСИЧКИ проблеми в българското здравеопазване идват от три неща: преобладаващата държавна собственост върху болниците; монополното положение на здравната каса, която също е контролирана от държавата; липсата на свободен пазар за здравни услуги и здравни осигуровки. Тези болести се лекуват с приватизация, демонополизация, децентрализация и създаване на условия за честна конкуренция без държавна намеса.

Бившият здравен министър Божидар Нанев действаше доста неадекватно и заслужено беше сменен, за съжаление, с още по-неадекватната Анна-Мария Борисова, която премиерът Бойко Борисов представи като единствения некорумпиран човек в сектора. Известна надежда за положителна промяна даваше председателят на здравната комисия в Народното събрания Лъчезар Иванов, който обаче не успя за дълго да скрие от публиката моралната си нечистоплътност. Последната надежда за излизане от здравната криза остана неговата наследничка Десислава Атанасова. Днес тя учасва в сутрешния блок на Нова телевизия на тема "Ще гарантира ли здравната реформа качествено медицинско обслужване?". Звучи невероятно, но в цялото интервю въобще не стана дума за реформа. Освен ако не приемем за реформа приемането на нова здравна карта, което всъщност е точно обратното на очакваната реформа. Защото здравната карта означава, че не пазарът, а държавата определя играчите, които ще предлагат здравни услуги. Накратко, няма дори надежда за изход от кризата в българското здравеопазване.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Снимка: Народно събрание

Днешната твърда позиция на Бойко Борисов

Доскоро твърдата позиция на премиера Бойко Борисов беше, че няма да вдига данъци и ще направи решителна пенсионна реформа. Преди това твърдата му позиция беше, че ще вдига данъци и ще отложи пенсионната реформа. А преди това твърдата му позиция беше, че ще намалява данъците и ще направи пенсионна реформа. Ето твърдата позиция на Борисов днес:

Въпреки категоричните закани пенсионната реформа отново се отлага, забавя и в някои отношения смекчава.

Предвидените промени в Кодекса за социално осигуряване трябваше да бъдат приети тази седмица от Министерския съвет.

След среща на представители на синдикатите с премиера в петък обаче се очертава отстъпление практически по всички, защитавани досега твърдо, позиции.

Осигурителният стаж ще се повишава плавно, а не както беше предвидено - с три години наведнъж, съобщи лично министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов, който допреди два дни категорично отхвърляше подобен вариант.

По думите на финансовия експерт на "Подкрепа" Мика Зайкова премиерът бил подкрепил искането на синдикатите за увеличаване на осигурителната вноска, но очаквал предварителни разчети.

Премиерът е склонен да се мисли за вдигане на осигурителната вноска с 2 процента още от другата година, но преди това ще поиска анализ от финансовото министерство и НАП, обясни пък заместник-председателят на КНСБ Пламен Димитров.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Снимка: kaladan, flickr

На вниманието на Вашингтон и Брюксел: какво се случва с намеренията Борисов

Забелязвам, че Вашингтон и Брюксел подкрепят "намеренията" на правителството на Бойко Борисов. Аз също ги подкрепям, но да видим какво се случва с тях.

Правителството имаше намерение да извади страната от рецесията до пролетта. Пролетта мина, а нямам усещането икономиката да се възстановява.

Правителството имаше намерение да поддържа балансиран бюджет. Това не само не се случи, но Европейската комисия дори започна процедура по свръхдефицит.

Правителството имаше намерение да увеличи събираемостта на данъците и да спре контрабандата на акцизни стоки. Вместо това бюджетните приходи се сринаха и контрабандата процъфтява.

Правителството имаше намерение да намали осигуровките с пет пункта и ДДС с два пункта. Но намали осигуровките само с два пункта, не пипна ставката по ДДС и постоянно говори за вдигане на данъци и осигуровки.

Правителството имаше намерение да вкара България в ERM II и еврозоната. Но с действията си вече покрива само един от петте маастрихтски критерии (доскоро България покриваше всички критерии без един).

Правителството имаше намерение да направи здравна и пенсионна реформи. И двете зациклиха без резултат.

Правителството имаше намерение да отпуши еврофодовете. Усвояването обаче се увеличи символично.

Правителството имаше намерение да се справи с престъпността и да направи съдебната система работеща. Брюксел обаче отново ни затваря вратата за Шенген заради "липсата на доверие в съдебната система и полицията".

Намеренията на правителството може да са добри, но не се случват. Тогава какво значение имат намеренията?

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Сникмка: Владимир Петков, Wikipedia

Какво ни държи на дъното?

Ако се чудите защо рецесията на Запад отмина преди година, а България е още в криза, вижте последните новини.

По всичко изглежда, че България ще плати скъпо за "ниската" цена на газа от Русия. Непрозрачните преговори не позволяват да разберем подробности, но навяват на мрачни мисли.

Напредъкът в усвояването на фондовете на ЕС е символичен. Надеждите, че европейските пари ще ни изтеглят от кризата се оказват напразни.

България вече спазва само един от маастрихтските критерии, а доскоро отговаряше на всички без един. От гледна точка на инвеститорите това означава висок риск и ниско доверие. Резултатът е висока безработица и ниски доходи.

Съдебната система продължава да не работи, въпреки развихрилата се полицейщина. Още по-актуален става въпроса кой ще ни пази от тези, които ни пазят.

Правителството е зациклило с реформите. Говори дясно, а действа ляво. Резултатът е прахосване на държавни пари, лоша администрация, нестабилна пенсионна система, некачествени образователни и здравни услуги.

Правителството не спира да изпраща противоречиви сигнали за промяна на данъците. Така то убива положителните ефекти от относително ниското облагане.

Единствените положителни новини са свързани с нереализирането на някои вредни идеи на управляващите, например ограниченията при продажба на земеделска земя.

Така не се излиза от криза, а се седи на дъното.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Илюстрация: rore_d, sxc.hu

Спрете харченето, правете реформи

Висшият политически пилотаж и икономическият нонсенс на Кристалина Георгиева

Българският комисар Кристалина Георгиева, която е част от екипа на премиера Бойко Борисов, днес демонстрира едновременно висш пилотаж в политиката и нонсенс в икономиката. Деликатно критикува правителството, но също го оправдава. Говори за смели реформи и рязане на разходи, но веднага добавя, че трябва да се внимава с рестриктивните мерки. Казва, че е за ограничаване на бюджетния дефицит, но и за харчене на фискалния резерв и увеличаване на държавните разходи за стимулиране на икономиката. Накратко, правителството да харчи, но внимателно и да не харчи, но пак внимателно. И това казано в микс от сложни икономически изрази, метафори и народни мъдрости като "Оти ги ручахме жабетата" и "да не извадим очи, вместо да изпишем вежди". И някъде сред всичко това се загубва лошата новина - за първи път човек от екипа на Борисов казва, че България може и тази година да наруши изискванията на ЕС за бюджетен дефицит.

Бих се обзаложил, че повечето хора няма да чуят противоречията и лошата новина и ще се възхитят на публичната изява на г-жа Георгиева. Не съм политически анализатор, но бих прогнозирал, че тя ще направи блестяща политическа кариера.
Снимка: Европейска комисия

Какво е сбъркано в икономиката на ЕС?

Възстановяването на българската икономика зависи освен от политиката на българското правителство и от силата на европейската икономика. Според носителя на Нобелова награда по икономика Гари Бекър не само краткосрочното, но и дългосрочното бъдеще на Европа не изглежда светло:

"Нуждата да се спаси Гърция, а вероятно и Испания, Португалия и Италия е непосредствения проблем, но фундаменталните проблеми са много по-дълбоки.

Предизвикателството не е размерът на държавния дълг, а размерът на държавата отнесен към БВП. Големите държавни разходи и негъвкави икономики в Европа увеличават държавния дълг и в същото време намаляват растежа на БВП. В резултат на това перспективите за бърз растеж в повечето европейски икономики и за обладяването на държавните дългове са слаби, освен ако не се направят значителни реформи в техните социални политики, пазара на труда, регулаторната рамка и другита държавни политики.

Високите данъци намаляват нивото на доходите във всеки момент и нивото на растеж на доходите във времето."

Снимка: Nathaniel Dodson, sxc.hu

Как се печелят избори при криза?

Това са основните изводи от изследване на проф. Алберто Алезина от Харвард:

1. Балансирането на бюджета е по-печелившо от кейнсианството (което препоръчва повече разходи и дефицити при рецесия).

2. Рязането на разходи е по-полезно от вдигането на данъци.

3. Реформите са по-лесни в началото на мандата и при криза.

4. Правителствата често се подлъгват от протестите на засегнатите и отлагат реформите.

5. Избори обаче губят правителствата, които отпускат фискалната дисциплина, а не тези, които правят реформи и режат разходи.

6. Важно е правителството да убеждава избирателите.

7. Бюджетната прозрачност прави по-трудно лобисткото прокарване интереси, например данъчни привилегии за ваучери за храна.

Моите препоръки за Бойко Борисов, ако иска пак да печели избори: сега е моментът за смели и решителни реформи за рязане на разходи и подобряване на ефекта от всеки изхарчен лев. Това трябва да стане прозрачно, с много убеждаване и без вдигане на данъците.

Снимка: kaladan, flickr

Здравеопазването е болно от социализъм, господа политици

Министърът на здравеопазването Анна-Мария Борисова щяла да определя броя, вида и състава на болниците и заплатите на лекарите. А Министерството на финансите от доста време се опитва да определя цените на здравните услуги. И на това му викат реформа. Не ви ли мирише на социализъм? Колко години още трябва здравеопазването да е в криза, за да разбере някой премиер или министър на здравеопазването, че плановата икономика не работи и в здравеопазването? Как е възможно след толкова много години на пълен провал държавата все още да се опитава да лекува симптомите. Лекарите бягали, сестрите били малко, болниците били много, заплатите на някои били грандиозни, а на други ужасно малки, имало корупция и измами, нямало техника, една клинична пътека била подценена, а на друга цената била раздута. И започват едни глупави анализи, едни безумни спорове, едно безкрайно барникане и наместване...

Господа лекари, министри и политици, това са симптоми. Не можете да излекувате симптомите, ако не направите диагноза на болестта. А здравеопазването е болно от социализъм. Има ценрализирано управление, монополи и твърде много държава. И лекарството за болестта е отдавна известно - свободен пазар. Вижте Холандия, която изпреварва значително дори останалите развити страни. Там има пазар, конкуренция, 100% частни болници и няма монополи и намеса на държавата на пазара. Ролята на държавата е да установи правилата на играта и да контролира спазването им. Така се прави добро здравеопазване, а не с мухлясали социалистически глупости.

Снимка: Йордан Матеев

Бойко Борисов срещу Симеон Дянков

Напоследък много хора скочиха да критикуват вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков. Икономическият екип на премиера Бойко Борисов бил слаб, не действал адекватно на кризата, водел икономиката към провал. Прави ли са те?

От първия си работен ден Симеон Дянков си постави за главна цел балансиран бюджет. Защото знае, че това е единствената стабилна основа, върху която може да се гради устойчива икономика. И започна да реже разходи. Той казва "не", а потърпевшите отиват при Борисов, който казва "да": "Пари да можех от някъде да намеря, да раздам на хората. И тука г-н Костов е абсолютно прав, като ме обвинява в ляв популизъм. Аз обичам хората и не искам да им нанасям вреди и щети. Жал ми е да посегна с големия сатър да изрежа всичко, което в момента трябва да се изреже." Резултатът е, че държавата изпадна в бюджетна криза.

Дянков обяви началото на реформа в администрацията, защото е раздута и работи зле. Министри започнаха да плачат пред Борисов и обществото, че няма накъде да съкращават. Премиерът се огъна и реформата още не се е случила. Дянков настояваше за реформа в здравеопазването, което от много години е в криза. Лекари скочиха и Борисов отново се огъна. Реформата няма изгледи да се случи. Пенсионната система, която в сегашния си вид е заплаха за финансовата и социална стабилност в страната, също е сред приоритетите на финасовия министър. Граждани започнаха да протестират и Борисов отложи реформата с няколко години.

Дянков лансира реформи, разбутва тинята в БАН и висшето образование, здравеопазването, пенсионната система и администрацията. Но винаги някоя група, която се е наредила на държавната хранилка, губи от реформите и почва публични протести. И Бойко Борисов отменя реформите. Било скъпо да се реформира, не бил сега момента... На практика премиерът блокира работата на финансовия си министър. Дянков иска да реформира, а Борисов иска да раздава. От нашите пари. Очевидно не Дянков, а Борисов е неадекватен и вреди на икономиката. Не искам да си представям какво би се случило ако Борисов си назначи послушен финансов министър, който не настоява за реформи.
Снимка: Министерство на финансите

За първановщините и грозното риалити на президента

Президентът на България Георги Първанов продължава да се изявява като морално деградирал човек от миналото, мразещ реформите. Поредната първановщина е наложеното вето върху Закона за академичния състав. Просто, защото този закон е стъпка в правилната посока - от държавната централизация, наследена от социализма, към прехвърляне на права и отговорности на висшите училища, както е в развития свят. Всеки път когато някой се опита да разбута поредното блато в страната Първанов се намесва в полза на статуквото и много често успява да блокира промените.

Когато дискутираме причините за изостаналостта на България в различни сфери и ниския стандарт на живот обикновено говорим абстрактно са системите, обществото, политиците, правителството и държавата. А за всичко това си има и конкретни виновници. Най-вредният от тях за последното десетилетие е Георги Първанов. Лошото е, че неговите вреди ще имат дългосрочно негативно въздействие върху живота ни, защото плодовете от една успешна образователна реформа например се берат след години.

Един модерен президент с визия щеше вече да е вкарал България в клуба на богатите. Вместо това той ни вкара в някакво грозно ченгеджийско-бракониерско-популистко-корупционно риалити, което част от нас включиха по грешка преди време и което поне до следващата година всички ще гледаме, дори да искаме да превключим канала погнусени от видяното.
Снимка: Wikipedia

Защо Световната банка трябва да се закрие?

Световната банка е международна институция, чиято цел е да подобри живота на хората по света като подпомага провеждането на нужните реформи със знания и заеми. Многократно обаче съм се убеждавал, че знанието на банката е много по-фокусирано върху собственото й съществуване, отколкото върху реформите, които биха подобрили стандарта на живот на хората. Затова банката постепенно се превръща в символ на посредствеността, популизма и повърхността. Ако някой все още си мисли, че Световната банка е реформаторски настроена институция нека прочете това интервю с Флориан Фихтъл, постоянен представител на банката за България. Ето две показателни изречения от него:

Въпреки че в подобни непостоянни времена е изкушаващо да се преосмисли структурата на пенсионната система или размерът на отделните стълбове, е по-разумно да се избягват прибързани действия.

По мое мнение е по-добре първо реформите да бъдат съсредоточени върху по-реални цели като подобряване на ефективността на съществуващата система.

Това напълно се различава от визията на истинските реформатори от Независимия съвет за пенсионна реформа. За разлика от тях банката се плъзга по повърхността като предлага единствено вдигане на пенсионната възраст, което при една истинска реформа е напълно безсмислено, тъй като тогава всеки ще има избор кога да се пенсионира. Така вместо да помага, банката всъщност пречи на реформите.
Илюстрация: foxumon, sxc.hu

Иван Кръстев за корупцията, борбата с корупцията и реформите

Може би заради кризата, политологът Иван Кръстев все по-често говори за икономика. Понякога не особено успешно, например в интервюто му за в. "Култура" от началото на годината, което предизвика критични бележки на макроикономиста Георги Ганев (който е програмен директор в създадения и ръководен от Кръстев Център за либерални стратегии). Или интервюто за в. "Труд" от есента на миналата година, в което политологът твърди, че сегашната криза е по-тежка от тази през 1997 г. - теза, която много лесно може да се обори с данни.

Последното му интервю за "Труд" също съдържа тези, с които не мога да се съглася, например, че липсват нови идеи. Но както винаги е много интересно. Ето някои избрани цитати:

Президентът обяви националната сигурност и енергетиката за свои приоритети. Резултатът е, че точно тези сектори се превърнаха в символ на мегакорупция.

Желанието на кабинета да разчисти помийната яма на прехода е похвално.

Съсредоточаването на цялата власт в службите за сигурност е не просто нелогично, но и опасно.

Мисленето на службите не може да бъде модел за реформаторско управление.

Преодоляването на корупцията е труден и дълъг процес - комбинация от повече контрол, но и повече конкуренция. В момента ударението е поставено върху контрола и не се използват достатъчно инструментите на конкуренцията.

Правителството започва да губи подкрепата на бизнеса и градската средна класа, а тя е ключова за едно успешно управление.

Всяка промяна има нужда от критична маса хора, които да я подкрепят активно. У нас през последните 20 г. много от тези, които искат промяна, решиха да сменят страната, в която живеят, а не да променят страната, в която са родени.

Страх ме е, че сме изгубили критичната маса от хора, които искат промяна и са готови да участват в нея. Постепенно се превръщаме в публика на собствения си живот и нямаме право да се сърдим, че политиците се държат с нас като с публика - предпочитат да ни забавляват, вместо да ни управляват.

Правителството да реформира... себе си

В продължение на шест дни читателите на блога имаха възможност да препоръчат на правителството какво да реформира. Ето и крайните резултати, които оставям без коментар:
Себе си - 65%

Администрация - 55%

Здравеопазване - 55%

Социална политика - 51%

Образование - 48%

Пенсионна система - 46%

Пазар на труда - 44%

Полиция - 42%

Армия - 38%
Бюджетиране - 30%

Илюстрация: svilen001, sxc.hu

Генерал Борисов, ето как се прави спортно съоръжение

Бойко Борисов няма пари за реформи, а има 108 млн. лв. за строителство на многофункционална спортна зала на "4-ти километър" в София, констатира Георги Ганев. При това тази инвестиция се прави от нашите пари в момент на икономическа и фискална криза.

Изхождайки от досегашния български опит в някакъв бъдещ момент ще се окаже, че, за да се довърши съоръжението ще трябват още много пари, които пак ще се вземат от данъкоплатците, "защото вече сме вкарали много пари и не може да го оставим да гние". След като държавата го поуправлява известно време ще се установи, че тя не е добър стопанин и стадиона ще се даде за управление на някой близък до правителството частник. Той ще го източва, а когато има нужда от инвестиции, отново ще търси пари от държавния бюджет. Част от скритите печалби ще отиват за него, а друга - в черни партийни каси. Ако държавата не намира допълнителни пари за поддръжка, ще започне да се руши. Това се случва в България - най-бедната страна в ЕС.

По друг начин се случват нещата в Холандия - една от най-богатите страни в света. Първо, там са си направили реформите. Второ, държавата няма отношение към местните спортни съоръжения. Общината може да помогне като предостави земя и малка част от парите, но за всичко останало публично се пускат акции.

"Амстердам Арена", едно от най-модерните многофункционални съоръжения в света, е добър пример как става това. Целият процес е много прозрачен. Освен общината на Амстердам, която предоставя земята, в проекта инвестират много частни компании, сред които банката ABN Amro, "Кока-кола Холандия", "Филипс" и KPN. Цената на свръхмодерното съоръжение, което освен стадион (с прозрачен покрив, който за 18 мин. може да покрие целия стадион) включва паркинг с 12.5 хил. места, конгресен център с 14 зали, 30 места за хранене и т.н., е 140 млн. евро. А от построяването му през 1996 г. досега са инвестирани още 17 млн. евро. Част от акциите носят специални права като ползването на определен брой места, преференциални цени за корпоративни събития и права за доставка на различни стоки и услуги.

Комплексът се управлява от часта компания и се смята за най-успешния в Европа. Освен за спорт съоръжението се използва за концерти, телевизионни шоу програми, конгреси, изложби, партита и различни събирания. Един от главните наематели е футболен клуб Аякс. Ролинг Стоунс са правили осем концерта на "Амстердам Арена".
Снимка: Wikipedia